— Направете само едно нещо — отговарям им, — научете се правилно да преминавате през травмиращите ситуации. Научете се да запазвате Божественото в моментите, когато губите човешкото. Ако усетите, че запазвате любовта при всяка ситуация, молете се за децата си, за да могат и те да запазват любовта при всички изпитания. Не само когато се разрушава материалното и духовното равнище, но и когато се руши най-главното — чувственото.

Познати са ми казвали, че информацията се усвоява най-лесно чрез въпроси и отговори. Затова излиза тази книга и ако забележите повторения, искам да ви предупредя, че те не са случайни.

Вчера, на 18-ти март, имах лекция в Санкт-Петербург. Сутринта от офиса си позвъних на една жена, която бе идвала два пъти при мен на преглед. Тя има рак. Подобрение няма. За мен това е интересна ситуация. Звъня ѝ по телефона и гледам полето ѝ. (Вчера тя е била на лекцията ми). Полето ѝ е добро, приемането на травмираща ситуация е високо.

— Кажете имената на децата си — моля я аз.

Тя ги казва и всичко ми става ясно. В полето има възможна смърт на едно от децата. Приемането на травмираща ситуация е затворено. Това момче не може да запази любовта при сътресение на чувственото равнище. Причината е в майката, която не е успяла да запази любовта при пречистващите болезнени ситуации. Всяка болезнена ситуация, която се случва на сина ѝ, на тънък план води до взрив на самоунищожение. При майката тази програма се превръща в раков тумор.

— На млади години вие сте имали изблици на нежелание да живеете, на недоволство от самата себе си — казвам ѝ. — Вътрешно сте потискали любовта към мъжа си, чрез когото е ставало пречистването. Трябва да се молите за сина си, да го научите да запазва любовта винаги, при всяка ситуация.

— Как да се моля за сина си? — пита жената.

— Но нали вчера в цялата лекция само за това говорих?

— Извинявайте — казва пациентката, — но някак си това, което говорите, не стига до мен.

— Спомнете си всички моменти, когато сте се отричали от любовта. Виждам, че сте работили над себе си. Не виждам омраза или обида в душата ви, но в нея има твърде много отричане от любовта чрез униние и нежелание да се живее. Трябва да прощаваме не само на другите, но и на себе си, трябва да приемаме съдбата си като дадена от Бог. Научете сина си да запазва любовта и да преодолява не само омразата и обидата, но и отчаянието, съмненията и страха.

Не можете да си представите как страхът разрушава душите ни.

Неслучайно в Библията е казано: «Страхуващият се не е изкушен в любовта». В подсъзнанието емоцията на страха се разделя на отричане, омраза и програма за унищожаване на онова, от което се боим. Страхът е една от първичните форми на зависимост. Отначало загубваме усещането и виждането на Божественото в този свят. Волята и желанията ни започват да засенчват Божествената любов.

И тогава се появява страхът. Аз се страхувам да загубя човешкото, от което съм започнал да завися. След страха идват съмнения в бъдещето и неверие в себе си. След тях идват недоволство от съдбата и униние. После се появяват обиди, а след тях — омраза. Когато постоянно се страхуваме за бъдещето си и очакваме нещо от него, вече сме болни. Очакването представлява вампиризъм, потребление, зависимост. Още веднъж накратко повтарям: научете сина си да запазва любовта. Молете се той да отхвърля всичко, което му пречи да обича. Ако помогнете на душата му, ще оздравее и вашето тяло.

Струва ви се, че отричането от любовта става само чрез омразата и обидите?

Неотдавна консултирах един мъж, който имаше аритмия на сърцето, стигаща до спиране на сърдечния ритъм. Причината беше в любимата му жена. Първият въпрос, който ѝ зададох, беше: «Страхувате се да не го загубите?» — «Да, постоянно се страхувам, че той ще си отиде» — отговори тя. — «Разберете, че с това го убивате. Разберете, че в този случай вашата воля няма значение. Ако свише ви е съдено да се разделите, нищо не можете да направите и страховете ви са безсмислени. Ако му е съдено да бъде с вас, той никъде няма да отиде. Но ако любовта ви започне да се превръща в очакване и зависимост, ако поражда страхове и униние, повярвайте ми, това е най-лошият вариант за задържане на любимия човек.»

Има много форми на отричане от любовта.

Любовта винаги е свързана с пречистваща болка. Ако не искаме да приемем болката и се опитаме да избягаме от любимия човек, като провокираме него и себе си към раздяла, като обезценяваме и дискредитираме чувствата си, като се опитваме да ги управляваме, то за спасението на душата си трябва да загубим всичко, заради което се отказваме от любовта към Бог. Да приемеш Божествената воля, да се подчиниш на любовта, да запазиш любовта в момент на загуба на всичко човешко, да живееш с това чувство, като непрекъснато се стремиш към него — това са главните правила както за здраве, така и за оцеляване.

Работа над себе си

Как да измолим опрощение за предишните си грехове?

Преди месец и половина една жена, която беше дошла на преглед при мен, каза: «Всичко разбрах, сега ще отида да измоля опрощение за всичките си грехове, а след това ще започна да се моля и за потомците си».

Заведох я в стаята, където седеше цялата група, записала се за преглед, и казах:

— Моля всички да запомнят следното:

Има само един грях — това е отричането от Бог, от любовта към Него.

Има един проблем — да се премине през травмираща ситуация, като се запази любовта към Бог, без претенции към Него и към света.

Има само една задача — да се научим все по-ясно да виждаме Божествената любов и воля в себе си и в околния свят.

Колкото по-добре разберете това, толкова по-лесно ще ви бъде да преодолявате всичко, което пречи на любовта. До това ние стигаме постепенно. Отначало преодоляваме желанието да отмъстим, да проклинаме, да съдим и да мразим.

След това преодоляваме обидите.

След това идва период на недоволство от самия себе си, от съдбата си.

След това се опитваме да преодолеем унинието, неверието в себе си, съмненията, страха от бъдещето.

И колкото по-далеч отиваме в преодоляването на агресията, колкото по-тънка и неуловима форма придобива агресията, толкова по-голяма трябва да бъде концентрацията върху любовта.

Най-мащабното човешко щастие идва от бъдещето.

То е тънко и неуловимо.

Такива са и страховете, съмненията и унинието. Но с тях започва незабележимото отричане от Божественото.

Най-висшите аспекти на съзнателните желания се крият в бъдещето.

Зависимостта от бъдещето води до разпад в настоящето и в миналото.

Затова, когато става дума за бъдещето, не забравяйте за Божествената воля.

Ще ви дам един пример: един младеж изоставя приятелката си и тя се обръща към Бог и се моли той да се върне. Унизени са желанията ѝ, съдбата ѝ, живота ѝ. Но за да си върне младежа, тя се концентрира не върху любовта към Бог, а върху желанието си да се свърже с този младеж.

В момент на болка първото, което трябва да направим, е да се устремим към Бог.

Второ: да приемем всеки възможен изход от ситуацията, осланяйки се на Божията воля.

Трето: на външно равнище да следваме човешката логика, като се развиваме и се опитваме да бъдем интересни за любимия човек, като правим опити за възстановяване на отношенията.

Ако, обръщайки се към Бог, запазваме само човешката логика, значи се опитваме да използваме Божественото за своите цели, за своите желания.

Когато се обръщаме към Бог, ние излизаме на такива тънки планове, до които обикновеното волево усилие не достига.

Ако се обръщаме към Бог, за да се изпълнят човешките ни желания, ние просто засилваме зависимостта си от тях в мащаб, много по-голям от този, който причиняват ревността и обидите.

Човек просто се моли за здравето на децата си, да имат те благополучна съдба, да се върне любимата му — и не разбира, че с това разрушава и семейството, и съдбата, и здравето, и душата, при това не само своите, но и на близките си.

Но ако, обръщайки се към Бог, човек казва: «Господи, искам това, но нека бъде не така, както аз искам, а както ти решиш. И всичко, което стане, ще приема със смирение и любов», подобна формулировка вече в значителна степен защитава от едно бъдещо робство пред човешкото щастие.

За да се изпълнят желанията ви, не е необходимо да искате от Бог да ги изпълни. Колкото по-малко любов има във вашите желания, толкова по-малък шанс има те да бъдат изпълнени, а ако бъдат изпълнени, ще повлекат след себе си нещастия. Ако вашите желания произтичат от сексуално влечение, от стремеж да подобрите живота си, колкото по-силна е в тях концентрацията върху човешкото, с толкова повече ревност, завист и обиди ще бъдат съпроводени. Колкото повече се молите за изпълнението на такива желания, толкова по-печални ще бъдат последствията.

Мнозина си мислят така: Бог е по-умен от мен. Той сам ще реши кои желания да изпълни и кои — не.

Няма нищо подобно. Всички желания започват да се изпълняват.

Те се разрушават заедно с автора си, когато на тънък план станат опасни за околния свят.

Щом нашите желания са ориентирани към Божественото, щом е силен вътрешният ни стремеж към любовта, всяко наше желание се изпълнява без молитви.

Щом постоянно преодоляваме в себе си влечението към човешкото, като периодично се сдържаме и се разграничаваме от съзнанието и желанията, устремявайки се към Божественото, когато се разрушава човешкото, ще ни се даде всичко, което искаме.

И трябва да се разбере, че всяка секунда ние правим избор — дали да се откажем от любовта или да тръгнем към нея. И нашите резултати зависят само от твърдостта на устрема ни и от постоянната вътрешна работа над себе си.

Вчера разговарях със сина си.

— При теб не е преминала дълбочинната обидчивост към жените — обяснявам му.

Виждам, че простото изискване да се моли и да премахва обидите е слабо ефективно. Ще се опитам да обясня по прост начин.

Чувствата и желанията, които даден човек има, определят неговите възможности и обемът щастие, което той ще получи. Ето например жабата има ограничен мащаб на чувствата и желанията и тя няма да излезе извън пределите на своя мъничък свят. Значи, колкото е развита нашата чувственост, толкова можем да получаваме мащабно щастие. Но чувствеността се ражда от любовта и без нея умира.

Значи, колкото по-големи са нашите желания, толкова повече трябва да се устремяваме към Бог и към любовта.

Това не са просто призиви. Проверявал съм тези изводи много години при реални ситуации, свързани със здравето. А виждането на тънките планове хилядократно ускорява процеса на преход от теория към практика. На тънък план аз виждам едновременно твоето здраве, твоя характер, твоята съдба и, повярвай ми, там всичко това е единно.

Това, което ти чувстваш сега, по-късно ще бъде твоя съдба.

Ако запазваш в душата си любовта — съдбата ти ще живее и ще се развива. Ако държиш в душата си обиди, осъждане и униние — съдбата ти ще се разболее и ще се разруши. Без болки и загуби няма придобивки. Колкото повече любов има в душата ни, толкова по-голяма болка можем да изтърпим. Най-много болка получаваме чрез любовта към друг човек. Това означава, че ако великодушно, искрено и без претенции се отнасяме към любимия човек, колкото и болезнено да ни е понякога, имаме право да бъдем богати, здрави и щастливи.

Между другото, гледал съм по повод на богатството. Притежаването на яхти, вили, апартаменти, луксозни коли — всичко това са емоции, които обхващат по мащаб около три живота. А обикновената влюбеност обхваща десет-петнайсет живота. Това означава, че отвън ние можем да се убеждаваме в каквото си искаме, а в подсъзнанието ни има реален еталон. Там никакво материално щастие на може да се постави редом с обикновената влюбеност. Колкото получаваме от живота, толкова трябва и да загубим. Колкото щастие получаваме чрез човешката любов, съответно толкова болка трябва да получим.

Крахът на човешката любов може да се понесе само в един случай — когато любовта към Бог е по-важна. Тогава от стремежа към Бог получаваш по-голямо щастие, отколкото от човешката любов. Това се натрупва с години и десетилетия. Потенциал за неунищожимо добродушие обикновено съществува там, където в родословието е имало поколения от вярващи. Може обаче и сам да възпиташ всичко това в себе си. Не веднага, разбира се, но е възможно. Така например, ако в момент на влюбеност почувстваш болка, но на всяка цена искаш да запазиш любовта, тогава емоцията на щастието с обхват от десет живота не се разрушава, което значи, че можеш да имаш и вили, и яхти, и луксозни коли, можеш да бъдеш способен, талантлив и известен. Всичко това няма да повреди душата и тялото ти. Ако искаш да бъдеш щастлив, не пречи на любовта със страхове, неувереност в себе си, униние, обиди и осъждания.

Колкото може по-често убеждавай душата си, че любовта към Бог е най-висше щастие и наслада.

Това ще лекува не само душата, но и тялото, и съдбата ти.

В миналите си книги казвахте, че не бива да се молим за децата си, а сега вече може ли да го правим?

Обяснявах: за да се молиш за потомците си, трябва да се научиш сам да преминаваш през травмиращите ситуации. Не давайте воля на защитния си рефлекс. Създайте си рефлекс за запазване на любовта. Докажете го на практика, след като минете през няколко реални ситуации.

В такъв случай молитвата за потомците ще бъде ефективна. В противен случай как може да научите на нещо децата си, ако вие самите не можете?

Ако не става, обръщайте се към Бог и молете да ви се помогне в запазването на любовта. Концентрирайте се върху това и живейте с това. Рано или късно ще стане. Има и още един момент. Тъй като децата са нашето бъдеще, ние не можем да им помогнем, ако у нас има агресия към бъдещето. Страховете, съжаленията, мрачните мисли за бъдещето, неувереността и отчаянието — всичко това представлява агресия към бъдещето и зависимост от него. Докато зависим от бъдещето, за нас ще е трудно реално да помогнем на потомците си.

Любопитно наблюдение: вече съм писал, че миналото и бъдещето са свързани, но не очаквах, че това е така очевидно. Дълго време се опитвах да се отърва от унинието си, т.е. от неувереността в самия себе си и в бъдещето и не успявах да се справя. След това си спомних собствените си изводи. Агресията към миналото представлява същевременно и агресия към бъдещето. Да предположим, че моето неприемане на миналато ме прави мрънкало и паникьор. Преразгледах всичко, приех го и като започнах да премахвам неприемането си на миналото, с удивление забелязах, че е започнало да се променя и отношението ми към бъдещето.

Има един интересен факт, който и досега не мога да си обясня: някои хора дълго се молят за децата си, а видимите подобрения настъпват при тях. При децата става обратното. Случва се и другото — самият човек не може да се оправи, а при децата му има рязко подобрение. Може би всичко това зависи от вътрешната ориентация на потомците към Божественото.

Ако енергията на любовта е голяма, родителят, дори устремът му да не е всеобхватен, може да помогне за мащабна промяна у детето си. Абсолютно съм сигурен, че една от най-опасните програми, които удрят по децата, е нежеланието да се живее или опитите за самоубийство, особено при жените.

Непреодолените обиди към родителите могат да направят молитвата изцяло неефективна. Спомням си как веднъж на консултация една жена се разплака: «На мен всичко ми е наопаки — през сълзи разказваше тя. — Главата ми е празна, нещо спира стремежа ми към молитва». И едва след като говорихме няколко часа, аз открих, че тя има огромни непремахнати обиди към баща си. Тя отново заплака, но вече по друг начин. Това бяха сълзи на пречистване. След това молитвата ѝ тръгна. Има и още един момент. Ако човек знае, че извършва престъпление срещу любовта и въпреки това го прави, покаянието практически престава да действа.

В този случай ситуацията «ще съгреша, а след това ще се покая» не минава. Покаянието подразбира промяна, която не допуска повторение на престъпленията срещу любовта. Колкото повече в своите мисли, думи и постъпки се ориентираме към желанието и съзнанието си, а по-малко — към любовта, толкова по-близко сме до омразата, болестите и разпадането.

Когато човек изрича: «Господи, помилуй мен, грешния!» — това значи: «Господи, дай ми милост и любов, тъй като съм грешен, т.е. поради недостиг на любов изпадам в зависимост от човешкото и раждам завист, ревност, обиди и омраза». А когато такива чувства ръководят поведението на един човек, той винаги ще бъде грешен.

Синът ми страда от хронична ангина, възпаление на аденоидната жлеза и заекване. Кой е авторът? Много работя над себе си, почти наизуст зная книгите Ви. Кажете ми, моля Ви, къде е основният проблем, защо не мога да помогна на сина си?

Готовността да преминете през травмираща ситуация, съдейки по почерка, при Вас до този момент все още е минимална. Омразата, ревността и обидите вече сте преодолели. Но не бихте искали да живеете, ако сте унизена като жена. Ако една жена се поддаде на нежеланието да живее, изразено като твърдо неприемане на дадена травмираща ситуация, това в продължение на няколко дни би могло да нанесе сериозна вреда не само на децата ѝ, но и на внуците и правнуците ѝ. И у Вашето дете отричането от любовта чрез страх, неувереност в себе си и нежелание да живее се включва автоматично при всяка болезнена ситуация. Това означава, че то трябва да спре и съзнанието си, и желанието си.

Спирането на съзнанието става чрез заекване. Желанието се спира чрез деформация на функциите на щитовидната жлеза, сърцето и белите дробове. Честите ангини говорят за обидчивост.

Разгледайте някоя ситуация, която предстои да Ви се случи в близко време. Ако в момент на неприятност у Вас възниква страх, осъждане или униние, молитвите Ви едва ли ще помогнат на детето. Докато съществува агресия към децата, т.е. към бъдещето, не можете да им помогнете. Това първо.

Второ. През последните години все по-често срещам пациенти, които са прочели книгите ми и напълно са се привели в ред. Те имат прекрасно, чисто поле. А в същото време не могат да оправят децата си. Цялата работа е в следното. За да пречистят душите на децата си, трябва да пречистят себе си на много по-тънко ниво. А за да проникне хармоничността ни в тези слоеве, понякога са необходими десетилетия. Започнах да търся възможности за ускоряване на този процес. Изясни се, че през два месеца от годината — март и април — бъдещето зависи от нас и сериозната ни работа в този период може да ни даде много. Забелязах също така, че програмата за самоунищожение и нежелание да се живее се развива незабележимо, а има много по-тежки последствия от обидата, ревността и омразата. Особено при жените. Затова подчертавам, че преди молитва трябва многократно да се премине механизмът на покаяние, когато се обръщаме към Бог и молим от нашата душа да изчезне агресията към любовта, която намира израз в нежеланието да се живее. Има и още един важен момент. Когато човек не яде, намира се в усамотение, изключва се от проблемите, молитвата въздейства много по-ефективно и промените проникват много по-дълбоко в подсъзнанието. Има обаче и един още по-мощен механизъм за проникване в подсъзнанието, при това на всякаква дълбочина. Той се нарича любов. Когато се влюбваме, подсъзнанието се отваря на огромна дълбочина. Тогава нашето правилно поведение може да пречисти не само нас, но и потомците ни до седмо, десето и петнадесето коляно. Естествено и обратното може да се случи. Затова главните моменти от живота, които трябва да си спомняте, са тези, свързани с вашето влюбване.

Особености на работата върху себе си

Какво да се прави в случай, когато осъзнаваш, че трябва да простиш на някой човек за обидата, прощаваш му в съзнанието си, а в подсъзнанието обидата не изчезва? Как да се спасим от това?

Преди всичко трябва да се разбере, че обидите са лекарство и спасение за нас и за децата ни.

След това трябва да се разбере, че пред Бог няма прави и виновни, че няма човек, който ни е обидил — има само Бог, който ни лекува и развива.

Да простиш на другия, означава да приемеш загубата на човешкото щастие.

И ако в този момент задържим в себе си поне капчица Божествена любов, загубвайки човешкото, ние придобиваме Божественото.

Колкото повече развиваме в себе си готовността да прощаваме, т.е. да приемаме Божествената воля, запазвайки любовта в душата си, толкова по-бързо ще започне да се променя подсъзнанието ни. Много по-бързо ще можем да разберем, че човекът, който ни е обидил, няма нищо общо, ако си го представим като едно дете.

Омразата, раздразнението и обидите спрямо едно дете са безсмислени. Възпитаването чрез страх, унижение и завист е убийствено за детето и самоубийствено за родителите. Ако не ни харесва нещо в поведението на детето, трябва да променим себе си и да му помогнем то да се промени. Детето може да бъде наказвано, но то винаги трябва да бъде обичано и да му се прощава. Често ми задават такива въпроси: «Да приемем, че някой от познатите ми ме е предал, унизил и обрал. Трябва да му се прости. Означава ли това, че отношенията трябва да бъдат такива, каквито и преди?» Отговарям — ако едно дете се държи хулигански, то трябва да бъде обичано и да му се прости, но в същото време може да бъде ограничено или наказано, за да може по-лесно да се променя в посока към добро. Ние по същество сме Божествени, но имаме човешка обвивка, затова живеем в две логики — Божествена и човешка.

Затова още веднъж искам да подчертая, че най-доброто възпитание на хората около нас е нашето самовъзпитание.

В миналото смятах, че нашите дълбочинни промени влияят реално само върху децата. След това с учудване започнах да забелязвам, че благотворните промени в душата на човек, дошъл на преглед при мен, не само са помагали, но често дори са спасявали живота на роднини, приятели, понякога даже просто на познати, свързани с този пациент.

След това разбрах, че това, което ние наричаме емоция, представлява полева структура. Когато започна да променям себе си, около мен започва да се променя структурата на пространството и времето.

И колкото по-мащабни са собствените ми промени, толкова по-реално се променя картината на околният свят. Променят се рисунъкът на събитията, емоциите на хората, отношенията им към мен. Колкото по-дълбоки са положителните промени, толкова по-голям е радиусът на въздействие върху околния свят.

По такъв начин могат да бъдат променени характерът и съдбите на тези, които ме обкръжават.

Понякога ме питат:

— Как да помогна на мои роднини? Как да се помоля да им стане по-добре?

Аз отговарям:

— Искате да помогнете на другите — помогнете на себе си. Преди това не разбирах смисъла на фразата, че най-тежко от всичко е да победиш себе си. Всичко се оказа много просто. Именно чрез себе си, чрез своето подсъзнание, чрез своите свръхдълбочинни емоции ние правим реална връзка и взаимодействаме с околния свят.

Променяйки себе си, променяме света около себе си.

Прощаването

Имам две малки деца (на пет години и на три месеца). Неотдавна разбрах, че мъжът ми ми е изневерявал и е водил двойствен живот. За мен това беше много голямо сътресение. Той се разкая за всичко, на колене моли за прошка, каза, че това повече няма да се повтори, че е направил избора си. Но аз не мога да простя това. Знам, че през цялото време, докато съм живяла с него, той ме е лъгал и когато настояваше за второ дете, вече е имал друга любовна връзка. Не мога да се разведа с него, защото децата много го обичат и той обича децата, а при това съм напълно сама в този град и имам много финансови проблеми. А и аз самата много го обичам, макар и да не мога да му простя лъжата. Здравето ми рязко се влоши, станах истеричка, човек с нестабилна психика. Същевременно имам деца, за които трябва да се грижа, на които им трябва жива и здрава майка. Моля Ви, помогнете ми. Ходих и на църква, но нищо не ми помага — последната ми надежда е във Вас.

Да започнем с разбирането, че липсата на прошка ще убие не само Вас, но и децата Ви. В най-добрия случай Вие самата ще се разрушите физически, а ще разрушите съдбата и здравето и на децата си. Ако трябва да Ви се постави диагноза, тя би звучала така: това е стопроцентово тържество на човешката логика. С такова отношение към света мъжът Ви може и цял живот да прекара на колене и нищо няма да се промени.

Материалните сътресения за Вас, съдейки по всичко, не са толкова важни. Но дестабилизацията на съзнанието и чувственото щастие за Вас е невъзможно явление.

Нашето истинско тяло е любовта, то е вечно. Всичко друго — животът, желанията, съзнанието — трябва периодично да се променя. А при Вас те плътно са прилепнали към тялото. И това е недопустимо. Повярвайте ми, ще ги откъснат и тази ситуация е само началото. Ако не се подчините и не го приемете, ще ги откъснат заедно със здравето и живота Ви.

Вие сте загубили усещането, че съществува любов. Животът, семейството, стабилните отношения за Вас са станали любовта. Колкото по-дълго продължавате да бъдете в това състояние, толкова по-болезнено ще стане пречистването.

Имал съм пациентки с подобни проблеми. Обяснявах им: представете си, че едно от децата ви трябва да умре. То няма бъдеще, отписано е. Никакви звездобройци, астролози или магьосници не могат да го спасят, както не могат да го спасят и вашите заклинания.

Тъй като енергията на бъдещето идва само чрез любовта, а на едно дете любовта може да му бъде дадена само от майката, тя трябва да се отстрани не само от материалното, но и от духовното и от чувственото равнище. Трябва да изпита сътресение, крах на съзнанието и желанията. Ако в този момент механизмът на запазване и спасяване на любовта заработи, детето ще бъде спасено.

Поведението на бащата интуитивно е насочено към спасяването на душите и живота на децата. За какво би трябвало да се разкае мъжът Ви? Затова, че не сте успяла да осигурите любов и енергия на собствените си деца? Затова, че той подсъзнателно е спасявал живота на общите Ви деца? Колкото повече искате от него разкаяние и самоизяждане, толкова по-малко шансове за оцеляване и здраве оставяте на собствените си деца.

Нашето съзнание, нашите чувства постоянно се развиват и като ставаме по-мъдри, ние всеки път даваме нова оценка на случилото се. Затова еднозначните и категорични изводи и оценки могат да бъдат отнесени към заболяванията. Те са отказ от развитие, опит то да бъде спряно.

За хиляден път повтарям: това, което се случва с Вас, се определя от Вашето вътрешно състояние и от състоянието на децата Ви. Ако Вие не виждате тези връзки, това не значи, че те не съществуват.

Защо най-голямата болка настъпва при крах на чувственото щастие? Защото то е основата на човешкото. Цялата вселена е чувствено образование.

Времето е чувство.

Пространството е чувство.

Веществото е чувство.

Любовта е чувство.

Бог е любов. Любовта е създала вселената. Колкото повече се развиваме, толкова по-висока е нашата чувственост, по-широк е мащабът на желанията ни, по-големи са възможностите ни да обичаме.

Но до каквито и висоти да достигнем в развитието на чувствеността си, която е същността на развитието на човека, любовта към Бог винаги ще бъде по-мащабна, тъй като в това чувство е включена цялата вселена. Получава се парадокс.

Импулс за развитието на съзнанието и желанията е чувствеността — това, което наричаме развитие, наслада, еволюция. Същевременно чувствеността е най-голямата опасност, ако се превърне в абсолютна ценност. Тогава ние изключваме нейното дестабилизиране, загубата ѝ. Представете си, че човек се изкачва по стълби и панически се страхува, че по-нататък няма да има стъпала — тъмно е и стъпалата не се виждат. Колкото повече се страхува, толкова по-малко шансове ще има да стигне до стълбищната площадка.

Ние имаме човешка обвивка, но по същество сме Божествени. На тънък план ние вече сме Там — на върха, всичко сме постигнали и имаме всичко. А на външен план продължаваме да се изкачваме по стълбите, като гледаме всяко стъпало. За да можем по-добре да усетим престоя си на стълбищната площадка, ние трябва да се спъваме по стъпалата. Ако искаме да прекараме нощта на едно стъпало, смятайки, че това е най-голямото щастие, ще ни издърпат за ушите от едното на другото стъпало, за да не забравяме предназначението си.

Стабилността на човешкото щастие е уютното стъпало, на което ти се иска да пренощуваш. Тази стабилност е отказ от придвижване нагоре и желание да се върнеш. За да продължим напред, трябва да разрушим онова, за което сме се вкопчили сега. Създали сте си железобетонна стена от идеали, нравственост и семейна стабилност. Това, което сте смятали за щастие, всъщност е било отказ от развитие. Ако не се устремим доброволно към любовта и към Бог, включва се принудителният механизъм.

Често ми задават въпроса вярвам ли в поличби. Всяко събитие, което се случва с нас, вече представлява поличба. Във всяка ситуация около нас има зародиш на бъдеще. Та нали всяко събитие прилича на хвърлен във водата камък и кръговете, които тръгват от центъра, дават отражение и в бъдещето, и в миналото.

Положението с мъжа Ви е предупредителен сигнал за сериозно неблагополучие при децата Ви и при Вас. Тази ситуация можете да промените само като промените себе си. А за да промените себе си, трябва да промените своята оценка на събитията. Именно това Вие отказвате да направите. Нямате желание доброволно да се промените. А как човек се променя принудително, може би ще разберете, като прочетете книгите ми. Още веднъж искам да подчертая — прощаването е мъчителен процес, който е невъзможен без промяна на самия себе си.

Стана така, че се замислих: какво все пак значи прощаването? За себе си дадох няколко определения:

1. Признаване на Божествената воля в това, което се е случило, т.е. омразата, обидите и претенциите стават безсмислени;

2. Запазване на любовта към този, който те е обидил, т.е. страховете, унинието и съмненията също са неуместни;

3. Това е готовност да помогнеш на другия да се промени. Забелязах, че ако някой човек предателства на дребно и не го спрат навреме, той започва да предателства все по-наедро. Всъщност, налага се да простя на човека, но трябва да му помогна като на дете, което прави все по-сериозни грешки. Това значи, че любовта към детето не изключва ограничения и сурови мерки, когато желанията му засенчват любовта. По този начин изведох тези три принципа. По-късно имах интересен разговор с един пациент, на когото разказах всичко това.

— Знаете ли, не съм съгласен с третата точка — каза ми той. — Колкото и да се опитвах да възпитавам хората, които ми правеха мръсотии и ме предаваха, нищо не се получаваше, само ставаше по-лошо. Но ако сам на себе си казвах: това ни е дадено от Бог, то трябва да се приеме и не бива да се опитваме да превъзпитаваме другите, те неизвестно защо започваха да се променят. И то не само по отношение на мен, но и към другите.

Помислих и се съгласих с него.

— Прошката е приемане на Божествената воля, запазване на любовта към обидилия те и готовност сам да се промениш, което представлява най-добрия начин за възпитаване на другите.

След това дълго мислих над този въпрос. Ако човек заради желанията си се отрича от любовта, излекуването му може да стане чрез унизяване на желанията, т.е. или смърт, или болест. В човешкото общество, когато престъпникът попада в затвор, това е процес на ускоряване на Божествената воля. С други думи, твърдите мерки спрямо човек, при когото желанията и амбициите започват да засенчват любовта, му позволяват в бъдеще да избегне болести и смърт.

По такъв начин правилното възпитание в детските години дава възможност да се избегнат болести и смърт в бъдеще.

Веднъж един мой приятел ми каза:

— Имах много приятели бандити. Три четвърти от тях вече са под земята. Интересно защо стана така? Та нали не всеки от тях беше убивал?

Отговорът е прост. Готовността да убиеш, ограбиш или унизиш някого заради желанието си — това представлява във всяка част от секундата огромна концентрация върху желанията и живота, която засенчва любовта в душата ти. Такъв мироглед убива не само самия бандит, но и децата и внуците му.

Общувайки един с друг, искаме или не, ние взаимно се възпитаваме. А под възпитаване се разбира любов, помощ в развитието и разумни ограничения.

На трийсет и пет години съм. Израснах в интелигентно семейство с добро материално положение. Получих висше образование. Нямах желание да правя кариера и исках да се омъжа по любов. Но не се получи. Поради разни причини се разминавах с мъжете, въпреки че те ме обичаха (съдейки по думите им). Преди две години си направих пластична операция за увеличаване на бюста. След това животът ми окончателно се разпадна. Загубих работата си. Останах с купчина дългове и се разделих с приятеля си. Освен това операцията беше некачествена и трябваше да я повторя през януари 2002 година. В последно време съм в състояние на постоянна депресия, често плача. Моралното и психологическото ми състояние постоянно се влошават. През зимата често боледувах. Не ме напуска чувството за безизходица, сякаш съм в затворен кръг и не мога да намеря изход. Тези събития се повтарят с различни хора и в различно време, но не мога да разбера как да прекъсна всичко това. Къде греша? Помогнете ми да разбера причините за моята криза и как да си помогна!

Когато един мъж се влюби в една жена, се подразбира появяване на бял свят на деца. Значи, колкото повече в душата на жената нараства концентрацията върху любовта и намалява концентрацията върху желанията, толкова по-голям е шансът да се родят благополучни деца и това привлича мъжа. Ако нараства чувствеността, увеличават се желанията и засенчват любовта, започва да се повишава агресивността и това отблъсква мъжа. Тук повишената сексуалност е особено опасна. Увлечението по секса прави жената агресивна, а децата ѝ — болни. Една от причините за сериозни заболявания при децата е следната. Нека си представим, че жената подсъзнателно вече си е сформирала огромна зависимост от желанията — тя може да идва от предишни животи, може да е била предадена от родителите — но мъжът, който преди женитбата е бил много сексуален, внимателен и мил преди зачеването, по време на бременността изведнъж започва да се държи съвсем другояче. На неприятната ситуация, която по същността си е пречистване и спасяване на детето, жената реагира с обида, осъждане и ревност. В душата на детето се залага бомба със закъснител. Минават няколко години от раждането и жената вижда, че мъжът ѝ рязко е охладнял към нея в сексуално отношение. Тя не разбира, че рязкото понижаване на сексуалността му работи за спасяването на детето, намалявайки неговата зависимост от желанията и живота. Жената изпада в отчаяние, обидена е и се самосъжалява.

Ситуацията продължава да се влошава. Жената си намира любовник и ако поведението на мъжа интуитивно е насочено към спасяване на детето, целта на любовника е една единствена — да получи максимално удоволствие. Жената получава огромна сексуална наслада и си мисли: «Най-накрая Бог чу молитвите ми и ме дари с щастие». А след известно време детето ѝ се разболява и умира. Жената изпада в депресия, обзема я пълно неверие във всичко. А след няколко години лекарите ѝ поставят диагноза рак.

Да се върнем към бележката. При Вас има повишена сексуалност и зависимост от желанията. Диагностицирам по почерка. Съответно повишена е агресията към мъжете, а това значи и към децата. Запознавате се с мъж и отначало чувството за любов затъмнява желанието, а после постепенно се задвижва голямото колело на чувствеността. И когато желанието и агресията достигнат опасни нива, мъжът моментално Ви напуска, като по този начин неволно унизява Вашите желания и Вашата сексуалност. Мъжете със своето поведение всъщност са работили за пречистването и спасението на Вашите деца. Когато сте си направили пластична операция, Вашето съсредоточаване върху чувствеността и желанията е нараснало няколко пъти. Състоянието на бъдещите Ви деца рязко се е влошило. Значи и мащабът на пречистването е трябвало да нарасне няколко пъти. Какво трябва да се направи в този случай? Като начало трябва да се запази любовта, това означава да не се страхувате, да не се отчайвате, да не съжалявате и да не се обиждате на себе си и на съдбата. Второ: необходимо е напълно да приемете създалата се ситуация. Трето: нужно е да помогнете на природата, а не да се борите с нея. Строга диета, сдържане на желанията, отказ от сексуални контакти и молитва за потомците. В отношенията си с мъжете се ориентирайте към приятелството, а не към леглото. Обърнете внимание и на друг един факт: на Запад магазините са препълнени с красиви неща, а всички се обличат като клошари, защо? Колкото повече Западът се вкопчва в желанията, толкова повече намаляват красивите жени и толкова по-малко е желанието да се обличаш красиво. Престанете с дрехите си да подчертавате своята сексуалност. Не използвайте ярко червило, не гримирайте очите си. В никакъв случай не гледайте порно филми. Започнете бавно, но непрекъснато да работите над себе си и да се променяте. Успехът ще дойде.

Разбирам, че трябва да изпитвам добри чувства към един човек, който ме е обидил, но постъпката му продължава да стои пред очите ми и всякакво топло чувство някакси замръзва. Казвам си: той е добър, трябва да му се прости. А чувствата ми казват: той е подлец и мръсник и не може да бъде обичан. Какво да правя?

— Нека разсъждаваме логично — предложих аз. — Сред нас никога не е имало идеални хора и никога няма да има.

Но всички ние — гърбави, глухи, слепи, сакати в тялото, духа или душата — всички ние сме обречени да стигнем до Бог.

Ако днес нещо не умеем — утре ще се научим.

Този, който днес Ви е обидил, в същността си все пак си остава Божествен. А в човешки план той ще стане по-добър — ако не днес, то утре, ако не утре — след месец. Тялото прекратява еволюцията си и се разпада. Еволюцията на вътрешните планове обаче продължава. Затова гледайте на всеки човек като на дете, което днес не умее да обича, но след известно време ще се научи.

И най-доброто възпитание за него е да промените самите себе си, тъй като променяйки себе си, ние променяме света около нас и тези, които са близо до нас. Но тъй като процесът на възпитание чрез промяна на нас самите е доста продължителен, можем да включим и втори аспект на възпитанието. С други думи, да помогнем на другия човек в развитието му — в някои случай като го поощряваме, а в други — като го възпираме.

Процесът на възпитание на друг човек, т.е. неговата промяна, се оказва неразделно свързан с нашата собствена промяна. За мен сега разбирането за прошка изглежда по следния начин:

1. Приемане и признаване на Божествената воля в случилото се;

2. Запазване на любовта към този, който ви е обидил. Или по-точно — чрез когото са ви дали пречистване;

3. Готовност сам да се промените и да помогнете на друг за благотворна промяна.

Още веднъж искам да подчертая: обиждаме се на този, от когото очакваме нещо. Колкото повече очаквам нещо от друг човек, толкова по-голямо ще бъде моето отчаяние и обида, ако не го получа. Очакването представлява зависимост. Колкото повече зависим от човешкото щастие, толкова по-малко любов има в нас, а повече обиди и болки. Значи, колкото по-малко сте настроена към изисквания, претенции и очаквания, толкова по-бързо мъжът Ви ще се превърне от продавач в магазин, от когото Вие искате нещо, защото сте му платили, в дете, от което нищо не очаквате, тъй като разбирате, че отдаването на любов, внимание и грижи само по себе си вече е огромно щастие. Тогава във всяка болка, която той ще Ви причини, Вие ще виждате не неговото злодеяние, а собственото си несъвършенство.

И тогава всяка болка ще Ви подтиква не към разрушение, т.е. осъждане, обида и отмъщение, а към съзидание, любов, прошка и промяна на себе си.

P.S. Да простиш на друг човек означава да запазиш любовта не само към него, но и към себе си. Докато сме роби на човешкото щастие, ние трябва някого да тъпчем — или другите, или себе си.

Човек започва да работи реално над себе си едва когато го притиснат в ъгъла. Как да се разбере кога е време да се започне, без да се изчакват крайни ситуации? Моля Ви, Сергей Николаевич, кажете вълшебната дума, която още днес ще ни накара да започнем да работим.

Йеромонах Серафим Роуз е казал: «Останало е по-малко време, отколкото си мислим». И без да притежаваме особена наблюдателност, ако се огледаме, виждаме, че човечеството се намира в много сериозна криза. Никакви външни опити не променят ситуацията. Ако ние с мъка и самопринуда работим над себе си, значи работата над себе си не ни харесва и извършваме насилие.

Трябва да виждаме в работата не мъчение, а удоволствие.

Необходимо е постепенно, всеки ден да се променяме и да получаваме удоволствие от това.

Необходимо е да усещаме, че любовта към Бог е много по-голямо удоволствие, отколкото секса, алкохола, общуването, изпълнението на желанията.

Когато почувстваме удоволствие от това, че сме станали по-чисти и по-добродушни, тогава няма да е необходимо да се убеждаваме, че е време да се работи. Ще правим това всяка секунда.

В работата над себе си ще започнем да виждаме не мъката от укротяване на желанията, а радостта от стремежа към любовта.

Много ми помогнахте с Вашите книги, но работата е там, че веднага щом поредната криза в живота ми премине, започвам постепенно да се отпускам и след известно време отново забелязвам в себе си същите пороци.

Потокът на времето е като водния поток.

Ако не плуваме в една посока, отнася ни в друга.

В последно време стигнах до извода, че търсенето на Божественото в себе си трябва да бъде постоянно, иначе вместо него се появява деформирано и агресивно човешко.

Защо хората по различен начин стигат до Божествената любов?

Някои трябва да минат през огън и вода, други — през изпитанието с фанфарите, а на трети им е рано да минават през каквото и да било. Всеки си има своето стъпало.

Главното е да знаеш накъде трябва да вървиш.

Колкото ни е необходимо, за да се изкачим на по-горно стъпало, толкова ще ни дадат.

Ние забравяме, че Божествената воля е насочена към помощ в придобиването на любов към Бог.

Затова всичко, което става с нас, на първо място е насочено не към укрепване на живота, желанията и прочие, а към укрепване на любовта.

Ако разбираме това, ще ни дадат именно точно каквото ни трябва.

Чета едва първата Ви книга и съм потресена. Всички мои възгледи и принципи рухнаха и съм объркана. Не знам какво да правя занапред и как да мисля за себе си, за хората, за всичко, което става наоколо. Моля, отговорете ми. Очаквам Вашето съобщение.

Божественият възглед за нещата включва лекота, радост и любов в душата. Постарайте се да погледнете на околния свят по този начин и тогава ще започнете да виждате във всичко Божествената воля и ще Ви е по-лесно да се променяте, тъй като ние възприемаме света в зависимост от състоянието, в което сме. Промяната на възгледа за света обикновено е твърде мъчителна, а понякога и смъртоносна, тъй като стремителното пренастройване на информационните структури е опасно.

Така че Ви предстои дълъг път и много промени, за които просто трябва да сте готова. Главният алгоритъм за опознаване на света е виждането на Божествената любов във всичко, което се случва.

Децата

С мъжа ми нямаме деца. Вчера, след като гледах касетата Ви от 02.04.2002 г. в Санкт-Петербург, ни удари кола. Слава Богу, мина без жертви. Прочетох всичките Ви книги. Състоянието ми след прочитането е невероятно! Интересува ме обаче въпросът: защо нямаме деца?

Детето се появява от любовта и за да му предадеш частица любов, трябва в този момент да загубиш човешкото.

Само в случай, че в моменти на болка и загуба запазваме любовта и вървим към нея, ще имаме здрави потомци.

Колкото по-талантливи деца са ни предназначени, толкова повече любов трябва да им предадем. Това означава, че толкова повече болка и мъки трябва да получим в предварителното пречистване.

Това, че Ви е ударила кола, показва, че все още недостатъчно сте приели унизяването на човешкото и че възможностите Ви засега не са големи.

Колкото по-голяма е концентрацията Ви върху Божественото, колкото по-интензивно се променяте, работейки над себе си, толкова по-бързо и безболезнено ще премине подготовката за раждането на дете.

Един руски министър разказваше следната история: Няколко години живели с жена си, но Бог не им пратил деца. Една врачка ги посъветвала: «Приберете от улицата в семейството си бедно, нещастно и изоставено болно куче и Бог ще ви прати щастие». Отначало не повярвали на врачката, но минало известно време и им се отдал случай да вземат именно бездомно и нещастно куче. Взели го, отгледали го и то започнало да живее с тях като член на семейството. След това жената забременяла. Когато дошло време да ражда, те решили, че детето и кучето няма да могат да живеят заедно или ще си пречат, затова дали кучето на добър стопанин. Врачката им казала: «Как можахте да дадете кучето, което ви донесе щастие? Вече няма да сте щастливи». И действително, след като донесли бебето от родилният дом, семейните отношения се обтегнали, а след известно време и семейството се разпаднало.

Вече съм писал за следния факт: една жена не може да роди, взема в семейството си осиновено дете и след това ражда. Защо? Защото любовта прониква през кората на благополучието и желанията.

Когато човек постоянно изпитва чувство на любов и отдаване, душата му и естествените му полеви структури се пречистват. Защото това е едно и също нещо. Пречистването на душата, т.е. на свръхдълбочинните структури рано или късно води и до пречистване на повърхностните телесни структури, т.е. на тялото.

В човешката любов ние сме повече потребители. Работим за изпълнението на желанията си, за живота си, за продължаването му.

В Божествената любов ние отдаваме. Колкото повече Божествена любов има в чувствата ни, толкова по-голямо щастие за нас е да отдаваме, а не да получаваме.

Този, който се учи да отдава повече, отколкото получава, пречиства душата си. Тъй като детето се ражда не от желания, а от любов, за да се появи то на света, жената трябва да си изработи навик да отдава любов и енергия. Ревността, обидчивостта, увлечението по сексуални желания, преяждането — всичко това засилва потребителството и лишава от енергията, необходима за появяването на децата на бял свят. И не само за децата, но и енергията, необходима за съществуването и развитието на семейството. Напоследък започнаха да предлагат гладуване на безплодните жени. Много от тях след подобно лечение забременяват.

На човешко, повърхностно равнище получаваме енергия, когато се храним, печем се на слънце и т. н. На Божествено равнище ние отдаваме. Ако задържаме човешкото равнище, като се ограничаваме в храна, секс и желания, особено през пролетта, когато тези желания се формират, ще ни е по-лесно да усетим Божественото и да изпълним душата си с любов и енергия. Така е, защото енергията е функция на времето, а времето е функция на любовта.

Връщаме се към въпроса. Защо хората си вземат домашни животни?

В човешките отношения безкористната любов се среща много рядко. Обикновено тя е насочена към децата или родителите. Защо? Защото любовта се засенчва от човешкото, а основата на човешкото щастие е сексуалното желание, т.е животът и неговото продължаване. Затова и любовта към децата и родителите, където е блокирано сексуалното влечение, е по-чиста и дълбока.

Затова семействата, които са изградени на първо място на основата на приятелство и уважение, а след това на сексуални отношения, са по-щастливи и съществуват по-дълго време.

Любовта към едно животно прилича на любовта към едно дете. В нея има много самоотдаване и грижи и същевременно липсват претенциите, които убиват любовта. Нали не можеш да се обиждаш на едно животно? А домашните любимци много често искат повече внимание, отколкото едно дете.

Ако кучето е породисто, добре отгледано, с внушително родословно дърво, любовта към него може да бъде и користна — за това, че е породисто, красиво и т. н. А това значи, че отдаването би било по-малко. А когато няма нищо подобно, безкористността е максимална.

Колкото повече отдаваме в любовта, толкова повече получаваме. В Библията е казано: «Любовта покрива много грехове».

Периодично забелязвах при пациентите си една поразителна картина. Представете си жена с катастрофално вътрешно състояние. Параметрите ѝ са ужасни. Тя трябва само да се влюби и да тръгне след любовта си, отхвърляйки страховете, претенциите и логиката и всички параметри стремително започват да се изравняват и полето ѝ направо засиява. След това у нея се появяват амбиции, съмнения, здравият смисъл ѝ нарежда да възпира любовта и всичко стремително се връща в предишното русло, а може дори и да се влоши. Но ако жената живее в състояние на любов не един или два дни и не седмица, тогава започва вътрешно прераждане, което пречиства не по-зле от молитвата.

Емоциите на нашето съзнание навлизат в дълбочина някъде след половин — една година. Човек става друг. Друга съдба, друга карма.

Струва ми се, че Серафим Саровски беше казал: «Ако Бог е призовал при себе си някой човек, на него вече не му трябват молитви. Ние се молим, за да усетим в душата си Божествената любов и чрез нея да се съединим с Бог и да усетим себе си като част от Него».

И така, докато животното е било в тази къща, в душата на жената се е формирал механизъм на умението да обича. Непрекъснато, ежесекундно отдаване на любов, топлота и добродушие. Защо появилото се дете не е могло да поддържа този процес в душата на жената? Защото се е включил механизмът на човешкото щастие. Това е нейното дете, част от нея, продължение на живота ѝ. Това значи, че тук идват и страхове, и опасения, и недоволства от себе си и от другите, т.е. цял взрив от желания. Жената още не се е научила да обича, а вече е получила щастие. Основата още е слаба, а къщата вече е построена.

Защо в миналото, когато се раждало дете, принасяли жертви и богати дарове? Защото ние се приближаваме към Бог не когато придобиваме, а когато отдаваме.

Ако жената просто бе изхвърлила кучето на улицата, механизмът на безкористна любов, самоотдаване и грижи би се прекратил, новороденото дете не би получило полагащата му се любов и енергия от майка си на тънък план и най-вероятно би умряло. Но тъй като са дали кучето на добър стопанин, механизмът на любовта не се е разрушил, само е блокирал. Енергията е била достатъчна за живота на детето, но не и за поддържане на семейството.

Детето ми го дразнят и обиждат в училище. Какво е правилното държание за него?

На първо място правилно трябва да се държи майка му. Децата имат много по-добра интуиция от възрастните. Те реагират много по-бързо и остро на подсъзнателната агресия. Едно момче, което на пръв поглед е напълно спокойно, може подсъзнателно да мрази връстниците си. Или да мрази и тъпче само себе си, дори без да подозира това.

И в единия, и в другия случай то ще привлича външната агресия, т.е. ще стане обект на унижения от страна на връстниците си.

Затова на първо място то трябва да бъде научено на добродушие, а не на отмъстителност и осъждане. Детето внимателно се вслушва в емоциите на родителите си и ги копира. Ако родителите го учат на първо място на добродушие, а след това — на защита, ако не правят трагедии от това, че детето има проблеми с връстниците си, ситуацията постепенно се балансира. Това обаче е повърхностен отпечатък на емоциите, които детето постоянно заимства от родителите си. Дълбочинната реакция на околните събития е назад в годините, предшестващи раждането на детето.

Ако майката постоянно е поддържала усещането за превъзходство над мъжа си или други хора, ако дълго е осъждала, обиждала се е или е изпитвала униние и нежелание да живее преди зачеването или по време на бременността, с увереност може да се каже, че детето ѝ ще има проблеми в общуването с връстниците.

С какво може да бъде свързана жестокостта на малолетните в днешно време?

Физическото и психическото развитие при детето се извършват много по-бързо, отколкото при възрастните. Съответно характерът и мирогледът могат да се променят достатъчно бързо. И нравственото възпитание на детето е не само неговият мироглед, но също характерът и съдбата му. Нравствеността призовава човек да сдържа агресията си към другите, да развива умения да преодолява желанията си, да се настройва на любов и добродушие. Понятието за нравственост се създаваше от религията и гарантираше стратегическото оцеляване на обществото.

Съветското общество се разруши поради това, че неговата идеология, философия и нравственост по същество бяха непълноценни, тъй като изхождаха от приоритетите на физическото благополучие и човешкото начало като цяло. Когато няма държава, започва процес на нейното възникване. Появяват се племена, след това племената се обединяват в княжества, а княжествата постепенно се обединяват в държава. Преди десет-петнайсет години на фона на безсилната държава се появиха бандитски групировки, които започнаха да водят помежду си войни и да се обединяват в по-големи племена. Естествено, че сред тях лидери станаха онези, които имаха по-голям опит в племенното развитие и оцеляване — родените в Кавказ.

Понастоящем Русия представлява феодална страна с тенденция към преход в монархия. И по силата на това, че все пак има държава и натрупаният духовен потенциал е огромен, този процес в Русия се извършва не в продължение на стотици години, а само за десетилетия. Бандитската племенна психология обаче, която младежта получи в замяна на изгубената, не можеше да не се отрази на съвременното поколение. Задоволяването на желанията, позволеността на всичко, сексуалната слободия, унижаването на другите, култът към парите — всичко това не една година се пропагандираше и по улиците, и по екраните на телевизорите. И ако при социализма настройваха човешките души към висшите човешки ценности, то след краха му всички започнаха да се молят на мимолетни ценности.

Деградацията на съзнанието води до деградация на поведението, а след това и до израждане на потомците или липсата им. Този процес сега се наблюдава в много юноши и девойки. По-голямата част от тях обаче, и това се вижда, е здрава, тъй като в Съветския съюз болшинството от хората бяха интуитивно вярващи. Стремежът към духовност и висши нравствени понятия е невъзможен без увеличаване на любовта в душата. Въпреки че самата система на социализма беше обречена, стратегическото мислене и натрупването на любов си свършиха работата. Получи се интересна картина. От една страна има огромен неизползван потенциал, а от друга — държавническа психология на просяци, още по-точно — никаква. Стихийността в мирогледа води едни към религията, а други — към парите.

Понастоящем виждаме как се формира новият мироглед на руския гражданин. Парите вече престанаха да замайват главите, но позволеността на всичко и сексът все още продължават да са кумир за съвременната младеж. Последиците от подобен мироглед тепърва ще се появяват. Опитите да не се създадава нов мироглед, а механично да се открадне нещо от Запада, не са в полза на съвременната руска култура.

Наскоро ми се случи да пусна телевизора и веднага да го изключа, защото до мен седяха децата ми. Какво видяхме? На цял екран един от кумирите на Холивуд, кривейки красивото си младо лице, диво крещеше: «На тебе ти трябва един голям член и нищо повече». Нашето подсъзнание си има своите особености. Една дума, която може да мине покрай ушите на двайсетгодишен младеж, който ще я забрави, може да окаже огромно влияние на дванайсетгодишно дете и да промени целият му по-нататъшен живот.

И така, понастоящем ние сме все още деца. Цялата страна жадно попива всякакъв мироглед, опитвайки се да си създаде ръководство за действие. Отмъстителността, омразата, алчността, жестокостта и безпринципността, които изпълват екраните на телевизорите, се затвърждават в постъпките на младежите, а след това децата им стават престъпници, може да се каже — генетично.

Това е така, защото при децата всяка програма многократно се усилва. Ако си въобразяваме, че ще мине време и жестокостта ще се забрави, това е наивно.

В нашето подсъзнание няма срок на давност.

В някакъв вестник се беше мярнала статия за едно зверско убийство. Стара жена, пенсионерка, без всякакви мотиви убила съседката си. По-късно при разследването се изяснила следната картина: старицата живяла в блокадния Ленинград и веднъж, по време на един от пристъпите на глад повикала съседката си, убила я, разчленила трупа ѝ, а след това го изяла. Изминали петдесет години, в съзнанието ѝ нямало никакъв спомен за това, но изведнъж по телевизията показват предаване за блокадния Ленинград. Програмата за убийство сработила автоматично — старицата станала, отишла при съседката си, позвънила ѝ, поканила я на гости и след това я убила. Не успяла да отреже главата ѝ, тъй като се върнал мъжът на съседката. Тържеството на стомаха и желанията над любовта, ако се закрепя в постъпките, може да продължава да живее в подсъзнанието не само на едно поколение. Познавам само два начина за преодоляване на вътрешното желание да убиеш: първият — разпадането на душата трябва да се превърне в разпадане на тялото. Болестта, мъките и смъртта ни, в някаква степен, изкупват извършеното преди това. Това е стихийният път.

Вторият път е съзнателен — любов, покаяние и промяна на себе си.

Чрез обръщането си към Бог ние можем да променим такива дълбочини на нашето подсъзнание, за съществуването на които дори не подозираме. Колкото по-сериозно е желанието ни да се променим, толкова по-бърз ще бъде резултатът.

В миналото не можех да разбера един феномен. Да кажем, виждам, че едно раково образувание в човек е свързано с неговия характер и мироглед. Обяснявам му връзката на неговата болест с дълбочинните емоции в тялото му, които може да са се формирали още преди двадесет години. Човекът започва да преразглежда живота си, променя отношението си към всички събития и злокачественият тумор изчезва.

Туморът изчезва, но аз виждам, че характерът му още не се е променил. С други думи — дали са му аванс срещу бъдещите му реални промени. А много хора не разбират това, престават да се променят и се учудват защо болестта отново се е върнала.

Но защо все пак намерението може да лекува? Мина време, докато проумея това. Когато го осъзнах, започнах да казвам на пациентите си следното: всичко, което сте правили някога през живота си, вътрешно продължавате да го правите и сега.

Холографичността на Вселената в пространството означава, че на тънък план Вселената представлява една точка. И тъй като външният план е свързан с първичния тънък план, всеки участък от Вселената има пълна информация за нея. Оказва се, че Вселената е холографска и във времето. Това означава, че на тънкия, първичен план миналото, настоящето и бъдещето също представляват една точка.

Затова във всеки извършващ се процес има скрита информация за миналото, настоящето и бъдещето.

И външно затихващите процеси продължават да съществуват на тънкия план. Извършващото се събитие формира съзнанието и влияе върху него. Възможен е обаче и обратният процес. Съзнанието формира събитие и влияе върху него. Така например, ако сте си поставили цел и имате намерение да направите нещо, в подсъзнанието си във всяка секунда вие вече започвате да го вършите.

Ако човек е готов да извърши подвиг, той го извършва вътрешно всяка секунда. Казано с прости думи: готовността да се извърши нещо вече представлява действие.

Затова външният мироглед на човека в подсъзнанието му е същевременно и самото му поведение. Тъй като при младежта този процес е много по-интензивен, отколкото при възрастните, сега създаващият се стихийно или съзнателно мироглед на нашето общество след известно време ще определя културата и политиката на бъдеща Русия.

Синът ми е на петнайсет години. От четири години вкъщи имаме «полтъргайст». През всичките тези години «нещото» бие, измъчва, души детето. Не го пуска в училище (изчезват обувки, дори дрехите му, изчезват учебници и тетрадки). Какво е това? Защо синът ми има такава съдба?

Диагностицирах Вашия син по бележката. Получи се следната картина: това е двойникът на сина Ви, който му спасява живота. За нас училището или университетът подсъзнателно се отъждествяват с благополучната съдба, концентрират ни върху съзнанието и способностите. И ако тази зависимост започне да убива, детето губи желание да учи, а ако му е съдено да има деца, душите на бъдещите му деца ще направят всичко, за да му спасят живота. При него този процес е започнал на единадесетгодишна възраст. Сега започва половото му съзряване и душата на сина Ви влиза в контакт с душата на бъдещата му жена, майка на децата му. На тънък план той започва да преминава през униженията и обидите, т.е. включва се механизмът за пречистване на душата му чрез различни ситуации. А при него равнището на възгордяване е осем пъти по-голямо от смъртоносното.

Защо? Във Вашия род жените са обичали да осъждат и да критикуват хората, т.е. поставяли са съзнанието над любовта. Това означава, че и Вашият син няма да преживее рухването на съзнанието и неприятностите, които му поднася съдбата. Неуспехите, несправедливостите, униженията ще се окажат за него непреодолими препятствия. Той няма да успее да запази любовта в момент на пречистване от друг човек. Това означава, че трябва да се забави развитието на съзнанието му и то да бъде дестабилизирано. Тогава той ще има шанс да оцелее и да има деца. След като така усърдно сте се захванали с неговите проблеми, душите на децата му са станали добри, за което Ви поздравявам. Приведете и своята душа в ред, научете сина си да се моли и всичко ще се нормализира.

Детето ми обожава да гримасничи, да говори всякакви грубости и глупости, а освен това се опитва да командва възрастните. Каква е причината за това явление?

Всички извращения, жестокостта, както и болестите се появяват, когато не достига Божествена любов в душата. Има два типа болести. Първият е, когато на човек свише са дадени чувственост, интелект или способности, много по-големи от средното равнище. Той не може да се справи с това, а ако освен всичко друго родителите и прародителите му не са били религиозни, дори и съзнателният стремеж към любовта няма да му позволи веднага да преодолее инерцията на чувствата си. Такъв човек ще има проблеми с душата и с тялото си. Все пак обаче ще се засилва положителната тенденция. Да си представим сега друга ситуация. Човек съзнателно се отказва от любовта и се хвърля в блатото на чувственото и материално благополучие — тогава дори при нормални способности и желание той стремително започва да се изражда, при това душата му — по-бързо от тялото, поради неправилния мироглед. След това идва разпадане на всичко, обезценяване на човешкото щастие и в крайна сметка — излизане на първия път. Всичко това обаче отнема много време и мъки. Какво да се прави? За някои хора отрицателният опит е по-важен от положителния. Така например едни се опитват да си създадат авторитет и да се убедят в собствената си състоятелност чрез развитие на общуването и любовта. А други — чрез потискане и унижаване на околните. Когато човек не обича и не умее да работи, не е свикнал да дава, в повишена степен зависи от основите на щастието, развитието му върви трудно. Появява се изкушение не да върви напред, изпреварвайки другите, а да избутва назад онези, които са до него. Именно този модел на поведение беше заложен в социализма. И подобно поведение говори за нарастваща опасност за детето. От една страна неетичното му поведение трябва да бъде ограничавано, включително и с физическо наказание, а от друга страна, то трябва да бъде научено да обича и да се развива. Най-добре е обаче да започнете от себе си, защото поведението на детето, като правило, е подсъзнателното душевно състояние на родителите, усилено няколко пъти.

Имаме големи проблеми със сина си. Всичките му постъпки и черти на характера са напълно противоположни на това, което ние като родители бихме искали да видим в него. Винаги сме се старали да бъдем положителен пример за него, но в нещо явно сме грешили. Сега това е очевидно. Намираме се в постоянна тревога. Как да поправим това положение? Помогнете!

Грешката на много родители е, че те са убедени, че децата им ще приемат безусловно външната страна на тяхното поведение и външните родителски стремежи. Родителите разсъждават така: «Не съм извършил престъпление заради пари, не съм крал и не съм убивал, не съм проклинал хората и не съм им отмъщавал. Защо моето дете е съвършено различно?» С други думи, родителят се е държал морално и нравствено, а детето му, кой знае защо, развива тенденция към израждане. Ами защото моралът и нравствеността са поведение, което ориентира човека към любовта. И ако родителите са се отказали от любовта, детето ще се откаже от нравствеността. Да допуснем, че човек непрекъснато е бил недоволен от съдбата си и от финансовото си положение. Но едновременно с това е бил почтен и вежлив гражданин. А неговият син започва да краде и убива. И за родителите е сложно да разберат, че недоволството от съдбата и синът крадец — това е все същото, но просто разтеглено във времето, отричане от Бог.

Външното неприемане на средата ражда намаляване на зависимостта, привързаността и подбужда към активни действия. Вътрешното неприемане е отричане от Любовта и от Бог.

Това, което ние постоянно правим външно, става наше вътрешно състояние. Затова човешката логика трябва да бъде прекъсваема, а Божествената — непрекъсната.

И значи, продължилото дълго недоволство от съдбата, осъждането на заобикалящия ни свят, унинието и липсата на вяра в себе си, страхът и съмненията в бъдещето ни, отричането от любовта към родителите, отричането от любовта към любимия човек, който волно или неволно ни е причинил болка — всичко това, което незабележимо разяжда нашите души на тънък план, при децата вече е забележимо, а при внуците — катастрофално. Без любов душата започва да умира, но това не се забелязва веднага. Затова е най-добре да започнете да привеждате душата си в ред, без да чакате външни проявления. И тогава може стремително да се променят характера и поведението дори на порастналия вече син.. В такива случаи аз обяснявам на родителите: колкото по-силни са вашите емоции, толкова по-мащабно проникват те в бъдещето и съответно влияят на потомците. Най-силните изблици на емоции започват в периода на полово съзряване. И силната обида на родителите, страховете, нежеланието да се живее в този период може да предизвикат сериозни проблеми след десет години. Следващият период е при първата любов. Оказва се, че даже лошата мисъл, «очернянето» на любимия човек, е катастрофа на тънък план. По правило първата любов е неудачна и причинява много болка. Така както и при раждането, чрез болката на душата и тялото се пречиства нашата любов към Бог и нашите потомци стават жизнеспособни.

В момента на първото влюбване за юношите най-опасно е осъждането, а за девойките — унинието, нежеланието да се живее. Следващият изблик на чувства идва преди запознанството на бъдещите съпрузи и преди сключването на брак.

Какъв е смисълът на фразата: «Всички бракове се извършват на небесата»? Това значи, че на тънък план съпрузите вече отдавна се познават, те вече имат общи деца, които ще се появят. Затова дори при външно сдържани и не особено ярки емоции в подсъзнанието на бъдещите съпрузи може да стане революция. В този случай взаимните претенции и обиди са не по-малко опасни. Има още един важен етап — това е поведението на родителите по време на бременността. Техният мироглед, характер и поведение се залагат не само в душата, но и във физическото тяло, в гените на детето. Така че, дори със задна дата да преминем повторно през живота си, ако отхвърлим човешката логика и се приближим към логиката на любовта и Божествената воля, ние можем да променим миналото на децата си, а това означава — и тяхното бъдеще.

Уважаеми Сергей Николаевич, какво мислите за любовта към идолите? Хиляди девойки и млади хора се увличат от популярни поп-музиканти, актьори, спортисти и т. н. Едни обаче намират в това чувство радост и вдъхновение, а други стигат до самоубийство. Защо става така? Вредно ли е за едно жена да мечтае за някой недостъпен за нея човек, ако тя си има любим мъж и семейство?

Спомням си, че това лято бях на село. Отидох да си купя мляко от един селянин. Жена му се засмя и посочи с пръст: «Виждаш ли го този гъсок, той е нашият герой — влюбил се е в гъската и никого не допуска до нея. Ходи подире ѝ като привързан, погалва я, пощипва я. Може би действително се е влюбил, след като не може да живее без нея».

Друга история. Случи ми се да плавам по Южно море. Виждам следната картина. Плава една пъстървичка. Беше много красива — синя с бели петънца, а над нея като завързана плава риба-игла — една такава жълтеникава. Сякаш се беше залепила. Вижда се, че си играят, но те така си плаваха, като залепени, между камъните. Какво може да означава това?

Всяко живо същество си има свой диапазон на възприемане на света, своя информационна структура. Развитието на Вселената представлява все по-голямо многообразие и същевременно все по-голям стремеж към единство. Само многообразие — това е разпад. Само единство — това е закостенялост. Всяко същество, развивайки се в своето русло, се стреми да се обедини с околния свят. Това е залог за развитие и оцеляване и се проявява в различни форми. Когато се влюбим в някого, ние се обединяваме с този човек. Към нас се преливат неговото възприемане на света, неговите чувства, способности и таланти. И не само това.

Един професор веднъж ми разказа следната история:

— Едно младо момиче се влюбило в негър. Няколко месеца се срещала с него. Нещата не стигнали до леглото — само веднъж се целунали. След това се разделили, не помня по какви причини. Година след това тя се омъжила, а след още една година родила прекрасно негърче. Можете ли да си представите реакцията на съпруга и родителите?

Наложило се да поканят професори, за да им обяснят, че това е възможно. Като аргумент посочили следният факт. Няколко години наред били извършвани експерименти за кръстосване на коне и зебри, но от самците на зебрите и от кобилите не се получавало никакво потомство, не се стигало до зачеване. Върнали кобилите при жребците и от тях след известно време започнали да се раждат зебри.

За какво говори този факт? За това, че природата на Вселената е на първо място информационна.

Спомнете си Евангелието на Йоан: «В началото бе Словото, и Словото бе в Бог, и Словото бе Бог». Това е пряко указание за информационните основи на Вселената.

Така че наш идол става онзи, общуването с когото ни помага да се развиваме. В приятелското общуване обаче ние вземаме онова, което ни харесва: воля, добродушие, благородство, умение да се обича, а в сексуален план всичко, което виждаме, е една съвсем нищожна част. Тук можем да получим не това, за което мечтаем.

Затова мисля, че може да имаш любим мъж и деца и да мечтаеш за идола си, но по-добре е да мечтаеш за приятелство и общуване с него, отколкото за секс. А то знае ли човек каква изненада може да поднесете на мъжа си.

Между другото, често на преглед при мен идват много красиви жени. Тръгвайки си, те ми казват: «Обичам Ви». Ясно е за какво става дума. На тънък план ние нямаме пол. Там понятието «обичам» е лишено от страхове и привързаности.

Що се отнася до младежта и нейната нужда да има идоли — това е нещо напълно нормално. Унизени са желанията, свързани само с тялото. А чувството за любов и отдаване на енергия се реализира свободно.

При някои хора, които нямат опит в преодоляването на желанията, концентрацията върху идола води до там, желанията да започнат да задушават любовта, а значи и живота. Това може да доведе и до самоубийство. Затова мисля, че към идола си трябва да се отнасяме по следния начин: всичко, което вземаме от него, като му подражаваме, ни трябва, за да отдадем на него и на другите многократно повече.

Лични отношения

Веднъж ме изостави любим човек и оттогава вече в никого не мога да се влюбя.

Влюбеността е много по-голямо щастие от всички материални и духовни блага.

Преди да получим нещо, ние най-напред губим.

И колкото е по-голямо щастието от придобивката, толкова по-болезнена и мъчителна е предварителната подготовка.

Ако не умеем да губим, ние се лишаваме от възможността да получим.

Колкото повече обиди, униние, съжаления и нежелание да живеете сте изпитали при раздялата, толкова по-малко шансове имате да преминете през следващите изпитания. И тогава силната любов може да завърши трагично за Вас или за любимия Ви човек.

Колкото ни е дадено свише, толкова трябва да загубим. Но когато ни дават огромно щастие, ние не се оглеждаме наоколо и не се сравняваме с онези, които са лишени от това. А когато започнат загуби и нещастия, ние се сещаме за другите и започваме да се обиждаме на съдбата. Разберете едно просто нещо. Всяка болка, която Ви е дадена от съдбата, е залог за бъдещо щастие. Всички мъки, ако успеете да се въздържите от омраза, обиди, страх и униние, представляват залог за бъдещо щастие.

Религия

Преди две години в Италия Далай-лама, обръщайки се към аудиторията, я призова «да прекара живота си в постоянно щастие». Журналистите веднага поискаха пояснение: «Какво представлява щастието за върховния монах на Тибет?» Той дълго мисли, а след това каза: «Щастието е способността да изключиш от главата си такива неща като ревността, гордостта, гнева и да ги замениш с всепрощаване, търпение и самосъзидание». Във Вашите книги се казва същото. Има ли разлика?

Няма разлика. Хората, които се намират в подстъпите на планината, виждат напълно различни ситуации и картини, но ако вдигнат глави и погледнат към върха, всички виждат едно и също.

Всеки човек, който може да вижда тънките планове, в края на краищата разбира, че без любов и стремеж към Бог не може да се оцелее.

Външното разбиране за щастие може да бъде свързано с работа, пари, недвижима собственост, известност, власт, храна, секс и т. н. Но ако това не се обезпечава от изблик на любов в душата, всичко, което вчера е било щастие и наслада, днес става мъчение. Завистта, страхът, ревността, унинието, осъждането и обидите ни откъсват от любовта и постепенно ни правят все по-нещастни. Всеки от нас живее заради щастието и се стреми към него. При всекиго външните прояви на щастието изглеждат по различен начин. Трябва обаче винаги да се помни в какво е същността на всяко щастие.

Докато се стремим към любовта и увеличаваме това чувство в душата си, винаги ще бъдем щастливи. Това е щастието, което никой не може да ни отнеме. Само ние самите можем да се откажем от него.

Интересува ме следният въпрос: моля се за роднина, който е умрял преди двадесет години. А ако през това време душата му вече се е въплътила отново на Земята или на други светове и той сега живее някъде? Не му ли нанасям вреда? Та нали е известно, че не е хубаво да се молиш за упокой на някой, който е жив. Нали църквата не признава прераждането.

Най-добрата помощ за умрял роднина е Вашето вътрешно усещане, Вашето запазване на любовта, Вашият отказ от претенции към живи и умрели. Виждал съм как това помага. То помага на душата във всички случаи, независимо дали тя е в други светове или се намира на Земята.

Какъв е смисълът на молитвата, когато се молим за някого? В това, човек да усети в себе си Божественото и любовта към Бог като висша реалност. Дали е жив или мъртъв, няма значение, защото любовта към Бог се намира извън пределите на живота и смъртта. Затова молитвата винаги помага и няма значение къде се намира той, в какъв свят.

С един приятел ходим в протестантска църква. И при мен, и при него се наблюдава следното: преди службата ние «почерняваме», ядосваме се, а по време на службата постепенно «просветляваме», успокояваме се. Пречистване ли е всичко това или е илюзия? Въпреки че ходя на църква, не пия, не пуша, държа се възпитано, моля се, при мен има някакво сладостно привличане към всякакви мерзости (магьосничество, блудство, нараняване на другите, злословие).

Първоначално християнството ясно и последователно е удържало приоритета на любовта над всичко друго. Във всички следващи разклонения и течения има все повече логика и здрав човешки смисъл и все по-малко Божествена любов. Затова незабележимият, подсъзнателен приоритет на морала, нравствеността и принципите често дава обратни резултати. Колкото повече човек се моли, изповядвайки дадено течение, не християнството, а именно някакво негово разклонение, живеейки в него, толкова повече може да се проявява противоестествеността на желанията. Затова мисля, че преди всичко трябва да се препрочете Библията и да се усети онова, на основата на което са се появили всички останали течения. Да се усети приоритетът на любовта над всички мисли, желания и над живота. Може би тогава ще има по-малко противоестествени стремежи.

През цялото време говорите, че трябва да се молим. Кажете, моля Ви, как точно? По молитвеника или просто на всички да се прощава, да се снемат страховете и да се преминава животът отново? И още — кога е най-добре да се занимаваме с това?

Исус Христос е дал молитва. Като че ли да се съчиняват молитви след него е кощунство. Но молитви са се появявали и се появяват. Как да се оцени това? Като престъпление по отношение на онова, което е казал Христос? Като престъпление по отношение на вярата в Бог? Като отричане на основните заповеди? Защо хората продължават да съчиняват молитви и ги следват?

Защото ние трябва постоянно да познаваме Бог. Ние постоянно търсим Бог в себе си и постоянно търсим думите, които ще ни помогнат да усетим Бог в себе си. Затова главното не е текста на молитвата, а възможността да усетиш в себе си вечната любов, възможността да преодолееш притеглянето на човешкото щастие, възможността да обичаш всичко човешко като свое дете, било то живота си, тялото си или обкръжаващия свят.

Всеки човек си има свое време за молитва — основно тогава, когато съзнанието не ни пречи. Това се случва рано сутрин, това се случва, когато сме се откъснали от всичко и сме намерили подходящо време и място, това се случва, когато много ни се иска да се помолим. Затова времето не може да се определи съвсем точно. Щом човек постоянно се стреми към Божественото в душата си, той има право сам да избира къде, кога и как да се моли.

Казвахте, че ако човек има голяма енергия на Божествена любов, с него могат да се случат всякакви чудеса. Например, да му пораснат части на тялото, да се нормализира работата на органите му и много други неща.

Ако на гущера му пораства опашка, това значи, че в природата съществува механизъм за регенерация на части от тялото. Въпросът е защо това не се случва и при другите животни. Ако го приложим за човека, всичко е много просто. Неуязвимостта на нашето тяло, регенерацията на всички органи представлява спиране на развитието. Човек губи отговорност пред природата.

Представете си, че пътувате с кола, с която каквото и да правите, никога не може да се случи нещо, което да доведе до вашата гибел. Тогава ще започнете да убивате всички около себе си. Тоест повишената защитеност е спиране на развитието. Когато се научим да се развиваме и да преодоляваме своята защитеност, тогава навярно няма да ни трябва такава беззащитност. Ние не сме готови за промени. Мирогледът ни, концентрирането ни върху любовта засега са нищожни, за да можем да се докоснем до някои истини, които ще ни позволят след това наистина да изменим обкръжаващия ни свят. Така че пак се връщаме към любовта и към промените на себе си.

Могат ли хора, обичащи се един друг — мъж и жена, да чувстват един другиго от разстояние, да си изпращат невидими сигнали, нещо като телепатия?

Всички хора, които са си близки, непрекъснато са във връзка един с друг. Те постоянно обменят информация на подсъзнателно ниво. Те общуват на тънък план много по-активно, отколкото на външен. Много пъти съм наблюдавал ситуации, при които някой юноша се приближава за първи път до девойка и се запознава с нея. Ако му е съдено да прекара живота си с нея, вътрешният диалог между тях е вървял вече няколко години преди това и всичко вече е решено на тънък план. Вътрешният свят, който ние не можем да видим, работи много по-напрегнато и активно, отколкото външния. Не само хората, които се обичат един друг, но и роднините, а понякога и съвсем непознати хора обменят информация.

Всичко, което става с нас на повърхността, отдавна вече се е случило на тънък план.

След прочитането на Вашите книги и работата над себе си здравето ми стана много по-стабилно, цял месец не ме напускаше чувството за топлина и любов, нямаше страхове и съжаления. А след месец изведнъж от мен излезе «нещо негативно», здравето ми рязко се влоши и дори се появиха болежки, които преди това не съществуваха.

Още веднъж ще повторя:

За мен да се занимавам с безполезни неща е мъчително тежко.

Аз пиша в книгите си, че пречистването става поетапно: преминавате първия пласт — лично Вие, следват Вашите деца или предишните животи и т.н.

Животът е синусоида. И това е напълно естествено, не е възможно мигновено пречистване на всички нива. Ние не сме готови за това.

Как се отнасяте към системата Рейки? Някои положения от тази система съвпадат с информацията, която давате в книгите си, например, невъзможността да се избавиш от болестта без промяна на отношението си към живота. Действително ли Рейки позволява да се излекува всяка болест?

Когато започнах да работя с тънките планове, видях, че при пациенти, опитващи се да работят със системата Рейки, се появяват проблеми. В началото съвсем не е зле, но като се задълбочиш, започват да се появяват негативи. Диагностицирах една жена с великолепно поле, която живее по системата на Иванов, но при децата ѝ беше пълна катастрофа, т.е. човек успява да приведе себе си в ред, макар донякъде и със силови методи, но дълбоко вътрешно изменение не настъпва и това се отразява много пагубно на децата.

Така че от моя гледна точка системата Рейки не е лишена от недостатъци. Но тя нанася много по-малка вреда, отколкото някои други системи на лечение, при които човек непосредствено предава своята енергия на някой друг, макар че кой знае дали и това е за добро или за зло. Понякога непроявените на външно ниво минуси по-късно се превръщат в доста големи проблеми.

В книгите си говорите за карма, за реинкарнация и други такива неща. В отговор на въпросите препращате хората към Библията като към първоизточник. Аз чета Библията и не намирам нито един факт за такива неща.

Източният тип мислене признава реинкарнацията, защото работи на тънките планове, западният тип мислене винаги се е отказвал от това, защото там има концентрация върху материалното, върху външната страна. Отричането на инкарнацията е свързано с това, че християнството се е появило в европейската част на планетата или поне по-близо до европейската част и с това, че там в много по-силна степен присъства западният тип мислене. Чувал съм, че в първоначалните текстове на Библията, които не са били подложени на корекции от Вселенските събори, е присъствало понятието инкарнация.

За мен темата за инкарнацията е работен момент, който помага да се изяснят много неща, който реално работи и който аз като диагностик виждам. Ако има противоположна информацията, ще я съобщя.

Защо монашеските дрехи са дългополи (както при жените, така и при мъжете), какъв смисъл носи расото на свещеника? Изобщо как дрехата, нейната форма, цвят, може би дори и тъканта, влияят на човека?

18+

Книга предназначена
для читателей старше 18 лет

Бесплатный фрагмент закончился.

Купите книгу, чтобы продолжить чтение.