электронная
400
18+
Диагностика на кармата

Бесплатный фрагмент - Диагностика на кармата

Книга 9. Ръководство по оцеляване

Объем:
202 стр.
Возрастное ограничение:
18+
ISBN:
978-5-4483-3891-5

18+

Книга предназначена
для читателей старше 18 лет

Приемен ден

23 март 2003 година. Навън е великолепен слънчев ден. Седя в офиса си и се държа за главата. Тя тежи, сякаш е от олово. Колко пъти съм се заричал — няма да приемам пациенти индивидуално. Подхождам, сякаш ще работя с цяла група, човекът не е подготвен, а схемата си остава същата. Пациентката е болна от рак, съжалих я и реших да ѝ дам консултация. И какъв е резултатът? Закономерният — тя абсолютно нищо не разбра от онова, което ѝ казах. Сега главата ми се пръска от болка и се опитвам да си направя някои изводи.

Спомням си едно телефонно обаждане в Москва. Жената по някакъв начин беше успяла да намери телефона ми и настойчиво молеше за консултация. Дъщеря ѝ умирала от рак. Слушалката вдигна мой познат, после се обърна към мен:

— Нещо ще кажеш ли?

Чувствата не ми позволяват да отговоря. Отрицателно клатя глава. Познатият ми вдига вежди в недоумение.

— Все пак може би ще ѝ кажеш нещо, дъщеря ѝ умира.

— Няма да говоря с тази жена.

А жената продължава да ридае и да умолява през сълзи. Моят познат продължава да държи слушалката и ме гледа въпросително. И аз се предавам. Извличам информация от гласа на жената, влизайки в полето ѝ. За части от секундата всичко става ясно. Дива ненавист към мъжете. Защо, кога — това може и да не го гледам.

— Предай на тази жена — казвам, — като начало да се откаже от претенциите си към мъжете.

Той и предава думите ми. След това очите му стават кръгли и той затваря телефона.

— Знаеш ли какво ми каза?

— Досещам се — отвръщам.

— Каза: «И защо да им прощавам на тези отрепки и негодници?»

— Сега разбираш ли защо не исках да говоря с нея?

За съжаление при много хора цялата енергия отива, за да изискват, настояват, молят. Спасението е около нас, то е навсякъде. Но ние често не желаем да го вземем, ние изискваме то да ни бъде дадено, а когато ни го дадат, отхвърляме го и настояваме за нещо ново, нещо «по-ефективно».

Връщам се отново към днешното позвъняване.

— Вие идвали ли сте при мен на прием? — питам жената.

— Да, но това беше прием по телефона. Чела съм книгите ви, гледала съм касетите ви.

— Добре, слушайте ме внимателно. Ще ви кажа онова, което виждам. В полето ви виждам смъртта на две деца. Ето защо имате огромни проблеми в областта на гинекологията. Пълно неприемане на травмиращите ситуации. Дестабилизациите на материалното и духовното ниво преминавате спокойно, запазвайки любовта. Унизяването на живота, надеждите, желанията засега за вас е непреодолимо препятствие. Вие сте се отрекли от любовта към мъжа си, от когото сте получавали обиди и унижения. Отрекли сте се от него, защото не е отговарял на идеала ви, на надеждите ви. Изпитвали сте отчаяние, недоволство от съдбата и нежелание да живеете. Имате ли деца?

— Да, имам едно.

Вдигам рамене: може да дойде още едно.

— Вие не сте научили децата си да запазват любовта. За детето ви всяка криза е пагубна. То ще се отрича от любовта си и към себе си, и към другите. Затова вие боледувате. Всичко ли разбрахте?

Отговорът е мълчание. Изчаквам известно време и повтарям въпроса. Отново дълга пауза.

— Тогава какво да правя — най-накрая измънква тя, — да се моля ли?

— Вие разбирате ли поне какво означава молитва? Това не е да си изкрънкаш от Бог малко здраве. Това е устремяване към Бог и сливане с Него. Да запазиш връзката с Бог, когато се разрушават човешките връзки. Да запазиш любовта във всяка болезнена ситуация. Научете се на това, а после чрез молитва — и децата си.

— Имам рак на матката, предлагат ми химиотерапия, но аз много не ѝ вярвам.

— Химиотерапията е унизяване на живота и желанията. И ако не изпитвате страх, отчаяние и депресия по време на лечението, тя дава прекрасни резултати. Но във вашия случай, тъй като проблемите не са във вас, а в децата, ефектът по-скоро ще бъде малък.

— И аз така чувствам — отвръща жената. — Но все пак, подскажете ми какво да правя?

Сега аз на свой ред мълча. Изведнъж чувам тихия ѝ глас:

— А не бихте ли могли да кажете на мъжа ми това, което казахте на мен?

Разбирам защо ме моли за това. Тя не ме е разбрала още първия път, не ме разбира и сега. Правя усилие над себе си и се съгласявам.

— Добре, дайте му слушалката. — Чувайки гласа му, започвам да обяснявам. — Жена ви в момента не ме чува и не ме разбира. Изпълнена е със страхове и мъчителни преживявания. За да се обърнеш към Бог, трябва да отхвърлиш всичко човешко. Да забравиш съжаленията, да се отърсиш от преживяванията и емоциите, да загърбиш страха. Да приемеш всичко, което се е случило, и всичко, което тепърва може да се случи. Да се дистанцираш от своите близки, от семейството си, от себе си и от своя живот, да останеш в пълна вътрешна самота. За да се слееш с Бог, трябва да разкъсаш всички връзки, макар и за кратко. Вашата жена това не го може. Опитайте се да ѝ помогнете. Не страдайте за нейния живот, отхвърлете страховете. Недейте да се молите за здравето ѝ, за живота ѝ. Това може само да навреди. Молете се тя и децата ви да запазват любовта си към Бог, когато губят здравето и живота си. Откажете се от всичко, което ви обвързва с чувственото ниво — обидата към жените, недоволството от себе си и така нататък. Ако вие съумеете да усетите Божественото, тя ще тръгне след вас и ще успее да постигне равновесие.

Оставям слушалката. Главата ми се пръска от болка, а в душата ми е пусто. Оказва се, че трябва да умееш не само да оказваш помощ, но и да я приемаш. Не бива да се помага на онзи, който не е готов. Помощта за такива хора трябва да е минимална. Иначе заради техните проблеми ще плащам аз. Не мога да се отърва от навика си да давам на човека всичко, което аз самият знам. Трябва да се дава на човека толкова, колкото може да приеме. Трябваше да ѝ кажа: вие сте се отказвали от любовта, потискали сте я. Не сте научили детето си да обича. Преживейте отново живота си, учете се сама и научете и него. От Бог не бива да се отказваме никога. На каквото и ниво да се разкъсва връзката със света, с живота, с човешкото щастие, връзката с Бог трябва да съществува непрекъснато.

Продължавам да се държа за главата, докато се вглеждам в обления от слънчева светлина двор, в мръсните локви, леда, топящия се сняг. В този момент идва помощничката ми.

— Една жена моли за прием, момчето ѝ има раково образувание, невробластом, между бъбрека и черния дроб.

— Името на жената? — питам. Тя ми го казва.

Виждам в полето на тази жена смъртта на детето ѝ. Виновникът — майката. Зависимостта от най-висшите нива на желанията е огромна. Непоправима идеалистка. Постоянно критикува хората и околния свят.

— Предайте на пациентката — казвам, все така загледан през прозореца, — нека се откаже да осъжда хората. Всички хора са деца. Всички ние се препъваме, падаме и се учим да ходим. За да запазим любовта, трябва да се научим да обичаме несъвършеното. Всичко останало — когато дойде на приема ми.

Работа върху себе си

Преди време, когато напипвах проблема, аз се стараех мислено да го обхвана в целостта му и да го реша веднага. На фин план възникваше огромно претоварване, което с времето можеше да прерасне в тежко заболяване. В организма веднага възникваше защитна реакция — появяваше се апатия, нежелание да се занимавам с този проблем. Както се казва, просто вдигах ръце. Минаваше време. Ситуацията отново ме сблъскваше с проблема. Макар и с нежелание, решавах някаква малка част от него, после още една, след това още малко, но вече преценявайки силите си. И едва след това, без напрежение и без излишно бързане, решавах проблема изцяло. Буквално на всяка моя лекция ми казват едно и също: «Чела съм всичките ви книги, гледала съм видеокасетите, а резултат няма».

Преди отговарях:

— Информацията е напълно достатъчна. След като други могат да решат къде-къде по-тежки проблеми, защо вие да не можете?

След това си казах: щом човек не може, значи той вътрешно не го иска. Ако подсъзнателно не желае да работи, значи нещо не разбира, отнася се неправилно към себе си и към света. Аз трябва да му помогна. Сега съветвам по друг начин: започнете да преодолявате себе си постепенно. Заемете се с някаква задача, но да е само една. Например, днес няма да мисля лошо за никого и във всичко ще виждам Божествената воля.

Дори един процес да продължава само част от секундата, той си има начало, развитие и край. На фин план в него се съдържа миналото, настоящето и бъдещето на цялата Вселена. Щом всеки процес има начало и край, значи и Вселената има начало, развитие и връщане към изходната точка, тоест край. Всяка крачка на човека съдържа целия път, който той е преминал и който трябва да премине. Научете се да правите една крачка и ще изминете целия път. «Очите ги е страх, а ръцете го правят» — са казвали прадедите ни. «На страха очите са големи». Очите, тоест нашето съзнание, притежават твърде малко енергия. За решаването на каквато и да е задача трябва за известно време да изключим съзнателното и да превключим на ирационалното. Както обичат да казват художниците, картина се започва с чувство и интуиция, а се завършва със съзнание и разбиране.

Съветвам една жена, която не може да приеме поведението на мъжа си:

— Като начало решете само една задача. Научете се да гледате на мъжа си като на дете, независимо какви ги върши. Ако нищо не възпира любовта ви, ако не изпитвате дори секунда колебание, тогава вече може да пристъпите към диалог и възпитание. На много жени това им изглежда по следния начин: «Не искам да пие и той не бива да го прави.» Значи нейното желание е непоколебимо, а мъжът ѝ трябва да се променя. Възпитанието е помощ към другия. Ако мъжът пие, значи му е зле. Значи, първо трябва да промениш себе си, а след това да помогнеш и на него да се промени. Повечето жени дори не могат да си представят колко лесно е да промениш другия, ако дълбинно промениш себе си. Само трябва да направиш първата крачка към промяната. Крачка не към претенциите, а към любовта. Във Вселената няма нито повод, нито причина, които да оправдаят отричането от любовта. Ние сами си ги създаваме, прекланяйки се пред желанията и съзнанието.

По-рано, когато в душата ми се събуждаше страх, аз нагаждах ситуацията към него. И колкото по-силен беше страхът ми, толкова по-кошмарни ситуации си представях.

Как разсъждава ревният мъж? Щом ревнувам, значи жена ми ми изневерява. И колкото по-силно е това чувство у мен, толкова по-неприлично става поведението на жена ми. Това е принципът на западното мислене. Тъй като съзнанието е вторично, щом се е появила някаква мисъл или някакво чувство, то те са родени от случило се вече събитие. На Изток отношението към съзнанието е друго, тъй като там то е първично. И ако човек дълго време носи в себе си някакво чувство или мисъл, значи това събитие трябва да се случи. Ако разглеждаме ситуацията съвсем ограничено, няма как да разберем, че и едните, и другите имат право. На фините планове първично е съзнанието, на външния — ситуацията. Чувството и съзнанието — това е ситуацията. Тук може да се постави знак на равенство, като добавим определен коефициент. Чувствата стават ситуации, а ситуацията се превръща в чувство. Когато сме в неблагоприятна ситуация, провокираща страх и обида, чрез любовта запазваме единството си с Бог и преставаме да бъдем роби на ситуацията. Когато в душата ни се появят неосъзнат страх, недоверие в себе си, съмнения и отчаяние, устремявайки се към Бог и запазвайки любовта, ние преставаме да сме зависими от своите мисли и чувства. В това е същността на развитието. Ние всяка секунда преодоляваме зависимостта си от обкръжаващия ни свят, от желанията си, от съзнанието си. Но не го правим с един-единствен гигантски скок, а стъпка по стъпка. «Пътят помага на вървящия» — са казвали древните. Тук най-важното е да не спираш.

Сега обаче съзнанието ми превключва на ежедневните проблеми. Влизам в офиса и питам за текущите работи.

— Обади се една жена. Състоянието на детето ѝ рязко се влошило, и то след приема при вас. Тя е изпаднала в ужас, смята, че е направила нещо не както трябва.

Сядам зад бюрото си и набирам номера. Чувам гласа на жената, която ми казва, че резултатите от изследванията на детето са се влошили значително и лекарите настояват за незабавна хоспитализация и активно лечение. Спомням си — детето имаше патологично развитие на бъбреците.

— Какво да правя? — пита майката. — Изследванията са просто ужасяващи.

— Полето на детето е нормално и има явно подобрение, просто върви нормалното прочистване. Това прочистване се наблюдава, когато хората четат моите книги или гледат касетите ми. И въпреки че консултацията е по телефона, повярвайте ми, информацията е напълно достатъчна, за да вкараме и вас, и детето в нормата.

— Всъщност енурезата вече му мина — с по-бодър глас ми казва жената.

— Ето, виждате ли, ние с вас говорим някакви си пет минути, а енурезата е преминала, външното състояние на детето е по-добро, а за това, че ще има период на прочистване, ви бях предупредил. Колкото до изследванията, още веднъж ви повтарям, няма нужда да се паникьосвате. Продължавайте да работите, поговорете с лекарите, а след известно време повторете изследванията.

Тя ми благодари и затваря телефона. След няколко дни се обажда неин познат и казва, че резултатите от повторните изследвания са прекрасни.

— Още някой да е звънял? — питам сътрудничката си.

— Звъня майката на момичето, което без малко да го изнасилят. Състоянието на дъщеря ѝ рязко се влошило, станала агресивна.

— А тя какво иска — учудвам се аз, — всички проблеми да изчезнат от един път, без усилие? На тази жена и пречат собствените ѝ стереотипи. Отива при лечител, плаща му и той е длъжен моментално да я излекува. След сеанса да има ясно изразено, стабилно подобрение и премахване на проблема. Тя забравя това, което е чела в книгите ми: на приема пациентът получава насока, започва ускоряване на всички процеси и цялата мръсотия от дълбините излиза отгоре, на повърхността.

Колкото повече човек е готов да се променя, толкова по-бързо и по-леко протича оздравяването. Отначало прочистваме душата, като при това могат да се появят и телесни страдания. Когато искаме да излекуваме само тялото, най-добре да се обърнем към хирурзите. Макар че как да упрекнеш пациента, на когото стотици години медиците са му втълпявали: «Ще ти дам хапченце, прахче, билчица, ще стане чудо и ти ще се оправиш!» И колкото повече се развива медицината, толкова по-яростно се опитва да ни убеди, че за изцелението са нужни все по-малко усилия.

Медицината винаги е лекувала само тялото, без да разбира, че чрез тялото въздействаме и на душата. Религията е лекувала душата, въздействайки чрез нея на тялото. И преди религията, за да помогне на душата, е допускала сурово отношение към тялото, като е ограничавала неговите потребности и понякога дори го е разрушавала. Днес медицината, за да помогне на тялото, все по-активно нахълтва в духовните структури и ги

разрушава. Прагматизмът расте, медицината става все по-бездушна. А тялото е свързано с душата и душата е свързана с тялото. В западната медицина тялото се поставя няколко степени по-високо от онова, което се нарича душа и съзнание. И заради здравето на по-голямата част може да се допусне разрушаване на по-малката. След като съзнанието е вторично, а тялото — първично, ние трябва на всяка цена първо да спасим тялото и тогава ще спасим съзнанието. Това е напълно приемлив начин на мислене за един хирург. Колкото по-добре се чувства тялото, колкото по-пълно са удовлетворени неговите нужди, толкова по-добре ще е за съзнанието и душата на човека.

Историческият опит обаче показва нещо по-различно. Тялото и душата са свързани, но се движат в различни посоки. Ако построим училище, облечем детето в униформа и му намерим добри педагози, това ще му даде необходимото развитие. Но ако не му внушим основите на нравствеността, които идват на първо място чрез ограничаване на неговите желания, ако не го научим да се грижи за другите, пренебрегвайки себе си, физическият принцип, пренесен върху духовноста, ще доведе не до съзидание, а до разрушение. Ако с човек се случи нещастие, ако той боледува, това е неразривно свързано със състоянието на неговата душа. С болестта можем да се борим, като въздействаме върху тялото или върху душата. Здравето на душата рано или късно води до здраво тяло. Здравото тяло обаче далеч не винаги говори за здрава душа. Което на свой ред означава следното: за да се преодолее болестта, на първо място трябва да се помогне на душата, а едва след това — на тялото.

Душата се пречиства чрез любовта, посредством която се съединяваме с Бог, и чрез болката от раздялата с човешкото. Докато помощта към тялото не вреди на душата, медицината помага. Ако обаче за пациента интересите на тялото стоят на първо място, медицината е безсилна или вреди на душата му. Много хора и до ден днешен се молят, за да помогнат на тялото си или да подобрят съдбата си. И тогава при тях възниква страхът за тялото им, за живота им, идват съмненията и отчаянието. Страхът и очакването са тясно свързани. Колкото по-силно човек е съсредоточен върху физическото си благополучие, забравяйки при това за душата си, толкова по-силно той очаква възможно най-скорошно оздравяване и толкова по-безплодни стават опитите му да се оправи. Страхът е показател за липсата на вяра в Бог, за отричането от любовта.

Аз обяснявам на пациентите си нещата по следния начин:

Можете да се промените само чрез откъсване от човешкото и търсене на опора в Божественото. Когато се обръщате към Бог, трябва да сте в състояние на пълно вътрешно уединение. Никой от близките ви не бива да е наоколо. Не бива да присъства онова, което ви радва и онова, което ви огорчава. Затова, преди да се обърнете към Бог, отстранете се от всичко и с тялото, и с душата, и с духа си. Когато очаквате гост, подреждате стаята така, че тя да отговаря на неговите вкусове и желания, за да може той да живее там. Душата ви е стая. И за да дойде там Божественото, в нея трябва да има любов. Значи, ако искаме да се обърнем към Бог, в душата ни трябва да цари любов. А ако в нея цари страх, отчаяние, съжаление, няма да има контакт. Виждали ли сте как излита ракета? Без гориво тя не може да излети. Но когато излезе в орбита, резервоарите от горивото се изхвърлят. Те започват да пречат. И ние сме така. Отначало разбираме, че любовта към Бог ни дава здраве, благополучие, развитие. Устремяваме се към Бог заради желанието си да бъдем здрави и щастливи, а после здравето и благополучието ни трябва да престанат да ни вълнуват.

Трябва да почувстваме, че сливането с Бог е висшето щастие. Заради това щастие се устремяваме към Него. За да стъпим на следващото стъпало, трябва да се оттласнем от предишното. Отначало човек започва да се обръща към Бог, за да спаси тялото си, после — за да спаси душата си и едва тогава развитието на единението с Бог става постоянна потребност и щастие. Вчера сме направили първата крачка към това, днес правим втората, утре ще бъде третата.

Наука и религия

Какво отличава тоталитарните секти от световните религии? Оказва се, че след общуване със свидетели на Йехова или последователи на сектата на Муун на хората им трябва около година и половина, за да се възстановят. Толкова е силно негативното въздействие, упражнено върху тях. Защо хората позволяват да убиват душата им? Кой попада в такива секти?

Преди няколко дни в Москва спрях такси, за да отида до центъра. Шофьорът се оказа общителен и любезен човек.

— Накъде сте се запътили? — полюбопитства той.

— На баня. Обикновено онова, което считаме за удоволствие, вреди на здравето, но в този случай банята е изключение: хем е приятно, хем полезно.

— Интересно — отбелязва събеседникът ми. — А искате ли да научите нещо повече за живота?

— С най-голямо удоволствие.

— Тук в жабката имам една книга, казва се «Дианетика». Ако искате, още сега мога да ви я продам.

— И какво толкова особено има в тази книга?

— Когато я прочетете, скритите ви способности ще се разгърнат изведнъж. Спокойно ще можете да реализирате всичките си желания. Ето, сега например, защо отивате на баня? За удоволствие, нали така?

— Точно така — усмихвам се.

— Значи, основателят на дианетиката, Хабърд, се запитал: «В какво е същността на човешкото щастие?» И си отговорил така: «Да усетиш частица възторг». Така че, ако прочетете тази книга, постояно ще изпитвате възторг, защото с лекота ще постигнете всичко, което желаете.

— И ще имам повече пари? — правя се на наивник.

— Без съмнение — усмихва се събеседникът ми.

— А по-умен ще стана ли?

— Естествено. Та нали всички спящи у вас възможности ще се разгърнат.

— И здравето ми ще се подобри?

— Задължително — убедено ми отговаря той. — Сам виждате, че докато разговарям с вас, аз вадя книгата от жабката и едновременно карам колата, при това с висока скорост. Мога да карам по дванайсет-петнайсет часа дневно, без да се уморя. Всичко това е признак за добро здраве.

Разсеяно гледам през прозореца пролетната Москва. Точно в този момент наистина изпитвам частица възторг. Цялата ситуация много ми напомня на известния анекдот, когато при помръкналия «нов» руснак долита дяволът и му казва:

— Какво такъв си се скапал?

— Какво да ти кажа. Бизнесът не върви, колата ми играе номера, никакви перспективи…

— Имам една приятна новина за теб — съобщава му дяволът. — Можеш да получиш вила в Маями, десет милиона в зелено в швейцарска банка и новичък мерцедес под прозореца.

— Гледай ти — оживява се «новият» руснак. — Съвсем не е лошо като начало. А ти какво ще искаш срещу това?

Дяволът повдига рамене:

— Само безсмъртната ти душа.

«Новият» подозрително го поглежда изпод вежди и почва да се чеше по тила:

— Абе ти нещо ме пързаляш, само дето не мога да се сетя какъв е номерът.»

В първите си две книги описвах ситуация, засягаща вампирите. Спомням си как един приятел ми разказваше за някаква жена, която периодично си избирала за бизнес-партньори мъже. Плащала им много прилични пари, далеч повече от онова, на което разчитали. След известно време партньорът или се разболявал, или умирал. «Бесен темперамент има тази жена — отбеляза приятелят ми тогава, — не издържат на темпото ѝ мъжете». «Само че тук механизмът е друг, — отвърнах. — Тя ги отпушва с пари. Душата им започва да зависи от нея. А на вампиризъм се поддават не само здравето и съдбата, но и психиката и способностите. " " А как така Бог не я наказва, дето убива хората?» «Щом има кой да си продаде душата, винаги ще се намери и купувач.»

Вътрешно можем да сме напълно открити само за Бог. За това се говори в Стария и Новия Завет. Любовта към Бог стои над всичко. Да се прекланяш пред човек, защото има пари, защото е умен и талантлив, защото е красив, защото ти е роднина, който се грижи за теб — това вече в известна степен означава да продадеш душата си. Това означава и известно възпиране чрез нещастия, болести и какво ли не още.

Шофьорът ме отвлича от мислите ми.

— Тук на таблото съм залепил едни листчета. Подарявам ви едно. Там е написан адресът, можете да дойдете в нашия център, ще ви направим тест, диагностика и характерът ви ще се промени към по-добро. Кажете, имате ли някакви проблеми с характера, например нещо, което да не харесвате у себе си?

— Разбира се, че имам. Най-напред раздразнителността.

— Е, значи имам една добра новина за вас — живо откликва събеседникът ми. — Чрез тази книга за съвсем кратко време можете да промените характера си така, че направо да станете друг човек. Честно да ви кажа, аз самият бях страшно невъздържан. Само нещо да не е както ми се иска и моментално побеснявах. А сега съм съвсем различен — спокоен, търпелив.

— Интересно — мърморя, докато прелиствам книгата. — Много интересно.

— Е, какво решавате — купувате ли я, или не?

— Малко ми е сложничко, честно казано. Вчера имах страшно много работа, боли ме главата и единственото, което ми се иска сега, е да се добера до банята.

— Е, както искате — безгрижно ми отвръща шофьорът и продължава да кара.

Стана ми интересно какво ли е полето му. Диагностицирам и виждам любопитна картина. Общата обвивка не е лоша, нивото на енергия е високо. А виж, фините структури на бъдещето са разорани, сякаш през тях е минал трактор. Тоест, този добродушен, приятен човек живее с илюзии. Трансформацията на себе си, промяната става на повърхностно ниво. Върви процес на изгаряне на стратегическите ресурси. Съдейки по всичко, известно време той ще успее да се закрепи така, нещата му ще вървят действително добре, но след това, ако не намери ученици, които да прехвърлят върху него стратегическите запаси на душите си, ще стане лошо. Ако човек е престанал да произвежда, а само консумира, той е обречен, независимо колко енергия е успял да натрупа преди това.

Най-любопитното беше, че още в колата започнаха силно да ме болят венците и това продължи известно време, след като вече бях се разделил с шофьора. Вгледах се в себе си и се изумих: и таз добра — взрив на желанията и повишена концентрация върху тях. Направо не е за вярване колко неизтребима е лакомията в нас. С главата си всичко разбирам, а душата ми припка след този човек, който ми обещава здраве, пари, щастие и успехи.

Тази ситуация ми помогна да разбера какво отличава сектата от световната религия. Божественото у човека е незабележимо, то влиза в противоречие с човешкото тогава, когато идва преклонението пред съзнанието и желанията, когато смисълът на живота се свежда до радостта от изпълнените желания.

Спомням си, когото бях осемнадесетгодишен, на един изпит преподавателят ме попита: «Какво е щастието за вас?». Не знам защо си спомних как някой беше казал, че щастието е да се почешеш, когато те сърби, и отговорих: «Смисълът на живота е в удовлетворяването на желанията». Той ме изгледа странно, но нищо не каза. Сега вече разбирам защо. За да усетиш Божественото, трябва да се откажеш от съзнанието и от желанията. Религията учи да се преодолява зависимостта от съзнанието и желанията. Сектата прави точно обратното — върви на каишката на желанията. Кой влиза в сектите? Хора, които имат огромна вътрешна зависимост от човешкото. Някой има страшно желание непрекъснато да усеща превъзходството си над другите, а в живота непрекъснато го унижават. Такъв човек се мъчи да попадне или в окултна школа, или в кръжец на контактьори, или в секта, където ще се чувства по-умен и по-проницателен от другите. «Аз съм посветен, аз знам, а вие -не». Вместо преодоляване на зависимостта от съзнанието, започва засилване на тази зависимост. Естествено, с времето психиката и съдбата се разпадат. Човек става изцяло пленник на комплексите си.

Какво е комплексът? Това е силна, скрита зависимост от желанията и съзнанието. Един се бои от всичко, друг постоянно е унил, трети е недоволен от всичко, четвърти е обиден на всички, пети ревнува, шести осъжда. И колкото повече се задълбочават комплексите, толкова по-тежко се преодолява травмиращата ситуация. В душата се натрупват все повече отрицателни емоции. Такова състояние е непоносимо, то може да бъде спряно от болест, алкохолизъм, наркомания.

Когато човек отива в секта, у него няма отрицателни емоции. Обещават му само положителни емоции. Човек опитва от този наркотик и се изключва от контакт със света. И става чудото — вече няма болка, няма конфликти. Безкрайна радост, веселба, щастие. А това, че у него се разрушават фините структури, че се затварят каналите на любовта, той не забелязва. Човекът знае едно — трябва да запази усещането за щастие. Но кой знае защо, положителните емоции си отиват и енергията намалява. Но когато вербува нови последователи, усещането за мнимо щастие пламва отново. «Това е, защото върша благородно дело» — мисли си човекът. Кръгът на щастливците като него се разширява, при това човекът може дори да не се досеща, че изсмуква енергия от душите им. В резултат на това членовете на сектата могат да бъдат разделени на две групи: малка част вампири и огромно количество донори. В икономиката това се нарича принцип на финансовата пирамида. И както може да се види, той блестящо действа не само в икономиката. Ако излезете на улицата и се вгледате внимателно, с вътрешния си поглед можете да откриете огромен брой хора, готови да продадат душата си, тоест готови да се прекланят пред парите, ума, красотата, славата, популярността, но не и пред любовта.

Стареенето на цивилизациите

Здравейте, уважаеми Сергей Николаевич!

В християнството кръвосмешението се смята за грях. Съвсем наскоро влязох в Интернет и открих множество сайтове именно с такова съдържание. Наистина ли хората не виждат, че това, което правят, е грях? Наистина ли не разбират какво правят?

Главните стратегически запаси от енергия у човека, както впрочем и у всяко живо същество, са насочени към продължаването на живота, тоест главната енергия е сексуалната. Писал съм за това, че на финия план сексът и яденето изглеждат еднакво. Ако човек няма развито съзнание, материалното щастие ще бъде недостъпно за него. Ако всички сетива на човека престанат да действат, той няма да може да мисли. Споменавал съм факта, че някои йоги гълтат езика си. Всяка мисъл предизвиква почти незабележимо потрепване на езика. Езикът е свързан с вкусовите емоции. Детето опипва играчката с ръце, докосва я с език, емоцията се превръща в мисъл. Фундамент на човешкото развитие е сексуалната енергия. Тя на свой ред произтича от съединяването с първопричината.

Как протича процесът на развитие на цивилизацията? Ако в гората живее някакво племе, това още не е цивилизация. Но когато племето придобие концепция за заобикалящия го свят, разбиране на неговите закони, както и правила на поведение, свързани с тази концепция, това вече е определена култура и цивилизация. Отначало цивилизацията получава порция Божествена любов и някой, усещащ единството си с Твореца, излага своето разбиране за света. Така възниква религията. Религията дава предписания какво поведение да имаме, за да удържим във времето единството си с Твореца. На първо място е сдържането на човешкото в процеса на развитие. Не бива да се разхищават идващите нови порции Божествена любов. Всяка религиозна концепция може да се оприличи на водопроводна тръба с определено сечение. Изразходваните количества не бива да превишават постъпващите. С развитието на цивилизацията обемът на водоема се увеличава, а диаметърът на тръбата намалява. И когато контактът с Божественото спадне под определен минимум, на цивилизацията ѝ е време да умре.

Бесплатный фрагмент закончился.
Купите книгу, чтобы продолжить чтение.