Бесплатный фрагмент - Диагностика на кармата

Животът като махване с криле на пеперуда

Влакът ритмично отброява километрите път. Погледът улавя отделни фрагменти от живота, който пробягва зад прозореца.

Най-напред — среща. С интерес разглеждам полянката, неголямата градина, килналата се на една страна къща. Съхне пране, до локвата се вижда малко ято гъски. Няколко секунди живея на това място, усещам се там. А след това — раздяла. За денонощието, което пътува влакът, минавам хиляди такива раздели.

Не с главата, а със сърцето вече разбираш илюзорността на всичките ни проблеми. «Всичко действително е разумно, всичко разумно — действително» — тази фраза на Хегел по някаква причина изплува в съзнанието ми. Светът наистина е разумен, защо тогава Хегел е виждал тези връзки, а другите — не? Сигурно защото съзнанието и тялото за него не са били абсолютни ценности. Съзнанието е свързано с материалните обекти, затова то е фрагментирано. То вижда най-повърхностните връзки. Хегел не само е чувствал, че целият свят реализира скрита програма, той е виждал как тази програма всяка част от секундата продължава да свързва всички събития, ставащи в света. Действително във всяка ситуация има висш смисъл и често най-нелепата и неприятна за нас ситуация след известно време изглежда като помощ и спасение.

Виждам това по пациентите. Да допуснем, че имат проклятие, уроки или магия. Това еднозначно се възприема като нещастие, от което трябва да се избавим. Но нали всяка неприятност, която се случва с нас, винаги уравновесява и неутрализира друг проблем.

Най-страшните загуби са онези, които не забелязваме. Когато губим връзката с Бог и вътрешно започваме да се прекланяме пред човешкото щастие, често изпитваме само наслада. Представете си, че човек дълго и мъчително гради основите на къща. Тези основи могат да издържат два етажа. Човекът получава удоволствие, когато издига стените и подготвя помещението за живеене, а от строителството на основите не изпитва никакво удоволствие. Ето че е построен и измазан първият етаж и започва строежът на втория. Човекът е два пъти по-щастлив — мечтите и желанията му се сбъдват — и в преследване на човешкото щастие започва да строи трети, а след това и четвърти етаж. И изведнъж идва някакъв чиновник и казва: «Махнете третия и четвъртия етаж, не е позволено!» Човекът се мъчи, страда, мрази и не разбира, че допълнителните два етажа могат да го погубят.

А ето как изглежда това в реалността. Например, човек е направил смисъл на живота си стабилността и материалното благополучие и нещата му са тръгнали добре, появили са се пари и успех. Това е напълно естествено, защото по-голямата част от енергията си той е насочил за реализация на плановете си.

Но сами по себе си процесите, протичащи в съзнанието ни, не въздействат върху околния свят. В съзнанието ние можем колкото си щем да се прекланяме пред материалните блага и да виждаме в тях само положителното. Но за душата ни, която е свързана с подсъзнанието и емоциите, всичко изглежда съвсем иначе — там светът е един и целта и смисълът на всичко е постигането на единство с Твореца. Всяка друга цел просто се унищожава.

И ето, човек, който има успех, пари, стабилност, започва да се стреми към материалните или духовните ценности не само на нивото на съзнанието, но и на нивото на чувствата. Тази ориентация от съзнанието се премества в подсъзнанието и изведнъж в живота му се случва неразбираемо и необяснимо събитие. Човекът отива при майка си, раздразва я с някаква глупост и майката, която винаги го е обичала и се е грижила за него, изведнъж го проклина. Той нищо не разбира и е напълно объркан. «Какъв бяс се е вселил в нея?» — мисли си този човек. А след това работите му започват да се разпадат, редуват се нещастия и болести. Приятелите съчувствено кимат: «Ама че работа, да те прокълне собствената ти майка!»

И ето че на болния и разорен човек не му остава друго, освен да избира нови цели. Той започва да посещава храма и постепенно придобива вяра в Бог. В него се появява усещането, че е простил на майка си, и той отива при нея. «Твоето проклятие за малко да ме убие» — казва той. «Какво проклятие? — учудва се майката. — Нищо не си спомням, няма такова нещо. Синко, винаги съм те обичала и винаги съм била готова да ти помогна!». И човекът отново си тръгва обезкуражен, но този път вече щастлив. Нещо повече, той интуитивно чувства, че зад всичко това се крие висш смисъл.

Единствен Всевишният вижда всички връзки, обикновеният човек може само да се досеща за тях. И щом и косъм не може да падне от главата на човек без волята на Всевишния, значи резултатът от всяка ситуация трябва да бъде устремяване към Бог и засилване на единството с Него.

Ами ако го нямаше това проклятие, какво щеше да се случи? Сега ще ви разкажа една кратка история и ще разберете всичко. Имам един познат, като цяло нелош човек. Преди няколко години имаше затруднения с парите и аз го поканих на вилата си, за да поработи там и да изкара малко пари по този начин. Но се изясни, че той много-много не обича да работи. А пък трябваше да помага на сина си, който следваше. Тогава му предложих следното: да събере бригада от няколко човека и да се захване с ремонт на апартаменти. «Ако успееш да създадеш нормална бригада и правилно да организираш всичко — казах му аз, — и на сина си ще помогнеш, и апартамент ще си купиш». Но той се отнесе равнодушно към идеята ми, макар че се нуждаеше от пари.

С този човек имахме общ приятел. У дома си той имаше цял топ електрически кабел и реши част от него да подари на общия ни познат, останал без пари. Онзи дойде, отмота си две трети от кабела, натовари го на колата си и си го откара вкъщи. Обикновено в такива случаи хората питат колко може да вземат, а ако вземат, то ще е по-малко от половината. Тук обаче нравствените задръжки не се включиха: стремежът към благополучие изпревари нравствеността.

Синът му, изглежда наследил от баща си тенденцията да получава повече, отколкото да дава, започна често, вече без да се притеснява, да се държи просташки. И ето че неотдавна баща му се обърна към мен с въпрос. «Да не би да се моля неправилно? — попита той. — Уж чета книгите ти, а чувствам, че нещо не се получава». «А какъв ти е проблемът?» — попитах аз. «Рак — отговори той, — откриха ми няколко полипа в червата». Виждам над главата му тъмно петно — това е синът, когото бащата е възпитал неправилно.

Ние сме отговорни за тези, които развращаваме. Отгоре ни дават премия за правилно възпитаните деца и ни лишават от заплата, ако ги възпитаваме неправилно. Изглежда този човек е предал на сина си тенденцията на преклонение пред благополучието, често в ущърб на другите хора. И в подсъзнанието на сина му това е станало толкова важно, че концентрацията върху благополучието е започнала да измества чувството любов. Синът вече подсъзнателно не може да приеме неуспеха и краха на стабилността. Любовта в душата му е малко и няма на какво да се опре, когато се руши благополучието. И синът реагира на бъдещите несполуки с програма за самоунищожение. Тя се връща назад към бащата, нивото на енергията при него започва плавно да пада и когато слезе под критичната точка, се появяват кисти, полипи или раков тумор.

За да се избави от проблема си, той трябва да промени характера на сина си, да промени мирогледа и емоциите му. Но трябва да започне от себе си. «Ако той започне да се променя, туморът ще спре да расте — мисля си аз, — често съм виждал такива случаи. Но за да се промени, не бива да изпитва агресия към настоящето, миналото и бъдещето. Докато има агресивност, промените са невъзможни. В неговия случай сигурно е по-добре да се оперира, но въпреки всичко, ако не се промени, ще се появят нови проблеми. Значи той във всеки случай ще трябва да се промени».

«Хайде да започнем поред — казвам му аз. — Преди молитвата трябва да се отрешиш от всичко и да се покаеш. Представи си се в момент на покаяние». Той си се представя и всичко ми става ясно. «Защо се каем? — питам аз. — За да не повтаряме греха си. А за да не го повтаряме, трябва да се променим. За да се променим, трябва да се концентрираме върху любовта, свързваща ни с Бог. Затова смисълът на покаянието е болката от извършеното и любовта, която ще ни помогне да преодолеем това. А при теб вместо любов има едно диво съжаление за миналото и омраза към себе си. Това е убийство на любовта! Какво представлява съжалението за миналото? Неприемане на Божествената воля, а значи — скрита ненавист към Бог. Между другото, тъкмо при хората, вкопчени в благополучната съдба, често се наблюдава неконтролируемо неприемане на случилото се. Затова запомни: ти се покайваш, за да се промениш. Каеш ли се, вече си друг човек и значи е безсмислено да се мразиш заради миналото.

Това беше за покаянието. Сега за отрешеността. Защо не съществува вяра в Бог без жертвеност? Даже в езичеството вярата без жертва е невъзможна. Жертвата е символ на отрешеност от човешкото щастие, затова винаги се е жертвало най-доброто. Откъсни от себе си това, което ти е скъпо, и го подари на друг. Трябва да усетиш болка от раздялата с това, което ти е приятно. Тук работата не е в количеството. Освен това може да започнеш строг пост, да се уединиш — всичко това ще ти помогне да усетиш в себе си Божественото и да се промениш. Разбери едно просто нещо: душата ти е набрала инерция в губенето на Божественото. Тази инерция се предава на децата и внуците ти. И ако над теб тегнеше проклятие, то щеше да спре тази тенденция. Но щом не са ти дали пречистване чрез хората, се включва болест. Ако болестта се включи на късен етап, когато инерцията вече е набрала сила, тя става неизлечима или завършва със смърт. Забелязал съм още една любопитна особеност. Има грехове, които не ги блокира даже и смъртта».

Виждам учудване в очите му и продължавам: «Грехът е загубване на Божественото в нас, намаляване на любовта в душата. Обикновено със смъртта на тялото, което ни кара да съ-грешаваме, душата се пречиства от греховете. Но ако грехът е навлязъл дълбоко навътре, може да бъдат унищожени всички роднини. Ако стигне още по-дълбоко, може да се изтреби цял град, народ или цялото човечество. Представи си едно дърво. Човечеството е стволът, големите клони са народите и държавите, средните клони — градовете, малките клони — роднините, отделният човек е листенце. Наесен в листенцето се натрупва отрова, то пада на земята и се разлага. Ако отровата проникне в клоните, дървото може да бъде отсечено до корен. И ако един светец може да спаси цял град, то един грешник може да стане причина за унищожаването на цял град. При това никой няма да забележи греха му, защото ние съгрешаваме не с тялото, а с душата. Колкото повече човек се прекланя пред материалното и духовното щастие, с толкова по-голяма сила ще убива в себе си любовта към Бог. Затова общество, което се прекланя пред желанията и благополучието си, тласка към гибел не само отделните граждани, но и себе си като цяло.

Тук има още един много интересен момент. Човешкото развитие винаги върви по синусоида — развитието преминава в деградация, придобивката се сменя със загуба — а Божественото върви непрекъснато и само към увеличаване. И ако човек се опитва да намали интензитета на любовта, то този процес веднага се блокира. Човек живее и натрупва инерция на отричане от Бог, тоест грехове. Смъртта обикновено очиства тези грехове. Но ако останат в душата, по-нататък вече се натрупват в обществото и тогава обществото или народът трябва да загинат, за да спрат този процес. По тази схема са измирали цели цивилизации, а от подсъзнателното устремяване към Твореца са възниквали нови народи и цивилизации».

Човешкото щастие е сбъдване на желанията. Има желания, свързани с настоящето и идващи от миналото, и има желания, насочени към бъдещето. Желанията са енергия. Има два потока енергия, които текат един срещу друг: мъжкото и женското начало, миналото и бъдещето, ревността и възгордяването.

Трябва последователно да премахнеш зависимостта от тези две форми на желанията и тогава ще намериш Божественото.

Формулата е разбираема и достъпна. В миналото изпитвах безумно преклонение пред човешката любов и красота. От малък чувствах в себе си огромни възможности, всичките ми желания се сбъдваха. Трябваше ми към нещо да се стремя и пред нещо да се прекланям. Обществото ме учеше, че трябва да се прекланям пред човека. Любовта към друг човек е висше щастие. Човешката красота е това, към което трябва да се стремим. Вярвах в това и енергията ми дълги години течеше в тази посока.

Та така, винаги съм се прекланял пред красотата и пред човешката любов. И сигурно затова съдбата ме тласна от живописта към лечителството, за да виждам хиляди и хиляди пъти до какво довежда такова преклонение. И после, когато четях Стария Завет, интуитивно разбирах, че има висш смисъл в това да не се изобразява Бог. Когато езичникът си отлива идол, отговарящ за някаква територия, това, макар и странно, е логично. Местното идолче отговаря за район от гората или за езерото, то е във времето и в пространството.

Но когато разбираме, че има Единен Творец на Вселената, който е извън пределите на всичко, всяко Негово изображение Го превръща в езически идол в очите ни и това вече не е единобожие, това е връщане към езичеството. Ако сме се опитали да изобразим, да материализираме Твореца, тогава трябва да му припишем и полови признаци. Трябва да си го представяме като мъж или като жена, тоест той трябва да принадлежи към един от потоците на времето и значи вече няма да е едно цяло. Отново връщане към езичеството. Затова не бива да виждаме Бог. Материалното ни съзнание и зрение не могат да издържат на това. Затова даже на Мойсей Бог се явявал в ослепително сияние.

Бог не е само извън пределите на пространството и времето, той е създал този свят и присъства в него във вид на духовен (нематериален) и физически (осезаем) аспект. Но абсолютното им единство можем да усетим само ако излезем извън пределите на пространството и времето. Бог създава времето, което се дели на два потока. И ние, взаимодействайки си с тях, усещайки противоположността им като мъжко и женско начало, не бива да забравяме за тяхната вторичност. Ако частта закрива цялото, общото единство се разрушава. Мисля си за това, което се случва със западната цивилизация. Нейната криза несъмнено е свързана с кризата на Католическата църква, а тази криза е свързана с култа към Дева Мария. Последователите на Христос не успели да разберат и да отстоят онова, за което той им говорил. И първичният мощен единен импулс започнал да отслабва и в края на краищата се разпаднал на два потока. Преклонението пред женското начало в католицизма, при това именно пред земна жена, реална и осезаема, рано или късно е трябвало да засили езическата тенденция. И днешното преклонение пред златния телец, повсеместно разпространено в западната цивилизация, напълно логично е свързано с кризата на католицизма.

«И така — мисля си, — има два потока на времето, има два типа желания, трябва да се премахне зависимостта от тях и тогава ще има любов и хармонично развитие».

Неотдавна получих любопитно писмо. Млада жена пише, че десет години се занимавала по моята система. «За това време можех да се сдобия със семейство, да родя деца и да стана щастлива — пише тя. — А така всички тези години унижавах себе си. И сега страдам от женски заболявания, нямам семейство и неотдавна излязох от психиатрична болница».

В моята система тя е видяла само забранителните знаци, но нали те са нужни, за да се намери правилният път и да не се загине при голямата скорост.

Никога не съм смятал, че жената трябва да бъде унижавана — трябва да се унизяват човешките ценности в душата на жената и на мъжа. Когато приемаме унизяването им, имаме един път — към Бог — и приемането на болката трябва да тласка и засилва любовта, а не да я гаси. На всички пациенти постоянно повтарям: ако сте загубили усещането за Божественото и не виждате висшата воля в случващото се, в момент на болка и обида вие ще унищожавате някого. Ако се въздържите от омраза към другите, ще убивате себе си. А ако в момент на душевна болка се оттласнете от човешкото и тръгнете към Бог, няма нужда да убивате някого. Затова етапите за постигане на Божественото са доста прости. Преставайки да вярваме в Бог, ние преставаме да вярваме на другите хора, започваме да се страхуваме от тях и да ги мразим, след това не вярваме в себе си, страхуваме се и мразим вече себе си. А след това боледуваме, умираме и постепенно отново придобиваме вярата в Бог.

Какво е унинието? То е неверие в себе си, отказ от движение напред, ограничаване на собствената енергия. Унизяването на нашето човешко щастие е нужно за постигане на Божественото. Тази жена е възприела идеята за унизяването като главно звено, забравяйки за това, че унизяването трябва да ни подтиква към любов. Болестта, неприятността и обидата са принудителни унизявания. Сексуалните ограничения, постът и сдържането на удоволствията са доброволни ограничения, които трябва да ни подтикват към любовта, а значи — към отдаване на енергия и радост. Тази жена, без сама да подозира, е направила грешка, за която се говори още в Светото писание. Христос е учил, че по време на пост не трябва лицемерно да проявяваме тъга, символизираща мъченията и отрешеността. Още тогава в ограничаването хората били започнали да виждат страдания. И действително, ако човек не вижда Божественото, то даже доброволното ограничаване няма да доведе до нищо друго, освен до скръб и униние.

Хората и досега не са се научили да мислят и им е трудно да повярват, че потискането и ограничаването на желанията трябва да съседстват с радостта и любовта.

Хармонията е единство и борба на противоположности. Разделете тези противоположности и ще се появи уродливост и замиране на развитието. Неразвитият и слаб човек се развива неравномерно, суетейки се и хвърляйки се ту в една, ту в друга посока. Силният човек върви равномерно и направо, обединявайки в себе си болката и радостта. Всички велики хора са можели да правят това.

Да си припомним Буда. Родителите му го възпитавали в абсолютно щастие, всичките му желания се изпълнявали — пълна наслада от живота, само положителни емоции. Даже махали мъртвите, болните и старите от очите му, за да не му пречи нищо да се наслаждава на живота. Но когато всички желания се сбъдват, те започват да умират, жизнената енергия започва да намалява, и най-малкото сътресение се превръща в чудовищен стрес.

Когато Буда за пръв път видял стар и болен човек, това се превърнало за него в непреодолим потрес. Интуитивно почувствал, че няма шансове да оцелее, и преминал в другата крайност — пълен аскетизъм. Но след като дълго се изтезавал с всевъзможни самоограничения и вече чувствал, че скоро ще умре, той усетил, че двете противоположности могат да се удържат. Отрешеността е необходима за повишаване на енергията, а не за унищожаването ѝ, което значи, че не бива да убиваме желанията в себе си. Така възникнала идеята за средния път.

През първите векове будизмът в Индия се смятал за ерес, защото влизал в противоречие с общата религиозна тенденция, където главната идея била отрешеността от околния свят и където духовното винаги господствало над материалното. Материалният свят с неговите желания и човешко щастие в индуизма се смятал за абсолютна илюзия — майа, реалност бил само вселенският дух. Буда признал за реалност желанията и човешкото щастие, но подчертал, че те са източник на страдания и че истинското щастие е в преодоляването на привързаността към тях.

Пълната отрешеност преминава в пълно преклонение. Пълната отрешеност и въздържанието рано или късно ще преминат в своята противоположност и ще се уравновесяват от нея. Богат може да стане този, който вътрешно не зависи от парите, чувствен — този, който вътрешно не зависи от желанията. Сексуални наслади без опасни последици може да получава този, който в миналия си живот е бил аскет.

Преди човек няколко живота живеел на Изток, пренебрегвайки материалното и ориентирайки се само към духовните ценности, а след това в противоположен режим живеел на Запад. Противоположностите преминавали една в друга в продължение на голям интервал от време. А сега самият Изток се е превърнал в Запад и двуполюсността на света е разрушена. Затова, от една страна, Западът деградира, а от друга страна, в него се активират източните тенденции.

Съществува понятието «инерция на емоциите». Равнодействащата на всичките ни желания трябва да ни води към Бог, защото именно от Него вземаме главната енергия.

Когато душата на детето няколко години преди зачеването се приближава към жената, именно поведението и стремежите ѝ в този момент определят характера и съдбата на бъдещето дете. Ако жената прави секс с един мъж, включва се предпазен механизъм — духовната наслада може да се увеличава, а сексуалната се блокира.

Ако жената има постоянен партньор, при увеличаване на зависимостта ѝ от желанията намалява енергията на любовта и веднага се понижава и сексуалното влечение. Тогава може да се попости, да се изчака, да се превключи на приятелски отношения и чувства. А ако сексуалните партньори на жената често се сменят, тя не успява да разкрие пред тях душата си и дава на подсъзнанието си мощен импулс за преклонение пред сексуалните желания. И в децата ѝ първородният грях на Ева разрушава единството с Божественото за дълго време. А щом висшата енергия е малко, няма какво да се говори за нормално семейство, здраве и щастлив живот.

Стъпала

Веднъж един мой познат ми зададе въпроса защо процентът на самоубийства е най-висок при лекарите-стоматолози и реаниматори. Отговорих така:

— Устата е символ на желанията, животът също е свързан с желанията. Колкото повече искаш да помогнеш на пациента, толкова повече мръсотия поемаш върху себе си. А след това идват болестите, разводите, боледуват децата.

— Излиза, че състраданието към болния може да доведе до болест?

— Да, и то много често. Хората ми разказват за това.

— Тогава излиза, че да се помага и да се съчувства на друг човек е вредно?

— За атеиста е вредно. Ако си вярващ и съчувстваш на друг човек, никога няма да забравиш, че болестта е изпратена от Бог, и по човешки съчувствайки и помагайки на другия, ще останеш вътрешно спокоен, осланяйки се на Божествената воля. Състрадателният атеист е не само болен, но и рано или късно умиращ човек.

— Но нали много невярващи са съвсем порядъчни хора — възрази събеседникът ми.

— Ти виждаш нещата и случаите в къс отрязък, а аз по-силно се абстрахирам, излизам на тънките планове и виждам нещата в динамиката им. Мога да твърдя, че порядъчният, съчувстващ атеист е болен човек. Или е човек, равнодушен към страданията на другите, тоест потискащ любовта към тях, и значи — постепенно израждащ се. По-просто казано, атеистът не може да бъде добър, порядъчен и едновременно с това здрав. При невярващия човек любовта винаги означава привързаност и той е обречен да тъпче или себе си, или другите.

Виждам, че той все пак не ми вярва и решавам да подхвана въпроса от друг ъгъл.

— Кажи — питам го аз, — чувал си ли някога известен пълководец да е бил страхливец и негодник?

Той се усмихва и разперва ръце:

— Невъзможно, хората няма да го последват. Ако е безволев и непорядъчен човек, не може да бъде пълководец.

— Прекрасно — казвам аз, — напълно съм съгласен. А може ли великият пълководец да избива войниците си, да ги унижава и да не му пука за тях?

Той отново се усмихва и разперва ръце:

— И това е невъзможно. Ако войниците не го уважават, те няма да го последват и той няма да спечели битката.

— Правилно — усмихвам се аз. — Армията на Александър Македонски е била непобедима, защото той е познавал всеки от шестнайсетте хиляди воини по лице и по име.

— Но Александър е бил езичник — отбелязва събеседникът ми.

— Той е бил езичник, търсещ Единния Бог — сериозно отговарям аз. — Той е бил в процес на развитие. Но ако един монотеист става езичник или атеист, картината е съвършено различна. Едно е, ако човек не е дорасъл до разбирането за Единния Бог, а друго, ако Го отрича.

— Та какво беше започнал за пълководеца?

— Добре, кажи ми името на най-талантливия и най-значим съветски пълководец.

Той за миг се замисля, гледайки пред себе си, а след това отговаря:

— Жуков.

— Може ли да бъде наречен талантлив?

— Безспорно — отговаря той.

— Няма да засягам военните му операции — казвам аз, — просто ми обясни следния факт. След войната в Съветския съюз е била създадена атомна бомба. Край град Тоцк е имало изпитателен полигон. Учените предупреждавали, че не само взривът, но и последиците може да са опасни за човека. Била поставена задача да се изясни какви последици за здравето на войниците може да има атомният взрив. При това — вдигам пръст аз, — забележи, че не е било военно време, когато животът се цени много по-малко. Та ето, Жуков изпратил там войници, предполагайки, че след като преминат през заразената територия, може да се разболеят и да умрат. Как смяташ, колко души е изпратил там?

Приятелят ми се замисля.

— Сигурно, около петдесет човека? — След това, срещайки погледа ми, веднага се поправя: — Една рота, сто човека.

— Повече — казвам аз. — Доколкото знам, той е изпратил там четиридесет хиляди човека, четири дивизии.

— Защо е трябвало да унищожава толкова хора? — шокирано пита приятелят ми. Разпервам ръце.

— За да получи по-точна картина на случващото се, за да бъде по-лесна работата на статистиците.

— Та ето — продължавам аз, — така се е държал най-добрият от пълководците. Останалите често са преуспявали значително повече в унищожаването на собствените си войници, затова съветският народ е бил превърнат в пушечно месо и на всеки убит немски войник се падали по четирима съветски.

Една от главните отличителни черти на съветския ръководител, независимо дали е имал военен чин или е бил стопански или партиен ръководител, е било бездушието, безжалостността. Това е типично поведение на атеист.

— Но нали самата система ги е карала да бъдат такива! — не се сдържа приятелят ми.

— Правилно, това е било атеизъм, издигнат в система, и безмилостното отношение към хората, изтребването им е било признавано от социализма за норма.

— Добре — казва събеседникът ми, — тогава кажи защо комунизмът не е възприел вярата в Бог и не я е попил в себе си, нали тогава би бил неуязвим?

— А ти как мислиш, защо един от бащите на комунистическата теория е написал следните редове: «Когато става въпрос за интересите на пролетариата, не може и дума да става за морал и нравственост.»?

Приятелят ми ме гледа изумено.

— Това е невъзможно да се обясни.

— Нищо подобно, просто трябва да се знае от кой ъгъл да се погледне. Понятията за морал и нравственост стигат до нас чрез религията. Именно тя ни кара да преодоляваме егоизма, преклонението си пред желанията и благополучието и да се усещаме единни с другите хора. И езичникът може да изпитва същите чувства, но за него това явление е случайно, а за вярващия — закономерно.

Та така, защо все пак Енгелс се е отричал от нравствеността? Защото това е било завоалиран отказ от религията. Тогава възниква въпросът — от какво е бил обусловен този отказ, защо религията не е била нужна? Защото комунизмът по своята същност е бил алтернатива на религията. А ако трябва да съм по-точен, това е първият опит да се съединят науката и религията.

Всеки човек, когато съчувства на друг, дори да е вярващ, винаги поема малко мръсотия върху себе си и след това се пречиства. Това работи като ваксина. По-лесно е да изчистиш от себе си чуждите грехове, но ако лечителството се превърне в работа, а стремежът към Бог е недостатъчно, може да си докараш много проблеми, които ще се превърнат в реални болести.

Всички казват, че екстрасенсът може да въздейства отрицателно върху пациента, особено ако е невярващ, а за това, че екстрасенсът може да поеме мръсотията върху себе си, не подозира никой. Лечителите поемат върху себе си много проблеми, а след това боледуват, побъркват се, умират, особено ако измъкват раково болни. Душата им почернява, децата им умират и така нататък.

На тънък план всички сме единни, затова емоциите ни могат да се смесват, а душите — да се слепват. В Англия психиатър, работил две години, трябва да почива една година, тоест душата и емоциите му трябва да се пречистват. А у нас психиатрите все повече заприличват на пациентите си. Но този проблем като че ли не съществува.

— С лекарите е ясно — казва събеседникът ми, — самият аз съм лекар, разкажи ми за лечителите.

— На драго сърце — казвам аз, — представи си следния сюжет. При свят човек идва някой болен. Светецът се моли — човекът оздравява. Какво става в този случай? Болестта е свързана с подсъзнателните ни емоции, по-просто казано, грехът се наслагва в чувствата ни, те отиват дълбоко в подсъзнанието и стоят там. Светецът се устремява към любовта и към Бог и при него чувствата се пречистват на по-голяма дълбочина. Ако при болния чувствата, душата се балансират, той оздравява, но за това е нужно да се обедини със светия човек, да отвори душата си, да повярва в Бог.

Всяка емоция е свито пространство и време, емоцията е ситуация. Затова, когато променяме свръхдълбочинните си емоции, променяме характера и съдбата си.

А сега си представи, че човек отива при лечител, който мисли за пари, за слава, за любовницата си. Може ли да помогне такъв лечител? Да пречисти душата — едва ли, но да прехвърли болестта от един орган върху друг, да прехвърли мръсотията в душата на пациента или върху децата му — това може. Има още един вариант — да поеме проблема върху себе си. И се получава така, че лечителят поема върху себе си чуждия грях, а пациентът става чист.

— Знаеш ли кое е най-големият разврат в света? — питам приятеля си. — Това е липсата на наказание. Това подтиква към още по-големи грехове и окончателно отклонява от Бог. На дело, много от лечителите постъпват точно така.

На преглед при мен беше жена с много сериозни проблеми. Според диагностиката ми излезе, че тя много лесно се привързва, оттук идва ревността, обидчивостта, повишеният страх за живота на близките, проблемите със здравето, в личния живот и така нататък. Какво съветвам в подобни случаи? Първо — да се почувства, че любовта към Бог е по-голяма наслада, отколкото любовта към друг човек. Второ — да се приеме болката, изневярата, обидата, загубата на любимия човек като лекарство, като пречистване на Божествената любов. Да се опази любовта в момент на обида, загуба и раздяла. След това — да се научиш да живееш в самота, да се ограничаваш в храната и секса, иначе, ако не се сдържат желанията, това вреди на душата и тялото. След това — да даваш на любимия повече, отколкото вземаш от него.

Ревността е зависимост от желанията, а потребителството засилва зависимостта. Човекът трябва да бъде слънце, извор, а не локва. Можеш да си помогнеш с диета и билки, тоест да премахнеш всичко, което засилва ревността (сладките неща, преяждането, хляба с мая, бирата и т.н.). Ревността удря по зрението, ушите, ставите, при ревност страда сърцето и пикочно-половата система, значи всички билки и народни рецепти, укрепващи пикочно-половата система, ставите, сърцето, зрението могат да помогнат за собствената ти промяна и за преодоляването на проблемите.

Вкопчване в човешките ценности става само тогава, когато съществува агресия. Ако се поема храна или се прави секс без особен апетит или желание, тогава вкопчеността, зависимостта избухват по същия начин, както при агресията. Дълго мислих над тази тема и в края на краищата разбрах защо. Вътрешната агресивност потиска любовта. И ако правиш нещо без любов, започваш да зависиш от него и се вкопчваш. Любовта е висша енергия, от нея произлизат всички желания, и значи, ако правим нещо без желание, нанасяме вреда на душата си.

Бащата на Моцарт го е заставял да стане блестящ музикант с насилие и без особена любов, затова го е сполетяла ранна смърт. Ако се претоварваш, но изпитваш любов и чувство за полет, тоест енергия, тези претоварвания могат да дадат огромен тласък на развитието, защото ще те подтикват към по-голям интензитет на любовта. А ако претоварванията са дълги и без положителни емоции, това ще е изтребване на любовта в душата. И за да се спре този процес, след такива претоварвания трябва да се разболееш или да умреш, за да оцелее любовта.

Промяната на навиците

Няколко дни почивам в Крим. Руска баня, море, билярд. По-рано, когато отивах на гости при приятели, основното удоволствие беше трапезата. Можехме да седим на масата по десет-петнайсет часа. В Съветския съюз богатата трапеза, пиенето и общуването бяха за човек главното щастие. След това забелязах, че ние често просто убиваме времето. В края на краищата ми омръзна да преяждам и разбрах едно просто нещо: за да промениш себе си, трябва да промениш навиците си.

Ние мислим със стереотипи и живеем с навици. Както на плътта ни ѝ трябва гръбначен стълб и кости, така и на съзнанието ни му трябват устойчиви образи, помагащи да реагираме на околния свят. Човек често обявява най-великите и най-светлите си намерения, но не се занимава с промяна на навиците си.

Какво направих аз — запазих общуването, но започнах да намалявам храната и алкохола. Място за срещи с приятелите ми станаха руската баня и билярдната. Общуването се запази, но към него добавих движение, температурни и физически натоварвания. Ходенето на планина и на море започна да се съпровожда само от символично сядане на масата. Този принцип — по-малко да се яде и повече движение — пренесох върху отпуската си и върху всички видове почивка.

Здравето, освен всичко, е и правилни навици. Аз промених и навиците си, отнасящи се до шофирането. Преди си позволявах да карам кола в състояние на силна умора. Навиците може да се променят отведнъж, а може и бавно. Аз ги промених рязко. Веднъж карах из Питер и видях на улицата неонова реклама с фразата: «Щастието не е цел, а страничен продукт». Някакъв умен човек не беше пожалил пари, за да може хората да узнаят тази проста истина. Та ето, онзи, който прави цел удоволствията, винаги ще бъде техен роб. И ще запази здравето си само ако тези удоволствия са малко.

Между другото, един пациент ми разказа мистична история. Една нощ карал дълго. Започнал да се унася, но бързал и решил да не спира. «И ето, представете си — разказва той, — отзад изведнъж видях дълги светлини. Приближаваше се огромен тир и искаше да му направя път. Намалих и спрях на банкета. Обръщам се, обаче няма никакъв тир. Спрях и дълго мислих къде е изчезнал този камион. И чак след това осъзнах, че не съм забелязал как съм заспал и съм щял да загина. Сънувал съм тази кола, сънувал съм и светлините на фаровете, и звука на клаксона. И когато съм намалил и съм спрял на банкета, съм се събудил, без да осъзнавам дори и това». — «Значи е трябвало да останете жив — обясних му тази ситуация, — ако човек има предназначение, с него често се случват чудеса».

Чудесата се случват периодично, напомняйки ни, че материалистичният мироглед е правилен само отчасти. Но ако с теб се е случило чудо и си останал жив, не трябва да злоупотребяваш с това. «Знаете ли — казах на пациента, — всеки път, когато с мен се случва чудо и оставам жив в критична ситуация, се старая да променя нещо в навиците си, защото чудото може и да не се случи пак».

Доброто здраве е в правилните навици. Ако свикнем да обичаме, да отдаваме енергия и при това да се променяме, ние укрепваме здравето си. Какво е това да отдаваш енергия? Това означава да умееш да изпълняваш поставената задача, да преодоляваш трудностите, да умееш да вярваш в себе си и да не униваш, да умееш да възпитаваш себе си и другите. Когато навикът тепърва започва да се създава, докато още не е станал устойчив образ, за формирането му отива огромно количество енергия. Но затова пък след това той действа автоматично и ние не го забелязваме.

Когато човек има в душата си малко любов и енергия, просто не му стигат силите за формиране на нов навик и той не може да се промени.

В природата всичко съществува във вид на порции, квантове. Затова всяка промяна върви поетапно, на порции. И най-доброто начинание може да бъде погубено, ако си набележим прекалено голям обем работа. За да оцелее, организмът се отказва от претоварването и човек губи желание да изпълнява поставената задача. Затова процесът на промяна на себе си винаги трябва да бъде поетапен.

Най-главният навик в живота ни е опазването и увеличаването на любовта във всяка ситуация. Думата «опазване» вече може да се замени с думата «отдаване». Дълги години говорих за защита на чувството любов, защото в продължение на много столетия хората са свикнали да се отказват от това чувство, да го потискат, да го дискредитират и да го управляват. Сега ситуацията най-после започна да се променя. От системата забрани ние преминаваме към етапа на свободния полет. Когато чувството любов става реалност, а усещането за Божествената воля — непрекъснато, тогава е възможна реалната трансформация на човека.

В Евангелието е казано: «Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори». Неверието в себе си, сковаността, потискането на чувствата — всичко това са инструменти за убиване на любовта. Колкото и лоши да са нещата, човек никога няма да загуби любовта, ако сам не поиска това. И докато тя съществува, нито една ситуация не може да бъде безизходна или непоправима. Ние обичаме човешкото и когато го губим, у нас възниква усещането, че сме загубили любовта, което и ражда безизходността. Но ако разберем, че любовта към този свят е само част от общата енергия и любов, тогава, губейки човешкото щастие, ние просто по-интензивно ще заобичваме Божественото. И ако смисълът на всяка ситуация е в приближаването към Бог, то нито болестта, нито смъртта могат да направят ситуацията безизходна.

В паметта ми изплува библейската фраза: «Многото знание носи много печал». Интересно защо? Сигурно защото съзнанието ни е свързано с тялото, а тялото е обречено на разрушение и разпадане. И колкото по-активно се развива съзнанието, целта на което е благополучието на тялото, толкова по-болезнен след това е процесът на разпадане и загуба.

Ние можем да се докоснем до вечността само чрез чувствата, при това чрез онези, които не зависят от съзнанието ни. Анализирам състоянието си и правя любопитен извод. Когато започваш да решаваш сериозен проблем, отначало за ориентация и разбиране включваш съзнанието. Това е първото стъпало. На второто стъпало съзнанието трябва да се изключи, защото ще се появи страх, униние и депресия.

Всяка ситуация на тънък план е свързана с цялата Вселена. И когато съзнанието преминава от повърхностния слой към дълбочинния, възниква рязко претоварване, а след това усещане за безсилие и безпомощност. И ако човек не блокира съзнанието и не превключва на подсъзнателно управление, той ще изпада в паника от всеки сложен проблем. Психолозите често не подозират за този механизъм, а в руските народни пословици и приказки той отдавна е описан. Например, «глупакът на мисли богатее» или «утрото е по-мъдро от вечерта», тоест изключи съзнанието, прехвърли проблема в чувственото, подсъзнателно ниво, не изпадай в паника, не унивай — всяка задача си има решение. Или още: «очите се плашат, но работата си е работа», тоест мързелът и бездействието пораждат обиди, страх и униние.

Съзнанието е свързано с тялото и затова то всъщност е консуматор. А консуматорът винаги е зависим от света, и винаги е с тенденция за обидчивост и депресия. Ако давате пари на някого и той ви откаже да ги вземе, нали не изпадате в депресия? Но ако вие чакате пари от някого и не ви ги дават, започват обидите. А ако много чакате и се надявате, и не ви дават, тогава ще се появят и осъждане, и обиди, и омраза.

Вътрешната агресия се поражда от потребителството и не може да прости онзи, който е настроен потребителски. Веднага щом отдаването надвиши потребяването, рязко намалява зависимостта от света и обидите се прощават лесно. При отдаващия енергията се повишава и съответно укрепва здравето. Защо почти всички болести се лекуват с гладуване? Защото импулсът за потребяване и зависимостта в огромна степен се поддържат от храната. И колкото по-разнообразна, вкусна и обилна е тя, толкова по-бързо спада вътрешната енергетика, расте обидчивостта и се появяват болести.

Учените стигнаха до извода, че преяждането води до диабет, сърдечно-съдови заболявания и намаляване на потенцията едва тези години. А религията говори за това вече няколко хиляди години.

Интересен факт: в Америка била проведена анкета само с един въпрос: «Бихте ли могли да простите на онези, които удариха и сринаха сградата на Световния търговски център в Ню Йорк?» И онези, които отговорили категорично «Не, никога!», всички се оказали тежкоболни хора. Вече и западната наука стига до разбирането, че мирогледът, характерът могат да носят както здраве, така и болест.

След това, наблюдавайки хората, разбрах механизма при много от алкохолиците. Те просто не могат да се откъснат от проблемите, да спрат съзнанието. Консуматорството, мързелът, обидчивостта, емоционалната агресивност правят съзнанието неповратливо, прекалено самостоятелно и в трудна ситуация то вече не се изключва. Човек става паникьор, изпада в униние, вижда в случващото се и у хората само лошото. И само пиенето му помага да блокира съзнанието си, да успокои агресивните чувства и нормално да реши проблема. Хипертрофираното съзнание никога няма да позволи да се преодолее стресът. Наистина «многото знание носи много печал».

Анализирайки миналото, ти се освобождаваш от проблема, виждаш го като че ли отгоре. Да разбереш проблема означава да се абстрахираш от ситуацията. Лесно е да се освободиш от миналото, по-сложно е — от настоящето. Много тежко е да се освободиш от бъдещето, което се превръща в настояще. Човек, привързан към ситуацията, тоест алчният, завистливият, униващият, никога няма да се справи с нея. Той ще зависи от ситуацията и няма да може да я управлява.

Изследванията ми, всъщност, са опит да се намали зависимостта от околния свят. И ако не се върви към Твореца и не се променят емоциите, характера, душата, просто няма как да се преодолее подобна зависимост.

Продължавам да долавям темата за бъдещето и повтарям непрекъснатите си опити да намаля зависимостта си от него. Има един прост закон. Можем да притежаваме това, от което не зависим вътрешно. Зависиш от семейството, не можеш да приемеш загубата на любим човек — семейство няма да има. Вътрешно се прекланяш пред парите — няма да има пари. Не можеш да приемеш загубата на бъдещето, зависиш от него — по същата схема ще загубиш и бъдещето. Като правило това е смърт. Но понякога може да се оцелее, ако се е появила хемофилия, диабет, СПИН, рак.

Преди се учудвах, когато на прегледите виждах, че човек няма бъдеще, а е жив. След това се установяваше, че той има рак в трети-четвърти стадий, и всичко ми ставаше ясно. Преди щях да се учудя, ако ми бяха казали, че може да изгубиш бъдещето си, защото осъждаш другите хора, или защото не прощаваш изневяра, или защото намразваш, или затаяваш обида от някаква несправедливост, или изпитваш униние и неверие в себе си.

Ние всеки ден разрушаваме бъдещето си, намалявайки го като шагренова кожа, и не подозираме за това. Голямо бъдеще има само онзи, който във всеки момент е готов да го изгуби и да запази любовта. Ние трябва да изгубим всичко, което поставяме над Твореца и пред което вътрешно се прекланяме.

«Колко интересно е устроен светът — мисля си аз. — Изкачваш се по стъпалата до площадката и си представяш: най-накрая почивка, само ще се радвам и нищо няма да правя! И изведнъж се изяснява, че това не е площадка, а поредното стъпало. И всичко започва отначало».

Доскоро си мислех, че като съм премахнал зависимостта от бъдещето, съм решил всички проблеми. Но щом изпитах чувство за полет и за независимост от тази същност, изведнъж от тънките планове изплува още една, при това съвършено необичайна. В тази структура двата потока на времето са свързани в едно цяло. Такова нещо виждах за пръв път. Бях стопроцентово убеден, че потоците време си взаимодействат и че не могат да се сраснат, да се свържат в една структура, без да се унищожат взаимно. Но въпреки всичко, това е факт.

Двата потока на времето по някакъв неразбираем начин се свързват, живеят свой живот в една структура. И аз по някакъв начин съм свързан с тази структура. Имам някакви нарушения по тази структура. Опитвам се да ѝ подбера работно име, но нищо не ми хрумва. Не знам колко опита ще ми трябват, за да я класифицирам. Но мисля, че след няколко месеца ще възникне определено разбиране.

Въобще това е много интересно. Не ми побира умът какво може да накара двата потока на времето да се свържат в едно цяло. Защото времето се е разделило на два потока още при възникването на Вселената. В Библията този процес алегорично е изразен с една фраза, разказваща за това, че Бог е разделил всичко съществуващо на светлина и тъмнина. Тогава какво излиза — тази структура съществува от момента на възникването на Вселената ли? И първичните потоци на времето присъстват в нея в зачатъчна форма? Или пък тази структура се е появила с развитието на Вселената? И предназначението ѝ е все повече да обединява и обхваща двата потока от време? Трудно е да се каже. Ще трябва да прехвърля още няколкостотин модела, може би тогава ще се проясни нещо. По принцип обаче всичко е повече или по-малко ясно.

Всяка болест е помощ и пречистване на душата. И колкото повече се концентрираш върху любовта, толкова по-лесно и по-бързо преминава това пречистване. За да премине Божественият импулс, трябва човешкото да е унизено. Ако любовта в душата е малко, това унизяване се превръща в системно саморазрушаване. После, ако това пречистване не се преодолява и тялото не издържа на програмата за самоунищожение, може да загине онзи, когото пречистват, или децата му.

Лекарите действат по установена схема — тъпчат човека с лекарства. Но зависимостта от лекарствата, особено хормоналните, често превръща човека в инвалид. Стремежът незабавно да направи операция и да натъпче пациента с лекарства е толкова присъщ на лекаря, колкото на генерала — желанието да разпали война. Тогава разбрах защо на Запад назначават за министър на отбраната цивилен. Генералът цял живот се готви за война. Той е предназначен за нея. И подсъзнателно иска тя да започне. Когато по време на Карибската криза Кенеди поискал съвет от генералите, те в един глас отговорили, че трябва да се започнат бомбардировки. И през ум не им минавало на генералите, че това може да сложи началото на ядрена война.

Диагностицирайки, неотдавна се натъкнах на нова структура. Нарекох я «структура X». В нея са свързани двата потока на времето. Зависимостта от нея ражда изблик на желания и ревност. Продължавам да работя в тази насока и се опитвам да разбера как може да се съединят двата потока време.

Творецът създава време, което се разделя. Какво значи «отдели светлината от тъмнината»? Светлината е излъчване на енергия. Енергията, движението е взаимодействие на причина и следствие. Причината и следствието са двата потока на времето.

Отначало се появява информационен сноп — като причина, след това той се преобразува в енергия. Енергията се разкрива, развива, структурира и се превръща в информация. Ако във Вселената има светлина, значи си взаимодействат два времеви потока. И тези две противоположности се свързват чрез любовта, изхождаща от Твореца. Тя ги създава и те се връщат пак в нея.

Значи съществуването на структурата X, която сега се опитвам да класифицирам, трябва да бъде неразривно свързано с чувството любов. Увеличаването на любовта води до развитие на тази структура, до по-големи мащаби на потоците време. А ако любовта изчезне, тази структура трябва да се разпадне на две съставни. Много интересно. Излиза, че тази структура не може да съществува без контакт с Твореца и условие за развитието ѝ е засилването на единството с Него.

Тази структура може да не е голяма. Тя присъства в тоя свят, но се дублира и в други светове. На тънък план е единна с цялата Вселена, а на външен план присъства на няколко места в галактиката ни, включително и на Земята.

По някакъв начин тази структура е свързана с хората, с тяхното бъдеще и минало. Това е някакъв универсален колектор на информация. В нея е заложена информация за всичко, което се е случило. При това не само с човечеството, но и със Земята, с галактиката, и с цялата Вселена. В нея едновременно присъства и информация за онова, което ще се случи. Нещо като малък модел на Вселената. Може би това е матрицата на човечеството? Защо зависимостта от нея води до такива колосални проблеми?

Какво представлява вкопчването в благополучната съдба? Неумение да понасяш загуба, съжаление за миналото, пълно неприемане на случилото се, неумение да понасяш ударите на съдбата. Но това е само част от айсберга. Главното е стремежът да получиш от съдбата значително повече, отколкото даваш. Ако във вас се влюби човек, вкопчен в благополучната съдба, у вас той ще обича благополучната съдба и подсъзнателно ще изсмуква енергия от нея. При това може да придърпва тази енергия и от бъдещите ви животи. И тогава, за да се опази тънката енергия, ще ви заболят бъбреците.

Но това трябва да ви подтикне към любовта и към Бог, към намаляване на зависимостта от човешкото щастие. А ако болката ви тласне към униние и лекарства, тогава вече ще може да се мисли за операция. Нямам нищо против лекарите. Ако не искаш или не можеш да се променяш — лягай под ножа. Но все пак по-добре да се постараеш да се промениш. Каква страшна сила е любовта, когато прераства в привързаност! Ако се влюбва вътрешно алчна жена, избраникът ѝ трябва да стане бедняк. Ако се влюбва ревнива жена, при любимия започват проблеми с потентността, ставите, а отгоре на всичко може да има и два-три инфаркта. Същият механизъм важи и за мъжете. Онова, към което е привързана душата ни, трябва да загубим не само ние, но и онзи, в когото се влюбваме.

Навремето не разбирах защо Нострадамус е писал, че след 2000 година хората ще започнат да губят топлите чувства и ще станат агресивни един към друг. Сега ми е ясно защо. Колкото по-бързо любовта се превръща в привързаност, толкова по-бързо убива и поражда агресия. Колкото по-голяма е насладата, толкова повече са страданията от загубата ѝ. А висшата наслада, след любовта към Бог, е човешката любов. И значи най-много агресия може да породи любовта към друг човек. Неслучайно Христос е казал, че главните врагове на човек са роднините му. Именно близките, онези, които най-много ни обичат и се привързват към нас, първи ни откъсват от Бог и убиват по-сигурно и по-бързо от всичко.

Всяко стъпало завършва със задънена улица и безизходност, а след това се оказва, че то е било само основа за друго стъпало. Надигаш се малко по-нагоре и вместо пълна безизходица виждаш следващото стъпало.

— Какво имаме до момента? — питах се аз. — Повече или по-малко решен проблем с желанията, които ни свързват с миналото и бъдещето. Съществува по-мащабна структура и същност, която определих като бъдеще. Съществува структура X, в която има и бъдеще, и минало. Неотдавна в дълбините започна да се очертава още една структура, свързана преди всичко с миналото. Засега работното ѝ име е «съдба».

— Любопитна еволюция — помислих си. — Успях да сведа всички човешки ценности до две понятия. Това са ревност и възгордяване. И в Библията им намерих съответствие — грехът на Ева и грехът на дявола. Много дълго се опитвах да свържа тези две противоположности в една и като че ли успях. Всичко обедини структурата на желанията, свързана с миналото и бъдещето. Тази привидно единна структура отново се разпадна на два потока — на бъдеще с тема за идеалите, справедливостта и висшите желания и надежди, и на тема за съдбата, свързана с волята, способностите, управлението и опита от миналото. Бъдещето е свързано с желанията, с ревността. Миналото е свързано със съдбата, с възгордяването. И на по-тънък план те отново се обединяват в единна структура, която при това не може да съществува без единство с Бог.

— Изглежда, че законът за сдвояването ще присъства постоянно — мислех си аз. — Започваш да изучаваш света и изплува някаква същност. Известно време си взаимодействаш с нея, а след това се появява нейна противоположност. Колкото повече научаваш, толкова повече тези противоположности се сближават и се свързват в едно цяло. И същият процес отново се повтаря вече с по-голям размах.

Обикновено, за да разбере проблемите си и да преодолее недостатъците си, на човек му се дава ситуация. След това — друга. След година — трета. Десетки ситуации могат да се проточат много години. Аз, благодарение на диагностиката си, мога да премина през хиляди пъти повече подобни ситуации. И за разбирането им ми трябват не сто години, а няколко дни. Такава скорост е добра само от една страна. От друга страна — прекалено бързо се натрупват проблеми.

Неотдавна пред очите ми попадна книгата на известен лечител, спечелил за кратко време десетки милиони долари. В нея той предлагаше като молитва да се повтаря следното: «Аз съм сила, аз съм воля, аз съм радост, аз съм любов!». Помня какво се случи с мен, когато поставих твърдението «аз обичам Бог» след твърденията «аз обичам близките си» и «аз обичам този свят». Само след три дни почти бях ослепял.

През последните години много лечители изкарват пари от хорските беди и дават убийствени, от моя гледна точка, съвети. Обаче с никого от тях не се случва нищо лошо. Как беше казал един от богословите? Бог не наказва веднага за греховете и затова преди наказанието човек успява да съгреши още много пъти.

Грехът е загуба на любовта към Бог. Ако любовта е малко, душата ни не може да свърже противоположностите и започва да се прекланя пред една от тях. Душата изпада в крайност, а след това започва агресия и разрушаване.

Структурата X

Сега в Русия стигат до идеята за целостността на организма. Оказва се, че няма смисъл да се лекуват поотделно органите на човека и различните болести, ако имунитетът е на нула. Мисля, че скоро лекарите ще успеят да свържат понятието «имунитет» с вътрешната енергия на организма. А после понятието за вътрешна енергия ще успеят да свържат с емоционалното, психичното състояние на човека. След това, вероятно, лекарите би трябвало да забележат, че на енергетиката на организма влияят не повърхностните, а свръхдълбочинните емоции, които се отлагат в подсъзнанието. А след това вече е доста лесно да се види връзката между мирогледа, характера, съдбата и здравето.

За получаване на енергия трябва да бъдеш по-добър вътрешно, да намалиш обидите, съжаленията и страховете. Излиза, че физическият недостиг на енергия кара човека да бъде по-добър. И обратното — изобилната храна, лесното отстъпване пред желанията, физическият комфорт, слабоподвижният начин на живот рязко засилват външната физическа енергия и отслабват интензивността на вътрешната, висшата енергия на душата. И развалят характера. Човек става по-озлобен, алчен и депресивен. Веднага щом енергията на душата намалее, заслабва тялото. А след това започват да се редуват болести и ускорено стареене. По такъв начин, колкото повече се ориентираме към повърхностната енергия, толкова тя, в края на краищата, ще е по-малко. Затова живеят дълго и се радват на добро здраве онези хора, които умеят да се ограничават в храната и в секса. Между другото, сред столетниците сексуалната разпуснатост и преяждането практически не се срещат.

А засега лекарите целенасочено лекуват някакъв орган и тъпчат пациента с хапчета. В критична ситуация, когато е останало малко време и ситуацията е набрала инерция, такава форма на лечение е оправдана. Но без разбиране за това, как възниква болестта, как душата въздейства върху тялото, цялото лечение ще се свежда до бомбардировка с лекарства и операции.

В Русия мъжете умират средно на петдесет и пет години. След петдесетте при мъжете започва климакс и обикновеният режим, с който човек е свикнал за три десетилетия, изведнъж става претоварващ. Ако към това се добавят и отрицателните емоции, преяждането и обилното пиене, които задръстват и отравят организма, то клиентът вече е почти готов. И тогава, както сполучливо отбеляза един сатирик, пенсията в Русия се дава след шестдесетте, а мъжете живеят до петдесет и пет.

Да разгледаме въпроса: какво представлява стареенето? Това е адаптация на организма към бавното спадане на енергетичното ниво. Ако се вдигне вътрешната енергетика, остаряването ще протича по-бавно. За това свидетелстват фактите. Ако човек яде малко и се движи много, той се включва към източника на фина енергия и живее по-дълго.

Неотдавна показваха интервю с известен академик, който сега е на около сто години. Той каза главната рецепта на младостта си — да ставаш от масата с чувство на глад, тоест с чувство за недостиг на външна, физическа енергия. Значи, трябва да се включваме към допълнителния източник, който всъщност е първичен. Става подсъзнателно устремяване към Бог, мощно настройване към чувството любов.

За да оцелее, живото същество трябва да се адаптира към околната среда. Разбрах защо изпитваме такава радост, когато грее слънце. Ние подражаваме на онова, което виждаме. И когато слънцето грее, душата ни започва да отдава енергия и въпреки студа и мразовития вятър възниква прекрасно настроение. Ние преставаме да зависим от околния свят. А когато няма слънце, вътрешната енергия спира и се появява усещане за униние и недоволство. Затова здрав е онзи, при когото винаги грее слънце в душата, тоест доброто настроение не зависи от времето.

Същността на общуването е жертвата. Първият импулс на всяко общуване е желанието да помогнеш на събеседника, да му отдадеш енергия и информация. И колкото по-голямо е взаимното отдаване, обменът на енергия, толкова по-интересен се получава разговорът. Западният човек, настроен за консумация, е отвикнал да общува. За задушевен разговор с непознат човек трябва да бъдеш искрен и жертвен. Това помага да се усети чувството любов и възстановява след всякакви претоварвания.

Избликът на енергия никога не бива да се използва за убийство под формата на обида. Да си остро обиден на близък човек, на съдбата, на неживата природа е много опасно. Обижда се консуматорът, слабият човек, онзи, който не иска да отдава енергия, онзи, който не предприема опити за промяна на ситуацията. Не ти харесва околният свят — променяй го. Не можеш да го промениш — променяй себе си. А след това отново се опитай до промениш света.

Всяка ситуация си има висша закономерност и е насочена към развитие. И ако се лутаме и смятаме, че развитието се свежда до постигане на благополучие за тялото ни, до развиване на способностите или съзнанието ни, тогава на стари години, когато това развитие се превърне в деградация, ние страдаме и тъгуваме. А ако смятаме, че развитието е многократно нарастване на способността ни да обичаме, то тук слабостта и старостта не са пречки. Никой няма да ни отнеме умението да обичаме.

Работата ми често ми дава усещане за собствено превъзходство. Ами да, мога да управлявам съдбата. И не забелязваш как си тръгва любовта. А когато дойдат болката и унижението, тогава изведнъж осъзнаваш, че любовта в душата е била малко. И колкото повече си унизен, толкова повече те стопля чувството любов. «Между другото, структурата X също не може да съществува без любов» — изплува в паметта ми.

Вселената е единна. Тя е произлязла от точка и на тънък план продължава да си остава точка. И всеки обект във Вселената запазва абсолютно вътрешно единство с всичко съществуващо. Всяка физическа структура е подредена енергия. Подредеността е наличие на устойчиви връзки. Подредената връзка е съвкупност от причина и следствие. Там, на тънък план, където Вселената е точка, причината и следствието са едно цяло. С разширяването на Вселената причината все повече се отдалечава от следствието. Потенциалът между миналото и бъдещето става все по-напрегнат. Общата енергия на Вселената нараства. За равновесие енергията трябва да се превръща в информация. Енергията представлява двата разделени потока на времето. Ако ги свием в точка, ще се получи информация.

Развитието на всеки обект във Вселената е превръщане на информацията в енергия, а след това — връщане в изходната точка.

Светенето на звездите, в това число и на нашето Слънце, е обусловено от това, че в тях протича процес на термоядрен синтез. Така се образуват нови елементи. Всяка звезда се стреми да превърне енергията в информация. Звездата изхвърля от себе си планети, в които има по-малко енергия, но повече информация. Задачата на планетата е да създаде колкото се може повече причинно-следствени връзки, вече не като отделни атоми или молекули, а като сложни съединения. Колкото повече връзки има в тези съединения, толкова повече енергия може да се поеме от тях.

Най-голяма плътност на информацията, а следователно скрита енергия, има в живата природа. Ако обърнем информацията на живото същество в енергия, тя ще бъде много повече, отколкото се отделя при атомен взрив. Значи появата на живот на Земята и на други планети е дълбоко закономерно явление.

Енергията се свива и се превръща в информация, времето се свива и се превръща в точка. Степента на пресоване на времето и енергията в живата природа е много по-висока, отколкото в неживата.

По какво живият обект се отличава от неживия? По скоростта на превръщане на енергията в информация и обратно. Кой е главният признак на всяко същество? Това е хомеостазата, тоест постоянството на вътрешния състав, и наличието на обратна връзка, тоест реакция по отношение на околната среда. За поддържането на хомеостазата е необходимо да се отделя енергия. За съществуването на реакция енергията трябва да се превърне в информация.

Да си представим, че една клетка се е озовала в неблагоприятна среда. За да оцелее, тя трябва да реагира бързо. За кратко време тя трябва да свие в точка цялата съвкупност от външни въздействия, да я съвмести с опита от миналото и да направи изводи за бъдещето. Тоест реакцията на живото същество към околния свят е невъзможна без опита на миналото и без прогнозиране на бъдещето. Значи реакцията на живото същество спрямо средата е невъзможна без свиване на времето, без превръщането на енергията в информация. А ответното действие на организма спрямо средата е акт на превръщане на информацията в енергия.

В живото същество непрекъснато протичат два противоположни процеса. Енергията във вид на двата потока време се свива в информация, програма, осмисляне. Всичко това може да се нарече въздействие. А след това възниква самата реакция спрямо околната среда, когато програмата се реализира в действие. Развитието на живото същество върви не толкова в посока на ускоряване на реакцията, колкото в посока на по-мащабен обхват на двата потока време. Тоест в живото същество протича развитие на паметта и натрупване на житейски опит и едновременно — на интуиция и умение да прогнозира. Точно това е свързването на двата потока на времето.

Това, което аз нарекох структура X, се оказа животът. Съзнанието ни е съвкупност от памет и интуиция, прогнозиране. Съзнанието съществува като връзката между случилите се събития и тези, които ще се случат. И когато си спомняме за миналото, това винаги е насочено към бъдещето. Веднага щом човек заживее само с миналото или само с бъдещето, съзнанието започва да деградира. Онова, което наричаме настояще, всъщност е съвкупност от минало и бъдеще, които на тънък план са единно цяло.

Когато се опитах да видя на тънък план как се е зараждал животът на Земята, се получи любопитна картина. Самият живот отначало се е появил като форма на съзнание извън Земята. Свързването на енергията на Слънцето като мъжко начало и енергията на Земята като женско е довело до създаване на полева структура с два различни потока време.

Макар че Земята е произлязла от Слънцето и в нея преобладава женското, материалното начало, на тънък план тя продължава да си остава единна със Слънцето. Именно затова полевата структура с двата потока време не се е разпаднала на две части. На тънък план Земята и Слънцето продължават да са едно цяло.

Животът, възникнал във вид на съзнание, е еволюирал в атмосферата на Земята. А след това се е спуснал на Земята в района на Южна Африка, в Индийския океан. Информационната и енергетична структура е получила физическото си въплъщение във водата.

Работата е там, че водата притежава памет. Водата е аморфна и структурирана едновременно. Превръщането на енергията в информация във водата протича постоянно. При неголеми разлики в температурата водата може да става твърда, течна или газообразна. Две парчета лед по форма са абсолютно различни, а след това ледът се стопява и се превръща в единна локвичка. Повърхностното единство се руши, вътрешното единство се запазва. Водата постоянно променя формата си, но не променя съдържанието си — също както Вселената. Водата сякаш е модел на универсуума. Затова полевата форма на живот е могла да се реализира във физически план именно във водата. Там съзнанието е получило плът. Мъжкото начало създало женското начало. Състояло се «изгонването от Рая».

Животът е могъл да възникне във водата само във вид на дипол, тоест да се състои от две половинки, от два полюса, свързани заедно. И както и да се развива физическият живот, първичната му полева структура се запазва. И главното натрупване на информация става именно на нивото на полето и само се дублира от гените ни. В първичната протоклетка едната част е била ориентирана към взаимодействие с бъдещето, а другата — към взаимодействие с миналото и настоящето.

Най-вероятно животът в океана е възникнал като единен организъм — мислещ океан с двуполярна времева ориентация. Двете полукълба на Земята, западното и източното, ориентираността на Земята към двата потока на времето, смяната на деня и нощта, са помагали на този организъм да превръща информационната структура във физическа. И първичните капки, първоначално неразривно свързани в едно, с времето придобивали все по-голяма индивидуалност. Информацията се превръщала в енергия и плът. И до ден днешен всичко живо на Земята, при цялото си външно разнообразие, продължава да си остава единен организъм, което значи, че на тънък план хората носят отговорност не само един за друг, но и за всичко живо на Земята.

Опитах се да погледна какъв съм бил преди три и половина милиарда години. Оказа се, че съм изглеждал като амеба и съм се намирал във вода. Едната ми половинка е била на камшичета и изглежда е била свързана с миналото, а втората, като мехурче, е била свързана с бъдещето.

По принцип всяко живо същество носи в себе си информация за цялата Вселена от момента на възникването ѝ. Тази приемственост и памет още веднъж доказват идеята за абсолютното единство на Вселената в пространството и времето. Затова човешкият ембрион през първите стадии изглежда като амеба, като рибка, като влечуго с опашка. Абсолютната памет за събитията, протекли във Вселената, се дублира на физическо ниво във вид на стъпала на еволюцията на физическите същества.

Движението е невъзможно без взаимодействието на двата потока време. Затова ДНК отговаря в клетката най-вече за миналото и настоящето, а мембраната — най-вече за бъдещето и настоящето. Затова човек има две мозъчни полукълба. Лявото полукълбо е свързано с телесното съзнание, с натрупания опит, а дясното — с чувствените образи, с интуицията и е ориентирано към бъдещето. Дясната страна на тялото на човек повече е ориентирана към бъдещето, а лявата — към миналото.

Замислям се: «Ако животът е толкова хармонична структура, защо зависимостта от него води до толкова проблеми?». Най-вероятно става дума за физическата структура на живота. Повърхностната структура е свързана с тялото и е мъничка част от полевата форма на живот. И нашето телесно съзнание е мъничка част от онова, което наричаме подсъзнание и свръхсъзнание. Телесният ни живот е свързан с два инстинкта — инстинкта за самосъхранение и инстинкта за продължаване на рода. При това инстинктът за продължаване на рода се оказва по-важен. Затова не само хората, но и животните често жертват живота си за спасяване на потомството. А преклонението пред сексуалността, която е средство за продължаване на физическия живот, повишава зависимостта от живота, води до спадане на имунитета, отслабване на сексуалността и в крайна сметка — до загуба на самия живот.

«Странно — мисля си, — в предишните книги вече съм засягал темата за ревността и възгордяването, за живота и желанията». Дълго мислих над тази тема и постепенно започнах да разбирам какво се е случило. Преди човешките ценности при мен не бяха системно организирани. А сега се оказаха свързани с фундаменталните основи на Вселената, такива като време, енергия, материя. За да усетим абсолютното единство с Вселената, ние трябва да преодоляваме зависимостта си от отделните ѝ части. И колкото и далеч да ни отведе познанието, ние трябва постоянно да се стремим към единството. А висшето единство е любовта към Бог. И ако тази любов не достига, частите губят вътрешната си връзка и единство, а след това се откъсват една от друга и загиват.

Процесът на загубване на любовта може да протича не само на физическо, но и на полево ниво. И животът във вид на полева форма, на съзнание, също може да загива без любов. Най-вероятно притчата за дявола разказва именно за това. Най-умният и талантливият, най-волевият и способният ангел поставил съзнанието си над любовта, и с него се случила трагедия: той станал дявол. Реализирайки се на полево ниво, този процес се повтаря и на физическо. И ето че най-умният и волеви ученик на Исус Христос, който изпълнявал ролята на администратор и завеждал касата, решил, че любовта е вторична, а съзнанието заедно с нравствеността и идеалите — първично. И трагедията се случила вече с него.

В душата на всеки от нас присъства Юда. И в душите ни почти всеки ден се случват трагедии, които ние не забелязваме. Животът без любов не значи нищо. И съзнанието без любов също нищо не значи. За съжаление често разбираме това, когато вече губим и здравето, и живота, и съзнанието си. Но в живота ни има пътеводна звезда, която никога няма да изгасне, която винаги ще ни извежда от всяка безизходна ситуация, която никой не може да угаси, само ние можем да се извърнем от нея и да загубим пътя. И как се казва тя, читателят вече знае.

Лекцията в Харков

Всяка лекция си има свой чар. В Питер и Москва публиката е подготвена. Тук се изисква полет на мисълта, нова информация. В другите градове често се сблъскваш с неподготвени хора. «Дайте ми здраве» — това е главният им девиз. «Халаф» на иврит означава «мляко». Детето получава мляко от майка си безплатно, но енергията и грижата, получени от майката, то трябва да върне като уважение и грижа за родителите. Това е исконен принцип на природата, закон на диалектиката, ако искате.

Вселената се разширява и свива, пулсира и редуването на тези противоположности създава движение и развитие. Ако има разлика в потенциалите, ще има движение. Ако енергетиката му е слаба, човек отначало се устремява към единия потенциал, а след това -към другия. Възниква разлика на потенциалите във времето. На високо ниво на развитие двата потенциала, като две противоположности, присъстват един в друг. Онзи, който се опитва да раздели целия свят на добро и зло, живее с единия потенциал. Но ако човек иска сърцето му само да се свива, той ще умре. Ако очаква само да се разпуска, пак ще умре. За да живее човек, сърцето трябва да работи в два противоположни цикъла — свиване и разпускане. Човек може да получава, колкото поиска, но в случай, че е готов да отдаде не по-малко. Когато още в детските и юношеските ми години са ми правили добро и аз не можех да се отблагодаря, си казвах: трябва да имам добра памет за доброто, някога след време ще се постарая да дам повече, отколкото съм получил.

От думата «халаф» произлиза руската дума «халява», далавера, желание да получиш, без да връщаш. Да имаш висока заплата, без да работиш, да получиш здраве, но без да се променяш, без да провеждаш мъчителна работа над себе си. Здравето се печели по същия начин, както и парите. Да възпитаваш емоциите си е тежък труд, само че заплатата не идва веднага.

Мошеникът трябва да убеди човека, че за жълти стотинки той може да получи нещо, което струва значително повече, а понякога не се налага и да убеждава — има много такива хора. Те сами търсят мошениците. И ето че вече армия лечители, магьосници, екстрасенси обещават всякакви блага: и здраве, и благополучие, и сбъдване на желанията. Не трябва да се променяш, не трябва да се грижиш за душата си — ела и ще получиш всичко. Други действат по-изобретателно. Вземат големи пари, убеждавайки, че ще направят човека здрав и щастлив. Няма да го направят!

Здравето ни, съдбата ни — това е нашият мироглед, нашият характер. Неправилният мироглед вече е болест. Спомням си вчерашната лекция в Харков. Пред очите ми преминават лицата на хората, задаващи въпроси. Ето, на втория ред се надига мъж.

— Синът ми има рак — казва той, — ситуацията е критична. Можете ли да ми помогнете? Можете ли сега да диагностицирате сина ми?

Разбирам този човек. Когато боледува и умира детето ти, това е изтезание, но едновременно с това виждам, че душата му е препълнена с осъждане на хората, душата му се прекланя пред духовността, принципите и идеалите. За него това е по-важно от любовта, това за него е неприкосновено. Казано на мой език: необуздано вкопчване в бъдещето, в идеалите. Може би той е чел книгите ми, може би се е опитал да промени нещо, но сега виждам подсъзнанието му и там нищо не се е променило. Значи или не е повярвал, или го е домързяло, или просто не е чел книгите. Детето многократно засилва емоциите на родителите. Интересно, ако сега кажа на бащата, че детето му подсъзнателно убива всички хора, дали ще ми повярва? Защото осъждането и обидите са убийство. И гледайки в очите на мъжа, разбирам: едва ли.

Когато ме молят да погледна болни деца, често ми стигат само родителите. Какъв смисъл има да оценявам състоянието на болното дете, ако родителите подсъзнателно ненавиждат себе си или другите? Как могат те да помогнат на детето си, ако самите те не са се променили?

— Вие не сте преодолели осъждането на хората — казвам аз на мъжа. — Не можете да приемете травмираща ситуация, не можете да запазите любовта при краха на идеалите и надеждите. Ако успеете да се промените, ще помогнете на детето си.

Виждам, че мъжът не ме разбира. Зашеметен, той сяда на мястото си, от него се излъчват флуиди на неразбиране.

Чувствата ни са поле и ние се усещаме един друг от всякакво разстояние. Иска ми се да кажа още нещо на този мъж, но се спирам. Минавал съм през това много пъти: безполезно, даже вредно е да помагаш на онзи, който не иска да си помогне сам. Той просто по-различно си е представял моята помощ. А какво трябваше да кажа? Синът ви е здрав, вървете си вкъщи? Не става така.

Съществува понятието «психична нагласа». Човекът вижда света такъв, какъвто очаква да го види, и даже ако реалността се отличава от очакваната картина, човек се държи в рамките на модела си. Когато смятаме, че виждаме околния свят в цялата му реалност, ние наивно грешим. Всяко живо същество създава емоционален модел на околния свят. Това, може да се каже, е неговата картина на света. За поддържането и развитието ѝ се изразходва много енергия. Но всъщност ние не виждаме реалния свят. Ние живеем в свят, създаден от нашите мисли и емоции, и реагираме на света в рамките на нашия модел, безмилостно отхвърляйки онова, което не му съответства. И когато нашият модел започне прекалено да се отличава от реалността, ние го защитаваме все по-агресивно, след това изпадаме в униние, боледуваме и умираме. За промяна на модела на света са нужни много сили. Глупак наричат човека с тесен, ограничен модел на света. Упорстващият глупак е човек, който не желае да се развива. Такъв човек е обречен. И ако държавата се грижи за такъв човек, по този начин поддържайки процеса на деградация, тази държава също се изражда и умира.

Спомням си една умна сентенция, която прочетох в едно списание: ако искаш да помогнеш на новак, работи близо до него; ако искаш да помогнеш на старец — работи вместо него; ако искаш да помогнеш на майстор — не пречи; ако искаш да помогнеш на глупак — ти си глупакът! В превод това означава, че човек със стеснен модел на света няма да чуе правилните съвети. Отначало трябва да се разруши моделът му — това могат да направят болестите, нещастията и неприятностите. И само когато той почувства, че моделът му е несъстоятелен, той ще се отвори за нова информация. Това е негов личен, често мъчителен избор.

От четвъртия ред се изправя млада жена и разказва историята си:

— Отдавна чета книгите ви, но сигурно не съм преминала изпитанието и затова се разделих със съпруга си. Сега живея сама и отглеждам дъщеричката си, много ми е тежко. Искам да развивам духовността си, но нямам никакво време. Чувствам се в безизходица, започвам да изпадам в депресия. Искам да оставя дъщеря си и да отида в манастир. Кажете, мога ли да го направя?

Разбирам защо се е разделила със съпруга си. Жена, която се прекланя пред духовността, не може да прости на мъж. Всичко, пред което се прекланяме, трябва да бъде вечно и непоклатимо. Прекланяйки се пред духовността, ние се прекланяме пред съвършенството, и всяко отклонение от идеала, всяка несправедливост унищожават шансовете ни да запазим любовта и снизходителността.

Гледам жената в очите и разбирам — безполезно е да ѝ разправям, че се е вкопчила в идеалите, че картината на света ѝ е изопачена, че в модела ѝ на света понятието за любов е подменено с понятието духовност. Възниква пауза. Цялата зала ме гледа, очаквайки какво ще кажа.

— Какво е това духовност? — обръщам се към жената.

Тя мълчи в недоумение. Всъщност, мисля си аз, тя не се стреми към духовност. Тя просто иска да избяга от болезнената ситуация. Тежко ѝ е да живее, тя си е създала красив и удобен модел — справедлив и красив свят на духовност. Най-близо до ума е манастира, там ще бъде по-леко. Вътрешното ѝ преклонение пред духовността е жаждата да се озове в красив, чист, безконфликтен свят; тя просто иска да е в рая и презира съпруга си и този свят заради болката, която ѝ причиняват. Тя иска красива и чиста любов без болка, страдания и промени, тя иска сърцето ѝ само да се разпуска, никога да не се свива.

Болката се преодолява чрез устремяване към любовта и към Бог. Когато започнеш да виждаш Божественото във всичко и да реагираш на всеки дискомфорт с изблик на любов, тогава се появява енергия за преобразуването и възпитаването на този свят, за управлението му. Тя не се е научила да обича и иска просто да избяга от болката. Какво правят монасите в манастира? Работят, отрешават се, ограничавайки и сдържайки се, молят се. Но тя сега се намира в същото състояние. Трябва да работи, за да изхрани дъщеря си. Възможностите ѝ са ограничени, и тя трябва да се ограничава в много неща, а време за молитва винаги може да се намери. Тя вече е в манастира, но не разбира и не иска да разбере това.

Околният свят е приложна точка на любовта ни. Това е възможност да се отдаде енергия — обичай, радвай се, моли се! А духовността е производна на любовта. След лекцията зададох въпрос на слушателите си — какви са признаците на духовния човек? И никой не можа да отговори смислено. Започнах да помагам:

— Може ли духовният човек да бъде твърд?

— Може.

— А може ли той да бъде алчен?

— Не може.

— Ето, виждате ли, вече напипахме едно качество. Може ли духовният човек да мрази?

— Не, разбира се.

— А да се обижда?

— Също не, духовният човек прощава по-лесно, отколкото другите.

— А може ли духовният човек да осъжда другите хора? Настъпва пауза.

— Истински духовният човек не бива да осъжда другите — с известна несигурност отбелязва един от тях.

— А какво е това истинска духовност? Отново увисва пауза.

— Духовният човек е не само умен, но и мъдър — подсказвам аз. — А мъдростта е ум, съединен с любов. А може ли духовният човек да преяжда?

— Не — в хор отговарят всички. — Обратното, той яде по-малко от другите. Неслучайно казваме: със светия дух се храни.

— А може ли духовният човек да бъде користен, досаден, завистлив?

— Разбира се, че не — последва незабавен отговор.

— Нека обобщим нашите изводи — предложих аз. — Като правило духовният човек е мъдър, тоест той вижда причинно-следствената връзка между събитията в околния свят. Той разбира връзката между постъпката и последиците ѝ, тоест духовният човек е мъдър и далновиден. При него е развито стратегическото мислене, тоест той вижда последиците от постъпките ни в по-далечно бъдеще. Духовният човек усеща единство с всички хора, затова за него е невъзможно да унизи, оскърби или предаде друг човек. На духовния човек му е присъща безкористност. Той умее да жертва, да сдържа желанията си, да се грижи за другите. Духовният човек може да бъде твърд и принципен, когато отстоява любовта и нравствеността си, без да се води по другите. Да се опитаме да обобщим всички тези моменти.

Човек, преодолял завистта, алчността, преклонението пред храната и секса е човек, намалил зависимостта си от околния свят и тялото си. Как да постигнем намаляване на тази зависимост? Като жертваме и се въздържаме. За да мислиш абстрактно, трябва да се отдръпнеш от обекта; за да станеш мъдър, трябва да се отрешиш от този свят. Затова постът, въздържанието, уединението, мълчанието помагат за духовността. Когато се отдръпваме от материалния свят, по-лесно излизаме на тънките планове. Именно там нивото на единство е значително по-високо. Там по-добре се виждат връзките между явленията, там се вижда бъдещето. Оттам са увеличените способности. С излизането на тънките планове зависимостта от материалния свят рязко намалява. Но това е само проникване в тънките планове. Не забравяйте, че най-високодуховното същество е дяволът. Затова, ако постим, ограничаваме се във външните функции, мълчим и се отрешаваме, това чисто и просто значи, че изпращаме външната енергия в тънките планове. От един потенциал преминаваме към друг. Но ако започнем да се прекланяме пред тази духовност, любовта ще си тръгне от душата ни по същия начин, както и ако се прекланяхме само пред материалното. Затова Христос е казал: «Блажени са нищите духом».

Дяволът — това е гений без любов. Трябва да разбираме, че духовността е само един от аспектите на познаването на Божественото. И духовното, и материалното трябва да бъдат стоплени от любовта. Онзи, който се прекланя пред парите, желанията, благополучието, се превръща в животно. Онзи, който се прекланя пред отрешеността, пред тънките планове, пред развиването на способностите, се превръща в дявол. И само онзи, който се прекланя пред любовта, може да бъде духовен и да не се отдръпва от материалното, периодично ограничавайки себе си и в едното, и в другото. Човек трябва да се ограничава и в духовното.

Не бива да се развиват способностите на дете, което не е научено на нравственост. Ако детето не умее да обича, активното развиване на способностите му по-бързо ще го превърне в престъпник — физически или духовен. Ако цивилизацията не се е научила да обича и в нея започват да се размиват нравствените норми, трябва да се забави техническият прогрес, иначе такава цивилизация ще плоди хора-дяволи и в края на краищата ще загине. Истински духовният човек е не само този, който може да се ограничи в материалното заради духовността, а и този, който може да се ограничи в духовността заради любовта. А ако искаме да разберем какво е чувството любов в цялата му пълнота, неизбежно трябва да стигнем до Бог, защото висшето единство е в Божествената любов. В тази любов цялата Вселена се свива в точка и излиза извън пределите на времето.

Какво са възгордяването и ревността? Това е разделилото се на два потока време, пространство, появило се във времето. Ако любимият обект е над вас, вие се стремите към него, страхувате се да не го изгубите, и това поражда ревност. Ако любимият обект е под вас, вие го управлявате, контролирате го и това поражда възгордяване. И едното, и другото са признаци на принадлежност към този свят. За да преодолееш ревността, трябва да сдържаш желанието и да прощаваш болката от любимия човек. За да преодолееш възгордяването, трябва да жертваш и да не съжаляваш за миналото. Един от главните признаци на вътрешното възгордяване е неприемането на случилото се. Инвалидът постоянно, всяка секунда може да съжалява, че се е родил или е станал такъв. Това е много сериозно изпитание. То може да се превърне в непрекъсната вълна от самоунищожение, а може и обратното — да се превърне в благотворен инструмент за развитие на душата. И всяка секунда, когато в душата ви се ражда енергия и се готви да се превърне в съжаление за миналото и неприемане, въздържайте се от това, превърнете го в любов и устремяване към Бог.

Не трябва да се прекланяме нито пред себе си, нито пред другите. Ако в единия живот благоговеем пред лявото, в следващия живот ще се прекланяме пред дясното. Когато любовта към Бог е малко, мисленето на човека става еднополюсно. За да бъде щастлив, той трябва да потиска някого: отначало тъпче другите, след това — себе си. Трябва да се грижим за себе си, за благополучието си, не бива да потискаме желанията си, да се опитваме да ги унищожим. Във всяко наше желание има Божествена искра, затова желанията трябва не да се потискат, а да се възпитават и трансформират.

Съществуват две крайности: едната е когато човек се прекланя пред себе си и става абсолютен егоист, тогава в него все повече се проявява наглостта, пренебрежението към другите, тоест такъв човек става все по-агресивен, а има и друга крайност — преклонение пред хората. В православието това се нарича човекоугодие. Абсолютният алтруизъм също засилва вътрешната агресия, защото засилва зависимостта от околния свят. Постоянното потискане на себе си в угода на другите ражда вътрешна омраза към околния свят и това е естествено. Рано или късно ние започваме да мразим онова, пред което се прекланяме. Затова призивите за абсолютен алтруизъм са уместни само за пълните егоисти.

Трябва да съществува златна среда във всичко, но все пак законите на развитието изискват човек да е ориентиран повече към отдаване, отколкото към потребление, тогава той ще се развива. Клетката мисли за себе си, но по-голямата част от енергията отдава на организма. Сравнете две фрази. Човек е убил себе си, за да спаси обществото — в обикновения живот това се нарича героизъм. А сега съставете друга фраза: човек е убил обществото, за да спаси себе си — и намерете подходящо име за такава постъпка.

Привичните социалистически щампи ни учеха безусловно да жертваме себе си и да забравяме за себе си заради обществото, което закономерно доведе до преклонение пред обществото, и това е напълно естествено. В атеистична държава трябва да се прекланяш или пред езически вожд, или пред езическо общество. А истински вярващият човек ще се грижи и за себе си, и за другите, но навреме ще се спре в тези грижи, сдържайки потребностите си и преставайки да се грижи за другите, ако това ги развращава. Алтруизмът не бива да разрушава достойнството на човека. Грижата за друг човек не бива да се издига в ранг на абсолют.

Сега европейските страни започват трескаво да преразглеждат отношението си към емигрантите. Едностранчивият подход към тях е довел до сериозни демографски проблеми. Не е достатъчно да се грижиш за човек, трябва да изискваш от него много. Да изискваш повишаване на културата, изучаване на езика, развиване на социално мислене, тоест превръщане в пълноценен гражданин на обществото. А вместо това те дават пари, защита, социални гаранции, и това е поставяло чужденците в по-добро положение в сравнение с коренните жители. И изведнъж европейците и американците с ужас видели, че пришълците не искат да учат, да спазват законите, да работят за благото на обществото, а започват активно да паразитират и да живеят за сметка на другите. Оказва се, че доброто и грижата трябва да бъдат адресни. Не на всекиго може да се помага и не всеки може да бъде приет. Както нелицеприятно, но точно е казала една известна певица: трябва да помагаш на силните, а пари да даваш на богатите. Да дадеш пари на просяк означава да го развратиш. На просяка трябва да дадеш парче хляб. Ако помогнеш на слабия, също ще го развратиш. Трябва да научиш хората сами да се грижат за себе си.

Може да се помага на този, който е готов да се развива, променя и преминава през мъчителните етапи на усъвършенстването. Помощта за детето е необходима, помощта за юношата трябва да бъде наполовина, а помощта за големия човек трябва да бъде минимална. Ако човек не се е научил и не иска да отдава енергия и любов, да му се помага е вредно и опасно, защото помощта ще се превърне в поощрение заради отказа му от любовта. Затова държавата, помагайки на инвалидите, трябва да изисква от тях нравствено усъвършенстване, колкото и странно да звучи това. Тоест човек трябва да разбира, че получава парите и помощта не защото е инвалид, а че това е аванс за вътрешното му развитие. Ако Бог ограничава в едно, Той винаги отваря възможности за друго.

Класическият староиндийски поглед върху проблема на болестта и инвалидността е основан на това, че те са били смятани за разплата заради греховете. Съществува легенда, че в Древен Израел имало книга, където било записано заради какъв грях каква болест се дава. И евреите я заровили, за да не знае никой заради какъв грях се дава болестта. Едва неотдавна разбрах защо. За да няма осъждане и презрение към болния човек.

Християнството прекрачило към по-високо ниво на разбиране, защото любовта към Бог в него е била на по-високо ниво. Тук се е разкрила вече друга истина: болестите са не толкова разплата за грешките, колкото подготовка на душата за бъдещи велики събития. Искаш или не, болестта те кара да се устремяваш към Бог. В това е предназначението ѝ. И колкото по-силно се устремяваме към Бог, толкова по-малко боледуваме.

На тази лекция обяснявах на слушателите: «Ако дадеш пари на глупак, той няма да знае как да се възползва от тях и ще ги загуби. Един човек в Америка спечелил огромни пари от лотария, веднага отишъл и си купил ново ферари и след половин час се разбил с него. Затова обикновено свише не дават пари на глупаците — за тяхно собствено добро. Същото е и с енергията. Ако се даде енергия на човек, който не умее да я използва, тя ще го убие. Излишната енергия ще направи онзи, който не умее да сдържа желанията си и да превръща енергията на инстинктите си в Божествена похотлив, алчен, амбициозен, жесток и т. н. Затова човек с неправилен мироглед и навици често има минимум енергия — само колкото да оцелее. Или се разболява, за да се прекъсне неправилното му поведение и начин на живот.

Завършвам лекцията, а главата ми бучи. Трябваше да приключа преди двайсет минути. Самият аз попаднах в капана на човекоугодието и веднага се промени реакцията на хората — дай, дай сега! Помогни незабавно! Спаси! Ето какво се появи в очите на хората в последните минути. Тръгвам си от сцената, вървя по коридора. Трябва да вляза в гримьорната и да дойда на себе си.

Опитвам се да погледна дали съм нарушил нещо в края на лекцията и виждам двукратно пожелание за смърт на себе си в плана на благополучната съдба. Тоест помощта за другите хора е започнала да се превръща в саморазрушение, при това без особена необходимост. Нищо, успокоявам се аз. Не може всичко отведнъж — ще се научим. Преди щях да се раздразня от хората, изсмукали енергията ми, и бих си казал: край, повече няма да помагам на такива! Сега вече мисля по друг начин: хората не са виновни, моето неправилно отношение към света ги е подтикнало към това. Помощта трябва да бъде правилна. Трябва да се преодолява преклонението не само пред привичните, но и пред висшите човешки ценности. Не бива да се прекланяме и пред помощта за другите. Не бива да забравяме за волята на Твореца и не бива да се конкурираме с нея. Главната помощ идва от Него. И когато пациентът забрави за лечителя и се устреми към любовта и към Бог, това ще е началото на оздравяването му.

Пътувам в колата и гледам през прозореца града, озарен от слънцето. Хубав летен ден, макар че вече е краят на септември. В душата ми се появява лекота, която се засилва, въпреки външната умора. «Значи мирогледът се балансира, щом се е появила енергия» — мисля си аз. И това усещане за полет не зависи от нищо. Ако правилно помагаш на другите, значи помагаш и на себе си. И вече не е важно дали навън вали дъжд и духа пронизващ вятър или грее слънце. «Работата е свършена — мисля си аз, — резултатите никак не са лоши».

Бъдещето

През януари 2006 година трябваше да изнеса първа лекция в Харков. Рекламата започна някъде от средата на декември, билетите започнаха да се продават месец преди лекцията. Получавам много покани да изнасям лекции в различни градове, но най-често отказвам. Главната причина е в това, че от момента на първия видеозапис реших да не се повтарям.

В последно време разбрах: може да не се повтаряш в нищо. Разбира се, има традиции, които трябва да се поддържат. Всяка ситуация си има скелет — главна конструкция, която по принцип винаги е една и съща, но външността може да варира, както си иска. Между другото, в Крим си имаме генерален тост за традициите по посрещане на приятели.