электронная
400
18+
Диагностика на кармата

Бесплатный фрагмент - Диагностика на кармата

Книга 9. Ръководство по оцеляване

Объем:
202 стр.
Возрастное ограничение:
18+
ISBN:
978-5-4483-3891-5

18+

Книга предназначена
для читателей старше 18 лет

Приемен ден

23 март 2003 година. Навън е великолепен слънчев ден. Седя в офиса си и се държа за главата. Тя тежи, сякаш е от олово. Колко пъти съм се заричал — няма да приемам пациенти индивидуално. Подхождам, сякаш ще работя с цяла група, човекът не е подготвен, а схемата си остава същата. Пациентката е болна от рак, съжалих я и реших да ѝ дам консултация. И какъв е резултатът? Закономерният — тя абсолютно нищо не разбра от онова, което ѝ казах. Сега главата ми се пръска от болка и се опитвам да си направя някои изводи.

Спомням си едно телефонно обаждане в Москва. Жената по някакъв начин беше успяла да намери телефона ми и настойчиво молеше за консултация. Дъщеря ѝ умирала от рак. Слушалката вдигна мой познат, после се обърна към мен:

— Нещо ще кажеш ли?

Чувствата не ми позволяват да отговоря. Отрицателно клатя глава. Познатият ми вдига вежди в недоумение.

— Все пак може би ще ѝ кажеш нещо, дъщеря ѝ умира.

— Няма да говоря с тази жена.

А жената продължава да ридае и да умолява през сълзи. Моят познат продължава да държи слушалката и ме гледа въпросително. И аз се предавам. Извличам информация от гласа на жената, влизайки в полето ѝ. За части от секундата всичко става ясно. Дива ненавист към мъжете. Защо, кога — това може и да не го гледам.

— Предай на тази жена — казвам, — като начало да се откаже от претенциите си към мъжете.

Той и предава думите ми. След това очите му стават кръгли и той затваря телефона.

— Знаеш ли какво ми каза?

— Досещам се — отвръщам.

— Каза: «И защо да им прощавам на тези отрепки и негодници?»

— Сега разбираш ли защо не исках да говоря с нея?

За съжаление при много хора цялата енергия отива, за да изискват, настояват, молят. Спасението е около нас, то е навсякъде. Но ние често не желаем да го вземем, ние изискваме то да ни бъде дадено, а когато ни го дадат, отхвърляме го и настояваме за нещо ново, нещо «по-ефективно».

Връщам се отново към днешното позвъняване.

— Вие идвали ли сте при мен на прием? — питам жената.

— Да, но това беше прием по телефона. Чела съм книгите ви, гледала съм касетите ви.

— Добре, слушайте ме внимателно. Ще ви кажа онова, което виждам. В полето ви виждам смъртта на две деца. Ето защо имате огромни проблеми в областта на гинекологията. Пълно неприемане на травмиращите ситуации. Дестабилизациите на материалното и духовното ниво преминавате спокойно, запазвайки любовта. Унизяването на живота, надеждите, желанията засега за вас е непреодолимо препятствие. Вие сте се отрекли от любовта към мъжа си, от когото сте получавали обиди и унижения. Отрекли сте се от него, защото не е отговарял на идеала ви, на надеждите ви. Изпитвали сте отчаяние, недоволство от съдбата и нежелание да живеете. Имате ли деца?

— Да, имам едно.

Вдигам рамене: може да дойде още едно.

— Вие не сте научили децата си да запазват любовта. За детето ви всяка криза е пагубна. То ще се отрича от любовта си и към себе си, и към другите. Затова вие боледувате. Всичко ли разбрахте?

Отговорът е мълчание. Изчаквам известно време и повтарям въпроса. Отново дълга пауза.

— Тогава какво да правя — най-накрая измънква тя, — да се моля ли?

— Вие разбирате ли поне какво означава молитва? Това не е да си изкрънкаш от Бог малко здраве. Това е устремяване към Бог и сливане с Него. Да запазиш връзката с Бог, когато се разрушават човешките връзки. Да запазиш любовта във всяка болезнена ситуация. Научете се на това, а после чрез молитва — и децата си.

— Имам рак на матката, предлагат ми химиотерапия, но аз много не ѝ вярвам.

— Химиотерапията е унизяване на живота и желанията. И ако не изпитвате страх, отчаяние и депресия по време на лечението, тя дава прекрасни резултати. Но във вашия случай, тъй като проблемите не са във вас, а в децата, ефектът по-скоро ще бъде малък.

— И аз така чувствам — отвръща жената. — Но все пак, подскажете ми какво да правя?

Сега аз на свой ред мълча. Изведнъж чувам тихия ѝ глас:

— А не бихте ли могли да кажете на мъжа ми това, което казахте на мен?

Разбирам защо ме моли за това. Тя не ме е разбрала още първия път, не ме разбира и сега. Правя усилие над себе си и се съгласявам.

— Добре, дайте му слушалката. — Чувайки гласа му, започвам да обяснявам. — Жена ви в момента не ме чува и не ме разбира. Изпълнена е със страхове и мъчителни преживявания. За да се обърнеш към Бог, трябва да отхвърлиш всичко човешко. Да забравиш съжаленията, да се отърсиш от преживяванията и емоциите, да загърбиш страха. Да приемеш всичко, което се е случило, и всичко, което тепърва може да се случи. Да се дистанцираш от своите близки, от семейството си, от себе си и от своя живот, да останеш в пълна вътрешна самота. За да се слееш с Бог, трябва да разкъсаш всички връзки, макар и за кратко. Вашата жена това не го може. Опитайте се да ѝ помогнете. Не страдайте за нейния живот, отхвърлете страховете. Недейте да се молите за здравето ѝ, за живота ѝ. Това може само да навреди. Молете се тя и децата ви да запазват любовта си към Бог, когато губят здравето и живота си. Откажете се от всичко, което ви обвързва с чувственото ниво — обидата към жените, недоволството от себе си и така нататък. Ако вие съумеете да усетите Божественото, тя ще тръгне след вас и ще успее да постигне равновесие.

Оставям слушалката. Главата ми се пръска от болка, а в душата ми е пусто. Оказва се, че трябва да умееш не само да оказваш помощ, но и да я приемаш. Не бива да се помага на онзи, който не е готов. Помощта за такива хора трябва да е минимална. Иначе заради техните проблеми ще плащам аз. Не мога да се отърва от навика си да давам на човека всичко, което аз самият знам. Трябва да се дава на човека толкова, колкото може да приеме. Трябваше да ѝ кажа: вие сте се отказвали от любовта, потискали сте я. Не сте научили детето си да обича. Преживейте отново живота си, учете се сама и научете и него. От Бог не бива да се отказваме никога. На каквото и ниво да се разкъсва връзката със света, с живота, с човешкото щастие, връзката с Бог трябва да съществува непрекъснато.

Продължавам да се държа за главата, докато се вглеждам в обления от слънчева светлина двор, в мръсните локви, леда, топящия се сняг. В този момент идва помощничката ми.

— Една жена моли за прием, момчето ѝ има раково образувание, невробластом, между бъбрека и черния дроб.

— Името на жената? — питам. Тя ми го казва.

Виждам в полето на тази жена смъртта на детето ѝ. Виновникът — майката. Зависимостта от най-висшите нива на желанията е огромна. Непоправима идеалистка. Постоянно критикува хората и околния свят.

— Предайте на пациентката — казвам, все така загледан през прозореца, — нека се откаже да осъжда хората. Всички хора са деца. Всички ние се препъваме, падаме и се учим да ходим. За да запазим любовта, трябва да се научим да обичаме несъвършеното. Всичко останало — когато дойде на приема ми.

Работа върху себе си

Преди време, когато напипвах проблема, аз се стараех мислено да го обхвана в целостта му и да го реша веднага. На фин план възникваше огромно претоварване, което с времето можеше да прерасне в тежко заболяване. В организма веднага възникваше защитна реакция — появяваше се апатия, нежелание да се занимавам с този проблем. Както се казва, просто вдигах ръце. Минаваше време. Ситуацията отново ме сблъскваше с проблема. Макар и с нежелание, решавах някаква малка част от него, после още една, след това още малко, но вече преценявайки силите си. И едва след това, без напрежение и без излишно бързане, решавах проблема изцяло. Буквално на всяка моя лекция ми казват едно и също: «Чела съм всичките ви книги, гледала съм видеокасетите, а резултат няма».

Преди отговарях:

— Информацията е напълно достатъчна. След като други могат да решат къде-къде по-тежки проблеми, защо вие да не можете?

След това си казах: щом човек не може, значи той вътрешно не го иска. Ако подсъзнателно не желае да работи, значи нещо не разбира, отнася се неправилно към себе си и към света. Аз трябва да му помогна. Сега съветвам по друг начин: започнете да преодолявате себе си постепенно. Заемете се с някаква задача, но да е само една. Например, днес няма да мисля лошо за никого и във всичко ще виждам Божествената воля.

Дори един процес да продължава само част от секундата, той си има начало, развитие и край. На фин план в него се съдържа миналото, настоящето и бъдещето на цялата Вселена. Щом всеки процес има начало и край, значи и Вселената има начало, развитие и връщане към изходната точка, тоест край. Всяка крачка на човека съдържа целия път, който той е преминал и който трябва да премине. Научете се да правите една крачка и ще изминете целия път. «Очите ги е страх, а ръцете го правят» — са казвали прадедите ни. «На страха очите са големи». Очите, тоест нашето съзнание, притежават твърде малко енергия. За решаването на каквато и да е задача трябва за известно време да изключим съзнателното и да превключим на ирационалното. Както обичат да казват художниците, картина се започва с чувство и интуиция, а се завършва със съзнание и разбиране.

Съветвам една жена, която не може да приеме поведението на мъжа си:

— Като начало решете само една задача. Научете се да гледате на мъжа си като на дете, независимо какви ги върши. Ако нищо не възпира любовта ви, ако не изпитвате дори секунда колебание, тогава вече може да пристъпите към диалог и възпитание. На много жени това им изглежда по следния начин: «Не искам да пие и той не бива да го прави.» Значи нейното желание е непоколебимо, а мъжът ѝ трябва да се променя. Възпитанието е помощ към другия. Ако мъжът пие, значи му е зле. Значи, първо трябва да промениш себе си, а след това да помогнеш и на него да се промени. Повечето жени дори не могат да си представят колко лесно е да промениш другия, ако дълбинно промениш себе си. Само трябва да направиш първата крачка към промяната. Крачка не към претенциите, а към любовта. Във Вселената няма нито повод, нито причина, които да оправдаят отричането от любовта. Ние сами си ги създаваме, прекланяйки се пред желанията и съзнанието.

По-рано, когато в душата ми се събуждаше страх, аз нагаждах ситуацията към него. И колкото по-силен беше страхът ми, толкова по-кошмарни ситуации си представях.

Как разсъждава ревният мъж? Щом ревнувам, значи жена ми ми изневерява. И колкото по-силно е това чувство у мен, толкова по-неприлично става поведението на жена ми. Това е принципът на западното мислене. Тъй като съзнанието е вторично, щом се е появила някаква мисъл или някакво чувство, то те са родени от случило се вече събитие. На Изток отношението към съзнанието е друго, тъй като там то е първично. И ако човек дълго време носи в себе си някакво чувство или мисъл, значи това събитие трябва да се случи. Ако разглеждаме ситуацията съвсем ограничено, няма как да разберем, че и едните, и другите имат право. На фините планове първично е съзнанието, на външния — ситуацията. Чувството и съзнанието — това е ситуацията. Тук може да се постави знак на равенство, като добавим определен коефициент. Чувствата стават ситуации, а ситуацията се превръща в чувство. Когато сме в неблагоприятна ситуация, провокираща страх и обида, чрез любовта запазваме единството си с Бог и преставаме да бъдем роби на ситуацията. Когато в душата ни се появят неосъзнат страх, недоверие в себе си, съмнения и отчаяние, устремявайки се към Бог и запазвайки любовта, ние преставаме да сме зависими от своите мисли и чувства. В това е същността на развитието. Ние всяка секунда преодоляваме зависимостта си от обкръжаващия ни свят, от желанията си, от съзнанието си. Но не го правим с един-единствен гигантски скок, а стъпка по стъпка. «Пътят помага на вървящия» — са казвали древните. Тук най-важното е да не спираш.

Сега обаче съзнанието ми превключва на ежедневните проблеми. Влизам в офиса и питам за текущите работи.

— Обади се една жена. Състоянието на детето ѝ рязко се влошило, и то след приема при вас. Тя е изпаднала в ужас, смята, че е направила нещо не както трябва.

Сядам зад бюрото си и набирам номера. Чувам гласа на жената, която ми казва, че резултатите от изследванията на детето са се влошили значително и лекарите настояват за незабавна хоспитализация и активно лечение. Спомням си — детето имаше патологично развитие на бъбреците.

— Какво да правя? — пита майката. — Изследванията са просто ужасяващи.

— Полето на детето е нормално и има явно подобрение, просто върви нормалното прочистване. Това прочистване се наблюдава, когато хората четат моите книги или гледат касетите ми. И въпреки че консултацията е по телефона, повярвайте ми, информацията е напълно достатъчна, за да вкараме и вас, и детето в нормата.

— Всъщност енурезата вече му мина — с по-бодър глас ми казва жената.

— Ето, виждате ли, ние с вас говорим някакви си пет минути, а енурезата е преминала, външното състояние на детето е по-добро, а за това, че ще има период на прочистване, ви бях предупредил. Колкото до изследванията, още веднъж ви повтарям, няма нужда да се паникьосвате. Продължавайте да работите, поговорете с лекарите, а след известно време повторете изследванията.

Тя ми благодари и затваря телефона. След няколко дни се обажда неин познат и казва, че резултатите от повторните изследвания са прекрасни.

— Още някой да е звънял? — питам сътрудничката си.

— Звъня майката на момичето, което без малко да го изнасилят. Състоянието на дъщеря ѝ рязко се влошило, станала агресивна.

— А тя какво иска — учудвам се аз, — всички проблеми да изчезнат от един път, без усилие? На тази жена и пречат собствените ѝ стереотипи. Отива при лечител, плаща му и той е длъжен моментално да я излекува. След сеанса да има ясно изразено, стабилно подобрение и премахване на проблема. Тя забравя това, което е чела в книгите ми: на приема пациентът получава насока, започва ускоряване на всички процеси и цялата мръсотия от дълбините излиза отгоре, на повърхността.

Колкото повече човек е готов да се променя, толкова по-бързо и по-леко протича оздравяването. Отначало прочистваме душата, като при това могат да се появят и телесни страдания. Когато искаме да излекуваме само тялото, най-добре да се обърнем към хирурзите. Макар че как да упрекнеш пациента, на когото стотици години медиците са му втълпявали: «Ще ти дам хапченце, прахче, билчица, ще стане чудо и ти ще се оправиш!» И колкото повече се развива медицината, толкова по-яростно се опитва да ни убеди, че за изцелението са нужни все по-малко усилия.

Медицината винаги е лекувала само тялото, без да разбира, че чрез тялото въздействаме и на душата. Религията е лекувала душата, въздействайки чрез нея на тялото. И преди религията, за да помогне на душата, е допускала сурово отношение към тялото, като е ограничавала неговите потребности и понякога дори го е разрушавала. Днес медицината, за да помогне на тялото, все по-активно нахълтва в духовните структури и ги

разрушава. Прагматизмът расте, медицината става все по-бездушна. А тялото е свързано с душата и душата е свързана с тялото. В западната медицина тялото се поставя няколко степени по-високо от онова, което се нарича душа и съзнание. И заради здравето на по-голямата част може да се допусне разрушаване на по-малката. След като съзнанието е вторично, а тялото — първично, ние трябва на всяка цена първо да спасим тялото и тогава ще спасим съзнанието. Това е напълно приемлив начин на мислене за един хирург. Колкото по-добре се чувства тялото, колкото по-пълно са удовлетворени неговите нужди, толкова по-добре ще е за съзнанието и душата на човека.

Историческият опит обаче показва нещо по-различно. Тялото и душата са свързани, но се движат в различни посоки. Ако построим училище, облечем детето в униформа и му намерим добри педагози, това ще му даде необходимото развитие. Но ако не му внушим основите на нравствеността, които идват на първо място чрез ограничаване на неговите желания, ако не го научим да се грижи за другите, пренебрегвайки себе си, физическият принцип, пренесен върху духовноста, ще доведе не до съзидание, а до разрушение. Ако с човек се случи нещастие, ако той боледува, това е неразривно свързано със състоянието на неговата душа. С болестта можем да се борим, като въздействаме върху тялото или върху душата. Здравето на душата рано или късно води до здраво тяло. Здравото тяло обаче далеч не винаги говори за здрава душа. Което на свой ред означава следното: за да се преодолее болестта, на първо място трябва да се помогне на душата, а едва след това — на тялото.

Душата се пречиства чрез любовта, посредством която се съединяваме с Бог, и чрез болката от раздялата с човешкото. Докато помощта към тялото не вреди на душата, медицината помага. Ако обаче за пациента интересите на тялото стоят на първо място, медицината е безсилна или вреди на душата му. Много хора и до ден днешен се молят, за да помогнат на тялото си или да подобрят съдбата си. И тогава при тях възниква страхът за тялото им, за живота им, идват съмненията и отчаянието. Страхът и очакването са тясно свързани. Колкото по-силно човек е съсредоточен върху физическото си благополучие, забравяйки при това за душата си, толкова по-силно той очаква възможно най-скорошно оздравяване и толкова по-безплодни стават опитите му да се оправи. Страхът е показател за липсата на вяра в Бог, за отричането от любовта.

Аз обяснявам на пациентите си нещата по следния начин:

Можете да се промените само чрез откъсване от човешкото и търсене на опора в Божественото. Когато се обръщате към Бог, трябва да сте в състояние на пълно вътрешно уединение. Никой от близките ви не бива да е наоколо. Не бива да присъства онова, което ви радва и онова, което ви огорчава. Затова, преди да се обърнете към Бог, отстранете се от всичко и с тялото, и с душата, и с духа си. Когато очаквате гост, подреждате стаята така, че тя да отговаря на неговите вкусове и желания, за да може той да живее там. Душата ви е стая. И за да дойде там Божественото, в нея трябва да има любов. Значи, ако искаме да се обърнем към Бог, в душата ни трябва да цари любов. А ако в нея цари страх, отчаяние, съжаление, няма да има контакт. Виждали ли сте как излита ракета? Без гориво тя не може да излети. Но когато излезе в орбита, резервоарите от горивото се изхвърлят. Те започват да пречат. И ние сме така. Отначало разбираме, че любовта към Бог ни дава здраве, благополучие, развитие. Устремяваме се към Бог заради желанието си да бъдем здрави и щастливи, а после здравето и благополучието ни трябва да престанат да ни вълнуват.

Трябва да почувстваме, че сливането с Бог е висшето щастие. Заради това щастие се устремяваме към Него. За да стъпим на следващото стъпало, трябва да се оттласнем от предишното. Отначало човек започва да се обръща към Бог, за да спаси тялото си, после — за да спаси душата си и едва тогава развитието на единението с Бог става постоянна потребност и щастие. Вчера сме направили първата крачка към това, днес правим втората, утре ще бъде третата.

Наука и религия

Какво отличава тоталитарните секти от световните религии? Оказва се, че след общуване със свидетели на Йехова или последователи на сектата на Муун на хората им трябва около година и половина, за да се възстановят. Толкова е силно негативното въздействие, упражнено върху тях. Защо хората позволяват да убиват душата им? Кой попада в такива секти?

Преди няколко дни в Москва спрях такси, за да отида до центъра. Шофьорът се оказа общителен и любезен човек.

— Накъде сте се запътили? — полюбопитства той.

— На баня. Обикновено онова, което считаме за удоволствие, вреди на здравето, но в този случай банята е изключение: хем е приятно, хем полезно.

— Интересно — отбелязва събеседникът ми. — А искате ли да научите нещо повече за живота?

— С най-голямо удоволствие.

— Тук в жабката имам една книга, казва се «Дианетика». Ако искате, още сега мога да ви я продам.

— И какво толкова особено има в тази книга?

— Когато я прочетете, скритите ви способности ще се разгърнат изведнъж. Спокойно ще можете да реализирате всичките си желания. Ето, сега например, защо отивате на баня? За удоволствие, нали така?

— Точно така — усмихвам се.

— Значи, основателят на дианетиката, Хабърд, се запитал: «В какво е същността на човешкото щастие?» И си отговорил така: «Да усетиш частица възторг». Така че, ако прочетете тази книга, постояно ще изпитвате възторг, защото с лекота ще постигнете всичко, което желаете.

— И ще имам повече пари? — правя се на наивник.

— Без съмнение — усмихва се събеседникът ми.

— А по-умен ще стана ли?

— Естествено. Та нали всички спящи у вас възможности ще се разгърнат.

— И здравето ми ще се подобри?

— Задължително — убедено ми отговаря той. — Сам виждате, че докато разговарям с вас, аз вадя книгата от жабката и едновременно карам колата, при това с висока скорост. Мога да карам по дванайсет-петнайсет часа дневно, без да се уморя. Всичко това е признак за добро здраве.

Разсеяно гледам през прозореца пролетната Москва. Точно в този момент наистина изпитвам частица възторг. Цялата ситуация много ми напомня на известния анекдот, когато при помръкналия «нов» руснак долита дяволът и му казва:

— Какво такъв си се скапал?

— Какво да ти кажа. Бизнесът не върви, колата ми играе номера, никакви перспективи…

— Имам една приятна новина за теб — съобщава му дяволът. — Можеш да получиш вила в Маями, десет милиона в зелено в швейцарска банка и новичък мерцедес под прозореца.

— Гледай ти — оживява се «новият» руснак. — Съвсем не е лошо като начало. А ти какво ще искаш срещу това?

Дяволът повдига рамене:

— Само безсмъртната ти душа.

«Новият» подозрително го поглежда изпод вежди и почва да се чеше по тила:

— Абе ти нещо ме пързаляш, само дето не мога да се сетя какъв е номерът.»

В първите си две книги описвах ситуация, засягаща вампирите. Спомням си как един приятел ми разказваше за някаква жена, която периодично си избирала за бизнес-партньори мъже. Плащала им много прилични пари, далеч повече от онова, на което разчитали. След известно време партньорът или се разболявал, или умирал. «Бесен темперамент има тази жена — отбеляза приятелят ми тогава, — не издържат на темпото ѝ мъжете». «Само че тук механизмът е друг, — отвърнах. — Тя ги отпушва с пари. Душата им започва да зависи от нея. А на вампиризъм се поддават не само здравето и съдбата, но и психиката и способностите. " " А как така Бог не я наказва, дето убива хората?» «Щом има кой да си продаде душата, винаги ще се намери и купувач.»

Вътрешно можем да сме напълно открити само за Бог. За това се говори в Стария и Новия Завет. Любовта към Бог стои над всичко. Да се прекланяш пред човек, защото има пари, защото е умен и талантлив, защото е красив, защото ти е роднина, който се грижи за теб — това вече в известна степен означава да продадеш душата си. Това означава и известно възпиране чрез нещастия, болести и какво ли не още.

Шофьорът ме отвлича от мислите ми.

— Тук на таблото съм залепил едни листчета. Подарявам ви едно. Там е написан адресът, можете да дойдете в нашия център, ще ви направим тест, диагностика и характерът ви ще се промени към по-добро. Кажете, имате ли някакви проблеми с характера, например нещо, което да не харесвате у себе си?

— Разбира се, че имам. Най-напред раздразнителността.

— Е, значи имам една добра новина за вас — живо откликва събеседникът ми. — Чрез тази книга за съвсем кратко време можете да промените характера си така, че направо да станете друг човек. Честно да ви кажа, аз самият бях страшно невъздържан. Само нещо да не е както ми се иска и моментално побеснявах. А сега съм съвсем различен — спокоен, търпелив.

— Интересно — мърморя, докато прелиствам книгата. — Много интересно.

— Е, какво решавате — купувате ли я, или не?

— Малко ми е сложничко, честно казано. Вчера имах страшно много работа, боли ме главата и единственото, което ми се иска сега, е да се добера до банята.

— Е, както искате — безгрижно ми отвръща шофьорът и продължава да кара.

Стана ми интересно какво ли е полето му. Диагностицирам и виждам любопитна картина. Общата обвивка не е лоша, нивото на енергия е високо. А виж, фините структури на бъдещето са разорани, сякаш през тях е минал трактор. Тоест, този добродушен, приятен човек живее с илюзии. Трансформацията на себе си, промяната става на повърхностно ниво. Върви процес на изгаряне на стратегическите ресурси. Съдейки по всичко, известно време той ще успее да се закрепи така, нещата му ще вървят действително добре, но след това, ако не намери ученици, които да прехвърлят върху него стратегическите запаси на душите си, ще стане лошо. Ако човек е престанал да произвежда, а само консумира, той е обречен, независимо колко енергия е успял да натрупа преди това.

Най-любопитното беше, че още в колата започнаха силно да ме болят венците и това продължи известно време, след като вече бях се разделил с шофьора. Вгледах се в себе си и се изумих: и таз добра — взрив на желанията и повишена концентрация върху тях. Направо не е за вярване колко неизтребима е лакомията в нас. С главата си всичко разбирам, а душата ми припка след този човек, който ми обещава здраве, пари, щастие и успехи.

Тази ситуация ми помогна да разбера какво отличава сектата от световната религия. Божественото у човека е незабележимо, то влиза в противоречие с човешкото тогава, когато идва преклонението пред съзнанието и желанията, когато смисълът на живота се свежда до радостта от изпълнените желания.

Спомням си, когото бях осемнадесетгодишен, на един изпит преподавателят ме попита: «Какво е щастието за вас?». Не знам защо си спомних как някой беше казал, че щастието е да се почешеш, когато те сърби, и отговорих: «Смисълът на живота е в удовлетворяването на желанията». Той ме изгледа странно, но нищо не каза. Сега вече разбирам защо. За да усетиш Божественото, трябва да се откажеш от съзнанието и от желанията. Религията учи да се преодолява зависимостта от съзнанието и желанията. Сектата прави точно обратното — върви на каишката на желанията. Кой влиза в сектите? Хора, които имат огромна вътрешна зависимост от човешкото. Някой има страшно желание непрекъснато да усеща превъзходството си над другите, а в живота непрекъснато го унижават. Такъв човек се мъчи да попадне или в окултна школа, или в кръжец на контактьори, или в секта, където ще се чувства по-умен и по-проницателен от другите. «Аз съм посветен, аз знам, а вие -не». Вместо преодоляване на зависимостта от съзнанието, започва засилване на тази зависимост. Естествено, с времето психиката и съдбата се разпадат. Човек става изцяло пленник на комплексите си.

Какво е комплексът? Това е силна, скрита зависимост от желанията и съзнанието. Един се бои от всичко, друг постоянно е унил, трети е недоволен от всичко, четвърти е обиден на всички, пети ревнува, шести осъжда. И колкото повече се задълбочават комплексите, толкова по-тежко се преодолява травмиращата ситуация. В душата се натрупват все повече отрицателни емоции. Такова състояние е непоносимо, то може да бъде спряно от болест, алкохолизъм, наркомания.

Когато човек отива в секта, у него няма отрицателни емоции. Обещават му само положителни емоции. Човек опитва от този наркотик и се изключва от контакт със света. И става чудото — вече няма болка, няма конфликти. Безкрайна радост, веселба, щастие. А това, че у него се разрушават фините структури, че се затварят каналите на любовта, той не забелязва. Човекът знае едно — трябва да запази усещането за щастие. Но кой знае защо, положителните емоции си отиват и енергията намалява. Но когато вербува нови последователи, усещането за мнимо щастие пламва отново. «Това е, защото върша благородно дело» — мисли си човекът. Кръгът на щастливците като него се разширява, при това човекът може дори да не се досеща, че изсмуква енергия от душите им. В резултат на това членовете на сектата могат да бъдат разделени на две групи: малка част вампири и огромно количество донори. В икономиката това се нарича принцип на финансовата пирамида. И както може да се види, той блестящо действа не само в икономиката. Ако излезете на улицата и се вгледате внимателно, с вътрешния си поглед можете да откриете огромен брой хора, готови да продадат душата си, тоест готови да се прекланят пред парите, ума, красотата, славата, популярността, но не и пред любовта.

Стареенето на цивилизациите

Здравейте, уважаеми Сергей Николаевич!

В християнството кръвосмешението се смята за грях. Съвсем наскоро влязох в Интернет и открих множество сайтове именно с такова съдържание. Наистина ли хората не виждат, че това, което правят, е грях? Наистина ли не разбират какво правят?

Главните стратегически запаси от енергия у човека, както впрочем и у всяко живо същество, са насочени към продължаването на живота, тоест главната енергия е сексуалната. Писал съм за това, че на финия план сексът и яденето изглеждат еднакво. Ако човек няма развито съзнание, материалното щастие ще бъде недостъпно за него. Ако всички сетива на човека престанат да действат, той няма да може да мисли. Споменавал съм факта, че някои йоги гълтат езика си. Всяка мисъл предизвиква почти незабележимо потрепване на езика. Езикът е свързан с вкусовите емоции. Детето опипва играчката с ръце, докосва я с език, емоцията се превръща в мисъл. Фундамент на човешкото развитие е сексуалната енергия. Тя на свой ред произтича от съединяването с първопричината.

Как протича процесът на развитие на цивилизацията? Ако в гората живее някакво племе, това още не е цивилизация. Но когато племето придобие концепция за заобикалящия го свят, разбиране на неговите закони, както и правила на поведение, свързани с тази концепция, това вече е определена култура и цивилизация. Отначало цивилизацията получава порция Божествена любов и някой, усещащ единството си с Твореца, излага своето разбиране за света. Така възниква религията. Религията дава предписания какво поведение да имаме, за да удържим във времето единството си с Твореца. На първо място е сдържането на човешкото в процеса на развитие. Не бива да се разхищават идващите нови порции Божествена любов. Всяка религиозна концепция може да се оприличи на водопроводна тръба с определено сечение. Изразходваните количества не бива да превишават постъпващите. С развитието на цивилизацията обемът на водоема се увеличава, а диаметърът на тръбата намалява. И когато контактът с Божественото спадне под определен минимум, на цивилизацията ѝ е време да умре.

Главният конкурент на Божественото са основите на човешкото щастие. Не материалното ниво — в него има твърде малко енергия — и не духовното, а чувственото. Именно преклонението пред чувствения, пред сексуалния аспект може да доведе до ускорено развитие, а след това — до стремително угасване. Затова всички световни религии, положили основите на цивилизациите, препоръчват сдържане на сексуалното чувство. Това намалява зависимостта от човешкото щастие и усилва контакта с Божественото, тоест удържава живота на цивилизацията. Не потискането, а именно сдържането на сексуалното влечение позволява то да се трансформира в онова, което наричаме развитие на чувствата и съзнанието. Енергията, която не отива за секс, се разгръща в духовността, в способностите и работи за развитието на човека.

Когато има любов и едновременно с това — сдържане на сексуалното чувство, става трансформация на човешкото в Божествено. Ние сме тръгнали от Бог, стремим се към него и разгръщаме у себе си Божественото, ние се връщаме в Бог и се превръщаме в Него. Всяка част от секундата Божественото у нас се превръща в човешко. И съответно човешкото преминава в Божествено. Но за да се случи това, трябва стремежът към Бог да е по-голям от стремежа към човешкото, към неговата основа — сексуалността.

В Библията «първороден грях» е наречена точно сексуалноста. Тя е коренът на човешкото щастие, неговият символ. Божествената любов се превръща в човешка и се появява сексуалността. Точно по тази причина Адам и Ева се засрамили от своята голота. А за ролята на изкусителка в библейската притча е избрана змията, защото от незапомнени времена тя е символ на опасността и коварството. Това означава, че процесът на загуба на Божественото и преклонението пред човешкото протича незабелязано.

Библейските притчи са изпълнени с колосален смисъл и правилно разбиране. У човека много тясно са свързани чувството любов и избликът на сексуално влечение. Оказва се, че на фин план може да се види удивителна картина. Ние изпитваме сексуално влечение към всичко, което силно ни харесва, дори и към неодушевените предмети. Но точно сдържащите фактори, подобно на стените на съд, позволяват сексуалната енергия да не се разтече, а да се издигне към върха, да се трансформира във високи чувства и развитие на съзнанието. Колкото по-малко човек обвързва чувството любов със сексуалността, толкова по-лесен е преходът от човешкото към Божественото. Защо в християнството непрекъснато се говори за братска любов? Защото любовта към майката и бащата, към брата и сестрата от една страна е максимално разгръщане на чувството любов и на отдаването, а от друга е затормозяване на сексуалните чувства. Колкото по-високо е нивото на човешко развитие, толкова по-мащабно се разгръща човешката душа и толкова повече е енергията в нея.

Представете си човек, който има неправилно отношение към света. У него запасът от любов и енергия намалява. Тялото започва да се руши. Самата ситуация тласка човек към правилно отношение към света и усилване на контакта с Бог. И колкото по-рано се разболее тялото, толкова по-рано човекът ще се опита да промени нещо в отношението си към света. Ако започне да се занимава с физически упражнения, обливания със студена вода, да взема витамини, да премине курс по профилактика и оздравителни процедури, тялото може и да се закрепи, но тъй като липсва енергията, започва разрушаване на духа. Може да отслабне паметта, да започнат да се губят способностите и т. н. Най-голям енергиен обем има нашата душа, нашите емоции. Ако човек постоянно упражнява ума си, развива способностите си, калява тялото си, но има неправилно отношение към света, може да започне разрушаване на душата му, тоест да започнат да се губят не тактическите, а стратегическите запаси. Но ако тялото е свързано само с един човек, душата като стратегическо понятие е свързана с цялата цивилизация.

Когато се разпада душата, човек може да преживее доста дълго, при това да се радва на отлично здраве и дори нелоша съдба. Особено много енергия може да се получи от разрушаването на сексуалните бариери. Представете си следната ситуация: някой се разболява, друг е с блестящо здраве, но пък става простак, започва да предава приятелите си, да се държи безнравствено. На трети здравето е прекрасно, той на никого не прави някакво особено зло, никого не предава, но е побъркан на тема секс, при това с елементи на патология. И когато такива като третия станат много, това вече е показател, че на цивилизацията ѝ е останала малко енергия и започва изцеждане на стратегическите запаси. Когато любовта се посели в душата ни, започва трансформирането ѝ в енергия. Любовта и енергията се намират толкова близо една до друга, че усещането за щастие от докосването до любовта възниква и тогава, когато в душата ни има взрив от енергия. И този взрив може да се наблюдава не само когато се докосваме до любовта, но и тогава, когато разрушаваме структурата си, когато деградират духът, душата и тялото. Царящата в Содом и Гомора сексуална разпуснатост, тоест секс с роднини, с малолетни деца, хомосексуализъм, съвкупляване с животни — всичко това са признаци на загиваща цивилизация. Контактът с Божественото е изгубен. Няма любов. Няма нова енергия. Започва саморазрушението.

Отново си спомням цитат от Библията: «И поради нарушаването на много закони любовта у хората ще изстине». Цитатът много точно подхожда на нашето време. Спомням си и нашумелия филм «Апокалипсис сега», същността на който се свежда до една фраза: «Този човек психически е съвършено здрав, но душата му е полудяла». Ако се опитаме да разберем за какво се говори в последната глава на Бибилята, пред нас ще се разкрие следната картина: как ще изглежда цивилизация, изгубила единството си с Бог, лишена от любов, от енергия и едновременно с това натрупала огромни възможности? Как ще изглежда цивилизация, чиято душа е полудяла? Какво ще се случи с нея? Картината е пределно ясна: ще последва саморазрушение. Когато процеси от този род протичат стихийно, можем да говорим за начало на криза в съвременната цивилизация. Но ако те се поддържат от изкуството, морала, учените, Интернет, можем да говорим за по-сериозен и дълбок процес. Следователно, в най-близко време можем да очакваме криза и онези прояви на разпадането, които ще ни помогнат отново да приемем Божественото в себе си. Този преходен период към новата цивилизация чрез невъзможността да съществуваме в старите рамки вече е налице.

Как ще изглежда този преход, каква ще бъде степента на разпадане на тялото, душата и духа, доколко процесите на съзидание ще надделеят над процеса на разпад, зависи от всекиго от нас.

Запад-изток

Чел съм само първата и петата ви книга, сега изучавам втората. Увличам се от китайска философия и по-специално от Дао Дъ Цзин и Фън Шуй. Не плащам данък на модата, действително ми е интересно и ме влече. В тази връзка е и въпросът ми: как трябва да разбираме «съвършено мъдрия се стреми към неправене»? Как практически да приложим неправенето?

Вече съм разказвал историята как при един монах отишъл негов ученик и му казал, че е готов да върши каквато и да е работа. За начало монахът му предложил да сади моркови с листата надолу. Казват, че Серафим Саровски всеки ден местел дървата за огрев от едно място на друго. В Индия това се нарича непривързаност към резултатите от своя труд. На млади години си съставях списък на неотложните неща, които задължително трябва да свърша на другия ден. Постепенно списъкът ми растеше и се разширяваше. Когото набъбна на четирийсет задължителни за вършене неща, забелязах, че започвам да се уморявам, да се отчайвам и да се страхувам, че нищо няма да свърша. И тогава реших да изхвърля всички списъци и да видя какво точно ще се случи. Нищо не се промени. За това, което не беше чак толкова нужно да свърша, дори не си спомнях, а останалото самата ситуация ме принуждаваше да го върша. В моето разбиране действието е свързано с желанията, с целите, тоест със съзнанието, което постояно се завръща към целта. Колкото по-голяма е зависимостта от крайния резултат, толкова повече се боим, преживяваме, обиждаме се на онези, които ни пречат да действаме, изпадаме в униние, когато не успеем. Тъкмо затова на учениците като начало им предлагали да изпълняват безцелни действия. Това премахвало зависимостта от желанията. Ако едно действие се извършва без привързаност, то не вреди на душата и може да се нарече неправене, което означава, че нещо се извършва външно, но не се случва вътре в нас. Това позволява да се занимаваме с всевъзможни неща, без да губим усещането за Божественото в душата си.

Спомням си един интересен факт. В училищата на йезуитите имало изпит за подбор на най-добрите ученици. Определяли на младия монах час за събеседване, да речем в девет сутринта. Той пристигал навреме и чакал. Минавали пет-десет минути, но никой не го викал. Минавал час, след него друг, трети. И през цялото това време тайно го наблюдавали. Ако изпитваният проявял и най-малък признак на недоволство и раздразнение, автоматично го изхвърляли от списъка на кандидатите за отговорното място.

Човек, който се дразни, бърза и се вълнува, не може да изпълни сериозна задача. Пред битка викингите се наливали с отвара от мухоморки. Съзнанието оставало чисто, а страхът и вълнението изчезвали, тъй като падала зависимостта от желанията. В Индия в състава на свещената напитка Сома освен мляко влизала и отвара от мухоморки. На воините казвали: «Ти вече си мъртъв и затова не можеш да изпитваш страх, омраза или вълнение. Иди и си свърши работата.» Външните, свързани с тялото слоеве на съзнанието и желанията се затормозявали, но се разгръщали вътрешните, много по-мащабни слоеве.

За да се занимаваш с философия, трябва да виждаш скритото единство на всичко случващо се в заобикалящия ни свят. За да усетиш единството с него, трябва да навлезеш във фините планове, да се откъснеш от външните. Ето защо истинската философия винаги е тясно свързана с мистиката и религията. За западния човек е важен органът, който поражда функцията. За човека от Изтока е важна функцията, която органът създава. Затова на западния философ му е интересно как е устроен органът, а на източния — как работи той и как е свързан с останалите органи. Ето защо западната медицина лекува само органа, а източната се стреми да подобри функциите на целия организъм, на всички негови органи. Заслугите на източната и западната медицина, както впрочем и философия, са неоспорими, но колкото повече се развиваме, толкова по-ясно ни става, че да виждаш единството на всичко случващо се, да лекуваш организма като цяло е много по-перспективно, отколкото да се ровиш в отделните органи.

Впрочем, въпросът кое е първично — функцията или органът, донякъде вече е решен от съветския психолог Леонтиев. В трудовете си той описва следния факт: ако организмът попадне в нови условия, няколко органа могат заедно да създадат нова функция, вследствие на което започва да се развива нов орган. Така че в известен смисъл и двете съждения са верни — функцията формира орган, а след това органът изпълнява функцията. За мен източната философия в своето стратегическо разбиране за света изглежда като функция, а западната философия и медицина — като орган, работещ в чисто приложен аспект. Принципът на неделимостта позволява да изключим вторичната функция и да се върнем към първичната, тоест към онази, която е съществувала преди органа, преди материалния свят, там, където светът е бил единна светеща точка.

Разни

Как да се науча на вашия метод?

Същността на моя метод се състои в развиване на мисленето. По-рано наивно допусках, че мога да намеря заветната книга или да осъществя контакт с някаква извънземна същност, която ще ми открие всички тайни на Вселената. След това с удивление разбрах, че откриването на тайната е само половината от нещата. Трябва и да разбереш какво точно си открил. Всички тайни на Вселената се разгръщат около нас. Просто ние не ги забелязваме и не разбираме същността им. Ставам сутринта, наливам си чай, изяждам един сандвич, излизам на улицата, купувам си вестник, отивам на работа. В тази ситуация, както и във всяка друга, в най-незначителното събитие, е скрита цялата тайна на Вселената. Тази тайна ни се открива според мярата на нашето развитие.

Разбирането на събитието е едновременно да обхванеш миналото, настоящето и бъдещето. Да можеш да виждаш бъдещето все още не означава да разбираш същността на настоящето. За едновременното обхващане на миналото, настоящето и бъдещето е необходима енергия. Колкото повече психична енергия имаме, толкова по-мащабно можем да мислим. Психичната енергия угасва, ако не я подхранваш с любов. Значи познанието за света е невъзможно без увеличаване на любовта в душата.

Нека се върнем към моята диагностика. Аз виждам деформациите на полевите структури. Кръстчета, ромбове, няколко десетки ситуации. От наблюдаваните полеви деформации може да се направи извод — в такъв и такъв случай полето се деформира, което може да доведе до болест. А след като анализираш няколко стотици случаи, можеш да си направиш приблизителна схема за правилното поведение и правилното отношение към света. Същността на моето откритие е в това, че след многогодишни целенасочени търсения аз видях полевите структури, първични по отношение на обекта, макар науката винаги категорично да е твърдяла, че полевата структура е вторична. Откривайки първичните полеви структури, с удивление забелязах, че техните деформации водят не само до болести, но и до разрушаване на съдбата, характера и психиката.

Разбрах, че трябва да се лекува не органът и дори не целият организъм, както сега е модерно в медицината. Трябва да се лекува съдбата на човек, неговата психика, характерът му и начинът, по който той гледа на света. Без правилен светоглед няма да има правилно мислене. Без правилно мислене няма да се породят правилните емоции. Неправилните емоции ще доведат до неправилно поведение и по-късно — до разрушаване на съдбата, психиката и здравето. Истинското откритие за мен беше разбирането, че нашите емоции и полевите ни структури са едно и също нещо. При това чувствата ни се делят на два слоя: повърхностни, които зависят от тялото, и дълбинни, от които зависи не само тялото, но и психиката и съдбата.

Трябваше да анализирам няколкостотин хиляди различни ситуации, за да стигна до тази идея. Следващото откритие за мен беше такова: можеш да лекуваш човека, като му даваш правилно разбиране за света. Оказа се, че мащабната промяна във възгледите за света може да лекува дори такива болести като рака. Съответно и неправилното отношение към света може да доведе до най-тежки болести. Западната култура е свикнала да се ориентира към материалното развитие. Първо жилището и храната, а след това мислите и идеите. При източната култура е обратното — съзнанието има приоритет. Правилните мисли са по-важни от жилището и парчето хляб. Източният свят винаги е раждал идеи и от неизброимото им множество някои постепенно са се превърнали в реална сила.

Наскоро един човек ми каза: «На международно ниво ние разбираме, че вървим към катастрофа. Имаме всичко — пари, технологии, власт, но нямаме идеи. Нямаме обаче никаква представа какво да направим, за да променим ситуацията». Но липсата на идеи не е най-главната опасност за човечеството. Главната опасност се крие в неправилното възприемане на света и неумението да се мисли. Само преди сто години главният източник на богатство са били суровините. След известно време такова богатство станаха технологиите. Преди двадесет-тридесет години светът с учудване забеляза, че главното богатство става информацията. Япония нагледно показа на света, че идеи могат да се купуват и продават. Новите идеи станаха източник на бързо и реално обогатяване.

В същото време светът с не по-малко учудване разбра, че идеите могат да убиват и разрушават много по-ефективно от всяко оръжие. Идеите станаха материална сила. Маяковски беше написал «Искам към щика да приравняват и перото». В Русия идеите са се изпълвали със сила още преди революцията и опитът на болшевизма го доказва. Но казаното свидетелства и за още нещо. Дори най-ужасната и порочна идея е нищо в сравнение с красивата, но недоизпипана идея. Болшевиките разправяха на всички, че за общото щастие трябва да се разруши държавата като орган на насилието. Но когато държавата беше разрушена, те бяха принудени да създадат много по-ужасяващ репресивен апарат. Недоразработените идеи, направилното разбиране на всеобщите закони разрушиха съдбата и здравето на държавата, а репресивният апарат се превръщаше във все по-силна панацея, която да спасява организма от гибел.

В крайна сметка социализмът рухна. А научиха ли се хората да мислят? Последвалият опит говори за обратното. Държавата беше разрушена за пореден път, като при това повторното разрушаване се извърши не само на физическо, но и на духовно, нравствено ниво. Всички свято вярваха, че демокрацията е липса на насилие, без обаче да разбират, че демокрацията може да съществува само в условия на най-строга дисциплина и диктатура на закона. На Запад демокрацията е възникнала като защита на частната собственост. А в Русия след 1917 година частна собственост, а значи и защита на правата на личността, чисто и просто не е съществувала. Затова в постсъветска Русия не можеше да има демокрация. А това, което нарекохме демокрация, на практика беше просто липса на закони. В такива случаи всичко се връща към първобитния механизъм, когато по-силните убиват по-слабите или им отнемат имуществото. Появата на малка група богаташи, които завладяха почти цялото богатство на страната, е закономерен разултат от неразбирането на това, какво е истинска демокрация, защо се появи социализмът, какво се случва сега със света и какво трябва да се направи, за да се попречи на групата откъснали се напред лидери да унищожи изоставащите, а заедно с тях и себе си.

Правилният поглед върху света и правилното мислене сега са далеч по-важни от жилището и парчето хляб. И в търсенето на такова разбиране ние отново се връщаме към свещените истини. По нов начин зазвучават известните библейски думи: «И не само с парчето хляб живее човек». Идеите все повече се изпълват със сила и при липса на правилно разбиране тласкат създателите си все по-близо до ръба на пропаста. В началото на миналия век неизвестен служител в патентно бюро извел формулата Е=тс2. Минаха трийсетина години, практически нищожен срок, и последва взривът на атомната бомба. Взривът, който провъзгласи, че до колективното самоубийство не остава чак толкова много. Минаха още трийсетина години и се появиха атомните подводници, всяка от които може сама да унищожи цялото човечество. Всичко това промени ли нашето съзнание и светоглед? Не, те все повече и повече изостават от възможностите ни. Ако не се променим, ще загинем. Сега вече всички започват да го разбират. На Изток от древни времена са подчертавали: промени себи си и ще съумееш да промениш целия свят.

За да промениш себе си, трябва да имаш правилно мислене, правилно поведение; трябва да разбираш законите, по които живее Вселената, да възпитаваш чувствата си, изхождайки от любовта и добротата. Човек с несъвършена душа не може да се докосне до тайните на битието, той просто ще загине. Лекар с несъвършена душа няма да донесе полза на пациента, учен с несъвършена душа ще прави открития, водещи до гибелта на хора. През последните столетия човечеството се стреми не към натрупване, а към потребление. Прословутото парче хляб става все по-важно. А за разбирането на света отиват много повече сили, отколкото за добиването на хляба. Светът се отучи да мисли, философите и мъдреците изчезнаха. Никой не иска да дава, всички искат да получават.

Симптоматична стана не само медицината, но и икономиката, политиката, философията. Ако възникне проблем — трябва да се отстрани. А да разберем защо се е появил, защо появата му е закономерна — за това не сме свикнали да мислим.

Един професор казваше: «Аз не се каня да давам на студентите знания. След няколко години всички тези знания ще се променят. Аз ги уча да работят с тези знания, уча ги правилно да мислят». Ние много дълго време бяхме лоши студенти и лоши професори. Сега гледам телевизия и виждам как се учим да мислим. И от повърхностните упреци, омразата, обвиненията, целящи да премахнат пречещия проблем, постепенно преминаваме към разбирането на връзката между протичащите събития. Не бива да търсим виновните, за да им платим за злото, трябва самите ние да се развиваме и променяме. И това ще бъде най-добрата защита срещу повтарянето на грешките на миналото.

Диагностицирайки полевите структури, аз се учех да мисля. Оказа се, че и микроскопичният организъм, и огромната държава живеят по общи закони. Така че, ако имате желание да усвоите моя метод, преди всичко се научете да мислите.

Здраве

Аз съм програмист, което само по себе си е диагноза. Своите проблеми малко или много си ги знам, по един или друг начин се справям с тях, макар и да не е на сто процента. Въпросът ми не е за мен, а за любимата ми жена. Преди повече от година с тъста ми се случи беда — много тежко заболяване на бъбреците и далака. Той е човек военен и не е склонен да мисли за религия, но жена ми, въпреки това, реши да го «измъкне» по свой си начин. Ето, вече повече от година баща ѝ спазва всички пости, всяка сутрин се моли. Слава Богу, оправи се, вече практически е здрав. Но се промени характерът на жена ми. Уви, не към добро. Появи се желязна увереност в собствената ѝ правота. Близо година се опитвах да не обръщам особено внимание на това, но вече стана просто невъзможно. Мнението ѝ е безспорно, решенията ѝ са окончателни и не подлежат на обсъждане. Кой е виновен, къде е причината, в мен или в нея? Дали пък не е православието, което претендира за статута на единственото вярно вероизповедание? Моля Ви, помогнете, само няколко реда биха могли да ни подскажат правилния път.

Вероятно сте забелязали, че параноидните симптоми се появяват при изключителни личности. Откъде идват те? Работата е там, че желанията ни представляват емоции, които обхващат миналото, настоящето и бъдещето. Колкото по-мащабни са чувствата ни, толкова по-далеч в бъдещето отиват те, а това означава, че толкова по-силно може да се развива интуицията, спонтаните прозрения, въздействието върху обкръжаващия ни свят. Колкото по-мащабни са желанията и чувствата, толкова по-високо е нивото на енергия и толкова повече може да постигне този човек в живота. Представете си умен, способен, талантлив, но същевременно пасивен, срамежлив, боязлив човек, а до него посредственост, надарена с безстрашие, енергия, воля и огромно честолюбие, тоест мащаб на желанията. Сами разбирате кой от тях ще заеме ръководния пост. Умният в най-добрия случай ще бъде заместник или изпълнител. Колкото по-силен е контактът с бъдещето у даден човек, толкова по-мощно ще въздейства той на настоящето и ще го контролира. Много целители лекуват по този начин. Те са в контакт с фините планове, от което и се възползват. Разбирате, че такова лечение помага на тялото, но вреди на душата. Защото неговата цел всъщност не е опознаване на света и пълна промяна у човека, а коригиране само на физическите параметри.

Когото човек се обръща към Бог посредством любовта, той значително увеличава мащаба на своите човешки чувства. Тогава може да се открият възможностите му да лекува, да вижда в бъдещето, може да се развият свръхспособности. Ако липсва обаче строг приоритет на Божествената любов над всичко човешко, човек незабелязано и за самия себе си започва да се прекланя пред своите желания, бъдеще, духовност и т. н. Този механизъм е доста разпространен.

Ето откъде идва притчата за дявола — ангелът, който бил най-близо до Бога и по тази причина получил много по-голям изблик на способности и чувственост. Той загубил връзката с Бога, престанал да чувства в себе си приоритета на Божественото и се преродил в дявол. Спомням си как една жена ми каза: «Колкото повече се моля, толкова повече ми се иска да псувам». Тя беше в шок и се смяташе за ощетена. Обясних ѝ, че това е естествен процес. Колкото по-силно се устремяваме към Бог, толкова по-големи усилия са ни нужни, за да преодолеем човешкото. Не всеки има сили да издържи. И за да оцелеят, за да не се разпадне душата им, необратимо устремените към Бог хора облекчавали задачата си, като се отказвали от пари, секс, обилна храна, общуване, оттегляли се в манастири и пещери. Когато Божествената порция е получена, когато се е претопила в човешкото, когато е изработен механизъм за преодоляване на зависимостта от постигнатото щастие, тогава вече тази информация може да бъде получена и от другите без опасност да се окаже гибелна.

Параноята се проявява у човек, който вижда една уж ясна картина. Той най-добре разбира какво трябва да се прави, неговата интуицията е най-добра, той пресмята всяка ситуация и постепенно свиква с мисълта, че винаги е прав, забравяйки, че истинското, абсолютно знание се крие в душата на всеки човек. Правилното, далновидно разбиране на света винаги ще отстъпва на Божествената истина, в някаква степен винаги ще бъде в противоречие с Божествената логика и никога няма да бъде съвършено.

При обръщането към Бог последващото връщане към човешкото може да се усили, а може и да отслабне. Ако, обръщайки се към Бог, сме изгубили желанията и целите си, ако сме отхвърлили съзнанието и сме се почувствали беззащитни, тогава Божественото естествено и спокойно се превръща в човешко. И това човешко продължава да носи в себе си любовта, като постоянно усеща своята вторичност. Ако се обръщаме към Бог със скрити желания и цели, това означава, че в нашето подсъзнание човешкото все пак е първично и следователно то винаги ще се опита да потисне Божественото и да се превърне в дяволско.

За Вашата съпруга обръщането към Бог е било средство за изпълняване на желанията ѝ. Целта е била живот, здраве, желание да се помогне на близък човек. Когато се е обръщала към Бог, мащабът на възможностите ѝ е ставал много по-голям, но подсъзнателната корист е побеждавала любовта. Спасявайки здравето на баща си, тя в определена степен е навредила на душата си. Така че, както сам разбирате, за претенции към Православието и дума не може да става.

Според мен за начало може да обясните на жена си, че усещането за абсолютна правота е точно дяволското. Абсолютната правота предполага абсолютни знания, а те са недостъпни за човека. Тях само Творецът ги владее. Раздразнителността, осъждането, неприемането на чуждо мнение, прекалената взискателност в отношенията с хората — всичко това са признаци за загуба на Божественото и тържество на човешкото. Връщайки се отново към Православието, ще ви кажа още нещо — тъй като смирението е една от основните добродетели, Вие можете да помогнете на жена си не само с приказки, но и с поведението си. Ако в тези моменти успеете да запазите любовта, мисля, че на жена Ви с времето ще ѝ стане по-добре.

Диагнозата ми е хроничен цистит. В последно време зачестиха обострянията на болестта, при това толкова силни, че два-три часа буквално крещя от болка, а после полекичка ме отпуска. Първия пристъп получих на четиринайсет години. Сега съм на деветнайсет. Майка ми също е страдала от тази болест. Но след развода с баща ми преди четири години и половина пристъпите престанаха. Когато ме изписаха от болницата, където ме лекуваха с някакви силни лекарства, майка ми пак започна да получава пристъпи. Действието на лекарствата премина и аз отново започнах да страдам. Изглежда нейната болест се е прехвърлила на мене? Мама не е чела Вашите книги. Тя само крещи: «Остави приятеля си и няма да имаш проблеми с пикочния мехур!» А аз не разбирам какъв е проблемът. Пробвах всичко, но болеста не си отива. Във всичко останало съм щастлив човек. Душата ми пее! Обичам и съм обичана, влязох да уча, имам много приятели. Обичам Бог, обичам всичко, което той е сътворил. Но това щастие често се помрачава от часове непоносими болки. Може би ще ме посъветвате нещо?

Независимо че майка Ви не е чела книгите ми, тя е съумяла да улови връзката между болестта и ситуацията. Пикочният мехур, гинекологията — това е темата за човешката любов и личните отношения. Колкото по-силно се прекланяме пред човешкото, толкова по-силно се включва механизмът на страховете, обидите, ревността. Щом майка Ви не се е пречистила на младини, то и Вие едва ли ще приемете пречистването чрез любимия човек и в такъв случай ще се разболее или загине детето Ви. В подсъзнанието си едва ли можете да приемете болка от любимия човек и поради това Ви се дава болка от болест. Възможно е да се разделите с любимия човек и тогава циститът Ви ще бъде излекуван, но ако този човек Ви е предопределен, тогава, разделяйки се, може да умрете. Ето защо най-добре е да решите този въпрос, като променяте себе си.

При мен наскоро дойде пациентка, чиято дъщеря имаше сериозен проблем — порок на сърцето. Направиха операция. Всичко мина прекрасно, при дъщерята нямаше никакви усложнения, майката беше щастлива. След два месеца тя напипала бучка на гърдата си, обърнала се към лекари и разбрала диагнозата си — рак. Направили операция, но тя не помогнала, тъй като туморът вече бил дал метастази. Провели химиотерапия — метастазите се увеличили. С този проблем майката дойде при мен. Обясних ѝ, че всичко е много просто. Ето какво ѝ казах:

При вас е имало огромна инерция на обидите и малка инерция на любовта. Инерцията на любовта е намалявала, а инерцията на обидите се увеличавала, защото вие сте се обиждали силно и задълго. Понятието прошка е непознато на дъщеря ви. Когато са ви направили операция, «обиждащата ви» болест е била отстранена. Във всяка, дори в най-незначителната ситуация ние изграждаме целия спектър на отношенията си със света и Вселената. При дъщеря ви в една най-невинна ситуация е започнало стремително да нараства неприемането на света. Всяко движение във Вселената е конфликт между настоящето и бъдещето. Дори най-спокойната и хармонична ситуация в основата си съдържа конфликт. Неумението правилно да преодолееш конфликта е отказ от развитие. Вие сте лишили дъщеря си от възможността да преодолее болезнена ситуация. И тази ситуация възниква при вас.

Разберете като начало, че всяка обида е потискане на желанието, повърхностно разрушение. Всяка обида е залог за развитие, ако запазите любовта в душата си. Ако не приемете обидата и започнете още повече да се обиждате, това означава, че не искате да се промените, не искате да се приближите до Бог. Така че, научете се да прощавате обидите, а за да го постигнете, научете се да приемате унизяването на желанията, запазвайки любовта към Бог. Ние имаме две основни желания: едното е свързано с продължаването на живота — сексуалното желание, а другото — със защитата на живота и неговото развитие — това е мисловният, волеви импулс. Постоянно си повтаряйте, че се подчинявате на Божествената воля, че собствената ви воля е вторична, а висшата цел е любовта към Бог. Периодично ограничавайте волята си, целите си, сексуалните си желания. Научете се да приемате всяко унижение като дадено от Бог спасение. И тогава всяка болка ще бъде възможност да усетите слабостта на човешкото, неговата вторичност и първичността на Божествената любов. Вместо мъките на разрушението ще дойде радостната болка на съзиданието.

Един пациент ме попита: «Защо Бог ми праща такива неприятности? Толкова ли съм лош?»

«Не защо, а с каква цел — поправих го. — Неприятностите са ви дадени не защото сте лош, а за да станете по-добър». За да можете да преживеете човешката загуба, трябва във всичко да виждате Божествената любов. Когато започнеш да постигаш прозрението и разбирането с какви невидими връзки е свързан светът, как едното произтича от другото, тогава разбираш, че няма виновни. А щом няма виновни, няма и прави. Щом няма обиждащи, няма и обидени. Отърсете се чрез покаяние от всички обиди към жените, научете се да запазвате любовта в момент на загуба, постоянно увеличавайте инерцията на любовта. И когато се научите да не се обиждате, научете чрез молитва, чрез общуване с Бог и дъщеря си. Едва тогава болестта вече няма да ви е нужна.

Връщаме се към историята на пациентката. Районът на гърдите е обидата, долната част на корема е отричане от любовта, нежелание да се живее. Щом тези проблеми при Вас са се появили на четиринайсет години, точно във времето на половото съзряване, значи, че проблем ще имат и бъдещите Ви деца. Старайте се да се отнасяте към любимия като към приятел, за известно време забравете за секса. Научете се да приемате болката, причинена от другите, като пречистване на душата Ви. Какво ни привързва към света? Сексът, храната, дишането, съзнанието. Има различни техники за преодоляване на тези зависимости, тях също можете да използвате. Искам още веднъж да Ви напомня: в моята система е скрита голяма опасност. Това е прагматичният подход към молитвата. Любовта към Бог дава здраве и щастие, но, обръщайки се към Бог, ние трябва да забравим за здравето и щастието си. В противен случай ще решим належащите задачи, тактическите, но ще си създадем стратегически проблеми, и то много по-мащабни. Дори болката да не премине веднага, не се бойте и не се отчайвайте. Бог не поставя задачи, които нямат решение. Поставена Ви е задача и тя не е да се сдобиете с добро здраве, а да успеете чрез болестта да усетите в себе си Божественото. И тази задача рано или късно ще я решите. А че болестта ще си отиде, можете да не се съмнявате.

Наука и религия

Казват, че Бог не дава изпитания, които не са ни по силите. Не се съмнявам, че първите мъж и жена са били съвършени творения на Господа. И точно поради това постулатът за изначалната греховност на жената е неверен. Колкото по-съвършени са творенията, толкова по-големи изпитания са им отредени. Случилото се с Адам и Ева са именно такива изпитания. Изпитанията на земният живот. В нещо си приличат, в нещо са различни за мъжете и жените. В Светото писание е казано: «Не съдете», а се получава, че над жената изначално вече има нещо като присъда без право на обжалване. Разбирам, че пишете за това, което Вашите изследвания показват на даден етап, при това подкрепено от конкретни човешки съдби.

Въпросът ми е следният: какво влияние оказва на това Ваше съждение (за което стана дума по-горе) колективното (неосъзнато) мнение на земната мъжка общност? А за книгите Ви благодаря. Чета ги, старая се да ги разбера. Най-интересното е, че у мен силно се промениха представите за това, какво значи да бъдеш щастлив. Честно казано, старите представи вече си отидоха, а новите все още не са се очертали ясно. Но че те вече ще бъдат други, е съвсем сигурно.

Не сте ли се замисляли защо през Средните векове именно жени са летели на метли? Защо Инквизицията е унищожила стотици жени? Защо случаите на спонтанна левитация са ставали предимно с жени? Жените честно си признавали пред Бог, че са летели на метли, и отивали на кладата. Непрестанната устременост към Бог рано или късно развива огромни способности. Не всеки може да се справи с внезапно връхлетялото го щастие. По въпроса за произхода на човека аз в общи линии съм привърженик на теорията на Дарвин. Просто към Библията трябва да се отнасяме правилно. Великите истини не могат да се обяснят директно. Когато при нас дойде нещо ново, ние се опитваме да го осъзнаем, изхождайки от старите събития, като променяме само обичайните връзки между тях.

В Бибилията е казано, че пръв ще се появи Антихриста, а вече след това — Иисус Христос. Той ще окове Антихриста за хиляда години. Нека се опитаме, изхождайки от Апокалипсиса, да си представим какво би могло да означава това. Най-вероятно в реалния живот то ще изглежда по следния начин: в течение на няколко столетия ще има несъмнен приоритет на Божествената любов над човешките страсти и желания, при това не само в съзнанието, но и в чувствата.

Как може да изглежда дяволът? Той бил най-умният и най-красивият сред ангелите. У него най-ярко трябва да бъде изразена човешката същност, заради която се отказал от Божественото у себе си. Всички ценности се свеждат до съзнанието и желанията. Нека си представим ослепително красив човек, естествено млад, естествено изключително умен и невероятно чувствен. «Дяволизмът — това е гениалност без любов». А умът и чувствеността на дявола били толкова огромни, че станали за него по-важни от Божествената любов.

С ума нещата вече са ясни, нека преминем към чувствеността. При жените тя е несравнимо по-висока, отколкото при мъжете. За да може да ражда, жената трябва да се концентрира върху живота и неговото продължаване, а това е точно сексуалността и чувствеността. Значи, дяволът трябва да бъде жена. Между другото, черният цвят навява мрачни асоциации, следователно дяволът трябва да е блондин. Естествено, неженен. И така, Антихриста в женски облик. Млада, красива блондинка с огромна чувственост, но щом има зависимост от желанията и от съзнанието, трябва да има и сексуална невъздържаност, явно или скрито осъждане на другите хора. Тя може да не осъжда открито, но да провокира другите да го правят, да провокира преклонение пред красотата и сексуалността. Въпросът е: как би могла да увлече след себе си тълпи хора? Може да бъде жена или любовница на водещ политик, от когото зависи съдбата на човечеството. И колкото по-силно го привързва към човешкото щастие, толкова по-самоубийствени ще са неговите политически решения. Забелязвате ли, че образът не е много убедителен? Да се опитаме да потърсим някакво друго обяснение. Как можем да въздействаме на големи групи хора, като незабелязано ги принуждаваме да се прекланят пред способностите и сексуалността? Отговорът е прост — чрез изкуството. То оказва най-силно въздействие не другаде, а върху подсъзнанието.

Неотдавна ми се случи нещо любопитно. При пациентка, чието състояние беше доста добро, изведнъж се изпоразболяха децата и внуците и избухна програма за самоунищожение.

— Преди няколко дни ви е оскърбил и унизил любимият човек и вие абсолютно не сте могли да приемете това.

— Нищо подобно, всичко беше нормално.

Така и не разбрах откъде дойде тази мощна вълна на негативизъм. А после съвсем случайно по време на разговора установих, че е гледала някаква програма и някаква певица много ѝ харесала. Промоделирах ситуацията и се изумих. Вътрешното преклонение пред ума, красотата и чувствеността мощно вкопчва човека в основите на желанието и практически веднага избухва програма за самоунищожение. Тутакси си спомних библейската заповед: не си създавай кумири.

Значи така — да си представим Антихриста във вид на красива, неомъжена и чувствена блондинка е трудно. За мен е също толкова трудно да си представя как ще дойде Христос, ще седне на трона и ще започне да съди всекиго от нас. Трудно ми е да си представя дявола с опашка и копита, но ако отхвърлим формата и се опитаме да разберем съдържанието, картината ще изглежда малко по-различна. Христос е знаел, че ще бъде разпнат и че ще премине през смъртта. Затова, когато казвал «Аз», едва ли е отъждествявал това «Аз» с тялото си, както обикновено правим ние. Неговото «Аз» може да се отъждествява с Твореца чрез чувството любов — онази любов, която продължава да съществува след разпадането на тялото, след разпадането на душата. Когато Той казвал «Аз ще се върна», според мен е имал предвид, че любовта ще се завърне при всички хора — любовта, която е далеч по-значима от чувствеността, способностите, интелекта и материалното благополучие.

За да усетим върховенството на любовта, трябва да се убедим в невъзможността да съществуваме в режим на преклонение пред сексуалността, способностите и парите. Законът за отрицание на отрицанието. За да достигнем до второто стъпало, трябва да се появи невъзможност да останем на първото или да осъзнаем тази невъзможност и да се устремим към второто стъпало. Колкото по-силен е осъзнатият стремеж, толкова по-малко стихиен и по-малко болезнен ще бъде процесът на прехода.

Но докато робуваме на това преклонение, изкуството работи на дяволския принцип: «Искате да задоволите сексуалните си чувства? Заповядайте. Искате да сдържате своята сексуалност? В никакъв случай, това е вредно за вашето здраве. Вижте ни колко сме красиви и сексапилни» — омагьосват ни от всички страни представителите на изкуството. — «Вижте само колко много пари имаме. Ние ще изпълним всяко ваше желание.» И не са само представителите на изкуството. Американски свещеник, заеквайки от щастие, споделя, че се обърнал към Христос с молба за мерцедес и след известно време си получил мерцедеса. В користното отношение към любовта и към Бог са скрити кълновете на дяволското. Колкото повече се концентрираме върху сексуалността, способностите и парите, толкова по-користна става любовта. Така че Антихриста е крещящата, истерична сексуалност на представителите на изкуството и особено на жените. Изкуството трябва да лекува, а засега в голямата си част то ни помага да умираме. Ако преди време лекарят лекуваше, причинявайки болка и убеждавайки пациента да я приеме, сега той угоднически ни се кланя: «Зле ли ви е? Не искате да живеете? Моля, заповядайте въженце да се обесите, но първо си платете.» Шаляпин казвал: «Жестът е движение на душата».

Изкуството е демонстрация на красивата душа чрез тялото. Душата се пречиства чрез Божествената любов и болката.

Защо в Древна Гръция са обичали трагедиите, където винаги има любов и загуби? Такова изкуство пречиства душата, довежда до катарзис. Днешното изкуство демонстрира не душата, а тялото. Вместо катарзис зрителите получават сексуално удовлетворение. Ние не можем да живеем без пари и материални ценности. Но никога няма да имаме материалното, ако нямаме способности, интелект, развити закони, тоест духовни ценности. Духовните ценности ще се израждат без чувствен потенциал. Тоест развитието на чувствеността и желанието води до разцвет на съзнанието и материалното благополучие. Но чувствеността и желанията ни изсъхват и се израждат, ако няма съединяване с Божественото. Ако обемът на любовта в душата намалява, ако ѝ пречим със страхове, униние, обиди, невъздържаност, желанията ни стават наши господари, а ние -техни роби. Робът на чувственото щастие ще бъде роб и на духовното и материално щастие. И ако обърнем поглед към същността на човешкото развитие, отново ще стигнем до конфликта и противоречието, без които е невъзможно развитието.

Най-големият импулс за развитие идва именно чрез любовта към жената, в която винаги има сексуалност. Но най-голямата опасност се появява тогава, когато сексуалността стане по-важна от любовта. Жените трябва да раждат деца и затова не бива да умират. Мъжете, обратно, заради спасението на децата си често трябва да рискуват живота си и затова те подсъзнателно имат по-малка концентрация върху живота и желанията и им е по-лесно да усетят Божествената логика. Това не е превъзходство или непълноценност на мъжете и на жените, а разделение на труда. Жената се развива чрез продължаването на живота, мъжът — чрез неговата загуба. Затова при мъжете е силно информационното начало, а при жените — чувственото.

Защо жените не стават философи? За да се абстрахираш, трябва да се отречеш от всичко. Да се отречеш от съзнанието, желанията, живота — това означава смърт. Ако човек не е готов да умре, той никога не може да стане истински философ. Тезата за изначалната греховност на жената по същество е просто остатък от преклонението пред женското начало, тоест пред чувствеността. Греховността предполага упорита работа върху себе си. Понеже жената е по-силно привързана към живота, на нея ѝ трябват неколкократно повече сили, за да преодолее зависимостта си от сексуалността, от желанията и живота. При появата на бял свят на децата природата е дала на жената унизяване, което ѝ помага да усети Божественото в себе си. Месечният цикъл е периодично разрушаване на живота и желанията, унизяване на сексуалното чувство. Преди и по време на менструалния цикъл много жени се чувстват зле физически и морално. Колкото по-голяма е зависимостта от желанията и живота, тоест концентрацията върху първородния грях, толкова по-зле се чувства жената. И докато жените раждат, тоест продължават живота и се концентрират върху него, аз си мисля, че при тях постоянно ще съществува проблемът за спасяването на Божествената любов в своята душа и с преодоляването на човешкото щастие.

Отношения

Несподелена любов!!! Как да се държа? От много години обичам женен мъж. Той не знае това и е напълно равнодушен към мен. Правилно ли постъпвам, като се отказвам от отношения с него, без да преставам да го обичам? Къде е границата между смирението и отказа от желание? Съдейки по силно влошеното си здраве (тези дни ми предстои операция), аз не вървя към Бога. Къде е моята грешка в тази ситуация?

Представете си животно, което е похапнало, а след това е правило секс. Сега си представете човек, който е направил абсолютно същото. Къде е разликата? По същество няма разлика. Но при човека освен темата за желанията и незабавното им удовлетворяване се включват понятията красота, общуване, тоест енергията на желанията работи за развитието. Ако човек не се сдържа и не се стреми към високи чувства, в които има повече любов, той се превръща в животно. Наскоро една девойка ми беше написала бележка: «Искам да науча изкуството на любовта и си мисля: кой би ме научил по-добре на това — мъж или жена?» Вероятно има предвид секса. По енергетика сексът и яденето са едно и също. И тук правилата са съвсем прости: това да не се превръща в цел и да не се бърза. Ако тръгнем по линията да сравненяваме храната със секса, можем да си представим следната картина. Много е важен добрият готвач, тоест мащабът и дълбочината на нашите чувства. Има значение обстановката на ресторанта, в който се храним — това са нашите взаимоотношения, ухажването, което помага на сексуалната енергия да се превърне в духовна и любовна. Важна е красиво сервираната маса, тоест нежното, сдържано отношение един към друг. Важна е атмосферата, в която се храните. А как точно ще сложите лъжицата в устата — това е последната Ви грижа. Главното тук е да не се бърза, да не се лакомим и да мислим за този, който е редом с нас.

Така че сдържането на нашите животински желания и чувства ни прави хора, но любовта е чувство, чието сдържане и възпиране е нежелателно. Да го управлявате и да се опитвате да го подчините е недопустимо. Затова, щом обичате — признайте това на любимия и се опитайте да се срещнете с него. Ако откаже — страдайте, просто понякога отказът от действия, които ни помагат да разкрием чувствата си, на практика е същото като потискането на любовта. От това чувство не бива да се боите и да се комплексирате заради него. Ако любимият човек не Ви стане любовник, опитайте се просто да бъдете приятели. Приятелството — това е любов без секс. Затова още веднъж искам да подчертая — не се притеснявайте от чувството си и не се бойте от него. Вървете след него и му се подчинявайте. Ако бъдете унижена, повярвайте, това ще стане само по Ваше желание — на любовта това няма да се отрази.

Да се унижи, да се обиди любовта е невъзможно.

Работа върху себе си

На моята бележка ми отговорихте: «Никого не осъждайте, не се бойте от бъдещето, работете година над себе си». В резултат мъжът ми се върна при мен, но всичко някак си ми е безразлично. Получих високоплатена работа, но нямам никакво желание да се напрягам заради нея. Пълно безразличие към всичко. Струва ми се, че това е резултат от работата по Вашата система.

Права сте. При вас любовта е била твърде тясно свързана с желанията. Затова, когато сте започнали да се откъсвате от привързаностите си, едновременно сте се отдръпнали и от любовта. Темата за пълното отричане е възникнала още в Древна Индия. Отначало се отричаш и се откъсваш от всичко, а след това в тази пустота започваш да усещаш нещо много по-важно от предишното щастие. После разбираш, че отричането е средство за постигане на единството с Твореца. Процесът на отричане е завършен, започва процес на устремяване и усещане на любовта в душата. И едва след това постепенно се завръщаме към човешкото щастие, продължавайки да съхраняваме единството с Твореца и непрекъснато да поддържаме усещането за любов. Така че недейте особено да се измъчвате. Процесът на притъпяване на чувствата е закономерно явление и се проявява при много хора, които са прекалено привързани към човешкото. Непрекъснато си повтаряйте, че запазвате любовта към Бог в моментите на човешка загуба и когато се подготвите за това чувство, то ще дойде при вас.

Разни

Кажете, винаги ли сте сто процента убеден в правилността на информацията, която получавате?

Ако боледувам, съжалявам или преживявам нещо, информацията може да бъде и неточна. Но деформациите на полето, независимо в какво състояние съм, винаги виждам еднакво. Когато при мен възникне нов проблем и се опитвам да изясня причината, нерядко идва противоречива информация. Тогава се налага да направя десетки и стотици опити за самодиагностика, а след това да обобщя получената информация. Ето защо, когато възникне нов проблем, съзнанието е безсилно, липсва разбиране. Аз страдам, боледувам и се моля. Колкото по-малко са страхът, отчаянието, недоволството от себе си, колкото по-малко се отдалечавам от любовта и продължавам да се моля, толкова по-силно всичко постепенно се прояснява и си идва на мястото. Затова, когато виждам същото у пациента си, аз описвам своите многомесечни търсения и възниквалите тогава проблеми с няколко фрази. Точно по тази причина, за да мога с увереност да говоря за резултатите от диагностиката, аз трябва, от една страна, да съм проработил стотици варианти, а от друга — да бъда в определено състояние.

Между другото, точно в момента имам проблем, който засега не мога да реша. Писал съм, че ме болят бъбреците. Това, кой знае защо, беше свързано с темата за желанията, въпреки че проблемите с бъбреците при мен винаги са били свързани с недоволството от съдбата. Много месеци се опитвах да разбера защо онова, което смятах за възгордяване, се оказа ревност. Всичко беше безрезултатно, когато се опитвах да откроя програмиращите проблеми с бъбреците. През цялото време стигах до последните три живота. И изведнъж изникна моделът. Съдбата е желание в мащаба на няколко живота. Разбирането на проблема постепенно започна да си проправя път. Аз мога да запазя чувството любов при всички сътресения, но се оказва, че това засяга емоциите в рамките само на един живот. Когато се получи дестабилизация в рамките на няколко живота, започва отричане от любовта, агресия и отчаяние. Всичко това го разбирах с главата си, но с чувствата си изобщо не можех да се справя и когато започна мащабното разтърсване на дълбинните ми основи, на практика напълно се провалих. Когато разбрах това, болката в бъбреците изчезна, известно време се чувствах нормално, а след това забелязах, че започва движение на слоеве в рамките на десет-петнадесет живота. Съответно задължително трябваше да очаквам проблеми със здравето. И те започнаха, продължават и до днес. Ако преди това коленете ми прещракваха, сега направо хрущят.

Версиите бяха много. Първото обяснение: изследванията ми не са верни и са опасни. Второ: нещо в изследванията ми не е вярно, а хората четат книгите ми, това оказва влияние върху тях и аз съм отговорен за всичко. Третото обяснение: при децата ми започва период на влюбвания, романтични истории и всички моменти на моите юношески страхове и терзания сега се разгръщат в тяхното подсъзнание и аз съм длъжен да затворя този негатив, който предавам на децата и внуците си. Четвъртата причина: неправилен начин на живот. Свикнал съм да преяждам. Между другото, когато специално отидох във военния санаториум в Кисловодск, където провеждат лечение за изчистване на токсините от организма, ми направиха всевъзможни изследвания. Показателите ми бяха като на бебе. Хемоглобин 160, кръвно налягане 120 на 80, само холестеролът ми беше значително повишен, но това е свързано с темата за желанията. Калолечението и терпентиновите бани изобщо не ми помогнаха, дори ми стана по-зле. Във връзка с това възникна следващият модел. Вдигат ми летвата, за да може моята информация да дава повече възможности за пречистване. Опитах се да моделирам в какъв мащаб ще бъдат дестабилизирани емоциите ми в близките двадесет-тридесет години, тоест в преходния период към новото състояние. Излезе, че има вероятност за дестабилизация в мащаба на петнадесет живота. Когото и да съм гледал, дори при специален подбор, винаги е излизало, че средно човек може да приеме дестабилизация на емоциите в рамките на десет живота. Значи, може да се предположи, че този процес в мащаба на човечеството ще протича доста болезнено. Самодагностиката ми показва, че запазването на любовта може да се задържи при разрастване на желанията до двадесет живота. Може би това е самовнушение и аз малко преувеличавам, защото ми се иска да видя най-доброто?

Но психологическото ми състояние наистина се промени, и то към добро. Започна за продължително време да се появява усещането за полет, което по-рано липсваше.

Съществува още едно възможно обяснение: пресилил съм се по време на семинара през 2000 година. Можех и да не провеждам диагностика на участниците в семинара. Но ми беше неудобно да отказвам, хората толкова се надяваха на това. За разлика от други, които виждат в бъдещето, при мен диагностиката отнема много сили и понякога претоварването е почти на границата на възможностите.

От друга страна, кардиналният скок в развитието се извършва именно при смъртоносни претоварвания, ако натрупаната енергия на любовта позволява да се оживее при тях. След първия ден на семинара се събудих през нощта с усещането, че умирам. Няколко часа се молих и почуствах, че като че ли ме отпуска. На втория ден въпреки всичко прегледах всички хора. За оживяване — оживях, но усещането за непосилно претоварване остана. Опасността от психическо претоварване се състои в това, че понякога то се проявява след много години. Съкратих деня за приеми, защото към края му се появи и физическа болка.

В тази връзка се появи още един модел. Аз неправилно провеждам приема на пациенти. Значи в моята защита има пробив и аз поемам проблемите на пациентите върху себе си. Тъй като работя на изключително дълбинни нива, проблемите на пациентите се пренасят върху мен в своята същност, тоест с цялата концентрация на желанията. Това означава, че при мен подсъзнателно нараства темата за ревността, което пък създава проблем със ставите. Може би твърде много говоря по време на приема? Може би трябва да диагностицирам два пъти — в началото и в края на приема? Или изобщо не трябва да приемам пациенти?

Още един модел. Писането на книги е много по-важно от приемните ми дни и тук аз мога да помогна на много повече хора. Ще престана да приемам, ще започна да пиша книги, което всъщност правя и сега. Още една версия. След време може да ме споходи голяма популярност, а заедно с нея и материално благополучие, за което не съм готов. И това по съответен начин ще се отрази на здравето ми. Минава ми и още една любопитна мисъл. Докато се опитвам да постигна Божественото, степента на отричане от човешкото на дадения етап трябва да бъде значително по-голяма, а в моята глава се въртят мисли за ремонт на вилата, за смяна на жилището и т. н. Ето това вече е нелоша версия: съветвам всички как да се държат правилно и как да работят върху себе си, а самият аз отделям на това минимум време и внимание.

Могат да се изброят още няколко десетки хипотези, но няма да отегчавам читателите. Главното е, че на душата ми е по-леко, чувството любов стана по-осезаема реалност, отколкото беше преди. Надявам се, че ще мине време и днешните ми проблеми ще намерят красиво, изящно решение. А засега се старая да преразгледам отношенията си с околния свят, с хората, със самия себе си. Готвя се за новия начин на живот.

Между другото, ето още едно, може би интересно обяснение. Когато започвах работата си над книгата, ми включиха диктофон, до мен седнаха няколко човека и аз им разказах получаваната информация. Изведнъж с изумление забелязах, че тяхното поле започва заплашително да се деформира. Тогава изтрих от паметта им онова, което бях говорил, защото разбрах, че не бива да ги включвам директно към източника на информация. Трябва отначало сам да обработя онова, което съм научил, и едва после да го предавам на другите в приемлива форма.

В последно време имам усещането, че предаването на цялата информация, която съм получил, е твърде опасно. Хората може да не издържат пречистването, необходимо за получаването ѝ. Значи, тази информация трябва да се дава завоалирано, за да може неподготвеният човек да приеме неголяма част от нея и да я преработи успешно. Колкото по-голяма е нашата готовност да решим задачата, колкото по-малко са съмненията и неувереността, които пречат на любовта да се разгърне, толкова по-голяма е увереността, че изводите ще бъдат точни и верни.

Да обобщим: докато провеждам диагностика, аз съм длъжен да се съмнявам. Външно това поражда многовариантност, позволява да се разглеждат десетки и стотици модели. Вътрешно аз нямам право на съмнения, това поражда страх, неувереност в себе си и загуба на енергия. Когато работя едновременно на две нива — вътрешно на Божествено, външно на човешко, тогава се ражда разбирането.

Какво представлява човешкото равнодушие? Ако е опасна програма, то какво място заема тя във Вашата система?

Любовта дава усещане за единство. В Божественото ние сме абсолютно единни. На фин план отначало сме единни с живата и неживата природа. Преминавайки на по-груб план, усещаме абсолютното единство с всичко живо. Излезли сме от точката и се връщаме в точката. И колкото повече се разкрива индивидуалността на всеки човек, толкова по-силно той трябва да се стреми към колективното съзнание, към единството. Когато индивидуалното значително превиши нивото на единство, започва разпадане на личността. Поради това възпитаването на колективно съзнание у децата и обществото е въпрос на физическото здраве и оцеляване на социума в перспектива.

Човек, който поне веднъж е изпитал чувството любов, усеща в това състояние единство с целия свят. В този момент той чувства, че неговите лични желания, стремежи, цели и ценности могат да бъдат опасни, когато се борят срещу любовта и отричат единството. Принципът на единството позволява силните да теглят слабите нагоре. Без това развитието на цивилизацията е невъзможно. Индивидуалното съзнание се ражда от колективното. Равнодушието е отричане от любовта и от чувството за единство с другите. То може да се нарече болест.

Има две гледни точки за това, как трябва да се отнасяме към страдащ човек. Съгласно източната гледна точка това е неговата карма, човекът си я е заслужил и не бива да му се помага. Вероятно поради това в Индия не дават милостиня на просяците. Според западната гледна точка, която в значителна степен възниква от основите на християнството, на страдащия трябва да се помогне. И в единия, и в другия начин на мислене има спорни моменти, но има и истина. Състраданието и помощта към друг човек карат хората да се развиват стремително, да обменят информация. Но вътрешното състрадание довежда до това, че човек поема върху себе си проблема на болния. Ако страданията и неприятностите на човека са резултат от неговия грешен начин на възприемане на света и лош характер, то колкото повече помощ получава, толкова по-лош става характерът му и по-погрешен — светогледът. Източната гледна точка, избавяйки ни от вътрешното съчувствие, спомага за появата на отчужденост и затормозява развитието. Неслучайно в Индия толкова векове са съществували кастите. Ти си просяк — е, това е твоята съдба, приемай я и не завиждай на богатия, не се стреми да промениш статуса си.

Както е прието да се казва, истината е някъде по средата. Или по-точно казано, истината не е между двете противоположности, а над тях. Ако трябва да съединим източното и западното мислене, новата гледна точка вероятно ще изглежда така: болестта, проблемите, нещастията на човек са резултат на неговото вътрешно състояние, на несъвършенството на неговата душа. Но трябва да му се помогне. Просто помощта трябва да бъде правилна. Преди всичко това трябва да бъде помощ за душата на човека, помощ за формирането на неговия характер и светоглед, а едва след това — на тялото.

За да станеш равнодушен, трябва да унищожиш любовта в душата си. Но често равнодушието е резултат от повишеното съчувствие и грижа за другите. Когато помагаме не на човешката душа, тоест на стремежа към Божественото, когато за нас помощта е само угаждане на човешките желания и благополучие, тогава започват да ни отмъщават за помощта, а състраданието нерядко се превръща в равнодушие.

Изводът е прост. За да не станем равнодушни, трябва преди всичко да виждаме Божественото у всеки човек и на първо място — да помогнем на това Божествено. Тогава ще бъдем в състояние да видим кога на човешката обвивка е необходима помощ, кога тя е допустима и кога — забранена. За да виждаш Божественото у друг човек, трябва да се научиш да виждаш Божественото у себе си, а за това в никаква житейска ситуация не бива да се отричаш от любовта, да я обезценяваш, да се опитваш да я управляваш.

В манастирите е прието да се спи не повече от пет часа. Аз също се опитвам, но не се получава. Има ли смисъл да продължавам опитите? Полезно ли е да се спи малко?

Сънят е също такова удоволствие, както и яденето. А преяждането стремително засилва нашата зависимост от желанията. Ако човек яде или прави секс без особено желание, той нанася силен удар върху енергетиката си и разрушава здравето си. Не знам как веднъж ми хрумна да диагностицирам себе си — как ще се промени полето ми, ако полежа още един час. И видях поразителна картина. Зависимостта от желанията скочи до ниво, четири пъти превишаващо опасното. Полето около първата чакра се деформира. Включи се програмата за саморазрушение. Изводът е прост: колкото по-мек и удобен е креватът, колкото повече спите, толкова по-силна е зависимостта от желанията и толкова по-голяма вреда нанасяте на душата си. Точно затова сега са така популярни твърдите матраци. Слагате валяче под главата си и постелка на пода вместо пухени завивки, обикновено одеяло вместо дебело топло юрганче. Такова легло не само хармонизира състоянието на душата, но и позволява да се излекуваме от множество болести. Просто трябва да се свикне с това.

Зависимостта от желанията е твърде инертно нещо и ако скъсате изведнъж с нея, само може да си навредите. През пролетта, когато в душата има повече любов, а значи и по-големи възможности за преодоляване на желанията, краткият сън се понася по-леко. Разбира си, преди сън трябва да приведете душата си в ред. Да забравите за всички проблеми, да простите на всички, да приемете Божествената воля във всичко, да се настроите за любов -тогава сънят Ви ще бъде значително по-лек. Когато човек не си е доспал, започва процес на потискане на желанията, което ускорява процеса на стареене. Затова не е нужно да се насилвате в това отношение. Понякога да се лишите от сън, за да продължите по-дълго молитвата, може да се окаже къде-къде по-полезно от самия сън. Но ако постоянно не си доспивате и не се зареждате с положителни емоции, това може да Ви нанесе големи вреди. Защо старите хора спят малко? При тях се е включил механизмът за потискане на желанията. Тъй като при жените биологичната концентрация върху желанията е по-висока, твърдите ограничения в храната и съня може да се окажат ненужни. Но при мъжете, по мое мнение, такива периодични ограничения са необходими.

Човек, който употребява наркотици, обикновено се намира в състояние на безкрайна, всепоглъщаща любов към Бога, към света, към хората. Желанията, обидите изчезват… Защо за това има разплата?

Четох някакъв криминален роман, където следователят споделяше опита си. Той казваше: «Когато разпитваш човек от Запада, можеш да получиш информацията чрез болка. Заплахата с разправа, с физическа болка действа ефективно. И обратно — източният човек не е чувствителен към болката, но е много по-силно привързан към роднините си. Заплашвайки роднините му, можеш да постигнеш много».

Тук абсолютно точно са показани особеностите на индивидуалното и колективното съзнание. Учените са установили, че на източния човек алкохолът действа пагубно, но наркотиците за него не са толкова опасни. При западния човек е обратното. Той спокойно понася алкохола, а наркотикът го разрушава. Според науката алкохолът потиска телцата на невроните, а наркотикът — връзките между невроните, тоест алкохолът потиска индивидуалното съзнание, а наркотикът — колективното. Тъй като на Запад концентрацията е върху индивидуалното съзнание, алкохолът снижава тази концентрация и я затормозява, като дава ефект на балансьор. На Изток съответно наркотикът понижава зависимостта от колективното съзнание.

Бесплатный фрагмент закончился.
Купите книгу, чтобы продолжить чтение.