Бесплатный фрагмент - Диагностика на кармата

Предисловие

Планирах да издам третата си книга няколко години след излизането на втората. Но информацията, която получих веднага след това, беше толкова важна, че реших към следващото издание на втората книга да включа още една-две нови глави. Не успях обаче да концентрирам информацията в две глави. Затова реших да издам отделно трета книга. Възнамерявах през пролетта на 1996 година да издам книга, в която да дам отговори на получените писма. Но ситуацията започна да се променя така бързо, че реших да запазя заглавието «Диагностика на кармата» и да дам информация за последните изследвания.

Още веднъж искам да предупредя читателите: аз не уча на нищо и не призовавам към нищо. Опитвах се да разбера обкръжаващия ни свят и да помогна на болните. Аз ви осведомявам. Ако записаната довчера картина на света започва да се различава с нещо от днешната, аз не внасям поправки и запазвам всичко, както си е било. Не знам как ще завърши този своеобразен репортаж, но усещането за важността на моите изследвания ме кара да вървя напред. Много от читателите вече разбраха, че нямам никакво отношение към фалшивите издания на моята книга. Ако напиша четвърта книга, мисля, че това ще стане не по-рано от три до четири години.

Преди да започнете да четете книгата, би било добре да се освободите от обидите си към Бог, към родителите, към обкръжаващия ви свят, към себе си и към съдбата си. На читателите може да им се стори, че книгата е съставена от малки части, но всъщност зад тях стои едно цяло.

Увод

Колкото по-съвършена е системата, толкова по-силна е нейната тенденция да се изолира от света и да се ориентира само към себе си. Това означава, че истинското съвършенство трябва да носи в себе си собственото си отрицание — и това е залогът за оцеляването.

В последно време започнах да забелязвам, че се опитвам да реша всички проблеми единствено с метода на духовното пречистване. На теория аз съм напълно прав, но времето не винаги стига за духовно пречистване. Нужни са правилни действия.

Един пациент сподели с мен следната история:

— На една жена започнаха да ѝ се появяват малки язвички в устната кухина — никакви лекарства не помагаха. Бе посетила най-добрите лекари в Москва, но всичко се оказа безрезултатно. Беше се консултирала със светилата на медицината и в чужбина, но не оздравяваше. Екстрасенсите също се опитваха да ѝ помогнат. Настъпваше някакво подобрение, но после болестта пак се появяваше. Всичките ѝ опити се оказаха неуспешни. След време случайно споделила проблема си с някого, който в отговор я подсетил:

— Имаш метални коронки, които се окисляват и това предизвиква тези ранички.

Когато сменили коронките, проблемът изчезнал. Случи ми се да се сблъскам с подобна ситуация. Ръководител на малка фирма ме потърси за помощ.

— Прочетох книгата ви — разказваше той, — не съм пристрастен към парите, плащам на сътрудниците си повече, отколкото те заработват в действителност, и за здраве не жаля пари. Но в последно време ме преследва усещането за някакво неблагополучие.

— Имате добра интуиция — отговорих му аз. — Единственото пристрастяване, което аз виждам, е благополучното семейство, тоест неприятностите, които идват по съдба, вие приемате с някакво съпротивление. Тази програма се предава на вашите подчинени.

Прегледах полето на сътрудниците във фирмата му и видях и у тях подобно нарушение. Случаят беше елементарен и аз забравих за него, но след известно време се срещнахме отново с ръководителя на фирмата.

— Знаете ли — разказваше ми този човек, — на моите сътрудници започнаха да им се случват неприятности. Бих искал да разбера причината за това. След това у мен се появи някаква непонятна агресия към тях.

Гледам в началото полето на хората около този човек и виждам силна агресия. В основата ѝ е пристрастяването към благополучната съдба и презрение към хората. На ниво поле се вижда как душите им се ожесточават. В основата си това е свързано с техния началник. Това значи, че при него се е повишила агресията заради някакво неблагополучие и той не е издържал изпитанието. Диагностицирам го и за моя голяма изненада не откривам никаква агресия. Излиза, че неговото духовно състояние не е причината в случая. Близо час общувам с него и трескаво се опитвам да намеря причината. Той има два-три варианта за възможни проблеми, но и те, както виждам, не са свързани със ситуацията. Паралелно мислено проверявам десетки свои варианти, но всеки път удрям на камък. Когато всички мои стереотипи се разрушиха и престанаха да работят, в главата ми се появи пустота. Решението дойде изящно и неочаквано.

— Вие развращавате своите сътрудници с високите заплати.

Събеседникът ми онемя.

— Как да разбирам това?

— Ако човек прави грешки и не го наказват, неговата пристрастеност към благополучната съдба расте. И душата му става горда и агресивна. Ако човек получава висока заплата, съзнавайки, че не я заработва и виждайки, че за същия труд другите получават много по-малко, то това също повишава пристрастеността му към благополучната съдба. В дадената ситуация да останеш балансиран е твърде сложно. На творческите хора това се удава по-лесно. Но на обикновения изпълнител му е много трудно. Така значи — обръщам се аз към ръководителя:

— Вие искате добро за своите сътрудници, и във вашето разбиране то е отсъствие на наказание при погрешна постъпка и максимални заплати, тоест да създавате на подчинените си висок духовен и физически комфорт. С това все по-силно ги пристрастявате към благополучието и стабилността. И затова подсъзнателно те трябва да разрушат тази стабилност, за да оцелеят. В нормална ситуация те би трябвало да развалят работата, тоест източника на опасността, но вие имате добра интуиция и енергетика. Затова се разрушава не толкова работата, колкото съдбата на подчинените.

— Ето вижте — показвам му, — при един от вашите сътрудници ситуацията се движи към смърт, а в полето на втория присъства йероглифът на смъртта. Но ако те загинат, вие ще бъдете наказан. По-рано родителите мислеха, че смисълът на педагогиката е в създаването на максимално комфортни условия за детето и в постоянното изнасяне на нравоучения. Но детето никога не възприема нравоученията, дори постъпките и поведението на родителите тук не са толкова важни. Главното, което води и възпитава детето, е вътрешното състояние на душите на неговите родители. Педагогиката — това е от една страна любов към детето, а от друга — създаване на тези ситуации, с които то ще се сблъска в живота, и подсигуряването му в тези ситуации. Ако родителят жестоко накаже детето за погрешна постъпка, като едновременно демонстрира любов, това ще бъде по-добро от нежеланието да му нанесе духовна и физическа болка. Добротата без дисциплина е не по-малко опасна от насилието и жестокостта.

Обажда ми се пациентка, моя стара позната. Спомням си, че когато ѝ поставиха диагноза «рак на бъбрека» и ѝ предложиха да премахнат болния орган, ние имахме сериозен разговор.

— Ако енергетиката на втория ви бъбрек беше по-добра, то операцията би имала смисъл. Но тя е толкова нестабилна, че едва ли операцията ще помогне.

По-късно диагнозата бе отхвърлена, но ние периодично говорехме по телефона и аз вече решавах творчески въпроси, тоест не здравословни проблеми, а анализ на различни ситуации. Но този път тя беше с необяснимо висока температура, около четиридесет градуса. Виждам захващане за духовността и благополучната съдба.

— Премахнете претенциите си във всички случаи, когато сте имали неприятности. Обадете ми се утре.

На другия ден тя ми се обажда — абсолютно никакви промени. Аз отново гледам полето и продължавам обясненията си.

— Предали сте раздразнението си, недоволството си, обидите си на своята дъщеря и на бъдещите си внуци. Молете се за тях.

На другия ден тя отново се обажда и с измъчен глас ми съобщава, че положението се е влошило.

— Не сте успели да премахнете от дъщеря си прилепването към духовността и благополучната съдба. Духовността не е само нравственост и справедливост, тя обхваща и планове, цели, задачи, ред. Прилепването към реда се лекува с разваляне на реда, с непорядъчно отношение от страна на другите хора.

— Какъв ти ред! — плаче жената. — Вече няколко месеца, откакто сме в нов апартамент, а живеем в такъв хаос, че повече не издържам. Специално си взех отпуск, за да почистя и подредя, но веднага се разболях.

Досещам се:

— Разболели сте се поради това, че сте искали да внесете ред. Ако го бяхте направили, би могла да се разболее дъщеря ви. Програмата за пристрастяване към стабилността и реда рязко би се повишила. Разберете, животът не е подреденост. Обмяната на веществата — това е разрушение, но контролирано. Ако се отстрани всяко разрушение, ще се получи труп, обмяна на веществата вече няма. Животът е колеблив процес между хаоса и реда. Редът често е по-опасен и от хаоса. Когато сте се дразнели на онези, които не се държат в съответствие с плановете ви и нарушават вашата стабилност и представите ви за благополучие, вие до такава степен сте се пристрастили към това, че около вас е започнал процес отначало на разрушаване на ситуацията, а после и на здравето. Обърнете се към Бог и го молете да ви прости за това, че сте абсолютизирали реда и сте предали същото и на потомците си.

На другия ден температурата на жената се нормализира.

Обаждат се мои пациенти — мъж и жена:

— Хвана ни едновременно — оплакват се те. — Сякаш при жена ми всичко бе наред и изведнъж всичко се разруши.

— Сега е есен — обяснявам аз, — контактът със задгробния свят, където се намира складът на нашето съзнание, се усилва. На повърхността изплува «нечистотията», по-рано незабележима, и рязко изостря проблемите.

— При вас — обяснявам отново на мъжа, — има пристрастеност към земните неща — парите и благополучната съдба. Парите не само като материално благополучие, но и като символ на стабилността и властта, където стабилизацията на земното често е ставала чрез жената. Неприемането на пречистването е било под формата на обиди. Чрез обидите вие сте пристрастили своя син към земните ценности. Той няма добро поле и затова ви боли сърцето. При вашата съпруга има силна привързаност към духовното. Такива хора винаги имат чувството, че са прави. Те искат да натрапят на всички своята представа за света. Често им се струва, че хората и целият свят са несправедливи. Чувстват постоянно презрение и раздразнение към хората, които разрушават техните планове и стереотипи на поведение. Чрез агресията си вашата съпруга е привързала към духовността и сина си, и дъщеря си. За да оцелее, дъщеря ви трябва да се издигне над духовността или да се откаже от нея, тоест да нарушава моралните и нравствени принципи.

— Вие — обяснявам на жената по телефона, — през последните няколко месеца сте осъждали и презирали дъщеря си, без да разбирате, че сте авторът на това нейно поведение. Следователно, вместо да помогнете на дъщеря си, вие неволно сте ѝ вредили. И затова имате проблеми със здравето. Понастоящем тези проблеми спасяват живота на дъщеря ви.

Мъжът ме пита:

— Сега имам силна болка в сърцето. Да повикам ли"Бърза помощ» и да вземам ли лекарства?

— Вашата подсъзнателна агресия сега може да убие жена ви, тази агресия се блокира от сърдечната болка, а лекарствата ще ви извадят от това състояние и ще потиснат болката. Допустимо е да се работи успоредно, т.е. едновременно с лекарствата да се молите и да пречиствате душата си.

След два дни те отново ми се обаждат — състоянието се подобрило, но не особено.

— Настъпи времето — обяснявам им аз, — когато на никого няма да бъде позволено да е само материалист или идеалист. По-рано човек се пристрастявал към земното и се отделял от Бог, тялото му боледувало и после умирало. Той отблъсквал от себе си земното и вървял към духовното. В този промеждутък от време той е бил 98 процента щастлив. След това човек се пристрастявал към духовното и тогава започвал да боледува духът му.

Дълго време учените отделяха твърде строго рационалното от ирационалното, мислите от чувствата. Но нито едно сериозно откритие не е минавало без това, което ние наричаме «интуитивен пробив», «озарение». В основата на науката лежат опитът, експериментът. С експеримента се проверява някаква идея или концепция, или както казват учените, експериментът ражда откритието. Но за да проведеш експеримент, трябва интуитивно да знаеш резултата. На дьлбочинно емоционално ниво експериментът и откритието вече са се осъществили, остава само да бъдат реализирани. В основата на всичко лежат нови емоционални модели за възприемане на света. Дават ги изкуството, философията, религията. А също така и житейските ситуации, които ежедневно ни сполетяват. Преминаването с любов през всички колизии в живота е онова, което ни дава богатството на нашите чувства. Често науката влиза в задънена улица, опитвайки се единствено по пътя на логиката да съедини разкъсаните звена.

Неотдавна с любопитен въпрос към мен се обърна мой приятел, уролог:

— Можеш ли да ми обясниш нещо? Един човек минава курс на лечение от трихомони. Нищо не помага. Повторен курс на лечение — резултатът е същият. След време пак правят изследвания и те показват същата картина. След което изведнъж, без всякакви видими причини, инфекцията изчезва. Правят изследвания — всичко е чисто. Минават няколко месеца, в изследваната урина се появяват мъртви трихомони. Под микроскопа те изглеждат така, сякаш пациентът е преминал интензивен курс на лечение.

— Обикновената логика тук отсъства. Но тя съществува, просто трябва да се приеме друга концепция. Изходната концепция предполага, че лекарството въздейства на инфекцията. Самият човек и неговото състояние не са се отчитали. В последно време започнаха да вземат предвид имунитета. И за да засилят ефективността на лекарствата, преди това въздействат с имунни препарати. Но концепцията не се е променила: инфекцията — това е само зло. А всъщност всяка инфекция блокира подсъзнателна агресия от различен характер. Тази агресия деформира полевите структури и намалява локалния и общ имунитет. Могат да се прилагат имунни препарати, а след това инфекцията да се потушава с антибиотици, но лекувайки едно, влошаваме друго.

Неотдавна приех един мъж. Той е на петдесет години, а се чувства напълно импотентен. Обикновено импотентността се появява заради ревност, обиди и презрение към жените. Тази агресия се връща и програмата за самоунищожение разрушава пикочно-половата система. Обяснявам на пациента:

— Вие сте се сърдили сам на себе си. Имате други болезнени проблеми — способностите, съвършенството, съдбата и бъдещето. Вашата програма за самоунищожение надвишава два пъти смъртоносното ниво. От тук следва, че или започва рязко намаляване на потентността, или се появяват силни хемороиди, или се появява инфекция на пикочно-половите органи. Лекувате успешно инфекцията си, но получавате импотентност, затова по-добре да се започне с главното. Изобщо понятието «стареене» в голяма степен с резултат от натрупалите се претенции към обкръжаващия свят, към себе си и към Бог.

Да се върнем към инфекцията. В зависимост от вътрешното състояние на емоционалната насоченост на човека неговата подсъзнателна агресия или избухва, или се потушава. Когато човек взема хапчета и провежда курс на лечение, се получава подсъзнателно потискане на плътското, сексуалното наслаждение, на сексуалните отношения. Сексът се асоциира с болката и болестта. Стига се до принудително откъсване от земните удоволствия. Ако човек се моли, пази пост и гладува, налице е същият процес, но той е доброволен. Програмата за унижаване постепенно навлиза в подсъзнанието и щом достигне определено ниво, подсъзнателната агресия пада. Защото срастването на душата със сексуалните удоволствия рязко намалява. Инфекцията става ненужна и организмът бързо я унищожава. Но в случай че човек отново се хвърли в сексуални удоволствия, забравяйки за всичко, организмът в определена зона си е съхранил нова инфекция. Ако агресията не е голяма, анализите са чисти. Ако агресията е повишена, в ограничената зона започват да се излъчват трихомони, но обкръжаващата среда е все още доста активна и микроорганизмите в нея умират. Ако агресията се повиши рязко, тогава след сексуалния контакт, който многократно засилва пристрастеността към плътските удоволствия, зоната се отваря и започва активно инфектиране, а човекът смята, че се е заразил от сексуалния контакт. Ако мъжът е с висока подсъзнателна агресия към жените, от няколко жени интуитивно той ще избере тази, която има най-отвратителния характер или е инфектирана. И към такава жена ще го води неговият двойник или неговата съдба. Защото обидата е скрито пожелание за смърт. А когато пръстът иска да унищожи ръката или организма, с пръста обикновено не се церемонят.

— Разбрах те — отговори приятелят. — Духовната работа, разбира се, е прекрасно нещо. Но не всеки може да се промени веднага. Лекарствата все пак помагат. Съгласен ли си?

— Съгласен съм!

— Искам да те проверя. Можеш ли по наименованията на лекарствата да определиш кое от тях е най-ефективно при лечението на хламидиите? Сега уролозите лекуват ударно. Провежда се един курс — не помага. Провежда се следващ. А това, че пациентът започва да позеленява и черният му дроб се разпада, е другата страна на нещата. Аз вземам флората на пациента и в лабораторията я проверяват за чувствителност към различни лекарства. Така се пести и време, и здравето на пациента. Сега искам да проверя чувствителността на взетите за анализ хламидии към четиринадесет вида нови препарати.

Той започва да ги изрежда и аз интуитивно оценявам тяхната ефективност. Само два препарата по мое усещане биха могли да имат някакъв ефект. След седмица ние се чухме. Лекарите бяха проверили ефективността на тези лекарства върху култури и само две от тях бяха дали положителни резултати. Бяха именно тези, които аз назовах.

— Това е направо чудо — удивяваше се приятелят ми.

— Не е чудо — отговорих му. — Всеки от нас има тази информация, но не умеем правилно да я използваме. Ако приемаме лекарство, без да вземем предвид вариантите и без да отчитаме последствията, краят може да се окаже плачевен. Колкото по-ефективно въздейства лекарството, толкова повече пациентът трябва духовно да работи върху себе си. В дадения случай ще помогнат постоянна молитва, дълъг пост и пълно въздържане от сексуални контакти. Към това могат да се добавят физически и дихателни упражнения. Тогава лекарството няма да навреди, а ще помогне.

— Добре, а ако се приложи и иглотерапия?

— Тук всичко зависи от личността на иглотерапевта. Двама различни иглотерапевти, съвършено еднакво работещи с иглите, ще получат абсолютно различни резултати. И не на всеки човек свише ще му позволят да стане лекар, да не говорим пък за иглотерапията. Дори когато лекарят предписва таблетки, той включва своята енергетика. Затова той трябва да бъде винаги малко и свещеник. И само с голям запас от любов в душата може да се стане лекар. Тогава, давайки на болния таблетки за лекуване на тялото, лекарят интуитивно лекува душата. Ако запасът му от любов е малък, той лекува само тялото, при това нанасяйки вреда на душата на пациента, а после се разплаща със своето здраве и със здравето на своите близки. Статистиката сочи, че продължителността на живота на лекарите е по-малка, отколкото при хората с други професии. За да се увеличи тя, лекарите трябва не само постоянно да трупат запас от любов в душата си, но и да разберат една проста истина: нито един лекар и нито един лечител никога не са лекували и не лекуват, те само помагат на болния да оздравее.

Неотдавна реших да подложа себе си на малък изпит. Казаха ми, че извлеченият от растенията сок след съответна преработка проявявал лечебни свойства. В такава среда сложили култура от ракови клетки. В едната среда клетките умрели, а в другата се размножили активно.

— Нека аз да определя в коя среда — предложих. Пред мен поставиха пет бутилки. Сред тях бяха двете, с чието съдържание бяха правили експеримента.

— Ето в тези две бутилки може да се наблюдава активация на растежа — казах, — а в другите три — унищожаване на раковите клетки.

Моите изпитатели се усмихваха.

— Всичко е правилно.

В една от двете бутилки е протекъл процес на увеличаване на клетките в екстракт от цвекло. В две други бутилки, съдържащи екстракт от зеле, се наблюдаваше намаляване на раковите клетки. Останалите две бутилки бяха с екстракти от моркови и магданоз. Те също трябваше да бъдат проверени. По принцип всичко е сходно. Ако налице е екстракт от моркови, ще се подобрява зрението. Морковите намаляват и ревността. Тук причината не е в микроелементите, а в енергетиката.

Ревнивците е по-добре да се хранят с каши, зеле, моркови, магданоз, по-малко домати, и вместо свинско по-добре да ядат агнешко. Свинското усилва ревността. Аз писах в първата си книга за човека, който пиел кръвта на заклани прасета и това се отразило на сина му. В кръвта на прасето е имало информация не само за страх, но и за прилепване към съдбата: сексуални удоволствия, храна, привързаност, тоест всички плътски удоволствия, които приземяват душата.

Когато човек постоянно се храни вкусно и разнообразно, той получава все повече и повече от информацията, заложена в храната. Човек става зависим от нея. Съдейки по всичко, на периоди храненето трябва да бъде еднообразно. И затова хлябът и кашите са едни от най-добрите храни.

Свикнал бях да мисля, че получаването на нова информация идва като неочакван подарък. Човекът е бил озарен — на един му е провървяло повече, на друг — по-малко. Това бях чел в книгите. Оказва се, че новата информация винаги идва с болка и мъчение. Тя идва като силата на злото и като разрушение. Ако не се появи озлобяване, човек запазва любовта и тогава изпитанието е издържано и вторият етап за усвояване на информацията протича по-безболезнено. Именно той се възприема като озарение, като нова идея. Едва след това разбрах каква е работата… И започнах да обяснявам на пациентите: «Основната конструкция на света — това е любовта». Вселената е резултат от взаимодействието на три същности: едната съзидава, втората разрушава, а третата стабилизира. Силите на хаоса или разрушението са от по-висок порядък. Това означава, че в него е скрита голяма любов към Бог. Затова ако в отговор на разрушението ние отговаряме с увеличаване на количеството любов в душата, разрушението се превръща в съзидание. Вътрешната ненавист към разрушенията е нежелание да се развиваме по-нататък. По тази причина колкото повече любов към Бог изпитваме, когато имаме неприятности, толкова по-дълбоко опознаваме всичко, създадено от Него.

Един от най-сериозните етапи на моето познание започна в края на 1994 година. Аз почувствах, че губя контрол над ситуацията. Водех се по разработена от мен схема: има земно, има Божествено. Прилепването към земното поражда агресия, следват нещастия и болести. Обяснявах на пациентите си защо Мойсей убивал онези, които се молели на златния телец. Мойсей убивал онези, за които парите и Бог били едно и също. Говорех така: това е земното, а онова — духовното и Божественото. Духовното и Божественото бяха за мен едно и също. Веднага щом концепцията за земното беше оформена напълно и аз реших, че мога да издам втората книга, с мен започнаха да се случват странни неща.

Първо, рязко се увеличи броят на болните, на които аз не можех да помогна. Започнаха да ме подвеждат и да ме лъжат по най-неочакван начин. За това вече съм писал във втората си книга. При това процесът набираше скорост.

Исках да помогна на един човек. Той ми стискаше ръката с голяма благодарност. После се изясни, че в същото време той с приятеля си е разработвал планове как да ми отнеме повече пари. Ако това бе само една обикновена измама, бих я приел лесно, но бе ме предал човек, на когото се доверих и на когото исках да помогна. Моята система не даваше отговор защо е станало така. Всичко е определено от Бог и аз чувствах, че тази дива и нелепа история има някакъв смисъл. Но какъв — не ми бе по силите да разбера. Единственото, което можех да направя, бе да премахна обидите и претенциите си към тези хора. Направих го достатъчно бързо. По-сложно беше да не се отричам от любовта към хората, които ме бяха предали.

«Добре — мислех си аз, — те ме предадоха, а аз трябва да ги обичам». Съумях да преодолея това и претенциите ми изчезнаха напълно. Но не изчезнаха проблемите. След известно време левите колела на москвича ми попаднаха отначало в пясък, а след това — в кална локва.

Автомобилът се качи на тротоара, а после се вряза между дърветата, смачквайки първо левия, а след това и десния калник. Ако колата не се беше ударила с калниците, а челно, на моето място щеше да хлътне двигателят. Но всичко това бе дребна неприятност. Най-тежко за мен беше да виждам как при някой мой пациент системата, отшлифована до блясък, не дава резултат. Усещането е следното: човекът потъва, а ти вместо да го спасяваш, му махаш с ръка от брега.

Помня един случай. При мен дойде пациент, който физически беше здрав, но на ниво поле имаше големи проблеми.

— Вашата душа е пристрастена към парите и благополучната съдба — обяснявам му. — Подсъзнателната ви агресия превишава смъртоносното ниво, тоест действа като мина със закъснител, която е вътре във вас и може да се взриви. Вие трябва да се молите не на земното, а на духовното и Божественото.

Той ми повярва. Състоянието му се подобри, но после се случи нещо неочаквано.

— Зарязах работата си — разказваше той, — и нямам желание да работя. Престанах да се интересувам от всичко земно.

— Не се безпокойте, това скоро ще мине — обяснявах. — Започва се с рязко откъсване от земното, появява се равнодушие към него, но след това човек се връща към земното щастие и му се наслаждава, без да е вкопчен в него.

Пациентът обаче не се връщаше към земното. Той се отдалечаваше все повече и повече и аз нищо не можех да направя. Жена му се обаждаше и със сълзи на очи ме молеше да помогна.

— Страхувам се за психиката на мъжа ми — казваше тя, — навсякъде е окачил кръстове и икони, престана да общува с приятели и роднини. Каквото и да му кажа, просто не ме чува.

И ето, пак говоря с пациента. Обяснявам му, че е време да се върне към земното. Но той не може да го постигне.

— Знаете ли, аз започнах да губя интерес към жените и към живота изобщо — ми каза той.

Разбира се, това би могло да се отнесе към особеностите на личността на пациента. Но аз чувствах, че всичко това е свързано с вълната, която се надигна и която аз не можех да възпра. Това означаваше, че втората книга не трябва да се издава. Имаше нещо недовършено в информацията, която давах. Аз най-добре знам какво мощно въздействие оказва информацията, изложена в книгата ми. А в същото време книжният пазар се наводняваше с фалшиви издания, в които бяха написани такива неща, че на читателите им настръхваха косите и всички мислеха, че това съм го написал аз. Предлагаха ми да напиша втората книга на части, за да възпра по някакъв начин неконтролируемостта на книжния пазар, но аз не можех да рискувам. Повечето читатели прочетоха не втората, а третата книга. Реалната втора книга беше написана през 1993 година. Аз взех от нея само един случай, всичко останало хвърлих в коша. И започнах да пиша книгата наново. Не исках втората книга да бъде преповтаряне на първата. Затова във втората има усещане за рязко дръпване. «Като че ли я е написал друг човек» — казваха читатели.

Зад цялата тази суетня аз често виждах едно: моята система е несъвършена, но връщане назад вече няма, а пред мен е стена, която не мога да преодолея. Аз не бих я и преодолял, ако не знаех колко са важни изследванията за тези, които скоро ще боледуват и умират, без да разбират защо и по каква причина.

Сега не помня в детайли как стана това, но движейки се напред стъпка по стъпка, аз постепенно разбирах къде е моята грешка. Започнах да разбирам, че духовност и Бог са различни неща, че способностите и интелектът формират първия слой на духовното, а в основата му лежат по-фини слоеве. Нравственост, порядъчност, справедливост, морал, идеали. Ден и нощ се опитвах да реша ситуацията и стигнах до разбирането, че духовното има много по-голяма стойност от земното и материалното. Но желанието да се превърне духовното в цел е още по-голямо отричане от Бог.

Любовта към хората и света

Сега е януари 1996 година, гледам през прозореца клоните на дърветата, отрупани със сняг, и отново премислям събитията от последните месеци. И така, аз написах втората книга, в която продължих напред, опитвайки се да развия своята концепция. В първата книга всичко бе много ясно: има агресия, има и болест. Премахваш агресията — отива си болестта. Във втората книга се опитвах да разбера откъде идва агресията. В резултат на това стигнах до извода: погрешната система на приоритетите ражда агресията. Прекалено силната привързаност към земните ценности, желанието да ги превърнем в цел и смисъл на живота неизбежно води до натрупване на агресия. Това означаваше, че трябва да обичаме Бог повече от всичко земно. После осъзнах, че в моите открития няма нищо ново. Всичко това може да се прочете в Библията. Не само в Библията, но и в индийските философски източници се говори за същото. Прекалено силната привързаност към земното поражда страсти, а страстите водят до болест. Разбрах, че отново преминавам по пътя, изминат от тези преди мен. Но тъй като не зависех от никакви източници и не се отказвах от никакви изследвания, аз можех да вървя по-нататък. Ислямът, християнството и юдаизмьт са се появили по-късно от индийската философия. Имах усещането, че преминавайки през ключовите моменти на тези религии, обобщавайки ги, не само ще стигна до индийската философия и религия, но ще бъда принуден да се посветя и на духовна практика. Но преди това, изхождайки от гледната точка на моята система, аз трябва да разбера защо в индийската митология Бог е сьзидател, защо тази Вселена е обявена за илюзия и да я обичаш няма смисъл. Реалността ме подтикваше към това доста по-бързо, отколкото си мислех. Когато завършвах втората книга, моята система от представи за света рязко се промени. Твърдо знаех и със стотици факти доказвах, че земните ценности не са Бог и не бива да се молим на тях. Но за мен духовност и Бог се сливаха в едно. С мъчително преосмисляне успях да възпра драмата, която можеше да се разиграе в близко бъдеще. Оказа се, че духовните ценности също не могат да бъдат цел и смисъл на живота. И когато душата се привързва към тях, агресията придобива по-големи мащаби и по-голяма сила. Успях да внеса разбраното от мен във втората си книга и бях уверен, че това е достатъчно и сега лудият бяг може да спре за няколко години и аз ще мога да се посветя на свободните си изследвания. Още повече, че се появи интересна тема, която бе свързана с времето. Чувствах, че тук има голям потенциал.

Какво представлява времето? Защо то е неразривно свързано с пространството и материята? Времето винаги е някаква продължителност, което значи, че винаги е свързано с особеностите на пространството. Ако свием пространството в една точка, и веществото ще се свие в точка и тогава времето ще спре, и също ще се свие. Веществото, пространството — това са устойчиви информационни групировки. Следователно при свиването на пространството и материята информацията се концентрира — това от една страна, а от друга — концентрирането на информацията трябва да води до свиване на пространството и спиране на времето. Колкото е по-висока плътността на информацията, толкова по-бавно би трябвало да тече времето. Човек, бидейки информационна система, може да влияе на пространствено-времевите характеристики около себе си. Ако проследим особеностите на влиянието на времето върху функциите на човешкия организъм и обратната връзка, може да стигнем до нови истини. Значи трябва да се започне с елементарните неща: да се види кое ускорява и кое забавя стареенето на човека. Общоизвестен факт е, че силният стрес може да предизвика рязко остаряване. Следователно неумението да се преживее стресът ускорява времевите процеси и като че ли ускорението на времето със сигурност е лошо нещо, но аз си спомням любопитен разговор с едно момиче: «Когато възниква опасна ситуация и аз се страхувам от нещо, ускорявам времето вътре в себе си. И ми е много по-лесно да контролирам ситуацията, но тогава пък менструалният ми цикъл започва няколко дни по-рано». Спомних си, че в критични ситуации у много хора започва ускоряване на вътрешните процеси и всичко изглежда забавено. Често това помага да се спаси животът. Но същевременно забелязах, че при нарушаване на висшите закони човек започва да старее по-бързо. Ако е налице агресия към времето, ускоряването на стареенето е много интензивно, като се съпровожда от болести. Съжалението за миналото представлява агресия по отношение на времето и предизвиква много тежки заболявания. Страхът за бъдещето — също. Но вътрешната агресия не винаги води до бързо стареене, тук няма пряка връзка.

Спомням си една пациентка, на която се опитвах да помогна през 1982 година, когато провеждах прием в поликлиниката на Невски проспект. Слаба женица на около 55—58 години ми разказваше за проблемите си. Слушах я спокойно, без всякакви емоции. Но когато тя ми показа две свои снимки, аз бях шокиран. В действителност тя нямаше 40 години. Втората снимка бе направена две години след първата. На едната видях цъфтяща много красива жена, а на другата, направена две години по-късно — лице на старица, в най-добрия случай лице на жена на възрастта на майка ѝ.

— Вие имате огромна агресия към времето — казвам ѝ аз — и причината за това, което се е случило с вас, се крие в периода, когато сте били на осемнайсет-двайсет години.

Тя мъчително започна да си спомня събитията от този период. Но нищо особено не успя да открие.

— Преди да се състаря така, аз чувствах, че енергията ми изтича от слънчевия сплит — разказваше тя. — И някак си у мен пламна влечение към мъжете, желание за любов.

Тогава аз просто виждах връзката на агресията с болестта, опитвах се да открия причината не само в нея, но и в нейните предци по женска линия. Но колкото и да се опитвах, и колкото и да се стараеше да ми обясни тя, нищо не се получи. Често, от различни степени на опит и знания, се връщах към този случай. Когато завършвах втората книга, освен земните ценности аз налучквах духовните и случаят с тази жена бих охарактеризирал като блокиране поради невероятна ревност. Ревността ѝ бе деветдесет пъти по-висока от нормалното ниво. В тази ситуация теоретично не биха могли да оцелеят нито жената, нито нейният мъж. Рязкото остаряване е блокирало желанието да ревнува. Но по какъв начин ревността е свързана с ускоряването на времето, аз не можех да разбера. През последните месеци все по-често при мен идваха хора, вкопчени във времето. Ако при обида на висшите чувства любов и благородство човек е проявявал агресия, то той се е вкопчвал във времето. Тоест нарушаването на висшите закони довежда до ускоряване на времето и вероятно в душата на тази жена е ставало много силно нарушаване на висшите закони, свързано с ревността.

Към тази тема се върнах през есента на 1995 година. Кожата на пръстите на краката започна да ме боли и да губи чувствителност. Съдейки по динамиката на процеса, в най-скоро време бих могъл да остана без крака. Още повече че и зрението ми рязко започна да се влошава, появи се далекогледство, което по-рано нямах. Мислех си, че това е от възрастта и не се притеснявах особено. Но с тези, които бяха близо до мен, започнаха да се случват странни неща, свързани също със зрението. Тогава разбрах, че към мен се движи някаква опасна вълна, но нищо не можех да направя. Първите проблеми се появиха, когато поисках да помогна на един болен от рак.

— Причината за вашата болест е ревността — обяснявах му. — Вие сте прилепнали към любимия човек и към отношенията си с него. Молете се за вас любовта към Бог да бъде висше щастие.

Но както и да работеше той, ревността му намаляваше много бавно.

— Знаете ли — обяснявах, — за да бъдете здрав, трябва да разберете, че всички съществуващи ценностни системи са само средства за любов към Бог. Във Вселената ни има материя, пространство и време. Съществуването на земните ценности съответства на материята. Съществуването на духовните ценности съответства на пространството. Вашата пристрастеност към духовните ценности се подхранва от третото звено, което е свързано с третата ценностна система — времето. Това е любовта към любимия човек и обкръжаващия ви свят. За вас любовта към любимия човек и обкръжаващия свят са абсолютни ценности. Вие ставате зависим от своята любов, а това поражда агресия. Ние зависим от целта и се подхранваме от целта. Ако нашата цел е Бог, ще се развиваме хармонично, но никакви свети чувства към създаденото от Него не могат да бъдат цел. Молете се вашата любов към хората и света да бъде средство за любов към Бог.

Имах усещането, че съм налучкал главното и че сега той ще се измъкне. Това, което до неотдавна смятах за несъществено, «някакви си» вкопчвания във времето, изведнъж рязко се оформи в сериозен проблем, засенчващ другите.

— Нима любовта към хората е нещо лошо? — учудено ме попита една пациентка.

— Любовта към хората е прекрасно нещо — обясних ѝ аз. — Но когато стане самоцел, тя се превръща в своята противоположност — в ненавист.

— Вижте — казвам аз, — този добродушен млад човек с очила и брадичка, на вид учен-филолог. Той бе осъден на разстрел, а след това присъдата бе заменена с доживотен затвор. Той убил една жена, а след това изнасилил и убил деветгодишната ѝ дъщеря. Диагностиката показва, че не е пристрастен нито към духовните, нито към земните ценности. Прилепнал е към любовта към хората. И ето че той я губи и се превръща в насилник и убиец. Съответно неговите жертви са с аналогични програми. Затова душата не бива да се пристрастява към нищо. Когато човек периодично се отблъсква от духовността, това също лекува. Ако в същото време той се устремява към Бог, това го лекува двойно. Чувал съм, че Серафим Саровски дълго не могъл да се избави от употребяването на сквернословия, той е чувствал, че духовните ценности не бива да са непоклатими. Периодично човек трябва да се отблъсква от любовта към хората и да се обръща към Бог. Разбрах защо съществуват садистични и цинични анекдоти. Защо хората по време на полов акт понякога се изразяват нецензурно. Винаги съм казвал на пациентите, че искреността не позволява на агресията да проникне в душата и по този начин я избавя, освобождава я от болестта. Оказа се, че друго великолепно средство е хуморът. Хуморът неотстъпно разрушава всички наши стереотипи и не оставя нито една светиня непоклатима. Откровените издевателски шеги на народните театри лекуваха много по-добре, отколкото всякакви лекарства.

Да направим изводи. В края на 1995 година аз реших, че всички главни ценности в нашата Вселена могат да бъдат преодолени. Отвъд пределите на времето и пространството се намира Бог. Значи, излизайки отвъд пределите на времето, пространството и материята ние няма да боледуваме. Материята е част от Бог и в нея има порция любов. Пространството също е част от Бог и в него има голяма порция любов. Затова вакуумът ражда веществото или по-простичко казано, духът ражда материята. Вьв времето има още по-голяма любов и поради това времето ражда пространство и материя. Мислех си, че системата на моите изследвания е завършена, но резкият обрат на събитията ми показа, че не е така. Да започнем с това, че моето състояние на фино ниво, което аз непрестанно контролирам, към края на годината започна рязко да се влошава. В обикновен режим би трябвало да загина към края на ноември — началото на декември. Излизаше някакъв нов пласт и сблъсквайки се с него, аз се чувствах безсилен. Най-интересното беше, че в началото на декември започнаха да се обаждат хора и да питат кога е погребението ми.

— Знаете ли — разказвала една жена, — аз ходя на курс по екстрасензорика и нашият ръководител каза, че Лазарев е умрял. Бих искала да отида на погребението му, да почета паметта му.

След няколко дни пак позвъниха. Позвъни лечител от Севера.

— Предайте на Лазарев да остави всякаква работа и да дойде при мен, аз мога да го спася от смъртта. Скоро всички ще започнат да умират от страшна болест. Лазарев ще заболее и ще умре пръв. Но той е направил на хората много добро и аз искам да го спася.

— Наистина, приготвяй се и тръгвай — каза ми един приятел. -Ти сам казваше, че може да умреш по това време и точно сега започват да звънят със същата тази информация. Днес ще ти купя билет, заминавай при този лечител.

Всичко това много приличаше на истина. Аз го успокоявам:

— Представи си, че всичко, което е казал този човек, е истина. Аз ще отида при него и ще се излекувам. А какво да правят тогава останалите? А ако аз започна да умирам и с помощта на моя метод намеря изход, ще успея да помогна на милиони. Така че не трябва да бързаме със заминаването.

Звъня на пациентка и се интересувам от самочувствието ѝ.

— Стана ми по-лошо — казва тя, — макар че през цялото време се молих.

— Как се молехте?

— Молех прошка за своята духовност.

— Не за духовността трябва да се иска прошка — викам в слушалката. — А за това, че сте се прилепили към нея, че сте я превърнали в цел. Парите и материалните блага са щастие, трябва да се стремите към тях. Но не бива да ги превръщате в цел и смисъл на живота — това е вредно, както за душата, така и за тялото. Духовността е още по-голямо щастие и тя прави от човека Човек. Но духовността е още по-голямо нещастие, ако я превърнете в цел и смисъл на живота си. Целта и смисълът на живота са любовта към Бог и съединението с Него. Неправилната молитва не само че няма да помогне, но и ще нанесе вреда. Болестта е следствие от натрупаната агресия. А агресията е следствие от неправилно изградена система от ценности. Когато човек превръща в цел и смисъл на живота си всичко друго освен Бог, душата му започва да насъбира агресия, която води до нещастия, болести и смърт. В днешно време поради рязката активация на гореспоменатите процеси това може да се почувства от всеки.

След няколко дни в часовете ми за прием се случи нещо любопитно. Темата бе същата — духовността. Младият човек ми разказваше, че душата му е обсебена от бесове. Беше ходил на баячки и екстрасенси, те изгонвали бесовете, но не задълго. Тези бесове му шепнат: «Убий някого, скочи от балкона» и т.н.. Той става от стола и започва да ходи нервно из стаята. Внезапно започва диво да крещи: «Гадове, кучи синове, ще ви избия всичките!» След което се чува звероподобен нечленоразделен вик. Той започва да размахва юмруци и да се приближава към мен. Аз го наблюдавам с интерес. Ако ме удари по главата, вероятно и при мен има аналогична програма. Но момчето се успокоява и сяда на стола пред мен.

— В какво е смисълът на живота? — питам го аз. В отговор той вдига рамене.

— Смисълът на живота е в това, да се натрупва любов към Бог в душата. А вие във всичките си минали животи сте превръщали в самоцел своите способности, своето съвършенство. Нравствеността, справедливостта, интелектът и способностите са станали за вас абсолютна ценност. Мислели сте, че духовността и Бог са едно и също. И сте започнали да презирате и осъждате хората, които са неспособни, тъпи, безнравствени и несъвършени. Автоматично се е включвал механизъм за спасяване на душата. И вие сте започвали да губите онова, заради което душата ви се е изпълвала с агресия, тоест духовността. И понеже здраво сте се вкопчили в духовността, дяволът се намествал у вас все по-стабилно. И по тази причина нито баячките, нито екстрасенсите са могли да ви помогнат. Молете се духовността, способностите, интелектът и нравствеността ви да се превърнат в средство за натрупване на любов към Бог. Повтаряйте си всеки ден: «Най-висшето щастие, наслаждение и смисъл за мен и за моите потомци е любовта към Бог!»

— И дяволът ще напусне душата ми? — интересува се той.

— Не, той просто ще заеме полагащото му се място. Това, което ние наричаме «дявол», е инфекция, която изяжда несъвършените души. Тя е необходима като елемент на еволюцията. Когато учените започнали да наблюдават клетките на организма, станало ясно, че без постоянната атака на микробите клетката престава да се развива. Микробите изяждат несъвършената клетка, която се развива в погрешна посока. Значи организмът трябва да оцелява не за сметка на пълното унищожаване на микробите, а за сметка на усъвършенстването на нравствената ориентация. Ние сме свикнали да считаме, че злото е дяволът, а доброто е Бог. Тъй като Бог е всичко наоколо, Той се явява едновременно и добро, и зло. Дяволът е инфекция, която живее в душата на всеки човек. Разрушаването на организма е смърт. Но обмяната на веществата също е разрушаване, само че контролируемо. Ако спрем обмяната на веществата тоест разрушаването напълно, човек ще се превърне в покойник. Значи същността не е в това, да се прекрати разрушението, а да се контролира. Как да засилим контрола? Много просто. Колкото по-близо е човек до Бог, толкова по-голямо могъщество и по-голяма възможност за контрол над ситуацията получава той. Бог е любов. Тоест колкото повече любов има в нашата душа, толкова по-силно след време ние ще подчиняваме на себе си обкръжаващия ни свят, превръщайки злото в добро. Външно можем да се обиждаме, да се караме, да негодуваме — това не е страшно. Главното е отвътре душата да излъчва любов. Това е изкуство, което трудно се учи отведнъж.

Когато след час работа над себе си младият човек отново влиза в кабинета, аз виждам, че душата му започва да се уравновесява и лека-полека започват да светят душите на потомците му. Вече съм спокоен.

На прием една жена ми зададе интересен въпрос:

— Дядо ми бе убит от мълния. След време на баба ми ѝ стана лошо и я откараха в болница. След един час в стаята влетя кълбовидна мълния и удари леглото, на което до преди малко бе лежала тя. В съседната стая върху огледалото остана зигзагообразна следа от мълнията. Това не е случайно, нали?

— Не — казвам, гледайки полето ѝ. — Мълнията, както и радиацията, поразява по-силно този, който е по-прилепнал към духовността. Духовността е и контрол над ситуацията. Ако аз превърна духовността в цел, при най-малката дестабилизация на ситуацията моето поле става агресивно. Съответно то привлича агресия. Дядо ви е имал висока подсъзнателна агресия към хората, които унижавали духовните му ценности. Същото е и при баба ви, но в по-малка степен. Което значи, че ако вие се отнасяте снизходително към тъпите и неспособни хора и се молите духовността и съвършенството за вас да бъдат средство за любов към Бог, мълнията и радиацията по-малко ще ви поразяват.

Силният и енергичен човек, който има воля, опит и интелект, въпреки тези си качества може да стигне до пълен крах, ако не познава законите, управляващи Вселената. Това си мислех, гледайки поредния пациент. Той бавно, с паузи ми разказваше историята си.

— Преди известно време имах много приятели. Месечният оборот на фирмата ми беше няколкостотин хиляди долара. Всичко вървеше добре. В момента нямам приятели, имам дълг от около сто хиляди долара и ми се роди болно дете. А през живота си на никого не съм направил зло. Живях по библейските закони. Къде е справедливостта тук?

— Библейските закони са законите на любовта, а вие сте ги нарушавали и често сте презирали и осъждали хората. Не бива да се презират безпаричните. Когато започнеш да се молиш на парите, започваш да презираш онзи, който ги няма. Затова Христос е казал, че по-скоро камила ще мине през иглено ухо, отколкото богатият да влезе в Божието царство. Тоест богатият е по-изкушен да превърне парите в смисъл на живота си. Но Христос е казал и друго: «Блажени са нищите духом и тяхно е царството небесно». Тоест богатият духом е по-изкушен да превърне духовността в цел и смисъл на живота си. И така, не бива да се презират нито безпаричните, нито бедните духом, а вие сте правили това.

— Да! — кимва мъжът. — Аз винаги съм презирал глупаците и предателите.

— А вашето дете е готово вече да ги убива и душата му е преизпълнена с ненавист към света, затова то боледува. Културата ражда цивилизацията. Тоест, духовността ражда парите и материалните блага. Вие превръщате парите в цел и ги губите. Превръщате духовността в цел и също я губите. Духовността се поражда от нравствеността. Нравствеността произхожда от любовта към хората. А тази любов, с която обичаме хората, я получаваме от Бог. Любовта към Бог ражда любовта към света и към хората, после се появява нравствеността, после духовността, а после се появява това, което наричаме «блага на цивилизацията». Ако превръщате в цел едно от тези стъпала, водещи към Бог, вашата стълба се срива.

— Кажете, какво означава на практика любовта към Бог? — пита пациентът.

— Вижте: всичко зависи от Бог, но Бог от нищо не зависи. Бог е любов. Представете си, че обичате някой човек и нищо не може да повлияе на вашата любов — нито парите, нито семейното положение, нито общественото положение, нито отсъствието на талант, нито нравствеността и т. н. Да зависиш от нещо означава да вземаш. В любовта главното е да се дава, а не да се взема. Ако продължавате да обичате човека, който ви е предал или накърнил, това означава, че обичате Бог в него. Ако не се боите да бъдете искрен и при никакви обстоятелства не посягате на любовта в душата си, вие се приближавате към Бог. Но има още един много важен момент: колкото по-близо сте до Бог, толкова по-опасно е.

Лицето на събеседника ми се удължава:

— Как да разбирам това? Колкото по-съвършен е един алпинист, толкова по-опасен е пътят, по който ще тръгне? Логично.

— Колкото по-близо до Бог е човек, толкова повече щастие получава — обяснявам аз. — И толкова по-силна ще бъде болката, когато загуби това щастие. Тоест при увеличаването на любовта към Бог трябва да се ориентирате не толкова към богатството на чувствата, на щастието и на наслажденията, но и към големите страдания. Затова в иконите на Богородица се отразява не само щастието от голямата любов към новороденото, но и страданието за бъдещата му загуба. Простичко казано, Бог е не само щастие, но и страдание. А още по-точно — Бог е отвъд пределите на щастието и страданието.

През ноември 1995 година трябваше да летя за Ню Йорк. Там щях да се занимавам само с лечение. Чувствах, че трябва да се изключа от ежедневната си програма и да балансирам ситуацията, която започна да се разрушава пред очите ми. Мислех, че втората книга е напълно балансирана. Сега, откъсвайки се от земното, човек няма да се хвърля към духовното и да го превръща в цел, той ще се насочи към Бог. Мислех си, че ще се огранича единствено с втората книга и до половин-една година ще забравя за всякаква психология. Но съдейки по това, което започна да се случва наоколо ми, разбрах, че няма да има почивка. Някаква важна тема не бе завършена и тя някакси беше свързана с времето, но не можех да разбера как. Мислех си, че пълното отделяне от работата ще ми помогне да налучкам тази тема. Преди да замина, на прием дойдоха двама тежко болни пациенти, на които се опитвам да помогна. Първият — около десетгодишно момче с диагноза рак на кръвта; вторият — мъж също с онкологична диагноза, при това в четвърти стадий. Причината за болестта и на двамата е абсолютизирането на духовността. При момчето това са способностите и интелектът. Пристрастяването ражда високомерие и презрение към по-малко способните и умни хора и ненавист към тези, които го унижават. Както и да се опитвах да помогна на него и на родителите му да променят ориентацията си, подобрение не настъпваше. Нещо пречеше, но колкото и да се мъчех да налучкам какво е то, не успявах. Състоянието на момчето се влошаваше. Родителите добросъвестно работеха върху себе си. Но пропадането в пропастта продължаваше. Същото е и с другия пациент. Обяснявам му, че причина за болестта му е неговата ревност.

— Разбирате ли, ревността — това е повишено чувство за собственост, семейството — това е земно благо и ако човек заради парцел земя започне да завижда, да презира и осъжда, то той по този начин се пристрастява към земните ценности и по същия начин се държи и в семейството. Но семейството не е само земно, то е и духовно благо. Духовната територия също не бива да се превръща в цел. Представете си такава ситуация. Аз имам парцел земя и изгонвам онзи, който е искал да се засели на него. Правя го, защото парцелът е моя собственост и това е нормално. А сега си представете, че ненавиждам човека, който е преминал през моята територия — това вече е ненормално. Представете си и че съм готов да убия всеки, преминал през моя парцел или пък в близост до него. Това вече е патология. И ето какво излиза: ако парцелът за мен е абсолютна ценност, аз съм готов да убия всеки, но ако парцелът е средство, агресията ще отсъства.

Мъжът с диагноза рак ме гледа и се опитва да разбере какво му казвам. Той работи върху себе си, моли се, но неговата пристрастеност към жена му и съответно агресията към нея не намаляват. Ден след ден аз се срещам с него, трескаво се опитвам да уравновеся ситуацията, но нищо не помага. Има нещо по-висше от духовността и то подхранва пристрастеността към жена му. Стотици пъти пробвах различни варианти и стигах до извода: любовта към близкия човек е самостоятелна ценност в тази Вселена. А семейството включва всички аспекти: семейството като земна ценност; семейството като духовна територия; семейството като територия на любовта.

— За вас територията на любовта сега представлява абсолютна ценност. А любимият човек и любовта към него, както и любовта към семейството и децата — това е всичко на всичко средство за любовта към Бог. Висша цел може да бъде само онова, което е нерушимо, вечно. В противен случай неизбежно се появява агресия.

Ние се сбогувахме и се уговорихме да се срещнем след завръщането ми. Но аз вече сякаш съм налучкал най-важното — третата система на ценностите — любовта към хората и към света. Разбирам, че хората, прочели първата и втората книга, няма да прилепват към земни и духовни стойности. Но те могат да се пристрастят към любовта към хората. Чувството на любов към хората е свързано със структурите на времето. Доколко е опасна абсолютизацията на времето, тоест любовта към хората, тогава аз все още не знаех. Прозрението дойде в Америка.

В Манхатън има два огромни небостъргача близнаци, където се помещава Световният икономически център, построен от японците. Като се тръгне по Бродуей, който се намира на сто метра от тези здания, върху фасадата на единия отляво може да се види любопитно пано, изобразяващо група хора, които карат ролкови кънки. В това здание, на петия етаж, сега аз приемам пациенти. Когато започнах да диагностицирам пациентите по-задълбочено, разбрах същността на американската психология. Един от емигрантите описваше всичко по следния начин: американците са един абсолютно тъп народ. Те имат две-три цели в живота си. Главната — парите. Тук всички се молят на парите. Втората — да се изчукат, да се наплюскат, да се напият. За останалото не им пука.

— Не ви ли се струва странно, че народ с такива интереси живее нелошо и процъфтява?

Той вдига рамене.

— Да превръщаш парите в цел — това е грях, нали? — казвам.

— Разбира се — отговаря той, — но аз не превръщам парите в цел.

— Разбира се — казвам. — Но ето вижте — ако за мен парите са абсолютна ценност, то те са над всичко, което означава, че са по-висши от любовта към Бог, по-висши от човешкия живот. Следователно, като краен резултат аз ще съм готов да убия когото и да е — двама-трима души, заради парите. Ще бъда готов да убия когото и да е, ако той застрашава парите ми. По тази причина целта трябва да бъде непоклатима и всичко да работи за нея. А сега си представете: аз превръщам духовността в цел. Оттук следва, че раят, които съм създал — нравствен и справедлив, трябва да бъде вечен. Идеята, моралът и законите, създадени на тази основа, представляват висша ценност, стоят по-високо от любовта към Бог, по-високо от любовта към хората и са над човешкия живот. Тогава също ще съм готов да убия не един, двама, трима, а милиони. Което и ставаше при фашизма и социализма, когато заради някаква си идея държавата се превръщаше в месомелачка. Значи духовността е много по-голямо щастие, но също и нещастие, ако се превръща в самоцел. Повечето хора мислят, че любовта към хората и към света е най-голямото щастие. Но ако обичам цялото човечество, а то не оправдава моите надежди, тогава аз ще бъда готов да убия цялото човечество. Тоест този, който превръща в абсолютна ценност любовта си към хората, върви към Апокалипсис.

Сега нека разгледаме от тази гледна точка Америка. Тук се раждат и пристигат онези хора, чиито души са готови да превърнат в своя абсолютна цел духовните ценности и любовта към ближния. А именно, тук пристигат духовно богати хора. И за да спасят душите си сред тази колосална агресия, когато не им достига любов и вяра в Бог, на тях им помага отричането от любовта към хората и от духовните ценности. Затова всичко започва да се изгражда върху парите и спечелването им. Хората не контактуват помежду си, защото общуването и контактите развиват духовността. Парите стават по-важни от любовта към другия човек. И колкото и да е странно, това е оправдано от висша гледна точка. Но тук има едно малко «но». Да се отричаш от любовта към хората и от духовността е възможно само тогава, когато е налице свръхнатрупването им. Да мисли за пари и земно благополучие може само този, който притежава голям запас от любов и духовност. На това се казва: от трите злини да изберем най-малката. Но сега този период вече завършва. По-рано духовните ценности са се натрупвали на Изток, а на Запад са се реализирали. Ако преди запасите от духовност са стигали на човек не само за един живот, днес те могат да бъдат изразходвани за няколко години. Тук в Ню Йорк все по-често се срещат пациенти, които са се отдалечили от духовността и от любовта към хората и са се пристрастили към земните ценности и земните блага. Те развиват тежка форма на депресия, следвана от тежки физически заболявания. Подсъзнателно те чувстват, че да превръщаш в цел духовността и любовта към хората е опасно. Започват да живеят само със земните ценности и тогава пак изникват проблеми. И към каквото и да се пристрастят, всичко се разрушава и те изпадат в безизходица. На такива пациенти обяснявам, че е необходимо да си създадат правилна система от ценности и че без такова понятие като любов към Бог не им е дадено да оцелеят.

Седя в малък кабинет на Джоу Стрийт и разговарям с поредната пациентка.

— След време може да ви сполети голямо нещастие плюс болести — казвам ѝ. — При вас сега работи масивна програма за самоунищожение. Вие не сте издържали изпитанията и не сте приели пречистването, дадено ви от Бог.

— Знаете ли — разказва жената, — аз никога не съм изпитвала силно чувство на любов към когото и да било. Преди няколко месеца ме извика една позната в Ню Йорк и аз започнах работа при нея като домашна помощничка. И неотдавна у мен се породи силно чувство. Безумно обикнах един човек и бях истински щастлива, а след това започна някакъв театър на абсурда. Моята позната ме изхвърли на улицата без причина, без средства за съществуване, нещо повече, тя се обадила на майка ми в Русия и ѝ казала, че скоро ще умра от рак.

— И не щеш ли — пациентката едва сдържаше сълзите си, — именно в този момент любимият ми човек ме предаде. Не само че не ми помогна, а направо избяга. Как да понеса всичко това?

— Колкото и да е странно, авторът на всичко случило се дотук сте вие самата — съобщавам ѝ аз. — По-точно вашето неправилно възприемане на света. Любовта към любимия човек можем да оприличим на стените, а любовта към Бог — на фундамента, който лежи в основата на всичко. На вас не са ви давали големи стени, защото те биха ви погребали. Вашият фундамент е прекалено малък. В Америка вкопчването в любовта към хората е по-малко и затова тук вие бихте могли да изпитате това чувство и да не загинете, но част от стените все пак се е сринала. Ако вие обичате този свят повече от Бог, светът трябва да бъде жестоко несправедлив към вас, за да се върнете отново към Бог. Ако запазвате любовта, без да проявявате агресия към себе си и другите, контактът с Бог се усилва и настъпва пречистване. Любовта към другия човек е станала ваша цел до такава степен, че контактът ви с Бог е започнал рязко да намалява, а това е застрашавало душата ви. Животът ви би могъл да бъде спасен единствено чрез загубата на тази любов и чрез жестокото отношение на околните към вас. Майка ви е получила това оскърбително обаждане, защото ви е предала желанието да направите от любимия човек висша цел и щастие. Това, което сте смятали за катастрофа и нещастие, всъщност е било широко-мащабна операция за спасението на вашата душа. Понякога хората се срещат, изпитвайки огромна любов един към друг, а след това умират или боледуват, или се обиждат един друг и се разделят, а после започват отново да боледуват или направо умират. В това време в техните полеви структури се формира душата на детето им. Душата съдържа вечната Божествена искра и повърхностните обвивки, формиращи се от любовта на родителите в продължение на няколко живота. И за да се формира правилно душата, родителите периодично трябва да загубват всички стойности, за да се пречистят душите на децата им чрез любов към Бог. Колкото повече любов изпитваме към другия, толкова по-съвършено може да бъде детето, но успоредно с това дестабилизацията или временната загуба на тази любов ще бъде по-болезнена. Но това е задължителното условие, за да не се сраства любовта към любимия човек с любовта към Бог. В моментите на загуба и страдание молитвата, с която човек се обръща към Бог да му се даде да изпита любовта към Него като висше щастие, е особено ефективна.

Неотдавна една жена ме помоли да обясня причината за гибелта на дъщеря ѝ.

— Къде е моята вина? — питаше тя.

— Пред Бог виновни няма — това първо. Второ — тази програма, поради която тя е починала, е дошла не от вас. Това е нейна лична карма. Дъщеря ви е починала не поради това, че е направила нещо, тя е починала, за да не извърши определени действия или постъпки, с които би навредила на душата си. Смъртта е представлявала защита на душата ѝ. Тя би могла след известно време да обикне друг, но неправилното ѝ възприемане на света би обърнало всичко наопъки. Половин година преди смъртта ѝ на нея са ѝ дали изпитание чрез накърняване на чувството на любов и доверие, но тя не го е издържала. Огромната любов, предназначена за нея, вместо да развие душата ѝ, би я осакатила. Затова дъщеря ви не е била допусната до това чувство и в живота въобще.

Още един любопитен пример достатъчно ясно ми доказа, че ракът се лекува чрез любов към Бог, когато тя се превърне в цел, и се появява, когато цел стане любовта към човек.

— Знаете ли — разказва ми един пациент, — аз живея във Флорида, а дъщеря ми — в Ню Йорк. Преди няколко месеца тя започна да се оплаква от болки в лявото подребрие. Отиде в медицински център, където ѝ направиха рентгенограма. Беше открито раково образувание на задстомашната жлеза колкото няколко юмрука. Предложиха ѝ операция и химиотерапия. Оставаха две седмици до началото на терапията. Тя четеше първата ви книга. И започна да се моли всеки ден, почти нищо не хапваше. След две седмици направиха повторна снимка — раковото образувание го нямаше. Лекарите бяха шокирани. Нищо не можаха да обяснят и решиха, че са сбъркали снимката.

— Ще ви обясня какво е станало — казвам на бащата. — Първо — добре се е случило, че тя не е попаднала на моя прием, тогава тя би се надявала само на мен, а това щеше да ѝ попречи да работи върху себе си. Второ — задстомашната жлеза е свързана с общуването с любимия човек. Панкреатитът, захарният диабет, ракът на задстомашната жлеза са признаци, че любимият човек и любовта към него са се превърнали в абсолютна стойност. Поради неправилната ценностна система у дъщеря ви е започнала рязко да расте подсъзнателната агресия и съответно се е появил този тумор. Трето — тя е разбрала, че е възможно да загине и затова се е отказала от всичко, което преди за нея е било висше щастие. Когато е започнала да се моли на Бог, тя интуитивно е почувствала, че за нея висше щастие и смисъл на живота е любовта към Бог. Агресията е отзвучала, изчезнало е и раковото образувание. Когато говоря с пациентите си, аз често повтарям, че нито един лекар, нито един лечител не лекуват. Те само помагат да се оздравява. Човек сам оздравява за сметка на засилване на волевия импулс, който чрез любовта го приближава към Бог.

Няколко дни преди това се случи интересна ситуация, в която аз станах неволен участник. Обади ми се моя позната от Рим и ми каза, че при нея пристигнал любимият ѝ, но изведнъж му станало много зле.

— Състоянието му се влошава със заплашителна скорост — каза тя. — Бихте ли ми обяснили причината?

— Причината е много проста — обяснявам ѝ аз. — Той много силно се е влюбил във вас.

— И това може да го доведе до смърт ли? — пита тя.

— И още как! — отговарям ѝ. — Колкото по-силно се пристрастява, толкова по-силна става агресията му. Тъй като може да убие вас, тя се обръща към него и започва да го убива.

— Но какво може да се направи?

— Първо — и двамата се молете. Второ — по-малко любов и сексуални контакти. Ако те се случат — само с презерватив. Това намалява чувствителността и вкопчването в любовта към другия. Между другото обредът обрязване е свързан с това.

— При мен беше на прием млада двойка — разказвам ѝ аз.– Жената страдаше от хронично бяло течение, което не можеше по никакъв начин да излекува. При полов контакт с нея у мъжа ѝ изведнъж започваха силни болки в уретъра и в пикочния мехур.

— Вие трябва да се молите не само преди хранене, но и преди сексуален контакт — обяснявам им. — Премахвайте взаимните претенции, които ви вкопчват един към друг. Нека вашият любим да си спомни и премахне претенциите си и към другите жени.

След това слушалката взема мъжът. Обяснявам му, че най-висшата ценност не е любимият човек, а любовта към Бог. Чувствам, че моят събеседник вътрешно е шокиран. Ситуацията при него е много сериозна, в полето му присъства йероглифът на смъртта.

— Използвайте шанса си, молете се! — затварям слушалката.

На другия ден моята позната отново звъни.

— Знаете ли, стана му още по-зле — изплашено казва тя. — Аз току-що се връщам вкъщи, а той е лежал четири часа в безсъзнание. Боя се, че ще умре. Тук няма да го приемат в болница, а аз трябва за няколко дни да замина за Германия, но се страхувам да го оставя сам.

— Първо, положението се е подобрило — казвам ѝ, — в полевите структури на любимия ви вече няма смърт. Второ, колкото повече се страхувате за него, толкова по-голяма вреда му нанасяте и му пречите да оцелее. Обърнете се към Бог, а приятелят ви ще ви последва и ще оцелее. Не се страхувайте от нищо, заминавайте за Германия. Ако заминете, това ще му е от полза. И после — ако му е съдено да умре, никой не може да го спаси, в това число и аз.

— А бихте ли могли да погледнете? — с мъка пита тя.

— Нямам право да погледна — отговарям. — Дайте му слушалката, ще поговоря с него.

Докато тя предава слушалката, аз мъчително търся изход. За да опозная света по-добре и да излизам на все по-нови нива, аз трябва да се усъвършенствам. Периодично и при мен изплува «кармична мръсотия» и преодолявайки я, аз стигам мъчително и тежко до нови обобщения.

Но сега човекът е на границата на смъртта и аз съм единствената му възможност за оцеляване. Той се захваща за мен, превръща ме в цел и приема моята «кармична мръсотия», като при това я увеличава. Трябва да му дам точна информация и същевременно да го отблъсна. Ориентацията му към мен може да му струва живота. Когато той взема слушалката, аз вече намирам правилното решение.

— Слушайте ме внимателно — казвам, — сега вие умирате, защото за вас главните ценности са в това, което виждате наоколо. Смъртта отнема всички ценности и ние, пречистени, отиваме при Бог. Значи, ако направите това, което се случва при смърт, няма за какво да умирате. Освободете се от всичко, към което сте се пристрастили и мислено се простете с него. Всичко това вече не ви е нужно. Ако ви е съдено да умрете, ще умрете и аз няма да мога да ви помогна. Дадох ви всичко, което мога. Повече не съм ви нужен.

На другия ден младият мъж отново ми се обади.

— Чувствам се нормално, трудно ми е да повярвам — признава той.

Вдигам рамене.

— Вие сте започнали правилно да изграждате ценностната си система и затова вече не е било нужно да умирате. Моля ви, запомнете едно нещо — казвам му — между вас и любимата жена трябва да има някакво разстояние. Първо е Божествената любов, а след това е любовта на мъжа към жената. Почувствайте, че я обичате като сестра, като дъщеря, като майка, като птиците и животните, като природата наоколо, като света, създаден от Бог. Най-първата емоция трябва да бъде: у нея вие обичате Бог, а след това всичко останало, което изредих. И тогава, когато любовта си отиде, когато човекът умре, предаде, измени, оскърби или излъже, вашето вътрешно чувство на любов ще остане неуязвимо. Още веднъж ви напомням: не се ориентирайте към мен.

— Да, вече разбрах това — облекчено въздъхва той.

— Слава Богу.

Ние се сбогуваме.

Любовта към хората е колосална ценност, тя поражда способности, таланти. И когато човек започне да реализира своите способности, своя талант, в него винаги звучи гласът на любовта към хората. Но зад него винаги трябва да звучи недоловимият, но главен глас — любовта към Бог. Ако го няма, ако той отсъства, на човек няма да му бъде дадено да разкрие таланта си, за да не излъже и да не подведе и другите. Разбрах с какво привлича гласът на Едит Пиаф, когато чух историята на нейното детство. На седем-осем годишна възраст тя била сляпа. И както видях, причината за слепотата ѝ е била любовта към хората и към света. Когато обичаш света повече, отколкото обичаш Бог, започваш да губиш зрение, за да се пристрастяваш по-малко. Повечето хора в старостта си губят зрението си, защото прекалено прилепват към този свят. И когато жените в градчето, където живеело момичето, започнали да се молят на Бога, очаквайки чудо, техният мощен единен порив е изцелил душата ѝ и тя прогледнала. Именно преодоляването на всички ценностни системи в устремяването ни към Бог ни позволява да почувстваме и да опишем обкръжаващия ни свят.

Приемам млад човек, който надълго ми разказва проблемите си.

— При кого ли не съм ходил — и при баячки, и при екстрасенси. В най-добрия случай за малко настъпваше облекчение, но уроките никой не можа да премахне.

— Това не са уроки — обяснявам. — При вас има голяма подсъзнателна агресия към жените. Простичко казано — вие сте невероятно ревнив човек. Душата ви е прекалено прилепнала към семейството, към любимия човек и към желанието да имате деца от любимата жена. И когато губите тези неща, възниква агресия. Преглеждайки живота си, променяйте отношението си към хората и характера си.

След месец човекът е отново при мен.

— Аз съм във възторг — разказва той. — Стана ми много по-добре, чувствам, че не съм пристрастен към отношенията си с хората. Представям си, че сме се скарали, че са ме предали, но вече не проявявам агресия и любовта в душата се запазва.

— Да, към отношенията си с близкия човек, тоест към духовността вече не сте прилепнали. Но душата ви е твърде привързана към любовта към хората.

— Аз винаги съм мислил, че това е хубаво — учудва се той.

— Любовта към хората е огромно щастие и богатство. Но ако я поставяме по-високо от Бог, тя се обръща в нещастие. Любовта към хората не може да бъде самоцел — тя е само средство за любовта ни към Бог. Ако човек превръща парите в цел, децата му се раждат в нищета, за да пречистят душата си. На тях Бог няма да им даде пари. Или пък те самите ще се откажат от тях, за да оцелеят. Ако родителите превръщат в цел духовността, децата се раждат бездуховни или сами се отказват от духовността, не желаят да развиват интелекта си, способностите си, нравствеността си. Ако човек превръща в цел любовта към хората и презира и осъжда онези, които предават доверието им, то неговите деца Бог лишава от любов към хората. И това са онези деца, в чиито души се вселява дявола. Или те сами се отказват от любовта към хората и се превръщат в негодяи и насилници. Те не са прилепнали нито към земното, нито към духовното. При всички тях има вкопчване в любовта към хората.

След месец младият човек се появи отново.

— При мен всичко е нормално, но имам усещане, че съм станал енергиен вампир по отношение на жените. Така ли е?

— Да, така е — отговарям му. — За вас любимата жена все още продължава да бъде цел, а не средство. А ние се подхранваме от целта, вземаме сили от нея. Ако приемем за своя цел Бог, то сила и любов вземаме от Него. И това е развитие. Но ако превръщаме в цел любимия си човек, ние отнемаме от него сили и любов, а това вече е грабеж. По този начин майките, обичайки безумно своите деца, несъзнателно крадат от тях здраве и щастие.

— Излиза, че да обичаш друг човек е грях?

— Всичко се крие в съотношението между любовта към човека и тази към Бог. Вселената се е появила като откъсване, отделяне от Бог. И колкото по-голямо е откъсването, толкова по-силна трябва да е любовта към Бог и желанието за единение с Него. Какъв е смисълът на мита за Адам и Ева? От една страна, любовта между мъжа и жената води до поява на потомство, а от друга — като че ли тази любов е грях. Греховността на тази любов е в това, че тя би могла да превиши любовта към Бог. Ако нещо в тази Вселена и във всичко съществуващо превръщаме в цел, то тази наша любов ще превиши любовта към Бог. Ако всяко щастие, което изпитваме, и всичко съществуващо е средство за любов към Бог, то колкото и силно да обичаме обкръжаващия ни свят, любовта към Бог винаги ще бъде по-силната. Което означава, че вместо разрушение ще има развитие.

Веднъж на прием един мъж ме попита:

— Когато се опитвам да се моля на Бог, веднага в дясната половина на главата ми се появява болка и сякаш ме натиска отгоре. С какво е свързано това?

— В душата ви е останало много презрение към несъвършените хора и претенции към обкръжаващия ви свят. Не може да се приближавате до иконата с чувство на обида и осъждане и няма да се получи молитвата ви към Бог, ако сте изпълнен с презрение и обида. Започнете с покаяние.

Той кимна, а аз си спомних интересен случай, който ми разказа една позната. Тя започнала да се моли и да повтаря непрестанно:

— Господи, аз те обичам повече от всичко на света.

И всеки път, когато се молела, остра болка пронизвала главата ѝ. И така в продължение на два месеца. Веднъж тя се примолила:

— Господи, аз въпреки всичко те обичам повече от всичко на света, само не ми изпращай толкова болка.

Болката изчезнала и повече не се появила.

Вече споменах, че преди полета си за Ню Йорк имах два много тежки случая. При изключително умното и порядъчно момче с диагноза рак на кръвта причината бе прилепването към способностите и духовността. Вторият пациент беше в последен стадий на рака. Опитвайки се да помогна именно на тях, аз стигнах до причината, която подхранваше прилепването им към духовността. Желанието им да превърнат в самоцел любовта към хората и света. Бях уверен, че всичко ще завърши добре, но сгреших. След отпътуването ми мъжът се почуствал по-зле. Измъчената му жена ми звънеше в Ню Йорк, но нищо не помагаше. Мъжът умираше и след седмица почина. Тогава зададох въпрос сам на себе си. Ако той не е бил пристрастен към трите главни ценностни системи на Земята, защо тогава почина?

Да, би могъл да предаде на децата си твърде много духовна «мръсотия», която той самият не е успял да премахне, или пък в този си живот е извършил някаква постъпка, за която е трябвало неминуемо да се разплати, или пък не ми е повярвал докрай, или пък инерцията на характера му се е оказала твърде голяма и не е успял да убеди душата си, че любовта към Бог е висшето щастие в живота. В края на краищата на него му е предстояло да се прероди някъде след година-две и отпътуването му от Земята е било точно фиксирано. Всичко това може и да е било така, но аз чувствах, че има още нещо, което е подхранвало болестта. Той не можа да се освободи от ревността си докрай, значи тогава би трябвало да се търсят структури, стоящи по-високо от времето… Тези структури създават времето като такова. И те също могат да бъдат ценностни системи, към които да прилепнеш, превръщайки ги в смисъл и цел на живота си. Но какво трябва да се направи, за да се излезе от времето, пространството и материята, аз нямам представа. В последно време започнах да налучквам структура, противостояща на времето, и периодично у мен се появяваха програми, вкопчвания към нея. Седя и се опитвам да класифицирам тази структура. Рисувам кръгче — това са земните ценности — материята, отдясно — друго кръгче — това са духовните ценности — пространството. Пространството ражда веществото и същевременно те преминават едно в друго.

Ако се променя структурата на пространството, променя се и структурата на веществото. Веществото с голяма маса променя структурата на пространството. Под тях рисувам трето кръгче — това е времето, тоест любовта към хората и обкръжаващия ни свят. Тази любов се ражда от духовните и физическите ценности. Неотдавна над времето нарисувах четвърто кръгче.