Диагностика на кармата

Въведение

Лятото на 1999 година. Ваканция. Почивам със семейството си на юг. Днес се събудих рано, около седем часа сутринта. Намираме се близо до морето. Обичам да ставам рано сутрин и да се къпя в спокойната и хладна вода. Всичко наоколо е отпуснато и неподвижно, чува се само пеенето на птиците. Без да бързам, се спускам към водата, и изведнъж ушите ми долавят някакъв страничен звук. Хрущят коленете ми. «Лечител на почивка! — мисля си иронично. — Кой да ме излекува сега мен?» Влизам във водата, гмуркам се и всичко остава на втори план. Петнадесет минути плувам бавно в тюркоазеносинята вода, след това излизам на брега и се оставям да ме галят утринните лъчи на щедрото слънце.

«Да направим равносметка — мисля си, гледайки безкрайната морска шир. — Занимавам се с изследвания около десет години, но и досега не съм успял да променя себе си.» Както всички хора, аз също имам проблеми със здравето. По-рано си мислех, че опитният автомобилен състезател не трябва да има проблеми за разлика от начинаещия шофьор. След това разбрах, че винаги ще има проблеми, защото състезателят кара със скорост, съответстваща на майсторството му. Моите претоварвания вредят на здравето ми, но и ми позволяват да изляза на ново ниво на съзнание.

Досега не съм решил два проблема:

— осъждането на хората, неприемането на травмиращи ситуации, обидата към съдбата, тоест темата за възгордяването;

— темата за ревността.

Какво означава всичко това? Камъните в бъбреците — това е осъждане на хората, неприемане на травмиращите ситуации, обида на съдбата, тоест възгордяване. Всичко останало е темата за ревността. Тези два проблема и досега не съм решил. Знам, че съм ревнив. По-рано ревнивостта ми беше на границата на патологията. Сега съм друг човек. Страхът от възможно предателство и измяна обаче и досега ме преследва. И обидите си не преодолявам веднага. В характера ми си останаха раздразнителността и повишената взискателност към хората. Периодично ме обземат пристъпи на униние. Част от тях идват от децата ми, но има и вътрешни, мои проблеми. Някакви основи на човешкото щастие са се срастнали с моето аз.

За да мога да се разгранича от тях, трябва да приема тяхната дестабилизация или загуба и да удържа Божествената любов в душата си. Едва тогава става разслояване на съзнанието: ето, това е моето Божествено аз, а това е човешкият слой. Това е първата крачка към свободата и независимостта. Ако не си удържал любовта, продължаваш както преди да се отъждествяваш с живота си, с волята си, с желанията си, със съзнанието си. Тогава всяка дестабилизация поражда омраза, униние, страх и съжаление, а след това и разпадане на онова, с което се е срастнало нашето Божествено аз. Стареенето, вероятно, е най-мащабната схема за откъсване от човешкото. Лошо е, когато свикваме със стареенето. С него трябва да се борим и същевременно да го приемаме. Да го приемем означава да запазваме Божествената любов по време на разпада. Вътрешно отказвайки се от човешкото, концентрирайки се върху корените си, върху Божествената любов, външно трябва да се грижим за него, тъй като развиващото се човешко ни помага да изпитваме по-голям стремеж към Божественото.

Колкото по-големи са стволът и короната, толкова по-силни трябва да са корените. Старостта представлява постепенно подрязване на клоните, а смъртта е отсичане на ствола до дънер. Когато корените отслабват, тази процедура е необходима. Как да се увеличи силата на корените? Периодичното подрязване на клоните, тоест усмиряването на желанията ни, на живота, ограничаването на съдбата, дават после изблик на жизнени сили, но не решават проблемите цялостно. Защо корените изтощават запасите си? На този въпрос нямам отговор. Засега знам само едно: имам проблеми на физическо ниво и има нещо, което ги поражда — недоволството от несъвършенството на другите, раздразнителността, страхът, унинието, осъждането. Мога за няколко месеца да се превключа на абсолютна работа върху себе си и да се опитам да променя чувствата си. Но тогава ще стане същото, както в народната медицина — заболяло те нещо, пиеш отвара от някаква билка и болката отминава. Тъй като причината за болката не е известна, а значи не е и отстранена, всичко това може да се прояви по друго време и на друго място. Моята система преди всичко е насочена не към излекуване, а към разбиране на причините за болестта. Агресивните емоции не са причина, а междинно звено. Когато нашето Божествено аз се затъмнява от човешкото щастие и започва да се сраства с някакви негови аспекти, тогава се появява агресията. А това значи, че истински можем да оздравеем само когато преминем по всички стъпала на човешкото, а после да го загубим за известно време и да усетим своето Божествено аз като единствена и вечна реалност. След това пак ще се върнем в нашето човешко, но вече няма да се срастваме с него и да зависим от него.

И така, темата за ревността, която така и не затворих, включва и неумението правилно да се отнасяме към хората, зависимостта от отношенията. Ревността прелива във възгордяване и обратно. Някъде на тънък план те се съединяват в едно цяло. Един от най-опасните признаци е неправилното ми поведение, когато приемам пациенти. Там аз излизам на най-дълбоки нива, за да помогна да се пресекат източниците на агресия. Ако пациентът дойде на преглед при мен и се съмнява или го обземат амбиции, или се обижда, прегледът трябва незабавно да бъде прекратен, тъй като това е опасно за него. При тези ускорения, които настъпват, десетки и стотици пъти се усилват промените в положителна или отрицателна посока. Аз се оказах заложник на собствената си система. Не само ускоряването на всички процеси, но и други ефекти стават извън моята воля. Това значи, че всичко негативно в мен също се ускорява стотици пъти.

Дразня се, когато хората не ме разбират, когато човек не осъзнава каква опасност е надвиснала над него и не използва възможностите си. Когато приемам пациенти, би трябвало да забравя за човешкото, а това някак си при мен не става. Има зависимост от основите.

Освен това основите на човешкото щастие трябва да бъдат по някакъв начин хармонично свързани, а при мен се получава някакво кълбо: съзнание, воля, желания, живот. Всичко това би следвало да се сведе до нещо единно: до материя, пространство и време. Засега не се получава красиво. Вярно, вече има разбиране за трите слоя на човешкото щастие, за трите равнища. Материалното, което е свързано с тялото. Духовното, което е свързано с нашето съзнание и пространството. И последното равнище, което е свързано с душата, тук има явна връзка с времето.

И така, тялото е материя, духът — пространство, душата — време. Провеждайки изследванията си, аз се убедих, че мисълта се ражда от емоцията. Без емоция съществуването ѝ е просто невъзможно. Емоцията се обобщава, преобразува се и се появява мисъл.

Това, което наричам «ценности на душата», е свързано с нашите чувства и тук има все още много неясни неща. Зависимостта от материалните, телесните блага е разбираема, зависимостта от духовните аспекти, тоест способностите и интелекта — тук също всичко е разбираемо. Как обаче да се опише зависимостта от душата, защото се оказва, че за душата също можеш да се вкопчиш? С какво са свързани нашите емоции, как се проявяват те? В основата им се намират базисните емоции, тоест инстинктите. Всички инстинкти по принцип се свеждат до два: първият — възникване, поддържане и продължаване на живота, и вторият инстинкт — управление. Зависимостта от първия поражда ревност, а от втория — възгордяване. По принцип управлението също е насочено към защита на живота, особено в стратегическите аспекти. Получава се, че желанието да се продължи живота е една от основните ни емоции. Но какво са емоциите? По този въпрос има десетки теории, но все още няма единно мнение на учените. Защо? Учените твърде пряко свързват емоциите с тялото и с мозъка на човека. Не си ял навреме — възниква емоция на глад. Ударил си се силно — възниква емоция на болка. Избегнал си опасността и си похапнал — възниква емоция на удоволствие. Въвели са електроди в мозъка ти и започват да дразнят отделни негови центрове — възникват периодични емоции на страх, гняв или удоволствие. Изводът е прост и ясен: всяка емоция се поражда от материалния обект и зависи от него. Сама по себе си емоцията не е материална. Тя прилича на светлината. Има обект — има емоция. Изчезва обектът — изчезва емоцията. Но за разлика от светлината тя изчезва веднага. Източната философия обаче свидетелства за обратното. Емоцията може да съществува и след разпадането на обекта. Целият емоционален комплекс, наричан душа, съществува и след смъртта. Това значи, че цялата съвременна наука, която твърди, че емоцията е вторична, претърпява крах, когато се сблъска с източните мистични учения и религии. Тялото е вторично, а душата е първична. Но ако тялото се ражда от душата, ако емоциите създават тялото, това означава, че духът създава материята и значи всички постановки на източните философии са верни. Ще бъдат верни, в случай че бъдат потвърдени от реални събития. Най-интересното е, че се потвърждават. Както и да се опитва науката да премълчава и да не обръща внимание на хилядите факти, реалността упорито се налага. Така че все пак кое е първичното — тялото или емоциите, духът или материята?

Връщам се към собствения си опит. Когато учех основите на медицинската диагностика с помощта на екстрасензориката, групата ни изхождаше от следната теоретична постановка:

«Около всеки орган има индивидуално поле, а около тялото на човека има общо поле. Всички промени на физическо ниво водят след себе си промени на полевите структури. Нещо повече, болестта в един орган може да съществува много преди да бъде открита от скенер или компютърна томография. И полето съответно реагира много по-рано. По-ранното откриване на болестта е възможност тя да бъде излекувана в началото ѝ, когато все още не е набрала опасна инерция.»

Аз достатъчно дълго се тренирах в областта на диагностиката и постигнах прилични резултати. Имам една характерна особеност — никога не спирам по средата на пътя. Ако се занимавам с някакъв проблем, трябва да стигна до края, при това времето няма значение. Това първо. Второ, не съм се съмнявал, че трябва да съществува обратната зависимост — тялото да зависи от емоциите. Излизах на все по-тънки слоеве на полетата и след няколко години търсене този преход завърши.

Убедих се, че съществуват полеви структури, които зависят от тялото, а има и по-тънки слоеве, където тялото на свой ред зависи от полето. След това видях, че деформациите на полето, които водят до болести, са неразривно свързани с агресивните емоции. След това разбрах, че това, което наричаме емоция, и това, което наричаме полева структура, е всъщност едно и също. Оказа се, че нашите емоции действително са свързани с тялото и зависят от него. Свързани са обаче непряко, това първо, а на второ място, свързани са на повърхностното си равнище. По-дълбоките, мащабните слоеве на емоциите, които учените в началото наричаха подсъзнание, а после — свръхсъзнание, обратно, управляват тялото. Но между тях има ясно изразена връзка и взаимодействие. Когато тялото се разрушава, основните полеви структури на тънък план си остават и водят независимо съществуване.

Въпросът е защо? Отговорът е прост — животът първоначално е възникнал на полево равнище като единно същество в цялата Вселена. Затова емоциите, които изпитва всяко живо същество, имат повърхностен слой, свързан непосредствено с обвивката му, и дълбочинен слой, който е свързан вече с живота като единно живо същество във Вселената. При цялото многообразие на живите същества във Вселената, на най-тънък план всички те продължават да си остават единно същество. Защо, ако това същество е било в миналото, неговите емоции, тоест полето му, продължава да съществува и сега? Ето отговорът. Вселената е холографско същество не само в пространството, но и във времето. Полето се разпростира около обекта не само в пространството, но и във времето. На голямо разстояние от обекта можем да почувстваме полето му, но да не виждаме него самия. Същото става и с отдалечаването във времето. Това означава, че и твърденията на западната материалистична наука, и твърденията на религиозните, мистични и философски течения са еднакво верни. Емоцията зависи от обекта, обектът зависи от емоцията. Явленията на хипнозата са необясними за западната наука, защото при хипнозата, ако наложената установка е проникнала на достатъчно дълбок слой емоции, веднага се забелязва как емоцията излиза от контрола и зависимостта на тялото и започва да командва тялото и свързаното с него съзнание. След като емоцията е пространствено-полева структура, значи тя определя всички събития, които стават в това пространство. Естествената емоция не е повърхностна, а свръхдълбочинна. Като специалист по свръхдълбочинните емоции аз виждам как всичко, което се случва с един човек, напълно зависи от неговото дълбочинно емоционално състояние.

Значи, за да се промени околният свят и това, което става в него, трябва да промениш себе си, първоначално повърхностно, а след това вътрешно. Но за да можеш да въздействаш на своите свръхдълбочинни емоции и чрез тях — на целия свят, трябва да знаеш как да въздействаш, откъде да тръгнеш. За това е необходимо да имаш правилен мироглед, а мирогледът се определя преди всичко от нашите цели. Неправилният мироглед създава неправилни емоции. Повърхностният слой на емоциите въздейства върху свръхдълбочинния, а след това се стига или до разпадане, или до развитие. Нека обаче да не уморявам читателя с моите размисли и да се върнем отново към основите на човешкото щастие.

И така, основните ценности са сведени до няколко групи. Когато стигам до някакъв предел, обикновено един от елементите започва да се разклаща и да излиза извън контрол. В тази ситуация стана същото. Периодично преглеждайки вкопчването във волята, желанията, живота и съзнанието, забелязах при диагностиката, че един от параметрите започна да се държи непредсказуемо. Това беше темата за желанията. Навсякъде вкопчването бе минимално, а тук се получаваха непредсказуеми взривове от зависимост, тоест излезе, че желанията зависят от живота, волята и съзнанието. При мен обаче желанията бяха отделна тема. Вече писах, че трябва само да пожелая нещо и всичките ми желания се провалят. При това отбелязах една странна тенденция. Блокирането не зависеше от мащаба на желанието ми. Ако исках да бера гъби, те изчезваха в цялата област. Ако тръгвах нанякъде, разчитайки на добро време, там започваше да вали, независимо от прогнозите. Диктувам тези редове през 2001 година. Днес е тридесет и първи май, последният ден от първата пролет на третото хилядолетие, и темата за желанията при мен явно не е закрита.

В края на април се договорихме с приятели, че може да отидем да ловим риба в Астрахан. Щом ми се прииска, вече със сигурност знаех, че ще има проблеми. Там, в Астрахан, е поръчан катер, с който да излезем в морето да ловим риба. Готови са и колите за пътуване към по-далечни езера, пълни с риба. Разработени са маршрутите, хората са готови. Чувствам, че завися от желанието си, но се опитвам да се успокоя — е, няма пък да изчезне цялата риба в Астрахан. Стана ми интересно как ще се обърне природата, за да прекърши желанията ми. Най-вероятното беше по някаква причина да не мога да отида за риба. Добре би било поне да остана жив при всичко това, защото кой знае с какви сили ще започнат да ме спират. Всичко се реши просто и красиво. Когато пристигнахме в Астрахан, посрещачите ни вдигнаха рамене: «Преди идването ви два дни поред валя дъжд, истински потоп. Катерът излезе в морето и заседна някъде, а всички пътища са кални и е невъзможно да се стигне до езерата.» Така че като краен резултат ние пихме бира и ядохме сушена риба. Но когато вече се бях отказал от всичко, все пак успях да половя малко риба. До града минаваше някаква рекичка, по която рибата се качваше, за да хвърли хайвера си. Целият бряг беше претъпкан с рибари. Имаше слънце, времето беше разкошно. Хванах двайсетина рибки и бях във възторг.

Но да се върнем към събитията от 1999 година. За мен те бяха много поучителни. Преди всичко това беше свързано с пътуването ми до Париж. Изпращането на второто хилядолетие. Един от най-големите празници в историята на човечеството. Всички се обединяват в единен порив, независимо от националността си. Ние с жена ми решихме да посрещнем католическата Коледа в Париж и преди Нова година да се върнем. Колкото по-добре си представяш бъдещето, толкова по-бързо ти се иска от настоящето да се преместиш там. Тогава не знаех, че мечтата за бъдещето, която преминава в желание да се преместиш там, представлява нарушаване на висшите закони и е програма за унищожаване на настоящето. В какво е смисълът на живота? В постигане на Божественото. Затова е необходимо да свиеш времето, а то се свива с емоция. Във всяка емоция причината се доближава плътно до следствието, бъдещето — до настоящето. Затова човек е истински щастлив, когато върви към целта си, а не когато я е постигнал. Целта е постигната, слоят на времето се е свил. Следва пулсация, избухват нови по-далечни цели и отново се появява стремеж към тях.

Когато се отказваме от настоящето заради бъдещето, се разрушават и бъдещето, и настоящето. Разрушаването при мен започна от първите моменти на пътуването. Отначало се изясни, че полет дотам има само една компания — нехаресваната от мен KLM. След това имаше прехвърляне в Амстердам. Там седяхме на течение, хванахме австралийски грип и като стигнахме в Париж, вече бяхме болни. Грипът удря именно по желанията. Трябва да се разглежда града, а не ти се иска нищо да правиш. Едва изкарахме два дни. Преди самата Коледа тръгнахме да се разхождаме из Париж, качихме се на Монмартър, където духаше студен, пронизващ вятър. Разхождахме се из Монмартър, а палтенцето ми изобщо не ме защитаваше от студа. За да се стоплим, влязохме в катедралата Сакре Кьор. В центъра на храма седяха богомолци и не се препоръчваше на зяпачи да ходят там. Състоянието ми беше отвратително. Помислих си, че ще трябва пак да изляза на студената улица и веднага започна да ме тресе. «Нищо лошо няма в това да умра тук — мислех си, като въртях глава и оглеждах високите стени на катедралата. — А иначе сега ще изляза, ще получа възпаление на белите дробове и сигурно още нещо.» Всичките ми мечти и желания ми се сториха в този момент смешни и нищожни. Не ги привличах, обратното, отблъсквах всичките си мисли, всички свои планове и желания. Малко по малко отвратителното ми състояние някак си премина. Излязох на улицата и изведнъж забелязах изненадваща промяна. Вървяхме, брулени от леден вятър, а на мен изобщо не ми беше студено. След това се разхождахме по уличките на Монмартър и сякаш бях облякъл грейка. Всичките ми мечти, страхове, недоволства и отчаяние бяха изчезнали някъде! За да придобиеш Божественото, трябва за известно време да загубиш човешкото. И ако не пречим на душата си да усети Божествената любов, тя ни изпълва с енергия, живот и всичко останало.

Това състояние формулирах по следния начин: не си пречи да бъдеш щастлив. Със своите страхове, униние и обиди ние постоянно мачкаме щастието си, а след това се чудим защо го нямаме. По-късно намерих думите, които можех да кажа на една пациентка, която безуспешно се бореше с ревността.

За жената една от главните съставни части на щастието е общуването с любимия човек. Смъртта на близък човек, измяната, предателството или обидата са практически непреодолими, ако няма друга опорна точка. Но ние се опираме емоционално. За да се формира емоцията, първичните усещания трябва да се повторят няколкостотин пъти. Ако сте разбрали, че любимият човек ви е изменил или предал, и в този момент започнете да се молите и да прощавате, бъдете сигурни, че нищо няма да се получи и че вашата душа по инерция ще продължи да излъчва омраза, осъждане или униние. Но ако вие, в момент на каквато и да е най-дребна обида от мъжа си, започнете да забравяте за него и за обидите, като се устремявате към Бог, и в момент на всякакви тревожни мисли, страхове и униние постъпвате по същия начин, ще мине известно време и вие реално ще почувствате колко важна е за нас онази вечна любов, която носим в себе си и без която е невъзможно да живеем. Тогава вече ще бъдете защитени завинаги. Това щастие никой не може да ви го отнеме. И трябва да не губите време, а да използвате всяка възможна ситуация, за да го постигнете.

И така, в момент на обида да престанеш вътрешно да се защитаваш, да се страхуваш и да съжаляваш. Да забравиш за всичко и да се опиташ да усетиш любов към Бог. Париж през 1999 година беше необикновен. Времето преди Коледа беше добро. На следващия ден изведнъж, сякаш с махване на вълшебна пръчица, то се развали. И продължи да се разваля с всеки изминал ден. По-късно разбрах за какво става дума. Емоциите на големи групи хора влияят и върху времето, и върху всичко, което се случва. До Коледа всички парижани и пристигналите там гости подсъзнателно се бяха ориентирали към Божественото. След това стремежите на всички рязко бяха преминали към човешкото: радост, веселие, ядене, празник. Замърсяването на душата веднага бе довело до промяна на околния свят и бе започнало блокиране на повишаващата се зависимост от човешкото. Колкото бях мечтал да отида в Париж, толкова след няколко дни мечтаех да отлетя оттам. Трябваше всичките тези дни да лежа, а някак си не се получаваше. Жена ми не излизаше от хотелската стая, а аз се мотаех из Париж, като уж вършех нещо. «Само това липсваше, окончателно да се разболея и да лежа тук на Нова година!» — мислех си. Изглежда много ми се е искало да отлетя. На двадесет и осми декември станахме сутринта и отидохме на летището. И там започна нещо като края на света. Вятърът огъваше дебели дървета и ги чупеше. Най-силните му пориви започнаха точно когато влязохме в сградата на летището. Вятърът разтваряше вратите и вътре в сградата на летището падаха разни предмети. Няколко пъти угасва тока. Аз крачех напред-назад, очаквайки информация за полета, и разбирах, че самолетът този ден няма да излети. Беше ме обхванала огромна слабост, температурата ми взе да се покачва, по гърба ми потече студена пот. «Ех, да можех сега да си полежа и нищо да не правя!» — мечтаех си. Отмениха полета и се върнахме обратно. Пътувахме, като заобикаляхме изтръгнати дървета и обърнати рекламни табла. По пътя се търкаляха разхвърляни предмети и боклуци. На другата сутрин все пак излетяхме. Преди отпътуването ми се искаше да си взема душ, но знаех, че не бива да го правя, тъй като температурата ми ще се вдигне и едва ли ще мога да пътувам. След пристигането си в Питер взех душ и само половин час по-късно температурата ми се вдигна до над четиридесет градуса. Това беше интересно състояние. Всяко желание предизвикваше болка и отвращение. Беше около два часа през нощта. Лежах и не можех нищо да правя — нито да мисля, нито да искам, нито да лежа, нито да спя. «На ти разходка до Париж!» — мислех си.

От това състояние ме откъсна едно телефонно позвъняване. Някакъв мъж звънеше от Киев. Не знам как бе намерил домашния ми телефон, но кой знае защо бе решил да звъни посред нощ.

— Вярно ли е, че Лазарев е умрял? — попита ме той.

— Не бързайте! — отговорих. — Засега само боледува. Мъжът се зарадва:

— Е, слава Богу, а то всички разправят, че бил умрял!

Лежах и си припомнях парижките събития. В тях имаше някаква загадка. Това не беше най-силният ураган, но точно той изтръгна от корените четири хиляди дървета във Версай. Най-силният удар бе нанесен по богатите райони. Дотогава ураганите практически не бяха навреждали на нито едно дърво. Спомних си своите думи, когато пътувахме из Париж. Сега човечеството прилича на дърво с могъщ ствол, огромна корона и много слаби корени. Не ни остава време да мислим за тях. А вечерта преди да започне ураганът, докато седях с компания, казах: «Ние се опиваме от благополучието си и се смятаме за защитени. Това е илюзия. Ние сме едни мънички буболечки в сравнение с природата, особено когато забравяме за корените си.»

Защо все пак ураганът така точно удари местата, където най-пищно се празнуваше посрещането на новото хилядолетие, а именно Париж? Между другото, часовниците, които отброяваха времето, останало до новото хилядолетие, се повредиха и през последните часове не показваха нищо. Навярно и това не бе случайно.

Опитвах се да диагностицирам не само себе си, но и групи хора и постепенно се създаде интересен модел. На тънък план сега цялото човечество става единно цяло. Този процес върви вече около тридесет години. Той трябва да стане реален към 2002 година. Тоест, ако преди емоциите на всички хора един спрямо друг са били хаотични, от 2002 година ще започнат да се подреждат в една посока. Ако тази посока е неправилна, тоест, ако влезе в противоречие със законите на природата, може да започне блокиране, което да се изрази като поредица от катаклизми, епидемии, конфликти и така нататък. И първото звънче, предупреждаващо за възможните настъпващи събития, изглежда прозвъня в Париж. Лично за мен това беше сигнал, че темата за желанията е много по-сериозна, отколкото съм очаквал, и че решаването на този проблем би помогнало на много хора.

И така, как да се преодолее зависимостта от желанията? Да не желаеш нищо, да се откажеш от желанията? Будизъм? Това не е изход. Освен това желанията са многобройни. Кои от тях са главни, и кои — второстепенни? Трябва всички те да бъдат обобщени, да се стигне до основите им и да се направи опит да се преодолее зависимостта от тези основи. Достатъчно дълго си блъсках главата, опитвайки се да определя кое желание е по-важно. И постепенно всичко дойде на мястото си. Оказа се, че всички наши желания се свеждат до възникването и продължаването на живота. А това е свързано със сексуалните чувства. В сексуалното влечение се крие желание да се продължи живота, тоест да имаш деца, да общуваш с любим човек, да създадеш семейство и всички следващи звена на развитието и укрепването на живота. Значи зависимостта от сексуалното желание поражда зависимост от всички желания изобщо. Един от главните елементи на чувственото щастие е сексуалното желание, което има за цел и продължаването на живота. На тънък план храненето и сексът изглеждат еднакво. Значи и зависимостта от храненето образува поредица от зависимости и проблеми. Умението да се сдържа в храненето и секса позволява на човек да премахне корените на агресията. Получава се, че всички наши желания в основата си са сексуални. И главната енергия се крие в първичното сексуално желание. Между другото, и според индийската философия е така.

Очевидно Фройд е бил прав, когато е свързвал всичко със сексуалните инстинкти. Сега вече стават разбираеми библейските закони. Опиянението от храната и секса поражда подсъзнателна зависимост от основите на човешкото щастие и след известно време се проявява в болести, хомосексуализъм, наркомания, шизофрения, безплодие и така нататък.

Пре-любодеянието е деяние, което се поставя пред любовта.

Когато нашите желания стават цел и се поставят пред любовта, в този момент ние посяваме зародишите на бъдещи нещастия, болести и загуби. И трябва да се каже, че западният свят е твърде преуспял в обожествяването на секса и храната, въпреки че в Библията се говори за строго ограничаване и в двете.

Продължавайки изследванията си, след няколко месеца направих за себе си едно малко откритие. Разбрах, че първородният грях на Адам и Ева е обожествяването на желанията. Защо са започнали да се срамуват? Защото са почувствали своята сексуалност. Защо именно змията е станала изкусителка? За човека змията винаги е била невидима опасност. Библията не бива да се чете буквално. Притчата за Адам и Ева иносказателно ни напомня, че опасността от възвеличаване на сексуалните желания е невидима, тя е незабележима, поради което е още по-опасна. И всеки от нас носи в себе си този първороден грях — изкушението да се поставят желанието и живота над любовта към Бог. Дълго време не разбирах същността на онзи момент в Библията, където Бог казва, че децата ще се раждат в мъки. Оказва се, че когато ражда дете, в жената се извършва огромна концентрация върху живота и продължаването му. И ако жената има силна зависимост от желанията си, тази зависимост, увеличена, се предава на детето и то след това може да боледува и да умре, тоест да загуби желанията и живота си. Затова радостта от раждането трябва да бъде помрачена от болка. Това спасява здравето и живота на детето, особено ако майката се отнася правилно към изчистването чрез болка.

За мен преди беше тайна защо деца, родени във вода или под упойка, при цялото им външно благополучие, често имат деформация на структурите, свързани с живота и желанията. Сега всичко ми стана ясно. Обезболяващи хапчета може да взема здрав човек, на болен те са противопоказни. По друг начин погледнах отношенията между мъжа и жената. За да родим здраво дете, всички ние трябва да преодолеем в себе си първородния грях, тоест да усетим, че любовта към Бог е по-важна от живота, желанията и продължаването на семейството, особено за жената, на която ѝ предстои да роди. И доколкото жената може да запази любовта си към Бог в момент на унизяване на желанията и живота, доколкото е готова да прости и да запази любовта си към онзи, който я е обидил, разбирайки, че той няма нищо общо, че чрез него ѝ се помага да преодолее първородния грях и да усети любовта към Бог като висше щастие, дотолкова ще ѝ се позволи децата ѝ да бъдат здрави и щастливи.

Тези редове диктувам на първи юни 2001 година. Първият ден от първото лято на новото хилядолетие. Между другото, през прозореца се вижда, че навън времето е прекрасно и грее слънце. Спомням си неотдавнашен разговор с един мой пациент.

— Една моя позната — разказваше ми той — започна любовна връзка. Мислеше си, че е любов, а се оказа страст. Вероятно не е случайно това, че по-късно той излезе наркоман. Може би те много преди това са се срещнали на тънък план и нейното обожествяване на желанията се е предало на него и го е превърнало в наркоман. Работата обаче не е в това. След известно време му откриха хепатит С, който се предава по полов път. Тя дойде при мен — каза този млад човек — и ме попита: «Какво да правя?» Тъй като беше чела вашите книги, присъствала бе и на лекциите ви, казах ѝ, че единственият ѝ шанс е да се моли и да се опита да се промени. Тя започна да се моли и на следващия ден наркоманът попадна в реанимацията. Жената дойде при мен напълно объркана. Аз, помнейки лекциите ви, ѝ казах, че вече няма връщане назад — да продължава да се моли, както и вие казвахте в лекциите си, че за нея сексуалното удоволствие е начин да придобиеш в себе си Божественото. И отношенията с друг човек и любовта към него, както за него, така и за нея, са само възможност да се усети любовта към Бог. Три дни по-късно той дойде в съзнание и го преместиха от реанимацията в клиниката, а след една седмица го изписаха. Преди това му направиха изследвания. Хепатитът някак си беше изчезнал. Мина месец и половина. Пак му направиха изследвания. Лекарите вдигат рамене: «Не знаем защо, но вие нямате хепатит С».

«Много жени не подозират — мислех си — за последиците от своята повишена сексуалност и от неумението да укротят желанията си.» Едва бях стигнал до тази тема и трябваше да направя диагноза на една пациентка, която по някакво чудо бе останала жива. Преди това често бях виждал любовни триъгълници като резултат от пречистване на душите, тъй като всичко това все пак е пречистване и унижение за всички. В този случай жената имаше чисто сексуално увлечение. Мислеше си — да изневери ли на мъжа си, или не? Според моята диагностика излизаше, че тази изневяра може да доведе до гибелта на децата ѝ. За мен лично този поврат бе напълно неочакван. Във всички книги, списания и анекдоти се пише много за изневери. Оказва се, че ако жената има в подсъзнанието си повишена зависимост от сексуалните желания, честото сексуално удоволствие може да засили десетки пъти тази зависимост. И в децата след това желанията започват активно да консумират любовта. След това за спасяването на душата се включват защитни механизми. За да се спаси съдържанието, започва да се разрушава формата. Тогава при децата се нарушава здравето, личният живот, не могат да се осъществят никакви техни желания, отслабват сексуалните функции, появява се фригидност и импотентност, може да настъпи безплодие. Колкото енергията на желанията ни позволява да се развиваме, толкова зависимостта от тях започва да ни убива.

Много често възпитаваме и себе си, и децата си неправилно: или се отдаваме на всяко желание, или обратното — стараем се да стъпчем всяко желание. Правилното възпитание се състои в това, да се помогне на детето да усети Божествената любов, от която се пораждат всички желания. Да се помага и при развитието на желанията, като постоянно се подчертава тяхната вторичност и периодично се ограничават. Тоест сексуалността сама по себе си не е грях. Грехът е постъпка, извършена не под ръководството на Божествената любов, а заради някаква човешка ценност. Придобиването на Божественото се постига не чрез унищожаване на сексуалността, а чрез използването ѝ за натрупване на Божествената любов и чрез постоянното преодоляване на зависимостта от нея. Ако любовта може да бъде сравнена с конник, то желанието прилича на кон. Конникът трябва да възседне коня и да го управлява. Ако конят се опита да яхне конника или препусне диво, нищо добро няма да излезе.

В изследванията си вървях по следния път. Изкачвам се на някакво стъпало, а след това започват проблеми. Трябва да разгледам всички ситуации и да се науча да преодолявам зависимостта от конкретен аспект. Едва тогава имам право да се изкача на следващото стъпало. Аз вървях все по-напред, а възникваха все нови и нови равнища на зависимост. Сега, когато сериозно се заех с темата за желанията като една от основите на човешкото щастие, с радост видях, че съм се приближил вече до основите на човешкото, което в Библията е наречено «първороден грях на Адам и Ева». Значи може да се надявам на определено приключване на системата. Многогодишната работа, от която постоянно изскачаха все нови и нови междинни звена, започна качествено да приключва, което значи, че може да се излезе на нови интересни и по-мащабни равнища.

Преглед

Аз започнах с ранна диагностика. Болестта трябва да се види, преди да е натрупала инерция, да се разпознае в момента, в който едва се формира. Ултразвуковите изследвания и компютърната томография дават само органичните признаци. Това е прекалено грубо равнище. Китайската акупунтурна диагностика и изследванията на Фол позволяват да се определи нарушаването на функциите. Но за мен и това беше повърхностно равнище, и то възникваше твърде късно. Излизането на ниво кармични структури позволява много години предварително да се определи бъдещата болест. Анализът на полето дава възможност да се прогнозира бъдещата болест и самата възможност за появата ѝ. Като видях колко неразривно са свързани кармичните структури със съдбата, характера и мирогледа на човека, разбрах, че могат да се правят точни прогнози, изхождайки от поведението, мирогледа и характера на човека. С напредване на личното ни развитие стойността на правилния мироглед нараства. Тъй като при мен самия скоростта на всички процеси е висока, времето между неправилния възглед върху света и последствията му се съкращава до минимум. Колкото и хармоничен да е един човек, неправилният мироглед рано или късно ще убие него или децата му. Ето защо е толкова важно в днешно време да се развива стратегическото мислене, което се насажда у човека от световните религии. Правилното отношение към света се изработва доста мъчително, особено когато емоциите ни теглят в друга посока. И ето, сега пред мен седи пациент, който има на пръв поглед много дребен проблем. Предложил на приятелката си пътуване в чужбина. Започнали да обсъждат подробностите за това пътуване. Известно време след това го заболели бъбреците.

— Тъй като бях чел вашите книги и бях при вас на преглед, разбрах, че тези два момента са свързани и не мога да се освободя от усещането за опасност.

— Ще погледна и ще ви разказвам поред всичко — предлагам му аз. — Приятелката ви има огромна зависимост от чувственото равнище. Спомняте ли си?

— Да, миналия път ми казахте за това.

— Зависимостта от желанията поражда ревност. Причината за подобна зависимост се крие в миналите животи. С нея се познавате не за първи живот и тогава за вас задоволяването на желанията е било цел, а не средство. Сексът е една от възможностите да се изпита чувството любов. Той представлява средство, а за вас винаги е бил цел, източник на удоволствие, така както и за приятелката ви. Поради това на подсъзнателно равнище сексуалното удоволствие за вас двамата представлява цел, а не средство. Семейството, раждането на деца са цел, а не средство. Самият живот и продължаването му е цел, а не средство. Поради това дестабилизирането на живота, заплахата за желанията ви пораждат у вас агресия, тоест вие и двамата вътрешно сте изключително ревниви. Ако вие постоянно предлагате на приятелката си само положителни емоции, ревността, претенциите и подсъзнателната ѝ агресия ще се засилват. Какво е станало в дадения случай? Започнали сте да говорите за интересно пътуване, което ще стане източник на удоволствие. Това пътуване представлява символ на укрепването на живота, на продължаването на живота. Значи по-нататък трябва да дойде пълна или частична загуба на живота и желанията.

Как изглежда това в нормалния живот? Или пътуването няма да се осъществи, или по време на пътуването ще се разболеете и ще имате неприятности, или ще се скарате с приятелката си преди или по време на пътуването, или след пътуването ще се разболеете и ще имате неприятности. Да видим как може да изглежда всичко това.

Преди разговора нейната концентрация върху живота и продължаването му е била на критичното равнище, а по време на разговора — три пъти по-висока от опасното. Ако пътуването вече се беше състояло — петнадесет пъти по-високо от смъртоносното равнище. Вие може да издържите само четирикратно увеличаване на равнището. Значи след подобно пътуване вие най-вероятно щяхте да загинете.

— А защо аз, а не приятелката ми?

— Вие я въвеждате в изкушение. А освен това за да роди, жената трябва да се концентрира върху продължаването на живота и заради това у нея биологично започват да работят по-активно защитните системи, унизяващи живота. Менструалният цикъл при жената представлява периодично разпадане на живота, на продължаването му, потискане на желанията. По-забележимото и активно остаряване, отколкото при мъжете, също е угне-тяване на желанията. Тъй като има по-крехка структура, жената по-често е подлагана на унизяване. Природата я принуждава по-често да се обръща към любовта, унизявайки основните ѝ жизнени функции, и я прави по-жизнеспособна.

Младият човек съсредоточено мисли.

— Добре, ако аз ще умра в случай на успешно пътуване, може би е по-добре да се разделим?

— Не мога да ви зарадвам. Ако я изоставите, пак ще умрете.

— И какво се получава, значи нямам шансове да оцелея?

— В обикновена ситуация — да. Или тежко заболяване, или смърт. Неотдавна разговарях с една позната, тя се беше влюбила, а след това започнали проблеми с любимия ѝ. Решила да се раздели с него, а той едва не загинал. Започнала да ходи при него, да общува с него, а той я унижава и прави живота ѝ нетърпим. «С него умирам, и без него умирам — каза ми тя. — Какво да правя?» В такъв случай изходът е един. Реално да се обърнеш към Бог и да започнеш да се променяш.

Младият човек ме гледа въпросително.

— Кажете, моля ви, още веднъж, какво трябва да направя?