электронная
400
18+
Диагностика на кармата

Бесплатный фрагмент - Диагностика на кармата

Книга 10. Продължение на диалога

Объем:
192 стр.
Возрастное ограничение:
18+
ISBN:
978-5-4483-3893-9

18+

Книга предназначена
для читателей старше 18 лет

Увод

Основното предназначение на всяка наука е да задоволи нуждите на човешкото тяло и свързаното с него съзнание. Основната цел на всяка религия е да задоволи нуждите на човешкия дух и свързаното с него подсъзнание.

Вселената е единна във времето и пространството. Всеки физически обект и всяко живо същество носят в себе си информация за всяко стъпало на своята еволюция, от момента на възникване на Вселената. При човека и животните тази информация е закодирана в гените още с появата на едноклетъчните организми, а после на растенията, рибите и т. н. В нашето подсъзнание, обаче, съществува информация не само за миналото, а и за бъдещето на Вселената. Тя е несъизмеримо по-голяма по обем от информацията, свързана със съзнанието и с физическото ни тяло, което съществува сравнително кратко във времето.

Изводът е много прост. Без развит религиозен мироглед, в основата на който любовта и нравствеността еднозначно да имат приоритет над всички останали човешки ценности, оцеляването на една цивилизация е невъзможно. Това определя необходимостта от непрекъснат стремеж към Твореца, създал Вселената, и от укрепване на единството ни с Него във всеки един момент. Само спазването на религиозните постулати не може да замени личните ни опити да се устремим към Бог. Малкото дете има нужда от помощта на родителите си, за да проходи и да проговори. Но след това то трябва да се научи да прави всичко самостоятелно.

В книгите си аз разказвам за опитите да открием Божественото в себе си. Опитвам се да засегна и някои теми, в които съм дилетант, но макар и да осъзнавам това, ще продължавам да правя тези опити. Надявам се по-нататъшното ми развитие да ме доведе до правилно разбиране. Затова би било най-добре написаното от мен да не се приема като конкретен съвет, а като разказ за моя личен опит.

Попитали един професор: «Кое е най-важното в работата ви като преподавател?» Той отговорил: «Най-важното не е да даваш знания. Най-важното е да научиш студентите как да работят с информацията и правилно да използват получените знания».

В тази книга предлагам няколко варианта как аз виждам даден проблем. За да разбера един проблем, и на мен самия ми трябват стотици варианти на подход към него. В предишните си книги обикновено предлагах само един вариант, като обобщен резултат. Сега предлагам по няколко, защото разбирам, че всеки извод може да претърпи по-нататъшно развитие и да бъде променен. В човешката логика не бива да има нищо закостеняло, защото нещата, присъщи на човека, не са вечни.

Същността на всяко оздравяване е промяна в човека. И на първо място — промяна в начина на мислене и в мирогледа, а не в храненето и в начина на живот.

Нещо такова се случи на лекциите ми в Москва и Петербург. През първия ден — само обща информация. На втория ден — конкретна. Затова реших да напиша продължение на тази книга и да отделя повече място на техническите въпроси. Надявам се книгите ми да помогнат за благотворна промяна на духа, душата и тялото на моите читатели.

Първа част

Една ученичка пита:

— Когато не искаме да правим нещо, а много настоятелно ни карат, как да реагираме и как да се отнасяме към това?

Често ме питат по какво гордостта се различава от възгордяването. Поведението на гордия човек защитава душата му. Поведението на възгордялия се унижава другите. Общуването с хората винаги е компромис. За да разбереш другия, трябва в някаква степен да накърниш своите интереси. Ако накърняваме само своите желания или амбиции, може да се подчиним на другия човек. Но ако ни накарат да извършим нещо безнравствено, което руши любовта в душата ни, тогава вече трябва да се съпротивляваме.

Ако, например, приятели викат едно момче да играе с тях футбол, а на него не му се иска, съвсем допустимо е, в името на общия интерес, човек да направи усилие. Но ако го карат да убие котка или да открадне, вече трябва да се дава отпор. Ако ние не защитаваме любовта в душата си, включително и с твърдо външно поведение, вътрешно ще станем роби на друг човек и тогава ще страдат душата, здравето и съдбата ни.

Христос прогонил търговците от храма и го направил заради спасението на душата. Божественото в човека не бива да се сраства с живота, със съзнанието и с желанията, за да може той да долови разликата между унизяването на тялото, унизяването на душата и унизяването на Божественото. Тогава човек няма да бъде роб, който мрази всички, или пък господар, който унижава и презира всички. Най важното във всяко унижение е да запазим Божественото в душата си. Не се озлобявайте, но и не позволявайте да се руши вашата нравственост.

— Какво да правим, за да се освободим от страха от височина? Дори само да си представя, че съм застанал на края на покрива, едва ли не губя съзнание! И с времето този страх се увеличава!

— Страхът от височина всъщност е страх за живота ви и за вашето бъдеще. Проблеми от сексуалната сфера излизат на повърхността на нашето съзнание под формата на страхове, обидчивост и ревност. Ако не умеем да обичаме другия човек, любовта ни е съпроводена с условия и изисквания, а впоследствие — с обиди, ревност, осъждане и по този начин се засилва привързаността ни към основите на живота. А основите на живота са сексуалното влечение, любимия човек, децата, семейството. Колкото повече потискаме любовта в душата си, толкова повече намалява енергията ни и толкова повече нараства зависимостта ни от света, който ни заобикаля. Така нараства и страхът от загубата.

Такива хора се страхуват от височина, от самота и тъмнина, или може само при вида на кръв да губят съзнание. Много често те стават вегетарианци, защото чисто психологически не могат да понесат смъртта на едно животно. Смъртта на роднина или близък човек може да предизвика у тях непреодолим стрес, защото в подсъзнанието им главната опорна точка е изместена от Божествената любов върху човешкия живот. Как да се излезе от подобна ситуация? Преди всичко трябва да се научим да обичаме. Ако любимият човек ви е обидил, продължавайте да го обичате като брат. Ако не можете, обичайте го като син. Ако и това не става — обичайте го като баща. Това ще ви помогне да запазите връзката си с Бог.

А след това трябва да започнете да увеличавате дистанцията си с човешкото щастие. Необходимо е вътрешно да се отдръпнете от най-любимия човек, защото пълно единство може да има само с Твореца. Душата не бива да се сраства с нищо. И още. Храната засилва нашата зависимост. Затова периодичното ѝ ограничаване помага на душата да намали привързаността си към света. Консумиращият човек е зависим, отдаващият е свободен. Колкото повече сме готови да даваме (и не е задължително пари, а душевна топлина, грижа и внимание), толкова по-мощен става нашият енергиен заряд и толкова повече намалява привързаността ни към света. Правилата са прости — необходимо е само да се спазват.

— Защо започвам да плача всеки път, щом се концентрирам върху Бога или само си помисля за Него?

— Подсъзнанието на всяко живо същество е свързано с генотипа му и с полевите му структури, които пазят информация и след разрушаването на тялото. Ако формите се променят рязко, съдържанието трябва да е стабилно. Иначе това няма да е развитие, а гибел. Да го кажем така: колкото по-силна е душата на човека, толкова по-жизнеспособно е тялото му; колкото по-силно е външното разрушаване, толкова по-силно е устремяването към центъра на стабилността. Най-високата точка на стабилност във Вселената е нещо, което не се руши никога, независимо от времето. Това е Създателят на Вселената. За развитието на всеки един обект от Вселената трябва да се подържа стабилността на информационната му съставляваща. А това е невъзможно, без да се концентрираме върху първопричината. Казано на прост език, без вътрешно устремяване към Бог, развитието на всяко живо същество ще бъде много ограничено и ще се превърне в умиране. Когато човек умира, автоматично се включва механизъм за спасение на душата му, изразен в по-явен или неосъзнат стремеж към Бог. Това може да изглежда по най-различен начин — всичко зависи от нивото на развитие на човека. Оказва се обаче, че не само при смърт, но и при всяка друга загуба, при всеки разрив на връзката ни със заобикалящия ни свят, този механизъм се задейства и работи за спасяването на човека. Той може да се заглуши, но може и да се усили.

Хората забелязали и оценили този феномен още в дълбока древност. Ако можеш доброволно да дадеш нещо — не просто да приемеш загубата, а все едно сам да я осъществиш, това подобрява съдбата и здравето. Така се появило понятието жертва, което станало един от най-важните религиозни постулати още от незапомнени времена.

Много често по време на лекции получавам писма от майки, които споделят: «Докато съм слушала вашето изказване, детето ми вкъщи вдигнало висока температура, започнало да повръща и получило разстройство». И аз им обяснявам, че на едно много фино ниво майката е тясно свързана с детето си. Ако тя се настройва за любов към Бог, у детето ѝ настъпва интензивно пречистване, което намалява привързаността му към света и зависимостта му от него. Така че сълзите, повръщането и разстройството са един вид доброволна загуба на организма на част от себе си, жертвата, която той принася, за да усети любовта към Бог. Затова става така, че вие плачете, а при детето се появява повръщане и разстройство.

— Дъщеря ми върти любов с нейна бивша съученичка. Какво да направим, как да помогнем?

— Всеки, който страда от нетрадиционна сексуална ориентация, има сериозни проблеми в подсъзнателната сексуална сфера. При всички, които са идвали при мен с такъв проблем, аз наблюдавах едно и също — пълна непоносимост към болката и стреса в отношенията с любимия човек. За да се родят деца, болката, пречистваща душата, трябва да е много по-голяма от обикновената, която човек получава в живота.

Непоносимостта към пречистването води до взрив от агресия и до всички следващи разрушения. През първата фаза страда тялото, появяват се физически болести, неприятности в съдбата. Ако привързаността към човешкото щастие е по-силна, страдат духът и съзнанието. Могат да се появят психични заболявания. При пълна непоносимост започва да се разрушава душата, тоест променя се сексуалната ориентация. Подсъзнанието се отказва да продължи живота и съответно намалява болката, необходима за пречистването на душата. Това позволява на конкретния човек да оцелее, но дава малко шансове за оцеляване на обществото. А тези проблеми ги поражда самото общество, защото възпитава неправилно своите членове, като им дава несъвършен мироглед и неправилни цели.

Ако едно общество не научи жената да обича, то ще страда и ще измира. А научно-техническият прогрес може само да ускори процеса на разпадане на душата. Една от основните причини за появата на «гейовете» е неумението на техните родители, особено на майките им, да се пречистят преди зачеването и раждането на децата. Ако липсва оформен стремеж към Божествената любов, към единение със Създателя, всяка болка, физическа или душевна, става непоносима и за да се освободи от нея и да прекрати страданията си, човек е готов да убие, да унищожи причината за тази болка — тоест или света, който го заобикаля, или самия себе си.

При повечето жени емоционалната агресия, която затваря пътя им към Бог, се проявява чрез униние, недоволство от съдбата и ситуацията, липса на желание за живот. И колкото повече жената се опитва да убие любовта си, толкова по-малки са шансовете на детето ѝ да премине през някоя причиняваща болка ситуация. И тогава, за да оживее в настоящето, човек разрушава бъдещето си. Рязкото увеличаване на гейовете в цял свят показва, че в настоящия момент светът е болен. А когато се разболява душата, без да е налице онова, което може да я спаси — любовта към Бог — тялото е обречено на разпадане и смърт.

Преразгледайте миналото си. Приемете всяка болка на тялото и душата, всяко унизяване на човешкото ви щастие като възможност да намерите Божественото. И когато не само вие, но и цялата ви душа повярва в това, вашата молитва за детето ви ще може да го промени. Аз не се съмнявам, че измирането на животните, погиването на растенията и възможната гибел на човечеството, тоест бъдещите страдания във физически план, са следствие от боледуването на душите ни в настоящето.

Безсилната и празна душа, в която няма любов, не дава шанс на тялото да оживее. Едно кухо зърно не може да даде здрави кълнове. «И понеже ще се умножи беззаконието, любовта у много хора ще охладнее», казва Исус Христос. Но независимо че светът загива пред очите ни, аз не губя увереност, че тази криза ще подтикне човечеството към възраждане и спасение. Силните и дълбоки промени у всяко живо същество приличат на смърт и затова ние предприемаме реални действия за собственото си спасение едва когато видим, че на практика не са ни останали шансове да оцелеем. Ако искате да помогнете на дъщеря си, преминете през процедурата на евентуалната си смърт и се сбогувайте с всичко, което ви е скъпо. Но преди това научете душата си да обича света около вас, себе си и съдбата ви, колкото и несъвършени да ви изглеждат те и каквато и болка да ви причиняват.

— Може ли човек да работи върху себе си в метрото, в автобуса и т.н.?

— Най-лесно е да се молим по време на пости, в усамотение, в състояние на отрешеност не само на тялото, но и на душата. Но ако не се дразните и нямате претенции, че са ви настъпили по крака, блъснали са ви или са ви унизили в градския транспорт, можете да се молите и там. Спомням си как прочетох историята на заболяването на Конфуций. Учениците му го посъветвали: «Помоли се и ще ти олекне». Конфуций вдигнал рамене и казал: «Аз винаги се моля». По принцип, в градския транспорт можете да се насочите към по-снизходително отношение към хората и към ситуацията, която не ви харесва. Според мен най-правилно би било да продължавате да обичате човека, който не ви харесва и да се опитате да го превъзпитате, като не забравяте, че превъзпитаването на другия започва от самовъзпитанието.

И да не ви харесва дадена ситуация, пак трябва да я обичате и това не изключва активните действия за изменението ѝ. И пак не бива да забравяте, че причината за всяка ситуация е скрита в нашето вътрешно емоционално състояние и влиза в резонанс с него. Всичко, което се случва с нас, на свръхдълбоко ниво напълно съответства на емоционалното ни състояние. Около нас няма да се случи нищо агресивно, ако в душата ни няма агресия. Душата, която е забравила за Бог и е изгубила любовта, автоматично се настройва за скъперничество, завист, ревност и се подготвя за бъдещи престъпления срещу любовта и хората. Около такъв човек започват да се случват неприятни събития и той, без да разбира, че те се пораждат от душата и подсъзнанието му, се чувства обиден, осъжда и мрази и така си създава още по-големи проблеми. Ако ви блъснат силно или ви обидят, това означава само, че в душата ви не достига умение да обичате и просто ви напомнят за това. Приемете го и се усмихнете вътрешно.

— Един мой познат смята, че за вярващия човек вярата е първична и чак след това идва любовта. Ако не успеем да повярваме в Бог, ние не бихме могли да обикнем Този, в когото не вярваме. Моля да коментирате тази гледна точка.

— Любовта като единство с Бог съществува в подсъзнанието ни винаги. Като се насочваме към нея, ние се обединяваме с цялата Вселена и тогава процесът на познанието и оцеляването става възможен. Понятието за вяра се е появило, когато у човека се е формирало високо ниво на съзнанието, а според историческите мерки, това се е случило сравнително неотдавна, ако разглеждаме историята на появата на човека от самото ѝ начало.

Дори човек, който е далеч от религията, може да промени мирогледа и ценностната си система, ако приеме понятието за любов към Бог. Тогава неговото развитие и оцеляване стават осъзнати.

За любовта страховете и съмненията са спирачки, затова и любовта към Бог в съзнанието ни и в горните пластове на подсъзнанието може да намалее. Ще последват нещастия, болести и т. н. Вярата ни помага да се освободим от страховете и съмненията си. Тя ни помага да преодолеем зависимостта от съзнанието, което поради това, че е свързано с тялото, ни кара да се съмняваме, да се страхуваме и да осъждаме.

Когато хората от източните цивилизации спират съзнанието си по време на медитация, или когато хората от западната цивилизация запазват вярата си в Бог, независимо от външната нелогичност, жестокост и безсмисленост на случващото се около тях — и в двата случая се извършва преодоляване на зависимостта от съзнанието, и по-скоро, от неговите горни пластове, което ни позволява да усетим единството със Създателя чрез любовта към Него. Получава се парадокс: вярата в Бог може да е и първо, и второ звено. Но ако се абстрахираме от тези два момента и отидем на по-високо ниво на енергията, в нейните по-фини измерения, ще видим, че противоречие няма. На външния, повърхностен слой вярата помага на любовта чрез съзнанието, свързано с тялото. На по-дълбоко ниво — любовта помага на вярата. А на най-дълбоко ниво вярата, като висша изява на съзнанието, и любовта към Бог, като висша изява на чувствата, се превръщат в едно цяло.

Как тълкувате думите: «Всичко ще бъде простено на човека, освен хулите към Светия Дух»?

В този момент аз разбирам това така. Голямата обида, която някой ни е нанесъл, отказът да приемем подобно поведение, може да предизвикат осъждане и обида, които се изразяват с емоции и думи. Докато тази агресия е само в съзнанието ни, тя няма никакво влияние върху здравето и съдбата ни. Но ако потъне в подсъзнанието, което става, когато обидата дълго се подхранва, или се подсилва чрез мирогледа, или много години се е натрупвала още от родителите или от самия човек, тя остава там задълго. И излиза оттам само със смърт, болести и нещастия.

Класическото индийско учение за кармата казва, че човек трябва да изстрада всички свои неправилни постъпки. За онзи исторически момент това е било справедливо, защото енергетиката на човека е била по-слаба и възможностите му да се промени са били минимални. За преодоляване на грешките, допуснати от човешката душа, са били необходими десетки години на аскетизъм и изучаване на свещените книги. В по-късните религии се появява понятието покаяние. Покаянието е промяна на отношението към света, промяна на мирогледа, в резултат на което, чрез любовта към Бог се променя подсъзнанието.

Докато анализирах стотици, даже хиляди случаи на моите пациенти, забелязах една особеност: продължителната обида към съседа може да ни създаде проблем; също такава обида, когато се отнася към група хора, обединени по икономически, социален, национален и религиозен признак, навлиза много навътре и се изважда много трудно. Честото осъждане на държавата и обществото прониква много надълбоко и може да доведе до много тежки заболявания на няколко поколения наред и дори до измиране на рода. Ако един човек приема света като жесток и несправедлив, агресията му достига максимални стойности. Мисля, че тъкмо това са хулите към Светия Дух. Ако сме недоволни от реда на нещата в света, който ни заобикаля, и от самия този свят, ние сме недоволни от Този, Който го управлява.

Всеки човек, дори да е най-заклетият атеист, подсъзнателно знае, че видимият свят се управлява невидимо. «Хулите към Светия Дух» всъщност са противопоставяне на висшите закони, които управляват Вселената. Дълбочината, до която в този случай агресията прониква в подсъзнанието, е толкова голяма, че шансовете за покаяние и изкупление се свеждат до нула. Остават само смъртта и измирането на рода. Не само в християнството, но и в юдаизма, и в другите религии съществува постулат за недопустимостта на хули по адрес на Създателя и неприемането на Неговата воля.

Трябва да разбираме особеностите на съзнанието и на подсъзнанието. На външно ниво, на нивото на съзнанието, конфликтите и отхвърлянето на болезнени ситуации подтикват към действие и развитие. Конкуренцията, конфликтът и агресията като разрушаване на външни, установени връзки, там са необходими. На външно ниво ние сме обособени и без конфликт не може да има развитие. На външно ниво отхвърлянето на една ситуация води до активни действия за промяна на заобикалящия ни свят. На дълбоките планове нивото на единство е много по-високо. Там все още може да съществува агресия за разрушаване на висшите връзки, но тя вече е под контрола на любовта, която не ѝ позволява да прониква прекалено надълбоко. Но в най-дълбоките нива, които са и най-високоенергийни, има само любов, там целият свят е единен и агресията е невъзможна.

В предишните си книги аз вече съм правил опит да обясня понятието Света Троица, а сега го разбирам така: без непрекъсната любов към Бог оцеляването и развитието в перспектива стават невъзможни. Творецът е създал времето, като го е разделил на два потока: видимият, материален свят, който при нас се асоциира с настоящето и миналото, и един невидим, духовен свят, който ние асоциираме с бъдещето. Самият Създател се намира отвъд пределите на времето и на света, проявения и непроявения. Ако приемем, че Създателят е само отвъд пределите на времето, това означава, че във видимия и невидимия свят има нещо различно от Създателя, тоест стигаме до многобожие и езичество. Аз смятам, че догматът за Светата Троица дава възможност на вярващите да усетят присъствието на Божията воля навсякъде — във видимия и в невидимия свят.

И още веднъж, за свойствата на съзнанието и подсъзнанието. Ако на нивото на съзнанието не обичаме някого, това означава, че искаме да увеличим дистанцията си с него. Не искаме повече да го срещаме и да имаме нещо общо с него. Но ако емоцията на нелюбов, което значи на обида, осъждане и омраза, навлезе навътре в подсъзнанието, тя вече изглежда по съвсем друг начин. А именно: щом не го обичам, значи той е лош, щом е лош, значи не трябва да съществува. Следователно трябва да бъде убит. И ние започваме да го убиваме. По-нататък има само два изхода: или умира този, когото не обичаме, или трябва да умрем ние.

Нашето подсъзнание се отваря в момент на болка, загуба, стрес, което означава, че всяка наша емоция в този момент се усилва многократно. По време на медитация или молитва спират функциите на тялото, духа и душата, енергията, необходима за външните функции, се насочва към по-фините, вътрешни нива. Възможностите на човека се увеличават многократно. Разрушителният импулс се усилва също толкова, колкото и съзидателният. Най-много обаче подсъзнанието се отваря, когато изпитваме чувството любов. Подсъзнателно ние винаги обичаме родителите си, които са ни дали живот. Осъждането, обидата и агресията към родителите е агресия към собствения ни живот, към тялото ни. Такива хора не живеят дълго. Мисля, че една от причините за дълголетието в Кавказ е свързана с почитта към родителите и по-възрастните. Една от най-важните заповеди в юдаизма е: «Почитай баща си и майка си… за да са дълги дните ти». Тоест, съвсем пряко е показана връзката между емоциите на човека и неговото здраве и съдба.

Подсъзнанието ни се отваря и когато се влюбваме в някого. През периода на половото съзряване нашата влюбеност формира емоциите на бъдещите ни деца и внуци. И ако ние не умеем да обичаме, тоест щастието за нас не е повече в даването, отколкото в получаването, такава любов ще ни донесе много претенции и обиди, осъждане и униние. Обидите и претенциите са признак на слабост, тоест на зависимост. Зависимостта ражда агресия. И ако в този момент родителите не помогнат на детето правилно да разбере света, последствията ще се проточат с десетилетия. Първата любов, женитбата, бременността, раждането на децата — това е времето на отвореното подсъзнание. През този период вътрешните агресивни емоции са престъпление срещу любовта. А какво става след това, вече знаем.

Нека си представим такава ситуация. Едно момче все се чувства обидено на момичетата и така свиква с това, че и по-късно, когато става юноша, им е обидено по същия начин, но не му пука от това и здравето му е добро. После среща първата си любов, но по навик се обижда и на нея. А след няколко месеца се разболява и умира, защото това не е обида, а опит да убие любимия човек. Видимият свят се управлява от невидимия. Когато се обиждаме на видимия свят, който е вторичен, агресията ни все още не е толкова голяма и все още имаме шанс да се промъкнем през вратата, която се затваря. Ако Този, Който ни управлява, беше видим, обидите ни към Него не биха ни дали подобен шанс. Въпреки всичко, понятието за невидимите висши сили, които ни управляват, може да породи претенции към тях. Затова трябва да се помни, че «хулите към Светия Дух» са недопустими.

— Обяснете, моля, защо по време на месечния цикъл жената не бива да ходи на църква?

— За да продължиш живота, трябва да го изгубиш. При загуба на живота ние се устремяваме към Бог и възстановяваме в подсъзнанието си правилната система от приоритети. Месечният цикъл е разрушаване на един бъдещ живот и колкото жената в този момент е устремена към Бог и запазва любовта и добродушието си, толкова здраво ще бъде нейното дете. Психологическото натоварване по време на менструация е огромно. В подсъзнанието става нещо като умиране, загиване и на жената, и на детето. Колкото по-силно душата е привързана към човешкото, толкова по-силно при жената ще са изразени емоциите на обидчивост, раздразнителност, унилост. Колкото цовече претенциозност към мъжете има в нейното подсъзнание, толкова по-болезнена ще е менструацията ѝ. Напоследък все повече девойки потискат тази болка с хапчета. И в резултат, болката вече не блокира агресията. Негативните процеси в подсъзнанието се усилват. А подсъзнанието — това са нашите най-дълбоки емоции, които са съвкупност от фини полета. Там нашите емоции и емоциите на децата ни са свързани в едно. Агресивното подсъзнание на майката е всъщност бъдещата агресивна душа на детето ѝ. А вътрешната агресия означава болести, нещастия и смърт.

Чувал съм, че по време на месечния цикъл може да се ходи на църква, но не бива да се докосват иконите. Вероятно е свързано с това, че човек, който не е преодолял раздразнението, обидата или унинието си, е агресивен към чувството любов и след посещение на храма може да се разболее. Това ще стане, за да се пречисти душата му, но ако човекът е слаб, у него може да се породят страхове и съмнения.

Между другото, казвали са ми, че в Америка родителите изпадат в ужас от всяка драскотина на детето. Те веднага я мажат с йод и я превързват. Тази непоносимост към болката, според мен, е една от причините за повсеместната деградация, обхванала днес жителите на САЩ. Неотдавна и в Канада бил издаден закон, който забранява на учениците да играят на снежни топки. Първо, защото това можело да причини болка и да се получи травма, и второ, защото така се унижавали правата и достойнството на човека. Култът към тялото и живота води до разрушаване на духа, поражда депресии, хомосексуалност, безплодие и т. н. В Древна Гърция, където активно са заимствали философията и духовните ценности на Индия, отначало съществувал култ към философията и културата, който довел до разцвет на икономиката и на цивилизацията като цяло. Но после култът към духа бил заменен с култ към тялото. Разпространили се хомосексуализмът, преяждането, преклонението пред красотата на тялото и сексуалността. А по-нататък започва разрушаването на гръцката демокрация, защото цивилизацията вече не се подкрепяла от култура и духовност и така се стигнало до разрушаване на цивилизацията въобще.

Ние опознаваме Бог чрез непрекъсната любов и умение да приемаме болката. Който иска да избегне болката, бяга и от любовта. Наскоро в Швеция бил направен интересен експеримент. В продължение на един час снимали на видео новородените бебета. Бебетата на жените, които раждали без упойка и с болки, се държали съвсем естествено — сучели мляко. А почти половината бебета, родени с обезболяващи, се отбили и спрели да сучат. Учените не успели да обяснят този факт, макар че друга подобна статистика в Швеция показва една опасна закономерност: повечето наркомани са раждани с обезболяващи.

Къде е причината? Болката и страданието ни карат да се устремим към Бог. Ако любовта е малко, страданията могат да доведат до саморазрушаване или до омраза към целия свят. Затова при раждането основните страдания са отредени на майката, а не на детето. Емоционално, детето е едно цяло с майката и възприема нейните страдания като свои. Но физическите мъки при него са по-малко и то има по-голяма възможност да се концентрира върху любовта. Майката го обича, радва му се и едновременно с това страда. Детето се научава да преодолява болката и да се устремява към любовта. В момент на болка и унижение човешката любов се превръща в Божествена.

Животните се раждат без много болка. Защо ли? Защото нивото на защита на живота и нивото на развитие на съзнанието при тях е много ниско. Животното може да загине всеки един момент, то е готово за смъртта. При него съсредоточаването върху щастието и живота е много по-малко.

Колкото по-високо е нивото на развитие на човека, толкова повече физическа и душевна болка трябва да изпита той. Тази болка ще е непреодолима, ако в душата му не се увеличава любовта към Бог. Това, че днес по целия свят нараства броят на наркоманите, е пряк резултат от преклонението пред човешкото тяло и пред живота. За един наркоман душевната болка е непоносима. Той усеща, че загива, стресът става за него непреодолимо препятствие. За да оцелее, той трябва да заглуши съзнанието и чувствата си, и така се започва с алкохол и наркотици, а след това се стига до разпадане на личността и т. н. Изводът е прост: ако в момент на дискомфорт и болка, на физически и духовни проблеми, ние се отказваме от претенциите си в полза на любовта и ако при това си помагаме с молитва, спасяваме не само себе си, но и децата и близките си.

Кажете ми, ако обичате, защо след раждането се притъпява сексуалното желание на жената, което създава доста проблеми в семейството? Самата аз дълго време нямах деца, затова след толкова дълго чаканото раждане имах усещането, че съм някак си празна. Чувствата и емоциите ми стигат само за детето. За всичко друго нямам нито време, нито сили. Кажете ми, това ще изчезне ли с времето или трябва да вложа и сетните си сили?

— Повечето от въпросите на лекциите ми се задават от жени. Те засягат отношенията им с мъжете, проблемите в семейството и трудностите при раждането. Причините за тези проблеми аз обяснявам така. Нашите души се срещат много години преди физическата ни среща. Неведнъж съм наблюдавал как си взаимодействат на фино ниво душите на бъдещите родители и съпрузи. Протича едно взаимно възпитаване на единия и другия. Всички бъдещи ситуации се разиграват на фино ниво. Правилното преминаване през ситуациите осигурява здраво потомство. Душата на мъжа не вижда как изглежда външно неговата жена. Той приема само нейните душевни качества: умението ѝ да обича, готовността ѝ да приеме болката и да запази в този момент любовта си, способността ѝ да се сдържа, умението ѝ да се грижи за другия и да отдава енергията си.

Към другия човек ние трябва да се отнасяме така, че да му помогнем да усети любовта към Бог. Нашите души общуват точно по този начин. Ако вървим в неправилна посока, като прекалено се привързваме към някои аспекти на щастието, душата на близкия човек ни пази, въздържа ни от неправилни действия, може да помогне за появата на някаква болест, за да се спасим от неправилното си поведение, предупреждава ни за възможни опасности. Човек, който е свикнал да приема Божията воля — невидима, но всемогъща, може да приема такива знаци и такава помощ. По този начин душите на нашите бъдещи деца и на нашите бъдещи любими могат да станат за известно време наши ангели-хранители. И ако ние не се отричаме от любовта, на тях им е позволено да ни помагат.

Затова много често, когато хората се срещат за първи път, имат усещането, че се познават много отдавна. И мъжът се влюбва в жената, без дори да си даде сметка какво точно е намерил в нея. Нейният характер, ръст, тегло, външност и възраст могат да се окажат съвсем различни от това, което е очаквал. Но независимо от това, той се влюбва. Ако обаче неговото съзнание и неговата външна логика са свикнали да потискат Божествената логика и логиката на любовта, анализът, критиката и претенциите му могат да го накарат да се откаже от любимата жена. В такива случаи смъртта обикновено настъпва бързо. Да разбереш дали обичаш една жена, или не и дали тя е предназначена за теб, е много трудно. Подобно виждане и знание се дава само на онзи, в подсъзнанието на когото Божественото е по-важно от човешкото. Много често става така, че мъжът, за когото логиката, благополучието и амбициите са над всичко, се отказва от любовта си и от бъдещите си деца, дори без да подозира това. След това съдбата му, бизнесът, здравето му се разпадат и той умира. Тоест, става бракуване на болните души. Човек, изгубил връзката си с Бог, практически няма шансове да оздравее. Ако срещне любовта си и остане с нея, той ще я убива, а ако се разделят — ще убива себе си.

Защо толкова често жените нямат добри отношения с мъжете? Защото тези отношения предполагат създаването на семейство и деца. Понятието за семейство се свързва преди всичко с жената. За да се появят на бял свят децата, душите им трябва да получат огромна енергия, която се дава от майката. Постоянен и основен източник на енергия е съединяването с първопричината. Но за да могат Божествената любов и енергията да дойдат в душата, човешкото трябва да замре. Разривът с човешкото е съпроводен с болка. Колкото по-малка е зависимостта от света, толкова по-малка е болката. Който е свикнал да отдава енергия, а отдаването на енергия става, когато се грижим за другите, когато творим или работим, в по-малка степен зависи от света и по-леко понася болката. Казано на прост език, една работлива, добродушна и грижовна жена има повече енергия и съответно — повече шансове да роди здрави деца. В чувството любов към друг човек е скрита огромна енергия. Тази енергия е многопластова. Тя има висши стратегически слоеве — любовта към Бог. Има стратегически слоеве за оцеляване и развиване на потомството — човешката любов и всички прекрасни чувства, които я съпровождат. Там е мястото и на непосредствения акт за продължаване на живота, сексът. Там са отношенията между съпрузите в семейството. Освен това, енергията се използва за работа, за социална адаптация и за личните интереси на всеки човек. Хармоничният човек има енергия за всичко. Но ако каналът, който ни свързва с Божественото, се стесни, става наложително да избираме и тогава трябва да изберем правилно.

Неведнъж съм наблюдавал как се разболяват децата на жени, прекалено отдадени на работата си. Жената подсигурява непрекъснато детето, докато то не достигне полова зрялост, тя се грижи за него, като му помага енергийно, на много фино ниво. При претоварване в работата, залитане в секса, обидчивост или раздразнителност тя понася големи загуби на енергия. Тъй като ролята на жената е да продължава живота, нейната подсъзнателна концентрация върху секса и висшите чувства е много висока. Ако преди появата на децата сексуалното чувство, което е огромен носител на енергия, се сдържа, тоест, ако спазваме нормите на морала и нравствеността, то се трансформира във високите стратегически нива. По-късно това ни позволява да имаме здраво потомство. По време на бременността и след раждането силното сексуално чувство може да навреди на съдбата и здравето на детето. Смисълът на сексуалното влечение е зачеването, а то вече е станало. Това означава, че за да оцелее потомството след зачеването, сексуалното чувство трябва да отслабне и да се трансформира в чувство на топлина, приятелство и любов. Колкото по-силна е любовта към Бог, толкова по-лесно става трансформирането на животинското чувство в човешко. Ако това не се случи, се задейства един много твърд механизъм на защита за спасението на децата: ако жената не се научи да обича и да бъде приятел, у нея напълно изчезва сексуалното чувство. Това може да я уплаши и да я накара да тръгне по лекари. И понеже днешната медицина твърди, че сексът е нещо хубаво и трябва да се прави повече и по-често, лекарите ще положат големи усилия да възвърнат и засилят сексуалното ѝ желание, защото така ще спасят семейството, без да подозират, че по този начин ѝ помагат да убива собствените си деца. Ако една жена е готова повече да получава, отколкото да дава, нейният запас от енергия е твърде нисък, тя може и да не го подозира, макар че има всички външни признаци на подобно състояние: обидчива е, унила, има страхове и съжаления, ревнува. И ако такава жена има малко енергия за себе си, за децата ѝ тя ще бъде крайно недостатъчна. Затова е възможно да има временни проблеми със зачеването или дори пълно безплодие. И след като роди, за да осигури оцеляването на детето, жената за известно време трябва да забрави за секса, за работата си и за проблемите си. Умният мъж трябва да разбира и усеща това. Колкото по-малко любов към Бог има в душата на жената, толкова по-малко ласки, топлина и внимание ще дава тя на мъжа си, отдавайки се изцяло на детето. Но тъй като това все пак е признак за дисхармония, претенциите на мъжа донякъде са основателни. И тогава жената застава пред неразрешима дилема: да забрави детето си или да забрави мъжа си. Ако не забравя за Бог, тя ще помни и едното, и другото, и в семейството ѝ ще има щастие. Но постигането на любов към Бог е дълъг и сложен процес. Затова, ако не се получи веднага, не трябва да се отчайвате. Ще се получи непременно, но не бива да се отчайвате, да се съмнявате и да унивате. Отхвърляйте онова, което ви пречи да обичате и тогава големите, неразрешими проблеми, които засенчват бъдещето ви, ще се превърнат в дреболии, оставащи в миналото.

— Бихме искали да знаем какво е отношението ви към различните техники за релаксация, хипноза, автохипноза и в частност, към повишаването на ниската самооценка с помощта на такива техники. От гледна точка на Божествените закони, човек помага ли си или си вреди по този начин?

— Ако един човек знае, че къщата му скоро ще рухне, той може да се държи по различни начини. Да мрази целия свят и съдбата си и при това да не прави нищо. Да ненавижда себе си, да унива и пак нищо да не прави. Да се отнася агресивно към всички и да предприеме някакви действия за спасяването на къщата си. Или вътрешно да приеме това за определено от досегашния ход на събитията, да не съжалява и да не чувства обида, но да положи всички усилия да спаси дома си. Завишената самооценка — това са емоции от типа на «ще постигна всичко, което поискам, ще си построя най-хубавата къща, ще унищожа всеки, който ми попречи», тоест това е стопроцентовата увереност, че ще се изпълнят всичките ни желания. Отначало тя дава изблик на енергия, тъй като изключва всички страхове и съмнения. Но по силата на това, че подобно вътрешно състояние на човека влиза в конфликт със света, който ни заобикаля, настъпва крах на всички желания, защото човек започва да потиска света около себе си не само външно, но и вътрешно.

Ако човек живее неправилно и потиска любовта в душата си, животът му започва да се руши. Отначало страдат децата му и личният му живот. После се разпадат съдбата му, работата му и здравето му. Тогава човек минава във фазата на понижена самооценка. Той започва да се съмнява във всичко, възпира се, страхува се. Но опитът да се преборим с понижената си самооценка, като култивираме в душата си твърдост и агресивност, и да я повишим по такъв примитивен начин, е по-вероятно бързо да ни донесе болести и нещастия.

— Синът ми го унижават в училище, постоянно и практически всички. А той приема това и се държи като клоун, макар че аз го уча да се защитава. Правилно ли постъпвам?

— Не мисля. Главната защита е вътрешното добродушие. А засега вие не сте научили сина си на това.

Наскоро една жена ме попита как да реагира на просташкото поведение. Знаете ли, каза ми тя, аз съм напълно безсилна срещу простащината. Не мога да отговоря, не мога да направя нищо. Обзема ме нещо като ступор. Много пъти съм се опитвала да се преборя с това състояние, но изглежда е невъзможно. Аз се разсмях. Една ситуация изглежда неразрешима, ако не разбираме същността ѝ и се опитваме да се преборим с външните проблеми, които са като вятърни мелници. Доста е сложно да се определят онези свръхдълбоки емоции, които предшестват подобно състояние. Аз мога да ви кажа какви емоции възникват у вас в този случай: гняв, възмущение и осъждане. Тъкмо те ви докарват до ступор. Ще ви обясня защо. Ако вътре, в дълбините на душата, има взрив от агресия, агресивната емоция става неуправляема и вие можете заради някаква дреболия да убиете онзи, който ви е обидил. Но инстинктът за самосъхранение обездвижва агресивния човек отвътре и спасява не само неговия живот, но и този на околните.

Агресивният човек спира да се развива отвътре. Той не може да бъде конфликтен, а без конфликт няма развитие. Колкото и да е странно, простакът при цялата си външна безцеремонност вътрешно е доста добродушен и уравновесен. Това означава, че на него може да му противодейства само вътрешно добродушен човек. Да изглежда твърд отвън има право само добродушният отвътре. Затова първата защита от простащината и наглостта е запазването на вътрешната любов и добродушието на душата. Това ни дава независимост, позволява ни да оценим правилно ситуацията и да я управляваме с дозирана твърдост. Човек, който вътрешно негодува и осъжда, става вътрешно зависим и тази зависимост излиза на външно ниво. Така че от простаци също има нужда, те са като «санитари на гората».

Децата много често се отнасят жестоко към връстниците си, ако усещат, че душата им отвътре е агресивна. И ако момчето, което всички обиждат, учим не на любов и прошка — и то, най-напред чрез себе си и чрез миналия ни опит — а на отхвърляне и жестокост, то може да убие свой връстник.

Когато психолозите започнали да изучават затворническата статистика, те установили някои необясними факти. Всички насилници, убийци и садисти в затвора, в свободния живот били сред най-унижаваните и презирани хора.

Ако десет мъжки шимпанзета бъдат затворени в една клетка, те ще започнат да се държат по същия начин, както затворниците в килиите. Ще се установи същата схема: главатар, йерархия, подчинение. Тоест поведението на един престъпник е просто завръщане към първобитните форми на общуване. Когато човекът не може да се адаптира към по-високи нива, той се връща към по-ниските, първичните. Но на всяко ниво приоритет имат законите на любовта. Затова и при престъпниците обикновено лидер става някой вътрешно добродушен човек, който не е алчен и завистлив, не е обсебен от секса. Един амбициозен човек, който ненавижда и презира другите и е зависим от желанията си, което води до прекалена алчност, завист и сексуални извращения, дори и в затвора винаги ще е на последно място. И обратно — лидерът има едни и същи качества и в престъпния свят, и в икономиката, и в политиката.

По време на съветската власт било взето решение да се създаде «рай на земята» за затворниците. В съответствие с комунистическата идеология трябвало да се съберат на едно място най-ощетените и унизените, за да могат, като живеят заедно, да създадат едно идеално общество. Резултатите от този експеримент не са публикувани в пресата. Нито теорията на социализма, нито психолозите и психиатрите могат да обяснят това, което се случило. А то било следното: когато в една и съща затворническа зона събрали най-потиснатите, най-унизените и «най-изпадналите», тоест онези, които били използвани за задоволяване на сексуалните нужди, нивото на жестокост и анархия там скочило няколко пъти в сравнение с другите зони. Появили се нови форми на издевателство, каквито не били познати дотогава.

Когато човекът, който е надарен с интелект и съзнание, се спуска до нивото на животно, той става много по-агресивен от самото животно, защото разликата между подсъзнателната любов и зависимостта от живота и желанията при него е много по-голяма.

Високата самооценка, лишена от любов, ни подтиква към животинското начало. Нагласата да удовлетворяваме всичките си желания поначало води до висока самооценка. Какво е магията? Това е религия, изгубила вярата в Бог. Вместо любов там има преклонение пред желанията. Наскоро четох една любопитна статия, където ставаше дума, че в САЩ са създадени школи и университети по магия. Там се казваше, че религията не помагала на човек да се чувства уверен в себе си и да повишава самооценката си. Докато магията в това отношение давала много по-големи възможности. «Младите вещици започнали да се чувстват много по-уверени и независими», съобщаваше статията. Но светът е устроен така, че колкото по-уверени се чувстваме в човешкото си щастие, колкото повече реализираме амбициите и претенциите си, толкова по-бързо ще ни сполетят загубите и толкова по-мащабни ще бъдат те. Ако някои методи и техники ни помогнат да усетим любов към Бог, да преодолеем зависимостта си от основите на живота, тогава увереността ни в себе си ще се ражда от нашето Божествено «аз» и ще ни дава изблик на енергия, контролирана от любовта и следователно — съзидателна. Ако обаче тези техники ни създават увереност, сили и енергия в ущърб на душата и на любовта, последствията може да са, меко казано, плачевни.

— Вие казахте, че безответната любов към някого е създаване на деца с него в бъдещите животи, а какво ще кажете за известните личности, за музикантите и актьорите? В тях се влюбват хиляди…

— Ние се стремим да приличаме на този, когото обичаме, защото любовта е единство на обичащите. За да има обединяване на външно ниво, трябва да привлечеш и да привържеш любимия към себе си. На фино ниво единството се постига с противоположно движение. Колкото повече любов, топлина, грижа, внимание и помощ сме готови да отдадем, толкова по-лесно ни е да чувстваме душата на другия човек и да усещаме пълно единение с него. На фино ниво ние всички сме единни. Но за да се усети това, е необходимо голямо изхвърляне на енергия. Колкото по-малко е енергията, толкова повече човек се вкопчва във формата, толкова по-догматични са възгледите му и толкова по-статичен му се вижда света. Когато обичаме родителите си, ние им подражаваме. Когато се влюбваме в някого, ние подражаваме на любимия човек. Това ни помага да се развиваме. Подражанието се превръща в самообучение.

Като правило, хората, които стават известни, вътрешно са доста хармонични. Ако хармонията не достига, славата, парите и сексът доста бързо убиват такъв човек. Ако липсва правилно възпитание и мироглед, и най-високият потенциал може бързо да се изтощи. Влюбеността в един кумир предполага да се подражава на неговото вътрешно състояние. Макар че и външното подражание може да помогне за вътрешното. Колкото по-слаба е енергетиката на един младеж или девойка, толкова повече те подражават външно на своя кумир и толкова по-истерично и безразсъдно е преклонението им. Но за повечето това е училище за любов: подражаване на душевната хармония, любов без надежда за взаимност.

Децата се формират тогава, когато между мъжа и жената съществува взаимна обмяна на енергия. Понякога за появата на едно хармонично дете на бял свят е достатъчно само голямо чувство на любов, дори без взаимност. Душата на детето може да се формира в продължение на няколко живота. Тогава трябва да се сложи бариера пред ниските енергии, тоест пред сексуалността, и да се отвори път на по-висшите, тоест на влюбеността. Така че несподелената любов може, от една страна, да бъде подготовка за гениални деца, а от друга — просто привеждане на душата в ред, ако подсъзнателната привързаност към любимия, към децата и секса превишава опасните граници. Нека не забравяме крилатите думи на Наполеон: " Неуспехът е майка на гениалността».

— Лесно прощавам обидите по мой адрес, но ето вече половин година не мога да простя на хората, които са изнасилили момичето, което обичам. Макар че още не се познавахме, когато е станало това. Тя самата вече им е простила и ме моли да направя същото. А на мен ми е много тежко, дори косата ми взе да побелява. Помогнете ми, моля ви!

— За да се родим на този свят, трябва най-напред да умрем. При болка, загуба, раздяла или оскърбление протичат процеси, сходни със смъртта. В каквато степен в този момент сме устремени към Бог и към любовта, в такава степен ние и децата ни имаме право на живот. Пречистването на човека в материален план става доста леко. Загубваш си портмонето, но запазваш добродушието си — значи не си зависим от пари.

За да се роди дете, родителите трябва да приемат унизяването не само на тялото и на материалните си ценности. Трябва да бъдат унизени и висшите прояви на духа: редът, справедливостта, идеалите. Трябва да бъде унизена душата: човешката любов и нравственост. Работата обаче е там, че тях не можем да ги изгубим като портмонето. Затормозяването и унизяването на висшите чувства при човека става при шизофрения, диабет, рак, аутизъм, болестта на Даун или когато го предават, насилват или убиват. Откъсване от човешката любов става и при несправедливо отношение към нас, при обиди от страна на родителите, при изневяра на близките ни. Ако не сме се научили да обичаме с безусловна любов, тоест с такава, която не е скована от претенции, обиди или униние, доброволното обучение се превръща в принудително.

Още веднъж ще кажа това, което винаги казвам по време на преглед. Най-щадящото пречистване е това, което идва чрез хората, то унизява душата и духа и е най-неприятно и болезнено. По-суровото е чрез болест. Душата страда по-малко, но тялото започва да се разпада. Ако не можем да приемем даденото ни от Бог пречистване чрез хората, приемаме болестта. Ако не можем да приемем болестта, приемаме смъртта. Това, че вашето момиче е било изнасилено, най-вероятно идва да покаже неговата голяма съсредоточеност върху висшите моменти на чувствеността. Тя затваря всички възможности за раждане на деца. Ако тази зависимост от висшите чувства е съпроводена от агресия не само към себе си, но и към мъжете, възниква познатият парадокс: колкото по-силно жената обича мъжа, толкова по-бързо той ще умре. И тогава вътрешната агресия към мъжете се свързва с външните прояви на агресия от страна на други мъже.

Някога, много отдавна, се опитвах да помогна на един млад мъж, който имаше много силно възпаление на простатата, на пикочния мехур и страдаше от страхотни болки в кръста. Никакви доктори и лекарства не бяха успели да му помогнат. И аз не можах да му помогна. Тогава не обърнах внимание на историята, която ми разказа неговата съпруга, една много симпатична млада жена. Един мъж се опитал да я изнасили в асансьора. Винаги, когато си спомняла за това, тя плачела и се разтрепервала от гняв и възмущение. Минаха много години, докато разбера, че омразата към всеки един мъж, особено ако е навлязла дълбоко навътре, убива съпруга по същия начин, както и насилника.

Жена, която вътрешно не е простила на насилника, всяка една секунда ще убива мъжа си и сина си, защото на фино ниво ние всички сме едно. Така че, разберете като начало: случилото се вероятно е спасило не само вашия живот, но и този на децата ви. Вашето момиче е можело да умре, но смъртта му е била заменена с физическо и духовно оскърбление. «Тангото се танцува от двама» — причина за случилото се е станало вътрешното състояние на момичето и на неговите бъдещи деца. Затова е недопустимо да се осъжда престъпникът. За да простиш, трябва да разбереш, че човекът тук няма нищо общо. Той е само изпълнител на Божествената воля, подобно на спринцовката и скалпела в ръцете на хирурга. Това не означава, че на престъпника трябва да му се размине. Ако има възможност той да бъде наказан или по-скоро — да се помогне на душата му, като се попречи на неговите агресивни намерения и действия с вкарването му в затвора, той трябва да получи такава помощ.

Когато мислим за бъдещето, ние можем да му въздействаме. Не можем да влияем на миналото. В миналото вече няма човешка воля, има само Божествена. Неприемането на миналото, съжаляването за него е агресия към Божествената воля. Тя бързо се превръща в програма за самоунищожение. Това води до побеляване на косата, оплешивяване, преждевременно остаряване и болести. Болката в душата ви кара да съжалявате за миналото и ви подтиква към саморазрушение. Опитайте да превърнете разрушението в съзидание. Като променяме отношението си към миналото, ние променяме миналото и бъдещето. Ако във всяка болка виждате тласък към любовта и към Бог, тогава вие няма да убивате бъдещите си деца, а ще ги спасявате и ще ги развивате. Всяка ситуация води към Бог, а това означава, че дори и най-нелепата, страшна или несправедлива ситуация трябва да ни подтиква към любовта, защото според Божествената логика е дълбоко оправдана. Чрез тази болка свише ви се дава огромна енергия. Вие можете да я насочите към убийство на децата си и саморазрушение, но можете да я насочите и към спасение и съзидание. Колкото по-често се повтаря тази болка, толкова по-често можете да се обръщате към Бог, като се откъсвате от всичките си пристрастия. Изборът е ваш.

— По телевизията често се рекламира козметика, с която обещават на мъжете да спечелят жените без особени усилия. Това нарушава ли висшите закони?

— На човека може да му се помага. Но тази помощ трябва да е насочена преди всичко към душата. Ако се грижим за човека повече, отколкото той, спираме развитието му и го превръщаме в потребител.

Най-напред, на мъжа вече не му се налага да спечелва жената — вместо него това ще направят козметичните средства. А след това, на мъжа вече няма да му трябва и да е мъж — вместо него това пак ще го направят козметичните средства. Но принципът, по който действа комерсиалната телевизия, е да отговаря на скритите желания на зрителите. Такава реклама е свидетелство за сериозните проблеми на обществото.

— По какъв начин трябва да работя върху себе си, за да не ме угнетява толкова цялото това «безобразие», което толкова често се среща в света около нас?

— Колкото по-малко любов има в душата, толкова по-малко е енергията. Колкото е по-малко енергията, толкова по-статичен е светът и толкова по-силно се скрива неговото съдържание, като всичко се свежда до формата. И тогава ни се иска да разрушим всичко, което не ни харесва. Слабият човек се опитва да унищожи това, което не му харесва, силният се опитва да го промени. Ако не ви харесва даден човек, опитайте се да го видите в динамиката на неговото развитие. Днес той е лош — утре ще стане по-добър.

И тъй като ние всички ще се върнем при Бог, душата на всеки един от нас неизбежно ще стане по-добра. Когато допускаш възможността, че душата на другия човек ще се развива, осъждането и унищожението се превръщат във възпитание и помощ, без да се изключва твърдостта. Ако дадена ситуация не ви харесва, променете я.

Ако не можете да я промените външно, променете я вътрешно. Най-силното вътрешно изменение на всяка ситуация се постига по пътя на промяната в самите нас. За да можеш да управляваш дадена ситуация, трябва да си независим от нея. Ще повторя: ако не ви харесва дадена ситуация, борете се с нея, променяйте я, възпитавайте я. Слабият човек се нервира, критикува, осъжда и не прави нищо. Силният е вътрешно добродушен и предприема активни външни действия за изменение на ситуацията. Силният и мъдрият я управляват не само външно, но и вътрешно, посредством собствената си промяна. Затова вътрешно спокойният човек достатъчно бързо постига желаното и в най-твърдата и агресивна ситуация. В източните бойни изкуства това се нарича състояние на «спокойна вода». За да управляваш себе си, трябва да излезеш извън границите на човешкото си «аз», тоест извън пределите на желанията, съзнанието и живота. За такова излизане могат да се използват силови техники, които са опасни за живота, но същото може да се постигне и чрез любов и стремеж към Създателя. Колкото повече се концентрираме върху любовта, толкова по-малко ще са ни необходими силови, принудителни техники.

— Възможно ли е за един живот човек да се пречисти дотолкова, че повече никога да не се омърсява, или хората така или иначе са обречени на страдания във всичките си бъдещи животи?

— Развитието е невъзможно без страдание. Божествената любов идва на този свят и се превръща в човешка любов. А човешката любов — това е времето. Човешката любов има различни аспекти — чувствени, духовни и материални. Ако Божествената любов е коренът, а човешката — стволът, то всички останали ценности, които представляват нашето щастие, са клоните, листата и плодовете. Дървото ражда плодове и след това умира. От зърното отново израстват корени, които са връзката ни със света, и пищна корона от клони и плодове, които са като разцвета и щастието на всяко живо същество. Всичко, което се случва с дървото през неговия живот, е събрано в зърното. С всеки нов цикъл информацията в зърното става все по-наситена. Човекът се развива по-бързо от дървото. По тази причина процесите на страданието, тоест скъсването с пристрастията, протичат в него много по-често. Когато душата поеме всички възможни ситуации във Вселената, когато настояще и бъдеще се слеят в едно цяло в нея, когато наситеността на информацията се доближи до първичната, душата ще се върне там, откъдето е произлязла, в първопричината, при Създателя. И тогава вътрешното единство ще стане постоянно. А докато това все още не е станало, ние ще обичаме, ще получаваме и ще губим, а после ще страдаме заради загубата. Най-болезнено губи онзи, който не може да получи нищо ново. Колкото по-малко сме устремени към Божествената любов, толкова по-непоносими и мъчителни ще са страданията ни. Понеже с развитието на човечеството размерите на човешкото щастие нарастват, стремежът към Бог трябва да става все по-силен и осъзнат. Това означава, че избавлението от страданията се състои не толкова в отричането на живота и удоволствията, колкото в умението да обичаме и да живеем с любов. А душевната чистота се определя от съотношението на любовта към Бог и любовта към живота и от нейните прояви.

— Какво е отношението ви към секса между две съпружески двойки? Това еволюция ли е или деградация на обществото? Може ли човек по този начин да се освободи от чувството за собственост?

— Разбира се, че може. Макар че това звучи като принципа «най-доброто средство срещу пърхота е гилотината». Ако човек получи гангрена на крака, кракът трябва да се ампутира, за да оживее тялото. Тялото страда, но душата се пречиства. Ако пристрастията на човека са преминали опасните граници, тоест всички допустими предели, трябва да се отреже част от душата. Когато страда душата, става пречистване на любовта към Бог. Когато двама съпрузи общуват помежду си, тяхната основна сексуална енергия трябва да се превръща във високи духовни и чувствени пориви. Животинското трябва да се превръща в човешко, а човешкото — в Божествено. Ако няма преминаване в Божествено, енергията се концентрира върху висшите човешки моменти и това поражда силна привързаност и агресия. Ненамерил Божественото, за да оживее, човек се връща към животинското състояние. Сексът с размяна на партньорите е точно такова завръщане.

Преди осем години бях в една западна държава и там ме поканиха в един клуб, където идваха мъже и жени и се разменяха по двойки. Казаха ми, че това било много интересно и невероятно разкрепостяващо. Струваше ми се, че ако отида, нищо страшно няма да се случи. За всеки случай, обаче, се опитах да диагностицирам какво би могло да стане с мен след посещението на такъв клуб. Резултатът беше поразяващ. Оказа се, че мога да задействам програма за самоунищожение, седем-осем пъти по-силна от най-опасната. Снизходителното отношение към животинското начало не само че разрушава душата, но и убива любовта в душата. Естествено, отказах категорично. Днес в западните страни, особено в Германия, този вид секс с размяна по двойки процъфтява и набира все по-големи обороти. Неправилното отношение към това явление, неговата популяризация заплашва с необратими процеси не само потомството, но и цялото общество.

Между другото, неотдавна имах любопитен разговор с един човек, който добре познава юдаизма. Той ми обясни някои непонятни моменти от Стария Завет.

Мъж от племе, което живеело в близост с юдеите, изнасилил едно еврейско момиче. Роднините на потърпевшата призовали всички юдеи да отмъстят. За съседното племе това можело да има плачевен изход — очаквало го сурово възмездие. Представителите му казали, че са готови да приемат юдаизма и да извършат обреда на обрязването. Евреите се престорили, че ги приемат като свои и им прощават, а след известно време вероломно ги нападнали и унищожили.

— На пръв поглед изглежда, че евреите са постъпили вероломно и безнравствено, нали? — попита моят събеседник.

Кимнах с глава.

— Това би било повърхностна оценка. Същността на юдаизма е в изпълнението на заповедите, а не в повърхностното следване на обредите. Ако човек от езическо племе е извършил престъпление срещу нравствеността, всички трябва да дадат строга оценка на случилото се: да осъдят този човек, вътрешно да се разграничат от подобно поведение и да се покаят за извършения грях. Племето решило да приеме обрязването, но не направило нравствена оценка на деянието, което всъщност означава, че хората му са си останали езичници, готови да завиждат, да крадат, да убиват и насилват, удовлетворявайки желанията си, поради което трябвало да умрат.

Аз се замислих какво ли става с човек, който и в днешно време насилва, убива, завижда и краде в името на желанията, благополучието и комфорта си. И него го убиват по същия начин, само че отгоре. Задейства се програма за самоунищожение, която убива и него, и потомството му. Колкото по-далеч от любовта се отдръпва човек, подчинявайки се на желанията си, на душевното, духовното и физическо благополучие, толкова по-необратима и мащабна е програмата за самоунищожение, която покосява целия му род и потомство. Аз и преди съм давал примери за това, как измират всички роднини на човек, извършил престъпление срещу любовта. Това означава, че вътрешно, без дори да съзнават това, те са готови да извършат същите действия и тази подсъзнателна готовност става причина и за тяхната смърт. Ако някой от тези роднини съзнателно се устреми към Бог, извървявайки мъчителния, но благодатен път на промяната, той би могъл да оцелее.

Неотдавна ме помолиха да обясня какво означава фразата на Христос: «На всекиго, който има, ще се даде и той ще има изобилие, а от този, който няма, ще се отнеме и малкото, което има». Тази фраза, погледната повърхностно, от материална гледна точка, е непонятна. Ако човек носи в душата си стремеж към Бог, душата му ще се изпълва с любов и ще става все по-богата, което означава, че и здравето, и съдбата му ще процъфтяват. Ако обаче човек тъпче на едно място, консумира натрупаното и не развива в себе си Божественото, всеки път, когато някъде до него се извършва престъпление срещу любовта, той ще боледува и умира, без да е извършил никакви видими грехове. Тоест, ще му бъде отнето и последното.

Мина ми през ум, че съдбата на една държава много напомня съдбата на отделния човек. Комунистите, а заедно с тях и голяма част от съветския народ бяха сигурни, че в името на благополучието и комфортния живот могат да убиват хиляди невинни хора. Тази болест на душата обществото изстрада със смъртта на седемдесет милиона души. Унищожаването на всеки, който влизаше и в най-малък конфликт с властта, се превърна в инерция на самоунищожение, продължила цели десетилетия. Това самоунищожение до някаква степен успя да изкупи онази съзнателна агресия към любовта, която носеха в себе си съветските хора.

Германският национал-социализъм беше насочен срещу другите раси и националности. Програмата за самоунищожение на германското общество не се реализира на физическо ниво. Но това не означава, че тя отсъства на фино ниво. Ако програмата за самоунищожение не разрушава тялото, тя разрушава душата. И макар Германия да положи огромни усилия, преди всичко материални, за да компенсира лишенията, причинени на бившите концлагеристи, а също и на еврейския народ, програмата за самоунищожение продължава да се разпростира. А когато се източва душата, се появяват и суингърите, и хомосексуалистите, и бездетните двойки, и т. н. Може би на Германия не ѝ достига държавно покаяние, нравствена оценка на случилото се.

Може би трябва да се направи опит да се разбере защо се случи това нещастие и какво трябва да се промени, за да не се повтори никога повече.

— Случва се понякога, като направиш нещо благородно, след известно време да почнеш да се съмняваш — става ти жал и за парите, и за изгубеното време или пък за нещо друго. Откъде идват тези «предателски» мисли?

— Какво представлява хубавото, благородно дело? То е проблясък на любов, а значи — на енергия и творчество, на съзидание и алтруизъм. Ако изворът избива като силен и непрекъснат поток, той ще напълни и препълни водохранилището. Но ако изворът пресъхне, водата може да тръгне обратно. Ако усещането ни за Божественото е непрекъснато, непрестанно ще тече любов и енергия и ние ще се освобождаваме от привързаността си към нашата дейност. Индийската философия казва, че болестите възникват поради прекалената ни привързаност към външния свят. Следователно, отстраняването от света би ни позволило да се освободим от привързаността и да подобрим здравето си, както всъщност и става. Да не си обвързан с резултатите от собствената си дейност, е основен аспект на щастието в индийската философия.

Исус Христос казва, че когато вършим добри дела, лявата ръка не трябва да знае какво прави дясната. Това също означава да не си обвързан с резултатите от работата си. Дори очакването на похвала за добрите ни дела вече е вид зависимост от резултата. Гордостта, че правиш нещо добро, ти позволява да очакваш бъдеща благодарност и да се надяваш на възнаграждение свише. А всяко очакване е вече зависимост. Когато ни дожалее за похарчените пари или за изгубеното време, това означава, че не сме получили очакваната награда. Това означава, че енергийната ни система е слаба и в душата ни няма достатъчно любов. Но ако ние непрестанно даряваме с любов и внимание най-близкия ни човек, това не означава, че не трябва да изискваме от него същото. Приятелите периодично трябва да бъдат подтиквани към саможертва, помощ и грижа.

Спомням си един много интересен фантастичен разказ, който прочетох, когато бях на петнадесет години. По това време бях изчел цялата фантастика, която можеше да се намери в библиотеките. Сюжетът беше следния. На борда на космически кораб, доста отдалечен от Земята, възникнали сериозни проблеми. Трябвало спешно да се обмени информация, а това щяло да отнеме много време. Взаимната размяна на сигнали можела да се проточи с месеци и екипажът щял да загине. И тогава на един от ръководителите на проекта му дошла простата мисъл да се предава непрекъснато информация и от двете страни, като в движение се формират и въпросите, и отговорите. За няколко дни проблемът бил решен. И когато попитали автора на идеята как се е сетил за това, той отговорил, че точно по този начин общуват жена му и нейната приятелка, когато си говорят. Между другото, по тази схема се задейства и така нареченият мозъчен щурм, когато основното правило за една група от хора е да не спират въображението си по никакъв начин. Критиката, анализът и оценката се изключват. Тоест, истинското творчество започва тогава, когато се отхвърля здравият разум. Когато си взаимодействаме на повърхностно ниво с недостатъчно енергия, ситуацията се управлява от здравия разум, тоест сработват правила, принципи, задръжки. Когато превключим на вътрешното съдържание и енергийното ни ниво рязко се покачи, здравият разум отстъпва на любовта, която се разпростира далеч отвъд пределите на съзнанието и живота. Това, което в случая наричаме здрав разум, е само една трошица любов. Сигурно затова Блажени Августин казвал: «Обичай Бога и прави, каквото искаш».

— Преди време брат ми се увлече по православието. Но странното е, че колкото повече ходи на църква и се моли, толкова по-твърд и непримирим става. Католиците, юдеите, американците, евреите, черните, червените, сините (списъкът е безкраен) са му като лични врагове. Много е тягостно да се общува с него, безполезно е да го убеждаваш в каквото и да е. Вие сигурно ще ми кажете, че трябва да се моля за него, но мен ме е страх. Ние с него сме една кръв, в нас със сигурност е заложена една и съща програма. Възможно ли е моята молитва да събуди в мен някакъв заспал негатив? И въобще, доколко е оправдан страхът от заразяване с вътрешна агресия чрез молитвата?

— В една от последните ви касети, на въпроса дали можем да се «вкопчим» в стремежа към Божественото, вие отговорихте, че е невъзможно да се «вкопчим» в Божественото. В такъв случай, как стои проблемът с религиозния фанатизъм, с непримиримото отношение на религиозните вероизповедания, нали в случая са налице типичните последствия на «вкопчването»?

Устремяването към Божественото изглежда като едно непрекъснато чувство на любов към онова, което е в основата на видимия свят, към онова, което е в основата на невидимия свят и към онова, което се намира отвъд пределите на времето и всички светове. Казано на прост език, това е умението да обичаш света с всичките му недостатъци, а също и всички хора, умението да обичаш себе си и съдбата си, независимо каква е тя. Божественото не бива да се бърка с религиозното. Религиозните правила ни помагат да усетим любовта към Бог, но тези понятия са измислени от хората и макар че може да са верни по съдържание, винаги ще са неточни по отношение на формата. Когато любовта в душата не достига, зависимостта от повърхностните моменти, от формата, се засилва. И тогава догмите, обредите, идеите и принципите стават по-важни от непосредствения стремеж към Създателя. Когато човек не умее да обича, енергията му не отива в съдържанието и развитието, а във формата, която става силно агресивна. И тогава външното религиозно различие става източник на фанатизъм, неразбиране и неприемане. Колкото по-бързо губим съдържанието (а същност на съдържанието на цялата Вселена е Създателят), толкова повече се устремяваме към формата, тоест към повърхностното човешко щастие, и толкова по-агресивна става душата ни.

По въпроса за православието. Мисля, че агресивността на много хора, приели православието, се обяснява с тяхното неразбиране. За тях религията представлява вид защита срещу целия агресивен свят. Те искат да избягат от него, да се скрият в някакво неприкосновено място, където има само положителни усещания, където тяхното съзнание и чувства ще са в пълен комфорт. Но за да усетиш Божественото, трябва да си беззащитен. Трябва да си готов да приемеш болката и унижението, които помагат да се разделиш с човешкото и да намериш Божественото. Потребителското отношение към религията не води до любов, а до укрепване на тялото, духа и душата. Колкото повече човек се стреми да защити своето душевно и духовно благополучие, толкова по-бързо забравя за любовта и се изпълва с агресия към всичко, което му се струва опасно.

Наскоро слушах един проповедник в една от новооткритите църкви. Той говореше великолепно. През цялото време цитираше Библията. Със страстта си и устрема си многократно превъзхождаше всеки друг православен свещеник. Беше точно копие на един от американските проповедници. Нито една излишна дума, всичко точно по Библията. Аз усещах, че неправилно тълкува Библията, но не можех да разбера в какво точно. И изведнъж много ясно осъзнах, че е превърнал Библията в наркотик. «Бог ви обича, той се грижи за вас, той ще ви защити» — елате при нас и ще получите всичко. Пълна липса на отрицателни емоции. Когато човек не може да преминава през болезнените ситуации в живота, той има два пътя: или да се научи да обича и тогава болката ще стане елемент от развитието, или да избяга и да се скрие от тази болка там, където я няма. Е, добре, от физическата болка може да се избяга, но как да избягаме от душевната? Човекът се опитва да направи това с помощта на алкохола, наркотиците или религиозните култове. Но една религия, която обещава само рай, става наркотик и спреш ли да го вземаш, животът ти се превръща в ад. И за да запази душевната еуфория, човек е готов да пожертва всичко — семейството си, децата си, къщата си, душевната си хармония. Това се случва и в различните секти, където любовта към Бог се заменя с комфорт и защита на душата и духа, нищо, че следва разрушаването им. Световните религии — индуизма, юдаизма, християнството и исляма проповядват друго. Независимо от това, неправилното отношение към тях, търсенето на душевни и духовни изгоди може да доведе до плачевен резултат. Колкото по-мощна е организацията, чрез която се представя една религия, колкото по-здраво тази религиозна организация се сраства с държавата, тоест с властта и парите, толкова по-големи проблеми може да имат вярващите — заради изместването на интересите от същността на религията към нейните формални прояви.

По мое мнение, религията трябва да е дистанцирана от държавата във всички свои формални прояви и да е единна с нея в любовта и в нравствеността. В западните държави религията е отделена от държавата, както е и в Русия, но в същото време от държавата са отделени моралът и нравствеността, които позволяват да се възпитат висшите прояви у човека. Сега се стигна дотам, че хората се отучиха да обичат правилно. При американците любовта се определя от парите и изгодата. При германците — от реда и дисциплината, при французите — от секса и красотата, при руснаците — от принципите и идеалите, при ортодоксалните евреи — от религиозните канони. А когато любовта зависи от нещо, тя си отива. Ние наблюдаваме последствията от това в днешния свят. Религиозните вероизповедания не могат да се обединят в любовта, нравствеността и възпитанието, единствено възможната допирна точка, а опитът да се обединят външно води до конкуренция, агресивност, отстояване на собственото право, дискредитиране на конкурентите. Ние все едно ще се обединим. Но има доброволно обединение чрез нравственост, любов и стремеж към Бог, а има и принудително, когато всичко е на границата на смъртта. Една физическа опасност, пред която са изправени всички, може да ги обедини доста добре. Колкото по-рано човечеството осъзнае мащабите на опасността, толкова повече ще нараснат шансовете ни да оцелеем.

— Вашите изследвания са много дълбоки, интересни и приложими в живота, но някои моменти в книгите ви отблъскват вярващите. Не може ли да се издадат същите тези книги без думите «карма», «реинкарнация» и други такива? Тогава към ревностните Ви читатели би се прибавила цяла една армия от дълбоко вярващи хора. Аз смятам, че целта оправдава средствата: на колко много хора още бихте могли да помогнете!

За мен честността е по-важна от популярността. Между другото, половината човечество признава понятията карма и реинкарнация. В юдаизма и исляма те също са допустими. Когато един учен се опитва да изложи изследванията си по начин, удобен на политическите и религиозните идеи, това не свършва добре. Не мога засега да потвърдя на сто процента, че прераждането на душата съществува. Но мога да говоря с голяма вероятност за него и за това, че моите изследвания го потвърждават, което ми позволява да си обясня много неща.

Относно съотношението на целта и средствата. Ако целта оправдава средствата, значи резултатът е по-важен от процеса. Когато резултатът става за нас абсолютна ценност, първо — можеш да извършиш всякакво престъпление за постигането на този резултат, и второ — пълната концентрация върху една цел не ни позволява да преминем към други, по-високи цели и по този начин спъва развитието ни. Същността на развитието е в това, че достигаме определена цел, след което виждаме и набелязваме друга. В крайна сметка, най-високата цел е съединяването с Бог. И в най-дълбоката си същност ние вече сме постигнали тази цел. И тъй като всяка цел минава на заден план и след нея излиза следващата, самият процес за постигане на Божественото е много по-важен от моментната цел. Това означава, че нравственото поведение е много по-важно от всеки резултат, колкото и да ни е нужен той.

Аз съм холерик по характер, когато бях млад си поставях цел и стигах до фанатизъм. Притисках времето, в желанието си да получа по-бърз резултат. Когато постигах целта си, ме обземаше празнота. И за да не се поддавам на безизходица и отчаяние, се хвърлях към нова цел, отново забравяйки за всичко. Но след това изведнъж осъзнах, че всъщност аз не живея, не виждам настоящето и не му обръщам внимание, защото живея само с целта си, тоест с бъдещето. Нямаше ме в настоящето, а още не бях и в бъдещето. Животът започна да помръква и да губи смисъла си. Трябваше да изкарам цели пет години по строежите на управлението за капитални ремонти, в кал и непрестанна борба за оцеляване, за да разбера и усетя, че животът е прекрасен във всяка една секунда и че най-важната цел не е пред нас, в бъдещето, а вътре в нас, и че най-важният резултат е умението да обичаме, в което душата ни непрестанно се усъвършенства.

— Има ли безизходни ситуации?

— Неотдавна изнасях лекция в една малка аудитория. Стана дума за филма «Титаник». Казах, че според мен той е патологичен и действа отрицателно върху подсъзнанието на зрителите. Помолиха ме да обясня защо. Нали филмът е за любовта, която надживява смъртта. Формално наистина е така, започнах да обяснявам аз. Но всъщност е пълно изкривяване. Да вземем една живописна картина. Тя отразява света. Но светът е триизмерен, а картината е двуизмерна. Значи, пълна идентичност не е възможна. Фотографията предава повърхностното виждане на света, а живописта чрез формата трябва да показва неговото съдържание. В съдържанието, в същността на предмета, времето е пресовано, то е свито, като в зърно. Да се определи дали художникът е бездарен, или в него има надежда, е много лесно. Бездарният копира формата на предмета, без да усеща причинно-следствените връзки. Добрият художник описва чувствата си, при него всеки предмет има вътрешен живот и взаимодейства с останалия свят. И тази верига на взаимодействие обхваща голям отрязък от време. Казано на прост език, предметите в картината на добрия художник ще са изпълнени с движение и живот. Талантливият художник чрез формата разкрива и съдържанието, но плътността на информацията при него е много по-висока. Активността на невидимите връзки между предметите също е висока. В картината на гениалния художник, в един съвсем простичък сюжет може да се види цялата история на човечеството. Всяко едно изкуство описва подсъзнанието, като използва модели на съзнанието, тоест предмети и ситуации. Във всеки талантлив филм, както и във всяка живописна творба, логиката на подсъзнанието е по-значима от съзнателния ред.

Преди около двадесет години ходех да слушам лекции в театралния институт. Бях учуден, че поемата «Евгений Онегин» всъщност е проза, а повестта «Герой на нашето време» е поезия. Оказа се, че в поетичното мислене се нарушава външната логика на нещата. За да се разбере смисълът, трябва да се опрем на чувствата. Там времето има съвсем друг ход. А в прозата времето върви последователно. Дадена ситуация логично произтича от друга. Прозата е като мравка, която пълзи по едно кълбо и се опитва да разбере къде се намира. Поезията е като пеперуда, която лети вътре в кълбото и докосва отделни негови точки. За да създаде картината, мравката трябва много точно да навърже всички малки звенца от нея. А пеперудата, тъкмо обратното — трябва да наруши логиката, за да усети какво представлява кълбото. Единият модел на мислене допълва другия.

И тъй, изкуството разкрива подсъзнанието посредством външния ход на събитията. Той може да бъде строго подреден, както е в повечето филми, а може да бъде накъсан, както е в творбите на А. Тарковски. Но събитията във всяка една кинолента се подреждат не според физическите закони, а според законите на духа. Филмът «Титаник» е построен с обратна логика. В началото има една безумна любов, после идва корабокрушението, после има трупове и накрая се появява една старица, която е изгубила всичко и заедно с един диамант изхвърля и последните си спомени.

Нашето подсъзнание би построило този филм съвсем по друг начин. Първо, щяха да бъдат забравени труповете, болката и смъртта. Второ, отначало щяха да се развият сцените с гибелта на кораба и различните проблемни ситуации. После те ще се смесят с някакви хубави спомени и с проблясъците на любовта. Тези проблясъци ще стават все повече и все по-ярки, докато накрая прераснат в големия, сияен пламък на безкрайната любов, която въпросната жена ще изживее. На практика, всяка една ситуация ни води до Бог, което означава, че всяка ситуация по същество представлява един щастлив край.

Ако хвърлим едно зърно в земята, от него ще израсне кълн, който независимо от външната си форма и логика на развитие, ще расте и живее по законите на духа, като снопче сгъстено време, скрито в зърното. Всяко събитие около нас се случва най-напред на фино ниво. Преди появата си това събитие си има своето зърно, тоест времето, в което са пресовани всички бъдещи ситуации. Затова, колкото и логичен и последователен да изглежда заобикалящият ни свят, той живее по законите на съдържанието, а не по законите на формата. Духът движи материята, както казвали в древността. Съвременните физици казват, че веществото е пространство, сгънато по определен начин. И ако материята е функция на пространството, какво представлява тогава самото пространство? Пространството е неразривно свързано с понятието за движение. Ако движението спре, пространството ще изчезне. Всяко движение предполага причина и следствие. Потенциалът между причината и следствието се нарича енергия. Понятията «движение», «енергия», «причина и следствие» са признаци на това, което ние наричаме време. Тоест, пространството е функция на времето. Ако се опитаме да си представим модела на времето, той ще прилича на кръг, пръстен или кълбо. Ние тръгваме от една точка, преминаваме по кръга и се връщаме в изходното състояние. Времето се затваря — ние се връщаме към първопричината. Колкото по-близо се намираме до материалното измерение, толкова по-голям е кръгът на времето. Колкото по-дълбоко се потапяме във фините нива, толкова по-малко става това кръгче, докато не се превърне в точка. Всяка една ситуация, независимо от радиуса, по който се развива, на фино ниво вече се е върнала в изходната си точка и стои там. По този начин се обяснява холографския строеж на Вселената. Това, което се случва по външния кръг, вече се е случило в най-малкия.

На човек, който живее с повърхностна логика и съзнание, тоест с логиката на тялото и формата, много от ситуациите му се струват безизходни. Да започнем от елементарното. Ние се раждаме и се развиваме, очакват ни младостта, красотата, чувствата, способностите, парите и кариерата. А след това бавно и необратимо започваме да губим всичко. Ситуацията изглежда безизходна и трагична. Но ако само мъничко се изместим към логиката на духа, с учудване разбираме, че душата живее и след разпадането на тялото. Тогава започваме да разбираме, че смисълът на живота не е само в укрепване на тялото и в материалното благополучие, а в богатата и изпълнена душа и тогава остаряването и смъртта не ни изглеждат толкова трагични. И колкото повече се доближаваме към постигане на съдържанието, усещайки универсалната връзка на всички събития във Вселената, толкова по-близко ни става понятието за вечността.

Милиардите ситуации се свеждат в милиони, после в хиляди и в крайна сметка — в една.

Любовта ражда времето. Времето ражда пространство. Пространството ражда материята. Развивайки се, материята увеличава броя на връзките. Всяка връзка е кодирана ситуация. Колкото по-високо е нивото на развитие на материята, толкова по-силно тя свива около себе си пространството и уплътнява времето и толкова повече реализира в себе си любовта — мястото, където материята ще се върне, събрала в себе си пространството и времето. Безизходните ситуации са като права линия без край. Във Вселената няма прави линии, защото структурата на времето е друга. Още Лобачевски дефинира правата като част от окръжност с безкраен радиус. Който смята, че в света има много безизходни ситуации, ограничава своите възможности да възприема и опознава света. На практика щастливият край вече е дошъл, той е настъпил с възникването на Вселената. Остава само да изчакаме някъде около тридесет милиарда години, за да видим как ще изглежда това на външно ниво. Най-важното е, че ние ще видим всичко това и ще участваме в него, ако не чрез формата си, то с онази малка частица от Божественото, която винаги носим вътре в себе си.

— Народът казва: «Каквото иска жената — това иска Бог» — а според вашите изследвания излиза, че далеч не всички желания на жената са хармонични. Значи ли това, че народната мъдрост не е вярна?

— От дете (сега съм на трийсет и три години) често бъркам къде е ляво и дясно. Преди да кажа дали е ляво, или дясно, трябва да помисля. С какво може да е свързано това?

Мъжът е ориентиран към реда, а жената — към хаоса. Мъжът е информация, а жената е енергия. За да се ориентира, мъжът включва съзнанието си, а жената — подсъзнанието си. Затова много често мъжът е прав по форма, а жената — по съдържание. Тоест, мъжът и жената при възприемането на света се ориентират към различни потоци на времето. На горния слой, мъжът е ориентиран към бъдещето, тоест към духовното, а жената — към материалното, тоест към чувственото. На по-дълбоко ниво мъжът се концентрира върху живота и неговата защита и управление, а жената — върху бъдещето, върху продължаването на живота. Ако жената умее да обича, тя притежава много силна интуиция. И тогава нейните объркани и непонятни желания може да носят в себе си висша логика и важен смисъл. Ако се разтворим в една ситуация, зависейки от нея, можем да проникнем в тайните на битието, а жената прави точно това. Но за да управляваме дадена ситуация, трябва да излезем извън нейните граници. Съзнанието и мисленето са свързани с живота. Излизането извън пределите на живота повишава възможността да го управляваме. Мъжът, за разлика от жената, има право да умре и трябва да е готов за смъртта. Затова той може да има системно мислене. Затова мъжете стават добри философи и управници. А за жената е съвсем нормално да живее не по система и с логика, а по интуиция и с чувства. Ако жената започне много да потиска чувствата и подсъзнанието си и да се увлича по логиката, се включва механизъм за нейното спасение, който силно затормозява логиката и съзнанието. Тогава тя започва да бърка ляво и дясно. Изводът е прост: съзнанието на жената ще работи добре, когато се проявява като вторично по отношение на подсъзнанието.

— Често чуваме: ходим по всички църкви, при всякакви баби и лечители — и нищо не помага! Болестта, каквато си е била, такава си стои! И аз вече на никого и в нищо не вярвам! Може ли да се помогне на човек в такова състояние? Какво бихте казали?

— Струва ми се, че не трябва да се бърка църквата с болницата. Ние познаваме Божественото чрез любовта, при това любов отдаваща, която ни откъсва от всичките ни пристрастия, страхове, обиди и униние. А когато човек отива на църква, за да получи там здраве, да подсили живота си и да подобри съдбата си, значи отношението му към църквата е потребителско.

Човек, който иска само да получава, и не иска нищо да дава, е неизлечим. Вземащият е зависим. Зависимият е обидчив. Обиденият боледува. Съществува уникално знание, дадено на хората от Исус Христос. Съществува и нашият примитивен, потребителски мироглед, който се опитва да приспособи християнството за своите нужди. През Средните векове в Католическата църква съществувала така наречената индулгенция — опрощаване на бъдещите грехове срещу заплащане. Това е извращение на истинската същност на християнството.

Истината съществува, но съществува и нейното извратено възприемане. Христос е лекувал, защото можел да събуди в хората любовта. Без любов няма прошка и изкупление на греховете. Вярата помага на любовта, като премахва страховете, съмненията и критиката. А тъкмо стремежът да получим всичко от Бог, без да се потрудим сами, е победа на човешкото над Божественото. Ако един култов служител поддържа такава тенденция, религията умира по съдържание, макар и да съществува още известно време като форма.

Това неправилно тълкуване на християнството се усилва в доктрината на комунизма — «От всекиго — според възможностите, всекиму — според потребностите». Пикантната подробност тук е, че при повечето хора потребностите са много повече от способностите, тоест готовността им да работят, да произвеждат и да дават. По тази причина идеите на комунизма се усладиха на огромно множество хора, а резултатите им се оказаха страшни. От дете знаех, че медицината в Съветския Съюз е напълно безплатна, после разбрах, че това е лъжа. Просто човек си плаща не директно, а през джоба на държавата, откъдето повечето се разграбва. И все пак някои комунистически идеи като тези за единението, нравственото общество, вниманието към децата и културата, неизбежно ще се реализират.

Аз дори смятам, че те изобщо не са комунистически идеи, а проява на общия стремеж към любовта и единството.

Заради недоразвитостта на формата, методите за постигане на целите бяха ужасяващи. Справедливото и щастливо общество е здраво общество. А здравето на всеки един човек, на първо място, е неговото душевно здраве, неговата изпълненост с любов. Значи, ако искаме да построим светлото бъдеще, най-напред трябва да сме наясно от какви хора ще се състои то. Как да постигнем това, всеки човек да има здрава душа? Как да се променим към по-добро? Ако човек не иска да се променя, макар че иска здраве и благополучие, той може да ходи по църкви, лечители и врачки колкото си иска, докато не разбере едно много просто нещо — че ако сам не помогне на себе си и на душата си, никой не може да му помогне. И най-добрата и ефективна помощ в случая ще бъдат болестите и нещастията, които ще го насочват към истината.

— Омъжена съм, но не мога да престана да мисля за един друг мъж. Само след молитва към Дева Мария тези мисли изчезват. Какво да направя, за да живея в семейството си с любов и да не мисля за другия?

— Колкото по-силно душата е привързана към човешкото щастие, толкова по-бързо любовта се превръща в привързаност, а силната привързаност започва да убива любимия човек. И тогава, за да бъдат спасени съпругът и децата, подсъзнанието на жената се насочва към друг мъж. Избухва силно чувство. Но чувството към другия мъж е съпроводено с много проблеми, унижение, дискомфорт и т. н. Това в някаква степен лекува жената и намалява привързаността ѝ към основните ценности.

Бесплатный фрагмент закончился.
Купите книгу, чтобы продолжить чтение.