электронная
400
18+
Диагностика на кармата

Бесплатный фрагмент - Диагностика на кармата

Книга 7. Преодоляване на чувственото щастие

Объем:
254 стр.
Возрастное ограничение:
18+
ISBN:
978-5-4483-3759-8

18+

Книга предназначена
для читателей старше 18 лет

Въведение

Лятото на 1999 година. Ваканция. Почивам със семейството си на юг. Днес се събудих рано, около седем часа сутринта. Намираме се близо до морето. Обичам да ставам рано сутрин и да се къпя в спокойната и хладна вода. Всичко наоколо е отпуснато и неподвижно, чува се само пеенето на птиците. Без да бързам, се спускам към водата, и изведнъж ушите ми долавят някакъв страничен звук. Хрущят коленете ми. «Лечител на почивка! — мисля си иронично. — Кой да ме излекува сега мен?» Влизам във водата, гмуркам се и всичко остава на втори план. Петнадесет минути плувам бавно в тюркоазеносинята вода, след това излизам на брега и се оставям да ме галят утринните лъчи на щедрото слънце.

«Да направим равносметка — мисля си, гледайки безкрайната морска шир. — Занимавам се с изследвания около десет години, но и досега не съм успял да променя себе си.» Както всички хора, аз също имам проблеми със здравето. По-рано си мислех, че опитният автомобилен състезател не трябва да има проблеми за разлика от начинаещия шофьор. След това разбрах, че винаги ще има проблеми, защото състезателят кара със скорост, съответстваща на майсторството му. Моите претоварвания вредят на здравето ми, но и ми позволяват да изляза на ново ниво на съзнание.

Досега не съм решил два проблема:

— осъждането на хората, неприемането на травмиращи ситуации, обидата към съдбата, тоест темата за възгордяването;

— темата за ревността.

Какво означава всичко това? Камъните в бъбреците — това е осъждане на хората, неприемане на травмиращите ситуации, обида на съдбата, тоест възгордяване. Всичко останало е темата за ревността. Тези два проблема и досега не съм решил. Знам, че съм ревнив. По-рано ревнивостта ми беше на границата на патологията. Сега съм друг човек. Страхът от възможно предателство и измяна обаче и досега ме преследва. И обидите си не преодолявам веднага. В характера ми си останаха раздразнителността и повишената взискателност към хората. Периодично ме обземат пристъпи на униние. Част от тях идват от децата ми, но има и вътрешни, мои проблеми. Някакви основи на човешкото щастие са се срастнали с моето аз.

За да мога да се разгранича от тях, трябва да приема тяхната дестабилизация или загуба и да удържа Божествената любов в душата си. Едва тогава става разслояване на съзнанието: ето, това е моето Божествено аз, а това е човешкият слой. Това е първата крачка към свободата и независимостта. Ако не си удържал любовта, продължаваш както преди да се отъждествяваш с живота си, с волята си, с желанията си, със съзнанието си. Тогава всяка дестабилизация поражда омраза, униние, страх и съжаление, а след това и разпадане на онова, с което се е срастнало нашето Божествено аз. Стареенето, вероятно, е най-мащабната схема за откъсване от човешкото. Лошо е, когато свикваме със стареенето. С него трябва да се борим и същевременно да го приемаме. Да го приемем означава да запазваме Божествената любов по време на разпада. Вътрешно отказвайки се от човешкото, концентрирайки се върху корените си, върху Божествената любов, външно трябва да се грижим за него, тъй като развиващото се човешко ни помага да изпитваме по-голям стремеж към Божественото.

Колкото по-големи са стволът и короната, толкова по-силни трябва да са корените. Старостта представлява постепенно подрязване на клоните, а смъртта е отсичане на ствола до дънер. Когато корените отслабват, тази процедура е необходима. Как да се увеличи силата на корените? Периодичното подрязване на клоните, тоест усмиряването на желанията ни, на живота, ограничаването на съдбата, дават после изблик на жизнени сили, но не решават проблемите цялостно. Защо корените изтощават запасите си? На този въпрос нямам отговор. Засега знам само едно: имам проблеми на физическо ниво и има нещо, което ги поражда — недоволството от несъвършенството на другите, раздразнителността, страхът, унинието, осъждането. Мога за няколко месеца да се превключа на абсолютна работа върху себе си и да се опитам да променя чувствата си. Но тогава ще стане същото, както в народната медицина — заболяло те нещо, пиеш отвара от някаква билка и болката отминава. Тъй като причината за болката не е известна, а значи не е и отстранена, всичко това може да се прояви по друго време и на друго място. Моята система преди всичко е насочена не към излекуване, а към разбиране на причините за болестта. Агресивните емоции не са причина, а междинно звено. Когато нашето Божествено аз се затъмнява от човешкото щастие и започва да се сраства с някакви негови аспекти, тогава се появява агресията. А това значи, че истински можем да оздравеем само когато преминем по всички стъпала на човешкото, а после да го загубим за известно време и да усетим своето Божествено аз като единствена и вечна реалност. След това пак ще се върнем в нашето човешко, но вече няма да се срастваме с него и да зависим от него.

И така, темата за ревността, която така и не затворих, включва и неумението правилно да се отнасяме към хората, зависимостта от отношенията. Ревността прелива във възгордяване и обратно. Някъде на тънък план те се съединяват в едно цяло. Един от най-опасните признаци е неправилното ми поведение, когато приемам пациенти. Там аз излизам на най-дълбоки нива, за да помогна да се пресекат източниците на агресия. Ако пациентът дойде на преглед при мен и се съмнява или го обземат амбиции, или се обижда, прегледът трябва незабавно да бъде прекратен, тъй като това е опасно за него. При тези ускорения, които настъпват, десетки и стотици пъти се усилват промените в положителна или отрицателна посока. Аз се оказах заложник на собствената си система. Не само ускоряването на всички процеси, но и други ефекти стават извън моята воля. Това значи, че всичко негативно в мен също се ускорява стотици пъти.

Дразня се, когато хората не ме разбират, когато човек не осъзнава каква опасност е надвиснала над него и не използва възможностите си. Когато приемам пациенти, би трябвало да забравя за човешкото, а това някак си при мен не става. Има зависимост от основите.

Освен това основите на човешкото щастие трябва да бъдат по някакъв начин хармонично свързани, а при мен се получава някакво кълбо: съзнание, воля, желания, живот. Всичко това би следвало да се сведе до нещо единно: до материя, пространство и време. Засега не се получава красиво. Вярно, вече има разбиране за трите слоя на човешкото щастие, за трите равнища. Материалното, което е свързано с тялото. Духовното, което е свързано с нашето съзнание и пространството. И последното равнище, което е свързано с душата, тук има явна връзка с времето.

И така, тялото е материя, духът — пространство, душата — време. Провеждайки изследванията си, аз се убедих, че мисълта се ражда от емоцията. Без емоция съществуването ѝ е просто невъзможно. Емоцията се обобщава, преобразува се и се появява мисъл.

Това, което наричам «ценности на душата», е свързано с нашите чувства и тук има все още много неясни неща. Зависимостта от материалните, телесните блага е разбираема, зависимостта от духовните аспекти, тоест способностите и интелекта — тук също всичко е разбираемо. Как обаче да се опише зависимостта от душата, защото се оказва, че за душата също можеш да се вкопчиш? С какво са свързани нашите емоции, как се проявяват те? В основата им се намират базисните емоции, тоест инстинктите. Всички инстинкти по принцип се свеждат до два: първият — възникване, поддържане и продължаване на живота, и вторият инстинкт — управление. Зависимостта от първия поражда ревност, а от втория — възгордяване. По принцип управлението също е насочено към защита на живота, особено в стратегическите аспекти. Получава се, че желанието да се продължи живота е една от основните ни емоции. Но какво са емоциите? По този въпрос има десетки теории, но все още няма единно мнение на учените. Защо? Учените твърде пряко свързват емоциите с тялото и с мозъка на човека. Не си ял навреме — възниква емоция на глад. Ударил си се силно — възниква емоция на болка. Избегнал си опасността и си похапнал — възниква емоция на удоволствие. Въвели са електроди в мозъка ти и започват да дразнят отделни негови центрове — възникват периодични емоции на страх, гняв или удоволствие. Изводът е прост и ясен: всяка емоция се поражда от материалния обект и зависи от него. Сама по себе си емоцията не е материална. Тя прилича на светлината. Има обект — има емоция. Изчезва обектът — изчезва емоцията. Но за разлика от светлината тя изчезва веднага. Източната философия обаче свидетелства за обратното. Емоцията може да съществува и след разпадането на обекта. Целият емоционален комплекс, наричан душа, съществува и след смъртта. Това значи, че цялата съвременна наука, която твърди, че емоцията е вторична, претърпява крах, когато се сблъска с източните мистични учения и религии. Тялото е вторично, а душата е първична. Но ако тялото се ражда от душата, ако емоциите създават тялото, това означава, че духът създава материята и значи всички постановки на източните философии са верни. Ще бъдат верни, в случай че бъдат потвърдени от реални събития. Най-интересното е, че се потвърждават. Както и да се опитва науката да премълчава и да не обръща внимание на хилядите факти, реалността упорито се налага. Така че все пак кое е първичното — тялото или емоциите, духът или материята?

Връщам се към собствения си опит. Когато учех основите на медицинската диагностика с помощта на екстрасензориката, групата ни изхождаше от следната теоретична постановка:

«Около всеки орган има индивидуално поле, а около тялото на човека има общо поле. Всички промени на физическо ниво водят след себе си промени на полевите структури. Нещо повече, болестта в един орган може да съществува много преди да бъде открита от скенер или компютърна томография. И полето съответно реагира много по-рано. По-ранното откриване на болестта е възможност тя да бъде излекувана в началото ѝ, когато все още не е набрала опасна инерция.»

Аз достатъчно дълго се тренирах в областта на диагностиката и постигнах прилични резултати. Имам една характерна особеност — никога не спирам по средата на пътя. Ако се занимавам с някакъв проблем, трябва да стигна до края, при това времето няма значение. Това първо. Второ, не съм се съмнявал, че трябва да съществува обратната зависимост — тялото да зависи от емоциите. Излизах на все по-тънки слоеве на полетата и след няколко години търсене този преход завърши.

Убедих се, че съществуват полеви структури, които зависят от тялото, а има и по-тънки слоеве, където тялото на свой ред зависи от полето. След това видях, че деформациите на полето, които водят до болести, са неразривно свързани с агресивните емоции. След това разбрах, че това, което наричаме емоция, и това, което наричаме полева структура, е всъщност едно и също. Оказа се, че нашите емоции действително са свързани с тялото и зависят от него. Свързани са обаче непряко, това първо, а на второ място, свързани са на повърхностното си равнище. По-дълбоките, мащабните слоеве на емоциите, които учените в началото наричаха подсъзнание, а после — свръхсъзнание, обратно, управляват тялото. Но между тях има ясно изразена връзка и взаимодействие. Когато тялото се разрушава, основните полеви структури на тънък план си остават и водят независимо съществуване.

Въпросът е защо? Отговорът е прост — животът първоначално е възникнал на полево равнище като единно същество в цялата Вселена. Затова емоциите, които изпитва всяко живо същество, имат повърхностен слой, свързан непосредствено с обвивката му, и дълбочинен слой, който е свързан вече с живота като единно живо същество във Вселената. При цялото многообразие на живите същества във Вселената, на най-тънък план всички те продължават да си остават единно същество. Защо, ако това същество е било в миналото, неговите емоции, тоест полето му, продължава да съществува и сега? Ето отговорът. Вселената е холографско същество не само в пространството, но и във времето. Полето се разпростира около обекта не само в пространството, но и във времето. На голямо разстояние от обекта можем да почувстваме полето му, но да не виждаме него самия. Същото става и с отдалечаването във времето. Това означава, че и твърденията на западната материалистична наука, и твърденията на религиозните, мистични и философски течения са еднакво верни. Емоцията зависи от обекта, обектът зависи от емоцията. Явленията на хипнозата са необясними за западната наука, защото при хипнозата, ако наложената установка е проникнала на достатъчно дълбок слой емоции, веднага се забелязва как емоцията излиза от контрола и зависимостта на тялото и започва да командва тялото и свързаното с него съзнание. След като емоцията е пространствено-полева структура, значи тя определя всички събития, които стават в това пространство. Естествената емоция не е повърхностна, а свръхдълбочинна. Като специалист по свръхдълбочинните емоции аз виждам как всичко, което се случва с един човек, напълно зависи от неговото дълбочинно емоционално състояние.

Значи, за да се промени околният свят и това, което става в него, трябва да промениш себе си, първоначално повърхностно, а след това вътрешно. Но за да можеш да въздействаш на своите свръхдълбочинни емоции и чрез тях — на целия свят, трябва да знаеш как да въздействаш, откъде да тръгнеш. За това е необходимо да имаш правилен мироглед, а мирогледът се определя преди всичко от нашите цели. Неправилният мироглед създава неправилни емоции. Повърхностният слой на емоциите въздейства върху свръхдълбочинния, а след това се стига или до разпадане, или до развитие. Нека обаче да не уморявам читателя с моите размисли и да се върнем отново към основите на човешкото щастие.

И така, основните ценности са сведени до няколко групи. Когато стигам до някакъв предел, обикновено един от елементите започва да се разклаща и да излиза извън контрол. В тази ситуация стана същото. Периодично преглеждайки вкопчването във волята, желанията, живота и съзнанието, забелязах при диагностиката, че един от параметрите започна да се държи непредсказуемо. Това беше темата за желанията. Навсякъде вкопчването бе минимално, а тук се получаваха непредсказуеми взривове от зависимост, тоест излезе, че желанията зависят от живота, волята и съзнанието. При мен обаче желанията бяха отделна тема. Вече писах, че трябва само да пожелая нещо и всичките ми желания се провалят. При това отбелязах една странна тенденция. Блокирането не зависеше от мащаба на желанието ми. Ако исках да бера гъби, те изчезваха в цялата област. Ако тръгвах нанякъде, разчитайки на добро време, там започваше да вали, независимо от прогнозите. Диктувам тези редове през 2001 година. Днес е тридесет и първи май, последният ден от първата пролет на третото хилядолетие, и темата за желанията при мен явно не е закрита.

В края на април се договорихме с приятели, че може да отидем да ловим риба в Астрахан. Щом ми се прииска, вече със сигурност знаех, че ще има проблеми. Там, в Астрахан, е поръчан катер, с който да излезем в морето да ловим риба. Готови са и колите за пътуване към по-далечни езера, пълни с риба. Разработени са маршрутите, хората са готови. Чувствам, че завися от желанието си, но се опитвам да се успокоя — е, няма пък да изчезне цялата риба в Астрахан. Стана ми интересно как ще се обърне природата, за да прекърши желанията ми. Най-вероятното беше по някаква причина да не мога да отида за риба. Добре би било поне да остана жив при всичко това, защото кой знае с какви сили ще започнат да ме спират. Всичко се реши просто и красиво. Когато пристигнахме в Астрахан, посрещачите ни вдигнаха рамене: «Преди идването ви два дни поред валя дъжд, истински потоп. Катерът излезе в морето и заседна някъде, а всички пътища са кални и е невъзможно да се стигне до езерата.» Така че като краен резултат ние пихме бира и ядохме сушена риба. Но когато вече се бях отказал от всичко, все пак успях да половя малко риба. До града минаваше някаква рекичка, по която рибата се качваше, за да хвърли хайвера си. Целият бряг беше претъпкан с рибари. Имаше слънце, времето беше разкошно. Хванах двайсетина рибки и бях във възторг.

Но да се върнем към събитията от 1999 година. За мен те бяха много поучителни. Преди всичко това беше свързано с пътуването ми до Париж. Изпращането на второто хилядолетие. Един от най-големите празници в историята на човечеството. Всички се обединяват в единен порив, независимо от националността си. Ние с жена ми решихме да посрещнем католическата Коледа в Париж и преди Нова година да се върнем. Колкото по-добре си представяш бъдещето, толкова по-бързо ти се иска от настоящето да се преместиш там. Тогава не знаех, че мечтата за бъдещето, която преминава в желание да се преместиш там, представлява нарушаване на висшите закони и е програма за унищожаване на настоящето. В какво е смисълът на живота? В постигане на Божественото. Затова е необходимо да свиеш времето, а то се свива с емоция. Във всяка емоция причината се доближава плътно до следствието, бъдещето — до настоящето. Затова човек е истински щастлив, когато върви към целта си, а не когато я е постигнал. Целта е постигната, слоят на времето се е свил. Следва пулсация, избухват нови по-далечни цели и отново се появява стремеж към тях.

Когато се отказваме от настоящето заради бъдещето, се разрушават и бъдещето, и настоящето. Разрушаването при мен започна от първите моменти на пътуването. Отначало се изясни, че полет дотам има само една компания — нехаресваната от мен KLM. След това имаше прехвърляне в Амстердам. Там седяхме на течение, хванахме австралийски грип и като стигнахме в Париж, вече бяхме болни. Грипът удря именно по желанията. Трябва да се разглежда града, а не ти се иска нищо да правиш. Едва изкарахме два дни. Преди самата Коледа тръгнахме да се разхождаме из Париж, качихме се на Монмартър, където духаше студен, пронизващ вятър. Разхождахме се из Монмартър, а палтенцето ми изобщо не ме защитаваше от студа. За да се стоплим, влязохме в катедралата Сакре Кьор. В центъра на храма седяха богомолци и не се препоръчваше на зяпачи да ходят там. Състоянието ми беше отвратително. Помислих си, че ще трябва пак да изляза на студената улица и веднага започна да ме тресе. «Нищо лошо няма в това да умра тук — мислех си, като въртях глава и оглеждах високите стени на катедралата. — А иначе сега ще изляза, ще получа възпаление на белите дробове и сигурно още нещо.» Всичките ми мечти и желания ми се сториха в този момент смешни и нищожни. Не ги привличах, обратното, отблъсквах всичките си мисли, всички свои планове и желания. Малко по малко отвратителното ми състояние някак си премина. Излязох на улицата и изведнъж забелязах изненадваща промяна. Вървяхме, брулени от леден вятър, а на мен изобщо не ми беше студено. След това се разхождахме по уличките на Монмартър и сякаш бях облякъл грейка. Всичките ми мечти, страхове, недоволства и отчаяние бяха изчезнали някъде! За да придобиеш Божественото, трябва за известно време да загубиш човешкото. И ако не пречим на душата си да усети Божествената любов, тя ни изпълва с енергия, живот и всичко останало.

Това състояние формулирах по следния начин: не си пречи да бъдеш щастлив. Със своите страхове, униние и обиди ние постоянно мачкаме щастието си, а след това се чудим защо го нямаме. По-късно намерих думите, които можех да кажа на една пациентка, която безуспешно се бореше с ревността.

За жената една от главните съставни части на щастието е общуването с любимия човек. Смъртта на близък човек, измяната, предателството или обидата са практически непреодолими, ако няма друга опорна точка. Но ние се опираме емоционално. За да се формира емоцията, първичните усещания трябва да се повторят няколкостотин пъти. Ако сте разбрали, че любимият човек ви е изменил или предал, и в този момент започнете да се молите и да прощавате, бъдете сигурни, че нищо няма да се получи и че вашата душа по инерция ще продължи да излъчва омраза, осъждане или униние. Но ако вие, в момент на каквато и да е най-дребна обида от мъжа си, започнете да забравяте за него и за обидите, като се устремявате към Бог, и в момент на всякакви тревожни мисли, страхове и униние постъпвате по същия начин, ще мине известно време и вие реално ще почувствате колко важна е за нас онази вечна любов, която носим в себе си и без която е невъзможно да живеем. Тогава вече ще бъдете защитени завинаги. Това щастие никой не може да ви го отнеме. И трябва да не губите време, а да използвате всяка възможна ситуация, за да го постигнете.

И така, в момент на обида да престанеш вътрешно да се защитаваш, да се страхуваш и да съжаляваш. Да забравиш за всичко и да се опиташ да усетиш любов към Бог. Париж през 1999 година беше необикновен. Времето преди Коледа беше добро. На следващия ден изведнъж, сякаш с махване на вълшебна пръчица, то се развали. И продължи да се разваля с всеки изминал ден. По-късно разбрах за какво става дума. Емоциите на големи групи хора влияят и върху времето, и върху всичко, което се случва. До Коледа всички парижани и пристигналите там гости подсъзнателно се бяха ориентирали към Божественото. След това стремежите на всички рязко бяха преминали към човешкото: радост, веселие, ядене, празник. Замърсяването на душата веднага бе довело до промяна на околния свят и бе започнало блокиране на повишаващата се зависимост от човешкото. Колкото бях мечтал да отида в Париж, толкова след няколко дни мечтаех да отлетя оттам. Трябваше всичките тези дни да лежа, а някак си не се получаваше. Жена ми не излизаше от хотелската стая, а аз се мотаех из Париж, като уж вършех нещо. «Само това липсваше, окончателно да се разболея и да лежа тук на Нова година!» — мислех си. Изглежда много ми се е искало да отлетя. На двадесет и осми декември станахме сутринта и отидохме на летището. И там започна нещо като края на света. Вятърът огъваше дебели дървета и ги чупеше. Най-силните му пориви започнаха точно когато влязохме в сградата на летището. Вятърът разтваряше вратите и вътре в сградата на летището падаха разни предмети. Няколко пъти угасва тока. Аз крачех напред-назад, очаквайки информация за полета, и разбирах, че самолетът този ден няма да излети. Беше ме обхванала огромна слабост, температурата ми взе да се покачва, по гърба ми потече студена пот. «Ех, да можех сега да си полежа и нищо да не правя!» — мечтаех си. Отмениха полета и се върнахме обратно. Пътувахме, като заобикаляхме изтръгнати дървета и обърнати рекламни табла. По пътя се търкаляха разхвърляни предмети и боклуци. На другата сутрин все пак излетяхме. Преди отпътуването ми се искаше да си взема душ, но знаех, че не бива да го правя, тъй като температурата ми ще се вдигне и едва ли ще мога да пътувам. След пристигането си в Питер взех душ и само половин час по-късно температурата ми се вдигна до над четиридесет градуса. Това беше интересно състояние. Всяко желание предизвикваше болка и отвращение. Беше около два часа през нощта. Лежах и не можех нищо да правя — нито да мисля, нито да искам, нито да лежа, нито да спя. «На ти разходка до Париж!» — мислех си.

От това състояние ме откъсна едно телефонно позвъняване. Някакъв мъж звънеше от Киев. Не знам как бе намерил домашния ми телефон, но кой знае защо бе решил да звъни посред нощ.

— Вярно ли е, че Лазарев е умрял? — попита ме той.

— Не бързайте! — отговорих. — Засега само боледува. Мъжът се зарадва:

— Е, слава Богу, а то всички разправят, че бил умрял!

Лежах и си припомнях парижките събития. В тях имаше някаква загадка. Това не беше най-силният ураган, но точно той изтръгна от корените четири хиляди дървета във Версай. Най-силният удар бе нанесен по богатите райони. Дотогава ураганите практически не бяха навреждали на нито едно дърво. Спомних си своите думи, когато пътувахме из Париж. Сега човечеството прилича на дърво с могъщ ствол, огромна корона и много слаби корени. Не ни остава време да мислим за тях. А вечерта преди да започне ураганът, докато седях с компания, казах: «Ние се опиваме от благополучието си и се смятаме за защитени. Това е илюзия. Ние сме едни мънички буболечки в сравнение с природата, особено когато забравяме за корените си.»

Защо все пак ураганът така точно удари местата, където най-пищно се празнуваше посрещането на новото хилядолетие, а именно Париж? Между другото, часовниците, които отброяваха времето, останало до новото хилядолетие, се повредиха и през последните часове не показваха нищо. Навярно и това не бе случайно.

Опитвах се да диагностицирам не само себе си, но и групи хора и постепенно се създаде интересен модел. На тънък план сега цялото човечество става единно цяло. Този процес върви вече около тридесет години. Той трябва да стане реален към 2002 година. Тоест, ако преди емоциите на всички хора един спрямо друг са били хаотични, от 2002 година ще започнат да се подреждат в една посока. Ако тази посока е неправилна, тоест, ако влезе в противоречие със законите на природата, може да започне блокиране, което да се изрази като поредица от катаклизми, епидемии, конфликти и така нататък. И първото звънче, предупреждаващо за възможните настъпващи събития, изглежда прозвъня в Париж. Лично за мен това беше сигнал, че темата за желанията е много по-сериозна, отколкото съм очаквал, и че решаването на този проблем би помогнало на много хора.

И така, как да се преодолее зависимостта от желанията? Да не желаеш нищо, да се откажеш от желанията? Будизъм? Това не е изход. Освен това желанията са многобройни. Кои от тях са главни, и кои — второстепенни? Трябва всички те да бъдат обобщени, да се стигне до основите им и да се направи опит да се преодолее зависимостта от тези основи. Достатъчно дълго си блъсках главата, опитвайки се да определя кое желание е по-важно. И постепенно всичко дойде на мястото си. Оказа се, че всички наши желания се свеждат до възникването и продължаването на живота. А това е свързано със сексуалните чувства. В сексуалното влечение се крие желание да се продължи живота, тоест да имаш деца, да общуваш с любим човек, да създадеш семейство и всички следващи звена на развитието и укрепването на живота. Значи зависимостта от сексуалното желание поражда зависимост от всички желания изобщо. Един от главните елементи на чувственото щастие е сексуалното желание, което има за цел и продължаването на живота. На тънък план храненето и сексът изглеждат еднакво. Значи и зависимостта от храненето образува поредица от зависимости и проблеми. Умението да се сдържа в храненето и секса позволява на човек да премахне корените на агресията. Получава се, че всички наши желания в основата си са сексуални. И главната енергия се крие в първичното сексуално желание. Между другото, и според индийската философия е така.

Очевидно Фройд е бил прав, когато е свързвал всичко със сексуалните инстинкти. Сега вече стават разбираеми библейските закони. Опиянението от храната и секса поражда подсъзнателна зависимост от основите на човешкото щастие и след известно време се проявява в болести, хомосексуализъм, наркомания, шизофрения, безплодие и така нататък.

Пре-любодеянието е деяние, което се поставя пред любовта.

Когато нашите желания стават цел и се поставят пред любовта, в този момент ние посяваме зародишите на бъдещи нещастия, болести и загуби. И трябва да се каже, че западният свят е твърде преуспял в обожествяването на секса и храната, въпреки че в Библията се говори за строго ограничаване и в двете.

Продължавайки изследванията си, след няколко месеца направих за себе си едно малко откритие. Разбрах, че първородният грях на Адам и Ева е обожествяването на желанията. Защо са започнали да се срамуват? Защото са почувствали своята сексуалност. Защо именно змията е станала изкусителка? За човека змията винаги е била невидима опасност. Библията не бива да се чете буквално. Притчата за Адам и Ева иносказателно ни напомня, че опасността от възвеличаване на сексуалните желания е невидима, тя е незабележима, поради което е още по-опасна. И всеки от нас носи в себе си този първороден грях — изкушението да се поставят желанието и живота над любовта към Бог. Дълго време не разбирах същността на онзи момент в Библията, където Бог казва, че децата ще се раждат в мъки. Оказва се, че когато ражда дете, в жената се извършва огромна концентрация върху живота и продължаването му. И ако жената има силна зависимост от желанията си, тази зависимост, увеличена, се предава на детето и то след това може да боледува и да умре, тоест да загуби желанията и живота си. Затова радостта от раждането трябва да бъде помрачена от болка. Това спасява здравето и живота на детето, особено ако майката се отнася правилно към изчистването чрез болка.

За мен преди беше тайна защо деца, родени във вода или под упойка, при цялото им външно благополучие, често имат деформация на структурите, свързани с живота и желанията. Сега всичко ми стана ясно. Обезболяващи хапчета може да взема здрав човек, на болен те са противопоказни. По друг начин погледнах отношенията между мъжа и жената. За да родим здраво дете, всички ние трябва да преодолеем в себе си първородния грях, тоест да усетим, че любовта към Бог е по-важна от живота, желанията и продължаването на семейството, особено за жената, на която ѝ предстои да роди. И доколкото жената може да запази любовта си към Бог в момент на унизяване на желанията и живота, доколкото е готова да прости и да запази любовта си към онзи, който я е обидил, разбирайки, че той няма нищо общо, че чрез него ѝ се помага да преодолее първородния грях и да усети любовта към Бог като висше щастие, дотолкова ще ѝ се позволи децата ѝ да бъдат здрави и щастливи.

Тези редове диктувам на първи юни 2001 година. Първият ден от първото лято на новото хилядолетие. Между другото, през прозореца се вижда, че навън времето е прекрасно и грее слънце. Спомням си неотдавнашен разговор с един мой пациент.

— Една моя позната — разказваше ми той — започна любовна връзка. Мислеше си, че е любов, а се оказа страст. Вероятно не е случайно това, че по-късно той излезе наркоман. Може би те много преди това са се срещнали на тънък план и нейното обожествяване на желанията се е предало на него и го е превърнало в наркоман. Работата обаче не е в това. След известно време му откриха хепатит С, който се предава по полов път. Тя дойде при мен — каза този млад човек — и ме попита: «Какво да правя?» Тъй като беше чела вашите книги, присъствала бе и на лекциите ви, казах ѝ, че единственият ѝ шанс е да се моли и да се опита да се промени. Тя започна да се моли и на следващия ден наркоманът попадна в реанимацията. Жената дойде при мен напълно объркана. Аз, помнейки лекциите ви, ѝ казах, че вече няма връщане назад — да продължава да се моли, както и вие казвахте в лекциите си, че за нея сексуалното удоволствие е начин да придобиеш в себе си Божественото. И отношенията с друг човек и любовта към него, както за него, така и за нея, са само възможност да се усети любовта към Бог. Три дни по-късно той дойде в съзнание и го преместиха от реанимацията в клиниката, а след една седмица го изписаха. Преди това му направиха изследвания. Хепатитът някак си беше изчезнал. Мина месец и половина. Пак му направиха изследвания. Лекарите вдигат рамене: «Не знаем защо, но вие нямате хепатит С».

«Много жени не подозират — мислех си — за последиците от своята повишена сексуалност и от неумението да укротят желанията си.» Едва бях стигнал до тази тема и трябваше да направя диагноза на една пациентка, която по някакво чудо бе останала жива. Преди това често бях виждал любовни триъгълници като резултат от пречистване на душите, тъй като всичко това все пак е пречистване и унижение за всички. В този случай жената имаше чисто сексуално увлечение. Мислеше си — да изневери ли на мъжа си, или не? Според моята диагностика излизаше, че тази изневяра може да доведе до гибелта на децата ѝ. За мен лично този поврат бе напълно неочакван. Във всички книги, списания и анекдоти се пише много за изневери. Оказва се, че ако жената има в подсъзнанието си повишена зависимост от сексуалните желания, честото сексуално удоволствие може да засили десетки пъти тази зависимост. И в децата след това желанията започват активно да консумират любовта. След това за спасяването на душата се включват защитни механизми. За да се спаси съдържанието, започва да се разрушава формата. Тогава при децата се нарушава здравето, личният живот, не могат да се осъществят никакви техни желания, отслабват сексуалните функции, появява се фригидност и импотентност, може да настъпи безплодие. Колкото енергията на желанията ни позволява да се развиваме, толкова зависимостта от тях започва да ни убива.

Много често възпитаваме и себе си, и децата си неправилно: или се отдаваме на всяко желание, или обратното — стараем се да стъпчем всяко желание. Правилното възпитание се състои в това, да се помогне на детето да усети Божествената любов, от която се пораждат всички желания. Да се помага и при развитието на желанията, като постоянно се подчертава тяхната вторичност и периодично се ограничават. Тоест сексуалността сама по себе си не е грях. Грехът е постъпка, извършена не под ръководството на Божествената любов, а заради някаква човешка ценност. Придобиването на Божественото се постига не чрез унищожаване на сексуалността, а чрез използването ѝ за натрупване на Божествената любов и чрез постоянното преодоляване на зависимостта от нея. Ако любовта може да бъде сравнена с конник, то желанието прилича на кон. Конникът трябва да възседне коня и да го управлява. Ако конят се опита да яхне конника или препусне диво, нищо добро няма да излезе.

В изследванията си вървях по следния път. Изкачвам се на някакво стъпало, а след това започват проблеми. Трябва да разгледам всички ситуации и да се науча да преодолявам зависимостта от конкретен аспект. Едва тогава имам право да се изкача на следващото стъпало. Аз вървях все по-напред, а възникваха все нови и нови равнища на зависимост. Сега, когато сериозно се заех с темата за желанията като една от основите на човешкото щастие, с радост видях, че съм се приближил вече до основите на човешкото, което в Библията е наречено «първороден грях на Адам и Ева». Значи може да се надявам на определено приключване на системата. Многогодишната работа, от която постоянно изскачаха все нови и нови междинни звена, започна качествено да приключва, което значи, че може да се излезе на нови интересни и по-мащабни равнища.

Преглед

Аз започнах с ранна диагностика. Болестта трябва да се види, преди да е натрупала инерция, да се разпознае в момента, в който едва се формира. Ултразвуковите изследвания и компютърната томография дават само органичните признаци. Това е прекалено грубо равнище. Китайската акупунтурна диагностика и изследванията на Фол позволяват да се определи нарушаването на функциите. Но за мен и това беше повърхностно равнище, и то възникваше твърде късно. Излизането на ниво кармични структури позволява много години предварително да се определи бъдещата болест. Анализът на полето дава възможност да се прогнозира бъдещата болест и самата възможност за появата ѝ. Като видях колко неразривно са свързани кармичните структури със съдбата, характера и мирогледа на човека, разбрах, че могат да се правят точни прогнози, изхождайки от поведението, мирогледа и характера на човека. С напредване на личното ни развитие стойността на правилния мироглед нараства. Тъй като при мен самия скоростта на всички процеси е висока, времето между неправилния възглед върху света и последствията му се съкращава до минимум. Колкото и хармоничен да е един човек, неправилният мироглед рано или късно ще убие него или децата му. Ето защо е толкова важно в днешно време да се развива стратегическото мислене, което се насажда у човека от световните религии. Правилното отношение към света се изработва доста мъчително, особено когато емоциите ни теглят в друга посока. И ето, сега пред мен седи пациент, който има на пръв поглед много дребен проблем. Предложил на приятелката си пътуване в чужбина. Започнали да обсъждат подробностите за това пътуване. Известно време след това го заболели бъбреците.

— Тъй като бях чел вашите книги и бях при вас на преглед, разбрах, че тези два момента са свързани и не мога да се освободя от усещането за опасност.

— Ще погледна и ще ви разказвам поред всичко — предлагам му аз. — Приятелката ви има огромна зависимост от чувственото равнище. Спомняте ли си?

— Да, миналия път ми казахте за това.

— Зависимостта от желанията поражда ревност. Причината за подобна зависимост се крие в миналите животи. С нея се познавате не за първи живот и тогава за вас задоволяването на желанията е било цел, а не средство. Сексът е една от възможностите да се изпита чувството любов. Той представлява средство, а за вас винаги е бил цел, източник на удоволствие, така както и за приятелката ви. Поради това на подсъзнателно равнище сексуалното удоволствие за вас двамата представлява цел, а не средство. Семейството, раждането на деца са цел, а не средство. Самият живот и продължаването му е цел, а не средство. Поради това дестабилизирането на живота, заплахата за желанията ви пораждат у вас агресия, тоест вие и двамата вътрешно сте изключително ревниви. Ако вие постоянно предлагате на приятелката си само положителни емоции, ревността, претенциите и подсъзнателната ѝ агресия ще се засилват. Какво е станало в дадения случай? Започнали сте да говорите за интересно пътуване, което ще стане източник на удоволствие. Това пътуване представлява символ на укрепването на живота, на продължаването на живота. Значи по-нататък трябва да дойде пълна или частична загуба на живота и желанията.

Как изглежда това в нормалния живот? Или пътуването няма да се осъществи, или по време на пътуването ще се разболеете и ще имате неприятности, или ще се скарате с приятелката си преди или по време на пътуването, или след пътуването ще се разболеете и ще имате неприятности. Да видим как може да изглежда всичко това.

Преди разговора нейната концентрация върху живота и продължаването му е била на критичното равнище, а по време на разговора — три пъти по-висока от опасното. Ако пътуването вече се беше състояло — петнадесет пъти по-високо от смъртоносното равнище. Вие може да издържите само четирикратно увеличаване на равнището. Значи след подобно пътуване вие най-вероятно щяхте да загинете.

— А защо аз, а не приятелката ми?

— Вие я въвеждате в изкушение. А освен това за да роди, жената трябва да се концентрира върху продължаването на живота и заради това у нея биологично започват да работят по-активно защитните системи, унизяващи живота. Менструалният цикъл при жената представлява периодично разпадане на живота, на продължаването му, потискане на желанията. По-забележимото и активно остаряване, отколкото при мъжете, също е угне-тяване на желанията. Тъй като има по-крехка структура, жената по-често е подлагана на унизяване. Природата я принуждава по-често да се обръща към любовта, унизявайки основните ѝ жизнени функции, и я прави по-жизнеспособна.

Младият човек съсредоточено мисли.

— Добре, ако аз ще умра в случай на успешно пътуване, може би е по-добре да се разделим?

— Не мога да ви зарадвам. Ако я изоставите, пак ще умрете.

— И какво се получава, значи нямам шансове да оцелея?

— В обикновена ситуация — да. Или тежко заболяване, или смърт. Неотдавна разговарях с една позната, тя се беше влюбила, а след това започнали проблеми с любимия ѝ. Решила да се раздели с него, а той едва не загинал. Започнала да ходи при него, да общува с него, а той я унижава и прави живота ѝ нетърпим. «С него умирам, и без него умирам — каза ми тя. — Какво да правя?» В такъв случай изходът е един. Реално да се обърнеш към Бог и да започнеш да се променяш.

Младият човек ме гледа въпросително.

— Кажете, моля ви, още веднъж, какво трябва да направя?

— Първо, всяко пътуване трябва да бъде за вас не цел, а средство. Това означава пътуването да не е източник на удоволствие и почивка, а възможност да се освободите от проблемите и да поработите върху себе си. Вашата приятелка също трябва да знае това. Тогава пътуването няма да представлява опасност. След това вие трябва по-често да си повтаряте, че сексът за вас е само възможност, начин да се натрупа любов към Бог. И ако не изпитвате любов, категорично не бива да се занимавате със секс. На вас са ви необходими периодично въздържание, постене и гладуване. Моделирайте своята старост и смърт и се концентрирайте в този момент върху любовта. Трябва да дискредитирате значимостта на живота и неговото продължаване в сравнение с Божествената любов. Периодичното угнетяване на живота и отстраняване от желанията трябва да станат норма за вас.

— А как да свържа това със западния мироглед, където успехът е главната цел?

— Когато подобен мироглед влезе в подсъзнанието, всяко общество започва да боледува и да умира. Да вземем социализма. Главната му цел е благополучието в бъдеще, концентрирането върху живота и продължаването му. В резултат на това имаме смъртта на десетки милиони души, разрушаване на живота и желанията. Едно общество, което провъзгласява за своя главна цел човешкото щастие, е обречено на бързо или бавно израждане. Законите на Вселената работят по един и същи начин и в мащаба на цялото човечество, и в мащаба на един човек. Как, например, действа един опитен мошеник? Той ви обещава утре големи блага, разпалва у вас концентрацията на благополучието, на изпълняването на желанията, на укрепването на живота. И щом всичко това за вас се превърне в цел, вие трябва да го загубите. Тогава мошеникът, който ви лъже, върши всъщност добро дело, което по никакъв начин не противоречи на законите на Вселената. Затова по-често си повтаряйте, че всички планове за бъдещето, всяко човешко щастие за вас винаги ще бъдат средство за придобиване на Божественото.

Пациентът си тръгва, а аз потъвам в размисли. Интересно, бъбреците винаги са били свързани с темата за възгордяването, волята и способностите за управление. Когато излязох на диагностиката на аморфното време, концентрацията върху живота и желанията някак си се оказа свързана с бъбреците. Забелязах това по себе си, а сега го виждам и при пациента. Преди темите за ревността и възгордяването никак не се свързваха. По-рано беше просто: бъбреците са възгордяване, задстомашната жлеза е ревност, а черният дроб — и едното, и другото. В аморфното време ревността и възгордяването започват да действат като едно цяло, въпреки че има и разделение.

Спомням си модела на света в китайската философия. Женското и мъжкото начало — Ин и Ян. За да се усети единството на тези противоположности, трябва да се излезе извън пределите на времето.

За това е необходимо да усещаш своето Божествено аз по-реално, отколкото човешкото. Човешкото трябва периодично да се възпира, да става непостоянно, а след това за известно време да замре. Ако в такъв момент не усетиш Божественото си аз, подобна обстановка ще доведе до обикновена смърт. Трябва внимателно да се отработят подробностите на такъв преход. Животът и продължаването му са неразривно свързани. За мъжа жената е символ на продължаването на живота, затова непремахнатите претенции, ревността и обидите ни вкопчват в живота и не ни позволяват да преодолеем зависимостта си от него. По-рано не можех да разбера как се поражда ревността, кой е първият ѝ тласък. Става следното: да кажем, жената има нужда да получи от мъжа порция любов и ако я получи, малко я интересува какво прави той. Но ако той не ѝ дава достатъчно ласки, внимание и любов, възниква ревност като желание да спаси себе си и потомците си. Ако за мъжа сексът представлява възможност да усети чувството любов, той няма да се стреми към друга жена, щом това ще нарани любовта в душата му. А ако се появи друга жена, любовта в душата му ще бъде по-голяма, тъй като любовта е цел, и никой няма да пострада. Ако пък за него женската красота представлява източник на любов, наслаждение и удоволствие, тогава, след като се запознае с привлекателна жена, ще забрави за първата и любовта му ще изчезне. Значи, ако чувството любов при мъжа зависи от красотата на жената, от нейната младост и сексуалност, жена му постоянно ще го ревнува, независимо дали ѝ изневерява или не. Това означава, че неправилното ни отношение към основите на човешкото щастие поражда агресия не само в нашите души, но и в душите на другите хора и ни обрича на проблеми.

В последно време все по-често забелязвам следното. Преди ревнивият човек се хвърляше към кариерата и бизнеса и чрез това се уравновесяваше. И обратното, техничарят, управленецът се увличаше по семейството си, по изкуството и така също се спасяваше. Когато са изпълнени и двата варианта, може да се преодолее и ревността, и възгордяването. Ако в този момент не се обърнеш към своето Божествено аз, всичко човешко просто механично се разпада. Същото става и с човечеството. Западната демокрация — това е пътят на желанията — ревността. Източното деспотство — това е пътят на волята и управлението — възгордяването. Човечеството се доближава до момента, когато чисто западният или чисто източният вариант заплашват с разпадане и гибел, а механичното им съединяване е невъзможно. «Хората ще станат ангели!» — казвал Исус Христос. Навярно точно на такива хора ще бъде позволено да решат въпроса за оцеляването и по-нататъшното развитие на човечеството.

Ден за прегледи

В момента съм в стаята си и чакам първия пациент да влезе. Пак ще се опитвам да приемам пациенти в нов режим, и пак едва ли ще ми се удаде. Но аз знам къде отивам и затова ще постигна своето. По време на прегледите не трябва да възприемам себе си като човек, иначе всички проблеми от пациентите ще пропълзят към мен. Най-малкото раздразнение, страх, алчност, самоизяждане — и в мен вече ще са посети семената на бъдещи болести. Ако знаех това по-рано, нямаше да натрупам толкова много проблеми, а ако сега спра да приемам, едва ли вече ще помогне. Тъй като приемах всякакви пациенти и едва ли не всеки втори беше раковоболен, при мен са се натрупали много проблеми на тънък план и затова трябва да продължавам да вървя напред в изследванията си. Приемането на пациенти дава възможност да приобщавам хората към Божественото и по този начин да приобщавам и себе си. Още веднъж се опитвам да си представя състоянието, в което моето човешко аз става прозрачно и почти изчезва. Нима може да си представиш своето аз като безпределна и безкрайна любов? Макар че, независимо дали си го представяш или не, все едно трябва да се върви към това. Аз вече половин година се опитвам бавно да скъсам ненужните връзки, опитите да се занимавам с бизнес, организационните моменти — всичко това изсмуква силите ми и пречи на дълбочинното ми изменение.

Спомням си как преди няколко години при мен на преглед дойде една лечителка.

— Лекувам с билки, молитви и думи — разказваше тя. — При мен за седмица сложни тумори се разсейваха. Приемах в една малка стаичка без всякакви удобства, а потокът от пациенти не спираше. Започнаха да ме убеждават, че трябва да развивам дарбата си. Заминах за Москва, учих в академията, получих международна диплома за лечител. Влиятелни хора ми помогнаха да си отворя офис. Сега имам всичко: известност, диплома, офис и се чувствам още по-добра от преди, но всичките ми пациенти изчезнаха. Наскоро срещнах една позната и я попитах защо не идва при мен. А тя ми обяснява, че не могла да намери офиса ми, а след това изгубила телефона ми. Нещо става с хората и аз не мога да разбера какво.

— Не с тях, с вас става — обясних ѝ аз. — Преди сте лекували с любов, а сега — известност, диплома, чувство за дълг и други подобни неща. Външната енергия е останала, а вътрешната е започнала да си отива. Когато приемате пациенти, трябва да забравите за дипломи, офиси, професионализъм и даже за желанието си да помогнете на пациента. Известността и благополучието изяждат лечителите твърде бързо, ако те не се опомнят навреме. В такава обстановка само шарлатаните се чувстват добре. За тях парите и думите не са опасни. А професионалистите се разболяват, умират, губят близките си.

Това го обяснявах на жената преди няколко години, а наскоро се погледнах отстрани и видях същите проблеми, но те са само част от задачите, които ми предстои да реша. Една от най-трудните задачи е да пресовам получената информация в прости фрази. А освен това да подготвя пациента да разбере тези фрази. Всичко това ми прилича на изкачване на връх на планина, в подножието на която има стотици хиляди различни ситуации. Всяка се развива на определена територия и има свой смисъл. Когато се изкачиш до средата на планината и погледнеш надолу, започва обобщаване и виждаш стотици ситуации. Под самия връх стават десетки, а когато се изкачиш най-горе, всичко, което се случва долу, го възприемаш само като една-единствена ситуация. Има проблеми, които не можеш да решиш, когато се намираш в подножието на планината. Има такива, които не се решават, когато си по средата, или дори когато си на върха. Как да помогнеш на човека да възприеме усещането за височина, когато той е долу? По принцип решението е просто. Вселената е холографска не само в пространството, но и във времето, и тази холографичност се определя от това, че раздувайки се и разширявайки се, Вселената едновременно се превръща в точка. Всеки от нас знае цялото минало на Вселената и цялото ѝ бъдеще.

Всеки от нас трябва да се изкачи на върха на планината, но с някаква своя част той винаги е на върха.

Религията е информацията на този, който стои на върха. Науката е информацията на онези, които се суетят в подножието на планината. Сега настъпва времето за изкачване на върха. За тази цел погледът трябва да е насочен към върха, а не надолу. С изследванията си преминах през цялата планина и се доближих до върха. Зная какво изпитва човек на върха. Част от планината пребродих реално и виждам това по своите изменения. Сега ми остава да изменя реално самия себе си. Ако преди имах остри пристъпи на нежелание да живея, с времето те се смениха със самоизяждане, униние и апатия. После това бе заменено с просто неприемане на ситуациите и неверие в себе си. Сега преодолявам и тази степен, и всяка неприятност стана за мен не разрушаване на миналото, а създаване на ново бъдеще.

В последно време с радост и удивление забелязвам, че вместо униние идва радост и оптимизъм. Но тази радост вече не е като предишната. Унинието е емоция на загуба, радостта — емоция на придобиване. Когато чувството любов се удържа в душата повече или по-малко стабилно, възниква емоция, която качествено се различава от мъката и радостта. Това е, което на Изток са нарекли самадхи, а на Запад катарзис, или просветление. Отначало Бог дава пречистване чрез нещастия и загуби и ако човек запази любовта в моменти на разрушение на всичко, което му е скъпо, тогава първата степен се заменя с втората, която е много по-тежка. Нужно е да се научиш да опазваш любовта не когато ти отнемат, а когато ти дават човешко щастие. При това каквото и колкото пожелаеш. Мнозина, преминали с лекота през огън и вода, се провалят в изпитанието с фанфарите. Да преминеш изпитанието с човешкото щастие можеш тогава, когато си натрупал много любов, а за това е нужно дълго и много да работиш над себе си. Какво се случва в обикновения живот? На човек му се струпват неприятности, болести, проблеми и тогава започва да вярва в Бог и да се моли. И постепенно всичко се променя. Животът става хубав, желанията започват да се сбъдват, болестите изчезват. «Е, защо трябва да се моля, след като всичко е наред?» — мисли си човек, престава да се стреми към любовта и тогава всичко се срутва назад към болестите, нещастията и проблемите. И колкото повече е готов да се отрече от любовта в периода, когато се наслаждава на човешкото щастие, толкова повече той няма право да изпитва това наслаждение. Такъв човек е обречен на нещастия, болести и спиране на развитието. Да се излезе на съвременното ниво на развитие без световните религии би било невъзможно.

Да се върнем към инерцията на любовта. В последно време, след като формулирах темата за чувственото щастие, хората, прочели книгата и гледали видеокасетата, идват при мен чисти. По-точно казано, тяхното ниво е чисто. Дълбочинните слоеве, свързани с децата и внуците им, практически при всички, кой знае защо, не са засегнати от промяната. Едва при личните ни срещи, когато ми се налага конкретно да разглеждам какво пречи да се приведат децата в ред, настъпваха изменения. Моите изследвания не даваха възможност да се пречистват потомците. Имаше някаква загадка. Дълбочинните структури не се поддаваха на изменение. Обяснявах на пациентите: «Ако вие сте тръгнали в правилната посока, рано или късно ще помогнете и на вашите деца и внуци». Но на такива дълбоки нива минава само онази информация, която е изключително важна и е подкрепена от стотици опити да се поеме в тази посока. За да стигне емоцията ви до децата и внуците, тя трябва да натрупа значителна инерция. Кратковременните емоции не стигат до тези нива. Тогава в главата ми дойде една проста мисъл. Ако помогнеш на себе си да се увеличи инерцията на любовта, душите на потомците могат да се изчистят много по-бързо. Затова сега казвам на пациентите си: «Ако искате да помогнете на своите деца и внуци, трябва да премахнете всичко, което пречи на любовта. Когато се обръщате към Бог, молете се вашите деца никога да не се отричат от любовта и никога да не потискат и дискредитират това чувство. Молете се те да могат да запазят чувството си на любов към Бог дори когато се разпада животът им, желанията им, съдбата им. Молете се винаги и във всичко да могат да виждат Божествената воля и да умеят да прощават на другите и на себе си.»

За да се помогне на потомците, трябва да се премахнат най-малко пет форми на агресия към любовта:

Първо, най-малките претенции към родителите, като се започне от детството.

Второ, стотици пъти да се мине през всички моменти на обиди към любими и близки хора, да им се прости, особено в периода на сексуалното съзряване, първата любов, периода на създаване на семейство и раждането на деца.

Трето, недоволството от самия себе си, унинието, нежеланието да живееш. При жените тази програма преди всичко удря по децата и внуците. А често е много по-трудно да простиш на самия себе си, отколкото на някого другиго.

Четвърто, всички съжаления за миналото.

Пето, всички страхове и очаквания за бъдещето.

Ако у вас е останал който и да е от тези пет момента, може да работите, а резултати практически да няма. За да простиш човешкото, трябва да усещаш в себе си Божественото и да изхождаш от него. За да усетиш в себе си Божественото, трябва да се научиш да не се отричаш от любовта, да не я потискаш и при всяка ситуация да се грижиш преди всичко да запазиш любовта, а след това всичко останало. Обръщайте се към Бог и се молете да запазите любовта, каквото и да стане, молете прошка за това, че сте се отричали от любовта, обиждали сте се, осъждали сте, изпитвали сте униние, страхове и съжаления.

Когато се приближаваме към Бог, времето и пространството се свиват в точка и ние изпитваме усещане за единство с всичко съществуващо. Какво ни пречи да изпитваме чувство за единство? Тези моменти, в които се отричаме от любовта към другите хора и към себе си. Когато се боим от бъдещето, това означава, че не искаме да го приемем. Опитваме се да откъснем настоящето от бъдещето, от което ни е страх; да се откъснем от миналото, от което сме недоволни; да се откъснем от човека, който ни е обидил. Това откъсване означава отричане от Бог, затова умението да приемаме света във всичките му прояви, умението да приемем миналото и бъдещето, разбирайки, че всичко произлиза от Божествената любов и всичко ще се върне в нея, е умението все по-реално да усетим в себе си Божественото.

Любовта непрекъснато идва към нас, трябва да се научим да не я отблъскваме, да не се страхуваме. «Интересно — мисля си, — ако книгите ми се четат повърхностно, може да възникне усещането, че се повтарям.» Често чувам изказвания, че първата ми книга е интересна, а следващите не представляват особен интерес. Но ако погледнеш отгоре една спирала, тя също изглежда като затворен кръг. Диагностиката ми изглеждаше любопитно след шестата книга. Идва човек, общото му поле вече не е лошо, зависимостта му от материалното равнище е почти нулева, духовното равнище също е преодоляно, а с чувственото равнище — пълна катастрофа. И сякаш думите са били същите и ситуацията е била подобна, но за да се преодолее зависимостта от чувственото равнище, трябва да се направи още една крачка към Бог и да се започне промяна не само повърхностно, но и в дълбочина.

Всяка моя нова книга представлява възможност да се преодолее още един слой, който ни прегражда пътя към Божественото. Особеността на днешното време е в това, че всеки човек на земята трябва да извърви аналогичен път към своето Божествено аз. По този път може да се помогне на друг човек, но в главното всеки трябва да го извърви сам.

И ето, сега ще влезе първият пациент. Ще кажа няколко изречения и те ще му помогнат напълно да се промени. Моята информация действа като ключ. Вратите и ключалката са прочитането на шестте книги и гледането на видеокасетите. Ако няма врата, няма смисъл да се върти ключа. Не мога да дублирам информация, която вече е била давана. Ако пациентът задава въпроси, които показват неговата неподготвеност, предлагам му да си тръгне. Човек трябва да чете книгите и да гледа видеокасетите, а след това да започне да работи върху себе си и да се променя. Когато е направил всичко, което е могъл, а няма промяна, тогава трябва да дойде на преглед. Аз трябва да разбера какво се е случило и защо системата не работи. Това ми помага да продължа да се развивам и по-мащабно да виждам картината на света. За да видя света по друг начин, трябва да създам свои модели, нови форми на възприемането му, които излизат извън рамките на стереотипното мислене. За това трябва да се науча вътрешно да бъда в пълна самота. Човек е продукт на колективното съзнание. Без него би било невъзможно общуването и обмяната на информация, а следователно и развитието. Колкото у човек е по-развит стремежът към единение, към помощ за другите, толкова по-богата е душата му. Но тук има и един минус. Когато любовта и желанието за познание тласкат човек напред, стереотипите на колективното съзнание не му позволяват да се откъсне от обичайните представи, потискат зараждащото се ново чувство. Срязването на пъпната връв, която го свързва с колективното съзнание, става мъчително, но без това не може да се върви напред. Когато се изкачах на ново стъпало, опитвах се да изведа там всички и се дразнех, ако някой се откаже. По-късно разбрах, че всеки човек живее в свой слой на съзнание. Желанието другият напълно да те разбере представлява подсъзнателно желание да го направиш съвсем същия като себе си, което поражда агресия. Ние сме единни на тънък план, но на външен план единство може да съществува само в граничния слой, който наричаме колективно съзнание. За да може човек да те разбере, трябва да повишаваш плътността на информацията и да се научиш да превеждаш чувственото си възприемане на света в обичайни понятия и фрази.

Най-общо казано, този процес се нарича поезия. И поетът, и художникът, и музикантът трябва да пренесат до другите своето ново чувствено възприятие. Ако няма такова ново чувство, тогава няма и изкуство. Необходимо е отначало да изпиташ любов, след това да се опреш на нея, да живееш с нея, а после да се откъснеш от всичко, което пречи на любовта, включително и от това, което преди е било жизненонеобходимо и без което не сме могли да живеем. В този момент може и да загинеш, ако любовта е недостатъчно. Затова при творците готовността да рискуват живота си винаги е по-голяма, отколкото при другите хора. Ако не достига любов, налага се да загинеш, но ако си успял да я натрупаш, появява се собствено виждане за света и чувствата стават много по-дълбоки и красиви.

И така, новото виждане е създадено, сега трябва да се върна назад в колективното съзнание и да създам форми, позволяващи да предам новото виждане за света. В последно време не ми достига усамотение. Нямам енергия за нови модели. Започвам все повече да завися от обичайните илюзии, наричани човешко щастие. Но за това ще говорим по-късно, а сега да продължим с приема на пациенти.

В стаята влиза жена с дъщеря си.

— Знаете ли, имаме проблеми. Мъжът ми в последно време започна да боледува, при това имам усещане, че сякаш изведнъж му се струпаха много болести. Появиха се проблеми с панкреаса, кръвната му захар скочи до осемнадесет. Започнахме да го лекуваме с иглотерапия и след това всичко, слава Богу, се нормализира. След известно време падна равнището на тромбоцитите в кръвта му, от двеста на тридесет. Започнахме пак да се лекуваме и равнището на тромбоцитите се вдигна до сто и шестдесет. Едва се възстанови и започнаха нови проблеми. Тогава разбрахме, че лекуваме една болест, а се появява нова. Четохме книгите ви и гледахме касетите. Състоянието на мъжа ми малко се подобри, но сериозни промени не настъпиха.

— Промени няма, защото дъщеря ви може да умре. Да се опитаме да разсъждаваме без диагностика. Панкреасът е орган на връзката с другите хора и ако той страда, значи излиза темата за ревността. Падането на тромбоцитите отговаря на същата тема. Правим извода, че при мъжа ви рязко се е повишила зависимостта от желанията, която води до обиди към близките, ревност, нежелание да се живее и така нататък. Откъде може да идва всичко това? От жената и от децата. Дъщеря ви има тринадесет пъти по-висока от критичната зависимост от чувственото ниво в аспекта на желанията. Тя трябва да ражда деца, душите им са се приближили до нея. Тя трябва да се отстрани от основите на човешкото щастие, за да им даде любов. Отстраняване от живота и желанията тя няма да издържи, с други думи, тя не може дори в минимална степен да запази любовта, когато любимият я е предал, унизил, изневерил. Тук вече става дума не за безплодие, а за физическото оцеляване на дъщеря ви.

Дълбочинното състояние на жената се предава на мъжа и бащата и те започват да боледуват. На тънък план дъщеря ви сега я обиждат, предават, унижават. Но в душата ѝ пламва не любов, а омраза към мъжете, и тази програма започва да убива баща ѝ. Ако вие приведете в ред себе си и дъщеря си, като преживеете живота си десетки пъти и преминете правилно през всички ситуации, ще помогнете на мъжа си да оздравее. Сега положението му е лошо — деформирано е полето в центъра на гърдите. Активността на полевия имунитет е около десет процента, плюс деформация на полето в областта на пикочно-половата система. Имунитетът му на физически план сега е седемдесет-осемдесет процента и ако падне до десет процента, в съответствие с полевия, това може да доведе до смърт или до неизлечимо заболяване. Вървете да превъзпитате душата си. Майката и дъщерята си тръгват. След тях идва млад мъж.

— Наскоро бях на ваша лекция — каза той. — При мен постоянно е вървяла темата за възгордяването и управлението, доколкото разбрах от книгите и видеокасетите ви. След лекцията ме заболя сърцето. Болките бяха такива, че едва не загубих съзнание. Домъкнах се до лекар, направих кардиограма. Всичко е идеално, казва лекарят, сърцето ми е абсолютно здраво. Моля се — не помага, вземам хапчета — не помагат.

— Имате ли жена? — питам го.

— Имам — той казва името ѝ.

Гледам полето ѝ и задавам следващия въпрос:

— Имате ли деца?

— Да — продължава той, като споменава и техните имена. Правя диагностика и задавам трети въпрос:

— Имате ли любовница?

— Нямам.

— Скоро ще имате — отговарям му. — По принцип ситуацията е проста. У жена ви е висока вътрешната концентрация върху живота и продължаването му. Това се е предало на децата ви и на вас. Най-добрите управляващи и кариеристи са онези, които управляват отвътре. Те се впускат в способността да управляват, в бизнеса, в политиката и при тях всичко се получава, защото не са вкопчени. А не са вкопчени, защото при тях основният проблем не е възгордяването, а ревността. Но все някога трябва да пречистиш душата си. И човек, който с лекота е преминал изпитанието да сринат възгордяването му, изведнъж се сблъсква с ново изпитание, за което дори не е подозирал. При вас настъпва времето, когато трябва да преминете през дестабилизация на живота, желанията и отношенията. Ако това изпитание ви бъде изпратено чрез жена ви, няма да го издържите, затова ще ви бъде дадено чрез любовницата. Но вие и това няма да издържите. След известно време ще се запознаете с жена и ще се влюбите в нея. А по-нататък всичко е просто: или тя постоянно ще ви обижда и унижава, или неочаквано и вероломно ще ви мами, или вече е омъжена, а ако не е, постоянно ще сменя кавалерите си. Вие сте поставен в ситуация, която просто не можете да приемете. Опитвате се да се отречете от любовта, която ви кара да вървите към униженията и да ги приемате. Вие задушавате любовта с обиди, а след това трябва да бъде унищожено и онова, което убива любовта — вашите обиди заедно със сърцето и белите дробове, а после рак на белите дробове или инфаркт. По време на лекциите се извършва пречистване, както и при прегледите, и бъдещите проблеми се раздробяват и излизат сега. Трябва да се научите истински да прощавате на жените. Тръгнете от постановката, че на жената може да се прости всичко, тъй като всичко произтича от Божията воля, няма човешки грехове, които не подлежат на прошка. Душата ни се държи като капризно и упорито дете. Тя трябва да бъде постоянно възпитавана с любов, ласка и ограничаване. Тогава ще се държи правилно при всяка ситуация.

— Как мислите, ще успея ли да се променя?

— Не мислете дали ще успеете, или не. Просто правете всичко, за да помогнете на душата си. Трябва да приведете в ред не само себе си, но и потомците си. За това преди всичко трябва да се премахне агресията към любовта, обидите на родителите, обидите на обичаните хора, обидите на себе си, съжалението за миналото и страхът от бъдещето.

Той отива да работи върху себе си. Опитвам се да схвана неясното усещане, което се появи неотдавна. На мен самия нещо ми пречи да се променя дълбочинно. Трябва да се диагностирам по тези пет параметъра. И така, претенции към родителите — чисто, всички обиди са изчезнали; обиди на близките и любимите хора — също чисто. Отвлича ме почукване на вратата. Надниква пациентка.

— Знаете ли, сега се обадих вкъщи, синът ми се е върнал от училище, лежи вкъщи ни жив, ни умрял. Има повръщане, разстройство, температура и хрема. Да разбирам ли, че е свързано с това, че съм дошла на преглед?

— Да, при него върви пречистване — казвам аз. — За да преминава по-безболезнено, премахвайте на първо място агресията към любовта.

Жената затваря вратата, аз гледам листчето хартия пред мен: претенции към себе си, недоволство от себе си, нежелание за живот. По този параметър също е чисто. Съжаление за миналото, страх от бъдещето — тук също е в норма. Странно, подсъзнанието през цялото време подава информация, че при мен има престъпление срещу любовта. Необходим е още един, нов параметър. Интересно, как изглежда? Опитвам се да напипам във времето такива ситуации. В края на краищата идва разбирането: това е отричане от любовта към човек, който е обидил, тоест това не е омраза, ревност и обида, това е желание да унищожиш любовта като източник на болка, да се отречеш от нея, да я дискредитираш. Имал съм подобни ситуации в младостта. Напипвам една от тези ситуации и гледам колко над опасното ниво е било отричането ми от любовта. Охо! Двайсет и три пъти повече от смъртоносното. Странно, защо тогава още съм жив? Макар че не: през 1991 година е трябвало да умра, тогава ме връхлетя за първи път, и това беше свързано със събития от 1980—1981 година. След десет години ме разтърси пак, и аз трябваше да умра, но намерих в Библията думата «любов», тръгнах след нея и всичко се промени. Това беше отсрочка. 2001 година — годината на поредното разтърсване. Трябваше да умра и сега разбирам с какво е свързано това. Научих се да не изпитвам омраза, да не се обиждам, но и досега не умея истински да запазвам любовта.

Много ми пречи желанието да мисля лошо за хората. Можеш да се отнасяш сурово към човек, но постоянно трябва да обичаш Бог в него. Аз съм просмукан от осъждане на хората и подсъзнанието ми търси най-малкия повод за това. Понякога по отношение на някого трябва да постъпиш външно агресивно, да го спреш, да го ограничиш, да защитиш правата си. А в мен неразривно е свързано външно суровото поведение и изливането на натрупаните претенции и агресията отвътре. И ако външно действам нерешително, тогава вътрешно трябва да натрупам още повече претенции, раздразнителност и недоволство, за да се излеят те в конкретни постъпки. Но любовта е съзидание и разрушение едновременно. Нали сам съм казвал на децата си: «Ще ви наказвам!» В съзнанието ми е залегнал железен стереотип — активното действие произлиза от агресията, а от любовта — пасивността и отпускането. В действителност от любовта произтича всичко. Просто трябва да се научим да действаме, запазвайки любовта в душата си. За това към всекиго трябва да се отнасяме като към свое дете: на първо място да изливаме върху него любов и добродушие, които не изключват строгата линия на поведение.

Отново ме отвлича почукване на вратата. Влиза следващата пациентка.

— Ще ви разкажа какво се случи с мен — започва тя. — Лекарите признаха болестта ми за неизлечима и честно ми казаха, че нямам шансове да оцелея. В този момент ми донесоха първата ви книга. Аз я прочетох и се промених. След три дни бях друг човек, помолих да ми донесат най-красивите ми неща. Започнах друг живот. А след една седмица ме прегледа лекарят ми. «Ако преди десет дни сам не бях огледал стомаха ви, никога не бих повярвал — каза ми той. — Стомахът ви беше като решето, а сега по него няма ни най-малка язвичка. — Той вдигна рамене. — Вие сте здрава, можете да си вървите.» Бих искала да знам, как е състоянието ми сега? — попита жената.

— Състоянието ви е добро — казвам ѝ аз след диагностиката, — проблеми са останали при дъщеря ви. При нея концентрацията върху висшите чувства, както и преди, е по-голяма, отколкото върху чувството любов. От любовта не трябва да се криеш с нищо: нито с пари, нито с благополучие, нито със способности, нито с талант, нито с живота си. Дъщеря ви е много способна вътрешно, талантът ѝ започва да засенчва любовта. Той става по-важен, и състоянието на душата ѝ става състояние на вашето тяло, така че имате много работа, вървете и продължавайте. Следващата ми пациентка е млада и красива.

— Неотдавна ми се роди дете — каза тя. — И след това съпругът ми ме изостави. Може ли да обясните в какво е работата?

— Да — отговарям аз. — За вас прекалено много значат красотата, благополучието и желанията ви. Много повече от любовта. Вие не можете да бъдете беззащитна. Колкото по-голяма е значимостта на живота от тази на любовта, толкова повече агресия изпитвате. От детство сте натрупали значителна порция претенции към мъжете, не сте могли да преминете правилно изпитанието преди зачеването на детето. Но тъй като детето е увеличително стъкло на родителите, неговата програма за унищожаване на мъжете е по-голяма от вашата. Сега тази програма убива баща му. След това тя ще убива самото дете. Казано на прост език, преди вие постепенно сте убивали съпруга си, а след раждането на детето сте започнали да го правите заедно с него. Шансовете за оцеляване на съпруга ви са паднали рязко, а той трябва да оцелее, затова ви е напуснал.

— Какво да правя тогава?

— Чели ли сте книгите?

— Да, и шестте.

— Гледали ли сте видеокасетите?

— Да, в това число и последните.

— Ами прекрасно — казвам аз, — а сега вървете и работете. Тя излиза и в стаята се появява съпружеска двойка.

— Идваме на преглед при вас за трети път — започва младата жена. — Когато дойдохме за първи път, реално можеха да убият съпруга ми. Имахме големи дългове. Сега с него всичко е наред, върнахме дълговете. Неотдавна купихме апартамент и правим ремонт, но пак имам усещане за опасност.

— Това усещане е свързано с децата ви — обяснявам аз. — Едното, както и преди, е неблагополучно. За да оцелее, му е нужна любов, а при вас човешкото щастие отново започва всичко да заслонява. Човешкото щастие е свързано с продължение, защита и укрепване на живота. Един от главните символи на защитеността е собственият дом, собственият апартамент. След като сте го купили, в подсъзнанието ви се е извършил рязък подсъзнателен тласък и пак не в посока на любовта, а в посока на живота и защитеността. Ако в резултат на това може да загине детето ви, спасението идва или чрез загуба на апартамента, или на здравето ви, или на живота ви.

— Кажете, моля ви, какво да правим?

— На първо място да се променяте чрез любов, молитва и правилно поведение, след това да се ограничите откъм удоволствията, поддържайки това с пост и гладуване. Част от благополучието да отдадете някъде, за да намалите концентрацията си върху него. Не бързайте да правите ремонт. Може да направите ремонт и да не се пренасяте в апартамента около година. Ако в апартамента има някакъв дефект, не бързайте да го отстранявате. Щастието е тежка храна, която трудно се смила. При това още не сте премахнали миналите обиди един към друг, съжалението за миналото, страха от бъдещето.

— Извинете, искам да ви питам нещо — започва жената. — Когато премахвам страховете от бъдещето, при мен внезапно се появява силно сексуално желание. Това ме плаши. Не разбирам в какво е работата.

— Нашите желания са обърнати към бъдещето — обяснявам аз. — Колкото повече се концентрираме върху желанията и ги правим цел, толкова повече започваме да зависим от тях. Зависимостта ражда страх. Започва зависимост от бъдещето — появява се страх от загубата му. Страхът от бъдещето ражда лоши мисли за другите хора. Всичко това се превръща в лоши мисли за себе си. Липсата на вяра в себе си, песимизмът, унинието се превръщат в програма за самоунищожение. Програмата за самоунищожение убива желанията. Възниква усещане за безсмисленост на живота. Всички желания се притъпяват. Страхът е отричане от любовта, а желанията ни се раждат от любовта. Вие премахвате страховете от бъдещето и у вас веднага се разкриват желанията. А тъй като в основата им лежи желанието да продължите живота, нарастват и апетитът, и сексуалното влечение. А по-нататък трябва да се учите да преодолявате зависимостта от тези желания. Те се раждат от любовта и трябва да се връщат обратно към любовта. На това помагат молитвата, постът, въздържанието. Размахът на желанията става опасен само тогава, когато изпреварва ръста на любовта в душата. От щастието се отказва онзи, който не може да преодолее зависимостта си от него. А за да преодолееш зависимостта, трябва периодично да ограничаваш желанията си и периодично да ги спираш изцяло. Представете си: човек не умее да плува, страхува се от водата, разбирайки, че може да се удави, принципът му е да се откаже от водата, водата е смърт. Но след това той постепенно влиза във водата и се учи да плува, и отказът се сменя със строги ограничения, а след това той се научава да плува и водата става за него удоволствие и му дава пълноценност на живота. Същото е и с нашите желания. Първо индийската философия, будизмът говорят за отричане от желанията и живота. Привързаността към този свят, който представлява резултат от желанията, е източник на болести, мъки и страдания. Трябва да се откажеш от тях, да престанеш да си взаимодействаш с тях, тогава ще бъдеш щастлив. След това се появява юдаизмът, който допуска човешкото щастие, но с невероятно строги правила и ограничения — това помага на любовта в душата да се запази и да не се удави в човешкото щастие. А след това се появява Исус Христос, който казва, че главното в спасяването на човешката душа не е най-строгото спазване на всички инструкции, а пътят към любовта и към Бог, когото носим в душата си. И колкото повече се развиваме, толкова по-значимо става виждането на Божественото във всичко, умението да прощаваме на другите и на себе си, да живеем с любов, да придобиваме Божественото си аз.

След приема трябва да се заема с възстановителни процедури. Преди мислех, че след като напиша книгите и след като се приведа в ред, прегледът ще бъде за мен не работа, а празник. Нищо подобно. Идва абсолютно подготвен човек, не задава излишни въпроси, разговорът продължава две-три минути, а аз, след няколко такива човека, дълго трябва да идвам на себе си. Оказа се, че енергията въпреки това се изразходва за подсигуряване, за помощ при дълбочинните промени, които самият пациент ще осъществи. Изглежда има и още една причина. Винаги съм искал да помогна на пациента да спаси живота си и да поправи съдбата си и тази събирана години наред концентрация сега се превръща в сериозни проблеми. Подсъзнанието по време на прием по инерция върви не към любовта, а към живота и благополучието. Значи неизбежно проблемите на пациента ще преминават върху мен. И едва ли животът ще ми даде толкова пречистващи ситуации, колкото проблеми поемам върху себе си. Освен намаляване на приема и преразглеждане на миналото, трябва да се прави нещо и в настоящето. Ако върви обща загуба на енергия заради неправилно подсъзнателно възприемане на света, някой орган трябва да поеме блокировката на изтичането на енергия. И при мен сега такава роля играят бъбреците. И всички нарушения първо удрят по тях. Преди няколко дни пак се появи дискомфорт и започнах да търся причините. Това беше поредната загадка.

Известно време поддържах един пациент. Беше интересно за мен, защото се отнасяше не за здравето, а за кариерата и благополучието. Той беше спортист. Ние поработихме, резултатите се оказаха дори по-добри от очакваните, а след това почувствах, че все по-силно се опитвам да изравня съдбата му, да подобря резултатите му. По някаква причина ориентацията към външното благополучие започна да натежава, сигурно твърде често съм мислил за това. Всичко, което той не доработваше или го мързеше да прави, довършвах аз, постоянно подбутвайки го и заставяйки го да работи. Определеният от нас срок изтече и нашето сътрудничество приключи. А след това започна най-интересното. При него започнаха неуспехи и веднага избухна недоволство от себе си, което той не можеше да преодолее. А психологът, който да му забрани да се занимава със самокритичност, вече не беше до него, но програмата му за самоунищожение не знам защо първо удари по мен и мен започнаха да ме болят бъбреците. Известно време нищо не можех да разбера. Защо аз трябва да отговарям за грешките му? И ето че си спомням всички детайли на сътрудничеството ни, опитвайки се да намеря причината. Стоп. Интересен момент. Веднъж по време на разговор той каза: «У мен се появява зависимост от вас. Как ще се привеждам в ред, когато се разделим?» — «Зависимостта се появява у този, който мързелува» — отговорих му аз. Ако човек се променя реално, опирайки се на любовта в душата си, учителят му е нужен само като първи тласък. Спомням си този разговор, опитвайки се да намеря в него корените на проблемите си, и постепенно започвам да разбирам. Както винаги, аз лесно виждах и разбирах проблемите на пациентите, а самият аз в същото време правех същите грешки. Прекалено добросъвестно се отнасях към работата. Всичко, към което се отнасяме сериозно, поражда у нас зависимост. Зависимостта ражда агресия. Агресията ражда болест. Аз го карах да работи върху себе си, виждайки, че се задава проблем. Обаждах му се, това създаваше у него илюзия за повишена защитеност. Действително се засилваше зависимостта от мен. Трябваха му периодични неуспехи като лекарство. А аз го лишавах от това лекарство. Имаше постоянно подобряване на резултатите, неуспехи практически нямаше. Той дотолкова свикна с успеха, че днешните неуспехи бяха започнали да го разрушават, а виновен за това бях аз. Гледай ти, ами нали неотдавна самият аз му обяснявах: «Научи се да се скатаваш, но така, че никой да не разбере. Половин месец показваш резултат, напрягайки волята, желанието, цялата си енергия, а след това вътрешно се отказвай от тази посока, прави всичко красиво, ефектно, но вътрешно гледай да безделничиш. Ако мускулът постоянно е напрегнат, той атрофира.»

Спомням си как диагностицирах един бизнесмен. Способен, блестящ ум, работи безупречно. Гледам бъдещето му, а там след няколко години — реална смърт. Ще има някакъв сериозен провал, свързан с работата. И той няма да може да го приеме по никакъв начин.

— Работата ви започва да ви убива — обяснявах му аз. — Вие все повече зависите от нея. И тази зависимост расте, и най-малката неприятност в работата ви нанася все по-голяма травма.

— Нали не искате да изоставя работата си — каза ми той.

— Ако не промените отношението си към работата, съдбата ще ви накара да я изоставите. Или неволно, непредсказуемо ще започнете да си създавате проблеми, или поради болест или смърт ще трябва да я изооставите. Първото, което трябва да се научите да правите, е никога да не се отнасяте сериозно към работата. Сериозно може да се отнасяте само към любовта и Бог. От всичко останало периодично трябва да се отказвате. Никога не правете всичко на сто процента. Правете го на деветдесет и пет процента. Резултатът ще е същият, но зависимост няма да има. Животът е синусоида, като прекарате известно време в човешкото щастие, след това за известно време се откажете от него.

На нас постоянно са ни необходими само любов и добродушие. Тези мисли се появяват в главата ми в момента, в който вървя към банята. Изглежда пак започва период на сериозни промени у мен.

Първият път това стана в началото на седемдесетте години, когато животът ми рязко се промени. Всичките ми мечти, планове и надежди изведнъж рухнаха. Исках да стана военен, а станах екскурзовод.

Следващите промени станаха в началото на осемдесетте години. Когато започнах сериозно да се занимавам с философски изследвания, направих опит да подредя представите си за света и философията тръгна редом с екстрасензориката.

В началото на деветдесетте дойде тежка криза. Стигнах до извода, че лечението с ръце е безперспективно. Реших да се откажа от енергийното лечение и да премина към информационно. Преживях провал не само в работата, но и в живота. Диагноза, която не ми оставяше шансове да оцелея, задънена улица в мирогледа. Ето че и сега май ми затварят възможността да работя по стария начин. Трябва да отказвам да приемам пациенти, които са дошли с единствената цел да оправят нещата си, да подобрят здравето си, да осъществят желанията си. Трябва да събера цялото човешко щастие в една точка, а след това да покажа на пациента. Виж, ето това е човешкото, а това е Божественото. Оттук трябва да преминеш там. За това трябва да направиш това и това. А засега, колкото повече се опитвам да работя, помагайки да се укрепи и защити живота, толкова повече енергия губя.

Спомням си как една лечителка дойде при мен на преглед. Появили се проблеми със сина ѝ и с психиката ѝ. Започнала да чува гласове, появил се страх и дискомфорт.

— С лечителство безопасно може да се занимава само онзи, който в миналите си животи е премахнал зависимостта си от живота и желанията. Примерно, умрял е с мъченическа смърт, запазвайки любовта в душата си или е прекарал много години в молитви и въздържание. Вие обаче сте започнали да се занимавате с лечителство, без да сте премахнали зависимостта си от дълбочинните основи. Затова сега малкият проблем, който преди е бил незабележим, се е разраснал до огромни размери и застрашава вашия живот и живота на детето ви.

— Но нали аз лекувах с молитви? — искрено се учудва жената.

— А за какво мислехте, когато лекувахте?

— За това да направя човека здрав, да подобря съдбата му.

— Тоест, вие сте използвали Божественото за човешки цели. Затова и зависимостта от тези цели многократно се е увеличила. Да, натрупването на любов към Бог поражда желания и живот, води към техния разцвет, но за да се усети Божественото, трябва за известно време да се забрави за човешкото. Любовта към Бог — това са корените, които не виждаме, но без които не можем да живеем.

Животът ни е ствол, а желанията ни — клонки и листа. Ако короната е твърде пищна, а кореновата система — слаба, дървото може да загине и за да бъде спасено, трябва да се подреже короната частично или изцяло. Затова преди всичко трябва да се полагат грижи за корените и периодично да се подрязва короната, за да расне тя по-добре. Преди винаги мислех, докато пътувам в метрото или в автобуса. Сега карам кола и това ме отвлича. Добре е да работиш върху себе си в банята, напарването води до унизяване на живота и желанията. И когато в такъв момент се молиш, пречистването става по-бързо.

Медицината дълго се бореше с природата, вместо да ѝ помага. Преди на болестта гледаха като на зло, защото се изхождаше само от интересите на тялото. Какво правеше човек, когато се разболее? На него му се гади, не иска да яде, температурата му се повишава, не иска да вижда никого, а докторите се стараят да премахнат болестта заедно с останалите признаци. Роднините постоянно стоят над главата на болния, карат го да яде, свалят му температурата. Оказа се обаче, че болестта пречиства душата на човека и укрепва имунната му система. Значи гладуването и уединението също пречистват.

По повод на температурата си спомням интересен случай. Преди няколко години в Ню Йорк разговарях с един човек. Той ми разказа как е станал лечител. Оказа се, че имал счупване в основата на черепа и три седмици бил в кома. «Видях починалите си родители — каза ми той, — благослових жена си да се омъжи за друг човек, разбирах, че вече не мога да се върна обратно, но роднините ми казаха, че е рано да си тръгвам и че не само ще се върна, но и ще оздравея. Казаха ми също, че ще лекувам хора. Когато дойдох на себе си и оздравях, почувствах, че от ръцете ми излиза сила, а после с мен влязоха в контакт извънземни и ми помагаха да лекувам. Спомням си, че една жена изпитваше болки в женските органи от лявата страна, и колкото и да махах с ръце над това място, болките не минаваха. Те ми казаха, че причината е в органите от дясната страна и че преди всичко те трябва да бъдат лекувани. И действително, след това жената оздравя. Тогава забелязах: заболее десният бъбрек, а причината е в левия и трябва най-напред той да бъде лекуван. И така — продължи той, — известно време лекувах всички и резултатите бяха много добри, а след това насън пак дойдоха извънземните и ми казаха: „Твърде много си поел, ще те пречистим, само не вземай никакви хапчета!“ На другия ден температурата ми се вдигна до четиридесет градуса и три дни ме тресе, но вече знаех за какво става дума и не вземах никакви лекарства.»

Спомних си за думите му, а после и за моите, когато му обяснявах за себе си, че след като приемам пациенти, има две неща, които ме възстановяват: сънят и парната баня. А започнах да се моля в парната баня при следните обстоятелства. В Русия обикновено в парната баня отива цяла компания и добродушието, което се появява в групата от приятели, енергийното единство помага да се издържи на много по-големи претоварвания. Затова не обичах да ходя на баня сам. В Германия човек е сам в парната баня, по-точно в сауната, където на всеки час ти дават различни отвари, а вместо ударите с метлички ти дават кърпа да се избършеш. Водата много добре отстранява от стреса и проблемите. Германците се държат спокойно и отпуснато. Самата атмосфера много помага да се освободиш от напрегнатия режим. Десет минути преди началото сауната се изпълва с хора и служителят, който преди това е проветрил помещението, започва да плиска вода върху голям нагрят камък. Този път това беше жена с каменно изражение на лицето. Почувствах, че тя не харесва мъжете. В банята имаше предимно мъже. Обикновено процедурата е такава: най-напред върху камъка изливат вода, чакат известно време парата да се разсее, а след това плавно махат с кърпи за пълна обмяна на въздуха. В този случай жената изля повече от нормалното количество вода и веднага започна да маха около всички. Аз обикновено издържам на високи температури, но в този случай бях на ръба. Седящите на скамейката над мене стенеха, пъшкаха, но се държаха. Почувствах, че трябва или да се махна, или да направя нещо и започнах да се моля, че запазвам любовта, когато се рушат живота и желанията. В този момент сякаш ме обляха с хладка вода. Ние започваме да се променяме, когато стигнем до някакъв предел, когато претоварванията стигнат до критично равнище. Но затова е необходимо определено вътрешно състояние. Разбрах защо мнозина светци са си създавали мъчителни условия и как, молейки се в този момент, са постигали много по-голям духовен растеж. Така че в тази баня видях интересен момент.

До мен седяха хора, парата обгаряше кожата им, а те лесно изтърпяваха това. Стана ми интересно: доколко аз и те ще издържим на това изпитание. Резултатът ме учуди и озадачи. Аз минах изпитанието на шестдесет-седемдесет процента, а те на минус десет-двадесет процента, тоест те не минаха през това изпитание. След известно време разбрах каква е причината. Те са минали външно, но не и вътрешно, те са издържали на парата за сметка на любовта в душата си. Когато любовта изчезва, появява се програма за самоунищожение и аз забелязах в тях изблици на тази програма. Съдейки по всичко, времето, прекарано в парната баня, им е донесло вреда, а не полза. Тоест, разрушаването на човешкото може да се издържа дотогава, докато любовта в душата не започне да изгасва. Тогава неподготвеният човек трябва да си даде почивка, иначе на всички неприятности след това той ще реагира с програма за самоунищожение. Тоест, същността на всички изпитания не е в преодоляването им, а в запазването на любовта в душата. Молитвата в този случай много помага. Сега, когато седя в парна баня и ми стане много тежко, започвам да се моля и това изключително помага. Освен това при правилно отношение банята насища с тънка енергия.

Веднъж след прием на пациенти отидох в банята изтощен и погледнах енергийното си ниво. То беше на голям минус. Така обикновено става при сериозно заболяване. След банята всичко се промени, недостигът на енергия се нормализира. «По принцип е съвсем логично» — мислех си. Тънката жизнена енергия и грубата физическа са свързани и едната преминава в другата. Да приемем, че човек се простуди. Загубата на груба енергия води до загуба на тънка и човек се разболява. Значи е възможен и обратният процес — плътната, повърхностна енергия да премине в тънка. Тоест, заниманията със спорт, престоят в парна баня ни насищат с енергия. Трябва само да ѝ се помогне да се трансформира и първото правило тук е да се запази добродушието, да се изключат всички проблеми. Ако човек е отишъл на парна баня, а в душата му има злоба, раздразнение и обида, той може да пострада от прегряването и да навреди на здравето си. И обратното.

Спомням си как веднъж с приятели бяхме на парна баня. В компанията ни имаше един младеж, който каза, че от детските си години не понася високата температура. «Преди много време веднъж в банята се прегрях, много се изплаших и оттогава не понасям парата» — призна си той. «Хайде да се договорим — казах му, — лягаш на скамейката и аз ще започна да пускам пара. Когато ти стане неприятно, ставаш и си тръгваш.» Той се съгласи. Първата задача беше да му се помогне да се отпусне. Грубата енергия може да бъде преобразувана в тънка във всякакво количество, но ако мускулите на човека са стегнати и у него има страх или раздразнение, повишаването на температурата просто ще изгори кожата му. Трябва отначало да убедиш човека, че няма да му причиниш болка и затова в руската баня се започва с масаж. Движенията трябва да са меки, плавни и ритмични, китките на ръцете, ходилата, гръбначният стълб. Правилното им обработване отпуска цялото тяло. Започнах така, като внимателно наблюдавах състоянието на младежа. Като видях, че е започнало отпускане, намигнах на момчетата: «Започвайте да пускате!» Те започнаха да пускат пара, а на него му беше все едно. Кимам им: «Продължавайте!» Накрая парата стана такава, че те вече не можеха да стоят прави, всички седнаха на пода, аз също се измъчих и не можех да издържам, а на младежа нищо му нямаше. Накрая изскочих от банята, като го оставих там. След известно време той излезе с опулени от учудване очи. «Едва когато реших да изляза и седнах на скамейката, осъзнах каква е температурата покрай мен» — призна си той.

Да помогнеш на човек да се отпусне и изключи е голямо изкуство. Не всеки масажист може да го направи, въпреки че принципът на масажа е много прост. Човек има проблем, който предизвиква психическо и физическо напрежение. Лекарите са установили, че инфарктът поразява не само мускулите на сърцето, но и мускулите на кръста. И сърцето, и кръстът са обиди на жените. Психическото претоварване води до физическо претоварване. Значи като успокояваме мускулите и отстраняваме пренапрежението им, помагаме на този човек вътрешно да се изключи от стреса. Затова обаче масажистът трябва да бъде максимално добродушен и движенията му да са ритмични. Когато се занимавах с масаж, забелязах, че мускулите започват да се отпускат след пет до осем еднообразни движения. Изкарах специални курсове за масажисти, занимавах се и с точков масаж, но най-добрият опит получих именно в банята. Нееднократно съм се опитвал да разбера защо някой умее да напарва, а друг — не. Това се оказа истинско изкуство. Напрегнатият, скован човек никога няма да може да напари добре. Помня как ме напариха хубаво за първи път. След тази процедура забравих как се казвам.

Ето как стана. Запознах се с едни младежи, които се занимаваха с екстремни спортове, ходех с тях на походи, нощувах в снега. Веднъж в седмицата те имаха празник — баня. Пареха се средно шест часа. Първите два часа — кой както иска, абсолютно свободен режим. След това почивка. Лека храна, сокове, общуваха, отпускаха се, готвеха се за следващия етап. Един лягаше в парилката и няколко души, редувайки се, го напарваха. За сам човек е трудно да пари меко, той започва да се уморява и движенията му стават твърди. В този момент трябва да отстъпиш мястото на друг. Пареха достатъчно дълго. След това започваше масаж. Четирима-петима масажираха един. Двайсет-трийсет минути те размачкваха умело и мощно. След парилката обработваха с горещи метли и след това преминаваха към водни процедури, поливаха с топла вода, с по-гореща, след това с малко по-хладка, с малко по-гореща. Накрая с толкова гореща, че кожата едвам издържаше и веднага — с ледена. След това го покриваха с чаршаф и човекът още един час лежеше, забравил за всичко. За тези шест часа не всички успяваха да минат през това. Но такова състояние стигаше за един месец. Колкото по-висок е професионализмът, толкова по-малко значи формата и толкова повече — съдържанието. От просто изкъпване банята се превръща в свещенодействие, във възможност да се приведе в ред не толкова тялото, колкото душата.

Основателят на понятието «стрес» отначало е стигнал до извода, че стресът е смърт, а след известно време започнал да твърди, че стресът е живот. Днешната медицина се опитва да отстрани факторите, които разклащат стабилността на организма. Болестта представлява такова разклащане. За да няма болести, трябва да се намерят по-мащабни форми на дестабилизиране на живота и тогава болестта просто няма да бъде необходима. Дозираното разрушаване ще помага на развитието. Но доколко ще успеем по този път, зависи от правилната ни гледна точка върху живота.

Сега е средата на декември 2000 година. Сбогуване с един век и разделяне с едно хилядолетие. Лежа на горното легло в купето на един влак, който ме носи към Москва и се опитвам да заспя под равномерното тракане на колелата. Тъпа болка в бъбреците не ми дава покой. Молитвите не помагат. За пореден път се опитвам да открия причината за това състояние. Първата програма, която излиза, е презрението към жените заради унизяването на желанията и живота. Измъчих се вече от претенциите към жените, които не мога да премахна. Те са свързани с обожествяването на жените, с обожествяването на живота и продължаването му. Всичко това идва от големи дълбочини и кой знае защо, не мога да стигна до тях. Под приспивното тракане на колелата в полусън намирам все нови и нови версии. Рано или късно резултат ще има.

И така: първата възможна причина. Претоварванията при прегледа на пациенти, които означават понижаване на защитата и поемане на калта върху себе си. Зависимостта от живота се повишава и се активира програма за самоунищожение.

Втора причина: вече цяла година към мен идва информация, че преяждам и прекалено много се концентрирам върху човешкото щастие, тоест, че моето вътрешно състояние изисква друга схема на хранене, а навиците ми ме дърпат назад.

Трета: относителното ми благополучие рязко засили концентрацията върху живота и защитеността, поради което обичайният ми режим стана претоварващ.

Четвърта: старостта, тя е блокиране на повишената концентрация върху живота и неговото продължаване и се включва активно, когато подсъзнанието прави рязък завой към основите на човешкото щастие.

Пета: приемам пациенти и обяснявам на хората причините за проблемите им. Припомням им, че непреодолените емоции на ревност, обиди и униние постепенно се натрупват в подсъзнанието и излизат точно когато се засилва провокиращият фактор, тоест когато има по-малка концентрация върху любовта и по-голяма — върху живота и продължаването му, както се случва при стареенето. През тези десет години аз нито веднъж не работих сериозно върху себе си, имам предвид пълно усамотяване, гладуване и молитва.

Шеста: децата ми се подготвят за самостоятелен живот, бъдещите им деца започват активно да си взаимодействат с тях. Включва се автоматичният режим на пречистване на внуците, а там има много проблеми.

Седма: в мен сега трябва да се извършат промени, а енергията ми е много малко. Постоянното суетене, нещата, които можех да отхвърля, непропорционалното изразходване на сили за второстепенни проблеми — в резултат на това се стига не до развитие, а до разпадане. Тоест промените не са подсигурени с достатъчно количество енергия на любовта.

Осма: цялото човечество сега се подготвя за трансформиране. Ние трябва да отговаряме на бъдещето и на първо място това се отнася за потомците ни. Значи те трябва да бъдат пречистени и това пречистване започва в мащабите на цялата планета. Но аз вървя в първите редици, въпреки че сам не съм готов за това.

Девета: не само че преяждах, но и много малко се движех. Всичко това, плюс възрастта, води до снижаване на активността на функциите на организма. Неправилната обмяна на веществата води до натрупване на шлаки и соли. Затова се появяват проблеми с черния дроб и бъбреците. Ако животът не се разтърсва чрез физически упражнения, гладуване и екстремални ситуации, зависимостта от него се засилва и се активират процесите на разпадане.

Десета: продължавам да се дразня, да имам претенции към хората, да се държа емоционално неправилно. Нещо в системата е недовършено.

Единадесета: за да усетиш в себе си Божественото, трябва да се извърши дискредитиране на човешкото и моето физическо състояние представлява сигнал за изключване на човешката логика.

Дванадесета: от една година се подготвям за написването на седмата книга и започна закономерно пречистване.

Тринадесета: когато излизаш на нови структури, се извършва мъчително пречистване, което позволява да не загинеш, а да си взаимодействаш с тях. Това, което сега преминава през мен под названието «аморфно време», е един много тънък слой и привнесената от мен кал може да бъде опасна в по-голям мащаб. Значи вкопчването в живота и неговото продължаване трябва да бъде напълно преодоляно, когато взаимодействам с тези структури.

Четиринадесета: на всеки десет години при мен се появява тотална дестабилизация с възможен риск за живота. В началото на 2001 година ще станат събития, за които не съм готов. Вътрешно не мога да ги приема, запазвайки достатъчно количество любов, затова у мен се включва програма за самоунищожение.

Петнадесета: могат да ми се родят още деца и тяхното неблагополучие влияе особено силно върху състоянието ми.

Лежа, гледам в тавана и не мога да разбера откъде идва подобно чувство за безизходица. Външно сякаш е разбираемо — написал съм толкова книги за това, как да се преодоляват болестите, и сам съм се разболял. Опитвам се да се самоуспокоявам. Все едно да упрекваш опитен автомобилен състезател, задето не е успял да се справи с колата си. Просто при него скоростите са други и рискът е по-голям. Както и да се опитвам да се успокоя, безизходността не изчезва. Тази емоция ме души и парализира, пречи на по-нататъшните ми търсения. Защо не мога да се справя с нея, нямам отговор.

Едва след няколко дни ще си спомня собствените си съвети и ще разбера откъде тръгва всичко. Ако емоцията е неуправляема, това означава, че тя тръгва от потомците. В такъв случай трябва да се молиш за тях. Когато отрицателното идва от потомците, безизходността се обяснява просто. Колкото и да боледува и да се мъчи човек, ако му кажат, че утре болките и мъките ще изчезнат, той ще издържи всякакви изпитания. Ще има опорна точка в бъдещето. Нашите деца са бъдещето ни. Ако негативът тръгва от тях, бъдещето се затваря. За да се управлява бъдещето, трябва да се излезе извън неговите рамки, а това може да стане само чрез любовта. И ако любовта е недостатъчно, тъмните вълни, които идват от бъдещето, разрушават не само тялото, но и душата и тези мъчения понякога стават непоносими. В такива случаи човек може да извърши самоубийство или да убие друг човек. Сега обаче, в този момент, аз лежа и се опитвам да се справя с пристъпа на отчаяние. По-точно отчаяние имаше преди, сега ще го наречем някакво униние. Знам, че рано или късно ще се справя с него. Чрез любовта всичко може да се преодолее. Продължавам да повтарям, че запазвам любовта, както и да се разрушават животът и желанията ми, плановете и надеждите ми. За пореден път си представям как остарявам и умирам, като в този момент се концентрирам върху любовта. Нямам толкова много сили, за да ги изразходвам за униние и съжаление, те трябва да бъдат използвани за по-нататъшно израстване и познания. Впрочем, за съжалението.

Веднъж се оказах в ситуация, която много исках да променя. «Защо постъпих така? — постоянно се въртеше в главата ми. — Та това можеше и да не стане.» След час почувствах някакви силни проблеми на полево равнище и като се диагностицирах, с изненада открих, че неизвестно откъде е долетяла мащабна програма за самоунищожение. Виждайки колко е опасна, дълго се опитвах да намеря причините за появата ѝ и след известно време с изненада разбрах, че острото съжаление за миналото и пожелаването на смърт на себе си, тоест програмата за самоунищожение, са едно и също. Съжалението за миналото е бавно самоубийство. Ако човек не спре тази програма, появяващото се онкологично заболяване възпира самоубийството му на тънък план. Страхът пред бъдещето е неприемане на бъдещето, отричане от него. Нашите потомци са в бъдещето и колкото повече се боим от него, толкова по-мащабно ги убиваме. Детето може и да се роди, но за този страх ние си плащаме по-късно.

По тавана на купето периодично проблясват светлини от лампи, покрай които преминаваме. Продължавам да мисля. Трябва да прегледам още десет-петнадесет възможни варианта, с които може да се обясни сегашната ситуация. След това някои от хипотезите ще се слеят в една, а някои ще бъдат отхвърлени. Това е нормален работен режим. Наистина трябва за известно време всичко да оставя и да приведа в ред душата си. Моя позната неотдавна бе ходила с група поклонници в манастир. Ставане в пет часа сутринта, молитва, целодневно отрешение. След няколко дни се върна и само за един ден от бъбреците ѝ излязоха всички камъни. В реалността ние често се обръщаме към Бог, даже се молим, но продължаваме със своите навици, проблеми и привързаности. В градчето Саусалито, до Сан Франциско, лекарите анализирали няколко хиляди случая на спонтанно излекуване от рак. Всички тези случаи ги обединявало едно — преди излекуването е имало резки промени в съдбата, тоест откъсване от обичайния ритъм на живот, който изсмуквал цялата енергия. Ако в душата има любов, можем да започнем нов живот и тогава болестта остава в миналото.

Ето, и аз сега съм на прага на нов живот. Старият живот с неговата раздразнителност, амбиции и привързаности трябва да остане в миналото. Ако не искам да се разделя с него, навярно той ще си отиде с тялото ми. Сам на себе си трябва да дам съвет. Разболял си се, раздели се със стария живот, започни нов, още повече сега, когато се разделяме с века и хилядолетието. Цялото човечество вероятно има същия проблем — да се раздели със стария живот и изцяло да се обърне към новия. Ние живеем в щастливо време. Обвивката на човешкото става все по-прозрачна и през нея все по-ясно виждаме Божественото.

Сутринта в Москва се занимавах със свои работи. Привечер се появи свободно време. Ако го имам, правя три неща: спя, моля се или ходя на баня. Започнах от съня и реших да завърша с банята. Аз и няколко мои познати се разбрахме да се срещнем в «Сандуновските бани». В неголяма парилка, когато се съберат много хора, температурата бързо пада, тогава започват по-често и по повече да поливат вода, парата обгаря, а не прегрява. В «Сандуновските бани» вместо камъни в каменната печка има около десет тона разкошни чугунени заготовки, парата е мека и стабилна. Иска ми се да хапна, но се сдържам. Когато организмът е зает с извличане на енергия от храната, се затруднява трансформацията на другите видове енергия и тогава банята губи целителните си свойства, физическата енергия на топлината не преминава на тънките планове. Помня, че навремето след баня си правихме шашлици, отрупвахме масата с вкусна храна. После това започна да ни харесва все по-малко и по-малко и забелязах, че известно време след банята трябва да изчакаш, да не пречиш на вътрешните промени и тогава усещането за щастие, което произлиза от енергетичната балансираност, продължава достатъчно дълго. Всъщност, трябва да вярваш на чувствата си. Една от главните причини за болестта е в това, че с възрастта все повече вярваме на съзнанието и все по-силно потискаме чувствата си. Когато гренадирите на Петър I през зимата в Париж се хвърляли в Сена, устройвайки си баня, докладвали на Петър І, че войниците му искат да сложат край на живота си със самоубийство. Чувствата ни понякога ни карат да правим това, което от обикновена гледна точка е вредно или ненужно. И ако страхът, който произлиза от обожествяването на живота, не преизпълва душата ни, ние следваме чувствата си и правим открития.

Спомням си моментите, когато се парихме на вилата на мой чичо в района на Сосново. Имаше много сняг и затова, когато излизах от парилката не просто падах, а плувах в снега, пет-осем метра напред и след това обратно. В един момент почувствах, че не съм успял да се охладя достатъчно, легнах по гръб в снега и гледайки звездното небе, престанах да мърдам. Усещане за студ нямаше, обратното, усещането беше такова, сякаш поливаха гърба ми с вряла вода. «Ще лежа, докато не почувствам студ» — реших аз. Логиката ми нашепваше: ще се преохладиш, ще се разболееш. Но аз си казах: добре ми е, приятно ми е, значи всичко е наред. Лежал съм сигурно десет минути, но така и не почувствах студ, тогава станах и отидох в парилката. Нямах нито простуди, нито болки след това. Трябва да вярваш на чувствата си, но именно тогава, когато те изхождат от любовта. Ако в мен се е появило желание да открия нови закони — ще ги открия. Ако се е появило желание да стана умен и способен — ще стана. Ако се е появило желание да бъда богат — ще бъда. Тези желания изхождат от вътрешното ми състояние, те произтичат от корените ми, които се наричат любов. Щом желанието се е появило, то вече може да бъде изпълнено. Но ако искам да стана богат от завист към съседа и искам да стана способен, за да се извися над другите или искам да постигна много неща заради страха да не остана беден и гладен, шансовете ми за сбъдване на желанията рязко падат. Желанията ни са обърнати към бъдещето и щом работят за любовта, те трябва да се изпълнят. И обратното. Умението правилно да поставиш целта и правилно да мечтаеш е умението да станеш щастлив.

Спомням си как преди две години в Израел консултирах един бизнесмен.

— За случилото се няма разумно обяснение — казваше ми той. — Имах фирма с оборот няколко милиона долара, имах прекрасен колектив, имах натрупан опит и големи връзки, нито един неуспех. По всички признаци фирмата трябваше да се развива и да се развива. И ето че на фона на растящия опит, способностите и връзките изведнъж фирмата започна да запада и да се руши, необяснимо се промени поведението на партньорите, нещо стана с колектива. Мина известно време и от фирмата останаха руини. И сега съм ръководител на жалките останки от някога процъфтяващата фирма.

— Сигурно ще се учудите — казах му аз, — но всичко това на първо място е свързано със състоянието ви. Спомнете си чувствата си, когато създавахте фирмата.

Той свива рамене.

— Ако мислите, че съм мечтал за пари и за забогатяване, грешите.

— И все пак, за какво мислехте?

— Исках да създам голяма фирма с оборот от няколко милиона долара, исках да надмина в този бизнес другите, исках да докажа, че ще се справя с поставената задача.

— Постигнахте ли всичко, което искахте?

— Точно там е работата, че го постигнах — той отново сви рамене. — И ето — радвай се, живей щастливо, развивай се нататък, а изведнъж всичко рухна.

— А защо «нататък»? — замислено питам аз. Той ме гледа с учудване.

— Как така «защо»? За да продължавам да се радвам и да бъда щастлив.

— Не сте ли чували древнокитайското проклятие, което звучи така: да се изпълни най-съкровеното ти желание?

Той мълчаливо ме гледа, започвайки постепенно да разбира.

— Вие сте си поставили цел и сте я постигнали. Тази цел е прониквала в цялото ви същество, вие сте я обмисляли много години. Та ето, в главата ви има много цели, а в подсъзнанието ви е само една и тази цел сте я постигнали. Значи вече няма за какво да живеете, програмата за самоунищожение автоматично се включва. И вие даже не подозирате за това. Струва ви се, че щастието тъкмо започва, а то на тънък план вече е свършило. Синът на един от най-богатите хора в Швейцария в разцвета на силите си се самоубил. В предсмъртната си бележка написал: «Имам всичко, няма за какво да живея!» При това всяко живо същество има цели, които са заложени в чувствата му и които могат да се засилват от развитото съзнание или да се възпират. Учените са провеждали експеримент с прешленести червеи. Какво излязло — онези индивиди, на които пречели да произвеждат потомство, живеели много по-дълго. Тоест, нереализираната програма те кара да живееш.

Бил съм на Камчатка и съм виждал как след хвърлянето на хайвера рибата започва да се разлага и да умира пред очите ти. Смисълът на живота е постигнат. В този случай гибелта ѝ е нужна за развитието на потомството. На първо време новоизлюпените рибки се хранят с месото ѝ и това е главният и единственият им източник на храна.

Да си зададем въпрос: Защо при едни жени раждането на деца много бързо състарява, а други разцъфват от това? Колкото повече жената се концентрира върху живота и желанията, толкова повече в нея са ревността, обидите, унинието и страховете. И колкото повече тя се поддава на обидите, ревността и страховете, толкова по-силно се концентрира върху подсъзнателната цел, върху живота и продължаването му. И постигането на тази цел включва в нея програма за самоликвидация и тогава стремително започват процесите на стареене. Те могат да се проявят не само като бръчки по лицето, но и като забавяне на активността на функциите, нарушения на ендокринната система, разширяване на вените и т. н. Ако жената се концентрира върху любовта, запазвайки я в момент на дестабилизиране на живота и желанията, тогава раждането на дете за нея не е цел, а средство. И с това тя прави щастлива себе си и потомците си. Но ние сме свикнали да мечтаем за всичко друго, само не за това, да усетим себе си като Божествени създания в по-голяма степен, отколкото преди. Появилата се болест или нещастие започват да ни откъсват от целите, които ни убиват. И ако можем да се откажем от тези цели и да намерим в себе си любовта като истинска цел, болестта отминава.

Помня как при мен на преглед дойде една жена.

— Умолявам ви, помогнете! — молеше тя. — Дъщеричката ми е само на петнайсет години, тя много иска да живее, но на дясната плешка има бързорастящ сарком. Лекарите казаха, че трябва да махнат реброто и плешката, но не обещават нищо. Струва ми се, че там вече започва метастазиране, но лекарите работят по привична схема: операция, облъчване, химиотерапия.

— Първо, никога не споря с лекарите — обясних ѝ аз. — Второ, не всеки раковоболен, който идва на преглед при мен, побеждава болестта. Нещо повече, това зависи не от мен, а от него самия. Аз се опитвам да предоставя възможности, които човек използва или не. Единственото, което мога да направя за вас, е да се чуем няколко пъти по телефона, за да ви предпазя от грешки. И то само в случай, че видя как вие и дъщеря ви сте започнали реално да се променяте.

— Добре, а какво да правя на първо място?

— Първо, дъщеря ви трябва да престане да се страхува от смъртта. Тя трябва мислено да премине процедурата по сбогуване с живота, запазвайки в този момент любовта. Тя трябва да не мечтае за здраве, за живот, за деца. Може просто механично да повтаря: мечтая любовта към Бог да бъде висша реалност и висше щастие за мен. Любовта към Бог за мен е цел. Животът ми, раждането на деца, семейството, благополучната съдба са само средства за придобиване на любов към Бог.

След един месец тази жена дойде при мен на преглед.

— При дъщеря ви все още е зле — казвам аз след диагностиката.

— Но ние с нея цял месец работихме върху себе си — неуверено отговаря жената. — Туморът се резорбира, изчезна.

— Но дъщеря ви въпреки това не се е научила да прощава истински — отговарям аз. — Тя и досега не може да опази любовта към онзи, който я е предал и обидил, а чувствата ѝ все още я теглят на първо място към желанията и към живота, а не към любовта. Любовта към Бог още не е станала за нея главна опорна точка.

Майката уморено извръща поглед към прозореца.

— Лекарите продължават да настояват за операция.

— Мога да разбера лекарите — казвам аз. — В Германия, ако лекарят не изпълни дълга си, ще загуби дипломата си. Лекарите не знаят защо туморът се е резорбирал. Значи той може да се появи отново. Отказът от операция за тях представлява опасност от понататъшни проблеми. Но ако направят операцията, каквото и да се случи, те са защитени.

— А вие какво ще ме посъветвате? — пита жената.

— Нямам право да ви давам съвети. Вие решавате. Мога да кажа само, че лекарите също се водят от Бог. Желанието им да направят операцията произтича не само от професионален дълг. Ако състоянието на дъщеря ви се промени реално отвътре или лекарите ще променят отношението си към операцията, или операцията няма да е необходима. Тук много неща зависят от тънкия план, а той на първо място е свързан с потомците. Приведете в ред чрез себе си душите на потомците и внуците си. И тогава болестта или заплахата от нея няма да са нужни.

Повече не я видях, надявам се, че при тях всичко е добре. Но отново — над всичко е волята Божия. Болестта по принцип ни се дава за поправяне на мирогледа ни. Все по-често по себе си и по пациентите виждам любопитна особеност: веднага щом разбереш какво правиш не както трябва и към какво се отнасяш неправилно, болестта, която обикновено се лекува с години, изчезва за няколко дни. Трябва не да се бориш с природата, а да ѝ помагаш. За да не боледуваш, трябва да се научиш да правиш всичко онова, което болестта прави на самия теб.

Колата бавно се движи по улиците на Москва. Неотдавна имаше сняг, но сега се е разтопил. Хилядолетието свършва и започва нова ера и по календар, и в реалността. Една седмица преди Нова година реших да проведа семинар. Трябваше някак си да отбележа отминаващия век. Онези, които ще дойдат на семинара, като правило са прочели всички книги и са се запознали с видеокасетите. Те чакат нова информация. И аз, като участник в семинара, също се надявам на това. Част от информацията ще дойде чрез мен, част — чрез въпросите на останалите участници. Колективното съзнание, ако е насочено към любовта, може да прави чудеса. Аз се надявам на тези чудеса и ги чакам.

Гледам преминаващата покрай мен колона от коли. Неочаквано започна да ме боли десният бъбрек. Така се връщам към моите проблеми. Не е изключена ситуация с появата на ново дете на бял свят. Разглеждам този вариант. В полето ми има душа на дете, но не мога да кажа дали то ще се появи в този или в друг живот. Обикновено казвам на пациента: за да се появи на бял свят вашето дете, то трябва да получи определена порция любов. Колкото по-голям е размахът на личността му, на способностите и желанията му, толкова повече любов му трябва, толкова по-голямо трябва да е разтърсването и отстраняването от човешкото щастие. Да допуснем, че разтърсването трябва да бъде двеста единици, а вие можете да издържите, запазвайки любовта, само седемдесет. Останалото са вашите болести и нещастия преди зачеването, по време на бременността или след раждането на детето. Средно порцията любов, да кажем, трябва да е двеста единици, макар че има деца, при които е по-голяма. Не е задължително те да бъдат признати за таланти, тук голяма роля могат да изиграят възпитанието и мирогледът, но, разбира се, запасът от възможности при такова дете е значително по-голям. Ако се вземе усреднено цялото човечество, хората могат да запазват любовта при разтърсване от сто и седемдесет-двеста единици, тоест към днешния ден това е напълно нормален показател.

Спомням си как преди около година започнаха моите проблеми. Отначало без причина ме заболяха бъбреците. Аз не вземам лекарства, за да не объркат общата картина. Когато проблемите започват, много е трудно веднага да се ориентираш във всичко, вървят десетки модели, но не се подреждат в единен. Бъбреците — това е програма за самоунищожение, темата за възгордяването и управлението. Спомнях си всички моменти, когато не съм могъл да приема ударите на съдбата, неуспехите, прощавах на всички и прощавах на себе си. След няколко дни бъбреците минаха и започна силно да ме боли черният дроб. Пак започвам да се моля и болката отново се връща при бъбреците. Работата над себе си продължава, болката в черния дроб и в бъбреците отшумява, започва да ме боли кръстът. И аз разбирам, че просто върви интензивна загуба на енергия. По принцип, ако се погледне на тънък план, може да се види как енергията изтича от тялото в района на пъпа. Ако не се спре тази загуба, някой орган ще започне да се разрушава и това ще забави изтичането на енергия. Може да се очаква ускоряване на процесите на стареене.

Отново си спомням разказа на една жена, която за половин година остаряла с двайсет години. Тя също имала усещането, че енергията ѝ изтича през пъпа. Неотдавна диагностицирах по снимка човек, който остарял с много години за няколко месеца. Като се погледне със задна дата ситуацията на тънък план, се вижда как от него се излива енергия и тече към детето му. Причината е една и съща — това, което преди наричах ревност. В основата на ревността лежи зависимостта от желанията, всички желания се свеждат до запазване и продължаване на живота. За да се появи едно дете на бял свят, трябва да има угнетяване на живота. Ние даваме нов живот, значи трябва да загубим своя. Тази загуба върви в щадящ режим чрез обиди и предателства от близък човек, а в по-тежък — чрез болести и нещастия. Обикновено смърт идва тогава, когато не само не се пречистваме, но обратното — омърсяваме себе си и детето. Мъжът, който стремително остарял, прехвърлял енергия на родилото се дете. Тоест, за да оцелее детето, трябвало да бъдат унизени желанията и животът. Стареенето е една от формите на такова унизяване и отстраняване. На тънък план завистта, ревността и алчността изглеждат еднакво. Всички те са проява на един и същ механизъм — повишена зависимост от основите на живота и продължаването му. Значи в моя случай аз трябва доброволно да се заема с това, което принудително е започнала да прави с мен природата, тоест да практикувам всички форми на отстраняване от живота с увеличаване на любовта в душата.

Бесплатный фрагмент закончился.
Купите книгу, чтобы продолжить чтение.