электронная
400
18+
Диагностика на кармата

Бесплатный фрагмент - Диагностика на кармата

Книга 5. Отговори на въпроси

Объем:
310 стр.
Возрастное ограничение:
18+
ISBN:
978-5-4483-3758-1

18+

Книга предназначена
для читателей старше 18 лет

Преди написването на всяка книга аз се разболявам. Фината тъкан на съдбата ми се накъсва и разнищва. Животът става напълно непредсказуем. Започвам да нервнича и да се дразня. След това внезапно настъпва спокойствие. Никакви загуби, неприятности или неочаквани неща не могат да ме засегнат. Сега разбирам, че това е необходимо. Колкото по-плътна е информацията в книгата, толкова по-силно въздействие оказва тя върху читателя, а значи толкова по-голяма е моята отговорност, ако това въздействие се окаже неправилно. Качеството на информацията се определя от това, доколко съм се приближил към любовта и към Бог и доколко не съм зависим от човешките ценности и особено от духовните. Любовта не бива да се сраства не само с парите, но и с идеалите. Колкото по-тежки са страданията на човек по време на нещастия и болести и колкото по-големи усилия полага той да не зависи от тях, устремявайки се към Бог, съхранявайки и увеличавайки любовта си към Него, толкова по-чиста става душата му. Всеки от нас в някаква степен изминава този път. И чистотата на душата тук се определя не толкова от силата и количеството на мъките, колкото от концентрацията върху Божествената любов и степента на стремеж към нея.

Колкото по-напред вървя, толкова повече се увеличава обемът на информацията. Плътността ѝ също се увеличава. И зад фрази, които си приличат, се крие все по-голям смисъл. Това позволява на човек, прочел книгата, да се променя все по-силно. Често ме питат колко време продължават положителните изменения след общуването с мен или прочитането на книгите. «Променя ли се характерът ви — отговарям, — болестта изчезва. Колкото по-дълбоки са промените в характера ви, толкова и вие ще бъдете по-здрави».

Тази книга се нарича «Отговори на въпроси» и вероятно мнозина няма да получат отговор на това, което ги тревожи. Добре би било, ако читателите разберат, че главното не е конкретният въпрос и конкретният отговор. Пътят към изцелението — това е пътят към Бог. Тук чувствата са по-важни от мислите. Когато човек се концентрира не върху усещането за правилния път, а върху това, да задоволи съзнанието си, ефектът може да бъде обратен.

В книгата има въпроси, които се повтарят. Отговарял съм на въпроси, изпращани ми от зрители в залата. Преди всичко отговарям на конкретния човек, изпратил ми бележката. Десет човека ще ми зададат един и същи въпрос и аз ще дам десет различни по формата си отговори, т.е. когато отговарям, аз се ориентирам преди всичко към питащия, а не към самия въпрос. Струва ми се, че това ще помогне по-добре да се разбере смисъла на нещата, които излагам.

Нещастия, болести и липса на късмет преследват целият ни род. В семействата ни няма нито мир, нито любов. Каквото и да подхвана — или ще се развали, или аз няма да успея да го доведа докрай. Опитах се да започна допълнителна работа, защото ни души немотията — навсякъде ме лъжат. В работата — съкращения, вися на косъм. Неотдавна майка ми намери във възглавницата си муска за магия. Изхвърлих я, спазвайки магическите ритуали. Прощавам на човека, който го е направил, и моля за прошка Бога и хората за злото, което съм им причинила някога. Помогнете ми да върна здравето, мира и щастието на всички мои близки!

По-рано, виждайки полевите структури на автора на бележката, бих казал, че над този род тегне проклятие. Ето как виждам нещата сега. В тази жена са деформирани структурите, свързани с децата, внуците и правнуците. Причината се крие в три предишни нейни живота, а също в майка ѝ, баба ѝ и прабаба ѝ. Понеже освен това, което виждам директно, аз ползвам и количествени параметри, за да мога по-пълно да оценя ситуацията, то сега ще ги разтълкувам.

Вкопчването в способностите е три пъти по-високо от критичното. Зависимостта от принципите и идеалите — двойно. В моя речник това звучи по следния начин: способностите са затворени на 300 единици, бъдещето е затворено на 200 единици.

Колкото повече един човек зависи от някаква човешка ценност, толкова по-затворена за него е възможността да я владее. При критично ниво той периодично ще губи тази ценност, а при по-високо от критичното притежаването ѝ ще бъде съпроводено с нещастия, болести или смърт.

Повишената зависимост от способностите, интелекта, благополучната съдба се нарича «възгордяване»*. Повишената зависимост идва най-напред от неприемане на загубите на това, което притежаваш. Повърхностното ниво на възгордяването е повишена ориентация и зависимост от първото ниво на духовните ценности — способностите, интелекта и благополучието. По-мащабният и дълбочинен фон е, когато има повишена зависимост от принципите, идеалите, плановете и надеждите. Колкото по-значителни и мащабни са човешките ценности, от които завися, толкова по-голямо престъпление срещу любовта бих могъл да извърша.

Какво може да се каже на прост език за тази ситуация?

Личната карма обикновено съвпада с родителската. Ако в предишните животи е убивана


«възгордяване»* -от руски език «гордыня» — прекомерна гордост, високомерие, горделивост. Терминът по-нататък да се разбира в този смисъл.

любовта, вероятно и някой от предците е извършил подобно престъпление. Колкото по-голяма агресия е извършена срещу любовта, толкова по-дълго човек я носи в себе си. Колкото по-голям е размерът на престъплението, толкова повече душата на потомците се «замърсява» и толкова повече в следващите си животи човек ще отговаря за тези престъпления. Пречистването — чрез болести и нещастия — преди всичко ще бъде за него, а не за децата и внуците му.

Съдейки по информацията, прабабата на тази жена е извършила престъпление против любовта. Причината е във възгордяването, т.е. тя е спасявала не любовта в душата си, а своите принципи, своето достойнство и идеалите си. Смисълът на проклятието, тегнещо над рода, е в засилената подсъзнателна агресия към хората. Защото агресията към любовта винаги се превръща в агресия към света и към хората. Колкото повече вътрешно аз съм агресивен към света, толкова повече той е агресивен към мен. Хората с повишено вътрешно възгордяване привличат към себе си болестите и нещастията. Може да е странно, но многобройните неуспехи, болести, нещастия или проклятия помагат на членовете на такъв род да оцелеят. Чрез всичко това се намалява зависимостта и значимостта на човешките ценности. Тогава нараства импулсът на устремяване към любовта и към Бог и един такъв род може да оцелее.

Как може да се поправи положението? Първото, което трябва да се направи, е да се възпита импулс за устремяване към любовта и към Бог и с всеки изминат ден да се усилва. Когато сега излезете от залата, във всеки човек, който върви насреща Ви, трябва да виждате Божественото. Във всяка ситуация, която се случва около Вас, трябва да усетите проявлението на Божественото. Колкото повече чувствате висшата, макар и в момента непонятна за Вас, логика на Божественото, толкова по-малко ще зависите от човешката логика. Колкото повече сте открити за любовта, толкова по-малко ще зависите от съзнанието. Защото Бог е любов, а човек е съзнание. Припомнете си всички хора през живота си, които са Ви обидили, и им простете. Разберете и почувствайте, че това няма нищо общо с тяхната воля, че чрез унизяване на човешкото са спасявали Божественото във Вашата душа. Припомнете си всички моменти, когато сте потискали любовта в душите на другите хора, било чрез осъждане или чрез презрение и недоволство. Преминете през тези ситуации отново, като премахнете претенциите и запазите любовта. Припомняйте си я десетки, стотици пъти, докато не почувствате, че ако ситуацията се повтори, вие вече ще преминете през нея като съвършено различен човек. Молете се за децата, внуците и правнуците си, за да могат те да опазят любовта към Бог и да не търсят виновни, колкото и болезнена да се окаже раздялата с човешките ценности.

Разберете едно — ако Вие вътрешно не се промените, молитвата няма да Ви помогне. Трябва да се променяте чак до ниво рефлекси. Само отначало това е тежко, но ако сте решили да се променяте без връщане назад, винаги ще има резултат. На твърде много пациенти не успях да помогна, защото те бяха готови да работят над себе си, докато боледуваха или ги сполитаха нещастия, т.е. молеха се и се опитваха да се променят само за да оздравеят или да се избавят от неприятностите. Ние се променяме, за да се приближим към Бог, а не за да получим повече човешки ценности. По-късно те сами ще дойдат. Колкото по-малко зависим от човешкото щастие, толкова повече можем да имаме от него.

Що се отнася до тялото, тъй като възгордяването е повишена значимост на тялото и зависещото от него съзнание, периодичното ограничаване на храненето, дишането и общуването е полезно. Забавяне на съзнанието се постига, когато човек престане да критикува и оценява случващото се. Ритмичната музика и ритмичният танц също забавят съзнанието. Престоят във вода ни напомня за периода на бременността и за етапа, когато всичко живо все още се е намирало в океана. Затова чувствата ни стават по-активни, а съзнанието — по-бавно. Спокойното, ритмично ходене, ако продължава повече от половин час, започва да забавя съзнанието.

Неслучайно поклонниците са пътували пеша. Всяка мисъл и непреодолян стрес поддържа мускулите ни в напрежение. Ето защо автогенния тренинг, по време на който човек премахва всяко съжаление за миналото, всеки страх от бъдещето и всяко неприемане на настоящето, както и пълното мускулно отпускане, са много полезни.

Разнообразното хранене отнема на организма много сили, както и разнообразието на ситуациите, които ви заобикалят. Ето защо, колкото по-прости и еднообразни са режимът и диетата Ви, толкова повече сили ще имате да работите над себе си.

Има още един много важен момент. Мнозина са готови да простят на деветдесет и девет души, които са ги обидили, но няма да простят на стотния. В такъв случай работата е практически безполезна. Ако ще прощавате, трябва да простите на всички. Ако сте решили да се променяте, това решение трябва да е окончателно. Ако сте тръгнали по този път, не очаквайте щастие на следващия ден. Може да стане и обратното. Всичко тъмно в душата Ви ще започне да излиза, могат да започнат и истински разрухи — и във физическо, и в морално отношение. Ще Ви се стори, че последните остатъци от щастие, които сте имали, започват да ви напускат. Трябва да разберете само едно: след като сте решили да живеете, за да увеличавате Божественото в душата си, Вие вече сте станали щастливи и това щастие никой никога не може да Ви го отнеме. Истинското щастие никога не може да бъде отвън, тъй като ние губим всичко, което не е вътре в нас. Чувствата на радост и любов, които носим в душата си, ни дават истинското щастие и произтичат от любовта към Бог. Ако човек запазва в душата си чувствата на радост и любов, по-лесно му е да вижда първопричината във всичко. Доколкото чувстваме Бог във всичко, дотолкова сме щастливи.

В миналото хората се делели на две главни категории. Едните виждали само околния свят и били недоволни от него. Опитвайки се да го променят, те все повече се изпълвали с омраза и агресия. Или, борейки се с друг човек, те се борели със света, от който той бил част, с Вселената, част от която е светът, и в крайна сметка — с Бог. Втората категория е много по-малобройна — тези, които виждали Бог във всичко и затова не искали да се борят — нито със света, нито с Вселената, нито с хората. Мирогледът, създаден от тях — слабите и беззащитните — спасявал живота на твърдите и силните, но само ако те успявали да възприемат поне част от тази философия. Всеки човек във Вселената носи в себе си първопричината и е свързан с нея. Всеки човек носи в душата си Бог и е част от него. И на тънкия план, който излиза извън рамките на материята, пространството и времето, всеки човек е бог.

Затова, докато имаме физическа обвивка и свързано с нея съзнание, ние ще продължаваме да живеем в две логики: Божествената логика, излизаща извън рамките на тялото и съзнанието, и човешката логика, която се намира в тях. Тези две логики в някаква степен винаги са се преплитали. На пръв поглед всичко е изглеждало напълно противоположно. Като например наука и религия, идеализъм и материализъм.

Колкото повече могат те едновременно да се вместят в човешкото съзнание, толкова по-висока е степента на развитие на обществото. Сега човечеството се доближава до съвършено нов етап на мироглед и мислене. В това мислене трябва да съществуват едновременно и двете логики, не изключвайки се, а допълвайки се една друга. И тогава ще можем да се борим с друг човек, със ситуацията, не като изпитваме омраза, а като запазваме и увеличаваме любовта, все повече виждайки Божественото във всяка ситуация. Човешкото започва от Божественото. И колкото повече се стремим към първото, толкова повече ще получваме второто.

Нашето тяло представлява устойчива информационна структура. Има два вида информация:

1. Божествена. Тя излиза извън рамките на пространството, времето и материята. Усещаме я чрез чувството любов.

2. Човешката, както и Вселенската, като цяло има конструкция, т.е. по определен начин е ориентирана в пространството и времето. Информацията е векторно понятие. Колкото по-голяма е плътността на новата информация, толкова по-голяма е степента на дестабилизиране на информационната групировка. Казано просто — за неподготвен човек новата информация може да бъде опасна. Затова носителите на нова информация обикновено са имали печална съдба. Новата информация обаче идва не само чрез друг човек. Всяко дестабилизиране на тялото и духа представлява взаимодействие с нова информация. Затова тези, които много са боледували, преживяли са много нещастия в живота си, намирали са се на границата между живота и смъртта, изпитвали са мъки — духовни и физически, са били по-мъдри от онези, на които не се е случвало подобно нещо. Повишената стабилност на човешките ценности усилва възгордяването. Такъв човек трудно възприема нова информация.

И ето, пред мен седи пациентка и внимателно ме гледа в очите:

— Чели ли сте четирите книги?

— Да, всичките — отговаря тя.

— Не фалшификатите, а истинските?

— Да, вече мога да различа фалшификатите.

— Тогава ще ви разкажа какво виждам и мисля. Сега лесно ще ме разберете. Прапрабаба ви е направила аборт в петия или шестия месец от бременността си. Темата е възгордяването. За да може една жена да роди здраво дете, тя трябва да му даде импулс за стремеж към Божественото. Това става лесно. Трябва да се запази любовта, когато е унизено всичко човешко. Всяка жена преди зачеването или по време на бременността трябва да преодолее изпитание дали ще запази любовта, когато ѝ отнемат човешките ценности. Отнемането, намаляването на значимостта на всичко човешко, т.е. пречистването на душата, минава през несправедливи обиди или измяна на мъжа, провалени ситуации, крах на идеалите и надеждите, през болести и неприятности. И доколкото жената не търси виновни и приема света и хората такива, каквито са, доколкото вижда Божествената воля във всичко, доколкото се стреми да запази Божествената любов, т.е. независещата от нищо любов, дотолкова тя ще роди здраво потомство. Ако обаче защитава своето достойнство, принципи и идеали и така потъпква любовта, тя създава мощен импулс за стремеж към човешкото и отричане от Божественото. Това е линията на израждане на рода. В такива случаи ясновидците казват, че над рода тегне проклятие. Потомците на такава жена не могат да се похвалят нито със здраве, нито с щастлива съдба. Животът им няма да се урежда, т.е. условие за оцеляването им ще стане периодичното губене на човешки ценности, които те подсъзнателно правят цел и смисъл на живота си. Ще има и загуба на духовни ценности и това може да стане чрез намаляване на способностите, психически болести, наркомания, алкохолизъм, престъпно или недостойно поведение.

— Вие — обръщам се към пациентката си, — носите същата тенденция на повишена зависимост от способностите и интелекта, от принципите и идеалите, от любимия човек. Вашата прапрабаба, а значи и вие в миналите си животи сте обожествявали любимия човек и сте обичали в него човешкото повече, отколкото Божественото. Когато е идвало ред за пречистване, нито вие, нито предците ви сте го приемали. Вътрешната ви зависимост от способностите и принципите е висока — няколко пъти над опасното равнище. Това автоматично означава повишени претенции към близките, неприемане на травмираща ситуация, постоянно търсене на виновни или в другите, или в себе си. Всичко това се отразява негативно върху детето ви, заради което сте дошли днес.

— Кажете, какво е това Божествена любов? — неочаквано пита жената.

— Това е любовта, която не зависи от нищо. В такъв случай дали човекът е умен или глупав, благороден или негодник, остарял, станал инвалид, дали ви е предал, захвърлил и си тръгнал — ако сте го обикнали, продължавате да го обичате независимо от всичко. Божествената любов разглежда любимия човек и целия свят като възможност за проява на любов.

Продължавам да говоря, но виждам, че нещо пречи на жената.

— За да можете по-лесно да се промените, най-напред трябва да премахнете агресията си към мъжете. Вашата обида спрямо някакъв мъж в миналото сега ме атакува и на вас ви е по-трудно да разберете и приемете това, което казвам.

— Какво да правя? — вълнува се жената.

Въздъхвам и я гледам. Прочела е четирите книги, а по усещане е като чист бял лист. Разбирам, че причината не е в нея, а в тенденцията, която носи в себе си. Веднага обаче възниква въпросът: защо след като е прочел четирите книги, човек не разбира елементарни неща? Отново стигам до простия извод, че ако чувствата не са готови да приемат информацията, не позволяват и на съзнанието да я възприеме.

Спомних си как на прием беше дошла една жена с дете, тежко болно по рождение. Беше прочела, мисля, три книги. След това започнали страшни болки по цялото ѝ тяло.

— Болките бяха такива, че започвах да вия — разказваше пациентката. — Особено силни бяха в областта на пъпа — казва тя и посочва с ръка. — Бяха доста по-силни, отколкото при раждане. Това продължи два месеца. Побърквах се и не знаех какво да правя. Започнах да крещя: «Господи, прости ми за убийството на любовта в миналите ми животи, прости всичките ми грехове в миналите ми животи!» Болките веднага намаляха, а след това постепенно изчезнаха.

«Колкото по-малко е в подсъзнанието любовта към Бог, толкова по-слаба е опорната точка при кардинални вътрешни промени и толкова по-тежко и мъчително стават тези промени» — помислих си аз.

Разказваха ми за друга жена, която се опитвала да чете книгите ми, но не успявала. «Сякаш ми бяха сипали пясък в очите — удивлявала се тя. — Не можех да чета и това е.» Тя имала научна степен, но и повишени претенции към хората и към околния свят. Давала твърда, еднозначна преценка на всичко случващо се. Известно време след това лекарите ѝ поставили диагноза, която практически не ѝ давала шансове да оцелее. Отново започнала да чете книгите ми и този път ги прочела без всякакви затруднения. Направила първата крачка, а не могла да направи втората. «Добре де — казвала, — прочетох книгите и с някои неща съм съгласна. Защо обаче трябва да простя на мръсника и подлеца, който ме е обидил?»

Ето, и сега отново се опитвам да обясня на седящата пред мен жена какво трябва да направи, за да помогне на болното си детенце.

— Преминете през живота си отново и променете отношението си към това, което се е случило. Преминете правилно през всяка ситуация. Приемете унижението на всички човешки ценности като спасение на Божественото в душата си.

Тя мисли съсредоточено и след това бавно казва:

— Аз още преди да прочета книгите ви се опитвах да се променя по някакъв начин. Сега съм съвършено различен човек от това, което бях преди двайсет-двайсет и пет години. Защо въпреки това всичко е толкова зле?

— Сегашното ви правилно поведение ще даде резултат след десет-петнайсет години, а това, което сте правили в младостта си, се реализира във вас и в детето ви сега.

Имах пациентка, с която говорих два пъти, а след това тя бе и на петдневен семинар. Можех да започна обикновени прегледи, но реших преди това пет дни да чета лекции, за да се научат хората да работят самостоятелно. Четях лекции и диагностицирах участниците в семинара, за да видя какви промени стават. Двайсет и пет-трийсет процента от тези хора идваха за преглед вече здрави. Тази жена след семинара получи и видеокасети. Когато след известно време погледнах нейното поле и ѝ казах, че всичко е много зле, тя бе шокирана.

— Но аз напълно се промених. Вече съм съвсем друг човек — каза тя.

— А преразгледахте ли миналото си? Минахте ли десетки пъти през младостта си?

Тя учудено сви рамене:

— Не, не мислех, че е необходимо.

— Още веднъж казвам — колкото повече е Божественото в душата ви, колкото по-малко любовта ви зависи от всичко човешко, толкова по-лесно ще ви е да разберете, че миналото, настоящето и бъдещето са единни, че миналото никъде не е отишло, че то е тук сега и ви държи много здраво. За да промените настоящето и бъдещето, трябва да промените отношението си към миналото. Тогава ще има резултат.

Гледам пациентката и се опитвам да оценя резултата от обясненията си. Засега е плачевен. Жената задава нов въпрос:

— А можете ли дистанционно енергетично да помогнете на детето ми?

Отпускам се и тъпо гледам в пода. Това вече е изпитание за мен. Изглежда, че не ме разбират. Може би не е чела книгите и е излъгала, за да я приема, надявайки се, че ще работя и ще направя всичко вместо нея? Странно. Правя нов опит.

— Дистанционно въздействие върху вашето дете се извършва, когато разговарям с вас. То е толкова по-силно, колкото по-силно се променяте вие. Ако обаче сега просто седна и започна дистанционно да предавам енергия, това ще доведе само до временно подобрение. Във вашия случай няма да помогне.

— Добре, а външно мога ли да предприема някакви решителни действия, за да спася детето си?

— Можете и трябва. Но разберете едно — това е много слаба помощ, независимо от външната ѝ ефективност. Много повече ще успеете да помогнете на детето си, ако се промените вътрешно. Колкото по-необратимо се промените, колкото повече се молите за рода си, за себе си и за потомците си, толкова повече външните ви действия ще имат положителен ефект.

— А ще имам ли сили? — с тъга и уплаха пита тя. Свивам рамене и я гледам в очите:

— Бог не дава непосилни изпитания.

— А как да се моля? Как да искам прошка от Бог?

— Представете си, че някой човек е искал да ви помогне. За спасението ви са били необходими сурови действия, а вие не сте го разбрали и не сте го приели. По-късно, когато сте осъзнали за какво става дума, отивате при този човек и със свои думи му искате прошка. Така се обръщайте към Бог и искайте прошка. Без Божественото в душата умира човешкото. Чрез унизяване и отстраняване на човешкото, Бог е спасявал душата ви, а вие не сте го разбирали и не сте го приемали. Затова искайте прошка.

— А как да преразгледам живота си?

— Отначало просто го изживейте отново и повтаряйте: «Господи, виждам Твоята воля във всичко». Пречистването започва с виждането на Божественото във всичко, което става около нас. Тогава разбирате, че няма човешка воля в този, който ви е оскърбил, предал и унизил. Има Бог, който спасява и лекува вашето истинско, вечно «аз», когато то започва да зависи от човешките ценности. Когато разберете, че няма виновни, у вас няма да има агресия, а като няма агресия, няма да има и болести.

Жената си тръгва, а аз седя и си мисля защо някои улавят информацията във въздуха, като прочетат една книга или гледат една видеокасета, и после оздравяват. Защо мнозина, дори след като са прочели всички книги и са били на преглед при мен, често не разбират какво им казвам? Може би им пречи характерът, нежеланието да простят на някого? Може би имат прекалено твърда и възпитавана с години неправилна ориентация? Може би недостиг на информация? По време на срещите и разговорите си се убедих, че новото се усвоява най-добре тогава, когато човек задава въпроси. Мисълта, че все пак е необходимо да напиша книга, в която да има отговори на въпроси, ставаше все по-важна.

Обещах на читателите да завърша тази книга през есента на 1997 година. Но минаха месеци, мина половин година, а не се чувствах готов да започна да я пиша. Мина точно една година. Едва сега почувствах, че съм готов. Написването на самата книга стана бързо. Ако втората си книга писах три години, за четвъртата ми трябваха три месеца. Разбирам обаче, че ако книгата не се е събрала в единен организъм, не е придобила някаква вътрешна независимост от мен, тя няма да бъде следващата книга, а имитация на предишните. Материалът бе готов преди година, но някак си не беше събран и свързан. През последните месеци разбрах колко необходима е петата книга.

Това, което за мен бе отдавна преодоляна и несъществена дреболия, за мнозина се оказваше непреодолима бариера, която не им позволяваше да оцелеят или да оздравеят. Ще посоча няколко примера.

Идва жена на преглед. Работи върху себе си няколко часа. Гледам полето ѝ. Резултатът е нулев.

— Как се молихте? — питам я. Тя разперва ръце.

— Обръщах се към Бог и молех да се махнат греховете от мен и потомците ми.

— Разберете — казвам, — че не сте дошли в ателие за химическо чистене, където срещу някакво заплащане ще ви махнат всички «мръсни петна». Вие сте се отнасяли неправилно към живота. Проявявали сте агресия към Бог, към любовта и към хората. Сега се обръщате към Бог и искате прошка за това. Трябва да почувствате, че вече е невъзможно да се отнасяте към света, както преди. Молитвата е средство да промениш сам себе си. Отричаме се от всичко човешко и се устремяваме към Бог, който не е само някъде отгоре, но и вътре в нас. Колкото повече се устремяваме, толкова повече Божествено носим в душата си. Увеличаването на Божественото в душата е най-голямото възможно щастие. Най-тежкото изпитание, което може да се случи в живота, е да съумеем да запазим любовта си към Бог, когато се руши всичко, към което е привързана душата ни.

Всеки човек си има своя представа за щастието. Но все пак нещо трябва да обединява всички хора. А всичко е толкова просто. Човек изпитва състояние на щастие, когато в душата му се увеличава любовта.

Има нещо, което психологията не може да обясни. Човек получава повишение в службата, идват големите пари и изведнъж се самоубива. Би трябвало положителните емоции да укрепват здравето и живота на човека, а фактите често говорят за обратното. Щастието може да убие много по-бързо от всички неприятности. Този феномен лесно може да се обясни. Многото пари, големите материални блага обикновено рязко засилват зависимостта на човека от тях. Избухва подсъзнателна агресия и количеството любов в душата намалява. На фона на струпалото се благополучие човек се чувства дълбоко нещастен. Самоубийството в този случай представлява подсъзнателен опит да се прекрати процеса на разпадане на любовта в душата.

Спомням си друга жена, на която казах, че в основата на нейните проблеми е желанието ѝ да обожестви мъжа си.

— Какво ти обожествяване? — запротестира тя. — Не мога да го търпя. Постоянно ме дразни. Да, в миналото имаше това, за което говорите, но сега го няма.

— Вие съдите по повърхностния слой на емоциите си. Тяхната инерция е незначителна. В душата ви обаче има емоции, които обхващат целия живот. Вие носите в себе си чувства, които продължават десетки и стотици животи. Ако сте ги «разгърнали» неправилно, повярвайте ми, че десет или двайсет години често пъти са твърде кратък срок. Колкото повече претенции, раздразнения и недоволства имате към близък човек, толкова по-силна е зависимостта ви от него. Т.е. в душата си продължавате да се молите на любимия човек, без дори да подозирате. Колкото повече сте се молили на него в миналото, толкова по-голяма зависимост от него е възниквала и толкова повече раздразнения, недоволства и обиди сега ще изпитвате към него. Започнете с премахване на претенциите към близкия човек. След това се обърнете към Бог и поискайте прошка за това, че сте обичали любимия човек повече от Твореца.

Жената отиде в друга стая и два — три часа се моли. Когато отново влезе при мен, погледнах я на тънък план и бях смаян. Положението беше много по-зле, отколкото при първата ѝ поява при мен.

— Как се молихте? Тя се удивява:

— Както казахте. Молих прошка от Бог за това, че съм обичала мъжа си.

— Нима така казах?

— Разбира се.

— Точно така?

— Да, точно така…

Бавно си поемем дъх и след това бавно го изпускам:

— Разберете — казвам, — ние живеем с любов. Каквото и да обичаме, винаги го обичаме едновременно и с Божествена, и с човешка любов. Ако Божествената любов е повече от човешката, това е щастие. И тогава, обичайки другите хора и околния свят, ние няма да зависим от тях. Ако човешката любов е повече от Божествената и тази диспропорция се увеличава, зависимостта от това, което обичаме, рязко се засилва. Появява се и нараства агресията, а след това идват нещастия и болести. Когато искате прошка за това, че сте обичали, извършвате престъпление пред любовта и пред Бог.

След това дълго мислих за тази грешка и разбрах, че има още една причина — неясните и неточни формулировки, които давах на пациента. Започнах да не противопоставям Бог и човек.

— Външната ни обвивка е човешка — казвах на пациентите, — а отвътре е Божествената. Ако обичате първо Бог в любимия човек, а след това — човешката му обвивка с нейното тяло и съзнание, то както и да обичате, човешкото ще бъде вторично и няма да зависите от него. Колкото във всичко около вас виждате и чувствате Божественото, толкова ще виждате Божественото и в любимия човек.

Неотдавна се случи нещо парадоксално.

Консултирах един човек, при това нееднократно. В началото тръгна добре. След това започна бавно, но неотклонно «да се свлича». Нещо повече. Когато започнеше да се моли и да работи над себе си, ставаше още по-зле. При това всичко се случваше толкова плавно, че не можех да разбера каква е причината. Бъдещето на пациента ми постоянно се затваряше. Обяснявах му какво е вкопчване в идеали, принципи, надежди и мечти, той започваше да работи, имаше подобрение, а след това всичко се проваляше. На пациента взе да му се струва, че нещо в моята система не е наред.

— Изглежда, че е по-добре да не работите над себе си така, както ви съветвам — казах му аз.

Това беше фактически при последния ни разговор. Той изясняваше някои подробности и зададе неочакван въпрос:

— От дете съм мечтал да постигна повече от другите — и повече пари да имам, и да бъда по-добър. Голям грях ли съм извършил?

Нямаше никакъв грях, всичко беше напълно нормално. Той бе изумен:

— Как така? Бях сигурен, че е грях и цяла година се молех да ми го простят.

— Като начало не е лошо — казвам, — цяла година да се занимаваш със самоубийство. Ето това е вкопчването в идеалите, което излизаше през цялото време. Любовта ражда и духовното, и материалното. Любовта е и ляво, и дясно. Чрез любовта може да се съедини всичко и да се примирят най-големите противоречия. Ако човек е ориентиран не към любовта, а към духовността, за грях се смята всичко противоположно, т.е. стремежът към материалното. Тогава притежаването на пари става грях, сексуалните желания — също, стремежът да се постигне много и да се получи много подлежи на осъждане. На вас още от детинство са ви натрапвали духовните традиции и същевременно са ви инжектирали отровата на техния приоритет над любовта. Неправилното използване на моята система може да бъде много опасно. В такъв случай, струва ми се, че е по-добре изобщо да не започвате.

— Добре, сега разбрах, че желанието за човешко щастие не е грях. Какво представлява тогава вкопчването в мечтите, надеждите и идеалите?

Обяснявам:

— Ако просто искате да постигнете повече от другите — това е нормално. Ако обаче се стремите към нещо, за да унизите някого, да отмъстите на някого, да се поставите над някого, т.е. отвътре в желанието ви се крие агресия по отношение на любовта и хората, тогава това е вкопчване в мечтите, плановете, целите и бъдещето. В такъв случай бъдещето се затваря и няма да ви позволят да постигнете онова, което искате или пък при постигането на целта може да загубите здравето и живота си.

Едно момиче ми разказа много интересна ситуация, свързана с нея:

— Започвах да се моля и след това чувствах, че просто летя. Минаваше известно време и колкото повече се молех, толкова повече, неизвестно защо, мислех за пари. При това неспирно, до изстъпление. Ако се опитвах да унищожа и изхвърля тези мисли, ставаше още по-лошо. Просто някаква дяволска история. След това изчезваше всякакво желание да се моля. Когато спирах да се моля, ми ставаше по-добре.

— Вие просто сте се молили не на Бог и любовта, а на духовността — обяснявам ѝ аз. — Т.е. отначало сте се молили на Бог и затова сте летели като с криле, а след това постепенно се е включвало съзнанието, духовността е измествала любовта, а вие не сте го чувствали. За да може тласъкът надясно да не ви разкъса, вие интуитивно сте включвали тласък наляво, към материалното.

— Какво да правя? Как да се моля? — в недоумение пита тя.

— Просто трябва да разберете, че любовта може да бъде и безнравствена, и безпарична, и няма да пострада от това. А парите и нравствеността без любов стават на пух и прах.

Една жена, която бе прочела всичките ми книги и бе гледала всички мои видеокасети, ми призна:

— Всичко това е невероятно сложно, много е трудно да се разбере.

— Всичко е невероятно просто — отговорих. — Всичко, което съм написал, може да се сведе до няколко изречения:

1. Винаги и навсякъде да запазваш любовта към Бог и да я увеличаваш.

2. Във всичко да виждаш и обичаш Бог, да чувстваш висшата воля.

3. Да не търсиш виновни.

4. Да приемаш света и хората такива, каквито са. Светът произлиза от любовта, изпълва се с любов, отива си в любовта и става любов.

За съжаление, някои анализират отделни детайли в книгите, които съм написал, като забравят за главното. И обратно — други прочитат само една книга, получават усещане за главното и по принцип вече може и да не четат останалите книги.

Два примера, за които ми разказваха пациентки. Първата разказа историята на сестра си:

— Сестра ми имаше рак, четвърти стадий. Започна активно разпадане на тъканите и диви болки. През юни започнаха да ѝ слагат морфин и така три месеца. Състоянието ѝ продължаваше да се влошава. През септември ѝ дадох да прочете вашите книги — първата и втората. Прочете ги, много неща разбра и преосмисли. Стана ѝ по-добре, но продължаваше да взема морфин. През декември се отказа от наркотика. Обърна се към лекарите за ново изследване. Те бяха шокирани — нямаше нито тумори, нито метастази. Месец след това се обадила по телефона във вашия офис и там нещо ѝ отговорили доста грубо. Тя каза, че вече не вярва в книгите на Лазарев, не вярва в Библията. Два месеца след това сестра ми умря от рак.

— Сестра ви е прочела само две книги — обясних аз, — а в четвъртата се казва, че не трябва да се молиш на идеали, духовност и благородство. Въпреки че ракът ѝ е изчезнал, причините за заболяването са останали. Любовта и духовността за нея са били едно и също. Била е подложена на изпитание с унизяване на духовността, заради запазването на любовта. Тя не го е издържала и за да спаси душата си, е умряла. Трябва да се разбере, че надеждите, както и разочарованията са чисто човешки понятия. Те са функции на съзнанието. Затова не е възможно да се надяваш на Бог, както и да се разочароваш от Него. Бог може само да се обича.

Другата пациентка ми разказа за своя приятелка. Тя имала проблеми с пикочно-половата система, които се засилвали. Обърнала се към лекарите и те ѝ направили изследвания. Диагнозата била просто безнадеждна. Рак, обширни метастази, операцията е безсмислена. За по-голяма точност ѝ предложили да дойде след една седмица да повторят изследванията. Отишла при приятелката си и ѝ казала, че е обречена и трябва да се подготвя за смъртта.

— Умираш не умираш, прочети тези книги, поне ще ти стане по-леко на душата.

За три дни болната прочела всичките ми книги. След още четири дни отишла на изследвания. Вече нямало нито тумори, нито метастази. Лекарите вдигнали ръце и казали, че сигурно са объркали снимките.

И досега не разбирам защо един човек може да се промени, а на друг му е по-лесно да се разболее и да умре. Каквото съм разбрал, съм го написал. Чувствам обаче, че зад всичко това се крие нещо по-голямо. Понякога се създава впечатление, че на определен човек му отнемат възможността да поиска да се промени. Вероятно страданията, болките и смъртта пречистват душата по-добре от моя метод. И ако човек не е преминал изпитанията под формата на различни страдания, не му позволяват да разбере и приеме това, което казвам аз.

Впрочем, мнозина не могат да оздравеят, защото очакват прекалено бързи резултати. Един пациент ми каза:

— Вече три дни работя над себе си, а не виждам резултати.

— Вие сте се държали неправилно през последните си три живота — отговарям, — а искате да промените всичко за три дни. Днес са се променили мислите ви, но няма гаранция, че утре няма да се върнат обратно. Ако мислите ви принадлежат лично на вас, то чувствата ви са същевременно чувства и на вашите деца и внуци, чувства на вашите близки. Агресивните чувства потискат околните, а добродушните ги спасяват.

Когато бях в Израел, ми разказаха следния случай. Едно момченце имало рак и бавно умирало. Лекарите били безсилни. Детето имало любим футболист и помолило майка си да му помогне да се види със своя кумир, футболистът дошъл и поговорил с момчето. След това довел целия отбор. Започнали да ходят при детето. Самочувствието му постепенно се подобрявало. След това футболистите започнали да го вземат със себе си на състезания. Момчето оздравяло. Чувството на радост и любов направило това, което не могъл да направи нито един специалист.

Спомням си за едно поразително писмо, което прочетох в едно списание. Млад мъж с жена и дете получил счупване на гръбнака и се оказал прикован на леглото. Лекарите казали, че никога няма да може да ходи. Известно време след това той се опитал да се самоубие. Жена му тогава казала, че няма да го изостави — ако той умре, и тя ще умре с него. Същата вечер, в болничната стая, въпреки присъствието на външни лица, те имали сексуален контакт и всичко станало съвсем нормално, точно както преди. Няколко месеца след това той се изправил и проходил.

Трябва веднъж завинаги да се разбере едно просто нещо — няма неизлечими заболявания.

Ако можем да удържаме в душата си чувството на радост и любов, ще можем постепенно да преодоляваме и всяка болест.

Впрочем, когато ме питат как да се определи дали правилно се държи човек или не, отговарям: «Засилването на контакта с Бог се възприема като чувство на радост и любов, която не зависи от нищо друго. Да се стигне до това състояние понякога е твърде трудно. Ако някой от близките помага, този път се съкращава».

По принцип аз помагам на пациентите си да правят точно това. Използвам знанието и натрупания опит, предавайки правилното възприемане на света, което се формира и развива у мен чрез подобни страдания и изпитания.

Понякога ме питат защо няма подобрение, въпреки че е налице дълга и напрегната работа. Отговарям: «Ако сте се обърнали към Бог и към любовта, ако не търсите виновни, вече имате резултат, вече имате подобрение. Въпрос на време е кога то ще стане видимо и реално. Един от главните проблеми, които пречат на бързите промени, са замърсените души на потомците». «Трудно е да замърсиш децата, внуците и правнуците си — казвам на пациентите, — техните души са достатъчно добре защитени. За да може «мръсотията» да проникне в душите им, трябва дълго да си носил в себе си обиди или желание за отмъщение, да си бил недоволен от околния свят и от хората. Ако обаче сте ги «изцапали», изчистването също ще бъде тежко. Дори и кардинално да се промените, пречистването на душите на децата, внуците и правнуците няма да стане веднага. Трябва да мине известно време, което да гарантира стабилността на вътрешните ви промени. И отново —

колкото по-категорично сте решили да тръгнете напред, толкова по-бързо ще се пречистят потомците ви». Неотдавна говорих с една жена.

— Няколко пъти ме преглеждахте — казва ми тя.

Опитвам се да си спомня, но не знам защо не мога. Странно е, защото обикновено си спомням пациент, дори и само веднъж да е бил при мен и след това да са минали години.

— Имах кожна туберкулоза — припомня ми жената.

Изведнъж цялата картина се възстанови. Как няма да си спомня. Тя така мъчително започна да работи върху себе си. Големите дози хормони, които ѝ инжектираха, много ѝ пречеха. Сега е свалила трийсет-четирийсет килограма и изглежда по-млада, затова не я познах. Причината е елементарна: изключително вътрешно възгордяване, огромни претенции към мъжете и към себе си. Всичко това се е предало на децата ѝ. Можело е дъщеря ѝ да загине. За спасението ѝ майката е трябвало да боледува. Затова никакво лечение не ѝ е помагало. Отначало на тази жена ѝ беше изключително трудно да работи върху себе си. Имаше и периодични влошавания, много силни, но тя не се отчая. И постепенно всичко започна да се променя.

— През последната година изобщо не вземам никакви лекарства, но на лекарите казвам, че продължавам да ги пия, за да не ги огорчавам. Кажете — пита ме тя, — какво е сега състоянието ми на тънък план?

— Да ви кажа, че е добро, не мога — отговарям аз. — При вас всичко е нормално, при дъщеря ви също, но при бъдещите ви внуци има още много проблеми. Така че трябва още да поработите върху себе си.

Спомням си как се е развивало човечеството.

По-рано се е смятало за щастие да почиваш и да не правиш нищо. Работата била мъчително и изтощително занятие. Сега тези представи започнаха да се променят на сто и осемдесет градуса. Но и до ден днешен работата върху себе си, личните дълбочинни промени за мнозина представляват невероятно тежък и мъчителен труд. За истинско щастие се смята простата реализация на това, което е дадено от природата. Постепенно ще стигнем до разбирането, че истинското щастие не е механичното реализиране на това, което имаш, а ежесекундната промяна на себе си, която помага да се засили стремежът към любовта и към Бог.

През ноември 1997 година имахте семинар в Санкт Петербург. Какъв беше смисълът му?

Целта ми е следната. Човек чете книгите ми, гледа видеокасети с мои лекции и резултатът би трябвало да е същият, все едно, че е бил на преглед при мен. Тогава чрез книгите си бих могъл да помогна на голям брой хора. Приемам на преглед тези, които са се опитали по този начин, но не са успели да поправят положението. Започва анализ — защо човекът не е успял да се справи сам? След това тази информация влиза в следващата книга. Когато започнах да работя като екстрасенс, видях, че всеки от колегите ми си има свой опит, свои знания, свои тайни. Съществува конкуренция и никой не споделя тайните си. Аз реших да постъпя обратно — да споделя всичко, което зная. Защо го направих? Отговорът е много прост. Това ме тласкаше напред, към по-нататъшни проучвания. Изясни се един любопитен факт — колкото повече информация давах, толкова по-голям обем информация идваше при мен. И колкото повече ми се искаше да предам всичко, което научавах, толкова повече се сгъстяваше получаваната информация и качеството ѝ беше по-добро.

Хората, дошли на семинара, разчитаха да ги прегледам, а вместо това пет поредни дни слушаха лекции. Искаше ми се, когато дойде при мен на преглед, човекът да бъде вече здрав. Това беше опит да науча пациентите да работят самостоятелно върху себе си. Семинарът се различава от лекцията по това, че хората отиват там много по-подготвени. Съответно може да се увеличи скоростта на кармичните процеси и да се постигнат по-дълбоки промени и степени на пречистване. Човек обаче трябва да бъде добре подготвен вътрешно за такъв семинар.

Неволно си спомних един скорошен разговор. Седящата пред мен жена тържествено съобщава:

— Сега ще ви разкажа какво се случи след семинара. Всичките пет дни, докато четяхте лекции, усилено работих върху себе си. Състоянието ми се подобряваше и накрая ми казахте, че всичко при мен е много по-добре. Само че има неблагополучия с потомците и предстои още работа. Предупредихте ме, че когато «мръсотията» се върне от потомците към мен, може да имам проблеми, и то — достатъчно силни. Подготвих се, но не предполагах, че ще бъдат точно такива. Мъжът ми — интелигентен и образован човек — се прибира вкъщи пиян, аз вече съм заспала, а той ме хваща за косите и ме разтърсва като круша. Започва да ми чете нравоучения и да ме възпитава. Сутринта го питам, а той нищо не помни. Така минава седмица, втора, трета. Аз търпя и се правя, че все едно нищо не се е случило. Разбирам, че тръгва «мръсотия» от потомците и тя трябва да бъде пречистена. Много обаче се забави моето пречистване. Чувствах, че вече не издържам. Отидох в параклиса на Ксения Блажена, запалих свещичка за здравето на мъжа си и се помолих. След една седмица той дойде с букет цветя и започна нормален живот.

Известно време след това вие отново имахте лекция. Пред мен възникна сериозен въпрос и реших да я посетя и да ви напиша бележка. Лекцията ми хареса. На масата пред вас обаче имаше купчина бележки и вие не прочетохте моята. След лекцията си тръгнах с чувство на лека досада. Въпросът за мен беше много важен, а вие не го прочетохте. Започнаха изведнъж да ми изтръпват ръцете и краката. Започна така: вземам някакъв предмет и не мога да го задържа, всичко пада от ръцете ми. Краката ми взеха да изтръпват под коляното, просто не можех да ходя. Всички хрущяли на краката започнаха да скриптят, сякаш в тях е посипан пясък. Коленете и тазобедрените кости започнаха силно да ме болят, особено нощем. Спомних си: вие казвахте в лекцията си, че започва ускоряване на всички процеси и се засилва не само доброто, но и лошото. Затова на лекциите не попадат или пък не остават в залата онези, които не са готови. Известно време след лекцията това състояние се запазва, затова неправилното поведение може да създаде големи проблеми. Аз обаче се паникьосах, особено когато взеха да ми се подуват ръцете, а един от пръстите ми посиня. Лекарите започнаха да намекват за ампутация.

Вие тогава бяхте в Америка, аз се обадих в офиса ви и помолих за телефона ви там. Когато ви се обадих, вие ми казахте, че ръцете са свързани със способностите, а краката — със съдбата, и че трябва да се откажа от всички претенции към хората и към себе си в това отношение. Казахте, че вътрешното ми възгордяване още присъства в децата и внуците. Аз прекратих с недоволството към околния свят, включително и към вас и всичко у мен се нормализира. Единственото, което остана, е една синя ивичка на пръста ми.

— Държи ви съдбата на внуците — казах ѝ. — Ако още веднъж започнете да «хулиганствате», проблемите може пак да се появят.

— Да, чувствам това — призна си тя.

Спомних си интересен епизод, свързан с лекциите. Веднъж бях консултирал един млад човек и му бях казал, че възгордяването му е много високо.

— Знаете ли какво се случи с мен на лекцията — разказа ми той. — Когато заговорихте, някаква сила почна да ме изблъсква от залата. Просто не можех да седя. Стиснах зъби, впих ръце в облегалките на стола и си мислех: няма да тръгна, ще издържа. След това май ме отпусна, а в края на лекцията, когато предложихте мислено да се обърнем към Бог и да се помолим, сякаш ми сипаха пясък в мозъка. Дори мислено не можех да произнеса нито дума.

Помислих си, че за мнозина представата за Бог е като за добър дядо — ако отидеш при него, той веднага ще ти даде бонбонче. Никакви представи за Бог никога няма да бъдат точни, защото те произлизат от съзнанието, а то е вторично. Само чувството любов може да даде тази представа.

Уважаеми С. Н., моля Ви помогнете и ни посъветвайте. Майка ми загуби паметта си и вече повече от половин година не може да познае мен (дъщеря си) и сина си. Според Вашата книга може да се каже, че причината е нейната гордост и обида. Много пъти съм я молила да прости на мъжа си за това, че са се разделили (преди 26 години), а тя така и не му прости. Дайте ми съвет.

Бъдещите деца на дъщерята, която бе написала тази бележка, са трудно съвместими с живота. Причината за това е възгордяването, зависимостта от способностите, от идеалите, от любимия човек. За да се родят здрави деца, трябва да се преминат изпитания с неуспехи, унижения и неприятности. Дъщерята ще издържи изпитанията съзнателно осемдесет на сто, а подсъзнателно — двайсет на сто. За да се роди здраво дете, са необходими петдесет на сто, т.е. дъщерята може даже да не почувства, че не е преминала изпитанията, а децата ѝ ще бъдат болни. Децата вземат кармата на родителите си и зависят от нея. Ако детето обаче вътрешно е добро и изпълнено с любов, негативът, дошъл от родителите му, не влиза дълбоко в неговото поле. И в критични за здравето му периоди, той се отхвърля назад. Същото става, ако детето има правилна насоченост, ако променя характера и мирогледа си към по-добро. Казано просто — колкото то е било грешно в миналия и в сегашния си живот, толкова родителските грехове влизат в душата му и предизвикват болести и нещастия.

Ако и родителите, и детето се опитват да се променят, кармичната «мръсотия» се разсейва като дим, без да нанесе вреда никому. В този случай майката на момичето не е искала и не е могла да се промени, да прости на мъжа, чрез когото ѝ се давало пречистване. Причината за това е била прекалената зависимост от способностите и интелекта, от идеалите, т.е. от съзнанието. Тази зависимост се е предала на дъщерята и на внуците. За да се спасят внуците, трябва да се премахне това, в което е вкопчена душата. Трябва да се забави съзнанието. Отслабването на паметта блокира способностите, интелекта, идеалите и самата духовност. Най-напред се спасяват потомците. Колкото повече сме ощетили откъм любов своите потомци, толкова по-сурово ще бъдем лишени от всички човешки ценности. Тогава в душата ни ще се увеличи количеството любов към Бог и част от нея ще предадем за спасението на децата и внуците си. При положение че децата преразгледат отношението си към света, изпълнят душата си с любов и я предадат на своите бъдещи деца, те могат да помогнат на родителите си.

Въпросът е зададен от 25-годишен мъж.

Майка ми има кораловидни камъни в бъбреците. Това е много опасно, защото те не могат да бъдат отстранени. Аз съм първото ѝ дете, а второто се роди без пръсти на ръцете. С какво може да бъде свързано това?

Проблемите с бъбреците говорят за възгордяване. Колкото са по-големи претенциите към околния свят и към хората, толкова повече нараства буцата на агресията в подсъзнанието ни. Когато тази агресия влезе дълбоко в душата, тя вече се отнася не към хората и към света, а към Бог. Програмата се обръща назад към приносителя си и се превръща в програма за самоунищожение. За да не унищожи потомците и да не попречи. на бъдещите животи, тя се обезврежда с болести на тялото — преди всичко поражения на главата и на пикочно-половата система. По-щадящ вариант на блокиране е чрез кожата и стомашно разстройство. Това най-често се случва при децата. При вътрешно твърд и непримирим човек най-често страдат точно бъбреците. Ако равнището на възгордяване не е високо, в бъбреците има пясък. Ако е повече — образуват се камъни, които някак си могат да се отстранят. Ако обаче степента на възгордяване е опасна за потомците, започват да се образуват камъни, които не могат да бъдат отстранени — това са камъните с кораловидна форма.

На тънък план се вижда огромно количество претенции на майката към съпруга ѝ. Може логически, външно те да са напълно основателни. Разрушаването на човешката логика обаче означава навлизане в Божествената. Майка Ви не е разбирала и не е приемала това. Всяка секунда тя е защитавала не любовта, а своите способности, принципи, интелект и достойнство. За да оцелее второто дете, е трябвало рязко да се намали зависимостта от способностите и интелекта. Способностите са свързани с ръцете. Тъй като в този случай зависимостта е превишила смъртоносното равнище и е проникнала дълбоко в подсъзнанието, блокирането е по-сурово — чрез липса на пръсти на ръцете. Главната причина обаче идва от трите минали живота. Това е в по-голяма степен лична карма на детето, отколкото на майката. Ако в миналите си животи то е проявявало прекалено силна агресия спрямо любовта и твърдо е отстоявало човешките ценности, на майката може да не ѝ позволят да премине през изпитанието. Обикновено става така.

Чрез обръщане към Бог обаче всичко може да се промени и всичко да се излекува. Тази информация вече е за бъдещите майки. Ако детето в миналите си животи се е раждало тежко болно, то и в този живот съществува същата тенденция. Ако майката не е готова да работи върху себе си, могат дори да не ѝ дадат изпитания и детето да се роди болно. Ако обаче е готова да запази любовта, да намали зависимостта от всичко човешко, да вижда във всичко Божествената воля и да не търси виновни, тогава ще ѝ дадат изпитание, което, ако го премине, ще се промени сама и ще промени детето си. И колкото по-малко логика има в неприятностите, оскърбленията и обидите, които получава такава жена, толкова повече шансове има тя да пречисти себе си и душата на своето дете.

Преди четири живота тази жена е боготворила мъжа си и това чувство е било толкова мащабно, че тя не е могла да издържи оскърбленията на съпруга си. Тъй като тя боготворяла човешките ценности, всичко, на което се молела, било отнето от мъжа ѝ. Ако тя се молела на неговата нравственост — той се държал безобразно, ако е било на интелекта — той я лъжел или него го лъжели, ако е било на способностите — той бил пълен неудачник или ѝ тровел живота и постоянно я унижавал. Тъй като тя не разбирала, че това е нейното пречистване, освобождаване на любовта от срастванията с човешките ценности, постоянно се обиждала и презирала мъжа си. Тези от децата, които не поддържали тенденцията на осъждане на бащата, в следващия си живот се раждали здрави, а онези, които тръгнали след майката, били обречени на болести. Значи всичко започва с това, че човешката любов ни заслепява и закрива виждането на Бог зад всичко, което обичаме.

Колкото по-талантлив, по-духовен и по-многостранно развит е мъжът, когото обича една жена, толкова по-опасно е това за нея и за потомците ѝ.

Колкото повече мъжът във всичко вижда Божественото, колкото повече чувства Бог в себе си и неговото «аз» не зависи от човешката обвивка с всичките ѝ ценности, толкова по-малка опасност представлява той за жената, която го обича. Затова най-малко шансове за здрави деца има умният и талантлив, но жесток човек. Това се отнася както за жените, така и за мъжете. Любовта обаче не се избира. Ако една жена се влюби в умен и жесток човек, то от една страна тя го променя чрез любовта си, а от друга го лекува, като го унижава и оскърбява. Колкото по-порядъчно се отнася тя към него, толкова по-зле ще бъде и за двамата. Затова любовта не трябва да зависи от порядъчността и идеалите. Но любовта винаги трябва да бъде повече. Колкото обичащите се хора са по-готови да си простят един на друг, да почувстват вторичността на всичко човешко, толкова повече те си помагат, спасяват се един друг и спасяват и своите потомци.

На сестра ми Люба ѝ изрязаха бъбрека, а има и камъни в жлъчката. Как да ѝ помогна?

Има няколко равнища на човешки ценности. Най-напред започва материалното равнище. Зависимостта от него ражда хора, които са безпринципни, алчни и скъперници по характер. След това идва първото духовно равнище — това са отношенията, способностите и интелекта. Зависимостта от отношенията поражда ревност, подозрителност и обидчивост. Зависимостта от способностите и интелекта води до повишаване на собствената значимост и желание да се потискат всички, твърдо да се управляват околните. Второто, по-високо равнище на духовността, е благородството, идеалите, принципите, мечтите, целите и надеждите. Зависимостта от тях поражда постоянен конфликт и недоволство от обществото и хората. Агресията може да се развие много бавно, но и много мащабно.

Третото, още по-важно равнище на духовността е моралът и нравствеността, т.е. духовността, преминаваща в любов към хората. Вашата сестра има минимална зависимост от отношенията. Зависимостта ѝ от способностите е била шест пъти над смъртоносната. Но след като са ѝ изрязали бъбрека и са ѝ направили няколко операции, е спаднала до нормално равнище. Ако не мога да приема спасението и пречистването чрез оскърбленията и обидите от друг човек, може и да не ми ги дадат, а да ми дадат направо болест. В този случай е станало така. Но ако възгордяването е влязло в нормата, това, което е в основата му — зависимостта от идеалите, вкопчването в бъдещето, си е останало на същото равнище. Дори и сега седем път надвишава смъртоносното равнище. Казано просто, сестра Ви сега може да приеме неуспех и неприятности, обиди и унижения, но не може да приеме предателство, несправедливост, крах на плановете и надеждите. Любовта ѝ няма да издържи. Жизнеспособността на бъдещите ѝ деца е седем-десет процента, т.е практически те нямат шансове да се появят на света. Чрез физическите страдания се намалява зависимостта от всички човешки ценности — и материални, и духовни. Първото, което сестра Ви трябва да направи, е да разбере и да приеме страданието като пречистване. Колкото и да е странно, ако човек крещи, мрази, готов е да пребие този, които го е обидил, това не е толкова опасно, колкото външно да не показва нищо, а вътрешно да се отрича от любовта към хората, които са го обидили. Вашата сестра има най-опасната тенденция — отричане от любовта.

Ние познаваме Божествената любов чрез човешката любов. Колкото повече Божествена любов има в чувствата ни, толкова по-малко са претенциите към хората, по-малко е желанието да се стъпче тази любов и да се отречем от нея. За освобождаване от вътрешната агресия много помагат не само покаянието и молитвата, но и искреността. Искреният човек винаги е склонен към натрупване на любов. Главното, което трябва да направи сестра Ви, е да почувства, че висшето ѝ «аз» е вечно, че то е Бог и любов, а вторичното ѝ «аз», свързано с тялото и съзнанието, периодично се разрушава. Колкото повече тя запазва любовта към Бог, минавайки през всички човешки неприятности и изпитвайки всички възможни унизявания на представите си за нравственост, принципи, идеали и т.н., толкова по-малко ще зависи от човешките ценности, от своето човешко"аз». По-малко зависимост — по-малко агресия. Когато си отиде агресията, ще си отидат болестите и нещастията.

Смъртта на любимия ми мъж бе свързана с раждането на внучката ми (той имаше инфаркт, а аз му обръщах малко внимание — цялото бе насочено към внучката). Сега загубих смисъла на живота и не понасям внучката си (3,5 години). Как да се преборя със себе си?

Не трябва да се борите със себе си. В миналите си животи сте обичали духовността и благородството у мъжа си повече, отколкото Бог в него. Любовта Ви е станала користна. Една жена обича мъжа си затова, че е богат, втора — затова, че е способен, трета — затова, че е порядъчен. Колкото повече зависят те от това, толкова по-бързо мъжете им ще загубят тези ценности или здравето си. Вие отначало сте живели с любов, а след това сте започнали да живеете с идеали и духовност. Вътрешното състояние на жената се предава на мъжа ѝ. Засилила се е неговата зависимост от идеалите и духовността, обидите започнали да се натрупват по-бързо и това постепенно довело до инфаркт. Когато се е родила внучката Ви, Вие сте прехвърлили цялото си внимание върху нея. Това е било изпитание за Вашия мъж, негово пречистване. Обичайната картина на света и ежедневната логика са се разрушили. Мъжът Ви не е успял да приеме пречистването, не е възприел ситуацията, която го тласкала към любовта. Вие нямате нищо общо с това. Когато човек казва: «Не мога да си простя» — това означава, че той е вкопчен в идеалите и с това вреди не само на себе си, но и на другите. Ако след смъртта на мъжа си Вие бяхте пренесли цялото си човешко обожание с удвоена сила върху внучката, тя би се «отворила» за Вас, би поела цялата кармична «мръсотия» и това би завършило трагично за нея. А сега сте отстранена вътрешно от нея и не ѝ нанасяте особена вреда.

Между хората, които се обичат, винаги трябва да бъде Бог и те трябва да се обичат един друг чрез Бог. Тогава, колкото повече е любовта им един към друг, толкова по-силен ще бъде стремежът към Бог. Казано просто — в човешката любов винаги трябва да има някаква дистанция, отстраненост от любимия човек. Както беше казал един философ: «Да се обичате не е да се гледате един друг, а да гледате в една посока». Колкото по-силно зависите от идеалите, толкова по-силно ще обожавате едни хора, а други няма да можете да понасяте. Със задна дата премахнете претенциите към хората и към себе си по отношение на идеалите и духовността. Отстранете се от човешкото в себе си. Отхвърлете своите принципи, идеали, логика и съзнание. Ако успеете да се промените, ще изпитвате нормални чувства към внучката си без вреда за нея.

Уважаеми С. Н., имам следния въпрос: дъщеря ми е на десет години. Сега е болна от грип (стомашен) с висока температура. Вчера ми каза нещо странно: «Не се усещам. Усещам се като отстрани, като че ли се гледам по телевизията». Можете ли да обясните това?

Високата температура при децата като правило се обяснява с неблагополучие при техните бъдещи деца. Температурата може без видими причини да се повиши и доста дълго да се задържи висока или пък да съпътства някакво заболяване. След като грипът е стомашен, значи е намалял имунитетът в областта на стомаха. Следователно, тя има висока тенденция да обиди някого с мисли и думи или да обиди самата себе си. Тя е на десет години, започва половото ѝ съзряване. Ако веднага започват болести, може да се направи извод, че с бъдещите ѝ потомци не всичко е наред. Момичето има двойно по-високо от критичното равнище на вкопчване в идеалите. Майка ѝ има два и половина пъти. Оттам произлиза високата подсъзнателна агресия към мъжете. Детето обаче, което момиченцето ще има, е много хармонично. На тънък план момиченцето е обхванато от съдбата на бъдещото си дете. То по-късно може да има проблеми с белите дробове, сърцето или стомаха. Причината за това е повишена зависимост от идеалите и съответно повишена обидчивост. Започва се работа за спасяване на детето. Трябва да се дестабилизират духовните структури на тънък план. Оттук идват и болестта, и повишаването на температурата, и излизането на съзнанието извън рамките на тялото! Усещането за значимост на своето тяло рязко намалява, обичайната картина на света се руши и това позволява в бъдеще да бъдат преминати всички изпитания. Започната е обаче работа не само върху бъдещата майка, но и върху бъдещата баба. Преди да зачене и докато е бременна дъщеря Ви, Вие също можете да имате големи гинекологични проблеми, стигащи дори до онкология. Ако със задна дата се откажете от всички претенции към мъжете и приемете всяко унижаване на собствената си значимост, особено в периода на зачеването и по време на бременността си, дъщеря Ви по-лесно ще понася всички заболявания и житейски конфликти. Ако помогнете и с правилно възпитание, то и Вашето здраве ще бъде наред.

Уважаеми С. Н., разкъсвам се между мъжа си и любовника си. Ту ми се струва, че съм готова да оставя мъжа си заради другия, ту обратното. Всичко се усложнява и от факта, че любовникът ми е семеен. В резултат на това и досега не знам кой ми е по-скъп. Трудно ми е да предам в тази бележка цялата сила на емоциите си, но повярвайте: живея като на сън и се мъча да потисна всичките си чувства.

Навярно сте прочели моите книги, защото сега сте балансирана. Подсъзнателната Ви агресия, зависимостта от отношенията, способностите и идеалите са минимални.

Като че ли би трябвало всичко да върви нормално и без мъки. Гледаме на тънък план. Веднага се вижда голямо неблагополучие — болест или смърт на детето Ви. Себе си сте привели в ред, а детето не сте успели. То има шест пъти по-голяма от смъртоносната зависимост от отношенията, както и от идеалите. Значи или Вие продължавате да се променяте и с това променяте детето и бъдещите си внуци, или ще живеете в постоянно унизяване на отношенията и идеалите. И колкото повече вътрешно се съпротивлявате на тази ситуация и потискате чувствата си, толкова повече тази борба може да доведе до болест или смърт на детето Ви, за което по-късно сама ще се разплащате. Ситуацията може да се промени кардинално не с външни действия, а с вътрешни промени.

Уважаеми С. Н., когато отида на гробищата, където са погребани баба ми и дядо ми, чувствам прилив на енергия и дори лошото ми настроение се оправя. Защо това ми влияе така добре?

Душите на баба Ви и дядо Ви се намират в други светове. Вие започвате подсъзнателен контакт с друг свят и зависимостта Ви от нашия свят и проблемите му бързо намалява. Лошото настроение представлява нерешен проблем, нежелание и неспособност да се преодолее стреса. Тъй като Вие частично изпитвате емоциите на Вашите роднини, които виждат проблемите Ви от съвършено друга гледна точка, това Ви помага подсъзнателно да преразгледате станалите събития и да не зависите от тях. Сами по себе си гробищата успокояват. Забелязано е, че хората, чиито къщи са край гробища, живеят по-дълго. Сякаш на човек постоянно отстрани му напомнят, че животът му ще свърши и ще премине достатъчно бързо. Вътрешната зависимост от живота с всичките му ценности намалява. Човек понася по-спокойно всеки стрес. Затова и настроението му е по-добро, и здравето му е по-стабилно.

Уважаеми С. Н., на 20 март 1944 година майка ми се застреля. Шестнадесет години по-късно се роди дъщеря ми — на 19 март. Тя няма деца. Просто не може да износи бебе. Посъветвайте ни какво да правим.

Майка Ви е имала четири пъти по-висока от смъртоносната зависимост от отношенията, а от идеалите — седем пъти. Когато са се разрушили връзките ѝ със света и отношенията с другите хора, тя не е могла да преживее и приеме това. Раждането на дъщеря Ви, както и на всяко дете, е изпълнение на планове, надежди и мечти. Това, че детето се е родило близо да печалната дата, от една страна е напомняне, че то има същите вкопчвания, както и баба му, а от друга страна — че смъртта представлява разрушаване на отношенията и идеалите. Съвпадането на тези две дати в някаква степен е намалявало вкопчването на дъщеря Ви в отношенията и идеалите. Нито у Вас, нито у дъщеря Ви е преодоляна тенденцията на все по-голяма зависимост от човешките ценности. Дъщеря Ви има два пъти по-висока от смъртоносната зависимост от отношенията, а от идеалите — четири пъти. Колкото е по-голяма зависимостта, толкова по-плътно се затваря възможността да имате някаква ценност. Когато бъдещето е затворено на сто процента, т.е. зависимостта е на смъртоносно равнище, детето все още може да се роди. Ако затварянето отива до двеста, триста и повече процента, тогава или има безплодие, или плодът не се износва, или детето се ражда болно. В такъв случай трябва да се молите за целия род, да се премахне като проклятие желанието да се молиш на отношенията, идеалите и любимия човек. Трябва да се разбере едно просто нещо: желанието да се молиш на някаква човешка ценност представлява желание да я направиш главна опорна точка на душата си, т.е. вечна и непоклатима. Нещо може да е вечно и непоклатимо само ако е неподвластно на времето, а за тази цел то трябва да се намира извън пределите на времето. Всяка човешка ценност обаче се състои от време, пространство и материя и затова не може да бъде вечна и непоклатима. В момента, в който някакво човешко щастие, изразяващо се в притежаването на определена човешка ценност, стане абсолютно, веднага възниква желание то да бъде спасено и защитено. И заради спасяването на формата започва борба със съдържанието. Колкото по-бързо човек загуби онова, на което се моли, толкова по-малко душата му ще се изпълва с агресия.

Сергей Николаевич, при раждането на сина ми (11.04.90) очакваха да се родят близнаци (имаше две детски места), но детето беше само едно. Влияе ли това на живота му и по какъв начин?

Нарушен е естественият ход на събитията. Това унизява идеалите на майката и чрез нея хармонизира детето. Трябвало е да се появят две деца, след това събитията са се променили, картината на света за детето се е разрушила и променила. Това е блокирало вкопчването му в идеалите. Подобно нещо обикновено се случва, когато трябва да се появят хармонични потомци, а обикновените пречиствания — чрез болести, травми и нещастия — не са достатъчно ефективни. Тогава се включват по-тънки и необикновени методи за хармонизиране на душата.

Уважаеми С. Н., без да искам, често виждам картини на смърт или нещастия, свързани с мои близки. Каква е причината за това? Аз самата болезнено усещам лявата част на тялото си. Обяснете ми, моля Ви, за какво става дума?

Вие имате силен контакт със структури от високо ниво. Вътрешният Ви запас от духовност много надвишава средното равнище. Затова, ако се привържете към някого и започнете да го обожавате, този човек може да загине. Механизмът е прост. Ако ние обичаме, обожаваме и се привързваме към човек на повърхностните равнища на съзнанието, за него това изобщо не е опасно. Ако обожаването премине на дълбочинно равнище, то може да нанесе вреда на другия човек. Той може да почувства това и да се защитава, дестабилизирайки слоя, на който става обожествяването. Често известни артисти и певци се държат вулгарно и неетично. Колкото и да е странно, това е техният опит да се защитят. Ако това не стане, зависимостта от духовните ценности, заради които го превъзнасят, започва рязко да нараства и човекът може да се разболее или да умре. Защитата, дадена от природата, е количеството любов към Бог в душата на известния човек, натрупана през миналите животи и в някаква степен и в този.

Ако тя е достатъчно много, никакво обожание няма да му нанесе вреда. Колкото по-малко любов има в дълбочинните структури, толкова по-цинично, бездуховно ще бъде принуден да се държи талантливият човек, т.е. да си талантлив и да не вярваш в Бог е много опасно. Тук имам предвид не шаблонните стереотипни постановки за вяра в Бог, в които има повече форма, отколкото съдържание, а практическата вяра, т.е. изключителната доброта, премахването на осъждането, умението да прощаваш, да поставяш любовта над морала, нравствеността, принципите, способностите и парите. Защо е опасно да си талантлив? Защото отвън няма и помен от признание, човекът няма нито пари, нито е известен, а вътре у хората вече се е надигнала вълна на обожание и преклонение, независимо от волята им. Затова обикновено талантливият човек преди началото или в началните моменти на творчеството си има тежка съдба, може много да боледува и т. н. Той сякаш трябва да преболедува, да престане да зависи от вътрешното внимание, което започва да се проявява към него и го приковава към човешките ценности. Затова много талантливи хора са били в детските си години болни и хилави. Унизявало се тялото им, и съответно — духът и душата. Така намалявала зависимостта им от човешките ценности и те оцелявали.

Много гениални хора с изключително чиста душа са умирали или загивали в детството си, не успявайки да издържат вътрешната възхвала или обожание, която подсъзнателно започвали да проявяват към тях огромен брой хора, без дори да знаят за съществуването им. Много невероятно талантливи хора, идвайки на този свят, са могли да оцелеят само ако се родят инвалиди или тежко болни. В този случай инвалидността не е разплата за някакви грехове, както твърди класическата индийска традиция, а защита от гибел в случай че човек се докосне до ценности от прекалено голям мащаб. Колкото по-тънко и мащабно е вътрешното духовно равнище, толкова по-малко възможности имаме да го почувстваме и контролираме. Обожанието на такова равнище толкова силно привързва човека към тънкия план, че той умира бързо.

Когато при автора на този въпрос се включва обожествяване на близки роднини, едновременно с това се включва и подсигуряване, т.е. показва се картина докъде може да доведе това. Така се блокира растящото обожание, създава се дистанция и се позволява на тези, към които е привързан авторът на въпроса, да оцелеят. Т.е такива болезнени сцени не са патология, а спасение. Тъй като авторът на въпроса не разбира това, той не приема тези и други щадящи моменти на подсигуряването и започва да се обижда на околния свят, на висшите сили, които го спасяват. Тези обиди се блокират в лявата част на тялото. Ако я нямаше тази блокировка, недоволството би могло да доведе до тежко заболяване или защитата ще бъде прекратена и болките ще изчезнат, а след това ще започнат да измират роднините на този човек и в крайна сметка — и той самият. Още веднъж искам да предупредя: не се борете със себе си. Не се опитвайте да се преустроите, изхождайки от обикновената човешка логика. Да се промениш можеш само чрез Божествената логика, променяйки отношението си към околния свят и към себе си.

Синът ни вече два пъти бе хапан от куче. Първият път, когато беше съвсем малък, го ухапа по бузата, а съвсем наскоро — по крака. Кажете, моля, каква е причината? И още — защо той има моменти на силна злоба, като е само на девет години? Може би аз съм виновна за нещо?

Вашият син има триста единици подсъзнателна агресия към околния свят. Средно смъртоносната норма за човек е двеста единици. В значителна степен това се определя от Вашия неправилен мироглед. Вие сте живели с духовност, а не с любов. Любовта дава абсолютната картина на света. Когато първо обичаме света, а след това се опитваме да го разберем, никога няма да влезем в конфликт с него. Съзнанието винаги е ограничено и никога не дава точна картина на света, докато не се превърне в любов. От първите секунди, когато идеалите станат по-важни от любовта, човек се опитва да настрои всичко около себе си към своя ограничен идеал. Тъй като светът не може да отговаря на нашия ограничен идеал, веднага избухва конфликт, възникват претенции и недоволство от абсолютно всичко. Започват да лекуват и спасяват човека, като разрушават картината на света, която той е смятал за непоклатима. Отначало се рушат външните идеали, например, умира близък човек. Или неразбираема, незаслужена обида от страна на любим човек. Или несправедливо отношение от страна на обществото. Светът става нелогичен и враждебен. Всичко наоколо започва да се разпада. Ако човек остави настрана значимостта на съзнанието и тръгне към любовта, човешката логика и съзнание пак се възстановяват. Ако продължава упорито да отстоява своите принципи и идеали, той започва да се разпада отвътре. Обикновено първият удар понасят децата, внуците, включително и бъдещите, като се поврежда техният характер и мироглед, а след това го понася самият човек.

Да се върнем към автора на бележката. Когато са Ви лекували чрез унижаване на съзнанието и идеалите, Вие не сте разбирали това и не сте го приемали. Особено в периода на бременността. У сина Ви тази тенденция не само не е намаляла, а се е увеличила. Тъй като вкопчването в идеалите може да струва скъпо на него и на други хора, още от детството му е започнал да се включва механизъм за спасение. Лицето, очите, зъбите и кожата на лицето са свързани с идеалите. Ако детето в детството травмира лицето или зъбите си, или пък възникнат проблеми със зрението му, значи има висока зависимост от идеалите. Ако това стане не чрез травма, а чрез нападение на животно, значи агресията съществува не само на дълбочинно равнище, но излиза и на външно.

Ако на такова дете му се угажда във всичко, това може да повреди душата му. Ако се отнасяте към него предимно с твърдост, това пък може да го озлоби и при дълбочинно пречистване да се деформират горните слоеве на характера, здравето и съдбата. Затова най-доброто е да му демонстрирате любов, да му обяснявате, че суровото наказание е за негово добро. А след това наказвайте. Главното обаче не са външните действия, дори и най-решителните, а вътрешната работа на родителите върху себе си, промяната на тяхното отношение към света и към себе си. В такъв случай промените у децата могат да бъдат достатъчно бързи.

Ще ви разкажа една любопитна ситуация, която ми се случи неотдавна.

За преглед дойде жена с дете. Момчето беше на около пет години, но само след няколко минути вече тероризираше всички. Правеше само това, което искаше, и то много настойчиво. След двадесет минути поиска асистентът ми да го носи на гръб през целия офис. После това му омръзна и започна да досажда на всички, които бяха дошли на преглед. След известно време отвори вратата на стаята, където се намирах аз и ехидно, проблясвайки с очилата, произнесе: «Лазарев, какво правиш тук?» Разбрах, че трябва да променя ситуацията. Повиках майката с детето. То, както и преди, ехидничеше, тичаше из стаята и майка му с много усилия успя да го сложи до себе си. Започнах бавно разговора с жената.

— Преди един час ви казах, че имате силна зависимост от способностите и идеалите, т.е. голямо възгордяване. Това поражда повишени претенции към хората, желание да ги управлявате и да ги подчините на себе си, неумение да приемете унижението, да отстъпвате. През този час вие работихте над себе си. Цялата ви работа обаче е фалшива — протягам пръст и соча към момчето. — Детето не се променя. Виждате ли как се държи? Така, както той се държи, такава сте и вие, но отвътре. Само отвън изглеждате кротка овчица. Няма какво да заблуждавате себе си и другите. Трябва да се променяте не отвън, а отвътре. Ако вие не се промените, нищо не може да помогне на детето.

Настана дълга пауза. Жената малко объркано ме гледаше, а след това попита:

— А как външно да се отнасям към него?

— Вижте, момчето хулиганства тук около един час, а вие нито веднъж не му се скарахте. Ако му позволите постоянно да налага волята си на другите, той може да загине. В полето му вече има възможна смърт. Затова никога не се дразнете и не му се ядосвайте. Когато един родител се ядосва на детето си, това означава, че детето е успяло да го разбалансира и да го постави в зависимост от себе си. Демонстрирайте му чувство на любов, казвайте му по-често, че го обичате. Ако започне прекалено да хулиганства, още веднъж му кажете, че го обичате, а след това вземете колана и безпощадно го набийте.

— А нима може любовта да се проявява и външно?

— Може и трябва. Ако човек изпитва обида и я показва външно, тя не влиза навътре и не го разкъсва. Когато човек прикрива обида или омраза, той вреди и на себе си, и на потомците си. Същото става и с привързаността към друг човек. Ако външно не показваш нищо и вкарваш чувствата си навътре, те ще те разкъсат още по-бързо. Често в литературата учат да се крият чувствата. Това е най-лошата педагогика. Човешките чувства трябва да бъдат отвън, а вътре трябва да бъдат Божествените. Още веднъж повтарям: ако вие се промените, и той ще се промени.

В този момент премествам листчетата хартия, лежащи на бюрото. Едно от тях плавно пада на пода. Жената седи неподвижно и ме гледа. Момчето също. И изведнъж детето става, отива до падналото листче, вдига го и го слага на бюрото ми.

— Сергей Николаевич, едно листче ви падна — срамежливо отронва то.

Майката изумено ни гледа.

— Навярно сте започнали да се променяте — казвам ѝ аз. Спомних си и още един момент. Когато момчето досаждаше на асистента ми, в опит да го вразуми, той му каза:

— Не можеш ли да се държиш прилично? Ти руски не разбираш ли?

— Разбирам аз — отговори момчето, — ти не разбираш.

— Поне да ти бе станало жал за хората — направи опит още веднъж асистентът ми.

— А защо да ми е жал? — сви рамене то.

След половин година майката дойде с него още веднъж. Не го познах, спомних си го само по очилата. Беше съвършено друго дете.

— Възпитателите в детската градина нищо не разбират — разказа ми тя. — «Ако ни бяха казали, че едно дете може така из основи да се промени, нямаше да повярваме» — казали те.

Каква е причината за енурезата при децата?

Всяко заболяване, било то резултат на органични или на функционални нарушения, задържа развиващата се в душата агресия. Ако повишената зависимост на едно дете от човешките ценности и агресията му идват от минал живот, най-често се случват органични, тежки нарушения или при раждането му, или в ранното му детство. Ако душата му идва в този живот повече или по-малко чиста и агресията произлиза от родителите му, в такъв случай най-често възникват функционални нарушения. Колкото е по-голяма агресията на родителите му един към друг и към околния свят, толкова повече в детето тя се разгръща като програма за самоунищожение. Проблемите с косата, възпаленията на гърлото, главоболието, травмите на главата са първите нива на задържане на агресията. След това започват функционални разстройства — на стомаха и на пикочно-половата система. Болките в стомаха, запекът и диариите свидетелстват за силна програма за самоунищожение у детето и за повишени претенции към света и към хората у родителите. Ако мащабът на агресията е голям, ударът се нанася не по повърхността, а по сърцевината: става деформация на полетата около първата чакра — най-енергоемката и информационна. Тогава, като начало започва функционално разстройство на пикочно-половата система, възпалителни процеси или енуреза, т.е несъзнателно напикаване. Колкото по-мащабна е вътрешната агресия, толкова по-дълго може да продължи това заболяване. Ако без да се променя характерът на детето, се направи опит да се излекува енурезата, това може да се отрази негативно върху потомците му или те просто няма да се появят на този свят, тъй като обременеността на душите им ще бъде над критичната. Енурезата се лекува на първо място с вътрешни промени в душата и характера на майката, чрез преразглеждане на всички житейски ситуации, особено в периода на бременността. Ще опиша много показателен случай. На преглед дойде жена с деветгодишно момиче.

— Това е такова нещастие — разказваше майката. — Напикава се не само нощем, но и през деня, стига само да затвори очи. Преглеждаха я всички светила на медицината, но никой не можа да помогне. С нея работиха най-добрите хипнотизатори, психиатри и екстрасенси. Опитваха се да я лекуват с иглотерапия и хомеопатични средства. Никакъв резултат. Никаква, дори и най-малка промяна. Просто съм отчаяна.

— Слава Богу, че не е имало промяна — казвам. — Ако бяха излекували напикаването, момичето щеше да остане без деца.

Очите на майката се изпълват със сълзи.

— Какво да правим тогава, да не я лекуваме ли?

— Трябва да се лекува, само че правилно. Първо трябва да се лекува душата.

В очите на жената се появява надежда.

— Какво трябва да направя? Вдигам рамене:

— Да не мързелувате. Жената недоумява.

— Колко от книгите ми прочетохте?

— Всички — моментално ми отвръща тя.

— А внимателно ли ги прочетохте?

— Да, старах се.

— Тогава искам да ви питам — била ли сте раздразнителна и недоволна от мъжа си по време на бременността?

— Да, и то твърде много.

— Тогава защо досега не сте премахнали това отношение?

— Но аз сега се отнасям добре към него.

— Какво общо има «сега»? Трябва да преразгледате тази ситуация и да я преживеете отново.

Тя прави неопределен жест с ръка:

— Но аз така, общо, преразгледах периода на бременността.

— Не «така», и не «общо». Трябва всички ситуации да се преминат отново десетки пъти, за да промените себе си вътрешно. Да можете, ако ви дадат отново аналогична ситуация, да я преминете без задръжка, чувството любов в душата ви да остане непокътнато, към никого да не предявявате претенции и във всичко да виждате Божествената воля. — Махнах с ръка. — Вървете и работете.

Обикновено приемам по следния начин: ако виждам, че човекът е неподготвен, не го приемам. Това се вижда веднага. Ако е повече или по-малко готов, но има големи претенции към Бог, обяснявам му: «За да се промените, трябва да се обърнете към Бог и това става чрез молитва. А как можете да се обърнете към Бог, ако душата ви е изпълнена с претенции към Него? Всичко това е ставало чрез дълбочинното недоволство от близките, обществото, държавата, околния свят. Чрез недоволство от ситуации, от съдбата, от висшите сили, чрез вътрешно несъгласие с хода на нещата около вас. Докато не преминете отново през всички ситуации и чрез покаяние не се отречете от претенциите си към Бог, промените ще бъдат повърхностни, а молитвата ви — неефективна».

Ако човекът е готов, аз му обяснявам смисъла на проблемите и след това той два-три часа работи над себе си, т.е. все едно, че за едно посещение правя два сеанса. Въздействието и промените понякога са толкова силни, че е необходим последващ контрол. Тази жена не ме разбра, тя стана и веднага си тръгна. Сеансът продължи няколко минути. Намерих телефона ѝ и вечерта ѝ се обадих. «Елате ако обичате утре, сеансът не е свършил». Жената дойде и на другия ден. Погледнах полето на дъщеря ѝ и бях приятно зарадван. Огромните деформации в него, както и в полетата на бъдещите ѝ деца, бяха изчезнали.

— Какво беше състоянието на дъщеря ви снощи?

— Страх ме е да повярвам — отговори майката, — но тази нощ всичко беше нормално.

Сеансът продължи няколко минути, но жената разбра и видя посоката, в която трябва да върви и започна да работи сама. По принцип вече не ѝ бях нужен, в което се убедих на следващия ден.

На енурезата при децата влияе състоянието и на бащата, макар и в по-малка степен. Особено когато бащата има повишено недоволство от себе си и ситуацията. Така че работата на бащата над себе си също помага за благото и здравето на детето.

Момиченцето ми все още не разбира проблемите си и не ми се иска още отсега да започне да получава комплекси. Цялото ѝ гръбче е покрито с косми. Какво да правя?

В трите минали живота това момиче е имало огромно желание да подчини всичко и всички. Нейната зависимост от идеалите, морала и нравствеността и от стоящите още по-високо степени на духовността е много силна.

Как възниква такъв феномен? Да приемем, че у даден човек започнат някакви неприятности, болести и нещастия. Отначало той роптае, обвинява другите, а след това постепенно започва да разбира, че всъщност виновни няма, че това му е изпратено свише и че трябва да го приеме. А неприятностите и нещастията продължават. Всичките му представи за света започват да се рушат. И не само за света, но и за хората и за всички обикновени неща, с които е свикнал. Постепенно в душата му възниква стабилно усещане, че ценностите в този свят, самият свят и всички представи за щастие са толкова илюзорни, че не бива да ги приема сериозно. Налага се да търси по-надеждни опорни точки. А тъй като всичко около този човек се руши, той постепенно достига до мисълта за Бог. Започва да разбира и да чувства, че единствената константа във Вселената е стремежът към Бог и любовта към Него. Че това чувство излиза извън пределите на всичко, наричано «човешко» и «Вселена», и им е неподвластно. А неприятностите, болестите и нещастията продължават. Колкото по-дълго продължава това, толкова по-силно се устремява човекът към Бог и толкова по-значимо става за него чувството любов в душата. Колкото по-голяма е любовта в душата, толкова по-голям е мащабът на духовността, който се ражда в нея. Духовният потенциал на такъв човек става много голям. Ако той продължи по пътя на натрупване на любов към Бог, той става светец. Ако продължи още по-нататък по този път — пророк и месия. Но ако на първия етап неприятностите и нещастията изведнъж престанат, а огромният духовен потенциал му позволи лесно да осъществи всичките си желания, този човек може да забрави, че въпреки всички човешки радости и щастие главното предназначение на човека е да се устремява към Бог, да изпълва душата си с любов, да увеличава степента на Божественото в душата си. Колкото по-силно човек се насочи към висшите духовни ценности и техните повърхностни обвивки, такива като управляване на околния свят, интелект, способности и т.н., толкова повече в душата му ще избуява агресия, която ще започне да изтласква любовта. Такъв човек би могъл да стане престъпник, подлец, да унищожава хора, да бъде черен магьосник. Всичко му се разминава и всичко му върви прекрасно. Въпреки че формата е отровена, съдържанието все още е пълно с любов.

В степента, в която имам любов в дълбочината на душата си, в такава степен аз няма да убивам любовта на другия и моята агресия към него ще бъде повърхностна. Тъй като човешката логика, човешките норми и закони представляват форма, нарушаването им носи повече човешка отговорност, отколкото Божествена. От друга страна, колкото и да се отличават човешката обвивка и съзнание от вечното висше «аз», те все пак се съединяват в един човек. По същия начин грубото нарушаване на всички човешки закони, ако не е продиктувано от любов, представлява нарушение и на Божествените закони. Колкото повече човек върши това, толкова по-малко любов остава на дъното на душата му, толкова по-малка е защитата му и толкова по-бързо и неизбежно идва това, което ние наричаме «Божие наказание». Един от признаците за това е космената покривка на тялото на новородените.

Защо именно космената покривка? В доисторическите времена човек е имал гъста космена покривка. Тогава съзнанието и висшите равнища на духовността не били развити. Обилното окосмяване сякаш връща човек към това време. Действието на висшите духовни структури се възпрепятства, зависимостта от тях намалява и това в някаква степен намалява вътрешната агресия.

Помня времето, когато като начинаещ екстрасенс се опитвах да лекувам с пасове на ръцете, изпускайки енергия. Тогава се случи една история, която дълго не можах да разбера. Едно малко момиченце имаше счупена ключица при раждането. И нас, няколко екстрасенси, ни поканиха да я лекуваме. Освен това момиченцето имаше много силна стафилококова инфекция, която не минаваше от никакви антибиотици. Отидохме в апартамента на родителите му, махахме с ръце, отделяхме негативна енергия, изравнявахме полето и т.н и т. н. Ефектът беше нулев. Стафилококовата инфекция не минаваше. Отидохме втори път и резултатът бе същия. Аз съм упорит човек и ако не мога да постигна нещо, готов съм да повтарям опитите си до безкрайност, но не тъпо и еднообразно, а търсейки нови и нови подходи към решаването на проблема. Още тогава се опитвах да съпоставям следствието и причината, да свързвам заболяването с някакво събитие в живота. Тогава смятах, че болестта се определя не от характера и мирогледа, а от някакво събитие в живота на човека или безнравствена постъпка, която е извършил. Още повече че в класическото понятие за карма всичко е представено точно така. Дълго разговарях с родителите на детето, спомнях си всякаква информация, която по някакъв начин е свързана с тази тема, за да намеря някакви връзки, паралели и да разбера. Опитвах се да поведа разговора в различни посоки, жадно търсейки фрази, разкази за някакви ситуации, които биха могли да хвърлят светлина върху тази загадка.

Ключица. Счупена при раждането ключица. Някъде бях чувал тази фраза. След това си спомних къде. В кратка лекция един екстрасенс разказваше: «Понякога се раждат вещички, т.е. сякаш от раждането си са предназначени да нанасят вреди и да унищожават други хора. Един от признаците за поява на такава вещица е счупването на ключица при раждането». «Какво общо има тук вещицата? — помислих си. — Какво отношение може да има тя към сегашната ситуация? Засега не се връзва. За известно време ще оставим настрана тази информация». Разговарям с майката:

— Имали ли сте някакви необичайни ситуации в живота си? Майката си спомня:

— Цял живот съм чувствала големи сили в себе си. Ако някой някога ме е обиждал, винаги след това е следвало наказание. По правило — със смъртен изход.

«Охо! — помислих си — Нима Бог така защитава тази жена от обидите? Или тя сама подсъзнателно защитава себе си по този начин?»

— А имаше ли някакви проблеми с момиченцето след раждането?

— Да, дъщеря ми се роди с много косми на гърба. Мазах ѝ гърба с кърмата си и окосмяването изчезна.

По някакъв начин повишеното окосмяване беше свързано със стафилококовата инфекция. Чувствах това, но не можех да свържа едното с другото. От групата екстрасенси, дошли да помогнат при този сложен случай, останахме само двама души. Аз и една жена, която бе вдъхновена от моята упоритост и се опитваше да ми помогне да разплета този сложен възел. Опитвахме всичко, което може магията и екстрасензориката. Инфекцията не изчезваше. Нещастното дете се мъчеше, а ние не можехме да му помогнем. Напрегнато мислех какво още може да се направи в този случай и реших да използвам последния вариант. По онова време аз лекувах с енергетика и точков масаж, при което често ефектът беше просто блестящ. Но това не ме задоволяваше и аз постоянно търсех нови форми на въздействие. Веднъж реших да експериментирам. Взех добри репродукции на старинни икони, закачих ги на стената, а под тях поставих стол. На него слагах пациентите, а след това се молех и си представях, че от иконите излиза сияние и се спуска върху човека. Сякаш нищо не правех, а ефектът често бе много по-добър, отколкото при всички други въздействия върху енергетиката на човек. Всъщност, ако в този случай е имало въздействие, то е било от разстояние, тъй като изобщо не въздействах с ръцете си. Всеки път се убеждавах, че колкото по-тънко и незабележимо е въздействието, толкова по-ефективно е. След това си спомних за един случай, който изглеждаше като чудо. На една жена поставили диагноза рак на гърдата. Трябвало да я оперират. В това време двама монаси започнали да се молят за нея. Когато преди операцията ѝ направили анализи, излязло, че жената е напълно здрава. С кожата си усещах, че тази история не е измислица. Решихме да помогнем на детето от разстояние. Отидохме в църквата, помолихме се и запалихме свещичка за здраве. «От всичко, което правим — казах на помощничката си, — мисля си, че тази помощ ще е най-ефективната. Имам усещането, че нещо се е разместило и състоянието на детето трябва значително да се промени». То се промени. В пет часа вечерта ние запалихме свещичка за здраве, а в десет часа се обадих на родителите, за да разбера какво е състоянието на детето.

— Тя сега е в болница, в реанимацията — получих отговор. — В пет часа започна неудържимо повръщане. Състоянието ѝ толкова се влоши, че извикахме «Бърза помощ» и я откараха в реанимацията.

Слисах се. И направо се изплаших. Исках да помогна и едва не погубих детето.

Повече не се обадих на родителите на момиченцето. Проблемът се оказа неразрешим. Вътрешно обаче продължавах да го нося в себе си. Тогава смятах, че съм нанесъл вреда на едно бебе. Въпреки че здравият разум ми напомняше, че много хора палят свещи за здраве и от това само става по-добре. По-късно периодично се връщах към тази тема, опитвайки се да я осмисля. Когато въздействахме с ръце и давахме енергия на детето, ние помагахме на тялото му. И когато запалихме свещичка за здраве, също искахме да помогнем на тялото. Защо ефектът бе толкова различен?

Разбирането дойде бавно и мъчително. Когато сме запалили свещичка в църквата, ние сме мислели за тялото и за неговите проблеми, а в християнството човек е преди всичко душа, а след това тяло. Енергетиката в църквата работи първо за спасяването и здравето на душата, а после — на тялото. Извършва се пречистване на душата. Значи и на момиченцето му е била пречистена душата. Вероятно обаче душата на детето е била твърде зле, след като пречистването е станало толкова мъчително. Тялото е страдало, а душата се е пречиствала. Душата на това дете, вкопчена във висшите духовни ценности, е свикнала да потиска любовта, да проявява агресия към любовта. Когато чрез църквата и молитвата любовта е започнала да се връща, агресията към любовта се превърнала в агресия към нейния носител и започнало пречистване. Почувствах, че ако родителите първи бяха отишли в църква и бяха започнали да се молят, ако вътрешно бяха станали по-добри, пречистването на момиченцето нямаше да е толкова мъчително.

По-късно, когато се срещах с повишено окосмяване или стафилококова инфекция при деца, вече знаех откъде идва това. Най-напред това е яростно и непримиримо отношение към света и към хората — у родителите, дядовците и бабите, т.е. в предишните поколения. На такова дете може да се помогне, ако родителите се променят. Кръщаването, причастието, честото ходене на църква за такова дете е много по-ефективно от всякакви лекарства. Да го научат да се моли, да прощава, да не мисли лошо за хората — това означава да се спаси душата, живота и да се позволи на бъдещите му деца да се появят на света. В нашата душа има инерция. Колкото по-дълбоко и мащабно е проникнало в душата отричането от любовта заради човешки ценности, колкото по-бързо се е завъртял механизмът за унищожаване на любовта, толкова по-дълго и мъчително може да бъде пречистването и спасението.

Когато разумът ни излиза извън контрол, това може да бъде опасно за околните. Разумът се размътва тогава, когато душата и духът се зацапват със зависимост от човешките ценности, с отричане от любовта. Винаги е съществувал безупречно действащ природен механизъм за спасяване на потомството и свързаните с него дълбочинни, тънки структури на човешката душа. Религиите по света, разбирайки, че човек е не само тяло и мисъл, най-напред се обръщали към душата на човека и се стараели да ѝ помогнат. Цялата съвременна медицина, психиатрията и психологията смятат, че човек е тяло и мозък. Значи да се спасява тялото и съзнанието на човека, да се пречистват те преди всичко и да се отправят молитви за тях. Природата постоянно изхвърля «мръсотията» от душата към тялото. Тялото боледува и се мъчи, съзнанието помътнява. Духът и душата се пречистват. Всички съвременни методи на лекуване изхвърлят «мръсотията» от тялото и съзнанието обратно в душата и тогава вече могат да се побъркат духът и душата на човека. Към това върви целия западен свят. Това вече може да бъде наречено Апокалипсис.

Както в един филм се казваше за главния герой: «Този човек не е луд, съзнанието му е чисто и ясно, душата му се е побъркала».

Ако тялото на човека загива и съзнанието му се разпада, по-тънките структури, които наричаме «дух» на човека и негова «душа», продължават да съществуват. Без тях няма да се родят потомците ни, без тях няма да имаме следващи животи. Ако духът и душата потъмнеят и започнат да се разпадат, човешкият род ще се прекрати. На колкото по-високо равнище на духовни ценности излизаме, толкова по-силна трябва да е натрупаната любов към Бог и толкова по-голям трябва да е стремежът ни към Него. Иначе зависимостта от човешките ценности ще започне бавно да убива и духа ни, и душата ни. Доколкото разбираме това, дотолкова щастливо ще живеем ние и децата ни. Ако на детето от детството му се повтаря, че главното щастие в живота е любовта към Бог и натрупването на това чувство в душата, че главното щастие е вътре в човека, а не отвън, че способностите, кариерата, интелектът, волята и желанието — всичко това никога не може да бъде главно, че винаги е вторично в сравнение с любовта, тогава растящите способности и интелект няма да погубят потомството ни.

Момиченцето ми е на седем години. Има силно оплешивяване, което започна от двегодишната ѝ възраст.

Мога да разкажа това, което виждам, после ще съобщя параметрите, а след това ще ги преведа на обикновен език. Главата на момиченцето е като в обръч. Тънки невидими нишки свързват нейната глава с някакво тъмно петно — това е бъдещото ѝ дете. Жизнеспособността му е ниска, т.е. окапването на косите е свързано с бъдещите ѝ деца. Освен това, при нея не е наред пикочно-половата система. Има осемдесет процента вероятност за безплодие. Безплодието може да бъде три типа:

1. Запушване — т.е. органични промени, които възпрепятстват появата на деца. Медицината се е научила да преодолява този проблем чрез операции.

2. Хормонално — то е по-сериозно, когато яйчниците работят само за организма на майката и бебето не може да бъде износено. Това става при по-високо равнище на вътрешна агресия. Този проблем също може да бъде преодолян, макар и в редки случаи.

3. Когато на полево равнище се затваря възможността за зачеване. Този проблем в обикновени условия не може да бъде преодолян.

У детето вече са задействани и трите нива, но това е засега тънкият план. Между десет- и четиринайсетгодишна възраст може да се открие нарушаване на цикъла или липса на менструация, или ако се появи месечен цикъл, той ще протича твърде тежко. Известно време след това лекарите ще започнат да отчитат изброените по-горе моменти, водещи до безплодие. Параметрите на момиченцето са много лоши.

Зависимостта ѝ от отношенията е седем пъти по-висока от критичното равнище, а от идеалите — девет пъти. В трите ѝ минали живота са я възпитавали да гледа на семейното щастие като на абсолютна ценност. Идеализацията на отношенията с другите е станала недопустимо висока. Тя не е можела да си представи, че идеални хора няма и не може да има, както и идеални отношения. Няма любов без «мръсотия», а тя се е опитвала да направи любовта абсолютно чиста и свята. Колкото по-силно се опитвала да намери и постигне такава любов, толкова по-болезнено било разочарованието ѝ. Опитвала се да се отрече от любов, в която я предавали и едновременно с това се отрекла от любовта към Бог. В характера ѝ нараствало постоянното осъждане и презрение към хората, които я предавали и късали отношения с нея. Това осъждане било постоянно подкрепяно от възпитанието, мирогледа и характера. Агресията била толкова мащабна и е проникнала толкова дълбоко, че заради това са умрели децата ѝ. В миналия ѝ живот деца вече е нямало. В този живот още от двегодишна възраст тя не може да приеме пречистването, което ще дойде чрез скандали, измени и оскърбления на идеалите.

Работата е там, че всяко събитие отначало се разиграва на полево равнище, а след това се повтаря два или три пъти. Колкото повече човек не е готов да мине през изпитанията, толкова по-силно много преди самото събитие се включва механизмът за защита на душите на бъдещите потомци. Мащабната програма за самоунищожение убива не само бъдещите ни деца, но и нас самите в бъдещите ни животи. На определено равнище цялото човечество е единно. На още по-дълбоко равнище единно е всичко живо. Още по-на-дълбоко няма различие между живо и неживо, а по-нататък няма различие между вещество, пространство и време. Затова силната програма за самоунищожение отначало убива човека, вреди на духа и на душата му, след това прониква в следващия му живот и нанася вреди в бъдещето му. После стига до бъдещите деца и внуци. След четвърто коляно, програмата за самоунищожение започва да се предава на цялото човечество. Колкото по-дълбока и опасна е програмата, толкова по-твърдо обикновено я блокират. Вече споменах, че програмата за самоунищожение се свързва преди всичко с проблемите в района на главата и в района на гениталиите. От една страна, окапването на косите блокира подсъзнателната агресия, а от друга, то е силно унижение на идеалите, особено за момичетата. Зависимостта от идеалите намалява, а нарастват шансовете за оцеляване. Какво може да се направи в този случай? Как може да се помогне на детето?

Макар че тук става дума главно за лична карма, подобни тенденции присъстват в характера и вътрешното състояние и на двамата родители. Ако родителите успеят да преминат през живота си, да измолят прошка за всяка агресия по отношение на любовта, момичето постепенно ще започне да се чувства по-добре. Ако всяка караница, предателство и измяна успеят многократно да приемат като пречистване и спасение на потомците, без да търсят виновни, ще успеят да променят съдбата и характера на детето си. Много важно е да се разбере едно: ако родителите се молят само дъщеря им да бъде здрава и да ѝ порасне косата, те може да ѝ нанесат голяма вреда. Обръщаме се към Бог не за да получим повече човешки ценности, а за да станем щастливи, да изпълним главното си предназначение. Ако междувременно оздравеем и ни се върнат човешките ценности, това е вторично, което не бива никога да се забравя.

Правилното възпитание в този случай също е много важно. Детето може и да не го показва, но понякога фразите на родителите се запечатват в паметта му за цял живот и може твърде много да значат за него. Ако периодично му се напомня, че не бива дълго да държи обида в душата си, че трябва да е искрено, че не бива да се бои от любовта и да я крие вътре, характерът на детето постепенно ще започне да се променя. Ако му се обясни, че болестите и неприятностите лекуват душата, тогава детето по-лесно ще ги приеме. Ако му се обясни, че хората, които ни обиждат, не са виновни, че Бог ни дава пречистване чрез унизяване на всичко човешко, ще има по-малко претенции към хората. Ако му се напомня, че човек е отначало Бог и любов, след това — душа, изпълнена с любов, след това — дух, и едва след това — тяло, зависимостта от ценностите на околния свят ще намалее, детето ще се научи да бъде щастливо независимо от всичко.

Впрочем и храната може да окаже влияние. Колкото по-разнообразна и вкусна е тя, толкова по-силно активира съзнанието и увеличава зависимостта от него. Затова до приключване на половото съзряване на детето има смисъл родителите и момиченцето да останат на селска диета и естествено, да се молят преди хранене. Още повече че на тънко равнище сексуалното желание и желанието за ядене изглеждат еднакво, затова периодичното постене и гладуване влияят положително не само на стомаха, но и на пикочно-половата система, тъй като човешките ценности идват при нас чрез тялото ни.

Детето ми (Митя, но 16 години) има постоянни сутрешни кръвоизливи от носа. Не откриват абсолютно нищо. Можете ли да кажете за какво става дума?

Обикновено причината за кръвоизливите от носа е възгордяване. Когато на едно дете му тече кръв от носа, за него това е някак си равнозначно, че скоро ще умре. Намалява зависимостта от способностите и идеалите. Това се отлага в подсъзнанието и неговото поведение и отношението му към хората стават по-меки и търпими. В конкретния случай за кръвоизливите от носа допринасят енергийният му двойник и съдбата на бъдещата му жена. Сега зависимостта му от способностите е трийсет-четирийсет процента. Ако нямаше кръвоизливи, тя щеше да е около четиристотин процента. В характера му е много силна тенденцията за унижаване на жените. Това е опасно за потомците, затова започва възпиране. Ако един мъж смята, че е повече от жената, той вече е болен. Колкото по-грубо се опита да прокара тази линия, толкова по-бързо болестите от хипотетични ще станат реални. Ако родителите преразгледат живота си и помогнат на юношата да промени характера си, кръвоизливите ще престанат, а по-нататък, когато бъде унизена гордостта му в семейния живот или в други ситуации, правилният мироглед и промененият характер ще му помогнат да запази здравето и живота си.

(Бележката е написана от лекар). В последно време забелязах, че поемам върху себе си болестите на пациентите. С какво е свързано това?

Има няколко причини. В последно време зависимостта на човечеството от съзнанието и идеалите се засили. Това е свързано с техническия прогрес. През последните две десетилетия, благодарение на спътниците и телевизията, човечеството стана единен организъм. Духовността се развива чрез отношенията, а количеството на контактите многократно нарастна. Духовността обединява хората и ги кара да си помагат един на друг. Това е прекрасно. Винаги обаче има граница, зад която започва обратният ефект. Ако помагам на човека да стане, когато е паднал — това е помощ, ако продължавам да го подкрепям, когато е станал и тръгнал — това вече за него е унижение и развращаване. Когато орлетата пораснат и разперят крилца в гнездото, орлицата ги изхвърля оттам. Някои в този случай се пребиват, но ако изчака още малко, никое няма да полети и всички ще загинат. Без състрадание и помощ към ближния човек не е човек, но ако това състрадание влиза твърде дълбоко навътре, то започва да пречи на душата на онзи, на когото съчувстваме, тъй като прикрива личната му отговорност пред Бог.

Един пациент скоро ми разказа интересен случай. Имал приятелка, на която трябвало да помогне да пренесе вещите си. Така се случило, че не могъл да отиде да ѝ помогне. Всичко влачила сама, а след това ѝ станало лошо. «Обаждам се на приятелката си — казва той, — а тя ми казва, че се е сецнала и ще вика „Бърза помощ“. Много срамно ми стана — призна си той, — макар и да не бях виновен. Исках някак си да изразя съчувствие и ѝ казах по телефона: „Не бой се, заедно ще боледуваме и ще умираме“. Половин час след това така ме стегна в кръста, че изцъклих очи. Допълзях до тях, а тя лежи на леглото. Каза, че вече идвал лекар и че има радикулит, т.е. не се е сецнала. Тогава разбрах, че не радикулитът, а обидата ѝ към мен е предизвикала болките ѝ. Но защо тогава без причина се схванах и аз? Минаха няколко часа, а болката беше все така силна. Молих се, покайвах се, но без резултат. Спомних си за фразата, която бях казал по телефона, реших да опитам и казах на глас: „Мила, извини ме, но ще боледуваме и ще умираме поотделно, както каже Бог. Бог ще реши кога да боледуваме и кога да умираме“. След десет-петнайсет минути почувствах силно облекчение, а след два часа болката напълно изчезна».

Да се върнем към лекарите. При положение че лекарят зависи от духовността, състраданието му прониква навътре и е опасно за здравето му. Затова доста често, за да оцелее, лекарят трябва да намали зависимостта си от идеалите и духовността. Той става убеден материалист, пуши, пие и по този начин се балансира. Добродушният лекар е по-близо до любовта и до Бог, затова не може да поеме болест върху себе си. Раздразнителният, осъждащ и недоволен лекар по-силно зависи от духовните ценности и по-бързо може да вземе върху себе си болестите. Такива често се пропиват или напълно губят съчувствие и състрадание към пациентите и с действията си започват да нанасят голяма вреда на болните. И в единия, и в другия случай ситуацията ги избутва вън от общуването с болните и ги принуждава да променят дейността си.

В Америка ми разказваха за един свещеник, който станал хирург. Когато се молел преди операцията и мислено по време на самата операция, резултатът бил много по-добър, отколкото без молитва. Т.е. от вътрешното състояние на хирурга и дори терапевта, който дава хапчета, в много голяма степен зависи подобряването на състоянието на болния.

Спомням си как на един преглед в Ню Йорк млад човек ме попита:

— Искам да стана лекар. Кажете, пречи ли ми нещо?

— Да. Вътрешно прекалено много ви се иска да излекувате пациента, да премахнете всичките му болести, но всеки човек носи лична отговорност за болестта си.

— Как тогава да лекувам хората?

— Най-напред трябва да разберете следното: нито един лекар никога не е лекувал, не лекува и няма да лекува човек. Лекарят само помага на човека да оздравее. Равнището на подкрепата може да бъде различно, но оздравяването винаги зависи лично от самия човек. Болестта ни тласка към правилен мироглед, принуждава ни вътрешно да се променяме и по-задълбочено да опознаваме света, ако не искаме да правим това доброволно. Затова оздравяването зависи преди всичко не от усилията на лекаря, а от готовността на пациента да се промени, да промени системата на приоритетите си, да почувства, че главното спасение е увеличаването на любовта към Бог и натрупването на тази любов в собствената му душа.

Ако майката съчувства на детето си и се притеснява за него, тя може да поеме върху себе си неговата болест. Вие обаче казвате, че проблемите на детето така или иначе се стоварват върху майката. Какво лошо има тогава да се тревожиш и притесняваш за детето си?

Има два начина да помогнеш на децата си. Първият е силно да се притеснявате и боите от всяко неразположение на детето и при най-малките признаци на заболяване да му давате лекарства. Този път води до разрушаване на здравето на детето и на неговия характер.

Вторият път е да се постараете да укрепите здравето му с народни средства. Да му позволявате да се движи колкото може повече, да се къпе във вода, да ходи, да бъде сред природата, да се стараете организмът сам да се научи да се бори с неразположенията. Когато у детето изплува слой на подсъзнателна агресия и то започне да се разболява, молитвите на родителите и работата им върху себе си често са по-ефективни от всякакви лекарства, въпреки че никой не отрича ролята на лекарствата. Болестта ни принуждава да бъдем по-добри, да се променяме. Ако майката учи детето да се моли, когато го боли и когато е болно, обяснявайки му, че тялото боледува, когато душата се замърсява, в бъдещи подобни ситуации готовността му да се промени ще бъде по-голяма. Когато майката много се притеснява и се бои за детето си, тя поема върху себе си не вътрешната, кармична «мръсотия», а външната, повърхностната. Външното състояние на детето се подобрява и се намалява готовността му да се променя вътрешно. Такова дете може да израсне като егоист с лошо здраве.

Представете си, че виждам бик, който се е засилил към мен и иска да ме убие. Аз съм уплашен. На тънък план страхът е отричане, омраза и програма за унищожаване на това, от което се боя. По-точно така изглежда енергетиката на страха. Ако страхът минава през повърхностните, външни емоции, това на никого не вреди и ме принуждава към активни действия. Ако страхът се премества навътре, той вече е агресия не само към бика, но и към всичко живо и в крайна сметка, към Бог. Страхът влиза навътре, когато продължава дълго и когато го оправдават възпитанието, мирогледът и характерът. В резултат на това той се превръща в програма за унищожаване и води след себе си болести и нещастия. Когато се страхувам за детето си, преди всичко се страхувам за съдбата му. Ако това става постоянно, започвам да вредя и на съдбата на детето, и на него самото. По-добре е разрушението да се превръща в съзидание. Силите, които се хабят за страх, е по-добре да се използват за молитва.

Може да се молите и със свои думи за това, детето да запазва любовта към Бог, независимо колко му е добре или зле, за това, никакво човешко щастие да не засланя любовта му към Бог, за това, никакви неприятности, болести и нещастия да не могат да намалят любовта му към Бог, за това, детето във всичко да вижда и обича Бог, във всичко случващо се да чувства Божествената воля, да не търси виновни и вътрешно да приема света и хората такива, каквито са.

Иска ми се да разкажа за един важен епизод от практиката ми. С молба за помощ към мен се обърна млада жена.

— Животът ми е абсолютен провал — каза тя. — Личният ми живот е наникъде, в работата не върви. Отнасям се меко и приветливо към хората, а те ме унижават и оскърбяват, сякаш съм извършила подлост. Прочетох книгите ви, работих над себе си, но нищо не се промени. Бихте ли могли да ми помогнете?

— Мнозина се отнасят към моята система като към хапче — изпили са го и на следващия ден трябва да има резултат. Ако не виждат явен резултат, казват: «Това не е за мен». И махат с ръка. Втора грешка: мнозина са готови да се молят, да постят, да гладуват, но не искат да се променят вътрешно и да променят отношението си към околния свят. Трета: след като са преразгледали веднъж миналото си, смятат, че напълно са изменили отношението си към него. След като сте прочели книгите ми, вие навярно сте разбрали, че възгордяването ви е голямо. Значи трябва да промените поведението си, да се учите да отстъпвате и да се подчинявате, да се съгласявате с хората, когато те не са прави. Да приемате унижението като дадено от Бог пречистване. Със задна дата да приемете всички неуспехи, житейски неприятности, да се откажете от претенциите към хората и към себе си. Способностите и интелектът обаче представляват само първия слой на духовните ценности. В основата им лежи по-тънко ниво, чрез което контактуваме с бъдещето — идеали, духовност, благородство, цели, приниципи. Има още по-дълбоки, мащабни слоеве, които приемаме чрез морала и нравствеността. В основата на всички човешки ценности е любовта към близкия човек, към околния свят. Зависимостта от човешките ценности започва, когато в любимия човек обичаме човешкото повече от Божественото. Външно това се проявява като обиди и претенции към любимия. Появяващите се претенции свидетелстват, че започваме да зависим от нещо. Затова умението не само в настоящето, но и със задна дата напълно да се откажете от претенциите към близките си, е много важно за здравето. Така че приемете унизяването не само на способностите и на интелекта, но и на вашите идеали, приниципи и на любовта ви към хората, като пречистване, дадено от Бог. Тя кимна:

— Добре, разбрах. Мисля, че ще се справя с възгордяването си.

Мина месец. Трябваше да имам лекция в Санкт Петербург. Няколко часа преди това същата жена ми се обади. Гласът ѝ беше изплашен и тъжен.

— Знаете ли, започнах да ослепявам — съобщи ми тя. — При това се влошавам с всеки изминал ден.

Погледнах полето ѝ. Детето ѝ можеше да загине, имаше огромно неблагополучие. При нея зависимостта от способностите и интелекта бе значително намаляла, подсъзнателната агресия също, значи всичко би трябвало да е добре. Странно. Неизвестно защо зависимостта от отношенията рязко е нарастнала. А ревността «удря» по зрението. Странно — колкото и да гледах, не изплуваше никаква тема на ревност. Може би от душата на детето е излязъл някакъв нов слой? Много странно. Била е горда — станала е ревнива. При това отрицателните последствия са тръгнали с невероятна скорост.

— Сега не мога нищо да ви обясня — отговорих на пациентката. — Нека се чуем утре.

В душата ми беше пълен хаос. Ситуацията беше критична. Трябваше да изляза на сцената и нещо да обяснявам на хората, и за това трябва да съм максимално балансиран, а ми се случи нещо, което буквално ме разби. През останалите два часа трябваше да се надскоча, максимално да се концентрирам и да реша този проблем. Успях. Разбрах за какво става дума. Жената е работила конкретно над своето възгордяване, над повишената си зависимост от способностите, интелекта и благополучието. Това, което говорех за останалите слоеве, за идеалите и за обожествяването на любимия човек, ѝ се е сторило абстрактно и несъществено. Случило се е следното. Поставяйки си за цел да премахне възгордяването (вкопчването в способностите и интелекта), пациентката изцяло се е концентрирала върху това и го е постигнала. Общата ѝ зависимост от човешките ценности обаче не е намаляла.

Ако главната ориентация се е запазила, при премахването на една зависимост може да се появи друга. Вкопчването в идеалите в крайна сметка стига до вкопчване в способностите или в отношенията, т.е. прави човек или горд, или ревнив. И преди човек, силно възгордян вътрешно, т.е. с повишена ориентация към способностите, интелекта и кариерата, променял направлението си и за него главно щастие ставала не работата, а семейството — външно започвала да расте зависимостта от отношенията и се появявали ревност и обидчивост. Но тъй като отвътре ориентацията била не към отношенията, а към способностите и интелекта, човек запазвал здравето си. През един живот човек можел да е ревнив, а през втория — горд, и това малко се отразявало на здравето му. Ако обаче ориентацията към човешките ценности била много по-силна от обикновената, този преход заемал не един живот, а десет-двайсет години. Тогава човек, още не успял да отдъхне от възгордяването си, се препълвал с ревност и получавал тежко заболяване.

Моят метод не лекува, той стотици и хиляди пъти ускорява всички процеси и ако човек е правилно ориентиран, настъпва стремително оздравяване. При неправилно отношение към света проблемите може да станат повече, отколкото преди началото на работата. Това съм го виждал с очите си. И когато на другия ден жената ми се обади, ѝ обясних:

— Опитали сте се да преодолеете възгордяването си, но сте забравили, че в основата му лежи зависимостта от идеалите. А в основата на всичките ви вкопчвания е желанието да обичате човешкото повече от Божественото. Покаянието започва с това, че се обръщате към Бог и искате прошка, че сте обичали човешкото повече от Божественото, че душата ви е започнала да зависи от човешките ценности и не е приемала пречистването чрез временните им загуби. Молете прошка за това, че неприемайки това пречистване, сте предявявали претенции към Бог, обиждайки се на другите хора, на околния свят, на себе си, на съдбата си, на висшите сили. Т.е. трябва да се започва не от последното звено, а от първото. Трябва да се отстраните от всичко човешко в себе си, от вторичното си «аз». Многократно да изживеете целия си живот и да приемете всяко унизяване на човешките ценности като пречистване на любовта към Бог, пречистване на вашето висше и вечно «аз». Опитайте се да направите така, както ви казах.

Уговорихме се след два-три дни да се чуем по телефона. Интересно, мислех си през тези дни, всъщност аз се занимавам с философия, но на много големи скорости. Ако моят модел на света е правилен, жената ще оздравее и зрението ѝ ще се възстанови. Ако съм ѝ дал неправилна картина на света, тя ще ослепее и аз ще отговарям за това, най-вероятно също ще ослепея. Добре би било, ако е само за мен, а не и за потомците ми. А уж всичко е наред: човек се моли и се обръща към Бог, моли прошка за обидите и осъждането на другите, опитва се да надделее възгордяването си, т.е всичко се извършва в класическите християнски традиции. И съвем малка, незначителна промяна на акцента — човек се издига не над всичко човешко в себе си, а само над част от него. Последствията обаче са катастрофални. От друга страна — скоростите, на които работя, ми позволяват да огледам, анализирам и предотвратя бъдещите грешки на хората. А периода, в който човечеството навлиза, е изключително отговорен и всяка грешка ще му струва скъпо.

След три дни се чухме по телефона. Разбрах, че зрението на жената се е възстановило и всичко е съвсем наред. Значи моят модел е бил правилен и сега това знание ще помогне да се спаси здравето и живота на много хора.

Често ме питат различни хора дали могат да се научат на моя метод. Отговарям, че засега самият аз още съм ученик, че още много неща не разбирам и че това е опасно за здравето и живота на онзи, който се опитва да го направи. Моят метод не е просто виждане на структурите, той е преди всичко разбиране и обяснение на това, което съм видял.

Представете си, че са ви хвърлили от седмия етаж и са ви дали по пътя надолу да решите някаква задача. Ако я решите — приземяването ви ще бъде нормално. Ако не успеете — определено ще имате проблеми. Прекалено недостатъчно е само да се виждат полевите структури. Затова онези, които се обявяват за мои ученици, просто блъфират заради материална изгода. Някои постъпват и по-просто. Казват, че работят по метода на Лазарев и спокойно дават талисмани, омагьосана вода или пясък и т. н. Има много фалшификати на книгите ми, има фалшификати на метода ми. Един млад човек ми каза, че бил при някакъв си «специалист по изравняване на кармата» и му платил 500 долара за сеанса. Онзи му казал:

— Да ти кажа честно, след половин година ще умреш.

И спокойно го пуснал да си ходи. Помислих си, че за такива пари прогнозата би могла да е и по-добра.

След публикуването на книгите ми се появиха много други, разказващи за кармата, както и «специалисти по подобряване и промяна на кармата». Идвате, плащате пари, казват ви, че кармата ви вече е много по-добре и вие, доволен, си тръгвате. Тук трябва да се запомни едно просто нещо. Вашата карма е вашият характер, вашите емоции, повърхностни и свръхдълбочинни, вашият мироглед, в края на краищата. Ако вътрешно не сте се променили след консултация при «специалист по кармата», значи просто сте имали излишни пари. Всичко това просто са фалшификати.

Искам да разкажа за единствения човек, с когото се опитах да сътруднича и когото се опитах да обуча.

— Твоето виждане за вкопчванията — каза ми той, — е присъщо само на тебе. Значи засега това не е наука. Искам да се опитам да създам метод за проверка на вкопчванията, примерно чрез рисунки. Какво мислиш за това?

— Не знам. Пробвай, може и да стане нещо. Ако създадеш метод, ще поставим фамилиите си една до друга.

«А защо пък не — мислех си, — нали в психологията е развито тестването. Много ми бяха харесали американските тестове. Спомням си как в Ню Йорк ми казваха:

— Нарисувай къща — и после обясняваха: — Къщата, която нарисува, е твоето отношение към религията. Ако е малка — твоето отношение към религията е спокойно, ако е голяма — зависимостта е повишена.

Или друг тест. Представи си, че си в гората сред дървета. И определи своето място. Ти в най-гъстата част ли си, или на края, или по средата на поляна? Така, дърветата — това са хората, а твоето местонахождение е отношението ти към хората.

Защо действително да не се създаде система от рисунки, чрез които при децата в ранна възраст да се разкриват вкопчванията, а родителите чрез молитва да започнат да ги преодоляват? Децата ще бъдат здрави и щастливи.» — мислех си.

След няколко месеца се срещнахме с моя колега и ученик.

— Работата потръгна — каза ми той, — започнах ясно да откривам чрез рисунките на децата вкопчванията им и помогнах на много родители с молитва да ги премахнат и да подобрят състоянието на децата си. Сега мога да лекувам не по-зле от теб. Двамата можем да правим съвместни публикации — усмихва се той.

— Знаеш ли — казах му, — аз започнах да променям отношението си към това. Да се намали зависимостта от нещо е добре. Може да се подобри съдбата, да се излекува болест, но след това може да се появи още една, а след нея друга и още колкото щеш. Чувствам, че това е задънена улица. Ще се опитам да отида по-нататък и да намеря нещо ново.

— Но нали болните деца оздравяват, ако родителите знаят какво им е вкопчването? — каза той.

— Да, оздравяват — въздъхнах аз.

— Какво — да се откажем да помагаме на децата ли?

— Разбираш ли, лекарят лекува един орган, а заболява друг. По-рано болестта се прехвърляла от един орган на друг за десетина-двайсет години, а сега това става за няколко месеца. На една жена изрязват киста на яйчниците и след три месеца тя отива при лекаря, а картината е — сякаш не е имало операция. Има физиология на тялото, има физиология на полето. Тялото е единен организъм, който трябва да се лекува съвкупно; полето също е единен организъм. Тук трябва да се решава кардинално.

— Но нали има кардиолози, уролози и те лекуват хората всеки според специалността си. На това се крепи цялата съвременна медицина.

— Медицината е едно, а екстрасензориката — друго.

Вероятно той не е спрял опитите си за тестове и лекуване. От уважение към паметта му ще бъда точен. Такъв разговор всъщност не е имало. Имаше отделни фрази, ситуации и обща представа за тях ви дава диалогът, който измислих и който сега прочетохте. Казвах му, че независимо от външната простота, при нахлуването в тънките структури на човека могат да възникнат непредсказуеми ситуации. Необходимо е пряко виждане на полето и непрекъснат философски анализ на това, което става. Моят метод се роди преди всичко като система за самозащита. Без постоянен контрол върху себе си, върху полевите си структури може лесно да се излезе извън контрол. Той тръгна сам. Година след това му откриха рак на белите дробове. Близките му настоявали да ме потърси.

— Аз си знам своите вкопчвания.

Два месеца след това той умря. Работеше така, както работи доктор, лекуващ някакъв конкретен орган. Ако прагматичният подход към тялото е допустим, то по отношение на душата това се оказа непозволено.

Още веднъж видях колко отговорно и опасно е проникването в дълбините на човешката душа. Затова така дълго се подготвям за написването на всяка книга, независимо от появяващите се фалшификати.

Суровата, необработена информация може да бъде опасна за читателите. Затова всеки текст минава през двойно редактиране: отначало информационно-енергийно, а след това — обикновено. Случват се обаче и куриози. Вчера бяхме в банята и мой познат, който неотдавна бе прочел четвъртата ми книга, ехидно отбеляза:

— Ти самият не ядеш люспи от риба, а призоваваш другите да го правят.

Опулих се:

— Да не съм луд да призовавам към такива неща?

— Ами в четвъртата книга пишеш, че трябва рибата да се яде с люспите.

Постепенно ми се изясни за какво става дума. Риби без люспи са есетрата, миногата, змиорката, а риби с люспи са костурът, шаранът, платиката. В книгата си съм имал предвид, че трябва да се яде риба от вида с люспи.

— Слава Богу, а пък аз наистина си помислих, че трябва да ям люспите — усмихна се приятелят ми.

Веднъж една бременна жена ме попита:

— Казахте, че не бива да се яде месо в петия месец от бременността. Не ядох месо и сега страдам от недостиг на желязо.

— Разберете — отговорих, — не бива буквално да се приема всяка информация. Провеждани са експерименти върху животни. Ако в началния период на бременността животното е гладувало, потомството му било по-здраво и жизнеспособно. Защо? Защото зависимостта от околния свят с неговите ценности се реализира чрез тялото. Ограничава се външното равнище и се засилва вътрешното. Същото става и с човека.

Колкото повече една жена в петия месец на бременноста си се откъсва от всички проблеми, колкото повече намалява зависимостта си от храната — а месната, деликатесна храна засилва привързаността към света — толкова по-добре се отразява това и на нея, и на детето ѝ. Същевременно обаче, интуицията и желанията на жената са по-важни от всички правила. Ако във всеки период от бременността ѝ се яде месо, може да го прави. Сега на пациентите си казвам така:

— Системата на приоритети за мъжете и жените е следната: За мъжете отначало е любовта към Бог, след това — духовното, а след това — материалното.

За жените отначало е любовта към Бог, след това — материалното, а после — духовното. Т.е. трябва да има равновесие и разделение на труда.

Ако мъжът философства, мисли напрегнато и духовността е много по-приоритетна за него от материалното, това все още не е опасно. Но ако жена му прави това, равновесието рязко се нарушава. Ако мъжът живее с мисъл, жената трябва да живее с чувство. Тогава и бракът ще бъде хармоничен, и здравето, кариерата и съдбата на мъжа ще бъдат нормални. Ако жената е убедена вегетарианка, това може рязко да засили нейната ориентация към духовността и да доведе до големи проблеми при мъжа ѝ. На храната също не трябва да се молите, колкото и правилна да е тя. Т. е. още веднъж искам да повторя, обръщайки се към читателите: никоя твърда, рационална схема, никое управление чрез мисъл не могат да бъдат точни. Трябва да се ориентирате чрез чувството любов в душата си. То ще ви подскаже правилното желание и мисли. Колкото повече го имате в душата си, толкова по-точно вашите чувства и мисли ще отразяват реалната ситуация и ще ви дават правилната посока.

В какво е причината за отлепването на ретината на окото?

Ще изхождам от онези случаи, с които съм се сблъсквал. Най-често — в агресията, причина за която е ревността. При жената, например, може да не се проявяват ярки изблици на омраза и обида спрямо мъжа, но недоволството и раздразнението да са налице от години. Колкото по-твърд е човекът по характер, колкото е по-потаен, толкова по-дълбоко в подсъзнанието навлиза агресията и толкова по-опасна става тя. И ако от родителите или от предишните животи вече е предаден фонът на недоволство, рано или късно ще се стигне до взрив. Колкото по-твърд е характерът на човека и реакцията му към неприятна ситуация, толкова по-тежко може да е проявлението на болестта. Тоест, нашият дълбочинен характер и характерът на болестта са еднакви. Постоянното недоволство от целия свят и от съдбата може да доведе до хронични, тежки и неизлечими заболявания.

Как да се определи колко силна е била агресията по отношение на едни или други хора? Отговорът е прост — ако сте решили, че човекът е стопроцентов подлец и негодник, и дълго сте носили тази оценка в себе си, вашата агресия е стопроцентова. Ако пък сте съумели да го оправдаете на двайсет процента, то агресията Ви съответно е станала осемдесет процента. Ако виждате във всичко Божествената воля, във всеки човек обичате Бог, а чак след това — човешкото му «аз», ако околния свят и всеки човек обичате като свое дете, т.е. можете да го накажете, да му се скарате, но това не влияе на любовта Ви, то Вие, обиждайки се на човека, карайки се с него, наказвайки го, ще правите това повърхностно. Подсъзнателната агресия ще остава нулева. И Вие, решавайки каквито и да са проблеми, ще запазите здравето си. Искреността в чувствата помага да се пречиства душата. В душата не бива да крием омраза, съжаление, обида. Всяка секунда ние реализираме живота си чрез собственото си поведение или като агресия, или като любов. Средно положение не съществува. Ако се притесняваме от чувството любов, притесняваме се да проявим добродушието си, ние започваме да управляваме не с любов, а със сила, нашето поведение става агресивно и външно, и вътрешно.

Не е достатъчно просто да се избягва агресията, трябва да възпитаваме емоциите си така, че вътре да няма агресия. И тогава на всеки човек ще гледаме като на възможност да проявим своята любов и добродушие. Образно казано: целият ни живот е тренажор за натрупване на любов. И ако ние се опитаме да го използваме за други цели, той се чупи. Фонът на омраза и обиди се разгръща и се превръща в програма за самоунищожение. Отначало проявленията ѝ могат да изглеждат като постоянно главоболие, обща слабост, кръвоизливи от носа, проблеми със зрението или слуха, възпаление на носоглътката, разрушаване на зъбите. После това се спуска надолу и когато достигне до първата чакра, програмата може да се реализира в по-груб вариант. Нарушаването на функциите преминава в органични нарушения.

Ако сме давали сурова оценка за поведението на друг човек, ако към ревността се е примесвало презрение, ако в характера ни има високомерие и грубост, то блокировката на програмата за самоунищожение, най-вероятно, ще бъде реализирана като отлепяне на ретината на окото, слепота, или тежка травма на главата.

Зад гърба си имам два развода и четири години самота. Има ли смисъл да възстановявам отношенията си с една от съпругите? Претенции нямам нито към първата, нито към втората съпруга.

Смисъл в това има, но Вие не сте се привели в ред докрай. По-рано зависимостта Ви от отношенията е била три-четири пъти над критичното равнище, от идеалите също. За това време са настъпили промени. Зависимостта от отношенията е влязла в норма, т.е. представлява десет-двайсет процента от критичната, но зависимостта от идеалите, както и преди, е няколко пъти по-висока от критичното равнище. Защо? На първо място не е премахнато недоволството от себе си и съдбата, т.е. със задна дата трябва да се моли прошка за агресията към любовта във всичките ѝ форми, не само по отношение на другите, но и към себе си.

Вървим нататък. Нямате претенции, но мирогледът Ви не се е променил особено. Както и преди живеете с идеали, а не с любов. И когато жената започне да се държи не така, както сте очаквали, недоволството може да избухне против волята Ви. Опитайте се да разберете и почувствате следното:

Всеки човек, и особено любимата жена, се държи с Вас не така, както Вие искате, не така, както Вие се отнасяте към нея, не така, както изискват моралът и нравствеността. На първо място, жената ще се държи така, както е определено от Бог, и тук претенциите и контролът върху ситуацията са безмислени. Колкото повече «мръсотия» има в душата Ви, толкова по-силна трябва да бъде обидата, нанесена от жената.

Колкото по-неправилен е Вашият мироглед и колкото по-дълбоко това се е наслоило върху характера Ви, толкова по-твърди ще бъдат опитите да Ви приведат в хармония със света. Колкото сте готов предварително да приемете всяка болка, съхранявайки чувството любов, не предявявайки претенции, толкова отношенията Ви с околния свят ще са добри. Колкото повече се отказвате от контрол над ситуацията, толкова повече ще се подобрява тя. Учете се да обичате онова, което не Ви харесва.

Другият човек има право да не прилича на Вас, да има свой характер и своя съдба. Агресията се поражда от неправилния мироглед. Преминете през живота си многократно и погледнете от друга гледна точка всички събития, които са се случили, не от човешка, а от Божествена — тогава и бъдещето ще се промени.

По никакъв начин не мога:

1) да се отърва от страха за детето;

2) да се избавя от самотата;

3) да спечеля достатъчно пари. В какво е причината?

Често страхът за детето възниква, когато действително има неблагополучие и майката чувства това. С детето наистина има неблагополучие. Възгордяването му е огромно. В голяма степен това е свързано с майката, т.е. с Вас. Вашата подсъзнателна агресия по отношение на мъжете е триста и четирийсет единици. Вкопчването в способностите е около триста и петдесет единици, т.е. три и половина пъти по-високо от критичното. Зависимостта от идеалите също е повишена. Когато са Ви лекували с унижение, обида, несполуки, не сте могли да приемете това. Натрупаната агресия се е предала на детето и вече се е развила в него като програма за самоунищожение. Страхът разрушава: по-добре е да се помогне на детето да преразгледа отношението си към живота и към събитията преди раждането и преди зачеването. По-добре да се опитате да промените характера и мирогледа си, т.е. трябва не да се страхувате за детето, а да го спасявате.

Относно самотата. Вашата подсъзнателна агресия е един и половина пъти по-висока от смъртоносното за мъжете равнище. Ако мъжът се намира постоянно до Вас, той може да заболее или да умре. Ако той отвътре се окаже добродушен, ще боледувате и умирате Вие или детето Ви. Затова Вие сте самотна.

Недостигът на пари — това е унизяване на Вашето възгордяване. Така се пречиства детето Ви. Ако спечелите много пари, може да възникнат здравословни проблеми с детето и с Вас. Ако успеете да се промените, и на Вас, и на детето ще бъде позволено да имате и здраве, и пари.

От няколко години имам болки в гръбначния стълб. Каква е диагнозата ми? Какво да правя?

Болката в гръбначния стълб, по правило, е дълбочинна обида на близък човек, на себе си, на съдбата. Ако мащабът на обидите е голям, може да възникне изкривяване на гръбнака, да се стигне до счупване, може да се образува гърбица. Особено опасно е да се обиждате на съдбата си, така че трябва да се молите за себе си и за целия род да се премахнат обидите, недоволството от себе си, от ситуацията и съдбата. Близкият, любимият човек е даден от съдбата и от Бог, а силните обиди към него са същевременно обиди към съдбата и към Бог. Така че в молитва и покаяние може да поискате обидите на близки хора и на съдбата да напуснат Вашата душа и душите на потомците Ви.

Какво да правя, ако е настъпило абсолютно безразличие към всичко, мързел? И как да се избавя от чревоугодничеството?

Колкото и да е странно, всичко това, което изброихте, е резултат на добра балансираност. От родителите си сте наследили повишена зависимост от способностите, интелекта и идеалите. И съответно неудържимо възгордяване, невероятно силно недоволство от околния свят и от себе си. Колкото повече развивате способностите си и усилвате човешките желания, толкова повече ще се повишава равнището на агресия и ще се изостря програмата за самоунищожение. Чрез желанията ние се привързваме към човешките ценности. Отсъствието на желания и мързелът намаляват тази зависимост.

Чревоугодничеството спира програма за самоунищожение. На тънък план сексът и храната изглеждат еднакво, и ако любовта не достига, увеличаващият се стремеж към сексуалност и към храна в някаква степен компенсира опасното положение.

Преди всичко има смисъл да се работи с мирогледа и с характера. Трябва със задна дата да се приемат всички неуспехи и разпадане на съдбата като лекарство. Трябва да се учите да отстъпвате и да приемате зависимостта. Може не само да се молите, но и да се занимавате с автогенен тренинг. Например, да повтаряте: «Аз не контролирам ситуацията, всичко се случва по Висша воля, аз се отказвам от контрол над ситуацията. Господи, над всичко е Твоята воля». Може сутрин след събуждане и вечер преди лягане, чисто механично да повтаряте: «Господи, Твоята воля виждам във всичко. За нищо не съжалявам, от нищо не се страхувам. Всичко приемам като дадено от Теб».

Колкото повече човек умее да се изключва от ситуацията, толкова по-леко преодолява силната зависимост от способностите, интелекта, от висшите нива на духовните ценности. Значи, редовните тренировки за пълно мускулно и мисловно отпускане са доста полезни. Мисловното стягане предизвиква мускулно стягане. Затова пълното мускулно отпускане, масажът, водните процедури, банята, периодичните физически упражнения и натоварвания, гладуването създават благоприятен фон, на който е по-лесно да променяме характера и мирогледа си. Когато Вие физически и духовно сте се отстранили от всичко, когато многократно, преминавайки през целия си живот, сте премахнали агресията по отношение на любовта, тогава молитвата става ефективна и преносът на главната опорна точка от човешкото на Божественото протича по-бързо и по-безболезнено.

На 52 години съм. Климактериумът ми продължава вече 9 години. Нервната ми система е превъзбудена. РУЕ-то ми на периоди се ускорява до 65. Вашите препоръки?

Да видим какво е било преди климактериума. Подсъзнателната агресия към мъжете е била двеста и двайсет-двеста и трийсет единици. Повишена зависимост от способностите, интелекта и идеалите, т.е. възгордяване. Неприемане на травмиращи ситуации.

Сега подсъзнателната агресия е двайсет единици. Зависимостта от способностите, интелекта и идеалите рязко е спаднала. Изводът е прост. Климактериумът е състояние на преход от зрялост към старост. Състоянието на старост е състояние, при което рязко се понижава зависимостта от човешките ценности. Но това не става чрез външните нива (болести, травми, нещастия), а чрез вътрешните: намаляване на желанията, на активността на съзнанието, стесняване на възможностите. Поради това, че този процес върви отвътре, старостта не се възприема като болест и нещастие. Процесът на намаляване на човешкото и на отстраняване от него се възприема като стъпало от човешкото към Божественото. Колкото по-леко човек се включва в Божествения режим и го приема, толкова по-бавно и по-спокойно става угасването на човешкото. Старостта е подготовка за следващ живот. И колкото по-доброволно човек полага усилия за преодоляване и освобождаване от човешкото в себе си, толкова по-малък обхват има принудителната подготовка.

За разлика от старостта, преходът от едно състояние в друго се възприема доста болезнено. Колкото по-силна е зависимоста от човешките ценности, колкото повече агресия е натрупана във връзка с това в душата, толкова по-болезнен ще бъде този преход. Значи, както един болен човек променя характера и мирогледа си и оздравява, така и Вие трябва да се промените.

Климактериумът е същата травмираща ситуация като болката, неприятностите, обидата или предателството. Колкото по не искаме да приемем болката, толкова повече от нея ни дават. Учените са провели интересно изследване. Оказва се, че при жените критическата възраст не започва като плавен процес на затихване на ендокринната система. Оказва се, че преди климактериума яйчниците на жената работят с максимална активност. Този факт обръща наопаки нашите представи за старостта.

Може да се направи следният извод.

Старостта не е бавно натрупване на генетични грешки и не е постепенно изхабяване на всички ресурси на човешкия организъм. Напротив. Старостта е блокиране на нарастващата активност на организма и на свързаното с нея повишаване на зависимостта от всички човешки ценности. Значи колкото по-добродушен е човек вътрешно, толкова по-бавно той ще остарява. Колкото по-леко преодолява човек всеки стрес (а стресът е раздяла с човешките ценности), толкова по-бавно ще се извършва процесът на остаряване.

Следователно подмладяването на организма е възможно чрез периодично премахване на зависимостта от всичко, с което сме свързани. Ние сме свързани с този свят чрез съзнанието, отношенията, думите, дишането, храната, моментите на сексуална близост, обмяната на веществата. Когато периодично се отстраняват не само от външните, но и от вътрешните функции, не само от обектите на привързаност, но и от самите желания и чувства, йогите постигат промени, съпоставими с тези, които носи старостта. Ако скоростта на намаляване на зависимостта от всичко човешко надвишава скоростта на стареене, започва подмладяване. Този механизъм работи във всеки от нас. Обикновено този процес е твърде кратък, затова не забелязваме реалните промени.

Имам мигреноподобно главоболие. В какво е причината?

Премахнете презрението си към мъжете.

Обичам съпруга си, но понякога имам желание за близост с друг мъж. Трябва ли да се боря с това чувство?

Зависимостта от всички човешки ценности започва тогава, когато в любимия човешкото заслонява Божественото, т.е. когато значимостта на физическата обвивка на човешкото «аз» в любимия човек става приоритетна. Тогава става невъзможно да се приеме унизяването на човешкото в онзи, когото обичаме, или в себе си. Тъй като опорната точка се премества върху човешкото, ние не можем да приемем неговата дестабилизация и възниква агресия. И тогава или ние доброволно се отказваме от някакви човешки ценности, или ни отказват принудително.

Възникващото сексуално влечение към друг мъж намалява непрекъснатата ориентация към съпруга и по такъв начин намалява зависимостта от него и от любовта към него, т.е. в това чувство, по-точно във възникването му, е скрит защитен механизъм, и затова то не бива да бъде потискано. Т.е. в обичайна ситуация, колкото по-силно Вие обичате съпруга си, толкова по-силно ще възниква сексуално влечение към други мъже.

Ако това чувство се потиска, може да се засили подсъзнателната агресия по отношение на съпруга Ви, защото ще се повишава зависимостта. Това може да доведе до болести и големи проблеми за мъжа Ви.

И така, влечението към други мъже не бива да се потиска. Но не си струва и да се поощрява. А ако на това чувство не се пречи изобщо, честите изневери може да доведат до разрушаване на постоянно формиращите се тънки духовни структури, възникващи в резултат на общуването на двама души, които се обичат, и в крайна сметка да разрушат самото семейство. В първия случай линията на поведение води към угнетяване на Божественото. Във втория — към разрушаване на човешкото. Затова не трябва да се борим с това чувство и не трябва да го покровителстваме. Но главното решение на този въпрос е в друго. Силата на стремежа към друг мъж се определя от това, доколко Вие вътрешно зависите от любовта към съпруга си. Значи, колкото по-добродушно Вие се отнасяте към другите хора и, естествено, към своя съпруг, толкова по-малка ще бъде тази зависимост. Ако се научите да обичате съпруга си с всичките му недостатъци, да прощавате, да не задържате обиди спрямо него, ако се стараете чувството любов в душата Ви да не зависи от нищо, желанието Ви за други мъже ще е по-слабо, а отношенията със собствения съпруг — по-хармонични.

Мама почина на 58 години от рак, татко се застреля на 35.

Всички жени в рода ни умират от рак, а мъжете — трагично. Съпругът ми загина в автомобилна катастрофа. Аз имам заболяване на щитовидната жлеза. На 34 години съм.

Преди време бих казал, че Вие пето поколение носите в себе си проклятие по женска линия. Сега казвам, че Вие носите в себе си неправилен мироглед, родоначалник на който е станала Вашата пра-прабаба. Този неправилен мироглед е бил укрепен от огромна агресия по отношение на любовта. Може да е станало чрез постъпка или просто волево усилие, насочено към отричане от любовта.

Каква е причината за такива програми-проклятия, които често разрушават много поколения? Механизмът е прост. Работата е там, че нашите възможности да простим, да не съжаляваме и да не осъждаме средно не са големи. Те се определят от нашия характер, възпитание и мироглед. От всичко това се образува възможността ни да изтърпим болката, когато губим човешките ценности, и да съхраним любовта. Ако получаваме човешка любов от същия мащаб, колкото е нашата възможност да простим и да приемем, ние сме здрави и щастливи и нашите потомци също. Но ако изпитваме няколко пъти по-силна любов към друг човек, отколкото са възможностите ни, то няколко пъти трябва да увеличим и Божествената любов. А ние често се оказваме неподготвени за това. Ние не разбираме една проста истина. Колкото човешко щастие сме получили, толкова от него трябва да изгубим, и трябва да сме готови да приемем такава загуба всяка секунда. Колкото по-огромно е чувството любов, което сме изпитали към друг човек, толкова по-силно то трябва да бъде оскърбено и унизено. И ако човек не може да приеме, съхранявайки любовта към Бог, унизяването на това чувство, унизяват се всички последващи звена в човека и в потомците му, т.е. унизяват се съдбата, характерът, здравето на човека.

Вашата подсъзнателна агресия по отношение на мъжете е около деветстотин единици, при това тя се реализира въпреки волята Ви. Просто страхът да не изгубите любимия човек, ако е постоянен, е вече агресия към него. Вашата баба от четвърто коляно е изпитала огромна любов и не е могла да приеме унизяването ѝ, намразвайки човека, чрез когото ѝ е било дадено пречистване и намразвайки самата себе си. Тя е убивала любовта в душата на мъжа си и е убивала любовта в своята душа. Жените в рода Ви имат тенденция да обожествяват любимия човек, след това да го ненавиждат, след това да ненавиждат себе си.

Бесплатный фрагмент закончился.
Купите книгу, чтобы продолжить чтение.