электронная
400
18+
Диагностика на кармата

Бесплатный фрагмент - Диагностика на кармата

Книга 6. Стъпала към божественото

Объем:
262 стр.
Возрастное ограничение:
18+
ISBN:
978-5-4483-3753-6

18+

Книга предназначена
для читателей старше 18 лет

Въведение

Когато през 1997 година завърших четвъртата си книга, бях убеден, че процесът на описване на човешките ценности е завършен. Щом се ориентирах в това, което се нарича човешко щастие, вече ми беше лесно да определя какво съм започнал да обожествявам, от какво да завися, и впоследствие да се освободя от тази зависимост. Класификацията беше напълно завършена. Значи повече вкопчвания няма да има и можех да направя себе си и децата си по-здрави. С други думи, с кармичните изследвания можеше да се приключи. За да може всеки пациент да бъде излекуван, трябваше само да се изследва по-подробно, да се види какво му пречи да премахне зависимостта си от дадено нещо, а след това да се намери по-силно средство за въздействие, което да промени характера му.

Теорията беше завършена, оставаше само практиката. Аз някак си постепенно започнах да охладнявам към тази тема. Първо — вече всичко е ясно, второ — никога не бях мислил, че процесът на размишление може да предизвика отвращение и физическа болка. Искаше ми се отново да чувствам, отново да се върна към живописта. След това исках да се заема с проблема за стареенето.

През всичките тези години работата върху себе си промени много неща в моето здраве и характер. Но въпреки това не настъпи никакво подмладяване, дори напротив. Колкото повече се концентрирах върху размислите, върху разбирането и обобщенията, толкова по-болезнено преживявах всеки стрес и по-активно се включваше процесът на стареене. Реших да се оттегля от изследванията и лечението, за да се заема сериозно със себе си, тъй като преди това все не ми оставаше време. Цялата верига от човешки ценности бе сведена само до няколко звена. Първото звено бяха ценностите в материален план. С тях всичко е ясно. След това идваха слоевете на духовните ценности. Всички те сякаш се разделяха на два основни клона. Единият слой бяха отношенията. Зависимостта от тях раждаше ревността. От другата страна бяха способностите и интелекта. Зависимостта от тях пък раждаше възгордяването. Идва пациент с ярко изразена зависимост от духовния план, по-специално, от темата на отношенията. Обяснявам му как да я премахне. Просто трябва да намери друга опорна точка. Съвременната психология предлага на човек да развива своите интереси. Тогава провалът в дадена област не се преживява толкова тежко и човек прехвърля интересите си към други области.

Но тази схема работи само на повърхностно ниво. При случаи на обида, кавга, изневяра. Когато обаче става дума за големи сътресения, смърт на любим човек, например, същите тези психотерапевти и психолози сами не могат да се справят. Само обръщането към Бог може да ги изведе от безнадеждността. Колкото по-силна е у нас любовта към Божественото, толкова по-малко зависим от човешката любов. Тогава нейното разрушаване или дестабилизация не се превръщат в трагедия. От моя гледна точка човек има само две главни функции — да продължи себе си и да съхрани себе си. Това е темата, свързана с отношенията. Развиването на себе си, на възможностите си, управляването на обкръжаващия ни свят — това е темата за способностите и интелекта. Без това не можем да живеем. Но когато се превърне в самоцел, отначало възниква зависимост, после агресия, и накрая разпадане. И така, човешките ценности представляват съвкупност от материалното и духовното.

Трябваше колкото може по-бързо да се освободя от зависимостта от материалните и духовните ценности. Колкото по-силно се концентрирах върху това, толкова повече времето се ускоряваше. На някакъв етап от това ускорение видях как зависимостта от едното преминава в зависимост от другото. Човек, на пръв поглед вманиачен на тема пари, материалист и прагматик, става такъв, защото дълбоко в себе си е краен идеалист. По-нататъшното засилване на зависимостта от духовните моменти за него е смъртоносно опасно. После се оказа, че човек, успял да се пребори с ревността, подсъзнателно пренася опорната точка не върху любовта към Бог, а върху способностите и интелекта. На мястото на изчезналата ревност се появява съвсем реално възгордяване. В някакъв момент разбрах, че освен тези степени, пластове на човешкото, има и още по-мащабни и по-дълбоки. В края на краищата достигнах до такива категории като идеали, духовност и благородство. Това беше много по-тънък и мащабен слой. Той лежеше в основата на отношенията и способностите. Зависимостта от него довеждаше до зависимост от едното или другото. Ако беше твърде силна, възгордяването и ревността в човека избухваха едновременно. Темата за духовността, за благородството, за идеалите и надеждите беше същевременно тема за контакта с бъдещето. Колкото по-високо е духовното ниво на един човек, толкова по-възвишен и благороден е той, колкото повече мечтае, толкова по-големи възможности да управлява бъдещето си се разкриват пред него. Миналото е материално. Бъдещето — духовно. Колкото повече бъдеще има у нас, толкова повече са настоящето и миналото. Колкото по-духовен и благороден е човек, толкова по-активно, рано или късно, ще се проявят в него или във внуците му способностите и интелектът. Толкова по-богати и хармонични ще бъдат техните отношения. Всичко, което имаме, идва от бъдещето и се превръща в настояще, затова и степените на вътрешната ни духовност определят нашите възможности в настоящето. Колкото повече духовност и благородство има в човека, толкова повече не само духовни, но и материални ценности ще имат неговите внуци. Дори децата и внуците му да престанат да бъдат духовни и благородни, вътрешните им запаси ще им позволят известно време едно съвсем нелошо съществуване.

Защо много често потомците се отказват от благородството и духовността? Защото обожествяването на бъдещето поражда зависимост от него, а след нея идва и загубата му. А със затворено бъдеще човек или умира, или се разболява неизлечимо. Колкото по-високо е нивото на духовност на човек, толкова по-голямо е изкушението той да се моли на тази духовност и да зависи от нея.

Първите признаци на зависимост се появяват като страх за своето бъдеще или за това на близките хора. Зацикляне върху плановете и мечтите. После като болезнено неприемане на колебанията на бъдещето, когато плановете и надеждите не се сбъдват, когато въображаемата картина на света се оказва далеч от реалността. Неспособност да се приеме крахът на идеалите, провалът на плановете и надеждите. Предателството или несправедливостта от страна на хората или обществото са показател за много силна зависимост от бъдещето и тогава се развалят и съдбата, и здравето.

Колкото пъти ми се е случвало да преглеждам болни от рак или безплодие, винаги съм установявал, че при всички тях зависимостта от идеалите, от бъдещето превишава няколко пъти опасното ниво.

И така — материалното е миналото, духовното е бъдещето, а между тях са отношенията, от една страна, а от друга — способностите и интелектът. Трябва да се премине през живота и да се приеме унизяването на всички тези моменти като пречистване. Трябва да се премахнат съжалението за миналото и страхът от бъдещето. Ние познаваме Бог чрез любовта, която не зависи от нищо, и всяка агресия към любовта ни оттласква от Бог и ни потапя в човешкото. Затова първото, което трябва да направим, когато преразглеждаме живота си, е да премахнем всяка агресия към любовта, която се е проявявала като нежелание да се живее, недоволство от себе си и от съдбата си, осъждане и обида на другите хора.

Тази схема за помощ на хората действаше безпогрешно и онези съвсем реални нещастия и трагедии, които ставаха с човека, ситуациите, които специалистите биха разрешавали с години, се решаваха леко и естествено само за няколко часа. Например, една моя пациентка ми разказа следното:

— Виждам, че със сина ми става нещо страшно и нищо не мога да направя. Той беше влюбен в едно момиче, но наскоро се разделиха и той го преживяваше много тежко. Всичките му планове и за работата, и за бизнеса, и за личния му живот пропаднаха. Съвсем изгуби контрол над ситуацията. На всичко отгоре, той е специалист по бойни изкуства, а на няколко пъти го пребиваха на улицата — бил като парализиран, дори не успявал да се защити. Усеща безизходността на ситуацията и започва да пие. Пропада все по-надолу в пропастта, а аз съм безсилна да му помогна.

Трябваха ми няколко секунди, за да видя ситуацията на тънък план.

— За няколко часа можете да промените съдбата му — казах на тази жена. — Всичко, което изброихте, ще изчезне, като че не го е имало. Само че вие трябва сериозно да поработите над себе си. Синът ви е вкопчен в идеалите, тоест затварянето на бъдещето при него е някъде около пет пъти по-високо от критичното ниво. До голяма степен това е дошло от вас, защото вие не сте живели с Божествената любов, а с идеалите, благородството, духовността. Презирали сте бедните духом, тоест неспособните и глупавите, безпринципните и непорядъчните. Не сте искали да живеете, когато са били унизени идеалите ви, когато са ви предавали и са се отнасяли несправедливо с вас. Преди да се заченат деца, за да могат да получат по-голяма порция Божествена любов, ние трябва да се откъснем от всичко човешко. И колкото по-силно е вкопчването в нещо, толкова по-болезнено е откъсването. Това откъсване може да стане чрез обида от хората или, ако не приемаме този начин — чрез болести, нещастия или смърт. Ако не разбираме, че обидата, която ни нанасят другите, е милост, дадена ни от Бог, децата ни ще бъдат лекувани с болести и нещастия. Преживейте отново живота си и почувствайте, че дори най-светлите духовни ценности не значат нищо в сравнение с любовта към Бог. Приемете всяко унижение или несправедливост като възможност да спасите детето си, възможност да промените себе си чрез отстраняване от човешкото и устремяване към Божественото. При това трябва да се молите не само за сина си, но и за внуците. На тънък план виждам тъмно петно, прилепнало към сина ви. Това е неговото бъдещо дете. За да се роди благополучно, душата му трябва да се пречисти. Сега това става чрез унизяването на идеалите и духовността в неговия баща. В случай че вие доброволно със задна дата приемете пречистването и с промяната си успеете да приведете в ред сина си и внука си, няма да има нужда от принудително пречистване. Колкото по-малко нашата душа зависи от човешките ценности, толкова по-малко са ѝ нужни неприятности и нещастия, за да се пречисти.

И когато родителите реално променяха отношението си към миналото и настоящето, тогава не по-малко реално се променяше тяхното настояще и бъдеще, в това число и на потомците им.

Спрях да се удивлявам, когато характерът на детето и съдбата му се променяха буквално за няколко часа. Спомням си как няколко пъти разправях на една своя позната, че по-големият ѝ син може да загине. Тя се молеше, работеше над себе си, но нищо не се променяше.

— Знаеш ли — казваше ми, — опитвам се по някакъв начин да го приобщя към това. Но щом включа видеокасета с твоите беседи, той с крясък бяга от стаята. Когато се опитам да му прочета нещо от твоите книги, категорично отказва да слуша.

— Не бих искал по-късно да ми се сърдиш, но шансовете на сина ти да оживее стават все по-малки и по-малки.

И отговорих на немия въпрос в очите ѝ:

— Или ти ще започнеш реално да се променяш и да се убеждаваш вътре в душата си, че Божествената любов е по-важна от човешкото и че всяко човешко щастие е просто начин да се изпълним с любов към Бог, или детето ти може да се разболее и да умре в най-скоро време.

Известно време тя седя неподвижно, после каза:

— Добре, ще опитам.

Вечерта ми позвъни. Но в началото не можеше да говори, защото плачеше. Разбрах, че се е случило нещастие.

— Знаеш ли, преди половин час големият ми син дойде при мен с твоята книга в ръка и ме помоли да му прочета какво си написал.

— А тогава защо плачеш? — попитах удивено.

— От щастие.

Моите изследвания, така да се каже, придобиха завършеност. Но все пак множество тежки заболявания трудно се поддаваха на лечение. Честно казано, не разбирах защо. Едно приемливо обяснение беше, че мащабът на нарушенията на висшите закони и агресията към любовта в предишните животи са били твърде големи. Поради това измененията в характера настъпваха много бавно. Втората причина вероятно се криеше в това, че освен нивото на идеалите и духовността, имаше и още по-дълбоки и мащабни нива. По-късно, многократно напипвайки десетки и стотици възможни варианти, стигнах до извода, че зад идеалите идва нивото на волята, а след него — нивото на живота.

Така веригата изглеждаше по следния начин. Отначало са материалните ценности, след това идват отношенията и способностите, после духовността, благородството и идеалите, а най-накрая волята, човешката съдба и животът. И ако премахна вкопчването в човешкия живот, намалява се зависимостта ми и от волята, и от идеалите, и от всичко друго. Значи мога да се моля и така: «Господи, целият ми живот и цялото човешко щастие са средство да натрупам любов към Тебе».

Периодичното отстраняване от всички радости на живота намалява зависимостта от човешкото и придава по-голяма тежест на молитвата. Значи могат да се проследят параметрите на вкопчване във всяка ценност, при това особена важност придобиват главните — животът, съдбата, волята. Всички други зависят от тях. Разбрах, че моята диагноза и подготовката ми за смъртта през 1991 година не са били случайни.

През ноември 1991 година се срещнах с бъдещия си редактор и издател на първата ми книга. През юни 1993 книгата беше написана. Тъй като в нея става дума за Божественото и информацията беше много сериозна и изключително силна, тази книга трябваше да бъде чиста. Преминаването през процедурата на умирането и прощаването с всичко, което ти е скъпо, в крайна сметка ти позволява да се приведеш в ред и да пречистиш душата си.

И така, кръгът на ценностите е описан. Системата е завършена. Следователно, по принцип, причините за всяко заболяване могат да бъдат отстранени, ако се премахне зависимостта от всички човешки звена. Но тъй като човешката любов има различни мащаби, трябва да се научим да запазваме любовта към Бог, когато се дестабилизират не първите слоеве на човешката любов, а следващите — по-мащабните. Оставаше, изхождайки от системата, да се приведа напълно в ред, макар че, честно казано, нямах чувство на пълна удовлетвореност. Но при прегледите на пациенти с всеки непонятен случай се появяват нови факти за осмисляне и възможност да се продължи. Впрочем, веднъж приятелите ми ме попитаха:

— Може ли да се обожестви човешката душа?

— Честно казано, не знам — отговорих, — но ако разсъждаваме логично, по-голямата част от душата ни, която не живее вечно, се намира в пространството и времето и значи също може да бъде обект на обожествяване.

В моята система обаче не съществуваше такова понятие и можех само да вдигна рамене.

В изследванията ми имаше и още един странен факт. Той беше свързан с бъдещето. Параметрите на бъдещето, кой знае защо, бяха нестабилни. По принцип, ако няма зависимост от живота, благополучната съдба и волята, изобщо не може да има вкопчване в бъдещето, а значи и в принципите, мечтите, идеалите и в идващите след тях отношения или способности, да не говорим за материалните ценности. Въпреки това, аз периодично се натъквах на проблематични пациенти, при които всички параметри бяха нормални, с изключение на параметъра бъдеще. Темата за бъдещето бе свързана с още нещо, нещо я подхранваше. Ако не разбера откъде идва дестабилизирането на този параметър, значи не мога да видя и другите дълбоки причини, които са предизвикали заболяването и в тази сложна ситуация може да се окажа безпомощен. От една страна, бях наясно с това, а от друга, колкото и да се опитвах, не стигах до обяснение на тази ситуация. А и, честно казано, нямах сили. Та нали всички деформации на полевите структури, които виждам, сами по себе си не означават нищо. Главното е да ги обобщиш, да ги систематизираш. За това отива страшно много тънка енергия. В този случай известността и нарастващото ми финансово благополучие започнаха да стават все по-опасни. Преди това не си бях представял колко сили отнемат покупките, домакинските грижи и т. н. Всички те изискват постоянен контрол над ситуацията. В такъв режим никога не бях работил. За мен това си беше явно претоварване. Пък и дотогава всяка книга бях писал, за да поправя описаната ситуация. Първата книга се появи като осъзнаване на факта, че ние живеем и се отнасяме един към друг изключително неправилно. В крайна сметка, никой не знае какъв е смисълът на живота, какви са причините за болестите, как поведението на родителите се отразява върху здравето и съдбата на децата им. Сега много хора пишат на тази тема, защото тя стана привлекателна. Но тогава това беше откритие. Написах първата книга и изведнъж видях, че главната причина за болестите не е в обожествяването на материалното. Желанието да направиш семейството цел и смисъл на живота, отношенията с близките, способностите и интелектът могат да се окажат много по-сериозна причина за заболяване от всички материални аспекти.

В първата си книга писах, че главният проблем е поклонението пред материалното, земното. Оказа се обаче, че главният проблем на съвременния свят е обожествяването на духовното. Тъй като първата книга, както и следващите, беше основана на моите собствени изследвания, на изводите, които многократно се бяха потвърждавали в работата ми с пациентите, въздействието ѝ се оказа много силно. Излизаше обаче, че главното е импулсът за откъсване от материалното. И с втората книга се опитах да балансирам механизма на преодоляване на човешките ценности. При обикновени условия бих писал всяка една от тези книги по пет-седем години. В този случай разбирането, че небалансираната информация може да стане опасна, ме тласкаше трескаво да търся нови и нови решения.

След като завърших втората книга, исках да си почина няколко години. Изведнъж обаче разбрах, че има още един много важен момент, който позволява да се обяснят много неща. Умението да се запази любовта към Бог и да не се търсят виновни, когато е унизен върхът на човешкото щастие — човешката любов, това е умение в голяма степен да се премахне вкопчването в човешкото.

Ето че при мен идват за преглед пациенти, които са прочели и трите книги. Всичко при тях е нормално с изключение на един странен факт. Зависимостта от висшите духовни моменти, от съзнанието, при тях е много над опасното равнище. Именно това често дава безплодие и рак. Значи информацията не е завършена и в някакви главни аспекти системата не може да помогне на страдащите. Тогава се появи четвъртата книга. Обикновено преди да започна да пиша всяка книга, както и след завършването ѝ, имам големи неприятности. Колкото по-ценна е информацията, толкова повече ме разтърсват, за да направя книгата както трябва, защото тя като дете носи информацията на автора си. Както родителите отговарят и плащат заради децата си, ако са ги възпитали неправилно в емоционално отношение, така и аз отговарям за всяка от книгите си.

След завършването на четвъртата книга не забелязах някакви особени чистки. Разбрах, че малко или много всичко е наред и мога да си почина и да се занимая с нещо друго. Но тъй като главният източник за получаване на информация е работата ми с болните, аз все пак приемах, исках да се убедя доколко ефективно им помагат моите открития.

Бавно, мъчително съпоставяйки, диагностицирайки, дойдох до извода, че темата за бъдещето, принципите и идеалите има под себе си един още по-тънък, мащабен слой. Той беше свързан с понятията за нравственост, човешка любов, религиозен мироглед и някак си — с процесите на остаряването. В крайна сметка стигнах до разбирането, че този слой се нарича душа на човека.

Няма да описвам подробно как стигнах до това. За това може да се напише цяла книга. Ще дам приблизително, сбито описание на пътя си. Разбрах, че предишните ми четири книги свеждат всички човешки ценности до два момента: материален и духовен. А има и едно такова понятие като «ценност на душата». Оказва се, че всички човешки ценности в крайна сметка се свеждат до самото понятие човек, т.е. тяло, дух и душа.

Обожествяването на любимия човек поражда зависимост от душата, духа и тялото. И чрез това се стига до привързаност към всички други човешки ценности. Следователно на любимия човек трябва да се гледа не като на източник на щастие, а като на помощник в устремяването към Бог, в натрупването на Божествена любов. Колкото по-голяма е зависимостта от любимия човек, толкова повече са претенциите към него. Значи, ако можем да простим и да не предявяваме претенции към любимия човек, няма да сме вкопчени нито в идеалите и нравствеността, нито в способностите и отношенията, нито в материалните ценности.

Това беше нова информация и аз можех да говоря на другите за нея само след като практиката и помощта за болните са доказали истинността ѝ. Значи трябваше да се стегна и да продължа изследванията си.

Ще опиша два случая, от които става ясно как съм работил с новата информация.

Веднъж в Москва един познат ми разказа странна случка:

— Връщам се от вилата — разказва той, — по шосето няма никой, движа се с прилична скорост. Изведнъж, неизвестно откъде, огромен камък полетя към предното стъкло, право към главата ми. Като по чудо успях да завия надясно, стъклото се разби, но аз останах жив. Можеш ли да ми обясниш с какво е свързано това?

За няколко секунди със затворени очи прегледах ситуацията и след това му казах:

— Имаш млада любовница, влюбен си в нея и имаш комплекси заради това, че си доста по-възрастен. Колкото повече се увеличават комплексите ти, толкова по-силно и активно се развива програма за самоунищожение. Отначало тази програма се блокира в областта на главата, но тъй като при теб тя се е развила с голяма скорост, ти си получил не алергична хрема или главоболие, а опасност от тежка травма на главата.

Той ме погледна поразен.

— Всичко е абсолютно вярно, но защо е било нужно такова жестоко предупреждение, едва ли не до смърт?

— Защото в полето ви има общо дете. Дали ще се появи в този или в следващия живот, не мога да кажа. Сега обаче то се формира на ниво поле. Едно неправилно поведение, особено емоционално, би било опасно за него.

Той все още не можеше да преодолее учудването си:

— Не мога да разбера как си успял да се досетиш или да видиш това.

— Тук няма никаква мистика — казвам му. — Ти имаш около петстотин единици програма за самоунищожение. Това е свързано с жена, но не със съпругата ти. Още повече, че при теб има постоянно презрение към себе си и то е свързано с темата душа, на която неотдавна попаднах. При това с онази зона, която е свързана с остаряването. Това е цялата мистика.

— И как да се държа оттук нататък?

— Когато става въпрос за любов, забрави на колко години е и как изглежда. Грижи се за себе си, но не си позволявай комплекси, че си беден, грозен или стар.

Другият случай беше с една пациентка от Израел.

— Понякога мъжът ми пощурява, сякаш в него се вселява някакъв бяс. Мога ли да му помогна?

— Разбира се, че можете — казах. — Да сте презирали и осъждали ортодоксалните евреи?

Тя сви рамене:

— Не, никога не се е случвало. И аз свивам рамене:

— Още веднъж ви питам — имали ли сте претенции или не?

Тя се замисли.

— Е, винаги съм имала критично отношение — каза тя, — но съпругът ми изобщо не е вярващ.

— В миналият си живот вашият съпруг е бил ортодоксален вярващ и религията му е позволила да постигне високо ниво на нравственост и духовност. Вие сте започнали да обожествявате в него и в себе си висшите аспекти на човешката душа. Щом вие обожествявате нещо в любимия човек, той го губи. Знаем какво представлява човек беден откъм пари. Бедният телом е инвалид или с невзрачно телосложение. Бедният духом е приземен, глупав и неспособен човек. Бедният откъм душа е подлец, негодяй или убиец, или отказващ да вярва в Бог, или пък такъв, който е обладан от бесове.

Колкото повече вие се молите на човешката душа, толкова повече съпругът ви я губи. Тъй като душата ни в огромна степен се развива чрез религиозните заповеди и религиозния мироглед, осъждането на някоя религия или на някои вярващи засилва вкопчването в душата, а след това носи нещастие на нас и на близките ни. Затова вие отново трябва да преминете през живота си, да премахнете вътрешните си претенции към въпросната религия, да молите прошка заради претенциите си към хората, оскърбявали религиозните ви чувства. Религиозните заповеди не могат да бъдат цел. Както всичко друго, те са средство за натрупване на любов към Бог. Неслучайно Мойсей е разбил каменните скрижали, на които били издълбани десетте заповеди. Щом престанете да обожествявате и да зависите от различните религиозни моменти, от висшите прояви на душата си, съпругът ви отново ще започне да придобива душа.

Спомням си още една интересна ситуация. Млада жена беше дошла при мен с проблем:

— Нищо не ми се иска — каза тя, — изчезнаха всичките ми чувства. Пълно изтъпяване във всичко.

— Чувствата са свързани с душата — казах ѝ аз. — Ако имате чувството, че губите душата си, вероятно силно сте се вкопчили в нея, а причината е, че постоянно осъждате обществото и държавата.

— Но защо тогава нищо не ме боли? Защо страдам по този начин?

— Ако бяхте се обидили ясно и конкретно на някой човек, то и програмата за самоунищожение щеше да се завърне към вас конкретно. Мразите — разваля се зрението ви. Ревнувате — инсулт или жлъчка, дълго помните обидите — сърцето и белите дробове, постоянно критикувате и логически осъждате — черният дроб. Но тъй като сте се обиждали на големи групи хора и на целия свят, програмата за самоунищожение има много голям мащаб и бавно обхваща не само тялото и духа, но и душата ви. Ако искате пак да изпитате радостта на чувствата, премахнете със задна дата недоволството си от света, държавата и различните групи хора.

Оказване на психологическа помощ на ученици от горните класове

Нека в началото очертаем накратко проблемите, пред които могат да бъдат изправени учениците от горните класове.

За да се реши някакъв проблем, трябва да може да се контролира ситуацията. Колкото по-голяма е зависимостта от ситуацията, толкова по-малка е възможността човек да реализира себе си и да реши въпросите, пред които го поставя животът. Гимназистът е в кръга на своето семейство и му е необходимо умение да решава семейните проблеми, свързани с общуването. Младежите и девойките, които завършват училище, се подготвят за самостоятелна работа и по-нататъшно обучение. Спектърът от възможности и съответно изисквания пред тях рязко нараства. Първата любов, създаването на сериозни отношения с противоположния пол — всичко това в емоционално отношение е в няколко степени по-мащабно, отколкото в периода на порастването. Много младежи се подготвят за казармата и това по принцип многократно превишава обикновеното ниво на психическо и физическо натоварване. Така че, ако обобщим всички проблеми пред гимназистите, можем да кажем в какво е същността на предстоящите промени. Тя е в навлизането в самостоятелния живот, тоест много по-големи възможности и по-големи психологически натоварвания. От това, колко е уравновесен емоционално гимназистът, как възприема и разбира обкръжаващия го свят, зависи и неговата възможност да се реализира в бъдеще. Следователно трябва да се изясни кое е главното условие за формиране на правилната реакция към света, който го обкръжава, какъв трябва да стане, за да не зависи от ситуациите и да може да преодолява проблемите и да изпълнява поставените задачи.

Да се опитаме да изследваме чувствителността сама по себе си. В какво е същността на емоциите? Какво представляват нашите чувства?

Дали чувствителността е присъща само на живите организми или не? Съществуват десетки теории за произхода на чувствителността и опити да се разгадае. Нека се опитаме да си съставим нова представа за чувствителността, тръгвайки от главните открития, направени от учените през последните векове.

През последните години светът е изправен пред много сериозен научно-етичен проблем — клонирането на човека и на други живи същества. Ще припомня как е открит механизмът на клонирането. В обикновената клетка генетичната двойна спирала не се разделя. Това става само в половите клетки. В половите клетки хромозомите могат да се делят. Учените извадили от половата клетка хромозома и вкарали друг, но този път — от обикновена клетка. Вътреклетъчната течност разкъсала хромозома и го принудила да функционира в режим на размножаване, тоест всяка клетка на организма може да възпроизведе нов организъм. По-рано се смяташе, че всички процеси, извършващи се в клетката, се определят от програма, заложена в генетичния ѝ код. Това, което е направила вътреклетъчната течност с хромозома, свидетелства за наличието на програма за размножаване, която съществува извън генетичната информация. Засега съвременните учени не могат да обяснят същността на този механизъм.

Следващото откритие. В началото на века беше открит парадокс, който получи названието Айнщайн-Подолски-Розен. Същността му се заключава в следното. Два фотона, излетели от една точка, запазват определена връзка един с друг. Ако въздействаме на единия фотон, забелязваме реакция и при втория. Това означава, че се реализира енергийно взаимодействие във времето и пространството. Същността на парадокса е в това, че връзката се оказала мигновена. Скоростта на този импулс може хиляди и милиони пъти да превиши скоростта на светлината. Единственото възможно обяснение, до което са достигнали учените, е следното: безкрайната скорост на взаимодействие между двата фотона може да се обясни само с едно: разделяйки се на физически план, те запазват единството си на тънкия, информационен план, където понятията пространство и време изчезват, по-точно, превръщат се в точка, т.е. — в нещо друго.

Следващото откритие. Ако към нас се приближава космически обект, линиите на спектъра се сгъстяват във виолетовата област. Ако обектът се отдалечава, спектралните линии се сгъстяват в червената част на спектъра. През 1930 година астрономът Доплер откри ефекта на червеното отместване. Оказа се, че всеки космически обект, наблюдаван от Земята, се отдалечава от нас с огромна скорост. При това няма център на разширяване на Вселената. Тя равномерно се раздува във всички точки. Любопитното е, че няколко десетилетия преди това, американският поет Уолт Уитмън написва стихотворение със следния смисъл:

«Гледам в прозореца, виждам небето, виждам звездите и галактиките, които се разпръскват от мен и се отдалечават все по-далеч и по-далеч».

Същият Уолт Уитмън казва:

«и не се състоя само между ботушите и шапката си».

Цял живот той бил посредствен репортер и не съчинявал стихове. Гениален поет станал за един ден. Описва го по следния начин:

«Веднъж легнах на тревата, разтворих ръце и погледнах небето. Изведнъж почувствах, че смисълът на съществуването на цялата Вселена е любовта».

Значи, чрез чувствата можем да получаваме информация за извършващите се във Вселената процеси, за събитията от миналото и бъдещето.

Ще се върнем пак към това.

От 30-те години Вселената започнала да изглежда по различен начин на учените. На мястото на статичната, непоклатима картина на света се появил моделът на една нестационарна Вселена, която пулсира. Учените стигнали до извода, че Вселената се е появила от една точка. Този процес бил наречен «Големият взрив».

Оказало се, че този модел вече е известен на човечеството от много хилядолетия и е описан в древноиндийската философия.

Преди възникването на Вселената пространството, времето и материята били свити в една точка и имали съвършено различна природа. Всяко ново откритие през последния век развенчаваше митовете на нашите представи за света. В началото на века физиците смятали, че по принцип описанието на физическата картина на света е завършено и може да бъде допълнено само с някои дребни подробности. Появилата се след това квантова физика обръща наопаки всички представи за света. Оказва се, че всяка частица представлява същевременно и вълна. Няколко години преди откриването на теорията на относителността, през 1906 година, Минковски стига до извода, че пространството, времето и материята представляват континуум, и тъй като са едно цяло, могат да се преливат и превръщат едно в друго. Няколко десетилетия по-късно бе открито понятието «виртуални частици». Вакуумът ражда частици, те живеят милиардни части от секундата, а след това се връщат в небитието. Физиците промениха отношението си към материята и веществото. Появи се друго определение на веществото. Онова, което по-рано наричахме материя, се оказа пространство, структурирано по определен начин.

Да се върнем към чувствителността. Как тя е свързана с произхода на Вселената и процесите в нея? Емоцията на всяко живо същество е програма, която се развива във времето и пространството. Колкото е по-голям мащабът на емоциите, толкова по-големи възможности има обектът да променя заобикалящите го събития и да се адаптира към околния свят. Всяка ситуация, която се разгръща във времето и пространството, се ражда от точка, от зрънце.

В какъвто и мащаб да се развива дадена ситуация, тя запазва първоначалното си единство. Това означава, че съществува нещо като зародиш на всяко събитие, в който е заложена програмата за по-нататъшното му развитие. За да се управлява някакво събитие или ситуация, то трябва да се моделира.

Има два начина на моделиране. Първият е да се съпоставят събитията, които се случват на външния, физическия план и постепенно да бъдат обобщени, свити в една информационна точка, тоест смисълът на абстрактното мислене (обобщението) се състои в това, раздулото се във времето и пространството събитие да бъде върнато в изходната точка. Вторият начин на познание е чувствен. Това е непосредствено взаимодействие с първоначалното информационно зрънце. В този случай съзнанието, анализът и оценката нямат никаква роля и могат дори да попречат на познанието. Това означава, че у всеки човек постоянно вървят два коренно противоположни процеса. Мисълта и съзнанието пресоват пространството, времето и материята, като се стремят да ги свият в една точка. Чувствата раждат пространство, време и материя, като ги раздуват все повече и повече. Процесът на пулсиране може да бъде наблюдаван във всеки обект на Вселената. Тъй като Вселената е холографска не само в пространството, но и във времето, във всяка секунда се крие целият процес на нейното възникване и изчезване.

И така, колкото по-големи и мащабни са чувствата ни, толкова по-голям мащаб от време и пространство обхващат те.

Информационната плътност на чувството може да расте и в крайна сметка да достигне мащаб, обхващащ цялата Вселена. Ако всяка частица е същевременно и вълна, тоест пространство, можем да говорим, че всеки обект във Вселената има вълнова природа. Следователно на тънък план всеки предмет заема обема на цялата Вселена. Всички обекти във Вселената, които съществено се различават един от друг на външен план, са неразривно свързани във вълнови план и са абсолютно еднакви в първичния, информационен план.

Следователно, всеки обект има пълна информация за цялата Вселена и всички събития в нея. Понеже човек представлява едновременно полева и пространствена структура, която на тънък план заема цялата Вселена, може да се предположи, че главните информационни програми след първичното единно информационно равнище се намират първо в полевите, а след това и във физическите структури.

Съществуват хиляди факти, които доказват, че чувствителността на човек и информационното му взаимодействие със заобикалящия го свят продължават и след прекратяването на физиологичните функции, тоест по време на клинична смърт. Фактите на виждане, когато човекът е бил сляп, общуване, когато мозъкът му се е разпаднал и т.н., свидетелстват, че нашата чувствителност и емоциите ни имат преди всичко полева природа. Следователно, освен физическия генотип и материалния хромозом, трябва да съществува и генотип на ниво поле. Само така може да се обясни възможността за клониране, когато вътреклетъчната течност изпълнява определена програма, за която самата тя няма материални носители. Но ако съществува полеви генотип и чувствителност на ниво поле, тогава можем да говорим за възможността човешката личност да съществува след пълното разрушаване на физическата ѝ обвивка, тоест митът за душите на мъртвите става реалност. Говорим за мащаб на емоциите на човека, който обхваща и управлява определен обем от пространството и времето.

Най-мащабната емоция е чувството любов. Тя най-малко от всичко е свързана с моментните събития и има минимална зависимост от света около нея. Колкото по-голяма е чувствителността на човека, колкото по-мащабно е чувството му на любов, толкова по-голям обем от пространство и време моделира и контролира той, управлявайки ги. И съответно толкова по-голям размах на интелектуалните си и духовни възможности може да има.

Агресивността е форма на защита. Тя се появява, когато едно живо същество не може да контролира ситуацията, в която се е оказало. Следователно, колкото по-голям е мащабът на любовта в душата на човека, толкова по-малко агресивни емоции му трябват, за да управлява ситуацията. Ако всеки обект на тънък план заема цялата Вселена, значи трябва да има и абсолютно чувство на любов, което с мащаба си обхваща цялата Вселена и ражда всичко в нея. Всеки обект във Вселената носи това чувство като абсолютна програма. Следователно, както живата, така и неживата природа притежават чувствителност. След като неживата природа притежава чувствителност, значи може да кажем, че в нея има определени форми на съзнание, разбирайки, че и чувствителността, и съзнанието в неживата природа съществуват на ниво поле.

Вселената се е появила от една точка и независимо от постоянно появяващите се нови форми на пространство и време, си остава единна. И колкото всеки човек увеличава възможностите си за запазване и увеличаване на чувството любов, колкото по-малко това чувство зависи от околните събития, толкова по-близо ще е човек до изначалното знание и толкова повече ще се развиват неговите възможности да управлява обкръжаващия го свят и да се развива хармонично.

Гимназистите се подготвят за нов живот, който е много по-мащабен от предишния. Ако те успешно съумяват да моделират събитията и да ги разбират, успешно ще могат и да ги управляват. Доколкото преподавателят им ги подготви и им помогне в развиването на съзнателния и чувствения способ на познание, дотолкова и тяхната адаптация ще премине по-леко.

Познанието се постига най-вече по чувствен, емоционален път. Ако преподавателят успее да убеди юношите, че вътрешното добродушие и чувството любов са главните условия за адаптация към околния свят, младите хора по-лесно ще преодоляват мъчителните и тежки ситуации. Неправилният мироглед поражда изкривен характер. Изкривеният характер поражда неправилни постъпки. Неправилните постъпки водят до болести, нещастия и затваряне на перспективите и възможностите.

Мирогледът на човека се свежда до няколко основни принципа:

В какво е смисълът на живота? Какво е това щастие? Как да бъда щастлив?

Как да се държа правилно в семейството и обществото?

Как да постигна повече в живота? Как да стана по-добър?

Ако детето смята за смисъл на живота материалните ценности, неговият емоционален свят се свива, а също и познавателните му възможности. То поначало има понижена адаптация към обкръжаващия го свят и отговаря с агресивни мисли и постъпки на всяка нестандартна ситуация.

Ако за юношата цел и смисъл в живота са развитието на способностите и интелекта му, неговият емоционален спектър е много по-широк. Поради това нивото на щастие, възможностите за развитие и адаптация към околният свят при него са на по-високо равнище. И той, губейки това, което изглежда важно за момента, неизбежно ще постигне повече в бъдеще.

Но интелектът, способностите, логиката на човека, независимо от мащаба им, са свързани с контрола и управлението на неголямо по обем време и пространство. Затова при мащабни процеси адаптацията на такъв човек не може да бъде висока и той е обречен на дълги и вяли агресивни емоции по отношение на хората и околния свят. Съответно и мащабът на агресивните действия ще е много по-голям, а последиците — по-тежки. Такива хора могат да получат хронични неизлечими болести и непрекъсната поредица от неприятности и нещастия. Всяка агресивна емоция след това ще се развива във времето и пространството като програма за разрушаване и унищожаване на околния свят. И колкото по-дълго съществува тази агресивна емоция, толкова повече ще се разраства мащабът ѝ във времето и пространството, и толкова по-голяма ще е нейната информационна плътност. Когато достигне насищане, програмата от физическия обект се прехвърля към неговата полева структура.

Единството на ниво поле води до това, че програмата за самоунищожение, тоест агресивната емоция, насочена към друг човек, се обръща и започва да унищожава самия източник или, с други думи, дълго потисканата обида, омраза, осъждане, желание за отмъщение, рано или късно се превръщат в програма за самоунищожение, в бавно или бързо убийство.

Затова мирогледът, който има за главна цел материалните или духовните ценности, поначало носи в себе си агресия и бъдещи проблеми.

Дори ако човек си постави за цел висшите духовни моменти — идеали, морал, нравственост, любов към даден човек или група хора, все пак неговото емоционално познание за Вселената е ограничено, и значи съдържа в себе си агресивност.

Ако младият човек разбере, че цел и смисъл на живота преди всичко е достигането на нивото на любовта, от която първоначално е възникнала Вселената, всички последващи, вторични цели ще бъдат свързани с главната и тогава възможностите за адаптация и познание на света ще бъдат максимални.

Колкото по-мащабна е емоцията на любовта, толкова по-голяма е нейната информационна плътност и толкова на по-тънък план преминава тя, приближавайки се до първоначалния информационен план.

Значи, чувството любов продължава да съществува и след разрушаването на фзическата обвивка на човек. За разлика от това, със стареенето и смъртта ние губим всички материални и духовни ценности. Точно затова желанието да се направи от натрупването на материални или духовни ценности смисъл на живота поначало носи в себе си психическа травма и непреодолим стрес.

Следователно материалното ни благополучие, нивото на нашите способности и интелект, нивото на духовните ни възможности и умението да управляваме обкръжаващия ни свят се определят от мащаба на нашата чувствителност и преди всичко — от възможността ни да изпитваме любов.

Колкото по-силна е зависимостта на чувството любов от материалното или духовното, от ежедневните ситуации, толкова по-малък е обемът от пространство и време, които то обхваща, и така се отдалечава от първопричината. И обратно, ако човек се концентрира не върху агресивните емоции, а върху добродушието и любовта и постепенно се освобождава от зависимостите, свързани с околния свят, той се приближава към първопричината, получавайки възможност да се развива хармонично. Следователно човек, който потиска любовта от материални съображения или заради принципи и идеали, дори поради морални съображения или нравственост, подчинява стратегическите форми за опознаване на света на тактическите. Затова рано или късно ще претърпи крах.

Чувството любов, изпълващо човека, е ценност само по себе си и потискането му не може да бъде оправдано с нищо.

Отмъстителният и обидчив човек се опитва да управлява света според своите принципи, морал и нравственост. Мащабът на неговите емоции се стеснява, адаптацията му към света рязко спада. После следва нова вълна от агресивни емоции. Доколкото човек съзнателно се отказва да отмъщава, да се обижда и осъжда, дотолкова се разширяват неговите възможности за опознаване и управление на околния свят.

Колкото повече юношата се стреми да запази добротата си и се концентрира върху увеличаване на инерцията на чувството любов, толкова повече при бъдещата си дейност, какъвто и размах да придобие тя, възможностите му да управлява ситуацията и да преодолява трудностите ще бъдат по-големи.

Понятие и типология на стресовата ситуация в живота на юношите

Основателят на понятието «стрес» Ханс Селие отначало писал: «Стресът е смърт». Минават години в проучвания и постепенно той стига до противоположното понятие: «Стресът е живот». Следователно главната опасност не е в самия механизъм на стреса, а в неправилното отношение към това, което наричаме стрес. Ако някакво събитие представлява опасност за нас, възниква стресово състояние, което освобождава вътрешните резерви на организма и му помага да оцелее. На първо място стресът подтиква към активни действия, към външни или вътрешни изменения. Външните активни действия помагат да се оцелее в настоящия момент, това е режим на тактическо оцеляване. Вътрешните изменения са насочени към стратегическото оцеляване, към перспективата.

Биолозите са провели интересни опити. Количеството на мутантите в съществуващите колонии от микроорганизми е средно два-три процента. Като правило те са с ниска жиз-неспособност. В миналото са ги разглеждали като пукнатина в генетичната програма на съобщността. Ако условията станат рязко неблагоприятни, количеството на мутантите нараства до трийсет процента. Появяват се индивиди с напълно различни възможности. Колонията оцелява благодарение на тях.

Този механизъм може да бъде приложен достатъчно просто и към човека. Периодичната вътрешна и външна дестабилизация му е необходима за адаптиране към околния свят. Проучванията на антрополозите показват, че ако не е имало периодични негативни промени на повърхността на планетата, човекът просто не би станал човек. Ако човек не яде, той ще умре, но ако периодично гладува, ще живее по-дълго от обикновено. Така че стресът е необходим не само за адаптирането на човека към околния свят, но и за развитието му. Остава да се изясни в какви случаи стресът е полезен и в какви — опасен.

Съществуват три вида стрес. Стрес като неприятна ситуация в настоящето. Стрес като неприемане или съжаление за миналото. Стрес като страх от бъдещето. Да разгледаме първия вид стрес.

В Средновековието ученият Ибн Сина провел следния опит. Завързал здрава, добре угоена овца на пет метра от един вълк. След три дни овцата умряла.

Друг пример. Овцата ражда мъртво агне. Организмът ѝ е отровен и нищо не може да я спаси. Дават ѝ новородено агънце от друга овца. Тя започва да го кърми, изправя се на крака и оцелява.

Трети пример. Плашат стадо маймуни с внезапен вой на сирена. Те в паника побягват от това място. Преди това завързват една от маймуните така, че да не може да се движи и да избяга. В резултат на това тя получава инфаркт. Какво е станало в първия случай?

Стресът освобождава защитни сили и превключва организма на форсиран режим. Но ако той продължава дълго, настъпва нервно енергийно изтощение, което може да доведе до болест или смърт. Следователно умението да се изключиш своевременно от стресовото състояние позволява да се запазят здравето и силите за по-нататъшно развитие. Колкото и да е странно, при хората подобни състояния се случват постоянно. Просто «вълкът» се намира на голямо разстояние.

Всеки от нас преживява ситуации, които пряко или косвено заплашват живота, здравето, кариерата и благополучието му. Ако периодично сменяме ритъма си на живот, ситуациите, в които се намираме, стресът от непрекъснат става дозиран и от опасен става полезен. Хората, които се занимават с туризъм, разхождат се сред природата или се увличат от спорт, преди всичко се учат да се изключват от стресовете, от неприятните събития, свързани с дома и с работата. Следователно стресът може да бъде управляван и от отрова да се превърне в лекарство.

Да си представим следната ситуация: вълкът е завързан така, че да не може да се движи, а овцата е поставена върху него или завързана за него. Стресът на овцата ще премине много по-бързо и тя ще оцелее, защото вълкът за нея ще бъде не просто символ на смъртта, а живо същество с козина, миризма, движения. Отначало стресът ще бъде толкова голям, че съзнанието ще се изключи или блокира. След това ще се промени отношението към източника на опасността. Значи отношението към стреса може да се променя и да се дискредитира значимостта му.

Ако човек си е формирал еднозначно отношение, че от стреса трябва да се бяга, подобен едностранчив подход може да предизвика проблеми.

Представете си, че в службата имате сътрудник, когото никак не харесвате. Не можете нито да го уволните, нито да търпите присъствието му. Ако тази ситуация продължава дълго, ще пострадат и здравето, и психическото ви състояние. А сега си представете: определяте какво точно не ви харесва в този човек, отивате и започвате да говорите с него. Опитвате се да разберете колкото може повече за него и за семейството му. Правите го, докато у вас не се появи топло чувство. Представете си го като малко дете. Може би родителите му са го лишили от нещо важно за него? Когато това топло чувство стане стабилно, стресът ще изчезне. Значи запазването на вътрешната доброта, умението да се намерят положителни черти във всеки човек биха ни позволили да променим отношението си към стреса и да го намалим.

Представете си сега, че опитът ви за разговор с този човек приключи с псувни и проклятия от негова страна. Колкото и да ви е странно, ще видите, че у вас се е появила вътрешна доброта и радостно чувство. На следващия ден спокойно ще минете покрай него. Защо е станало така? Защото сте пренесли вътрешните претенции на повърхностно равнище и всъщност сте се опитали да управлявате стресовата ситуация. Ако овцата постоянно е блеела от ужас, тя би могла и да не умре. Постоянната негативна оценка на ситуацията може да доведе до тежки заболявания и до понижаване на творческия потенциал. Казано по-просто, човек може да види вълк там, където го няма. В резултат на това суровата оценка на хората и околния свят, съсредоточаването върху отрицателните страни на живота може да доведе до постоянен подсъзнателен стрес, а след това и до заболявания и намаляване на духовните възможности.

Да преминем към втората ситуация. Организмът на животното е отслабен от неуспешно раждане. Отровен е от токсини, изтощен от бременността. Дестабилизира се не толкова външната ситуация, колкото вътрешното състояние на организма. Живият организъм представлява колония от клетки, в които стават постоянни разрушения и промени, но те са под контрол, обединени са от определени функции. Ако мащабът на дестабилизацията обаче надвиши капацитета на функциите, организмът заболява или загива.

В този случай овцата трябва да загине, защото равнището на промените в организма ѝ е превишило допустимите рамки. Или, ако използваме нашата терминология, превишило е допустимите норми. Дават на овцата новородено агънце и в нея рязко се засилва механизма на отдаване на любов и топлина към друго живо същество. Мащабът на стреса става преодолим. От тук правим извод: запасите от вътрешна доброта, любов и топлина в душата определят възможностите ни да преодолеем стреса. Значи характерът ни пряко е свързан с възможностите ни да преодолеем стреса.

Хората, които са злобни, жлъчни и постоянно се опитват да потиснат топлите приятелски чувства, намаляват възможностите си за адаптиране и опознаване на околния свят. Рано или късно вътрешната агресивност, потискането на любовта и добродушието ще навреди не само на физическото, но и на психическото здраве, понижавайки способностите и творческия потенциал на такъв човек. В концлагерите, където хората са били под постоянен стрес, първи умирали криминалните престъпници, както и озлобените и отчаяни хора. Последни умирали аристократите и вярващите — хората, за които добродушието, опазването на вътрешните запаси от любов било един от главните принципи.

В продължение на много години американските учени извършвали опити, като се опитвали да изяснят причините за силните болки в корема при децата през първите години от живота им. Били изследвани няколко хиляди души. Изяснило се, че такива болки изпитват децата, чиито родители са нервничели и са се притеснявали по време на бременността и преди нея. Тоест отрицателните емоции и непреодоленият стрес, изпитван преди зачеването на детето и по време на бременността, се предават на децата им, където още повече се засилват.

Проучванията, извършени от автора на тази статия, както и стотици други примери, показват, че непреодолените стресове дори от детството и юношеството могат да повлияят отрицателно върху характера, здравето и съдбата на децата. Ако човек се концентрира върху чувството на доброта и любов, а след това мислено премине отново десетки и стотици пъти през всички стресови ситуации, вътрешните благотворни промени ще се извършат не само в душата на родителя, но и в душата на детето му. Използвайки този механизъм, родителите могат значително да повишат възможностите на детето да преодолява стресови ситуации. Нещо повече, работейки над себе си, в много случаи родителите могат да помогнат на децата си да се освободят не само от физически, но и от психически заболявания.

Болестта е помощник при непреодолим стрес, физическата или психическа болест дестабилизира състоянието на организма. Става заместване на един стрес с друг. На фона на болестта всеки стрес минава и се приема много по-спокойно. Това означава, че умението да се преодолее стреса, повишаването на вътрешното добродушие, готовността да се отдаде душевна топлота на други хора — с думи, с поведение, с грижа за тях — всичко това се натрупва в подсъзнанието, променя характера и ни помага впоследствие да се избавим от много болести.

Да преминем към третия случай. Живото се отличава от неживото по реакцията си към околната среда. Всяка промяна на околната среда предизвиква у нас положителни или отрицателни емоции. Чува се вой на сирена, който дестабилизира вътрешното психическо състояние на маймуните и ги заплашва с физическа дестабилизация. За да запазят състоянието си на вътрешен комфорт, те хукват да бягат. Ако някоя от тях не е в състояние да извърши никакви действия, постоянният стрес предизвиква емоции на страх, омраза или нежелание да се живее. Причина за инфаркта в този случай са отрицателните, агресивни емоции.

Какво става в човешкия живот?

Да си представим ситуация, при която двама души незаслужено са обидени. Първият изразява претенциите си и се опитва да промени ситуацията. Колкото повече опити прави и колкото по-активно се опитва да разбере причините за това, което става, толкова по-малко отрицателни емоции ще има в душата му. Вторият просто ще се обиди, без да прави нищо, тоест, ще се обездвижи, в резултат на което може да се разболее. Следователно преодоляването на стреса зависи от това, колко сме действени, доколко сме готови да преобразим в разнообразни действия отрицателната емоция. Последните проучвания на американски учени за продължителността на живота показват, че всички дълголетници са обединени само от два фактора — добродушие и активна дейност. Именно тези качества са необходими и за успешното преодоляване на стресовете.

Агресивната, обидчива емоция е опит за самозащита. Тя представлява някакво желание да се унищожи стресогенният обект. Следователно, ако човек се научи да се защитава, в душата му ще има по-малко обиди и последици от непреодоления стрес. Да предположим, че при покупка на жилище са ме излъгали. Ако не знам какво да направя, ще се изпълня с обида и омраза. Но ако познавам законите, ако се консултирам с юрист, с приятели — да разбера какво се прави в подобни случаи, моята защита от опасни и агресивни емоции би се превърнала в система от обмислени действия. Има и още един много важен момент. Ако предварително пресметна всички възможни неприятни варианти, дори да се появи някой непредвиден, много по-лесно бих могъл да преодолея този стрес. Това означава, че едно от условията за преодоляване на стреса е да бъдеш подготвен за него.

Ако включвам стресовата ситуация в живота си като необходимо условие за развитие, аз съм предварително подготвен за стресовете и преодоляването им.

Когато войниците на Петър I в Париж излезли от горещата баня и се хвърлили в ледената вода, парижаните помислили, че искат да се самоубият. На фона на добродушното и радостно състояние ледената вода от отрова се превръщала в лекарство. По древна руска традиция в парната баня е забранено да се караш и да псуваш. Ако човек отиде да се напари в банята в раздразнено и недоволно състояние, след това може да се разболее.

Преди един век хора попадали в корабокрушение и няколко дни след това умирали. Аутопсията показвала, че са умрели от глад. Сега, когато хората разбраха, че гладуването може да бъде полезно, когато имат информация как правилно да гладуват — двайсет, четирийсет, петдесет, седемдесет дни гладуване не водят до прекалено физическо изтощаване. Отбелязан е следният факт: ако по време на гладуването човек започне да нервничи, значи то вреди на здравето му и трябва да бъде прекратено.

Неумението да се преодолее един стрес резонира върху всички стресови ситуации. Много хора, като се сблъскат с една непреодолима ситуация и изпитат агресивни емоции, които са главният враг на адаптацията ни към света, започват да изпитват същите чувства във всяка ситуация, като отначало дори не подозират за това.

Така например, ако човек сурово е осъждал родителите си, започва да се отнася по същия начин към всички хора. В много случаи мирогледът ни е източник на стрес. Ако постоянно търсим кой е виновен, това постоянно поражда агресивни емоции и намалява адаптацията ни. В епохата на развенчаването на култа към личността хората получиха информация за реалните събития. Цялата страна се намираше в състояние на стрес. Реакцията беше да се опитат за всичко да обвинят един от ръководителите на страната — Сталин. Възникнаха агресивни емоции, презрение, осъждане, омраза. Този непреодолян стрес по-късно доведе до отрицателни последици. По-прозорливите анализатори казваха, че Сталин няма нищо общо. Друг от възможните лидери — Троцки, бил още по-жесток човек. Както се изясни, Сталин в нищо не бе нарушил принципите, изработени от Ленин. Започнаха обвинения по адрес на Ленин. Информацията за него се оказа още по-шокираща. След това се изясни, че Ленин по принцип се е движел по програмата, изложена в трудовете на Маркс и Енгелс. Едва сега мнозина започват да разбират, че причината за нещастията, случили се със страната, не е в несъвършенството на някой човек или група хора, а в несъвършенството на комунистическата теория и съответно — в нашите представи за света и човека.

«Няма хора, има идеи!» — казвали древните индийци. Следователно правилната представа за околния свят, развитият импулс за опознаване на света съдържат в себе си преодоляването на стресовете, които стават в големи мащаби.

Изучаването на философските и религиозни първоизточници ни помага да преодолеем едностранчивото възприемане на света и ситуациите. Това, което днес смятам за вредно, утре може да се окаже полезно. Тази формула ни помага да възпрем отрицателната емоция и да съхраним добротата във всяка ситуация — неща толкова необходими при преодоляването на стреса.

Човекът се отличава от животните по това, че умее да мисли абстрактно. За този процес са необходими развита памет и въображение. Паметта ни позволява, като анализираме събитията от миналото и резултатите им в настоящето, да направим обобщения, които да разширят разбирането ни за света и да повишат нашето адаптиране в него. Въображението ни позволява да моделираме бъдещето. Колкото по-активно работи въображението ни и колкото повече въображаеми модели създаваме, толкова по-добре се ориентираме в настоящето и се подготвяме за бъдещето. Но стресът може да бъде и извън събитията от настоящето. Понякога той е скрит в миналото или в бъдещето.

Когато попаднем в неприятна ситуация, можем или да опитаме да я променим, или да променим своето отношение към нея. Ако това се е случило в миналото, не можем нищо да променим и тогава ни остава възможността само да изменим отношението си към ситуацията. Ако у нас остане емоцията, желанието да променим ситуацията, съжалявайки за миналото, неприемайки го, възниква психическо претоварване. Ако човек твърде дълго работи до претоварване, физическо или психическо, при това с твърде малко положителни емоции, този стрес може да се окаже непреодолим и да доведе до опасни последствия. Поставянето на непреодолима задача и непрекъснатото желание да бъде изпълнена води до физически или духовен срив. Психическите претоварвания са по-опасни от физическите. Те се натрупват незабележимо, но последиците им усещаме върху себе си много по-дълго. Тези последствия могат да траят години, дори десетилетия.

До Зигмунд Фройд се е смятало, че емоциите изчезват безследно, ако изчезне факторът, който ги е предизвикал. Изследванията на Фройд, Юнг и други учени показват, че човек има многослойно ниво на емоциите. Има емоции, които са повърхностни, те са реакция на това, което се случва около нас. Има и емоции, които са много дълбоки, за които дори не подозираме. Но тяхното значение може да бъде много по-голямо, отколкото на повърхностните. Фройд е открил, че емоциите ни имат огромна инерция. Изчезвайки от повърхността, те продължават с години да живеят в подсъзнанието ни. Инерцията на емоцията е необходима за функционирането на паметта ни. Без развитието на паметта е невъзможен механизмът на мисленето. В основата на този механизъм стои съпоставянето на две или повече величини в пространството и времето. Ако не дадем оценка на ситуацията, ако не я анализираме и съпоставим, затормозява се мисленето.

Съветски психолози провели следния експеримент. Поставяли ръцете на изследвания в гипс, който по-късно засъхвал. След това покрай него минавали приятели и роднини, а той не можел да ги разпознае. Изяснило се, че процесът на познанието, на обобщението, тоест процесът на мисленето, е емоционален процес. Когато протича процес на разпознаване, на човек му потрепват пръстите на ръцете. Той сякаш опипва лицата на близките си или въобще всичко, което вижда. Този експеримент и този опит се появили в резултат на следното наблюдение.

По време на Втората световна война в болниците постъпвали ранени сапьори. По правило от взрива те изгубват китките на ръцете си и ослепяват. Независимо че психиката им не била засегната и нямали травми на главата, след няколко дни получавали разстройство на речта, което продължавало известно време. Но ако от лъчевата кост на пациента му направели нещо като клещички, с които той да може да мърда и да опипва вещите около себе си, той твърде бързо възстановявал говора си.

След всичко казано дотук може да се направи следният извод: основният механизъм на паметта се крие в нашите чувства и емоции. Без емоционална памет не може да се развива паметта на мисленето. Всички наши емоции са свързани с обкръжаващия ни свят и ни позволяват да се адаптираме към него. В крайна сметка те се свеждат до емоциите, залегнали в основата на нашите инстинкти. Тези емоции са много по-мащабни от един живот на дадено живо същество. Те се предават по наследство и техният обхват в пространството и времето превишава хиляди пъти мащабите на моментната емоция. Без такива дълготрайни и мащабни емоции е невъзможна задължителната адаптация към околния свят, тъй като моментната емоция е отражение на процесите на дълговременната. Значи за адаптацията на всяко живо същество основните слоеве на емоционалната памет трябва да реагират на цялата Вселена. Трябва да съществува емоция, чрез която всяко живо същество да получава информация за всички процеси, протичащи във Вселената. От възникването на всичко живо и до ден днешен тази емоция не трябва да прекъсва и нейната максимална активност трябва да се проявява при образуването на информационните и физически структури на живото същество. Единствената такава емоция може да бъде чувството любов.

Във всяко живо същество съществуват два периода на такава емоция. Първият е формирането на информационните структури на бъдещото живо същество, а вторият — формирането на физическите структури. При животните това се нарича период на брачна игра, а след това чифтосване. Колкото по-дълбоко е чувството любов, което изпитва човек, колкото повече той го поддържа и запазва, толкова повече се увеличава и неговата инерция. Толкова повече той има възможност за познание и развитие в обкръжаващия го свят.

Следователно чувството любов може да се нарече главен информационен източник за всяко живо същество във Вселената. Има обаче събития, които се случват във Вселената, има събития, които се случват в Мегагалактиката, има събития, които стават в нашата галактика, и има събития, които стават в радиус от няколко метра от нас. Еднакво важни са и едните, и другите. Разликата е само във времевия промеждутък. За да се обезпечи оцеляването на физическата обвивка или свързаната с нея определена територия, живото същество е принудено периодично да се държи агресивно. Учените са изяснили един парадоксален факт. От всички инстинктивни емоции, агресивните затихват най-бавно. От това някои психолози са направили извода, че основният инстинкт на човека и на всяко живо същество е инстинктът за агресия. На практика агресивността е възможност за адаптация в кратковременните процеси. И колкото повече човек се концентрира на един такъв механизъм, толкова повече той си затваря връзката със стратегическата адаптация. Казано простичко — хората с повишена агресивност и недоброжелателност са не-жизнеспособни в по-голям мащаб от време. Ако агресивните емоции продължат твърде дълго, те започват да изместват и да разрушават чувството любов. В този случай се прекъсва контактът с информационните процеси във Вселената, което води до болести и смърт. Това значи, че ако чувството за доброта и любов трябва да има максимална инерция, то чувството на раздразнение, на агресия, на жестоко поведение трябва да има минимална инерция. В такива случаи адаптацията към околния свят протича нормално.

Да се върнем към миналото. Ако човек в настоящето дава негативна оценка на ситуацията, то това е краткотрайна агресивна емоция, понеже всяка негативна оценка включва механизма на агресията. В настоящето критичната негативна оценка представлява сама по себе си опасност, но не голяма. Ако дадем негативна оценка на група хора, държава или на цялото човечество, дори кратковременното включване на механизма на агресия може да бъде опасно за психическото и физическо ни състояние. Но ако дадем негативна емоционална оценка на събития от миналото, тоест презираме, осъждаме, съжаляваме — агресията към чувството любов се увеличава стотици и хиляди пъти. Съответно нашите възможности за адаптация намаляват и всеки стрес става непреодолим. Затова всякакви отрицателни емоции, свързани с отминали събития, ако не променяме отношението си към въпросната ситуация, могат много да понижат способностите ни за адаптация в настоящето. Стресът, който по правило е свързан със събития от бъдещето, е емоция на страх и неувереност. Влияят ли тези емоции на нашето психическо и физическо състояние?

Да разгледаме самата емоция на страха. По правило тази емоция е свързана с непосредствена заплаха за живота, тоест свързана е с бързопротичащи, кратковременни процеси. Леопардът се хвърля върху маймуната, за да я убие и изяде. В маймуната се поражда емоция на страх. Тя е непосредствено свързана с емоцията на ненавист и желанието да се унищожи леопарда. По принцип, всяка емоция на страх задължително съдържа в себе си ненавист и желание да се унищожи обекта, предизвикващ този страх. Затова силното изживяване, страхът от бъдещето са моментни агресивни емоции, увеличили хилядократно своя мащаб. Човек, които се бои от бъдещето, разрушава себе си не по-малко активно от този, който съжалява и проклина своето минало. Следователно едно от главните условия да се преодолее стресът е правилното емоционално отношение към околния свят, към събитията от миналото и бъдещето.

Организмът на гимназистите се готви за пълна промяна на ритъма на живот. Вероятна раздяла с родителите поради постъпването във ВУЗ и в казармата. Раздяла с приятелите от класа. Достатъчно спокойният, не особено забързан ритъм в училище се сменя рязко в института или на работата. Повечето от юношите трябва да отидат в казармата, където са неизбежни физически и морални претоварвания. И точно в този период, между петнайсет и осемнайсет години, идва и първата любов. Гимназистът се учи да бъде самостоятелен, готви се за това, че ще му се наложи да защитава и отстоява своите интереси, да постига поставените цели, а трябва и да пробва себе си в конфликти.

Първите хора, които биха могли да му помогнат, са родителите му. Ако те заемат правилна позиция, като помагат на детето си, като развиват не само родителските, но и приятелските отношения, като са до него, така че детето им да чувства тяхната подкрепа във всяка стресова ситуация, това ще укрепи неговата нервна система и ще разшири възможностите му Ако родителите се опитват с твърдост да потиснат всяко, според тях, неправилно поведение и въведат ред, както те го разбират, на практика ще нанесат само вреда, защото по този начин значително ограничават възможностите на детето си за адаптация, като му дават само една, макар и според тях правилна, гледна точка. Педагогиката се дава постоянно, на малки капки, а не наведнъж с кофата.

Когато родителите се стремят да разберат какво е нужно на детето им, това съчувствие и присъствие, което не изключва критика на неправилните действия, помага по-добре от всякакви нравоучения. Ако родителите не искат да разберат какво става с детето им и се ограничават до изискванията си, те го потапят в непреодолим стрес. Детето се ориентира вече не към чувството на любов и дружба с родителите си, а се опитва да се осланя само на себе си. Това води до егоизъм и жестокост към околните. Ако родителят постоянно демонстрира превъзходството си над него, с това той потиска основната възможност за преодоляване на стресовата ситуация — запазването на състоянието на доброта и любов в душата на детето. Унижаването, демонстрирането на превъзходство над него не са педагогически методи и не са средства за възпитание. Те представляват просто неправилна концентрация върху своята сила, ум и значимост. Колкото повече детето вътрешно е защитено от стрес, понеже притежава голяма инерция на любов и доброта, толкова по-трудно е то да бъде управлявано. На него не може да му се заповядва, с него трябва да се договориш. Много родители искат да видят в детето не приятел, с когото трябва да се съобразяват, а роб, който зависи от тях. Вместо любов и доброта те получават усещане за своето превъзходство и значимост. Цялото възпитание тогава се свежда да засилване на зависимостта на детето от родителя, до желанието да направи от него свое точно копие. Но за тази цел трябва да бъде разрушено главното препятствие — чувството на любов и добродушие. Желанието да постави детето си в зависимост от себе си съществува у всеки родител. Ако не се поддаде на тази тенденция, той няма да се бои да се покаже слаб и беззащитен пред собственото си дете и ще възпита в децата си не страх и омраза, а любов и добродушие, които по-късно ще им помогнат да издържат изпитанията и да постигнат много в живота.

Контрол върху ситуацията

В последно време забелязах една любопитна особеност: пресичат ми всички опити да управлявам ситуацията.

След кратък анализ разбрах, че това е просто спасение. Щом се заема с някаква ситуация, в мен лавинообразно нараства желанието напълно да я контролирам. Наред с това нараства и раздразнението ми за най-малките дреболии. Пациенти често са ми разказвали за внезапно възникнало желание да ударят някого с ръка или дори с нож. Самият аз съм имал такива случаи. Смятах ги за патология на характера ми. Сега разбирам, че това е повишено желание да контролираш другите и да контролираш този, който не ти се подчинява. Когато се концентрираш върху своята воля и своите желания, забравяш за Божествената воля. Затова в будизма едно от главните условия за постигане на просветление е отказът от желанията. Значи е необходимо да се учиш не да управляваш света, а да чувстваш своята вторичност и беззащитност. Често обяснявам на пациентите си, че стремежът да се управлява света на външно ниво води до развитие и разширяване на възможностите. Желанието да се управлява света на тънко, вътрешно ниво води до болест и смърт.

Наскоро говорихме с приятели за проблемите, възникнали у един наш общ познат:

— Възгордяването му е нарастнало — казах аз. — Има усещане, че е над другите, което рано или късно ще го доведе до загуба на всичко. Да погледнем наслуки — предложих, — за чистота на експеримента, нека видим какво е равнището на възгордяване в четирима души, включително и у нас двамата.

— При първия — казах аз, — всичко е нормално.

При втория възгордяването се оказа явно повишено.

— Третият? — каза приятелят ми.

— Има смърт — казах. — Такова възгордяване не му оставя шансове да оцелее.

Погледнах четвъртия — при него беше горе-долу нормално. Номер две беше нашият познат, който имаше много проблеми. Номер три бях аз самият. Веднага разбрах за какво става дума. Подсъзнателно съм започнал да излизам на по-големия мащаб на други светове. Цяла година се молих заради вкопчването в духовността, възникващо при контактите с четири свята. Понякога при диагностиката се очертаваха програмите на мащаба на седмо, тринайсето ниво, но това бе повърхностна, чисто информационна диагностика, взаимодействие нямаше. А при енергетично, по-реално взаимодействие започваше нещо, което може да се определи като, например, вместо една рубла да получиш милион. Човек дори не разбира, че възгордяването у него се е взривило и се е превърнало в програма за самоунищожение.

Човек не успява да улови желанието си да смаже другите, да убие някого или себе си. След това завършва със самоубийство или умира от тежка болест, без дори да разбере за какво става дума. Разбрах, че нямам много време. Имах един изход — да продължа да тичам и да пълзя към Божественото, все повече усещайки неговата реалност в душата си.

Ако се науча напълно да се отказвам да контролирам ситуациите, ако се отстраня от своите желания, планове и надежди, това ще ми даде допълнително време и ще ми помогне да оцелея.

Грешки на диагностиката

На 27-ми ноември бавно се събуждам и гледам през прозореца. Хубаво време, минус 10 градуса. Клонките на дърветата и стените на къщите са порозовели от слънцето. Пак ме обхваща пристъп на кашлица. Простудих се силно и хванах бронхит веднага след представянето на петата си книга. Никога преди лекция не ми е ставало лошо, а в този случай един час преди презентацията ми прилоша, без малко да повърна. Всичко под краката ми сякаш плаваше. Чувствах, че мащабът на информацията, която искам да дам, е по-голям от възможностите ми да контролирам ситуацията.

— Във всичко е Божията воля — помислих си. — Ако ми дадат още някакъв знак, ще отменя презентацията.

Преди началото на лекцията обаче всичко сякаш се успокои. В края на презентацията вече имах хрипове, а на следващия ден се почувствах болен. Нещо се раздвижи на първата лекция, потекоха сериозни пластове. Опитвам се да си спомня цялата лекция и да възстановя основните моменти, от които започна всичко. Тринадесето ниво на дестабилизация. При мен тази тема отдавна продължава и програмата за самоунищожение набира сили. Изострят се проблемите със зрението и пикочно-половата система, а все още не мога да направя нищо. В съзнанието ми изплуват фрази, които съм произнасял по време на лекцията:

— Ако ви е обидил близък, любим човек и вие ревнувате, мразите или презирате, всичко това с течение на времето се превръща в програма за самоунищожение и се блокира в района на главата. Ако живеете в неблагополучно общество, става още по-трудно да намерите виновните. Недоволството не избухва, а постоянно тлее. Програмата за самоунищожение в този случай се задържа от стомаха. Но ако нашите константи се рушат не от отделен човек или от група хора, а от промяната на енергетиката на Земата или Слънцето, избухналата програма за самоунищожение се блокира в района на първата чакра, тоест изразява се в нарушаване на функциите на пикочно-половата система или правото черво — в тумори или травми в тези области, в импотентност или безплодие. Човек не подозира, че е започнало дестабилизиране на дълбочинните му духовни ценности. А организмът може да отвърне с подсъзнателен изблик на агресия и недоволство, а след това програмата за самоунищожение ще разруши първата чакра, където е скрито главното информационно управление на организма.

Интересен факт е, че прощаването, тоест запазването на любовта, или раздразнението като агресия към любовта се включват без участието на волята и съзнанието ни, но се определят от предишният ни опит. Ако си успял да простиш на любимия човек, който те е обидил, ще успееш да запазиш любовта и да оцелееш при свръхдълбоки дестабилизационни въздействия. Ако си ревнувал, мразил и презирал, агресията, а след това и програмата за самоунищожение те убиват автоматично, а ти дори не подозираш за това.

— Енергетиката ни все по-малко съвпада с енергетиката на Земята и Слънцето — обяснявах аз. — Връщането ни към хармонията ще стане чрез дестабилизиране на човешките ценности и съответно чрез повече любов към цялото човечество.

Към днешен ден човечеството може да запази Божествената любов при колебание на ценностите до пето ниво, тоест ценности, които обхващат пет свята. През следващите години духовните структури може да се дестабилизират до тринайсето ниво, тоест три пъти над възможностите ни. При това може и да не се стигне до глобални катастрофи. Просто възпроизводителните функции ще бъдат блокирани и жените ще престанат да раждат.

Вярно е и друго — може да се задейства програмата за самоунищожение. Това означава войни и катастрофи. Тогава ще оцеляват онези, които са свикнали да запазват любовта при мащабна дестабилизация.

Един пример: пълен провал в съдбата и финансов крах са колебания до тринайсето ниво. Оскърбление на първата любов и неудачно влюбване дават дестабилизация до деветнайсето и двайсет и първо ниво.

Да кажем всичко това сега с прости думи. Един младеж за първи път се е влюбил и е изпитал огромно, мащабно чувство на любов към момиче. Тя го е предала, обидила го е и е отишла при друг. Въпреки унизяването на човешката любов, той е успял да запази Божествената, преди всичко защото Божествената, всеопрощаваща любов, която не зависи от нищо, у него е била по-голяма от човешката — зависима, страхлива и обидчива. Този младеж в следващите катаклизми — обществени и касаещи цялата планета — ще успее да оцелее. Ако някой се пречупи при първата си любов, ще продължи да се пречупва във всяка следваща ситуация, без дори да подозира това.

Тъй като работата ми е да се занимавам с анализ на тънките структури, в които са скрити бъдещите събития, с мен става това, което може да стане и с други в бъдеще. Колебанията на моите тринайсет нива вече са в сила. Нараства програмата ми за самоунищожение, а не мога да направя нищо. Правя грешки в диагностиката си, ксгато съм заинтересуван от резултатите ѝ. Колкото по-силна е заинтересуваността, толкова по-малко са шансовете да се получи точна и първостепенна информация. В най-добрия случай се получава третостепенна информация, с малко значение. Затова, когато имам голяма неприятност или нещастие, нищо не виждам и нищо не разбирам. Имам една задача — да запазя любовта и да не търся виновни. Ако успея да премина през това изпитание, след това виждам главната информация и систематизирам всичко.

Преди си мислех, че виждането и методът ми ме правят неуязвим. После разбрах, че желанието ми да бъда неуязвим е главната опасност за мен. Мислех си, че вземам информация, а се оказа, че ми я дават. Дадоха ми няколко ситуации. Бях напълно беззащитен. Нищо не ставаше. Всичко се сриваше. Трябваше пак да се вкопчвам в чувството любов като единствена константа. И чрез нея се възстановяваше виждането, анализът и цялата ми система.

Ето че пак лежа и гледам утринното небе. Вътре в мен всичко хрипти. Знам, че този бронхит може да мине и без лекарства за два дни. Но това няма да реши проблема. Не мога да стигна до ясното разбиране какво представлява дестабилизация от първо до тринайсето ниво. Тя е свързана с възгордяването, с благополучната съдба. Тя е предаденото на децата и внуците нежелание да живееш, когато всичко край теб се руши. Но нали толкова пъти вече съм минавал през много тежки житейски ситуации, премахвал съм недоволството, като съм запазвал любовта. Защо те пак се появиха с такава сила? През последните два дни няколкостотин пъти се опитвах да анализирам какво става, а пълна яснота така и не получих.

Засега една от главните причини е израстването на децата ми и бъдещите им проблеми, които биха могли и да не преодолеят. Дъщеря ми кашля вече повече от два месеца. Това е свързано с бъдещи обиди спрямо мъжете. За мен тази ситуация е пределно ясна.

— Ти ще се обиждаш на други хора — казвам ѝ, — и предварително не го издържаш. Това може да удари по децата ти, оттук идва и кашлицата, която представлява задържане на обидата преди нейното появяване. Дръж се правилно. Промени се. Кашлицата ти трябва да мине.

Не знам обаче защо не минава. Вероятно все пак причината е в мен.

Спомням си 1971 година. Тогава рухнаха всичките ми планове и надежди за благополучна кариера. Мислех си, че съм приел всичко това съвсем спокойно. Оказа се обаче, че обидите към целия свят и нежеланието да живея са съществували, нещо повече — били са доста силни. Затова сега тези дълбочинни емоции са започнали да изплуват със застрашителна скорост и размах. Влязъл съм в много опасен период.

Преди няколко години се бях пошегувал:

— Преди ние презирахме и мразехме онези, които ни оскърбяваха и унизяваха, сега се учим да прощаваме на тези, които са унизили най-светлите ни чувства. Ще дойде време и ще започнем да мечтаем някой да ни обиди, но това няма да се случва. Несъвършенствата си ще изкупваме с болести и смърт.

Оказва се, че за мен това време вече е дошло.

Без всякакви видими причини започнах да се разпадам. Неприятностите, които взеха да се сипят върху мен в последно време, явно не са били достатъчни, за да ме стегнат.

Спомних си разговора с един контактьор. Гледайки съсредоточено пред себе си, той каза:

— Бях собственик на голяма смесена фирма. Основният капитал беше на Запад, за да върви по-леко работата. Нали разбирате, руската държава се държеше и продължава да се държи като дребен мошеник. Така че не само управлявах тази фирма, а и успях да възпитам сериозни бизнесмени. Всеки от тях върти големи пари. Изведнъж тези приятелчета от Космоса започнаха да се занимават с мен. Забраниха ми изобщо да се занимавам с бизнес. Когато попитах с какво да се занимавам, отговориха ми просто: «Стани учител по физкултура». Какво да се прави — отидох и две години работих така. Понякога цялото семейство гладуваше. Нещо повече, забраниха на дъщеря ми да учи в техникум, въпреки че имаше само шестици. Когато ги попитах: «Какво да прави тя?» — отговорът бе подобен: «Да отиде на село и да стои там, без да прави нищо». Разбрах, че са се заели сериозно със семейството ми. Кажете ми обаче, откъде се появиха тези изисквания и правилно ли е това от Божествена гледна точка? Предупредиха ме, че скоро ще получа друга работа и ще ми се наложи да работя много сериозно. Съвсем съм се объркал в тази безсмислица. Погледнах цялата ситуация на тънък план и му казах: — Мисленето съпоставя обектите и процесите във времето и пространството. Колко по-мащабно успеем да свържем причината със следствието, толкова по-големи възможности ще има нашето мислене.

Сега на Земята започват процеси, чийто мащаб не може да бъде оценен със съвременното ниво на мислене. Просто казано, не си представяме последиците от сегашната ни дейност. Започват стихийни, неуправляеми процеси, а ние не винаги разбираме това. Ако на Земята не се появят хора с мащабно мислене, след известно време ще се сблъскаме с процеси, които вече няма да можем да управляваме. Това, така или иначе, ще стане. Сега става дума за проценти. Ако не се повиши процентът на този тип хора, цялата цивилизация може да загине. При това не е възможна никаква помощ от страна на други цивилизации. Ние имаме имунни системи и в информационното, не само във физическото тяло. Една чужда информация може просто да убие цялата цивилизация, дори и в началото да се вижда някакво външно подобряване на ситуацията. Информацията, необходима за спасяването на цивилизацията, трябва да се инокулира в нейни представители и да бъде адаптирана. Така обработена, тя няма да бъде опасна.

Затова вашите три висши образования са капка в морето в сравнение с тази информация, която сте получавали през последните три години. За бизнеса ви и за други неща са били изразходвани огромни количества тънка енергия. За да запазят живота ви, са ви забранили да хабите енергията си и са свели контактите ви с хората до възможния минимум.

Има и още един нюанс. Нивото на нашето съзнание предполага и някаква степен на контакт с други светове. Ако нивото на контакт се повишава много бързо и изпреварва резервите от любов в душата, зависимостта от по-висшите духовни равнища рязко нараства. В обикновения живот зависимостта от човешките ценности отначало поражда страх, след това обида, а после болест. Ако тази верига се нарисува по-точно, отначало се появява обожествяване на човешкото, след това високомерие, като желание то да бъде защитено, после страх да не бъде загубено, след това обиди към целия свят, после обиди към самия себе си, после прехвърляне на програмата за самоунищожение върху потомците и накрая блокиране на всичко с нещастие, болест и смърт. Когато обаче установим контакт с високите нива на други светове, цялата тази верига стремително преминава през подсъзнанието ни и виждаме само последното ѝ звено — нашата болест и смъртта на децата ни. Затова обикновено контактьорите от високо ниво са безплодни или децата им умират.

— Значи така — обърнах се аз към контактьора, — започнали са да ви дават информация и възгордяването ви се е повишило десетки, ако не и стотици пъти. А вие дори не усещате това. Нещо повече, и извънземните не могат да ви спасят от смъртта, нито вас, нито дъщеря ви. Но ако в този момент ви откъснат от човешките грижи, ако изключат човешката ви логика, тогава чрез Божествената логика ще успеете да преработите цялата информация, необходима за новите форми на мислене. Това ще ви позволи да предприемете действия, насочени не към унищожаване, а към спасение на хората.

Личност

Лежа в леглото и гледам синьото утринно небе. Когато преди половин година започнах да се занимавам с темата за личността, се появиха признаци за сериозна опасност, стигащи до мистични намеци. Мащабът на личността се определя от съвкупния обхват на други светове. Значи, ако започна да работя над тази тема, неизбежно ще се уголеми радиусът на обхвата ми и може да не се справя с неуправляемото възгордяване.

Разсеяно гледам през прозореца и си мисля какво мога да направя. Разрухата ми започна преди повече от година. Силно отлагане на соли по цялото тяло. Започнаха да ме болят коленете, така че не можех и да вървя. Нощем изтръпваха пръстите на ръцете ми. Можеше, разбира се, и да погладувам, да изкарам солите, но вече знаех какво ще стане след това. Тялото ще стане меко и послушно, затова пък главата може да откаже, тоест блокирането на възгордяването да се прехвърли от тялото върху функциите на мозъка. През последните трийсет години мисля по двадесет и четири часа в денонощие. Сега имам голямо претоварване и главата ми е необходима както никога преди. Необходимо ми е сега да се справя с неуправляемото възгордяване. Вече забелязвам първите му признаци. През последната половин година, ако нещо дори и в най-дребните нюанси започне да се различава от процеса, който съм планирал, се появява силен изблик на раздразнение и гняв. След това тръгва програма за самоунищожение и се появява силна болка в главата. Преди бих казал, че съм получил нервен срив и нервно изтощение. Сега разбирам, че трябва да направя това, което е направил онзи контактьор. Да прекратя излизанията си пред публика, пътуванията, тоест известно време да забравя за всичко. От друга страна, ако са те вкарали в такава ситуация, значи има шансове да оцелееш. Има обаче и лоши признаци. Спомням си една августовска нощ в Крим. Седим на една скала около запален огън, а отдолу се вълнува Черно море.

— Момчета, искате ли да разберете как морето се отнася към всеки от нас? — попитах.

Всички се втренчиха в мен.

— Морето обича този човек — казах, — към онзи се отнася с леко пренебрежение и той се страхува от него. Към този — нормално. А на другия — морето желае смъртта му. Той има съвсем неправилно отношение към морето и за него е опасно да се къпе. Кой от нас беше последният?

Знаех, че няма да съм аз. Много пъти преди това съм гледал как морето се отнася към мен и всеки път виждах доброта и любов. Можех да плувам с часове при всякакво време и никога не се страхувах. Даже и ако кракът ми се схванеше, оставах си спокоен, защото знаех, че ще изплувам при всяка ситуация. Затова, когато приятелят ми каза, че последният съм бил аз, направо се обърках. По какъв начин съм се отнесъл неправилно към морето? При това през последното денонощие. Неочаквано си спомних.

В залива Гурзуф, до планината Медвед, има две скали в морето, които се наричат Адалари. Между тях дълбочината не е голяма — десет-дванайсет метра. Зад втория Адалар обаче измерихме дълбочината с въже и установихме, че е двайсет и осем метра. В миналото без плавници можех да се гмурна на дълбочина двайсет метра, естествено без акваланг. През тази година се гмурках на двайсет метра, но вече с плавници. При това близо до дъното водата е вече прохладна и кристално чиста.

— Ще се опитам да се гмурна, колкото мога — казах аз. Този ден ме болеше глава и носът ми беше запушен. На дълбочина повече от десет метра това може да е опасно. Когато се гмурнах, помислих си, че може да остана на дъното, ако се спусна до него. Изведнъж в главата ми се появи спокойна и ясна мисъл: «Е, добре, най-после ще се решат всички проблеми». След това тръгнах към дъното. През август 1998 година на повърхността водата беше с температура 27 градуса по Целзий. Много по-висока от предишните години. Казват, че такава температура не е имало изобщо през последните сто години. На десет-петнайсет метра вече беше прохладно, а след двайсетия метър започваше истински хладилник. Тъмно, студено, никакво удоволствие. Бързо изплувах нагоре към слънцето. При това в носа ми се спука някакъв кръвоносен съд и кръвта не беше тъмна, а ярко червена. Ако бях прекарал по-дълго време под водата, можеше да имам проблеми. Едва тогава осъзнах, че през деня фактически съм се опитал да се самоубия, само че така, че никой да не заподозре. На дълбочина под двайсет метра дори и двама опитни плувци не могат да извадят човек, лежащ на дъното. Разбрах, че в последно време в моето подсъзнание много тънко и незабележимо расте програма за самоунищожение. Но през лятото смятах, че е резултат от умора и големи нервни претоварвания. Оказа се обаче, че това е излизане на нови нива на съзнание, на взаимодействие с нови информационни източници. Разбрах защо в последно време незабелязано започнаха да ми сриват всички търговски инициативи и мащабни планове. Съвсем по друг начин погледнах на ситуациите, които се бяха случили през лятото. Една от тях беше толкова нелепа, че ми помогна да започна да се привеждам в ред. Същността ѝ бе следната:

Познавах човек, който ми бе помогнал в няколко случая, при това безкористно. Дребни услуги, но въпреки това ми беше приятно.

— Знаете ли, искам също да ви помоля за една услуга — каза той. — Трябва да преведа пари на една сметка в западна банка. Аз ще ви дам тук съответната сума пари, а вие ще я преведете на лицето, което ви каже този човек.

Много ми се искаше да му помогна и започнах да звъня на всичките си познати. Сумата обаче беше твърде голяма и никой не можеше да я преведе. Обадих се на този, който ми беше поискал услугата:

— Сигурно вече няма да успеем — каза той, — защото, ако до два дни сумата не бъде преведена, вече няма да има смисъл. Така че, благодаря за помощта и нека забравим за този разговор.

Тази ситуация обаче не ми даваше покой. Как така да поискам нещо и да не мога да го постигна? Продължих да правя нови и нови опити. След още един ден се срещнах с човека, който ми бе поискал услугата.

— Имате късмет — казах. — Намерих човек, който ще преведе парите. Ще дойда при вас след два дни.

— Чудесно — кимна той.

След два дни се срещаме и му казвам:

— Днес дойде роднината на човека, който ви преведе парите. Трябва да му дадете цялата сума.

Този, който ми беше поискал услугата, се усмихна:

— Нямам пари — каза той.

Учудено го погледнах и се опитах да разбера за какво става дума.

— Но нали казахте, че ще ги дадете?

— Имах предвид, че ще ги дам след известно време. Бих се справил и без вас.

— Добре. Кога можете да дадете парите?

— Ще се постарая колкото се може по-бързо, но реално ще стане след три месеца.

— Добре — отговарям, — ще чакаме.

Вечерта се обаждам в Америка и се опитвам да се оправдая пред човека, който е рискувал да се ангажира с мен:

— Нещо ще взема на заем, нещо ще продам, нещо ще спечеля — казвам му. — Ще започна да връщам парите в най-близко време. Дали този човек ще ми върне парите или не — няма значение, аз поемам ангажимента постепенно да ви ги възстановя.

Историята продължи. Три месеца по-късно отивам при човека, който ми беше искал пари. Преди това всяка седмица му звънях и той потвърждаваше своето обещание:

— Готов ли сте да върнете парите? — питам го. Той пак се усмихва:

— Нали знаете, че нямам пари?

— Добре. Кога ще можете да ги върнете?

— Не по-рано от три месеца — казва.

Седя и мълчаливо гледам в пода. Какво да правя? Да се опитам да реша въпроса по обичайния за Русия начин за възстановяване на справедливостта? Или да се опитам да използвам някои все още съществуващи възможности? В тази ситуация много ме радва само едно — нямам никаква омраза и обида към този човек. Вече само заради това можеш да си позволиш да загубиш всякакви пари. Аз се променям към по-добро и това е истинско щастие. Всичко останало са житейски проблеми.

— Да направим така — предлагам миролюбиво, — от днес сумата започва да расте. Първоначално с десет процента месечно. След три месеца ще бъде много по-голяма от днешната. Но ако в продължение на този месец ми върнете парите, няма да има никакви проценти. Нали взехте от мен назаем тази сума? Взехте я. Значи можете да вземете назаем и от някой друг.

След няколко дни се чуваме по телефона:

— Договорих се за заем и след две седмици ще ви върна сумата — казва той.

— След една седмица заминавам за Крим — отговарям. — При вас ще дойде мой далечен роднина, на когото безусловно вярвам. Той ще предаде парите на този, за когото са предназначени.

След две седмици звъня от Крим в Петербург. Чувствам, че с парите ще има някакви проблеми. Естествено причината е в моето състояние. Но неизвестно защо не мога да се приведа в ред. «Ще бъде много странно — помислих си, — ако роднината ми получи тези пари».

Това странно събитие действително се случи. Всички пари бяха получени. А на следващият ден се сбъднаха предчувствията ми. Поради нехайството на роднината ми цялата сума била открадната от чантата му. Разбрах, че са започнали да ме лекуват, при това с доста силни средства, и веднага си успокоих. След още един месец, през август 1998 година, рухна банковата система, а след това и икономиката на Русия. И заедно с нея целият ми бизнес. Душата ми тогава съвсем се успокои.

Забелязах, че стига малко да помечтая за нещо, не само мислено, но включвайки и чувствата си — и то незабавно започва да се разпада. Все пак главният чувствен потенциал трябва през цялото време да бъде насочен не навън, а навътре, не към човешкото, а към Божественото, особено сега, в наше време.

Бавно преглеждам идните събития. След десет дни е презентацията на петата ми книга в Москва. Пак ще ме питат: какво става с Русия? Защо хората, които са на власт, извършват нелепи и нелогични постъпки, като вредят на другите и на себе си? При това не става дума просто за корупция, когато държавата обеднява, а чиновникът забогатява, когато умишлено се саботира приемането на нормални закони. Съществува усещането, че хората в тази страна са се отучили да мислят и управляват. Това може в някаква степен да се обясни с факта, че при социализма тържествуваше непрофесионализмът. Безпринципни и безнравствени хора получаваха пари и власт, защото системата се основаваше на човека. А човекът не е толкова тяло, колкото дух и душа, тоест цели и принципи, морал и нравственост. И досега ние в подсъзнанието си носим тази насока.

Колкото по-силно е в душата на всекиго желанието да презира, да мрази и съди чиновниците, които са на власт, себе си и съдбата си, колкото повече цялата енергия отива за търсене на виновните и за омраза към тях, толкова по-малко енергия остава за разбиране на ситуацията и за правилни действия, позволяващи тя да бъде променена.

За да се разбере историята и правилно да се оценяват текущите събития, трябва десетки пъти да си повтаряш: «Не трябва да се търсят виновни. Виновни няма.»

Тогава енергията на разрушаването се превръща в енергия на съзидание и разбиране. Защо тогава все пак нашите депутати, чиновници и политици изобщо не могат да мислят и да управляват? Нещо при тях не е наред с времето. Те не умеят да свързват причината със следствието. Поразителна недалновидност.

Да разсъждаваме логично. Материята се състои от пространство, по-точно, според съвременната физика, това е усукано по определен начин пространство. Веществото и пространството се раждат от времето. За да се разбере ситуацията и да се управлява, трябва да се отстраниш и да се издигнеш над нея. Всяко събитие става във времето. Отстраняването от събитието представлява същевременно отстраняване от времето.

Колкото повече се отстраняваме от конкретната временна ситуация, толкова по-голям мащаб от време обхващаме и толкова по-бавно започва да тече самото време.

Ако може да се види едновременно цялата Вселена, тя ще бъде почти неподвижна. Всички човешки ценности също се състоят от време. А щом сме вкопчени в принципи и идеали, в морал и нравственост, в пари и кариера, не можем правилно да оценим всяка ситуация и да мислим нормално.

При нова и неочаквана ситуация степента на отстраненост и абстрахираност на човека трябва да нарасне неколкократно. Иначе той няма да може да разбере и да управлява новата ситуация.

Дългият период на политическа и икономическа стабилност незабележимо е променил мисленето на хората, живеещи на Запад. На тях им е все по-трудно да създават нови форми на мислене. В Русия бе разрушена идеологията, тоест духовността, морала и нравствеността. От духовните ценности всички се хвърлиха към материалните. Златният телец също рухна. Русия бавно и мъчително се учи да мисли, формира се нова идеология, преразглеждат се старите ценности. В Русия човешката логика работи много слабо. Всички са принудени малко по малко да започнат да се ориентират към Божествената. От тази логика по-късно ще се формират новата култура, идеология, конституция и закони.

Правя диагностика на Русия през 1917 година, преди революцията. Вкопчването в духа, душата и личността е огромно, много по-високо от смъртоносното равнище. Затова трябваше да победят болшевиките, затова трябваше да бъде унизена личността на страната и на всеки неин жител, да бъде унизена душата на страната, тоест нейната култура, идеология, морал и нравственост, да бъде унизен духът на страната, тоест законите ѝ. Сега става разбираемо защо при социализма тържествуваха лъжата и безпринципността, страхливостта и предателството.

Правя диагностика на Русия преди кризата през август 1998 година и след нея. Странно е, но след кризата енергетиката на страната става много по-чиста. Всъщност не се учудвам от пречистването ѝ, което е напълно естествено, а от мащабите му. Зависимостта не само от материалните, но и от духовните човешки ценности рязко намалява. Ако се съди по този динамика, Русия много сериозно я освобождават от всички вкопчвания. Тоест, има надежда за поява на ново, мащабно мислене.

Гледам и други страни. Оказва се, че положението не е много добро.

Съединените Щати, например, преди имаха прекрасни параметри, а сега енергетиката им все повече заприличва на енергетиката на Русия преди революцията. Концентрацията върху принципите, морала и нравствеността става все по-силна.

Положението в Германия е катастрофално. Концентрацията върху духовните ценности е огромна. В Холандия е още по-зле. Става ясно откъде идват наркотиците и хомосексуализма.

Започнах да разбирам историята, която ми беше разказал един приятел:

— Представи си — каза той, — откривам сметка в една берлинска банка. Влагам там 10 000 марки, а след това превеждам на тази сметка 20 000 долара от Америка. Това са повече от 30 000 марки. Общо стават около 43 000 марки. Във Франкфурт си купувам лека кола. Отивам във филиала на банката, посочвам номера на сметката и получавам 7000 марки. Толкова ми трябваха, за да си купя колата. Значи на сметката ми са останали около 35 000.

Решавам да си извадя кредитна карта, за да не тичам всеки път до банката. Отивам с преводачката в банката и заявявам желанието си да си направя карта. Немкинята зад компютъра ми каза, че не могат да ми издадат карта, защото на сметката си имам само 3 000 марки.

Изцъклих се.

— Искате да кажете, че нямам повече пари по тази сметка?

— Да, нямате повече пари.

— Какво да правя?

— Изяснете това в главното управление на банката в Берлин — свива рамене тя.

Отивам в Берлин, влизам в главния офис и се опитвам да разбера какво става.

Служителят на банката преглежда всичко и спокойно заявява, че на моята сметка няма пари. Разбрах, че съм загубил. Ето ти ги точните и изпълнителни германци.

Между другото ми разказваха — продължи той, — как в една немска банка двама съпрузи занесли голяма сума пари и ги дали на служителка, за да ги внесе по сметката им. Не се сетили да вземат документи, потвърждаващи факта на предаването на парите. След това служителката заявила, че не е получавала пари. Когато отишли да се оплачат на директора на банката, той им казал, че отдавна познава тази жена и такова нещо просто не може да се случи. Но пък аз прехвърлях парите си през други банки. Започнах да си мисля, че трябва да отида в Америка и да се опитам да намеря документи, доказващи прехвърлянето на парите в немската банка. Преди това обаче, за всеки случай, дадох пълномощно за разпореждане със сметката ми на един приятел, който живее в Берлин, за да се опита той да получи някаква нова информация. След две седмици той ми се обади по телефона. Какво мислиш, че ми каза?

Свивам рамене:

— Представа нямам.

— Оказа се, че на моята сметка има само 3 000 марки, а на доларовата ми сметка, както и преди е имало 20 000 долара. Те навярно не смятат доларите за пари. Тоест, когато съм ги питал: «Имам ли пари по сметката си?», те кой знае защо са имали предвид само марките. В някои банки постъпващата чуждестранна валута веднага се конвертира в местна. В Русия биха ми казали: «Малко са парите на сметката ви в рубли. Ако искате, преведете пари от валутната си сметка и ще получите карта».

В Германия обаче това е невъзможно. Там зъбчатите колела са включени само в едно положение. Щрак — готово, иначе е невъзможно. Знаеш ли, че в последно време нещо не е наред с мозъците им. Изглежда ти умен, нормален човек, но ако се сблъска с нестандартна ситуация, механизмът не сработва. Главата му е празна. Ако ситуацията на Земята рязко се промени, те всички ще умрат като мамути.

— Нищо — успокоих го, — Русия уравновесява всички. Мозъкът ни отказва при обикновена ситуация, затова пък в критични и нестандартни ситуации отнякъде всичко си идва на мястото — и логика, и ум, и далновидност.

Спомням си този разговор. В страната започва да се появява правилен мироглед и нормални закони. Тази страна от пустиня започва да се превръща в цветуща градина. С всеки изминат ден идеите стават все по-материални. От това, с какво мислене човек ще влезе в третото хилядолетие, зависи неговият разцвет или бързото му деградиране.

Ставам от леглото и отивам в банята. Отхвърлям настрана всички общи мисли и си мисля за предстоящия ден. За първи път през последните няколко години просто ще си лежа вкъщи и няма да правя нищо. Може би дори няма да мисля за нищо. Днес имам само едно мероприятие — трябва да отида при една болна от рак. Тя е в четвърти стадий и вече не може да се надигне.

Ако бях заминал за Крим, както бях планирал, нямаше да успея да отида при нея. След като стана така, значи е съдба. Пак започвам да пресмятам — ще мога ли да я лекувам? Съдейки по всичко — ще мога. Мога ли сега да я диагностицирам от разстояние? Не мога. Значи при мен има аналогични нарушения и при диагностиката може да възникне резонанс, опасен и за двама ни. В какво не съм успял да премина през изпитанията?

Вътрешно се изключвам от всичко и започвам да разглеждам събитията в собствения си живот. Във всяко събитие виждам едно и също нарушение — възгордяване, повишени амбиции и концентриране върху човешкото ми «аз». Вече не става въпрос за пари и благополучна съдба. Ситуацията е много по-мащабна и по-опасна. Последствията също са много по-тежки. Сегашната ми силна настинка и бронхитът също са свързани с това. Това е първата любов. Избликът на влюбеност в младостта ми. Оказва се, че при първата любов обхватът на човешките ценности нараства стотици пъти. Правилното поведение тогава е стотици пъти по-важно, отколкото в други ситуации.

Десетки и десетки пъти си припомням ситуацията, при която моята любов бе оскърбена, но все още не успявам да диагностицирам пациентката си. Дори и не бях подозирал какъв товар от недоволство към себе си, нежелание за живот и отричане от любовта съм натрупал при унизяването на моите светли чувства.

«Колко странно нещо е животът — мислех си. — Та след година-две бих могъл да получа рак на белите дробове и нямаше да разбера причината. Когато искам да помогна на друг, много по-лесно ми е да се абстрахирам от ситуацията и да получа правилно разбиране, което след това ще ми помогне да спася и себе си».

Оказва се, че при първата любов се докосваме до най-високите нива на духовните ценности. При обикновените си емоции обхващаме един-два свята, а при изблик на любов обхватът може да се разпростре върху всичките трийсет и три свята, тоест, върху цялата Вселена. Ако при унизяването на първата любов не търсим виновни, а прощаваме и запазваме любовта си към Бог, тогава имаме шанс да не зависим от цялата Вселена и да почувстваме реалността на Божественото си «аз». Значи на детето може да се каже:

— Твоята душа и тялото ти се подготвят за любов. Ти скоро ще я изпиташ, но най-прекрасната, светла, първа любов винаги ще бъде само средство за натрупване на Божественото в теб. Почувстваш ли, че човешката любов е само средство за Божествената любов, никакво човешко щастие няма да ти донесе зависимост, страх и обиди.

Отношение към лечителството

Втори декември 1998 година. Тази вечер заминавам за Москва. Там трябва да консултирам няколко души, които имат неразрешими проблеми. След това имам лекция.

С усмивка си спомням как се променяше отношението ми към приема на пациенти и сеансите за лечение. Първият импулс, това естествено е желанието да помогнеш на болния. Вторият импулс обаче при мен постоянно се променяше. Отначало беше нещо като среща очи в очи с чудото. Трябваше само да поискам и болният оздравяваше. Няколко пъти махах с ръце над възпалението и на другия ден то изчезваше. После вторият импулс стана концентрацията върху способностите, върху възможността да се усъвършенствам и да продължавам. За известно време единственият ми източник на доходи беше приемът на пациенти. Малко по малко всичко започна да се превръща в постоянно изкарване на пари. Тогава се захванах с живопис и душата ми си почиваше. След няколко години, като видях, че към екстрасензориката може да се отнасяме като към наука, пак се върнах там, защото не мога да живея без постоянно движение напред. Ставаше дума не просто за развиване на способностите ми, а за възможност да задълбоча разбирането си за света. По-късно се включих в кооперативна фирма към Първи медицински институт. И пак философията ми и способностите ми започнаха да се превръщат в инструмент за изкарване на пари. Желанието ми да продължавам с лечителството взе да изчезва. Това беше стена.

През март 1990 година за първи път се докоснах до това, което по-късно нарекох «кармични структури». Докоснах се до свърхдълбочинно ниво, където никой не беше прониквал. Медицината, психологията, педагогиката, физиката, философията и религията на това ниво се оказаха единно цяло.

Появиха се огромни перспективи за опознаване на света. За мен това беше като наркотик. След това отново всичко взе да се забавя. В някакъв момент дойде разбирането: «Не трябва да лекувам хората, трябва да им помагам да се излекуват. За това обаче те трябва да се променят. Значи трябва да се намерят възможности и начини за промяна на характера на човека до най-голямата му дълбочина».

В търсенето на такива промени логично стигнах до единствения изход: за да промениш себе си и характера си, трябва да излезеш извън рамките на своето «аз». Науката не предоставя такива пътища. Всички психотехники, химически вещества и физически техники дават само кратковременно отдръпване — дълбочинни и стабилни промени в характера на човека не могат да станат. Чрез отстраняването от човешкото, чрез натрупването на любов към Бог обаче това е възможно. Приемът ми на пациенти се превърна в търсене на възможности за промяна на характера, мирогледа и личността. Много важен момент: видях, че лозунгът не работи, ако авторът му сам не изпълнява това, към което призовава. Съдбата ме накара на собствен гръб да изпитам някои изводи, поставяйки ме в безизходни ситуации. И едва когато, вкопчвайки се в Божествената логика, успявах да ги реша, можех да ги съобщя на другите. И точно такава ситуация позволяваше на пациентите реално да се променят и да оцелеят в критична ситуация. Възможността да приемам пациенти стана за мен възможност да работя върху себе си, да спася не само себе си, но и децата си, защото се оказа, че наследствеността ми не я бива. В последно време приемът на пациенти стана за мен тежка и мъчителна процедура. А когато напоследък започна да се влошава и физическото ми състояние, както и всичко около мен, стана ми някак си неудобно да приемам хора.

Неотдавна обаче се справих с темата «личност» и светът отново стана за мен прекрасен. Разбрах, че е необходима още по-голяма степен на независимост от човешкото ми «аз».

Тези вкопчвания ще продължават безкрайно, докато смятам, че аз — това е само човек. Аз изхождам от първопричината, свързан съм с нея, нося я в себе си и моето истинско «аз» е Божествено. То е скрито в Бог и в любовта. Между човешкото «аз» и Божественото има междинни стъпала. Трябва да се изкачваме по тях, като все повече усещаме реалността на Божественото си «аз» и постепенно намаляваме зависимостта си от човешкото «аз».

Неотдавна, пред един сеанс започнах отново да се настройвам за тежка и мъчителна работа. Изведнъж ме осени, че преди казвах на хората: «Вие се молите не за да изпросите нещо, а за да можете чрез молитвата и любовта към Бог да промените себе си». Тоест, аз съм се молел за спасението на човешкото си «аз», а трябва да се моля за спасението на Божественото в себе си. Когато живеем за запазването и увеличаването на Божественото в душата си, ще разцъфтява и ще се развива човешкото. Казах си:

— Приемаш хора, за да им помогнеш да усетят реалността на тяхното Божествено «аз». Този прием е възможност и за теб да увеличиш Божественото в своята душа.

Пречистване

Седя в офиса и гледам часовника. В единадесет часа трябва да се обади пациентка, с която бях обещал да говоря по телефона. Сега е единадесет и петнадесет, но никой не звъни. Навън започва пролет, въпреки че е едва 19 февруари. Грее истинско пролетно слънце, но навсякъде още има сняг. Последният снеговалеж отначало разкраси града, а след това натрупаните купчини сняг започнаха да се превръщат в разкисната кафеникава каша. Градът пак стана това, което беше преди: мръсотия, кални улици, неработещи светофари.

«Страната на неработещите светофари» — мисля си. Спирам обаче по-нататъшното развитие на тази тема. Просто страната е унизена по отношение на морал, нравственост и човешка любов. Молили сме се на човешкото, значи трябва да преболедуваме тази тенденция. Търсенето на виновни в този случай само ще влоши положението.

С усмивка си спомням една ситуация от вчера. С един познат пътувахме по крайбрежната на Нева към Ермитажа. Прекрасно време, а Нева искреше под ледената си обвивка.

— Слушай, поне заради децата си не би ли искал да напуснеш Русия?

Дълго гледам през прозореца на колата пейзажа, който се разстила пред нас.

— Преди всичко заради децата си оставам тук — казвам. — Преди два дни се върнах от Берлин. Всички емигранти заминаха за Германия заради децата си. Почти осемдесет процента от тях станаха наркомани. Тук те бяха унизени по отношение на човешкото щастие, заминаха там и започнаха да се молят на това щастие и да живеят с него, концентрацията им върху съзнанието, върху човешкото им «аз» се засили няколко пъти. И за да оцелеят, децата им трябваше да станат наркомани.

— Е, и какво, ще седим в лайната и ще възпяваме любовта към Бога ли? — усмихва се събеседникът ми.

— В лайната се оказахме неслучайно, а пък любовта към Бог трябва винаги да се възпява. Освен това, аз не призовавам към нищо, само съобщавам факти. На прием при мен беше едно момиче — арменка. Заминава тя за няколко месеца в Армения — отслабва, чувства се прекрасно, радостно ѝ е на душата. Връща се пак в Германия и започва да надебелява, косата ѝ окапва, чувствата ѝ се притъпяват. Това са признаци на рязко засилваща се програма за самоунищожение. Немците, които живеят на територията на Германия, имат определен имунитет към повишеното човешко благополучие. Доста от тях, както ги видях, в миналите си животи са живели в Южна Африка. Там има концентрация върху човешката любов и пълна мизерия. В Германия е обратното — главното е благополучието и интелектът. За сметка на това сухата, педантична Германия вътрешно се уравновесява. Сега по цялата Земя се балансират противоположностите и започват сериозни проблеми. В миналото ревнивият човек се насочваше към кариера, способности и интелект, а възгорделият се живееше със семейството си или се унасяше в лириката и изкуството. Сега и едното, и другото е изпълнено докрай. Сега мятането от едно човешко към друго вече не помага. Сега трябва да се отхвърли човешкото и да се тича към Божественото. Ние обаче не сме свикнали на това, не го можем.

Събеседникът ми кара колата по крайбрежната улица и ме слуша с половин ухо.

— Не ти ли се струва обаче, че скоро всички нормални хора ще напуснат тази страна? Е, добре, вътрешната енергетика на Русия не е лоша — продължава той. — Това влияе положително на твоите деца и душата им се пречиства. Но кой ще ги учи и на какво ще се научат тук? Основните структури са разградени. От културата нищо не е останало. Научният потенциал е разрушен. Това ли е гаранцията за по-нататъшния разцвет на Русия?

Сега ми се струва, че това е случай, в който вътрешната ситуация е много по-важна от външната. Много заболявания се лекуват с глад. Но ако постоянно се гладува, настъпва изтощаване и смърт. Русия сега гладува преди всичко по отношение на духовността, нравствеността и човешката любов. Ако станат вътрешни промени, тогава и външно всичко ще се промени към по-добро.

Ако се разсъждава повърхностно, всичко изглежда по следния начин. Демокрацията е невъзможна без обмислена система от закони, без свобода на печата, без контрол върху чиновниците от всякакъв ранг и уволняването им, ако не могат да се справят със задълженията си или с действията си нанасят щети на обществото и държавата.

Продължаваме да пътуваме в колата и аз уморено и отпуснато гледам осветените от слънцето къщи и сияещия със снежна белота град. Спътникът ми хладнокръвно отбелязва:

— Когато Русия оздравее, ние с теб ще сме умрели. Нима ти харесва да живееш в такъв бардак?

Бесплатный фрагмент закончился.
Купите книгу, чтобы продолжить чтение.