электронная
360
16+
Тайните на семейното щастие

Бесплатный фрагмент - Тайните на семейното щастие

Объем:
146 стр.
Возрастное ограничение:
16+
ISBN:
978-5-0050-0901-2

УВОД

В наши дни се издават множество книги за семейството. Специалистите по психология на семейните отношения обясняват какво трябва да представлява щастливият семеен живот, съветват как правилно да се решават семейните проблеми. Обаче, въпреки изобилието от литература, от консултациите с психолози, от курсове по семейна психология все повече семейства се разпадат. Младите хора не умеят да създават семейни отношения, не знаят какво трябва да бъде едно хармонично семейство.

Може да прочетете хиляди книги с мъдри съвети, да прослушате десетки курсове, но за да се научите да се държите правилно в живота, трябва да имате системен мироглед. Ако знанията ни са събрани в система — само тогава ще можем успешно да ги прилагаме на практика. Но ако човек е получил множество полезни откъслечни съвети, които не са обединени в система, то той няма да може да се възползва от тях по най-правилния начин.

Системният мироглед ни дава възможността да разбираме и да спазваме законите, които действат в нашия свят — това са физическите закони и законите на душата. Съществуват закони, по които живее и се развива семейството, и на онзи, който знае тези закони, му е много по-лесно да разбере как да се държи правилно, за да може не просто да създаде и да запази своето семейство, но и да построи едни хармонични семейни отношения.

Всеки дом има основа, която не се вижда, но която е определяща за това колко време ще издържи този дом. Какво представлява основата на семейството? Семейството се базира на нравствеността. А основата на нравствеността са религиозните заповеди.

Религиозните заповеди — това са законите на любовта и законите на оцеляването. Човек, който спазва заповедите, има много по-високи шансове да запази своето семейство и да увеличи потомството си от атеиста. Работата е там, че атеистът, който на преден план поставя себе си — своето тяло и съзнание, своите житейски ценности — не може да приема болезнени ситуации, които са на нивото на душата. Ако човек не е способен да вижда Божествената воля във всичко, което се случва, той не приема много от болезнените ситуации, и в душата му се натрупва вътрешен протест, контраагресия, която впоследствие разрушава и здравето, и семейството.

Основните условия за съществуване и развитие на семейството — това са вярата, нравствеността, спазването на заповедите. Онзи, който на първо място обича Бог, е застрахован вътрешно от преклонение пред любимия човек и това му позволява да има хармонично семейство.

Семейството — това е жив организъм, който или се развива, или деградира и умира. Основният закон на развитие — това е законът на единство и борба на противоположностите. Мъжът и жената са противоположности: те имат различни мнения, всеки се бори за реализирането на своите желания. В същото време и двамата трябва да отчитат точката на зрение на своята «втора половина» и да се приспособяват един към друг.

За да може да живеят заедно и да си взаимодействат един с друг, съпрузите трябва да укрепват единството. Единството е онази основа, върху която се развиват противоположностите. Единството се укрепва и развива благодарение на искреността, грижата един за друг, състраданието един към друг благодарение на съвместните дела и занимания.

За да се развива едно семейство, трябва да се развива всеки един от съпрузите. Колкото повече човек се развива, стараейки се всеки ден да подобрява чертите на своя характер, стремейки се да стане по-любещ, по-гъвкав, по-искрен, колкото повече любов има в душата му, толкова по-здраво ще бъде неговото семейство. Точно онзи, който се стреми към саморазвитие, може да разчита, че ще има здраво, хармонично семейство. Колкото повече любов има в душата си човек, колкото по-добре спазва заповедите, толкова по-здрави са онези основи, които му позволяват да има щастливо семейство.

ИЗКУСТВОТО НА ЖЕРТВОГОТОВНОСТТА

Наскоро по телевизията даваха един абсурден случай. Младоженците излизали от обредната зала след подписването. Новоизлюпеният съпруг взел на ръце младата си жена и слизайки по стълбите, се подхлъзнал. И двамата паднали, моментално се върнали обратно в залата и подали документи за развод.

Защо младото семейство просъществувало едва няколко минути? Защо младежта не умее да прощава?

Неумението да прощаваш — това е неумението да принасяш жертва. Неумението да прощаваш — това е неумението да решаваш конфликти. Едно от основните правила на всеки един конфликт е заповедта на Христос «Блажени са миротворците». Блажени са онези, които умеят да творят мир. Умението да твориш мир, да бъдеш миротворец — това е умението да направиш компромис, в някаква степен да потиснеш себе си, да пожертваш своите интереси, своите амбиции, своята правота, своите идеали.

Ние сме свикнали с религиозното разбиране за жертва. Това е физическата жертва — агнета, овце, гълъби… Но в действителност жертвата е много по-широко понятие. Жертвата това е да отдадеш, да загубиш онова, което на човека му е скъпо, това е потискане на човешкото «аз» в името на Божественото.

Универсалният механизъм за преодоляване на греха, както е казвал Христос, това са постът и молитвата. Постът — това е откъсване от желанията, тоест жертва, при това доброволна. Има принудителна жертва, когато съдбата ни отнема нещо, а има и доброволна.

Жертвата може да бъде физическа, жертвата може да бъде и енергетична. Енергетичната жертва — това е точно онова потискане на своите желания.

Когато човек е принасял в жертва агне, овца, гълъб, той е гледал на своята собственост като на част от себе си, като на един вид свое продължение. Това сякаш била част от неговото «аз». Принасяйки жертва, човек всъщност е разрушавал своето «аз», тъй като се е разделял с част от него. А когато нашето «аз» се разрушава, ние преставаме да се вкопчваме в него и тогава ни е по-лесно да се обърнем към Бог. Когато нашето «аз» се разпада, ние се отдалечаваме от него и започваме да усещаме своето истинско, вечно «аз», чрез което сме съединени с Бог.

Преди да се обръща с молитва към Бог, човек трябва да се откъсне от своето човешко «аз», да извърши някаква жертва. Когато прощаваме на онези, които са ни обидили, когато се сдобряваме с онези, които са ни обидени — това е жертва. В зависимост от това доколко човек се откъсва от всичко, доколко прощава на всички, толкова е ефективна неговата молитва.

Но когато човек се обръща към Бог с молитва, без да се е откъснал от своето «аз», тогава той на практика се моли за укрепване на своя живот, за своето благополучие, тоест се моли не на Бог, а на мамона.

За да бъде молитвата ни реална, душата ни трябва да се отвори за Бог. За да може душата да се съживи, глинената съставна част на човека трябва да замлъкне и да отиде на заден план. Това става чрез жертва, принудителна или доброволна, чрез страдания, откъсване, прошка.

В зависимост от това, колко ни е скъпо нашето човешко «аз», колко отказваме да се устремяваме към Бог — толкова по-тежко ни е да правим жертви, толкова по-често и по-силно се обиждаме и толкова по-непримирими ставаме. Користният, алчен, завистлив човек не може да принася искрено жертва. Жертвата му винаги е принудена, лицемерна, фалшива. Този човек е обидчив, отмъстителен, не умее да прощава. Този човек не може да създаде хармонично семейство.

Такъв човек може да има семейство, но само в случай, че има някакъв външен укрепващ фактор, например пари, обществено положение. Веднага щом този фактор изчезне, семейството се разпада.

Семейният живот изисква жертвоготовност. Когато се ражда дете, родителите трябва да жертват своите време, сили, здраве. Човек, който не може да жертва, подсъзнателно не иска да има семейство и деца.

Алчните, користни, завистливи хора, за които интересите на тялото и духа са на първо място, не са приспособени за живот в семейство. На такива хора е безполезно да им се дават съвети как да запазят семейството си, как да подобрят отношенията в семейството. Ако човек не иска да се променя към добро, ако той не се стреми да усъвършенства своя характер — в този случай никакви съвети няма да помогнат.

Вярата без жертва е невъзможна. Онзи, който не умее да принася жертва, не може да бъде истински вярващ човек. Той може да се нарича вярващ, да посещава храмове, да се моли — но този човек не е вярващ.

Нека си припомним Каин и Авел. Бог приел жертвата на Авел, защото Авел принасял жертвата с радост. С радост жертва онзи, за когото на първо място е Бог, а всичко останало — е на второ. А ако на първо място за човека е животът му, интересите на неговото тяло, житейските блага, материалните и духовните блага — този човек винаги когато принася жертва, ще изпитва съжаление.

Много хора смятат, че жертвата може да е само пари, сили, здраве. Една от най-тежките жертви е жертването на справедливостта. Как изглежда тази жертва? Човек се смята за прав и въпреки това прощава на онзи, който е постъпил неправилно, прави компромис по отношение на него и те заедно намират взаимноприемливо решение.

Човек, който е абсолютно убеден в правотата си, постоянно осъжда околните, изпитва съжаление за миналото, не е способен да прощава. Да се смяташ за абсолютно прав е сериозна заблуда. Такъв човек не може да се промени. Та нали онзи, който е прав, няма нужда да се променя, няма нужда да подобрява характера си. А когато човек няма желание да се променя, той не е способен да се приспособява към ситуацията, към околните, да прави компромис. Значи със своите близки той разговаря с езика на ултиматума, а това е път към разпадане на семейните отношения и като цяло на всякакви отношения с хората. Човек, който се смята за напълно прав, е негоден за семеен живот.

Всеки има своята правда. Човек, който се прекланя пред своята правда, пред своята правота, своите идеали, винаги е агресивен. Първоначално той е агресивен отвън, а след това — отвътре. А вътрешната подсъзнателна агресия незабележимо изхабява семейните отношения и унищожава семейството.

Способността да жертваме своите идеали, своята правота, справедливостта — това е способността да поставяме любовта над човешките ценности. В своята същност точно това представлява вярата в Бог. Онзи, който може да принася жертва и да запазва любовта във всяка една ситуация — точно такъв човек е подходящ за живот в семейство.

НЯКОЛКО ИСТОРИИ

САЛАТА

Мъж и жена работели заедно в един магазин. През обедната почивка жената по молба на мъжа му приготвила салата. Мъжът дошъл, погледнал салатата и изведнъж се нахвърлил върху жената с юмруци. После обяснил какъв бил поводът за побоя: не му харесало, че жената овкусила салатата с олио вместо с майонеза.

Жената потърси помощ при мен. Тя смяташе, че той трябва да отиде на лекар, тъй като има проблеми с психиката. Тя кипеше от възмущение и беше убедена, че нещата вървят към развод.

Започнах да разнищвам ситуацията. Стана ясно, че жената често разговаряла с мъжа си пренебрежително, сякаш отвисоко. В онзи ден тя на няколко пъти се обърнала към мъжа си доста грубо и неуважително, при това пред чужди хора, които са влезли в магазина. Той се сдържал един път, втори, трети, а след това избухнал от най-малката дреболия. Причината за случилото се съвсем не било овкусяването на салатата, а унижението, на което той сякаш не реагирал и което сякаш приемал. Но натрупаната обида рано или късно трябвало да избие.

Нашето подсъзнание е касичка. Подсъзнанието ни никога нищо не забравя. Ако пускаме вътре обида, осъждане, недоволство, тези емоции се натрупват и след време излизат или като взрив от външна агресия, или като заболяване, или като нещо друго. При това този вътрешен протест, тази натрупана агресия може да се предава на децата.

Обясних на жената, че тя е нарушила един от основните принципи на семейството. Работата е там, че семейството съвсем не се крепи върху материални аспекти. Благополучието, жилището, парите, сексуалните удоволствия — всичко това е важно, разбира се. Но основата на семейството е понятието душа.

Между съпрузите трябва да има душевно общуване. А за да ѝ бъде комфортно на душата, за да се заздрави територията на душата, трябва да се отнасят един към друг загрижено и внимателно. Благородството на двама души един към друг — това е запазване на единството на висше, духовно ниво.

Единството може да се разруши с един израз, с една обидна дума, понякога дори само с един жест. А след това ще бъде много трудно да се възстанови. Когато съпрузите спорят, когато се обиждат един на друг, в тези моменти не трябва да се допускат никакви обидни думи.

Не трябва да се отнасят един към друг с пренебрежение. Не трябва да се обиждат, недопустимо е да се унижават пред външни хора, не може постоянно единият да се обръща към другия с командващ тон.

Съпружеската любов подразбира единство и някакво вътрешно равенство, а ако единият от съпрузите постоянно подчертава своето превъзходство, то в другия се появява вътрешен протест, който се натрупва и води до проблеми.

Способността да се сдържаш, да си готов да пожертваш собствените си амбиции, умението по време на конфликта да не нараняваш душата на другия, да не го обиждаш и унижаваш — това е умението да запазиш семейството. Основата на семейството са душевните отношения.

ПРАВИЛА НА СЕКСУАЛНО ОБЩУВАНЕ

Тази история я чух преди много години. Мъжът се доближил до жената и започнал да ѝ се радва и да я ухажва. А тя в този момент била нервна от нещо и му казала: «Ама какво си се разпетушинил като някакъв петел?!…». Мъжът се обидил, отдръпнал се и няколко дни съпрузите не си говорели.

След една седмица са сдобрили, легнали в леглото, но на него нищо не му се получавало. Опитали един път, два пъти — не става. Продължавали една седмица — нищо не се променило.

След няколко месеца съпрузите отишли на лекар. Лекарят прегледал мъжа и казал, че е напълно здрав. Върнали се вкъщи — пак нищо. Отишли при друг лекар, той изписал хапчета, назначил лечение, обаче и това не помогнало.

Тогава лекарят посъветвал мъжа: «Защо не опиташ с някоя друга жена…». Мъжът опитал и всичко му се получило. Прибрал се доволен вкъщи при жена си, опитал с нея, но пак не станало. Една година след това те се развели.

Защо се получило така? Работата е там, че по време на сексуалното общуване се отваря подсъзнанието, отваря се душата. Човек става невероятно раним, затова всяко едно унижение или обида в сексуална насока е изключително опасно за семейните отношения и за семейството като цяло. Много хора не знаят за това и често уязвяват душата на другия, без да подозират до какви тежки последствия може да доведе това.

Освен това човек не трябва да прави секс, когато в душата му няма радост. Чисто животинският секс води до загуба на енергия и до заболявания. Когато мъжът и жената правят секс, трябва да бъде активирана душата им, в душата трябва да има чувство на любов, по това човек се различава от животното.

Макар че всички живи същества всъщност се подчиняват на един закон. Например хамстерите, както съм чувал, си избират партньор по миризмата: ако на женската не ѝ хареса как мирише мъжкият, тя няма да се съвокуплява с него. Така че и при животните, може да се каже, че е активирана душата, подсъзнанието. А ако хамстерите все пак бъдат събрани насила, ако женската роди от мъжки, чиято миризма не харесва, тогава тя няма да обича децата си, няма да се грижи за тях и ще бъде лоша майка.

Чисто физическото сексуално влечение блокира висшите структури на душата и те започват да деградират. Разговаряйки с пациентите, наблюдавайки ги, слушайки техните истории, винаги виждах една и съща закономерност: ако сексът означава прекалено много за една жена, тоест сексуалната, физическата наслада за нея е по-важна от радостта на душата — тогава тя губи интерес към децата си, става лоша майка.

Неспособността на човек да спазва елементарни правила на сексуално общуване води до разпадане на семейството, до неправилно възпитание на децата и проблеми със здравето и при двамата съпрузи.

Сексуалната, физическата енергия трябва да се превръща в духовна и душевна. Ако това не се случва, тогава се появява блокаж в областта на пъпа, физическата енергия остава долу и не се качва по-нагоре. Нейният излишък води до проблеми. Жените и мъжете, които прекалено много се увличат от секса, често стават фригидни и импотентни. Освен това, неправилното отношение към секса води до проблеми с пикочно-половата система.

Когато един мъж ухажва една жена, прави ѝ комплименти, а по време на сексуалното общуване говори нежни думи — това пробужда чувства, активира душата, помага за трансформирането на сексуалната енергия в душевна.

Когато съпрузите спазват правилата за сексуално общуване, това спомага за запазване на семейството и здравето, а също така влияе благоприятно върху децата.

СЕКСУАЛНА СЪВМЕСТИМОСТ

Когато младите хора се развеждат, те често сочат като причина за раздялата сексуалната несъвместимост. Една семейна двойка, за която ми разказа един познат, имали много висока сексуална съвместимост. Тези двама души били толкова привлечени един от друг като сексуални партньори, че постоянно секс им бил в главата. Случвало се желанието да ги обземе на улицата и тогава те хванати за ръка тичали към вкъщи, за да могат по-бързо да си легнат и да правят секс.

Попитах как са се развили тези семейни отношения. Оказа се, че са приключили с развод. Защо тези съпрузи се развели?

Работата е там, че на нивото на душата ние общуваме с Бог и най-важната си жизнена енергия ние получаваме чрез душата, чрез единството с Бог. Неслучайно в Библията е написано, че Бог е вдъхнал в човека душата.

Ако душата на човек е насочена към Бог, тогава енергията циркулира нормално и се разпределя от душата към духа и тялото. Но ако главният интерес на човека е изместен по посока на физическите удоволствия, към духа и тялото, тогава душата се затваря към Бог, и човек престава да получава достатъчно количество енергия. В резултат на това започва изтощаване, а след това и разрушаване на душата. Тоест душата на човек, който се прекланя пред секса, се обезкървява и постепенно се разпада.

Когато човек, обръщайки гръб на Бог, много силно се привързва към своите близки, той отнема от тяхната енергия, като ги убива със своята привързаност. Привързаността може да бъде по-опасна от омразата, та нали тя убива незабележимо. Христос казвал: «Врагове на човека са неговите домашни». Така че спазването на Първата заповед — «Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и от целия си разум» — това е едно от най-важните условия за съществуването на хармонично семейство.

Как изглежда разпадането на душата? Когато в душата има много енергия, тогава на човек му е лесно да спазва нравствените заповеди, да ограничава желанията на тялото, необходимостта от пари, комфорт. Когато душата отслабва и става зависима от тялото и духа, тогава сдържането на желанията става все по-трудно и тогава желанията се превръщат в страсти. А страстите превръщат човек в душевен инвалид и последващата деградация става на принципа на Содом и Гомор, когато най-важното за човек е да получи удоволствие, а по какъв начин — вече не е важно.

Ако човек изхожда не от интересите на душата, а от интересите на тялото и духа, той тогава неизбежно разрушава своята душа и своето семейство. Неправилната система на приоритети е разрушителна.

КРОАСАНИ

Една двойка живеела на семейни начала. Той правел за нея всичко, направо я носел на ръце. Всяка сутрин тичал до магазина, купувал пресни кроасани, сервирал ѝ кафе в леглото… След половин година тя го изгонила. Защо? Ами защото ѝ станало скучно с него.

Работата е там, че семейството трябва да се развива като всеки един жив организъм. Ако семейството не се развива, то деградира и умира.

Във Вселената съществува всеобщ закон на развитието. Ако говорим на религиозен език, това е закон на устремяване към Бог и уподобяване на Него. А на научен език това е закон на единството и битката на противоположностите.

Бог е троичен. Творецът се намира извън пределите на времето. Той е трансцедентен. Освен това съществува проявен Творец и непроявен Творец. Материалното и духовното са две противоположности, които се обединяват на висше, трансцедентно ниво. Когато има две противоположности, тоест различие на потенциалите, тогава започва да протича енергия.

По отношение на семейството този закон на развитието действа по следния начин. Мъжът и жената трябва да са единни на висше ниво, тоест между тях трябва да има любов. Традиционно на сватбите в Русия винаги се казва на младоженците: «Пожелаваме ви съвет и любов!» Това означава, че те трябва да си взаимодействат един с друг, да се съветват, обединяват и да се обичат.

А освен това, всеки от съпрузите има своите интереси и затова неизбежно възниква конфликтът. Конфликтът като противоречие на интереси е възможност за развитие. А когато единият от съпрузите се старае напълно да се подчинява на другия, уподобява му се изцяло, тогава и на двамата им става скучно и семейството се разпада.

Много хора смятат, че тъй като в Библията пише: «Жената да се бои от мъжа си», значи жената трябва изцяло да се подчинява на мъжа си, винаги да отстъпва пред него. Но такава жена става на мъжа безинтересна. Жената трябва да бъде мека, гъвкава — но съвсем не като безгласна овчица. Жената трябва да умее да отстъпва и да се подчинява, но при това меко и спокойно да реализира своята воля.

Всеки човек има свои интереси, свой път на развитие, всеки вижда света по свой начин, всеки има своята гледна точка, своята правда. Но когато между съпрузите има любов, тогава техните две правди се обединяват, и отново се появява общо разбирателство.

Точно благодарение на различията, благодарение на индивидуалното развитие на всеки един става опознаването на света, опознаването на Бог. А за да не се превърне конфликтът на противоположностите във взаимно унищожаване, тогава трябва да има любов. Любовта и единството — това са основите, които позволяват на външния конфликт да се превърне в сътрудничество, във взаимопомощ и развитие.

А когато съпрузите започват да се прекланят пред интересите на тялото и духа, забравяйки за душата, тогава единството на нивото на душата се понижава, появява се непримиримост, нежелание да се правят жертви, демонстрация на неуважение един към друг и тогава всеки конфликт се превръща в тежък скандал, във взаимно унищожаване.

В Библията има следните думи: «…ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл. Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си».

«Студен» — това е онзи, който взема енергия, «горещ» — онзи, който отдава енергия, тоест това са хора, които активно действат. Онзи, който е «нито топъл, нито студен», е човек, който е неутрален, равнодушен, пасивен. С такъв съпруг е скучно, не е интересно да живееш. Скуката е една от причините за разпадане на семейството.

КАК ДА СЕ ЗАПАЗИ СЕМЕЙСТВОТО

Христос има една заповед: «Блажени плачещите». Много хора възприемат тези думи буквално: трябва да се плаче и всичко ще бъде наред. Всъщност, «плачещите», дето са «блажени», са онези хора, които могат да принасят в жертва миналото, могат да губят.

Ако човек се обижда и иска да отмъсти, очите му ще са сухи, той няма да плаче. Но ако човек търси Божествената воля в случилото се, той ще заплаче. Кой плаче? Слабият. Ако човек във всичко вижда Божествената воля, той осъзнава, че всъщност го е обидил Бог. На този човек му потичат сълзи от очите, той няма желание за отмъщение и той приема случилото се, той пуска миналото, принася го в жертва.

Всяка обида е разрушаване, загуба, жертва. Когато човек плаче и не иска да отмъщава за обидата, това означава, че той прави стъпка към прошката, към това да превърне тази принудителна жертва в доброволна. В своята същност това е стъпка по пътя на спасения на душата.

Когато човек не приема случилото се, когато съжалява за миналото, не може да го пусне, тогава у него се появява желанието да отмъсти. Това се случва, когато не може да приеме Божествената воля. Човек, който е изгубил вярата и не приема Божествената воля, не приема не само миналото. Той не приема и настоящето, тоест той се ядосва и гневи. Той не приема бъдещето, тоест унива, песимистичен е и изпитва страх.

Когато хората губят своята вяра в Бог, характерът им се деформира, у тях се появяват такива качества като песимизъм, униние, раздразнителност, склонност към съжаляване за миналото, отмъстителност. Тези качества на характера разрушават семейството.

Ако човек не вярва в Бог, той не е приспособен към живот в семейство. Разпадането на семейството и отслабването на вярата доста силно си кореспондират помежду си.


Когато човек изгубва разбирането за това, че любовта към Бог трябва да бъде на първо място, че ние сме Божествени в своята същност, че трябва да се развиваме, да се уподобяваме на Всевишния, че не трябва да се отказваме от любовта в никакъв случай, неговото «аз» излиза на преден план. При това, това «аз» вече не е любов, а това е достойнство, знания, правота…

Когато такива хора се срещнат и станат семейство, между тях се получава конкуренция. Всеки се бори за своята духовна или физическа територия. Всеки се старае да докаже своята правота. Всеки постоянно изтъква, че той е лидер, че точно неговото мнение трябва да е водещо. Такива хора просто не са в състояние да се подчинят, да направят компромис, да отстъпят дори за нещо дребно. В края на краищата тази изтощителна борба за лидерство обезкървява и двамата съпрузи и довежда до развод. В тези семейства конфликтът е ясно изразен и единството липсва много явно.

Съпрузите трябва постоянно да заздравяват единството помежду си. За да може да се запази единството в семейството, е необходимо да се изпълнява Първата заповед, която гласи: «Възлюби Господа, Бога твоего от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и от целия си разум». В душата трябва да има любов.

Ако човек е забравил за Първата заповед, ако той не умее да запазва в душата си любовта към Бог независимо от външната ситуация, в такъв случай човешката любов става опасна за него, тъй като това чувство незабележимо се превръща в привързаност, страст и започва да убива любимия.

Омразата към близък човек е по-малко опасна от привързаността. Омразата може да бъде усетена, човек може да се затвори към нея. Към привързаността е много трудно да се затвори човек, затова вътрешното прилепване и преклонението убиват любимия човек много по-бързо от омразата. Вътрешната привързаност доста бързо се превръща в омраза, това се случва за защита на любимия човек. А омразата се превръща в болести, караници и разводи.

Ако съпрузите не умеят да изпълняват Първата заповед, за тях е изключително трудно да запазят семейството. За да се спазва Първата заповед, е необходимо да се научиш да мислиш диалектично. Трябва да се научиш да обичаш онова, което не ти харесва, тоест да изпълняваш заповедта на Христос: «Обичайте враговете си».

Способността да обичаш враговете — това е способността да обичаш съпруга или съпругата си, които са се отнесли не по начина, който се е очаквало от тях, оказали са се неправи, обидили са ни — та нали най-големият враг е онзи, който ни причинява най-силната болка. А най-силната болка ни причиняват най-близките хора.

Способността да обичаш онова, което не ти харесва, и онзи, който не ти харесва, тоест онзи, който според нас се държи неправилно в момента — това е способността да водиш правилно конфликт и да решаваш конфликт, това е способността да се развиваш, без да унищожаваш нито другите, нито себе си.


Трябва да се научим да виждаме във всичко Божествената воля и в същото време да запазваме своята собствена воля, своите желания, без да ги потискаме, осъзнавайки, че Божествената воля е абсолютна. От една страна, Христос е казвал, че всички косъмчета на главата на човек са преброени. А от друга страна: трябва да вярваш и тогава планината ще се помести; на този, който чука, ще му бъде отворено; талантът не трябва да се заравя в земята, Бог наказва за това.

Христос призовавал към разкриване на индивидуалността, към активност, оптимизъм, към готовността на човек да реализира своите желания и цели, тоест към максимално проявяване на волята на човек и едновременно с това обяснявал, че във всичко е Божествената воля, която е абсолютна. Точно това представлява диалектиката, точно това представлява християнството.

Да съчетае противоположностите човек може само когато в душата му има любов, която не зависи от това дали са го обидили, или похвалили, когато той осъзнава, че Божествената воля, която е навсякъде и във всичко, е абсолютно благотворна.

На първо място човек трябва да реагира към Всевишния, а вече след това — към това, което е създадено от Него. Във всяка ситуация първо трябва да се появява чувството на любов и радост, а вече след това — реакция към външния свят. Когато това чувство стане наистина стабилно, тогава човек ще може да съедини противоположностите, тогава той ще може да решава конфликтите и тогава ще успее да запази семейството си.


***

Има една съвременна притча, която е много поучителна. В едно семейство мъжът и жената постоянно се карали, а съседите им винаги имали страхотни взаимоотношения, разбирали се помежду си прекрасно.

Веднъж жената казала на мъжа:

— Я отиди при съседите, виж как живеят, каква е тайната на семейното им щастие.

Мъжът се доближил до къщата на съседите и започнал да наблюдава през прозореца. Гледа — влиза в стаята съседът и закача кофата, която жената е оставила, когато е миела пода. Кофата се обърнала, водата се разляла. «Е, сега, разбира се, ще има скандал» — помислил си мъжът, надничайки през прозореца.

Появила се съседката и казала на мъжа си:

— Прости ми, скъпи, аз съм виновна — аз оставих тук кофата.

А съседът веднага започнал да се извинява:

— Не, ти ми прости, скъпа, вината е моя — аз не забелязах кофата.

Когато мъжът се прибрал у дома, жена му го попитала:

— Е, разбра ли тайната?

— Да, разбрах я — отвърнал той. — Всичко е много просто: ние с теб и двамата сме прави, а те и двамата са виновни.


Какво означава това — и двамата са виновни? Това означава, че и двамата са признали своята неправота. Значи и двамата са готови да се променят, да правят компромис, да търсят нещо общо, да се обединяват. Точно това е едно от условията за запазване на семейството. А когато всеки един от съпрузите се опитва да отстои своята правота за сметка на единството, тогава семейството се разпада.

Бесплатный фрагмент закончился.
Купите книгу, чтобы продолжить чтение.