Бесплатный фрагмент - Диагностика на кармата

Произходът на болестите

Животът е разлят в цялата вселена. На метеоритите, паднали на Земята, се открива живот, който се е запазил въпреки суровите условия в космоса. Животът, както става ясно, може да съществува и при свръхвисоки температурни условия. Навлизаме във времето, когато привичните ни представи, научните стереотипи се оказват несъстоятелни. Има форми на живот, които съществуват броени часове. Има форми на живот, които могат да се нарекат вечни. Бактериите, например, не умират след делението си. И никога не боледуват.

Спомням си краткото описание на един интересен научен експеримент. Сложили един комар в стъклена епруветка и я дали на космонавтите, а те я оставили вън от орбиталната станция. Цяла година комарът летял в условията на безтегловност, при космически студ и адски жеги. И останал жив.

Ако не бяха упоритите факти, учените никога не биха признали възможността живи организми да съществуват в термалните извори, чиято температура е няколкостотин градуса. А и метеоритът, навлизайки в земната атмосфера, се нагорещява до няколко хиляди градуса. Неотдавна гледах едно телевизионно предаване за скаридите, които живеят в киселинните езера. Ако тръгнем от обичайното определение, че животът е начин на съществуване на белтъчните тела, подобни факти не могат да се възприемат — разрушава се картината на света.

Реакциите на новата информация са два вида. Религиозното съзнание предпочита да унищожава всичко ново заедно с носителя му. А научният тип реакция е просто упорито да не се забелязва онова, което не се побира в привичния модел на мирозданието. Белтъкът коагулира при 42° С. Защо тогава будисткият монах може да стои във врялата вода и да черпи минаващите със скаридки, сварени в нея? Защо мъртвият организъм при висока температура се разпада, а живият може да съществува в много по-лоши условия?

Изводът може да е само един — главният начин, по който съществува животът, не е физическото тяло. Животът съществува чрез това, което наричаме дух и душа. Именно духът и душата определят възможностите за оцеляване на всяка форма на живот. Значи, наивните теории за всемирния бульон, в който случайно се зародили първичните микроорганизми, са, меко казано, непълни. Сега разправят, че животът бил пренесен на Земята от космоса. Остава да се отговори на въпроса как се е появил там. Световният океан, появил се от недрата на Земята, наистина, би могъл да стане мястото, където да възникнат първите живи организми. Но това по-скоро е бил вече завършителният етап. Информационно-енергетичната субстанция намерила въплъщението си на Земята. Защо точно във водата? Вероятно, защото водата може да е и камък, когато е лед, и течност, и пара. Течността има възможност да стане и «материалния» камък, и «духовната» пара. Също както в душата се крие информацията и за материалното тяло, и за духовната обвивка на живото същество, така и във водата се съдържа информацията за всичките ѝ възможни състояния. Водата има едновременно свойствата и на веществото, и на пространството. Тя пази информацията в себе си, независимо от разрушаването на физическата структура. Във водата е «записана» цялата информация за вселената точно така, както е «записана» във всемирния вакуум.

В Древна Индия съществувало понятието за Акашовите хроники. В световния ефир се «записва» и се пази информация за всичко, което се случва. Биополето на живото същество пази всичката информация за неговите предци — какво са правили, какво са мислили и какво са чувствали. Неслучайно човек е седемдесет процента вода. Информационната съставляваща е първична и се запазва при всякакви изменения.

Тогава защо в Библията пише, че Бог създал човека от кал? Съдейки по всичко, това е същата алегория, каквато е съществуването на рая. И калта, като водата, има особеността да пази информацията. Калта може да е твърда като камък, мека като восък и течна като вода. В Корана се казва, че човек е създаден от капка. Кал или вода — в крайна сметка, не това е важното. Главното е, че животът носи в себе си и натрупва информация, която не се разрушава.

Но как все пак е възникнал животът? От една страна, всички научни теории се оказват несъстоятелни. От друга, учените с изумление се натъкват на факти, които потвърждават информацията, изложена в Свещените книги. Теорията на големия взрив, теорията за пулсиращата вселена само повтарят казаното в индийските Веди преди няколко хиляди години. В такъв случай може би си струва да се обърнем към онази теория за възникването на живота на Земята, която също е известна от няколко хиляди години?

Когато сътворил Адам, Бог му вдъхнал душа — без това животът не би се появил. Диханието на Бог е излияние от Първопричината. Значи животът не се е зародил нито на Земята, нито в космоса. Животът представлява част от Твореца на вселената, излиза отвъд пределите на материята, пространството и времето. Тоест, в същината си животът е вечен. Това означава, че никакви физически, температурни, пространствено-космически фактори не могат да унищожат същината на живота. Външно разрушаване е възможно, но главната съставляваща на живота е неунищожима и вечна. Когато се активира тази вътрешна съставляваща, физическата обвивка оцелява и при най-невероятни условия, тя заприличва на вечността и престава да зависи от околния свят.

Животът се регулира от два могъщи инстинкта. Инстинктът за продължаване на рода — това не е просто стремеж да запазиш себе си във времето, това е желание да увеличаваш своето «аз», продължавайки го в много и много поколения потомци. Инстинктът за самосъхранение — това не е просто самозащита и оцеляване, за него трябва да се контролира случващото се, да се управлява ситуацията. В крайна сметка, мащабът на управлението трябва да нарасне и да достигне мащабите на вселената. В същината си и двата инстинкта работят за приближаването към Твореца на вселената. Същината на инстинктите е познанието на Бог и уподобяването на него.

В края на краищата трябва да се стигне до пълно уподобяване и сливане с Бог. Проявената част от Твореца достига нивото на Неговата непроявена съставляваща. Висшите противоположности престават да се различават и се сливат в едно неделимо цяло. Завършва поредният цикъл от развитието на вселената. Вдишването и издишването на Брама.

Погледът ми пада на една книжка на масата. В нея накратко са разказани историите от великия древноиндийски епос «Махабхарата». Истории от живота на хората, полубоговете и демоните, които звучат като красива приказка. Преди дори не съм подозирал каква огромна информация е зашифрирана в техните прости, на пръв поглед, сюжети.

За да се развива живото същество, то трябва да се приспособява към околния свят. Колкото по-високо е нивото на развитие, толкова по-мащабна и точна трябва да е картината на околния свят, неговият модел. Трябва да съществуват главни пътеводни светлини, които да определят системата приоритети. Неправилният модел на света води до неприятности, болести и смърт.

Инстинктите, формирали се в продължение на стотици милиони години и свързани с появяването на физическата обвивка на живота, представляват такива пътеводни светлини. Без тях високоразвитите форми на живот отдавна биха изчезнали. Но няколко стотици милиона години са твърде малко за вселената. Трябва да има по-мащабни пътеводни светлини.

Главният ориентир за всяко живо същество е любовта към Твореца и желанието отново да се слее с Първопричината. Всеки миг чрез това чувство в нас постъпват нови порции живот. Ако живото същество забрави устрема си към Първопричината и започне да се сраства със заобикалящия го свят, животът бавно си отива първо от душата му, а след това — и от тялото му. Ако при разрушаването на околния свят се възстановява единството с Бог, животът се възобновява, възкръсва.

Болестите и неприятностите са щастие за високоорганизираните същества. Те са показателят, че душата се е устремила към лъжливи пътеводни светлини, че е изгубила устремяването си към Бог като главна цел и главно щастие. Но болестите и смъртта не идват веднага, отначало съдбата дава по-щадящи знаци, сигнализиращи за неблагополучие. Ако разбираме смисъла им, нещастията и болестите стават излишни. Трябва да се превърне принудителният механизъм за спасение в доброволен — това е избавянето от болестите. Ако знаем какво става с душата, изгубила личното си устремление към Бог, по-лесно ще видим в себе си кълновете на бъдещите нещастия и болести.

Замислено прелиствам книжката. Поредната глава се нарича «Раждането на Бхишма».

Преди много, много години в Индия царувал един велик цар на име Шантану. Когато бащата умира, на трона трябва да се възкачи големият син. Но братът на Шантану се отказал да поеме властта, защото си бил поставил по-високи цели. Отрешението от света, отшелничеството, търсенето на Бога в себе си били по-важни за него. И така Шантану станал цар. Той още от детинство притежавал невероятни способности, които другите нямали. Можел да се докосне до човек на всякаква възраст и той веднага се превръщал в силен и енергичен юноша. Цар Шантану бил много красив, благочестив и трудолюбив човек. Любимото му развлечение бил ловът на елени.

Веднъж, докато търсел дивеч, той излязъл на брега на Ганг и там видял девойка с ослепителна красота. Шантану толкова бил поразен от съвършенството ѝ, че се спуснал към нея и възкликнал:

— Кажи ми коя си ти, откъде си? Макар и да не искам да знам. Омъжи се за мен! Аз съм цар, аз ще ти дам всичко, за което мечтаеш.

Прекрасната девойка Ганга-деви попитала:

— Сигурен ли си ти, че ще можеш да изпълниш всичко, за което те помоля?

— Да, всичко ще направя, красотата ти ме покори.

— Добре, ще се омъжа за теб, но само при едно условие: каквото и да правя, няма да ми пречиш. Каквото и да говоря, няма да ме спираш. Никога!

— Няма да ти преча, само стани моя жена. Наистина си въплътената красота.

Те се оженили и били щастливи. И ето че им се родило първото дете, момченце. Царят бил щастлив, че родът му се продължава. Но майката взела на ръце сина си, отнесла го на великия Ганг и го удавила. Царят мълчал. И те отново живели задружно и щастливо. Любимата на царя забременяла втори път и царят пак се надявал на син, и пак се родил син. Майката пак го взела, отнесла го на реката Ганг и го хвърлила във водата. Така им се родили седем деца и жената на царя хвърляла всяко новородено в реката. Царят помнел, че всяка дума на недоволство или всяко действие, пречещо на намерението на любимата, означава той да я загуби. Такова било условието ѝ. Любовта му към нея била безгранична и в страха си да не я изгуби, царят мълчал.

Но когато се родило осмото дете, царят не издържал:

— Как можеш да постъпваш така, нали си майка на това дете! Нима не си човек? Майката трябва да чувства любов и състрадание към децата си. Как може майката да е толкова жестока?

В отговор жената му се усмихнала:

— Ти наруши обещанието си. Повече не мога да остана с теб. Когато синът ни порасне и стане юноша, ще го доведа при теб, обещавам. А сега трябва да се погрижа за него, защото само майката може да се грижи за младенеца.

Тя изпълнила обещанието си. Осмия син го нарекли Бхишма, той е несравнимият герой на «Махабхарата». Майката на Бхишма била богинята Ганга, приела човешки облик. Осемте деца, които родила, били осемте васу — безсмъртни, които обидили мъдреца Васищха. Той ги прокълнал, затова те трябвало да се родят хора и да живеят на Земята. Васу склонили Ганга да слезе на Земята, да стане тяхна майка и да ги удави веднага след раждането, за да може земният им живот да е от кратък по-кратък. Васищха се съгласил с това условие за всички с изключение на последния васу. Той най-много се бил провинил пред Васищха и за наказание трябвало да преживее на Земята дълъг живот. Раждането в човешки облик за Бхишма било следствие от проклятието, но той живял живот на велик герой, воин.

Колко красиво и точно е структурирано това произведение. За да е интересен сюжетът, са задействани и двата инстинкта. Има красота, има любов, има болка, смърт и страдания. И висш смисъл във всичко случващо се. И съвременната литература ползва същата схема — само дето на читателя вместо любов и смърт му поднасят секс и насилие. Какво да се прави, след връщането в състояние на езичество следва приближаването към първобитно-животинското.

Спомням си как на един семинар обявих тази история за едно от най-добрите лекарства срещу много болести. Информацията, кодирана в тази притча, не само дава знание за структурата на вселената, но може и да предотвратява болестите в самото им зараждане. Някой може да си каже — е, чак пък лекарство срещу бъдещите болести?

На външно ниво изглежда като фантасмагория, но ако вникнем в същността на произведението, разбираме как се развива душата и какво я лекува. Защо точно децата на цар Шантана е трябвало да загиват? Защо съдбата избрала точно него? Добродушието, религиозността, енергичността явно не биха могли да провокират подобна печална съдба. Дава се един детайл — способността му да подмладява хората.

Нека се запитаме — какво представлява остаряването? По принцип, адаптация на организма към съществуване при отслабнала енергетика. Когато вътрешната жизнена енергия падне до нулата, човек умира. Щом царят е можел да направи всеки старец млад, значи той е притежавал огромна жизнена енергия. Забележете, не външна — физическа или психична — а онази тънка вътрешна енергия, която дава живот, младост и красота.

Всъщност и самият цар бил много красив. Вероятно душата му е започнала да забравя Бог и се потопила в насладата на живота. Когато енергията стане по-важна за човека от любовта, душата му се отвръща от Бог. Библейската легенда описва този процес като превръщането на ангела в дявол.

За да бъде върнат царят към първоначалната хармония, отначало е трябвало да му се даде максимум щастие под формата на изкушение. Ослепително красива жена, неизразимата сексуална наслада, която може да дари тя, прекрасните синове, раждани от този съюз. И всичко това царят трябва да изгуби, за да усвои душата му простата истина: никакво земно щастие не може да бъде вечно. Не бива да се прекланяме пред щастието, не бива душата ни да се сраства с него. Иначе след щастието ще дойдат неизразими мъки. Смъртта на децата е по-голямо нещастие дори от собствената ни смърт. За царя условието, за да се изчисти душата му, било просто — любовта трябва да е по-важна от живота. Запазва ли любовта, независимо от смъртта на децата, душата му се изчиства.

Между другото, тук е зашифрирана информация и за задгробния свят. Много хора се питат защо душите на умрелите нищо не съобщават за онова, което става на другия свят. Явно над тази информация тегне забрана. Аз за много години съм чул само едно лаконично послание, цитирано в малък вестник. Умрелият предал следното: «Тук всичко е великолепно. Ако знаехте колко е хубаво тук, нямаше да искате да живеете на Земята».

Странно съвпадение — душите на безсмъртните васу, които пребивавали във висшите планове, разглеждали раждането на Земята като сурово наказание. Ако преведем този сюжет от «Махабхарата» на езика на европееца, безсмъртните васу ще са ангелите, които са наказани за греховете си да се родят на Земята. Излиза, че в тази кратичка история е зашифрирана информация за райските селения. Раят, всъщност, се намира в задгробния свят, по-точно — в другите светове, които са по-високи, по-значими от задгробния свят и са съзвучни с него. Оттук следва простият извод: раят на Земята не може да се построи.

Освен това, от тази притча може да се разбере и още нещо: мястото, където живеят ангелите, са другите светове. Ангели могат да станат душите на умрелите и най-вероятно чистите души на умрелите са точно такива.

Още един важен извод. Щом като човек е създаден по Божий образ и подобие, той носи в себе си Бог и дълбочинните му възможности по същността си са безгранични. Мъдрец е този, който достига истинското разбиране на света, а разбирането винаги е свързано с управление. Както съобщава квантовата механика, наблюдателят винаги въздейства върху обекта на наблюдение. Затова мъдрецът, докосвайки се до тайните на битието, се докосва и до неограничени възможности. Той може да управлява света. Тези възможности му позволяват да прониква дори в задгробния свят. С проклятието си той може да влияе на съдбата на ангелите. С други думи, истинският мъдрец става подобен на Бог.

Между другото, разбираемо е защо по-големият брат на цар Шантану се отрешил от света и станал отшелник — нали обикновено на първите деца в по-голяма степен се предават проблемите на родителите. Неслучайно в първобитните езически племена първото дете го принасяли в жертва на езическите богове. Във времената на единобожие се появила друга традиция — да дават първородния в храм или в манастир, за да се посвети на Бог и така да спасява семейството си.

И накрая, най-главното. Най-страшното престъпление е майката да убие собственото си дете. С това тя убива живота не само в настоящето, но и в бъдещето. Ако жените от някое племе или някой народ са започнали да правят това, значи на народа не му остава дълго да съществува. Програмата за унищожаване на бъдещето ще покоси всички. Но се оказва, че дори и в най-страшното престъпление е скрит висш Божествен замисъл. Ние не чувстваме Божествената логика, не я виждаме, но тя въпреки това съществува във всички събития в света около нас.

И тъй, как се формира болестта? Отначало душата изгубва личното си устремяване към Бог. Намалява потребността от съединяване с Твореца. Но тъй като всичко живо трябва да се движи към някаква цел, появява се преклонението пред външния свят в неговото висше проявление. Красотата, съвършенството, високите чувства, любимият човек — всичко това става главен смисъл на живота. Основната пътеводна светлина изчезва и светват лъжливите.

Писал съм, че преклонението пред любимия човек води до срастване на душите. Тогава най-малката обида, измяна или несъответствие на идеала предизвиква силна душевна болка. Обиждаме се, започваме да осъждаме близкия си човек. Преклонението неизбежно води до осъждане и до презрение. А когато душата ни се напълни с агресия, следствие от привързаността, светът около нас започва да се разрушава. Това е нашето спасение, което ние възприемаме като трагедия. Отначало се появяват нещастия, обиди и загуби. След това светът се разрушава не само отвън, но и отвътре. Започват болестите. Ако душата упорства в отстояването на привързаностите и агресивността си, помагат ѝ със смърт.

Едно от главните правила за здраве е умението да не се затваряме напълно в рамките на човешката логика. Да виждаме постоянното присъствие на Божествената логика във всичко. Да разбираме, че Божествената логика работи за нашето благо — но това благо на първо място е насочено към душата, а не към тялото. Нека си спомним молитвата «Отче наш» — тя започва с безусловното приемане на Божествената воля: «Да бъде Твоята воля както на небето, тъй и на земята» — казвал Иисус Христос.

В тази приказка за цар Шантану се съдържа важна информация за единството на времето. На външното, физическо ниво ние говорим за минало, настояще и бъдеще. Бъдещето още го няма, миналото вече го няма. Остава само настоящето. На тънкия план миналото, настоящето и бъдещето представляват единна субстанция. Бъдещето може да се вижда, може да се управлява и днешното ни вътрешно състояние, както и миналите ни постъпки определят какво ще стане в бъдеще с нас.

След изгубването на седмото дете царят не издържал, търпението му се изчерпало и той спасил живота на осмото. Оказва се, обаче, че и това е било предрешено. Сценарият бил написан отгоре и на външното, физическо ниво царят неотклонно го изпълнявал.

Мъдростта е способността да се постига смисълът на явленията. Да се виждат връзките, които съединяват миналото, настоящето и бъдещето. Но за да се издигнем до това ниво, трябва лично устремяване към Бог. Затова най-голямата мъдрост се зашифрирала в религиозно-философските трактати.

Рано или късно науката, като блудния син, ще се върне при майка си — религията — и тогава ще започне нов етап в познанието и развитието.

Плодовете на доброто и злото

Ако си направим труда да вникнем в смисъла на Свещените книги, лесно ще стигнем до извода, че болестта е резултат от греха. А човек извършва грехове, когато нарушава Заповедите. При един наивен поглед на нещата Заповедите могат да се възприемат като команди на Бог: «Не убивай, не прелюбодействай…» и за неспазването им Бог жестоко наказва непослушните хора, изпращайки им болести и нещастия. В действителност, Заповедите са отражение на вселенските закони.

За какво говорят негласните правила на вселената? Всеки закон отразява причинно-следствената връзка между събитията. Ако ябълката пада от дървото, тя се насочва към земята, при това с определено ускорение. Падналият плод винаги ще се озове на земята — това е закон.

Ако човек престане да изпълнява законите на любовта, душата му започва да деградира. Той все повече зависи от инстинктите, все по-силно се привързва към насладите на живота. Привързаността ражда агресия, а после идват болестите и нещастията.

Като се замислим, Десетте заповеди са инструкция по преодоляване на робската зависимост от инстинктите.

Ако инстинктът за самосъхранение стане главен за човек, смисълът на живота му ще бъдат управлението, духовната власт, развиването на способностите. После това ще премине в преклонение пред статуса, пред физическата власт. Парите и благополучието ще станат главните компоненти на щастието за този човек. Той ще граби, ще краде и ще убива. Стотици и хиляди пъти ще се отказва от любовта заради благополучието си. Естествено, потомците на такъв човек са обречени на измиране. Всеки път, когато започне да лъже, да предателства, явно или неявно да краде, да унижава другите хора, за да се издигне самият той, ще отнема своето бъдеще и това на потомците си.

Преклонението пред другия инстинкт води до подобни резултати. Продължаването на рода е велик инстинкт, създаден от еволюцията. По-точно, създаден от Бог и разкриващ се в хода на еволюцията. Нали Твореца е повелил: «Плодете се и се размножавайте». Но ако инстинктът е самоцел, любимият човек, семейството и децата се превръщат в абсолютна ценност. Това е само първата крачка. По-нататък абсолютна ценност стават яденето, сексът и физическите наслаждения. А тогава вече децата и семейството се оказват ненужни. Колкото по-активно се стреми човек към удоволствията, толкова повече отслабват чувствата му и тогава, в търсене на нови усещания, той се свлича до най-различни форми на разврат. По правило това завършва с разрушаване на семейството, педофилия и хомосексуализъм.

Как Десетте заповеди ни помагат да преодолеем преклонението пред инстинктите? Пътят е само един — преклонение пред Бог. Първите четири заповеди ни помагат правилно да подредим отношенията си с Бог.

Първата заповед — за единството — означава, че любовта към Бог трябва да е главна цел и смисъл на човешкия живот. Какво се случва с човек, който изгуби личното си устремление към Бог? Той започва да се прекланя пред висшите си чувства. Главни ориентири му стават понятията за красота, идеали, справедливост, нравственост. Появява се чувство за превъзходство над другите — аз съм по-умен, по-благороден, аз съм по-нравствен, съвършено прав. Самите тези мисли носят в себе си кълновете на бъдещи болести. Да, външно ние имаме право на конкуренция, превъзходство, лидерство. Но вътре, на Божественото равнище, всички сме единни. Тези две противоположности може да ги съедини само единобожникът, тоест онзи, който във всичко вижда Божествената воля.

«Не си прави кумир» — гласи втората заповед. Ако пред нещо се прекланяме като пред Бог, ние започваме да губим любовта. И тогава в душата ни се появява ревност и възгордяване. Когато най-много на света обичаш друг човек, появява се ревност. Когато най-много на света обичаш себе си, появява се възгордяване. А когато лъжливите пътеводни светлини започнат да ти затварят пътя към Всевишния, появява се неуважение към Него.

За Всевишния трябва да се мисли с чувство на благоговение. Всяка частичка от секундата трябва да усещаме, че сме вторични по значение спрямо Твореца и Божествената Му воля. Пренебрежителното отношение към нея в чувства, мисли, думи и действия ни отнема нуждата от любов и от Бог.

Единобожникът усеща как Творецът всеки миг му дарява любов и енергия за живот. Главната си защита, главното си усещане за щастие той получава при единението си с Твореца.

За човека, забравил Бог, на първо място излиза инстинктът за самосъхранение. Работата, парите, властта, превъзходството над другите стават главна опора и защита за него. Той ежедневно, ежесекундно е готов да се бие за парите и за властта. И колкото повече се потапя в човешките дела, толкова повече забравя Бог.

Ето защо има заповед, четвъртата, която гласи: «Почитай съботния ден». Тя означава, че човек периодично трябва да обръща всичките си чувства и мисли към Бог. За да стане това, трябва да се отрешава от работата, от плановете и целите си, от яденето и от секса, тоест от всичко, което ни прави робски зависими от инстинктите. Човекът, изгубил любовта си към Бог, неизбежно ще се прекланя пред инстинктите си, за него просто няма друг път.

По какво се различава единобожникът от езичника? За първия Божествената воля е неоспорима. Любовта към Бог за него е смисълът на живота. Такъв човек може да пожертва себе си от любов към ближния. Той ще се удържи да не краде и да не предателства, няма да развратничи, да преяжда, да е алчен, няма да ревнува и да завижда.

За езичника неговото «аз», собствената му воля винаги са на първо място. Той не се моли, за да се слее с Бог, а за да защити, да укрепи своето «аз», да изпълни всичките си желания. Молитвата на езичника е магия и окултизъм. Божествената енергия за него е средство, с което да засити инстинктите си.

На такъв човек му е много трудно да уважава родителите си. Все пак почитта към тях, на първо място, означава да сдържаш егоизма си, да признаеш, че волята на родителите е по-важна от твоята. В любовта към родителите е скрито умението да сдържаш инстинктите си, готовността да се грижиш за баща си и за майка си, жертвайки нещо свое, лишавайки се от нещо. Любовта към родителите е да виждаш слабостите им, недостатъците им и въпреки това да не изпитваш превъзходство пред тях. Това е умението да приемаш баща си и майка си каквито и да са и да продължаваш да ги обичаш. А когато пораснеш, не само да ги обичаш и да им помагаш, но и да ги възпитаваш. Така е устроен животът ни: отначало сме деца за родителите си, после ставаме техни приятели, след това — техни родители. И всички тези отношения работят за любовта и познаването на Твореца.

Петата заповед, която ни учи да почитаме баща си и майка си, ни открива пътя към единобожието. А човекът, забравил любовта към Твореца, престанал да уважава родителите си, е обречен да бъде роб на инстинктите и те неусетно ще го превръщат в животно. Такъв човек лесно ще лъже, краде, граби и убива. За да обладае някоя красива жена, той ще извърши всякакво престъпление. Ще прелюбодейства, тоест ще съблазнява омъжени жени, разрушавайки семейства и правейки нещастни чуждите деца. Ще търси нови и нови партньори за сексуални наслаждения. Нравственото разложение неизбежно ще го доведе до безплодие, болести и смърт.

Замислям се, защото си спомням разни истории от живота. Един се разболява, а на другиго, кой знае защо, му се дават нещастия и смърт, макар да е съвършено здрав. Забелязал съм, че така става, когато вътрешното възгордяване е високо. Ако алчността и ревността се лекуват с болести, възгордяването, по правило, се лекува с беди и смърт.

Защо Каин убил Авел? Ако става дума за Каин, всичко е ясно — завистта и ревността го подтикнали да убие брат си. Но защо Бог оставил убиеца да живее? От една страна, за да му помогнат страданията да се промени, но от друга — вероятно и Авел за нещо е бил виновен. В какво би могъл да се провини човек, чиито дарове били приети от Бог?

Дълго мислих над това и стигнах до неизбежния извод — родните братя носят в себе си една и съща тенденция. Вероятно и двамата са извършили престъпление. Но единият — тайно, а другият — явно. Ако грехът на Каин била ревността, то Авел, вероятно, е бил преизпълнен с възгордяване. Чувство за богоизбраност. Най-вероятно това чувство се е появило у Авел, щом видял, че даровете му са угодни на Бог. Вероятно е изпитал чувство на превъзходство пред брат си. Грехът започва с изгубването на любовта към другия човек. Бог е в душата на всеки от нас, а чувството за превъзходство незабелязано убива любовта. Възгордяването ражда ревност. Колкото повече се засилвало усещането за богоизбраност на Авел, толкова по-силно се разпалвали ревността и завистта в душата на Каин.

В тази митична история блестящо са показани корените на болестите и нещастията. Родителите на Каин и Авел опитали от плодовете на дървото на познанието, на доброто и злото. Ако възприемем повърхностно тази притча, току-виж сме повярвали, че някакъв брадат дядо забранил на двама души да ядат от нещо, а те не го послушали. Значи, за да се преодолее този главен грях, трябва да сме послушни. И тъй като не виждаме Божествената воля, трябва да слушаме свещеника, тоест духовния наставник. А задълбочим ли се в смисъла на тази притча, пред нас ще се появи друга картина. Какво е това добро и зло? Понятията за добро и зло са свързани с тялото, духа и душата ни. Болката на тялото смятаме за зло, а удоволствието — за добро. Неприятностите в живота смятаме за зло, а стабилността и благополучието — за добро. Обидата от близък човек възприемаме като зло, а грижата, топлотата и ласката — като добро. Понятията за добро и зло са приложими към това, което се разрушава, към това, което можем да изгубим. Разрушаването и изгубването са зло; придобиването и увеличаването на благата — добро.

В приказката за рая са зашифрирани етапите на развитието на живота. Същината на живота е вечна. Любовта съществува отвъд пределите на времето, отвъд пределите на доброто и злото. За единобожника Бог е над доброто и над злото. За езичника Бог е доброто, а всичко, което не му харесва, е зло. Езичникът се отъждествява външно с Бог, за него Бог са инстинктите и желанията му. Единобожникът усеща вътрешното си единство с Твореца; вечната му душа, издигайки се над доброто и злото, не може да бъде агресивна в същината си. А външната агресия е уместна като защита на онова, което се разрушава.

Вкусването от плодовете на дървото на познанието на доброто и злото е потапянето в материалния, причинно-следствен свят. То е познание на Бог чрез външното развитие. В това развитие винаги се крие голяма опасност — същността ѝ е, че човек може да забрави Цялото заради частта. Може да забрави любовта заради инстинктите. Може да забрави Божественото си «аз», защото обръща внимание само на човешкото си «аз». В този случай се появява чувството за превъзходство, за абсолютна правота, усещането за първичност и значимост на собствените желания.

Колкото по-бързо се развиваме, с колкото по-голям контрол над света се сдобиваме, колкото по-мащабни и по-разнообрази стават желанията ни, толкова по-силно трябва да е устремяването ни към Бог, толкова по-силна — потребността ни от любов. В противен случай, неразпознаваемият грях ще стане явен и ще се реализира като престъпление или като болест.

И се появява следният въпрос: щом превъзходството и осъждането дават първия тласък за бъдещите нещастия, как тогава да се отнасяме към Юда, който предал Христа? Той три години живял редом с Учителя, бил далеч не най-слабият му ученик, щом са му поверили парите на общността. Длъжността на администратор в общността на Христос — това е високо положение. И как да не осъждаме Юда, задето окрал и предал онзи, който спасявал душата му?

След дълги размишления над този въпрос, в края на краищата, стигнах до прост извод. В координатната система, която предлага съвременната религия, е невъзможно да се преодолее осъждането. Когато оценяваш ситуацията или от гледната точка на доброто, или от противоположната, не можеш да се сдържиш да не осъждаш. Тогава се запитах защо мислим с крайности, защо не можем да възприемаме всеки процес диалектически. Разбираемо е — причината е религиозната заблуда, вкоренена в наивните езически представи.

В очите на днешните католици и православни Бог е абсолютното добро. Значи, трябва да има и абсолютно зло. На тази длъжност те назначили дявола. Всичко добро е от Бога, всичко лошо — от дявола. Съвременният вярващ мисли по този начин. Значи, Юда може да бъде или лош, или добър. Тезисът за непогрешимостта на Църквата е възникнал от такава схема на мислене. Добрият човек винаги е прав, винаги е свят, винаги е безгрешен. Всички трябва да се стремят да станат добри и да престанат да са лоши. Такава схема на мислене убива любовта. Доброто бива обожествявано, появява се презрение към злото. Да признае, че и доброто, и злото произлизат от Бог, за езичника всъщност е неизпълнима задача. Това води не само до болести, но и до нещастия и трагедии.

Неотдавна говорих с една жена, която е лекар, имунолог. Стана дума за имунизациите.

— Мога да кажа онова, което знам от собствен опит и от сериозното изучаване на тази тема — сподели тя. — Всичко, което съм научила за ваксините, ме наведе на извода, че те са излишни. Всички тези ваксинации са просто законен начин за прибиране на пари от населението. Медицината се превръща в комерсиална структура и за нея такива понятия като любов, живот и здраве, са абстрактни. Обърнете внимание на последната епидемия от свински грип. Фармацевтичните компании изкараха прилични пари. Всички знаят, че Световната здравна организация умишлено повдигна такъв шум. Извършиха нравствено престъпление — измамиха хората, но в цял свят никой не даде нравствена оценка на станалото. У нас нали така са свикнали, че оценка може да дава само съдът. А той, струва ми се, отдавна вече е изгубил функцията си да защитава нравствеността. Щом действията на човека не попадат под наказателна или административна отговорност, няма за какво да се говори.

— А как изглеждат при вас нещата с процентите, когато изписвате определени лекарства? — заинтересувах се аз.

Тя уморено махна с ръка:

— Както навсякъде — колкото по-скъпо лекарство изпише докторът, толкова повече пари ще получи от дистрибутора. Като погледнеш, лекарите са въвлечени в една пирамида на продажбите. Лекарят вече не лекува, а търгува.

Жената се усмихна.

— При мен често идват на преглед бедни хора. Дожалява ми за тях и им обяснявам къде има по-евтини аптеки и къде лекарствата са истински. Обаче като разбра главната лекарка, такъв скандал ми вдигна! Заплашваше ме с уволнение, ако не започна да предписвам скъпи лекарства. Аптеката е на първия етаж на поликлиниката ни. На третия етаж лекарят ти изписва лекарствата, на първия си ги купуваш. И това ако не е пирамида на продажбите…

Спомних си натрапчивата реклама, която предлага да те освободи от болката, но задълбочава по този начин болестта. В интерес на истината, фармацевтиката работи за унищожаването на здравето. Безнравствено е, но всички мълчат. Нали в наказателния кодекс няма закон за това. А това, че законът трябва да защитава нравствеността, е забравено от всички. За това, че нравствеността е механизъм за спасяването на душата, вече никой не си спомня. Излиза, че медицината упорито унищожава бъдещето ни, лекувайки тялото и осакатявайки душата ни. И как е могло да се стигне до такава ситуация?

Колкото и да е странно, корените на случващото се са скрити в религиозното мислене. За езичника болката е зло, а физическите удоволствия — добро. Унищожаваш болката и ставаш щастлив. В действителност, болката е зло, погледнато отвън, но вътре тя е спасение. Тя е предупреждение за сериозно неблагополучие. По този начин доброто и злото се обединяват в единен процес. Нещастията и болестите винаги са се възприемали като зло, като козни на дявола. А всъщност те са предупреждения, давани от Бог. Напомняне, че сме престанали да изпълняваме Заповедите, че сме забравили душата си, че сме изгубили любовта и устремяването си към Бог.

В Библията се казва, че болестта не позволява на хората да грешат. Значи болестта и нещастието са благо за душата, макар и външно да накърняват интересите на тялото. Ако умира душата, няма как тялото да оцелее. А ако болестта помага да се спаси душата, организмът оздравява. Не се ли подобрява състоянието на душата, болестта се усилва и води до инвалидност или до смърт.

Умението във всяка неприятност да виждаме Божествената воля ни помага активно да се грижим за спасяването на душата си. Разбирането, че злото е едновременно и добро и че и двете работят за любовта, ни позволява правилно да се развиваме. За душевното и физическо здраве е нужно правилно да възприемаме света. Каквито са реакциите ни на събитията около нас, такива ще са здравето и съдбата ни. Както се отнасяме към себе си, така ще реагираме и на света около нас.

Ако за човек неговото «аз» са инстинктите му, той винаги ще защитава своите желания, своята воля. Ако някой не му направи път или му каже нещо обидно, ще му се прииска да убие този, който го е обидил. За да удовлетвори сексуалното си желание, ще му се прииска да изнасили жената. Тоест, ще нарушава всички заповеди, а след това ще боледува и умира.

Ако «азът» на човека не са само инстинктите му, но и съзнанието и нравствеността, човекът вече ще може да сдържи желанието си да открадне или да изнасили, но няма да може да преодолее осъждането, презрението или обидата, защото тези емоции възникват като защита срещу неприятностите, разрушаващи съзнанието му.

Но ако аз съм Божествен по същност, ако аз съм любов, тогава ще мога да преодолея не само робското си преклонение пред инстинктите, но и превъзходството, осъждането, омразата, обидата си. Ще се науча да обичам хората, които са несъвършени, ще мога да ги възпитавам, а не да им отмъщавам. Няма да изгубя любовта в никаква ситуация, която ми поднася животът.

Днешната цивилизация нарича човека «хомо сапиенс», «мислещ човек». Значи тя ще спасява своето «аз» в ущърб на любовта. Мисленето е висшето ниво на инстинкта за самосъхранение.

Съзнанието е свързано с тялото. За развиване на съзнанието са нужни способности, власт, пари, благополучие. Прекланянето пред съзнанието неизбежно превръща човек в езичник. Ако възприемам себе си като тяло, ще съм готов да убия всекиго за най-малкото одраскване или синина. Ако възприемам себе си като съзнание, за всеки неуспех или унижение ще съм готов да погубя когото и да е. Ако възприемам себе си като душа, няма да мога да понеса оскърбленията и предателствата от любимия и ще убивам любовта в душата си с омраза, осъждане и презрение.

Ако аз съм любов, то всяко накърняване на тялото, духа и душата още повече ще ме подтиква към любовта. То ще е показател за недостатъчното ми единство с Бог. Едва когато за мен любовта дойде на първо място, ще ми е позволено да имам всичките богатства на душата, духа и тялото.

Христос се е появил на нашата Земя именно за да покаже на хората, че може заради любовта да се откажеш от живота, от силата, от властта, от всичко, което се приема за обичайно човешко щастие. Лаконичните библейски стихове съобщават, че Иисус е можел да извършва чудеса в изцеляването. Можел да мине през тълпата незабелязан, можел да управлява съзнанието на хората около себе си. Ако с дума можеш да изцелиш и да възкресиш, то с дума ще можеш и да убиеш. Би било достатъчно Христос да помръдне пръст и всички наоколо биха умрели. Но собствената значимост и собственият му живот били нищожни в сравнение с любовта му към Бог. Така било и с усещането за собствената му богоизбраност.

Трябвало правилно да се изгради системата от приоритети. Това е единственият механизъм за спасяване на човечеството. Без подобно разбиране днешната цивилизация няма да оцелее. Главният въпрос на всяка философия е известен на всички: кои сме, откъде идваме, къде отиваме. Ако правилно отговаряме на този въпрос, правилно ще се отнасяме и към себе си.

Ако аз съм дошъл от Бог, ако съм любов, ако се устремявам към любовта и към Бог, всичко останало ще е само средство. Тогава душата ми няма да зависи от никакви земни блага. Няма да се прекланя пред придобивки, няма да се възторгва от тях и няма много-много да съжалява за загубите.

Ние имаме тяло, съзнание, човешко «аз». И едновременно с това сме Божествени по същността си. Едновременно сме и част, и Цяло. Двойствени сме и едновременно — абсолютно единни. Значи, можем и трябва да живеем в две логики — Божествената и човешката — едновременно. «Отдайте кесаревото кесарю, а Божието — Богу», казвал Христос.

Обаче как да се отнасяме към Юда? Ако той е само добър, ще се прекланяме пред него. Ако е само лош, ще го презираме. Как тогава правилно да се отнасяме към него? Пак двойствено. Ако смятаме, че той е само престъпник, сме обречени на осъждане. Но ако признаваме, че той същевременно е и жертва, разбираме, че е достоен да бъде наказан, но не и осъждан.

Юда бил жертва на заблудите си. Понятията за правота и справедливост за него били по-важни от любовта, затова и осъждал Христос. Преклонението пред правотата и справедливостта ражда възгордяване и тогава главни стават такива понятия като статус, власт, пари. А оттам до краденето и до другите престъпления не е толкова далеч. Което, принципно, станало и с Юда.

Защо този апостол е носил името Юда? В свещените книги случайности няма. Вероятно в този човек максимално се е проявил главният проблем на еврейския народ — усещането за богоизбраност, значимост, за превъзходство над другите. Това си има логично обяснение.

Ние се отнасяме към света така, както се отнасяме към Бог. Когато вътрешно се устремява към Твореца, човек се старае да Му подражава. Нали любовта е единение и подражание. За юдея Творецът е някъде там, надалеч, невидим и всемогъщ. Той управлява, наказва и възнаграждава. Ако Бог се възвисява над всички, управлява, възпитава, наказва и поощрява, значи и човекът трябва така да се отнася към другите хора. В рамките на такова възприятие не могат да се преодолеят корените на възгордяването — затова еврейският народ нямало как да не натрупа усещане за собствената си значимост, за превъзходството си над другите. Дори неотклонното спазване на Десетте заповеди не би могло напълно да премахне този проблем.

Всичко това довело до Юдейската война и след това — до гибелта на Юдейската държава. През последвалите две хиляди години главен фактор за оцеляването на еврейския народ било постоянното унижение, а също така митарствата и опасностите.

Потъвам в размисъл и в съзнанието ми се преиграват библейските сцени. Защото в Библията е показан механизмът на развитие на болестта не само при отделния човек, но и за цялото общество. Защо са се «разболели» Содом и Гомора? Защо са загинали? Свещената книга дава точен и разбираем механизъм за гибелта им — безнравственото общество и безнравствената държава са нежизнеспособни. Ако душата е почнала да се разпада, след нея неизбежно ще почне да се деформира съзнанието, развратни ще станат нравите на хората, представите им за морал, законът ще престане да защитава любовта и нравствеността, на първо място ще излязат инстинктите.

Главната енергия за живота и за здравето идва при нас през душата. Колкото и пълноценно и вкусно да се храним, колкото и да закаляваме и укрепваме тялото си, няма ли енергия, шансове за оцеляване няма. Това, което днешната медицина нарича имунитет, е само показател за главната жизнена енергия на организма.

Защо в германските концлагери жените раждали стопроцентно здрави деца? Защото тялото им, духът им и душата им били максимално унизени. Защото нямало у тях страх, осъждане, униние. Нямало и чувство за превъзходство. Задачата им била само една — да оцелеят, а в такива случаи човек интуитивно се обръща към Бог. Когато са затормозени инстинктите, в подсъзнанието има повече любов.

Значи, за да се върне обществото към вярата, му трябват епидемии, катаклизми и войни. А когато благоденствието и стабилността станат привични, обществото и държавата забравят Бог.

За съжаление, днес не съществува механизъм за доброволно устремяване към Твореца. Стига да му стане добре на човек — и той забравя Бог. Докато не тресне гръм, няма да се прекръсти човек. Едни от главните опасности по пътя към Бог са благополучието и стабилността — те усилват възгордяването и чувството за превъзходство. Затова много градове и страни, достигнали благоденствие, след известно време загивали.

Сега Израел си има Мъртво море. Много, много отдавна то било живописно езеро. На бреговете му се намирал градът Содом. Той бил оазис, където цъфтели цветни градини, през него постоянно минавали и спирали търговските кервани. Всеки град, който е кръстопът на търговските пътища, забогатява много по-бързо от другите, и с времето жителите му престават да виждат Божествената воля, разчитайки само на своята. А след това инстинктите неусетно излизат на първи план и никой не обръща внимание на първите признаци на нравственото разложение. Упадъкът на вярата и търсенето на наслаждения стават привични за хората му.

На нивото на душата целият живот във вселената е единен — веднага щом някоя неголяма група хора започне душевно да се разпада, се включва механизмът за спасение. За да се спаси душата, на тялото трябва да се даде болест или смърт, които са благо, но хората ги възприемат като зло. Такова «зло» унищожило Содом и Гомора. Великолепното езеро, пълно с живот, се превърнало в мъртво и хиляди години това място служило да напомня за неразривната връзка между безнравствеността и гибелта.

Историята се повтаря. След известно време подобна съдба сполетяла Юдейската държава. Тъй като в нея живеели вярващи хора, които знаели и изпълнявали Заповедите, не им позволили да паднат до животинското ниво, да стигнат до пълно нравствено разложение.

Миналата година бях в Израел и бях поразен от фактите за тържеството на правораздаването за малолетни, което разрушава семействата и осакатява психиката на децата. Научих как децата са престанали да уважават родителите си. Научих, че на държавно ниво се поддържа хомосексуализмът. Но всичко това, по принцип, вече е станало норма за западния свят. Мен най-много ме удиви друго. Когато попитах един приятел дали днешната младеж вярва в Бог, той ми каза, че не. Израелските младежи не се различават от западните, никой не вярва в Бог. Главните ценности са семейството, апартамента и колата. Традициите все още ги има, има и ортодоксални вярващи, но те са най-вече дошли отвън. Като цяло, Израел си е една нормална капиталистическа държава. Помня как си помислих: «Колко ли години му остават на Израел?…»

В Стария завет е написано: «Защото когото Господ обича, него наказва…» Когото обича Господ, наказва го по-бързо, за да не допусне пълно разлагане.

Бог спрял Авел в самото начало на извършването на греха. Днешният Израел процъфтява, независимо от явните признаци на разлагане. Може би Бог е разлюбил Израел? А може би тези тенденции още не са набрали сила? Не са влезли навътре и не са отровили душата? Кой знае…

Пак се замислям, спомняйки си срещите си и пътуванията си из тази уникална страна. Каквото и да казваме, там нещо има, въздухът е различен, енергетиката е различна. Навярно страната все още я държи единобожието. Там почти физически се усеща присъствието на Бог. И все пак, защо юдаизмът не е успял да преодолее главния грях — възгордяването?

Явно на практика това е свързано с възприемането на Твореца. Ако Бог е някъде надалеч, ти се устремяваш не към Него, а към това, което виждаш пред себе си, и тогава инстинктът за самосъхранение неизбежно задушава любовта. Духовната защитеност, правотата стават самоцел. А нататък всичко върви по схемата.

По принцип, първата заповед, която гласи, че Творецът е един, трябва да ни отведе до простия извод: Творецът не е само извън пределите на всичко, целият свят около нас също е част от Него. Творецът присъства във всичко и Божествената воля всяка частичка от секундата се лее към нас. Значи, ние си взаимодействаме с Бог всяка частичка от секундата.

Но преди три хиляди години такова възприемане на Твореца било невъзможно. Та това е невероятно тесен контакт с Бог, значи, всички процеси ще са ускорени. То означава, че за най-малкото неправилно поведение веднага ще последва сурово наказание. Неразвитият човек не може да повдигне такава тежест. Затова по онова време Бог се явявал на хората само понякога и пак се прибирал, оставяйки заповеди, по които трябвало да се живее нататък.

И по времето на Христос хората не били готови да осъзнаят своята Божественост. Царството Божие, което дошло, вместо изменения, щастие и развитие донесло страдания, смърт и гибел на цялата държава. За да усещаш в душата си непрестанна любов, трябва да виждаш едновременно и човешката, и Божествената воля. Трябва да разбираш относителността на доброто и на злото. Трябва във всичко случващо се да чувстваш Божествената воля и да разбираш, че всяко събитие ни подтиква към любовта и към Бог.

Двойственото, диалектично възприемане на света не ни позволява да се сраснем с никакви блага и наслаждения. Всичко, което е получено, трябва да бъде изгубено. Всяко наслаждение рано или късно свършва, затова целта на живота не трябва да е наслаждението, а любовта, до която стигаме, получавайки и губейки.

Когато човек, забравил всичко, се къпе в наслаждения, инстинктите, които го утешават, плодовете на това познание, плодовете на доброто и злото, все повече се вгорчават. Ако той разбира, че и познанието, и загубите, и полученото, са средство за сдобиване с любов и единство с Бог, плодовете от райското дърво стават хем сладки, хем горчиви. И това прави човека истински щастлив.

Практика

Съзнанието ни се стреми да опознае света около нас. За целта е нужно да вярваме в себе си. Колкото по-добре искаме да разберем какво става в света и да го управляваме, толкова повече знания и опит трябва да имаме. Но опитът, който натрупваме и който ни дава такава увереност, може да ни затвори интуитивното познание.

Нашето подсъзнание знае всичко. Там ние проникваме чрез чувствата си. Най-вече с онези чувства, които продължават да живеят, след като занемеят съзнанието и тялото. Човек опознава света през деня, когато се движи, съзидава, натрупва опит, опознава го и нощем, насън, когато се откъсва от опита на тялото и на съзнанието. Тогава той се докосва до неизчерпаемите хранилища на вселената.

Съзнанието и подсъзнанието се държат като класически противоположности. Те са единни на тънкия план, а на външния се конкурират и борят помежду си. На човек му се струва, че е сам, че неговите собствени решения определят живота и съдбата му. Чувства се господар на положението. Но опитът от един живот е твърде малко в сравнение с опита от стотици милиони и дори милиарди години, които се пазят в подсъзнанието ни. Законът за единството на вселената означава, че ние всички сме едно и че във всяка частичка се пази Цялото. Освен това, частта може да общува на равни начала с Цялото — естествено, с някои поправки.

Ако частта се опита да потисне Цялото, тя се разрушава. Ако съзнанието се опитва да подчини всички подсъзнателни процеси, то загива заедно с тялото. Човек, безусловно, трябва да има своя воля, но не бива да я поставя на първо място. Усещането, че волята му е първична, ражда у човек чувството на правота и безпогрешност. Човек започва да нарушава заповедите, отрича се от любовта заради амбициите и желанията си. А след това започват неприятностите и болестите.

Неотдавна ми позвъни една от сътрудничките ми:

— На един човек, който е идвал на семинарите ви, му открили рак, при това — с метастази. Синът му дойде за видеодисковете ви. Човекът знае, че не приемате болни, но помоли поне да му подскажете защо му се е случило такова нещастие. Все пак правел всичко, за което сте говорили на семинарите. И е прочел всичките ви книги.

Замислям се, преценявайки възможностите си. Състоянието ми не е блестящо, силите ми са малко. Когато се опитвам да помогна на тежкоболен, волно или неволно влизам в резонанс с неговите проблеми. В мен се усилват неговите грехове и това може да доведе до болест. При пълно отрешение, безкористност, уединение и въздържание има по-малка вероятност да поемеш чуждата «мръсотия». А аз имам семейство, деца и куп проблеми. Такава работа става твърде опасна. Но в този случай, навярно, може да се направи изключение. Ами ако се окаже, че дошла от мен неточна информация е дала такъв ефект? Докато имам сили, това трябва да се разнищи.

— Хубаво — отвърнах — ще го консултирам. Нека си припомня младостта си, вероятно там нещо е надробил. Нека ми позвъни след четири дни.

И ето на сутринта се звъни, и мъжът ми разказва за стремително прогресиращата си болест.

— И всичко е отляво. Значи, е свързано с миналото ми — прави извод той.

Виждам, че болестта е свързана с бъдещето, с децата му. Обикновено подсигуряване — за да не умрат децата, умират родителите.

— Да ви кажа, всичко правя така, както вие ни учите. Моля прошка за егоизма си, с който не мога да се преборя, за възгордяването си.

— За несъвършенството си няма какво да молим прошка — обяснявам аз, — а трябва да го преодоляваме. Егоизмът и възгордяването са резултат от неправилно поведение, те са неумение да се преодолее изкушението. Те са неразбиране на смисъла на живота, лъжливи пътеводни светлини. Ако вие заради любовта сте готов да пожертвате нещо, да се погрижите за другиго във ваша вреда, да се сдържите от осъждане и от мъст, ако можете да проявявате търпение към онзи, който не ви се харесва, ако сте способен да се въздържите от удоволствие, което уврежда нравствеността, с това ще преодолявате възгордяването. Казано просто, заповедите трябва да се спазват не само външно, но и вътрешно. Ако усещате присъствието на Бог в себе си и в другите, ще престанете да изпитвате осъждане, омраза и обида — защото това си е пряка агресия към Бог. Вие просто ще умрете, ако дълго се обиждате.

— Правилните пътеводни светлини не водят само до здраве и щастие — продължавам аз. — Те са и огромна отговорност, и опасност. Често човек интуитивно се затваря за Бог, за да не понесе незабавно наказание за нравственото си престъпление. Но наказанието все пак го застига. На времето то сполетявало децата, внуците и правнуците. Или човек отговарял за постъпките си в следващия живот. Затова възникнала илюзията, че човек, изгубил любовта и извършващ престъпление против нравствеността, може да остане безнаказан. Просто Божествената логика се различава от човешката.

На тънкия план няма хора, а идеи и процеси, затова не се наказва самият човек, «наказва се» направлението, в което той се движи. По-точно казано, не се наказва, а се закрива. Човекът, който тъкмо е започнал да извършва престъпления против Бог, е в самото начало на процеса. А в децата и внуците му този процес набира сили и става опасен както за душата на отделния човек, така и за целия живот на Земята. И тогава децата и внуците започват да боледуват и да умират. Може да попитате — защо пък те трябва да отговарят за греховете на родителите си? Много просто. Сигурно сте чували пословицата: «Ако е празна главата — горко на краката»? Защо краката да трябва да отговарят за глупавата глава? Защото краката и главата са единни. Но ако се разболее и почне да заминава кракът, и главата ще отговаря за това. Отначало потомците зависят от нас, после ние зависим от тях.

— Сега да минем към вас — обръщам се към мъжа. — Наистина ли сте чели всичките ми книги?

— Чел съм ги — отвръща той, — по пет пъти всяка.

— Тогава не мога да разбера защо приемането на травмираща ситуация при вас е минимално. Така е при хората, които са прочели само една–две книги.

— Не знам — измъчено отвръща мъжът.

Настава дълга пауза. Съсредоточено се опитвам да намеря отговор на тази загадка. Стоп, подобен случай имах в Израел.

Жената беше написала бележка за нещастията си. Приемането на травмиращата ситуация у нея беше минимално. Не можеше да запази любовта нито при унизяване на тялото, нито на духа, нито на душата. Прочетох тази бележка на семинара в Израел и казах, обръщайки се към залата:

— Или не сте чели книгите ми и сте дошли на семинара само от любопитство, или сте мързелива и не искате да се променяте.

През почивката към мен се приближи една миловидна жена и смутено ми каза:

— Онази бележка беше моя. Повярвайте ми, чела съм всичките ви книги.

— Значи сте извършили някакво престъпление против любовта — отвърнах аз. Тези думи като че ли сами избухнаха в мозъка ми.

— Спомнете си — добавих аз, — може би сте се отричали от любовта към родителите си, може би сте нарушавали Заповедите, може би дълго сте живели в униние. Или сте се обиждали на Бог и на съдбата.

Тя замълча, а след това завъртя очи и си призна:

— Родителите си винаги съм ги обичала… Добре де, правих опит за самоубийство.

Всичко веднага си дойде на мястото.

— Вие трябва да се промените по такъв начин, че в подобни и дори по-лоши ситуации да не бягате от изчистването на душата. Бог ни дава физическа, духовна и душевна болка, за да престанем да се вкопчваме в човешкото «аз», за да се устремяваме към вечността, когато се разрушава светът около нас. Особено трудно е да се запази любовта при вътрешно разрушаване. Ние се стремим към смъртта като към избавяне от болката. Това става, когато смятаме болката за абсолютно нещастие. Ако разбираме, че болката има съзидателен смисъл, ако осъзнаваме, че чрез нея стигаме до любовта, ще я възприемаме по друг начин. Без жертва няма вяра в Бог. А жертвата винаги е болка от загубата. Това, което наричаме неудачи, нещастия, болести, загуби — всичко това са етапи на познаването на любовта. Ако целта ни е наслаждението, болката става непоносима. Ако целта ни е любовта, радостта и болката, като две ръце, ни тласкат към Бог.

Спомням си този разговор и продължавам консултацията на пациента.

— Извършили сте някакво престъпление в периода, когато са се появявали на бял свят децата ви. Спомняйте си.

Мъжът не мисли дълго.

— Първата бременност на жена ми завърши с аборт. Аз настоявах за това.

— Защо?

— Е, млади бяхме още, нямаше пари. Реших, че ни е рано за деца.

И пак всичко си идва на местата. Възгордяването е задушило любовта. Плановете за бъдещето, мечтите за благополучие, собственият комфорт и стабилността се оказали по-важни от живота на детенцето. На децата му ще им дадат същата ситуация, или още по-лоша, когато всичко ще е против появяването на детето на света. Може анализите да са лоши, ситуацията в семейството да не я бива, с парите да има проблем. Трябва тази тенденция да се спре у децата.

За да се подобри следствието, трябва да се работи над причината. Вселената е единна не само в пространството, но и във времето. Тъй като времето е единно, миналото и бъдещето са свързани. Значи свързани са и причината и следствието. Причината продължава да подхранва следствието и постъпката на бащата отпреди двайсет и пет години определя днешното поведение на сина. И сега, за да се спаси душата на сина, боледува и се разрушава тялото на бащата.

Остава да се изясни защо все пак туморът е отляво. Когато човек е готов съзнателно да нарушава Божествените закони, обикновено страда дясната половина на тялото. Ако е принуден да ги нарушава под влияние на обстоятелства, възпитание или наследственост, страда по-често лявата.

— Кажете — обръщам се към мъжа, — има ли в рода ви ситуации, подобни на вашата?

— Естествено — веднага последва неговият отговор. — Почти при всичките ми роднини първата бременност е завършила с аборт.

— Ясно. Тенденцията, обаче…

Веднъж, преди много, много време, когато още не подозирах, че имам екстрасензорни способности, се оказах в една компания с някакъв младеж, който имаше жестоки болки в кръста. Много силен радикулит и медицината беше безсилна.

Най-неочаквано и за себе си му зададох въпрос:

— Ти случайно да си карал жени да правят аборт?

— Случвало се е — смънка той и ме загледа с учудване. — Каква връзка има болестта ми с това?

В отговор само вдигнах рамене:

— Откъде да зная, просто така ми дойде.

Ние нямаме представа доколко материални са нашите чувства и мисли. Дори не подозираме какви последствия може да имат уж естествените емоции като съжаление, униние и отчаяние.

Неотдавна една жена от Австрия ми изпрати писмо чрез преводачката. Открили у детето ѝ злокачествен тумор на бъбреците — невробластом. Когато жената започнала да чете книгите ми на немски, състоянието на детето рязко се подобрило. Минала една година, обаче, и процесът се възобновил.

Докато говорех с преводачката, изразих надеждата си, че жената е разбрала в какво е смисълът на книгите ми, че е почувствала как любовта към Бог е многократно по-голяма наслада, отколкото любовта към човек. У детето ѝ има безумна концентрация върху близките, преклонение пред любимия човек и пълна непоносимост на болката от близките. Всичко това се превръща в програма за самоунищожение и там, където най-силно спада енергията, се появява тумор. Точно районът около пъпа отговаря за привързаността към живота. Затова подсъзнателното преклонение пред близките на първо място удря по бъбреците.

— Можете ли да отговорите на един въпрос? — обърна се преводачката към мен. — В момента разговарям с тази жена в Скайп-а. Тя има две деца и иска да знае защо се е разболяло второто.

— Обикновено по време на бременността или преди зачеването ни се дава изпитание — започнах да обяснявам аз — или изкушение. В единия случай трябва да приемем загубата и да запазим любовта, а в другия — да се въздържим от наслаждението, за да запазим любовта. Ако не минем правилно ситуацията, това се отразява на децата ни.

След минута преводачката продължи:

— По време на бременността на тази жена с второто дете умряла любимата ѝ баба. Жената много тъгувала, съжалявала и не можела да приема загубата ѝ. Може ли това да е повлияло на здравето на детето?

— Мисля, че точно това е причината за болестта. Преди са казвали: «Бог прибра човека». Хората знаели, че всичко се определя от Бог, и в главните житейски събития виждали Божествената воля. А после вярата полека-лека отслабнала. Появил се материализмът като приоритет на човешката воля над Божествената и хората престанали да възприемат света двойствено. Нещастията се превърнали в нещо непоносимо. Вместо да укрепят вярата в Бог, бедите почнали да засилват озлобяването и унинието. А ако жената има такива чувства, тя или е безплодна, или децата ѝ боледуват и измират.

В Интернет се появи интересна бележка със стряскащо заглавие: «Скоро всички атеисти на Земята ще измрат». За доказателство се даваше елементарна статистика: в семействата на атеисти се ражда средно по едно дете, а в тези на вярващите — по две–три и повече.

Ние приемаме като нещастие и катастрофа загубата, която се е случила за броени часове. Ако процесът на изгубване се проточи с десетилетия, просто не го забелязваме. Всички атеистични цивилизации постепенно и неусетно са изчезнали от лицето на Земята. Най-страшните загуби са тези, които не забелязваме.

Неотдавна ми изпратиха писмо на електронната поща. Една млада жена пишеше за тежкото си изчистване преди семинара: катастрофа, проблеми на работа, възпаление на стомаха, уреаплазма, болки ниско в корема без диагноза и т. н. Мъчила се да мине през всичко, като запази любовта в душата. На семинара пристигна щастлива заедно с майка си.

Прочетох наглас нейната бележка с първите — ставаше дума за момиче, което от четиригодишно си скубе клепачите и косата. Обясних, че ревнивата жена интуитивно иска да стане грозна, за да оцелее. Защо казват: «Не ме раждай красива, а щастлива»? Там е работата, че красотата е нужна само за да привлечеш вниманието на бъдещия мъж, бащата на бъдещите деца. А нататък за нормалното семейство трябва вътрешна красота, която се проявява чрез търпението, добротата, грижата, ласката, вниманието. За много жени по-важна е външната красота, а тя е насочена само към получаването на наслаждения, което вреди и на семейството, и на децата, и на здравето.

След това казах пред цялата зала, че полето на жената се е подобрило, че тя е избрала правилната посока. Тя наистина беше започнала да спазва диети, беше спряла да се стреми към сексуални контакти, стараеше се да не потиска чувствата и желанията си, а да ги възпитава. Жената беше щастлива, майка ѝ до нея също сияеше. «Всичко е наред» — мислела си жената и се мъчела да поддържа тази нагласа в душата си.

Но когато си отишли у дома, изчистването продължило. Засилили се унинието, чувството за превъзходство и обидите. Жената се опитвала да преодолее всичко това, да се отнесе правилно към него. А след две седмици при майката — преплитане на червата, остра чревна непроходимост. Лекарите предупредили, че ѝ остават няколко часа живот. Жената се молила, приела евентуалната смърт на майка си с любов в душата. Премахвала осъждането, омразата, обидите, чувството за превъзходство. Започнала да прави това веднага след пристъпа и продължила по време на операцията. Майката се свестила след упойката, почувствала се нормално. С всеки ден ѝ ставало все по-добре, а дъщерята продължавала да се моли. Но седмица след операцията — нов пристъп, и пак нещата опрели до часове. «Ще продължавам да се моля — пишеше в писмото си жената. — Ако можете, подскажете ми къде не се справям».

Четях писмото и се опитвах без диагностика да разбера какво се е случило. Съдейки по всичко, повърхностният слой, ревността, е бил преодолян и се е оголило възгордяването. Ако това са били просто натрупаните обиди, осъждане, недоволство от съдбата, болестта би се развивала по-бавно. Значи тук трябва да има една много силна емоция, която да убива любовта, при това базова, дълбочинна емоция. При докосване до Божествената енергия грехът се блокира в самата му основа. Интересно, как ли изглежда той в дадения случай?

Позвъних на тази жена. По гласа ѝ взех информация, видях аурата ѝ и веднага всичко ми се изясни. Изключително силна програма за самоунищожение. Неприемане на Божествената воля, непоносимост на душевната болка във висшите аспекти. Майката е натрупала такъв товар от недоволство към съдбата, към себе си и от нежелание да живее, че след семинара всичко това е тръгнало да излиза като смъртоносно заболяване.

Унинието е липса на вяра в Бог, нежелание да се признае, че жертвата и загубата са благотворни. На семинарите съм казвал, че превръщането на ангела в дявол е започнало от унинието. Отчаянието е една от най-ярко изразените форми на унинието. Коренът на думата «отчаяние» означава «чакам, надявам се».

Човек изпада в униние, когато изгуби личното си устремяване към Бог. Бог е вечен, затова устремяването към Него също става вечно. Но ако се прекланяме пред кумири, пред лъжливи божества, разрушаването или изчезването им ни докарват до изгубване на целта и смисъла на живота — и веднага се включва програмата за самоунищожение, която лишава човека от всички жизнени сили. Нататък сценариите са два — или бавна, или бърза смърт. Бавната смърт — това са нещастия и болести. Шанс за връщане към Бог.

На човек му е провървяло — има възможност да боледува и да страда. Животните просто умират. Без да искам, се спомням думите на героя от един популярен филм. Когато го питат как предпочита да умре, леко и бързо или в мъки и бавно, той с усмивка отговаря: «Разбира се, че искам да се помъча».

Защо смелия човек често го наричат «отчаян»? Най-вероятно защото той вече не се надява да запази живота си, да завърши благополучно делото си. Всички цели, свързани със съзнанието, се оставят настрана и остава само една — отдаването на енергия. Тоест този човек живее чрез чувството. Нали се надяваме главно чрез съзнанието. Който живее чрез чувството, може да постигне много повече от някой, който живее чрез главата.

Преди не разбирах един феномен — защо терористичните актове ги извършват само младежи. Не съм чувал някога старец да се е съгласил на това. Цялата работа е там, че у старците съзнанието е силно, а чувството — слабо. Затова вътрешната им енергия е слаба и зависимостта им от живота — висока. Ето защо отчаяните постъпки може да ги извършва само младежта. Откритията, между впрочем, също. Нали всяко откритие е взрив от енергия. Откритие може да направи този, за когото чувствата са по-важни от мислите. Това, че Айнщайн е обичал да свири на цигулка, не е случайно. А главните принципи на теорията на относителността ги почувствал и видял вътрешно, когато бил на четиринайсет.

Образователният опит, натрупването на знания може да доведат до отслабване на чувствата. Човек започва да живее рационално. Храни се по рецепти, живее по рецепти, отнася се към света според препоръките и съветите. Отначало не усеща как умират чувствата му. А после енергията още повече намалява и всяка болезнена ситуация човек приема «на нож». И нататък се появяват проблеми. Разумът затулва вярата в Бог, щом потиска чувствата. Иисус Христос ненапразно е казал: «Блажени бедните духом…»

Разсъдъкът ни е свързан с тялото и, съответно, с инстинктите. Когато в Европа след отслабването на християнството провъзгласили тържеството на разума, това означавало тържество на инстинктите. Само любовта може да определи правилно ли постъпва човек, или греши. Само любовта може да ни подскаже кое е добро и кое — лошо.

Спомням си още нещо, което ми се случи на семинар. Свърши първият ден. Вече излизах на улицата, когато към мен се приближи един млад мъж.

— Искам да ви задам личен въпрос — обърна се той към мен.

— Няма смисъл — казах, — не правя диагностика по време на семинар, просто нямам сили.

Той се отдръпна, а аз седнах в колата и си тръгнах. На другия ден през почивката същият младеж пак се опита да ми зададе въпрос. Аз мълчаливо минах покрай него и седнах в колата. Човекът, който я караше, завъртя ключа, но моторът не запали. Акумулаторът се беше разредил. Собственикът тръгна да търси помощ, а младежът приближи и почука на стъклото. Пак ми се прииска да се откача, но си помислих: «Май това е съдбата. Щом като му е провървяло, нека пита».

Отворих вратата на колата и младежът разказа, че баща му имал рак, с метастази. Направили му операция, но без кой знае каква полза. Всичко започнало от проблеми с пикочно-половата система. Полето на самия младеж беше много лошо, неблагополучието идваше от родителите, на първо място — от бащата.

— И вашето състояние не е никак добро.

— Да — кимна момчето, — имах проблеми с психиката, след това и наркотици. Преди половин година си направих кодиране и сега всичко е нормално.

«Нормално друг път» — помислих си аз. Момчето има много силна програма за самоунищожение. Тя не се усеща, но може да доведе до нещастен случай, до травма, скоротечно заболяване и смърт. Явна е темата за въжделението. Когато човек се увлича по секс, по наслаждения, въжделението му замества любовта, а децата му изпитват хроничен недостиг на положителни емоции. Когато е изгубена любовта, никакво наслаждение не може да помогне да се възстанови вътрешната хармония и за да избяга от непрестанния стрес, организмът включва влечението към алкохола, към наркотиците, към хазарта или към различни извращения.

— Нека баща ви си припомни младостта си — препоръчах му аз. — А след семинара ще имам точно трийсет секунди. Ако има желание — ще се срещнем и ще му кажа, каквото съм видял. Щом като сте дошли на семинара с баща си, ще поговоря с него.

Човекът с колата се върна, запали и тръгнахме — беше почивката между двете части. «Странно — мислех си, докато ме возеха, — баща му има програма за унищожаване на детето, на сина си, през бременността. Значи или се е опитвал да я накара да абортира, или просто не е искал да се ражда детето, или много силно се е обиждал на жена си. Да, странно е — такова поведение е по-близо до възгордяването, а у момчето излиза темата за ревността и въжделението. Дали може това да е увлечението по секса? Ще трябва да попитам».

Първият въпрос, който зададох на бащата, когато се приближи към мен след семинара, беше такъв:

— Увличахте ли се по секс, докато жена ви беше бременна?

— Да.

— Първите два–три месеца от бременността — започнах да обяснявам аз — сексът не е толкова опасен за бебето, но четвъртият, петият и шестият много силно влияят на вътрешната насоченост на детето — подсъзнателните му цели, представите му за смисъла на живота. Докато трае бременността, по-добре да се молите, да постите и да се отрешавате. Ако човек живее заради удоволствията, че заставя и детето неволно да участва в това, на мястото на любовта в душата на детето идва удовлетворяването на инстинктите. И тогава му става неимоверно трудна задачата да победи влечението си към наслаждението.

В книгите си съм писал, че шизофренията, кой знае защо, е болест на ревността, макар при нея да се разделя съзнанието. Едва когато узнах, че душата е първична, а съзнанието и тялото — вторични, разбрах как стоят нещата. Щом душата е отровена от въжделение, за спасяването ѝ трябва да се разпадне не само тялото, но и съзнанието.

— При сина ви започва да се разпада съзнанието — продължавам аз, — при вас започва да се разпада тялото. Преразгледайте отношението си към събитията от миналото, погледнете на тях от новата гледна точка и ще се измени бъдещето ви. Ако се измени и синът ви, ще победите болестта. Сега можете да си ходите и повикайте сина си.

На младежа казах:

— За секса най-добре задълго да забравите.

— Аз и без това нямам отношения с никакви жени — съобщи той.

— Това е добре, значи системата за защита се е влючила. Когато се появи някое момиче, помнете, че главното са любовта и другарството. Колкото по-малко секс, толкова повече шансове за здраве имате. Спортувайте, работете, спазвайте постите, периодично се уединявайте и отрешавайте. Сексът не е източник на удоволствие, а възможност да се появят деца на света. Главният източник на удоволствие е любовта, грижовността, жертвеността. Повярвайте ми, такива отношения ще ви дадат много повече щастие, отколкото креватът. Съответно — да не се преяжда, да не се прекалява с алкохола, бирата по-добре напълно да я забравите. Вносните вина почти навсякъде са фалшиви, не си струва да харчите пари за тях.

Премахнете и най-малките обиди, които таите към близките си и към жените. Когато сте обиден на жените, това не само усилва въжделението и ревността, но води и до проблеми с потентността. Главното е приоритетите ви да са правилно подредени. Тогава всяка ситуация, всеки стрес ще предизвикват появяването на енергия, но не разрушителна от рода на омразата, обидата, ревността, а съзидателна — като да възпитаваш себе си и другите, да се стремиш да промениш ситуацията. Когато имате правилна цел, ще можете да проявите търпение, защото знаете, че чрез любовта всеки човек може да се промени. Искате да възпитате другия — пожертвайте нещо за него. Тогава той ще се открие към вас и ще започне да се променя. Много хора се опитват да възпитават околните чрез упреци, изисквания и ултиматуми. Тази работа е безнадеждна. Трябва да се започва винаги от себе си — тук имате много възможности. Главното е да знаете за какво се върши тази работа. Не изгубите ли главната цел, ще помогнете и на себе си, и на баща си.

След това се возех в колата, отивах да си почина и мислех, че светът трябва да се промени. Просто трябва да се разбере, че никой няма да премахне греховете ни, освен ние самите, че покаянието е да промениш себе си, постъпките си, начина си на живот, светогледа си. Трябва да се разбере, че ние отговаряме не само за себе си, но и за децата си и роднините си, че всички сме единни. А в библията отдавна е казано, че десет свети хора могат да спасят цял град.

Ако Царството Божие действително приближава, скоро всеки човек лично ще отговаря за това, че не може да обича. Навярно не трябва да отлагаме за утре процеса по спасяването на душата си.

Въжделението

Докато разговарях с пациентка, чух познатото ми изказване:

— Когато се покайвам, моля прошка за гордостта си, за чувството си за превъзходство.

— Разберете едно просто нещо — започнах да обяснявам на жената — всичко трябва да се свежда до любовта. Покаянието е: първо, да признаеш неправилността на поведението, мислите и чувствата си. Второ, то е желание да промениш светогледа си, мислите и поведението си. Трето, то е да възстановиш единството си с Бог. Смисълът на покаянието е да възстановиш любовта в душата си. В крайна сметка всичко трябва да се свежда до Божествената любов. Тоест, не да се каете заради възгордяването и чувството си за превъзходство, а задето, осъждайки и превъзнасяйки се, сте се отказвали от любовта към хората, разкъсвали сте вътрешното си единство с тях и с Бог.

Спомнете си какво е казвал Христос: «…и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта». Неправилните представи за Бог, за вселенските закони, за ролята на Иисус Христос, за същността на световните религии неизбежно водят до изгубване на любовта. И тогава щастието да отдаваме енергия постепенно бива изместено от щастието да я получаваме.

Содом и Гомора се намирали на много изгодно място за търговия. Получаването на земни блага започнало да превишава отдаването на енергия и хората неусетно се превърнали в потребители. А на потребителя не му е нужна любов — тя ограничава потребяването, принуждава те да се въздържаш. Смисълът на живота на потребителя е в получаването на наслаждение, при това без всякакви ограничения. Затова психологията на получаващия постепенно изключва такива понятия като жертва, вяра, любов.

— Днешното западно общество на потреблението е обречено и причината се крие в психологичните нагласи на хората — продължих аз. — Отначало представителите на религията губят вярата си в Бог. А ако устремлението към Твореца отслабва, на човек му остава само един изход — към инстинкта за самосъхранение. В началото това изглежда като духовност, нравственост, високи идеали, принципи. Разумът се обявява за висша ценност, на първо място се поставя съзнанието. После всичко това плавно се превръща в жажда за власт, за пари и благополучие. После душата започва да страда от недостига на любов и човек се мята към наслажденията, тоест към удовлетворяването на инстинкта за продължаване на рода. Започва търсене не само на духовни, но и на физически, чувствени наслаждения. Сексът, яденето, алкохолът, наркотиците, хазартните игри стават все по-привлекателни. А след това — разпадане и смърт.

Ако човек е устремен към Бог, ако се стреми да опази душата си, той може още на първите стъпки към деградацията да получи нещастие или болест. Но пък ако решително отхвърля любовта и нравствеността заради наслаждението, може да не му дадат спасителните болести и нещастия. Той напълно ще деградира и ще умре, но за това време ще успее с отровата си да зарази децата и внуците си. Така че, широко погледнато, нещастията и болестите са милост, която Бог ни изпраща за спасението на душите ни.

Когато разбираш, че любовта към Бог е ценност, която никой никога няма да ти отнеме, освен ако не си я отнемеш сам, ставаш истински щастлив. Но постоянно трябва да се преодолява притеглянето на инстинктите, въжделението и привлекателността на насладите. Тогава няма да угасне вярата и няма лъжливи кумири да подменят устремлението към Твореца.

Този разговор изплува в паметта ми, когато четях поредната бележка след семинара. В нея всъщност става дума за трагедията, сполетяла Русия. Описват се последствията ѝ.

Преди двеста години в Русия започнала много тежка криза, свързана с изгубването на вярата в Бог. Отначало вярата си изгубили свещениците, после — паството им. Гибелта на Русия била неминуема. До някаква степен положението било спасено от комунистическото движение, което създало нова система от цели. Комунизмът всъщност е съчетание от християнските принципи и отричането от вярата в Бог.

Ако едно общество няма цел, то е обречено. Подобно общество може да съществува само на първобитно ниво. Но дори и там то си има естествена цел — да оцелява, да се плоди, да усвоява и защитава територия. Болшевиките успели да дадат на хората цел, затова победили. Но всяка цел без Бог ще се свежда до инстинктите, а прекланянето пред тях постепенно превръща и най-духовния човек в роб и негодник. Разпадането на Съветския съюз е било неизбежно.

Осемдесетте години на двадесетия век станаха свидетел на духовна катастрофа. Хората изгубиха целта и смисъла на живота, започна поголовно пиянство и апатия. А след това Съветският съюз вече го нямаше. Всички имаха усещането, че страната е загинала и едва ли ще успее да се съвземе. Бъдеще нямаше. След няколко години в родилните домове забелязаха рязко увеличаване на новородените с тежки патологии. Никой не можеше да обясни такъв бум на инвалидите сред новородените — дори нямаше опити за обяснение. А явлението си беше съвсем закономерно — ако жената не иска да живее, защото е изгубила всичките си цели, тя не може да роди здраво дете.

Тъй като ръководството на страната дойде на власт заради подкрепата на Съединените щати, Русия не само я поробиха икономически, но и се помъчиха да ѝ натрапят западната идеология. Западната демокрация има много елементарна същност: култ към парите, благополучието, секса и наслажденията.

Стремителното разрушаване на нравствеността не се размина без последствия за Русия. Прегърнали идеологията на преклонението пред парчето хляб, руските чиновници и бизнесмени много бързо окрадоха и разпродадоха страната, като покрай това унищожиха културата, изкуството, образованието и педагогиката.

Навярно Русия все още има шанс. Той е свързан, на първо място, с възстановяването на системата от цели. Но засега Русия все още е «в мъглата», ако ползваме израза на Хърбърт Уелс.

Ето текста на бележката.

Благодаря ви, Сергей Николаевич. След вчерашния семинар ме обзе такова чувство на любов и лекота, че ми се летеше. Но в същото време се появиха и нови въпроси.

Отдавна познавам книгите ви. Доколкото мога, се опитвам да «отглеждам» любовта в душата си. Но… влечението да опозная света около мен и любопитството не ми дават мира.

Тук във Волгоград имаме няколко нощни клуба за хора с нетрадиционна ориентация. От интерес ходех там с най-добрата си приятелка. А нещата, които се вършат на тези места, ме хвърлиха в шок. Но дори не става дума за това. Срещнах едни бивши мои съученици, момче и момиче. Оказа се, че и двамата принадлежат към сексуалното малцинство. А докато научавах подробностите за живота им и се опитвах да разбера причината за подобна ситуация, най-добрата (най-добрата) ми приятелка ме слиса с друга изненада — и тя се оказа такава! Дори си призна, че си имала приятелка. Аз, разбира се, отдавна подозирах нещо подобно за нея, но се надявах, че все още е в зачатък.

Някъде около половин година преди това се бях запознала с едно невероятно интересно момче. Помежду ни нямаше никакви явни отношения, просто се срещахме, общувахме. Убеждавах себе си, че сме си «просто приятели». Веднага щом осъзнах, че съм се влюбила в него, той ми призна, че е хомосексуален. Не издържах и се разделихме. Сега не се виждаме, но аз чувствам, че го обичам.

Въобще, изясни се, че процентът на момичетата с нестандартна ориентация е огромен. На мен ми се струва около двайсет процента. На възраст от петнайсет нагоре.

Щом съм заобиколена от такива хора, значи и у мен има подобни тенденции, но аз, слава Богу, не изпитвам никакво влечение към своя пол. Нима вътрешното ми въжделение е толкова грамадно, та съдбата ми праща подобно обкръжение?

Вие разсъждавате правилно. Подобното привлича подобно. Какво показва диагностиката по почерка? В полето ви има четирикратна програма за унищожаване на собствените деца. Причината е седем пъти над критичната концентрация върху секса, върху наслажденията.

Как се стига тук до унищожаването на собствените деца? Работата е там, че похотливата жена извлича енергията от бъдещите си и родените вече деца. Преследването на наслажденията превръща човека в потребител, а детето значи да се жертваш, да ощетяваш себе си, то е грижи, страдания и безпокойства. Когато влечението към наслаждения превиши някаква граница, веднага се включва програмата за унищожаване на децата, които пречат на наслаждението, и тогава у жената или се появява безплодие, или нежелание да има деца, или те ще се родят болни, или след това ще се разболеят. Нещо повече, те практически няма да имат шансове да създадат нормално семейство. Половата невъздържаност у момичето, липсата на целомъдрие почти гарантира, че тя надали ще роди здрави и щастливи деца. Освен това сексуалната разпуснатост у жената може да доведе до шизофрения при потомците ѝ.

Наскоро прочетох интересно наблюдение — един психиатър пише, че липсата на срам е признак за шизофрения. Жената престава да сдържа сексуалните си желания, когато е разрушена ценностната ѝ система. Ядрото на всяка ценностна система е целта и смисълът на живота. В днешна Русия няма идеология, нравствеността се разрушава, затова хората преминават на най-базовите, първобитни ценности: секс, храна, пари, власт. Затова Русия има сериозни проблеми.

Връщам се към автора на бележката. Концентрацията върху наслажденията, върху секса у вас е дошла в голяма степен от майката. Добре би било тя да преразгледа живота си.

Какво усилва въжделението? Ако жената изневерява на мъжа си, тя се отрича от любовта заради въжделението. Ако жената прави аборт, понеже детето ѝ пречи да реализира наслаждението си, това също усилва въжделението. Жените са недоволни в сексуален план от мъжете си и ако това продължава дълго, в подсъзнанието нарастват ревността, въжделението, зависимостта от инстинктите. Особено много увеличава въжделението алкохолът. Ако младата жена прекалява със спиртните напитки, особено с твърдия алкохол, това може да усили ревността ѝ, сексуалната ѝ разпуснатост и да доведе до раждането на болни деца. Ако жената не е искала да живее, когато любимият ѝ я е оставил или я е наградил с венерическо заболяване, концентрацията върху сексуалността, желанията и отношенията също ще е многократно повишена. А децата ѝ може да имат проблеми със здравето и със създаването на семейство.

Предбрачните полови връзки са още един фактор за разрушаването на семейството и на здравето на децата. Когато момичето прави секс заради удоволствието, като не желае деца, огромната първична енергия не отива за обезпечаване на бъдещето на потомците ѝ, а за получаване на наслаждение. А после децата ѝ ще ги влече към разврат, към хомосексуализъм, по-често ще боледуват от венерически заболявания. Едва ли ще имат нормално семейство.

Това, че вие нямате лесбийски наклонности, още не означава, че ще имате нормално семейство и здрави деца. Проблемите вече са налице и са достатъчно сериозни. Вярно, след семинара е започнало подобрение. Но то трябва да се поддържа, така че ви чака много работа. Работата по превръщане на похотливостта в любов е дълго и трудно занимание. Но когато виждаш целта, всякакви изменения по-лесно ти се удават.

***

Последните две години съм провел няколко семинара в Омск. Един младеж всеки път ми предаваше бележки — имаше сериозни проблеми с въжделението. (В една от предишните книги съм отговарял на писмото му.) Тези бележки ми се видяха интересни и реших да ги поместя в книгата.

Първа бележка
Благодаря ви за трудовете ви. Те много помагат

…Имам сексуално влечение към жени, но периодично ми се приисква да съм жена. В ранното ми детство майка ми често повтаряше «да имах дъщеричка» и «ти трябваше да се родиш момиченце». Тогава нямах желания да съм жена.

Осъзнах това свое желание едва когато бях на повече от двайсет. Наблюдават се и някои закономерности. При полово въздържане това желание нараства. Но не ми се иска толкова секс, а по-скоро да се идентифицирам с жена. Ако просто общувам с приятна жена, това желание намалява. Иска ми се любов и просто докосване. Веднага след секс желанието да съм жена напълно изчезва. Изобщо не ми се иска любов. А постоянното мислене на жените за любови и за отношения ми се струва пълна глупост. Ако по време на половото въздържание съм много активен, не ми се приисква да съм жена, както и при еднодневно гладуване. Ако говорим на езика на биологията, излишъците от тестостерон в тялото ми се превръщат, неизвестно защо, в естрогени. А на езика на енергетиката — някъде енергията се блокира и от мъжка се превръща в женска.

Вие ми казахте на семинара, че преди него в полето ми е имало смърт, темата била благополучната съдба. Гледах много семинари — когато говорите за хомосексуалните, казвате, че в полето им се вижда смърт, темата е благополучната съдба. Но нали хомосексуализмът и желанието да си смениш пола явно са темата за душата. И шом душата е по-висша от духа, то трябва да има смърт в полето, свързана с темата за душата. Тоест, или вие не виждате темата за душата, или духът е по-висш от душата.

За моите родители не може да се каже, че са сексуално невъздържани. Но те също са идеалисти. Особено майка ми. Племенникът ми по майчина линия постоянно разправя, че бил момиче. И тениските си носи като роклички. Имам един друг племенник, който е с хермафродитизъм. По половите органи не може да се разбере момче ли е, или момиче, но се държи, сякаш е момче. Тоест, това е тенденция в целия род. Прабаба ми била добра и отзивчива, а баба ми — сурова. Макар че може би и баща ми има дан — когато съм се родил, той бил на четиридесет и седем.

Кажете, моля, в какво е спасението, когато ставаш хомосексуален или искаш да си смениш пола?

Във връзка с хомосексуалните. Това, което съм наричал темата на благополучната съдба, тоест възгордяването, излизаше като главната причина. Възгордяването, превишило критичното ниво, преминава в ревност, за да оцелее човекът. А ревността е зависимост от сексуалността, от наслаждението, тоест — преклонение пред въжделението.

Аз съм писал, че темата за съдбата е свързана с духа, а темата за ревността — с тялото. Когато стигнах до извода, че душата е първична, усетих вторичността на духа и на тялото. Но след това се откри един любопитен момент. Оказва се, че в душата незримо присъстват проблемите на тялото и на духа. Там ревността и възгордяването са като пресовани в едно и въжделението, което душата изпитва, като че се разделя на два потока. Единият е свързан с духовната радост, която се получава чрез властта, управлението, интелекта, способностите. А вторият — с радостта от общуването, с яденето, със секса и с различните удоволствия за тялото.

Ако човекът не може да понесе болката на душата, унизяването на най-високите чувства, той се спуска «един етаж по-долу». Усилва се преклонението му пред благополучната съдба, расте възгордяването и се включва лекуването му чрез неприятности, беди и неудачи.

Ако човекът не може да приеме и това изчистване, опорната точка се спуска още по-ниско, по-близо до тялото. Тук лекуването става чрез болести, разрив на отношенията, караници, обиди, изневери. Когато човек има явна патология в сексуалната сфера, това означава скрита патология в духовната. И, съответно, проблеми в духовната сфера — това е резултат от проблемите с душата.

Когато човек изгуби личното си устремяване към Бог, започва болест на душата. След известно време душевната патология води до деформиране на духа. Изкривява се мирогледът на човек, той започва да мисли неправилно. Съзнанието, благополучието, стабилността стават главната му опорна точка. След това идват проблемите на ревността, преклонението пред сексуалността, пред чувствените, физически наслаждения. А след това се появяват физическите проблеми. Болестта може да дойде на всеки етап от деградацията. Тя може да се появи, когато започне да се деформира душата, може да възникне и при деформацията на духа. Може да започне и когато преклонението пред тялото и зависимостта от него станат прекалено големи.

Аз не съм виждал проблемите с душата при хомосексуалните само защото не съм можел толкова надълбоко да проникна в човешкото биополе. Системата ми беше недоразвита, аз самият много неща не разбирах. Виждал съм повърхностните слоеве и зависимостта от тях наричах ревност и възгордяване.

Защо човек става хомосексуален? Работата е там, че при полов акт се отделя огромно количество енергия за укрепване на здравето, съзнанието и съдбата на бъдещите потомци. За зачеването е важна не само физическата, но и духовно-енергетичната съставляваща. Ако няма енергия — а това става, когато зависимостта и привързаността са прекалено силни — възниква влечение към същия пол.

Това, което сега наричат синдром на хроничната умора, и вълната хомосексуализъм, заливаща съвременния свят, са явления от един и същ порядък — душата, изгубила любовта, отдава все по-малко и по-малко енергия на съзнанието и на тялото.

Един мой приятел живее в Америка. Води тренировки в плувен басейн. «Представяш ли си — писа ми наскоро той — по фигурата вече не можеш да различиш мъжете от жените. Гледаш някого отдалеч и не можеш да разбереш мъж ли е, или жена, само по банския ги различаваш».