электронная
400
18+
Диагностика на кармата

Бесплатный фрагмент - Диагностика на кармата

Книга 11. Край на диалога

Объем:
204 стр.
Возрастное ограничение:
18+
ISBN:
978-5-4483-3970-7

18+

Книга предназначена
для читателей старше 18 лет

Светът е прекрасен. Прекрасен е във всяко свое проявление, прекрасен е в същността си, защото е Божествен. И понеже всяка ситуация ни довежда до любовта и до Бог, ние никога нямаме право да се отказваме от любовта, усмивката, радостта и оптимизма.

И ако поддържаме такъв възглед за света, започваме правилно да оценяваме това, което се случва около нас и по-лесно виждаме връзката между причините и следствията. Правилният мироглед увеличава и възможностите ни да променяме света около нас. Отговаряйки на въпросите, които ме вълнуват, в тази книга аз се опитах да го правя от подобна позиция. Разбрал съм, че не мога да давам точни, твърди, академични отговори, а читателят само да изпълнява препоръките ми, без да мисли за нищо друго. Напротив, иска ми се читателят да мисли и да се опитва да разбере света заедно с мен. Надявам се, че съм успял да постигна това.

Част 1

— В книгите си пишете, че според диагностиката ви човечеството е в криза и че за преодоляването ѝ виждате големи възможности в сливането на науката и религията. Молбата ми е да се спрете по-подробно на това, каква може да е ползата за човечеството от обединяването на религията и науката?

— Мисля, че става въпрос не толкова за ползата, колкото за цялостното оцеляване на човечеството.

В края на декември 2004 година по телевизията имаше предаване за религиозните конфликти в Европа. Ставаше дума за това, че в Англия правителството било принудено да отмени една театрална постановка, защото се уплашило от религиозните вълнения на сикхите, които се възмутили, че на декорите на тази порнографска по съдържание пиеса е нарисуван индийски храм. Станало ясно, че религиозните представители на Индия са готови доста агресивно да защитават представата си за нравственост.

Във Франция бил приет закон, който забранява подчертаването на религиозната принадлежност чрез облеклото. Започнала борба, която продължава и до днес -мюсюлманите от арабски произход са в конфликт с правителството. Забрадката на главата на арабската жена символизира сдържането на сексуалната разпуснатост, с която Франция днес може и да не гордее много, но и не ѝ се опълчва особено. Говорителят каза тогава една любопитна фраза: «Нямаше християнин, който да се изкаже против, обаче всички мюсюлмани скочиха като един. На практика те живеят като държава в държавата».

По принцип този френски закон беше насочен точно срещу тях. Френската държава се опитва да погълне мюсюлманите, да ги асимилира, но те категорично отказват.

Християнството умира, като отстъпва всички свои позиции на другите религии — това беше изводът, който направи авторът на предаването.

Мисля, че основният проблем не е, че християнството в Европа умира. Основният проблем е, че то спря да защитава нравствените си ценности. Защо? Да започнем подред. На първо място е кризата на католицизма. По въпросите на вярата и нравствеността руското православие има по-последователна позиция. И все пак, защо в Европа започна да изчезва това, което представлява основата на всяка култура — религията и нравствеността? Отговорът идва сам. Християнската религия вече няколко десетилетия е отделена от държавата. Заедно с нея държавата се е отказала и от понятията за безкористна любов, сексуално въздържание, ограничаване на повърхностните желания. Победата е на страната на логиката, съзнанието и тялото. Проблемите на любовта и нравствеността вече се решават от гражданския и наказателния кодекс. Държавата не поддържа диалог с религията и религията постепенно започва да угасва. Повечето европейци запазват формата на вярващи, но всъщност са атеисти. И само една малка част от хората, които са останали християни, все още разбират, че без любов и нравственост религията се превръща в мит, в сапунен мехур. За да стане по-ясно, ще цитирам една малка статия.

Целомъдрените деца нямат място в училище

В немския град Хесен родителите на осем деца били изправени пред съда, защото не пускали своите момчета и момичета на училище, а ги обучавали у дома. Михаел и Зигрид, той на тридесет и седем, а тя на и тридесет и шест години, са силно вярващи. Те твърдят, че учебните планове на немските училища съдържат прекалено много информация за секса. Първите си познания за секса децата получават в трети клас. Съпрузите дали в съда примери, които за тях били шокиращи. Тринадесетгодишната им дъщеря трябвало да каже коя от следните думи ѝ харесва най-много: «чукане», «правене на секс», «правене на любов», «полови отношения» или «да го прави». Съпрузите решили, че подобни знания и опит не са нужни на децата им и ги спрели от училище. Ръководството на учебното заведение ги дало под съд, като ги обвинило, че възпрепятстват задължителното училищно образование на децата си. Неочаквано за всички обаче, съдът на първа инстанция оправдал родителите. Сега им предстои да застанат пред съд на втора инстанция.

Какъв е смисълът на тази статия? Че хора, които наричат себе си християни, в действителност се държат в разрез със същността на християнството.

Често хората се обявяват за вярващи само защото искат да се присъединят към определен религиозен клан и по такъв начин да намерят защита. В продължение на много векове хората са използвали религията не само за защита на личните си интереси, но и за решаване на икономически и политически въпроси. Когато една религия се превръща в организация, тя се сдобива с икономически и политически интереси, които могат да победят духовните. Догматичността на религията, отсъствието на обратна връзка, тоест неприемането на критиката и на съмнението се предават и на държавата, която също става догматична и агресивна.

Твърдото свързване на религията с държавата превръща подобна държава в агресивна, безкомпромисна структура, обричайки по този начин човечеството на все по-сериозни конфликти, включително и на самоунищожение.

Целият свят днес е свидетел на агресивността на ислямските фанатици. Тази агресивност се приписва и на целия ислям. Силата и слабостта на исляма са в това, че той се стреми към обединяване с държавата — нещо, което вече е налице в арабските страни. От една страна, така се защитава нравстеността, но от друга, расте агресивността. В християнските страни, където религията е отделена от държавата, агресивността е ниска, но пък са налице признаци за израждане на обществото. И не става дума само за хомосексуализма, изгубването на вярата, липсата на нормални семейства, изместването на нравствените принципи към защита на тялото и живота за сметка на душата, но и фактът, че престават да се раждат деца. Безплодието поразява все по-голяма част от западната цивилизация, която по инерция продължава да смята себе си за християнска.

Изводът е следният: държавата умира, когато се отказва от религията, и по същия начин умира, когато се слива с нея. Изходът, вероятно, е само един: и държавата трябва да стане друга, и религията трябва да стане друга.

Наскоро четох книгата на един православен свещеник, в която ми хареса едно много точно, според мен, наблюдение на автора. Той пише, че когато един православен се опита да приеме обичаите и мирогледа на други религии, в главата му се получава пълна каша и от него вече не става нито християнин, нито мюсюлманин, нито юдей, а нещо не се знае какво. И наистина, нека вземем няколко бои. Всяка си има свой наситен, чист и ярък цвят, но ако ги смесим, ще се получи кал. Същото става и с религиозния мироглед.

Изводът е само един и той е категоричен. Религиите не могат да се обединяват, а това означава, че засилването на религиозните конфликти е неизбежно. Ако разгледаме събитията отпреди няколко хилядолетия, описани в Стария Завет, ще направим същия извод.

На еврейския народ му било определено свише да отиде в град на езичници и да унищожи там не само всички мъже, но и жените, старците и децата. Освен тях трябвало да бъдат унищожени и животните — тоест всичко, което диша и се движи. Защо? Представителите на религията, и особено на науката, и до ден днешен не са успели да дадат обяснение на този и на други подобни сюжети от Стария Завет. Ако изхождаме, обаче, от енергийно-информационните понятия, това е именно несъвместимостта на две религии. Животното наследява кармата на стопанина си. Значи, дори животните на езичниците са носители на езическа енергия. От своя страна, еврейският народ, чийто живот е регламентиран от безкрайно много заповеди, има много силна информационна защита, тоест намира се на доста по-високо ниво. И представителите на тази най-напреднала религия не могат да се обединяват с други вярвящи, които изповядват слаби и безперспективни религии — те трябва да ги унищожават.

И така, ако това обяснение е вярно, излиза, че днес на Земята може да се постигне благополучие само по един начин — за сметка на отстраняването и дори прякото унищожаване на хората с «неправилен», от гледна точка на отделните религиозни или нерелигиозни общества, мироглед. Такава роля в момента играе ислямът. Но в подобна роля се вживява и Америка. Наистина, тя играе ролята на езическо общество, което се покланя само на себе си и на своите интереси. Но ако не съществуваше ислямът, сигурно щеше да се появи друга религия, която да се опита да спаси човечеството, натрапвайки му своите възгледи и унищожавайки инакомислещите. Социализмът, като разновидност на езическата религия, се опитваше по същия начин да се наложи на цялата планета и да унищожи хората, мислещи различно. Затова и Ленин е наричан вожд и е погребан по езически обичай, което, между другото, се е отразило отрицателно върху енергетиката на Русия и все още ѝ влияе зле.

Да се върнем към религиите. Опитът да се унищожат всички мръсни души и на Земята да останат само чистите беше демонстриран най-ярко от фашизма. Аз мисля, че човечеството не би могло да издържи подобно нещо втори път. Конкурентните религии ще се унищожат взаимно заедно със своите правителства. Отново да зададем въпроса: възможно ли е обединяването на религиите? Да започнем отдалеч, от законите на физиката. Да вземем бял кръг и да нанесем на него седемте цвята на дъгата. Сигурно вече се досещате за какво говоря — при бързото въртене на кръга цветовете на дъгата ще се слеят в бяло. Но за тази цел нивото на енергията трябва да е по-високо.

Същото става и с религиите. Повърхностното, физическо смесване на обичаите, на дрехите и на мисленето може да образува само боклук. Ако разгледаме същността на която и да е религия, ще открием в нея единното начало, хармонията, която лежи в основата ѝ, и тогава ще видим, че юдаизма, християнството, мюсюлманството или будизма са само различни форми, в които се проявява Божественото. И като приемаме и допускаме различието на формите, ние преди всичко ще се ориентираме към същността на Божественото, което ги обединява.

Ние неправилно възприемаме механизма на еволюцията. Материалистичният мироглед я представя като съвкупност от физически изменения. Оттук идва и теорията на Дарвин с нейната борба, конкуренция и оцеляване на видовете. Дарвин е прав, но само около двадесет-тридесет процента. А за това, че основната цел на всяка еволюция е развитието на емоционалните и духовни структури, никой досега не се е замислял. Ние виждаме това, което сме готови да видим и обобщаваме онова, което сме готови да разберем. Нашето съзнание живее на принципа на единството. Това, което не може да се включи в общата структура, се отхвърля и се забравя. По тази причина векове наред религията не признавала, че животните имат душа и съзнание.

Науката, като дъщеря на религията, е наследила този мироглед и заедно с това е отказала да разбере и душата на човека. Множество факти обаче говорят тъкмо обратното: животните притежават понятие за нравственост, те имат душа и съзнание. И законите на кармата действат върху животните по същия начин, както при човека. Например, с иглотерапия могат да бъдат лекувани не само хора, но и коне, кучета и котки.

Нито една от религиите не създава понятието за нравственост. Тя само разкрива и системно представя това понятие. Същността на всяка нравственост е запазването на единството с Твореца и по този закон се развива и съществува всеки един обект във Вселената, включително и неживата природа.

Колкото по-напред отиваме в постигането на Божествените закони, толкова по-ясно виждаме справедливостта им, както за човека, така и за животните. Материалната природа трябва да се превръща в духовна, духовната — в емоционална. А висшите емоции, превръщайки се в чувството любов, се устремяват към Бог и се съединяват с Него. Това означава, че и растенията се стремят към духовност и емоционалност, просто те имат друг ритъм на опознаване на света..

Наскоро гледах едно предаване, което потвърждава, че растенията имат емоции. Свързаха две дървета с електрически кабели и ги включиха към датчици. При удар с брадва по едното от тях беше отчетен електрически импулс, който показа промяна в неговото емоционално-енергетично състояние. Малко по-късно подобен импулс беше отчетен и при другото дърво. Скоростта на разпространение на тази информация е пет метра в секунда. Значи, това не е звук и не е светлина, а някаква собствена честота, на която дърветата общуват помежду си.

Въпрос: за какво им е на дърветата да знаят за състоянието на другия? Отговорът може да бъде само един: за да се подготвят за бъдещето. Колкото по-силно е развита съзнателно-емоционалната връзка между живите същества, толкова по-големи са възможностите им и толкова по-разнообразни ще са моделите им на поведение в бъдещето, а следователно и възможностите им за оцеляване. Значи, ако някъде на Земята някой, обезумял от жажда за пари, убива от завист другиго, това скоро може да се случи и на нас, ако не предприемем съответните действия.

Ако нравствеността пречи някому да печели пари или да задоволява сексуалните си желания и той с поведението си убива любовта и нравствеността, същото скоро може да се случи и на нас, и на нашето потомство. Всяка информационна система еволюира в посока на натрупване и уплътняване на информацията. Съзнанието и емоциите са сгъстена информация. Най-важната и мащабна информация е скрита в чувството любов. Затова всяко живо и неживо същество трябва да изпитва това чувство. Да се върнем отново към религиите. Външно те изобщо не си приличат, дори моралът във всяка религия е различен. Има православен морал, има католически, има мюсюлмански и т. н. Нравствеността е единственото, в което религиите биха могли да се обединят. Защо обаче това не става? Нравствеността защитава любовта, но любовта винаги има два аспекта: единият е Божественият, който изисква да се приеме разрушаването на човешкото, а другият е този, който защитава живота, сиреч емоциите, съзнанието и тялото. Ако ориентацията към защита на човешкото е по-силна, отколкото към защита на Божественото, енергията на нравствеността рязко намалява и подобна нравственост вече защитава интересите и живота само на онези вярващи, които принадлежат към определени групи и националности.

Точно по такъв начин е ставало това в световната практика. Свише е била подавана порция Божествена информация, която била превръщана в религия, която пък създавала основополагащите закони, обединяващи човешкия и Божествения интерес, а след това обраствала с традиции, догми и ритуали. И колкото по-бедна енергетично, т.е. по съдържание, ставала религията, толкова по-агресивно била защитавана нейната форма. Религиите, както и цивилизациите, също се раждат и умират. Същността на религията, която помага да се запази връзката с Твореца, остава, но съдържанието се променя и разрушава. Затова религиите никога няма да могат да се обединят по форма. А за да се обединят по съдържание, трябва стремежът към Бог да е по-голям, отколкото към живота и желанията.

В Божественото ние всички сме единни, но на повърхностно ниво никога няма да бъдем такива. Социализмът и фашизмът пробваха да постигнат такова външно единство. Резултатите са известни на всички. Ако човечеството не достигне по-високо ниво на единство, цивилизацията най-вероятно ще загине. И опитите само за външно обединяване също са смърт. Хората могат да се обединят чрез единството на всички религии. А религиите могат да се обединят в по-мощен импулс на стремеж към Бог. Как би изглеждал този импулс?

Ако един човек има малко сили и малко енергия, за да почувства любовта към Бог, той трябва да се откаже от активността на тялото, съзнанието и емоциите, които блокират тънкия, слаб контакт с Божественото. За да усети този контакт, човекът се отдалечавал от всички съблазни, преставал да общува, да мисли, практически спирал да яде, отказвал се от семейството си и от възможността да създаде потомство. Ние наричаме реалност онова, до което нашите емоции се докосват по няколко пъти в секундата. За да се усети Божественото като реалност бил необходим отказ от контактите с външния свят.

С реализирането на Божественото в душите ни се появила и възможността Божественото и човешкото да съществуват едновременно. И онова човешко, което преди това напълно потушавало Божествената искра, неволно започнало да работи за усилване на Божественото. Колкото по-голям е един товар, толкова по-силни трябва да са крилете, за да го повдигнат. Науката, която произлиза от религията, е точно такъв товар, без който крилете не могат да се развиват. Но ако той е прекалено тежък, може да паднем и да загинем.

Науката се отличава с демократичност, с непрекъснато търсене, но в същото време тя е користна и прекалено много се грижи за тялото. Религията осигурява стратегическото оцеляване, грижи се за душата, но в същото време страда от отсъствието на обратна връзка и от догматизъм. Невъзможно е науката и религията да бъдат просто съединени. За да се съединят две противоположности, трябва да се излезе на доста по-високо или по-фино ниво, което да ги обедини. Всички противоположности се обединяват с любов.

Това означава, че за да оцелее, съвременната цивилизация трябва да се стреми към Бог доста по-интензивно, отколкото преди. Божествената реалност трябва да става все по-явна за всекиго. Тогава горният, научен слой и по-дълбокият, религиозен слой, оставайки си противоположни, ще заработят не за взаимното си унищожаване, а за поддържане, спасение и развитие на цялото човечество.

Писмо на читателка

Здравейте. Възможно е да ми кажете, че съм сбъркала адреса, но аз просто искам да Ви разкажа моята история. От три години се опитвам да работя по Вашите книги. Имаме ги отдавна, но аз не се интересувах от тях, докато брат ми не започна да ги чете. Той ми каза, че написаното във Вашите книги е наистина много важно. А аз съм човек, който уважава авторитетните мнения и им вярва. За мен мнението на брат ми е точно такова. Оттогава аз също се интересувам от Вашите изследвания. Като цяло книгите Ви много ми повлияха. Аз знам и съм убедена, че всичко, което пишете, е правилно. И към Вас изпитвам голямо доверие.

Но напоследък ми се случиха някои събития, заради които вече не вярвам, че нещата могат да се променят. Сега си мисля, че човек може да си бие главата о стената колкото си ще, да се скъса от работа, за да промени себе си, но ако нещо свише не му е позволено, колкото и да се старае, няма да го получи. И никакви вътрешни промени няма да му помогнат. По-точно, просто няма да може да се промени.

Аз съм на двайсет и една години. През лятото се запознах с един човек, в когото се влюбих. И до ден днешен не разбирам какво точно се случи. Това беше първата ми любов. Връзката ни продължи по-малко от месец. Дотогава не ми се беше случвало. Ако някого харесам, той не ми обръщаше внимание, или обратното, забелязвах, че някой ме харесва, но пък той не предизвикваше никакъв интерес у мен. Мислех си, че така ще продължава вечно.

И изведнъж срещнах човек, който много ме харесва и когото аз също харесвах. Разбира се, помислих си, че най-после се намери човекът, когото толкова съм чакала. Отначало той също прояви интерес, но след това забелязах, че започва да гасне. Каза ми, че преди половин година го изоставило момичето, което много обичал и че и досега все още малко страда. Но ми позволи да остана с него. И аз си помислих — водата камък точи. Вие бяхте писали някъде, че ако двама души са предназначени един за друг, всичко между тях тръгва по-лесно. Точно така стана с нас. Дотогава никога не ми е било толкова леко с някого. Още от първия ден с него общувахме така, сякаш сме се познавали цял век. Вие бяхте казали, че човек винаги трябва да се бори за любовта си. Така и направих. Винаги първа тръгвах да се сдобряваме, унизявах се. Страхувах се, че утре може нещо да се случи, а заради някаква глупава кавга няма да успея да му кажа, че го обичам. По това време едни негови приятели (момче и момиче) пристигнаха от друг град и отседнаха при него. И както можеше да се очаква, той се влюби в момичето. Аз станах излишна. На нея той каза онези заветни думи, които толкова чаках. А аз имах доверие и на двамата. Когато разбрах, опитах се сама да убедя себе си, че такава е волята свише. Трябва да Ви кажа, че постоянно си го повтарях. Не знаех какво ще се случи по-нататък, просто се опитвах да направя всичко възможно, за да го заинтригувам и постоянно си казвах, че такава е волята Божия. Много ме заболя, когато разбрах, че той обича друга.

За пръв път повярвах, че заслужавам взаимна любов, но се оказа, че не е така. С мен просто си поиграха и ме захвърлиха. А това, което се случи после, дори не можех да си го представя. Знаех, че той има проблеми, най-малкото, че още не може да прости на първата си любов, която го беше изоставила заради негов приятел. Освен това, от четири години употребяваше наркотици, а през последните седмици много пиеше. Наоколо му постоянно възникваха ситуации, които застрашаваха живота му.

Отначало ми обеща, че няма да ме изостави. Но когато ми каза, че не може да бъде с момиче, което не обича, аз сама се отказах от него. Разбрах, че повече няма за какво да се боря. Оставаше само малката надежда, че някога ще разбере колко много го обичам и че ще се окаже, че и той ме обича. Но не било писано — той умря. Бъбреците му отказаха и той просто не се събуди.

Проумях дори и това, че всичко хубаво, което стана между нас, е било лъжа. Сгреших за милионен път. Постоянно ми е студено. Този студ ме преследва вече три месеца, от деня, в който той почина. Изморих се. Не искам да живея повече. Какъв е смисълът? Да обичам Бог? Не мога. Не виждам смисъл в това. Много ме боли от факта, че колкото и да се променя, колкото и добра да стана, никога вече няма да бъда достойна за него. Разбирате ли ме? Най-вероятно не.

Не искам да ми правите диагностика. И без това знам, че имам големи проблеми. Трите месеца, прекарани в постоянни мисли за самоубийство (чак до главоболие) няма да ми се разминат безследно. От това ми става още по-страшно и желанието ми да живея още повече намалява. Не искам да умирам, но и да живея така вече нямам сили, а нищо не мога да променя. Опитвах се, наистина се опитвах. Знаете как му се иска на човек да го прегърне любимият и да му каже, че всичко ще е наред. Но това никога няма да стане.

Разбрах, че любовта просто не съществува. Или има страст, или просто приятелство. Приятел можеш да бъдеш с много хора. Но това не ми носи удовлетворение, нещо не ми достига. Чувствам се добре само с хора, към които изпитвам страст (това не е задължително секс). Но пък те не се интересуват от мен. Изморих се. Душата ми тъгува и ме боли.

Не исках да Ви отнемам от времето. Просто ми се прииска да разкажа всичко тъкмо на Вас.

Наскоро по телевизията даваха един сериал, който се казваше «Обичам те». Накратко ще опиша една от основните сцени във филма. Главната героиня се влюбва в един морски офицер. Той доста дълго се бори да спечели нейната любов.

Личният му живот е неудачен. Жена му с детето им го напуска, защото не издържа на самотата и безпаричието. А главната героиня е предадена от съпруга си. Той е срещнал друга, в която намерил нещо по-привлекателно. Жена му разбира, че всеки път, когато срещне жена с по-красива фигура, по-млада, по-симпатична, по-умна и т.н., мъжът ѝ ще се отрича от любовта си. Героинята се е разделила с мъжа си не от чувство на обида. Просто е разбрала, че той не умее да обича. Наложило ѝ се е да приеме краха на човешката любов и тя го прави без ненавист, осъждане и отчаяние. Появява се следващия приятел и пак унижение на най-светлите ѝ чувства. С надеждата да забрави, тя заминава на юг, но там се влюбва в морския офицер. Въпреки че той е много срамежлив, тя вижда в него един силен човек. Той непрекъснато търси нейното внимание, чака я с часове на улицата с букет цветя. В крайна сметка тя го кани вкъщи, по-точно в дома на своя приятелка, която в момента отсъства и у която тя е отседнала. Те пият шампанско и въпреки цялата ѝ сдържаност се вижда, че тя е щастлива. Извисените ѝ чувства не ѝ позволяват веднага да се хвърли в леглото. Тя иска първата им нощ да бъде красива, не иска да унизява своята сексуалност. Но през нощта, без да разбере защо, тя се събужда и вижда, че любимият ѝ краде вещи от къщата. Ореолът на морския офицер пада, на преден план е само крадецът, жесток и непреклонен. Тя не се обажда в полицията. А на сутринта разбира, че все пак са го хванали. В полицията я карат да напише жалба за кражбата. Тя отказва:

— Всички тези неща му ги подарих аз.

— Но това са вещи на приятелката ви.

— Ние с нея ще се разберем.

— Но тогава трябва да внесете голяма сума, за да освободим вашия познат.

— Съгласна съм — отговаря героинята.

Когато крадецът излиза на улицата и я вижда, той пита:

— Защо направи това? — А тя отговаря просто: — В памет на несъстоялата се любов.

А сега да се опитаме да разберем случилото се. Да започнем от това, че подобно поведение не е типично за съвременните жени. Тук отсъства понятието за справедливост. Тази влюбена жена не само не търси справедливост, но и на няколко пъти сама се отказва от нея. Понятието за справедливост е същност на човешката логика. Значи тук е отхвърлена и логиката. Защо? Защото тя е усетила любовта и не иска да се откаже от нея. Тя отхвърля всичко, което ѝ пречи да обича. Божественото,,аз» на човека се състои от любов и на него не бива да се посяга по никаква причина.

Да си признае, че са я ограбили, означава да включи механизма на осъждане и разрушаване на вътрешното единство. Героинята просто не може да го направи. При нея любовта не се поддава на управление. Тогава следва въпросът: защо е необходима подобна ситуация? Защо за трети път е оскърбена любовта, която изпитва тази млада жена?

Ако помислим, ще видим в това нещастие спасението, а в разрушаването — сътворението. В героинята виждаме пример за блестящ преход на животинската сексуална енергия в духовност и висока чувствителност. Това отваря път и на творческите ѝ възможности — тя става талантлива писателка. Нататък високата духовност и човешка любов трябва да се превърнат в Божествено. За да усетим високите чувства, трябва да сдържим сексуалния порив, да се отдръпнем от него. За да усетим Божествената любов, трябва да се отдръпнем от любимия човек, да се отдръпнем от човешкото щастие, да сдържаме висшите чувства и да се концентрираме върху Божественото. Но героинята не знае как се прави това — нейните чувства и мироглед са формирани в Съветския Съюз.

Съветска Русия, където явно преобладава прагматичната психология, има огромен духовен потенциал в лицето на най-добрите си представители. Това е не само огромно богатство, но и огромна опасност. Учените не са си задавали въпроса защо в Русия е толкова разпространено пиянството. А това е свързано точно с духовността. Ако човек има вътрешен контакт с Бог, неговата духовност се превръща в Божествена любов. Алкохолът пречи на този процес. Ако човек зависи от духовността и за него високите чувства към другиго са висше щастие, пиянството унизява висшите емоции, помага да се усети тяхната вторичност и интуитивно да се направи крачката към Бог.

И ако религията и държавата не помагат да се постига Божественото, човек прави това чрез саморазрушаване. Ако жената не може вътрешно да се отдели от любимия човек, включва се индивидуалният механизъм за пречистване и отстраняване. Накърняват се най-святите чувства. Срива се понятието за справедливост. Прекъсват се отношенията с близкия човек. А жената продължава да го обича. Това вече е Божествена любов. Няма очаквания, няма надежди, няма любим човек. Но тя дори в мислите си не посяга на любовта си. И това, което става с нея, е голямо щастие. Това е достигане на вечността чрез разрушаване на моментното. И това е възможност за оцеляване на цивилизацията чрез отделните ѝ представители.

Когато ние обвързаваме любовта си с пари, с отношения, с живота на друг човек, това е вътрешно робство. Може постоянно да си казваш, че ти си господарят и да си въобразяваш, че си господар, но ако се чувстваш роб и се държиш като роб, нищо няма да излезе. Трябва да се промениш.

Интересът към моите книги при повечето хора се обяснява именно с възможността да се промениш. Но реални изменения няма да има, ако се убива чувството любов, поставяйки го в зависимост от нещо или от някого. Любовта трябва да бъде сляпа, глуха и мълчалива. Тя не трябва да зависи от съзнанието, желанията и тялото.

Когато даваме само заради желанието накрая да получим нещо, това е понятно и допустимо само на физическо ниво. На външно ниво енергията е малко и ако я отдаваме, трябва и да я зареждаме. Ако обаче, отдавайки чувството любов, очакваме отговор във финия план, започва възпрепятстването и потискането на това чувство. Колкото повече желаем да получим и колкото повече се концентрираме върху това, толкова по-силно потискаме готовността и възможността си да отдаваме. Именно спирането на любовта, а следователно и на енергията, е причина за появата на израждането и на болестите.

Несподелената любов — това е школата за Божествена любов. Ако няма реален стремеж към Бог, несподелената любов носи само мъка и разрушение. Да допуснем, че човек се е научил да не убива любовта. Как може да се ускори процесът по-нататък? Любовта е отдаване на енергия. Егоизмът убива любовта. Човек, който е користен вътрешно, не умее да обича. Ако се влюби, това чувство го прави нещастен. И колкото по-силно е чувството, толкова по-бързо той може да се разболее и умре. Но тъй като под човешка любов се разбира и продължаване на рода, това означава и взаимност, и отдаване, и егоизъм. От човешката любов, обаче, се ражда само тялото. За да се превърне животинското начало в човешко, трябва Божествена любов. А на това ниво е необходимо непрекъснато отдаване, което изключва потреблението, тоест зависимостта. Колкото повече човек може да отдава енергия на всички нива, толкова по-лесно му е да усети чувството любов. Затова добродушният, творчески настроен, работлив човек по-лесно ще опази любовта, отколкото алчният, мързелив и завистлив.

Повечето хора четат книгите ми като консуматори. Често получавам бележки със следното съдържание: «Прочела съм всичките ви книги, но не виждам резултат, нито пък здравето ми се оправи». Това ми напомня притчата за стария равин, който цял живот се молил на Бога за пари. В крайна сметка, Всевишният се обърнал към един негов приятел: «Слушай, равинът ме побърка с молбите си да спечели от лотарията, но поне веднъж да си беше купил билет». Руската дума «халява» (аванта) произлиза от еврейската «халаф», тоест мляко. Детето получава майчиното мляко без всякакви искания и условия. За майката да храни чедото си е необходимост, това е реализацията на любовта ѝ, това за нея е радост и щастие. Ние не се учим да даваме, а искаме да получаваме. За какво здраве може да става въпрос тук? Щастието трябва да бъде подсигурено с висша енергия.

Наскоро прочетох книгата на един американски автор, който изследва съдбата на повече от седемстотин милионери. Оказва се, че най-важният показател при тях не е нито интелектът, нито доброто образование, нито богатството на родителите им, нито дори късметът. Това са най-вече определени черти от характера, най-важната от които е умението да отдават енергия, да се справят с проблемите, да не се спират пред нищо. Повечето от милионерите като правило са преживели по-големи трудности от един обикновен човек. Но преодолявайки тези трудности, непрекъснато отдавайки енергия на всички нива, те интуитивно са се насочили към чувството любов, основният източник на сила. Значи, за да постигнеш нещо, трябва да се научиш да даваш.

Ако си се влюбила в някого — подари му нещо, пожертвай се и се грижи за него. Моделирането на вътрешното състояние на човека представлява непрекъснато изразходване на енергия, а това помага да се усети любовта. Едно от важните условия за здраве и щастие в индийската философия е необвързаността с резултатите от действието. Тя позволява да се премине на енергетика от по-високи нива, където се отварят големи възможности за любовта. Днес в света протича процес на обединяване на източното и западното мислене. Науката трябва да се обедини с религията. Може да се каже, че трябва да стане едно своеобразно завръщане на блудния син. Родена от религията, от подсъзнанието, науката се е отрекла от тях, после на основата на съзнанието се е формирала като нещо самостоятелно и сега се подготвя за завръщане.

За да се сбъдне това завръщане, бащата и синът трябва да станат по-добри един към друг. С други думи, възможността да обичат и нивото на отдаване на енергия при хората трябва да станат доста по-високи. Фанатиците на науката и религията ще страдат повече от другите. Тъй като днес науката и западното съзнание са лидери, преди всичко ще страдат те. С какво обикновено се вкопчваме в съзнанието? С обиди, с алчност, със завист и ревност. Но ще става все по-опасно да сме алчни, да завиждаме, да ревнуваме и да се прекланяме пред желанията си.

Милиони години хората са се трудели от изгрев до залез, само за да могат да се нахранят. Трудът е процес на отдаване на енергия. Желанието да ядеш, чувството на глад също е процес на отдаване на енергия. Едва през последните няколко десетилетия хората започнаха да се движат по-малко, да преяждат, а това означава, че възможността им да обичат е намаляла. Негативните последици от този процес най-силно се забелязват в развитите страни

Преди не разбирах едно нещо. В селата въздухът е чист, природата е прекрасна, хората работят много, а остаряват много по-бързо. Защо? Защото изразходването на енергия там е само физическо. Любов, вяра, творчество практически не съществуват. Затова външното изразходване на енергията не развива, а изтощава организма. Най-добрата възможност непрекъснато да се отдава любов и енергия е вярата. Когато се надявате на нещо, зависите от резултата. А вярата позволява да се освободите от тази зависимост. Вярата в Бог е непрекъснато отдаване на енергия към Твореца. Постепенно то се превръща в едно постоянно виждане и усещане на Божественото във всичко. Тогава е нелепо да питаш някого дали вярва в Бог или не. Ето пред мен има маса, може ли да се пита дали вярвам в нейното съществуване, или не? Аз я виждам, докосвам я. Оптимизмът е разновидност на вярата. И колкото по-малко са любовта и вярата, толкова по-силна става привързаността ни към любимия човек. Тогава може да има или само страст, или приятелство. Ако жената не се е научила да обича, най-добре е тя да се ориентира към приятелството, защото то предполага саможертва, отдаване и грижа, а страстта е потребление. Страст наричаме непреодолимото желание. Но душевното робство не дава здраве и щастие.

Ако говорим за техниката на промяната, най-кратко тя може да се опише по следния начин: подсъзнателните, свръхдълбоки емоции на човека определят неговото здраве, характер и съдба. За да се промени човек, трябва да промени подсъзнанието си. За това е необходима енергия. Тя се черпи от любовта към Бог. Ако любовта не достига, трябва да се намали нейното изразходване. Огромно количество енергия се изразходва за потребностите на тялото, на съзнанието, за реализиране на желанията. Най-много енергия се изразходва за продължаването на живота. Затова в Древна Индия главно условие за постигане на Божественото бил отказът от семейството, секса, зачеването на деца. Като се отказва от семейството и работата си, човек придобива възможност да се издигне на фино ниво. А за да работи с подсъзнанието си, той трябва да спре съзнанието. Съзнанието се определя от общуването с други хора, от мисловния процес и преди всичко — от планирането на бъдещето. То е понятието за справедливост и свързаните с него обида, осъждане, отчаяние. Древните индийски светци се освобождавали от всички претенции и се скривали от общуване в пещерите, практически без храна и в пълна тъмнина и така постигали Божественото и напълно се променяли вътрешно, емоционално. Впоследствие представители на другите религии са правели абсолютно същото. Християнските монаси също затормозявали съзнанието и желанията си и при това непрекъснато се молели. Нощното бдение, тоест молитвите и дългото безсъние затормозявали съзнанието им и им помагали да се отстранят от него. Изключването на секса, еднообразната храна, послушанието или укротяването на личните желания, отказът от забогатяване, неприкъснатият тежък труд — всичко това създавало условия за огромно отдаване на енергия на фино ниво и им помагало да се научат да обичат.

Техниките за спиране на съзнанието и желанията се състоят в гладуване, обливане със студена вода или обратно — дълъг престой в банята, продължителен и монотонен труд, безсъние, дълъг престой в тъмно помещение, разрушаване на външните логически връзки. Такива методи има доста. Всички те позволяват да се прекъснат обичайните връзки и да натрупаме голямо количество енергия, достатъчно за бързото ни физическо оздравяване.

Особено ефективна е техниката на задържане на дъха. В какво се състои механизмът ѝ? Обяснението е следното. Организмът получава енергия от храната, а душата получава енергия от фините нива и това е най-важното захранване. Ако човек гладува в страх и отчаяние, тоест без любов, в душата му не се влива енергия и настъпва бързо изтощаване или смърт. Ако обаче вътрешното състояние на човека е хармонично, организмът замества недостигащата физическа енергия с фина, духовна. Засилва се подсъзнателната концентрация върху Божественото. Енергията от фините нива, така необходима за всички жизнени процеси, започва да циркулира с голяма сила. При необходимост тя може да се трансформира в телесна енергия, и тогава човек яде доста по-малко или спира да яде напълно — „ живее от светия дух», както са казвали преди.

Еднообразната и нискокалорична храна, а също и растителната ни помагат да се превключим към получаване на висша енергия. Но ако някой иска да стане вегетарианец, а продължава да чувства обида, да завижда, да се увлича от секс без любов, този вид храна може да го доведе до изтощаване и заболяване. Човек се храни няколко пъти на ден, а диша на всеки няколко секунди. Ето защо ограничаването на дишането му осигурява много по-интензивно превключване към високите енергии. Става едно доста силно откъсване от навиците. При задържане на въздуха в подсъзнанието протичат същите процеси, както при умирането. Интуитивно и рязко се усилва вярата в Бог.

Защо никога не съм отделял специално внимение на техниките? Защото всяка техника е само лост. Ако в душата си човек изпитва чувство на превъзходство, завист, обида, ако не се е научил да обича, всяка техника, която значително подобрява неговото физическо и дори емоционално състояние, може да попречи на съзнателния му стремеж към Бог. Подсъзнателният, стихиен стремеж към любовта, който в началото има невероятен ефект, с времето ще започне да отслабва и всеки следващ чудесен метод ще дава все повече и повече усложнения, преди всичко върху душата. Това означава, че гладуването и упражняването на дихателни техники трябва да се извършват в състояние на отдръпване, емоционално спокойствие и молитви. И най-важното, целта на подобни техники трябва да бъде не оздравяването на тялото, а пречистването на душата чрез усамотяване и по-голямата възможност да усетиш Божественото в себе си. Тоест, можем да ползваме техниките и те могат реално да ускорят нашите благотворни изменения, но това трябва да се върши правилно.

Наскоро един пациент ми разказа следната история. Той започнал да гладува, след това преминал на сух глад: пет дни не само без храна, но и без вода. Постигнал невероятна лекота, разказа ми той. Зрението му се подобрило значително, способностите му — също. Кожата му се изчистила, станала като на бебе. Подмладил се с десет години. Бил във възторг от резултатите. Следващия път започнал да гладува, като вече знаел какво ще се случи и се настроил за здраве и подмладяване. Нямало никакъв резултат. Обратно, за малко да се разболее. Оттогава той повече не практикува.

Наскоро гледах един видеозапис, посветен на изследванията на талантливия лекар Бутейко. В същността си този метод е вариация на пранаяма, възникнала в индийската философия и практика отпреди пет до седем хиляди години. Но ако там сдържането на желанието за секс и храна, на дишането и всяко друго потискане на биологичните функции се разглеждат като средство за постигане на Абсолюта, на съединяването с Твореца, в съвременния западен мироглед те се свързват с чисто физически резултати. Материалистичното обяснение от гледна точка на съвременната медицина, според мен, изглежда наивно. Аз разгледах полето на хора, преодолели тежки недъзи с помощта на дихателната техника. Полето им беше равно и чисто, каквото е при здравите хора, но вътрешните им проблеми и енергийната мръсотия не бяха изчезнали. Те се бяха отдръпнали в периферията и сякаш се бяха свили на кълбо.

Преди бих казал: «И какво от това? Нали човекът все пак е здрав». Но ако погледнем състоянието на душата, а не само на тялото, картината ще изглежда по друг начин. При всички болни, излекували се с помощта на този метод, готовността да приемат травмираща ситуация беше изчезнала. Значи осъждането, жестокостта и категоричността в оценките на хората и околната среда може не само да не си отидат, но и обратно, да се засилят. Това означава, че енергията е взета не от любовта, а от стратегическите запаси на човека, тоест от потомците му или от бъдещите му животи.

Прави впечатление още един интересен момент. В Стария Завет често се споменава, че Бог наказва за греховете с болести и нещастия до трето и четвърто коляно, а за правилен живот възнаграждава хиляди поколения от потомците. Принципно тук е изложен механизмът за развитие на Вселената и се дава същността на всяка педагогика и всяко възпитание. За правилното поведение да се хвали и възнаграждава много повече, отколкото да се се наказва за лошото и тогава всичко живо ще се движи само в правилната посока. Това е разбираемо. Но защо тогава наказанието върви само до четвърто коляно? Защо не до пето, десето, седемнадесето? Разбрах причината, когато разгледах работата на лечителите от висок ранг. Ако вярата в Бог не укрепва, ако душата на човек не се променя, всяко оздравяване е или аванс, или прехвърляне на проблемите на потомците. Съвременната медицина мести проблема от един орган на друг. Слабите лечители — също. Силните лечители преместват проблема в съдбата на човека или деформират душата му. Още по-силните прехвърлят проблемите върху потомците.

Като наблюдавах работата на лечители от много висок ранг, забелязах, че прехвърлянето става не на децата, дори не и на внуците, а на потомците от трето-четвърто коляно. Казах си — нека разсъждаваме логично. Докато се появят тези правнуци, човек може още сто пъти да се промени към добро, значи кой знае каква вреда от подобно лечение няма. Но след това разбрах, че тези фини слоеве, които съм видял, са дълбините на душата ни. Значи, колкото по-добре ни лекуват, толкова по-малка ще става потребността ни от любов. Добре, а ако човек е извършил престъпление против любовта от такъв мащаб, че за него е недостатъчно наказанието на потомците до трето-четвърто коляно? Видях, че в такъв случай може да загиват роднините. Интересно, до какво ниво роднините представляват едно цяло с нас? Оказва се, че точно до четвърто коляно. А нататък? Оттам нататък наказанието пада на рода и на цялото човечество.

Но защо лично човек се разплаща само до четвърто коляно? Това е несправедливо, лошо е. Мина време и осъзнах — за да разберем какво става в света, няма смисъл да смятаме едно за добро, а друго — за лошо. Няма лошо, няма добро — всичко е закономерно. Няма справедливост и несправедливост — всичко е закономерно. Отвъд четвъртото ниво човекът като личност вече го няма. Той се разтваря в човечеството. Поведението му се определя от общата енергетика на човечеството и затова то ще се разплаща за грешките му. И един закономерен извод — държава, която не се грижи за душевното здраве на своите граждани и им позволява да убиват любовта в душата си, ще бъде наказана свише. И никаква техника, наука, военна или икономическа мощ няма да я спасят от разпадане и гибел.

А сега да си припомним нещо друго. Ако човек спасява любовта в душата си, като ѝ се подчинява и ѝ помага да разцъфне, той може да спаси не само себе си и близките си, не само народа си и цялото човечество, но и всичко живо във Вселената. Остава не само да разберем това и да го приемем, но и реално да тръгнем в тази посока.

— На четидесет и четири години ми откриха аденом на простатата. Освен това имам гастрит, повишен холестерол, фарингит. Медицината ни убеждава, че много от болестите се дължат на хормонална промяна. Каква е причината за хормоналните нарушения според вас? (Аз съм на 48 години и съм директор на предприятие).

— Най-големите хормонални промени стават по време на половото съзряване и в периода на климакса на мъжа и жената. През този период енергията се изразходва интензивно за нуждите на тялото. В детството и в старостта става превключване на енергията към висшите стратегически нива. Началото на процеса на стареене се възприема от организма също както болката, загубата, обидата и предателството.

Ако човек не се е научил да приема травмиращи ситуации, вместо да се концентрира върху любовта, той излъчва раздразнение, съжаление, недоволство от заобикалящия го свят и тогава началото на стареенето поражда тежки заболявания, които може да доведат до смърт. Такива процеси започват при хората, които излизат в пенсия. Рязкото намаляване на отдаваната енергия потиска любовта в душата и увеличава агресивността. Затрудненият енергообмен оказва влияние върху общата обмяна на веществата и върху хормоналната система. Затова хората, които не са си намерили занимание след пенсионирането, често умират бързо. Хормонални нарушения могат да се появят и когато човек се заема със задача, която не е по силите му. Например, повечето бизнесмени дълго работят в режим на претоварване и когато се изчерпи лимитът на енергия на фино ниво, започват да им се случват неприятности със съдбата и здравето.

Има и още една причина. Да предположим, че е възникнала остра, непреодолима болева ситуация — любимата жена ви е изневерила или ви е предала, отишла си е или е умряла, починал е някой от близките ви, претърпяло е крах някакво ново ваше начинание. Подсъзнателното неприемане на подобна ситуация означава борба с миналото. В този случай незабележимо се изхвърля огромно количество енергия и за да оцелее, организмът трябва да премине в режим на икономично ползване. Точно това е преждевременното остаряване, тоест общото затормозяване на всички функции или намаляване на функциите в областта на най-важните жлези: простатната, щитовидната, задстомашната. Казвам в областта, защото тези жлези са свързани с определени енергийни образувания. В индийското учение те се наричат чакри. Първоначално проблемът възниква в енергийния орган, а след това — във физическия. Храната се преработва с помощта на енергийната съвкупност на жлъчката, задстомашната жлеза, дванадесетопръстника и самия стомах. Внезапната загуба на енергия се усеща първо от гърлото и сърцето. По-дългата — от стомаха. Продължителната и постоянната — от пикочната система. Едно проблемно дете, например, може да се превърне в изтощаващ фактор, който да доведе до болести. Ако родителят не го научи да се адаптира към живота, в периоди на сложни, дълги болеви ситуации родителите постоянно ще източват енергията си за спасяването на детето и това може да доведе до хормонални нарушения. Бележката е написана на ръка и диагностиката показа, че е налице развитието на точно такъв вариант.

Като не сте приемали болевите ситуации в отношенията си с жените, вие сте натоварили децата си, за това е допринесло и претоварването на работа. Ето го резултата — процесът на угасване е започнал десет години по-рано. Ако един орган не може да се справи с натоварването, стига се до претоварване и той деградира. Какво трябва да се направи като начало — да ограничите загубата на енергия. Да се освободите от всякаква работа, да си вземете отпуск. Освен това — диета, лека физическа гимнастика, молитви, вътрешно освобождаване от всички проблеми. Преминаване през всички болеви, лекуващи ситуации, които са следствие от жените. Молитва за потомството. Всеки бизнесмен се отличава от обикновения служител с голяма интензивност на работата. Това означава по-интензивна емоционалност и ако не ви достига контакт с Бог, по-трудно се преодолява болката от жена. Много пъти хора със силна енергетика и емоционалност се потапят в бизнеса изцяло, за да се сведе до минимум опората им върху семейството и върху отношенията с жените. По схемата — какво от това, че жена ми ми изневерява, нали бизнесът ми върви идеално.

Но непреодолените стресови ситуации рано или късно ще напомнят за себе си, затова по-добре да не се бяга от тях, а да се преодоляват правилно. Често една болезнена ситуация, непреодолима отвън, с течение на времето потъва в подсъзнанието и вече не ни боли толкова. Казваме си: времето лекува. Но всъщност подсъзнанието ни не усеща болката, а енергията продължава да изтича. И когато тази ситуация стигне до нивото на физическото ни здраве, психиката и съдбата, започваме безболезнено да се разпадаме или заболяваме тежко, за да се спасим. Времето не лекува. Лекува любовта. Времето разрушава ситуацията и създава илюзията, че сме излекувани. Но на фино ниво няма срок на годност и всяко нещо, което сме направили някога, неотменимо присъства в нас. То никъде не отива. То се променя или изчезва едва тогава, когато се променим ние самите. Мисля, че трябва да се работи в тази посока.

— Защо при работа над себе си по Вашия метод настъпва охладняване към живота?

— След силен тримесечен стрес изгубих способността да чувствам със сърцето си. Мина повече от една година, откакто стресът премина, но чувствата ми не се възстановяват. Трудно се свиква с подобно безчувствено състояние, но се старая да се държа. Посъветвайте ме, моля, какво да правя? За колко време ще мога да възстановя чувствата си?

Вселената е единен организъм. На подсъзнателно ниво ние сме единни. Там усещаме себе си като Вселена. Една много малка част от подсъзнанието, свързана с тялото, се нарича съзнание. Ако тя започне да работи сама за себе си, целостта се нарушава. Възниква агресия към Вселената. Този процес може да бъде спрян чрез разрушаването на тялото и съзнанието. Истинската картина на Вселената е скрита в чувството любов. И ако съществуването на тялото ни не потиска чувството любов в душата, ако в болеви ситуации като загуба или разрушение се запазва любовта, това означава, че ние запазваме хармонията. Онова, което наричаме интерес към живота, е само енергиен поток, насочен към една от миниатюрните му съставки. Стресът ни откъсва от тази съставка. Любовта към Бог прави същото. Когато хармонията се възстанови, интересът към живота ще се появи отново. Човек възприема като катастрофа често повтарящото се състояние на апатия, отсъствието на желание, загубата на интерес. Той изпада в униние, депресия или извършва самоубийство и прави грешка. Това, което е смятал за нещастие, всъщност е било просто отдръпване от живота. Точно в това състояние става набирането на нова енергия. В такова състояние трябва да се радваме и да се молим. Когато чувствата ви са нажежени и интересът ви към живота е максимален, трудно ще се сетите за Бог. За източния човек изстиването на интереса към живота означава щастие и нови възможности за опознаване на света. За западния човек е трагедия и загуба на смисъла на живота. Ако в душата има много любов и стремеж към Бог, вие реално ще бъдете щастливи — както в моменти на загуба, така и в моменти на получаване.

— Моят приятел е патологично честен и порядъчен. Не е пътувал нито един път без билет в трамвая и не е изял нито веднъж цял портокал! А има заболяване на задстомашната жлеза. Това свързано ли е но някакъв начин?

— Порядъчността произлиза от думата «порядък». Но порядъкът не е постоянна форма на стабилност, той се определя от равновесието между разрушаването и съзиданието. Човешкото не трябва да бъде стабилно. Пък и нищо във Вселената не може да бъде стабилно. Затова разрушаването е необходимо. То се превръща в съзидание, когато интензивното устремяване към любовта побеждава процеса на разрушаване. Ускоряването на развитието всъщност представлява ускоряване на разрушителните процеси едновременно с нарастването на концентрирането върху любовта и върху единството с Бог. Тъкмо стремежът към любовта ни кара да се грижим за другите съобразно техните интереси и да се държим нравствено. Формално това е заложено в общоприетите правила на поведение. Но насочим ли всичките си усилия не към любовта, която е основа на нравствеността, а към стабилността и безпрекословното изпълнение на всички правила, това означава, че ще се прекланяме пред човешките взаимоотношения, а не пред Твореца. И колкото по-строга е дисциплината, толкова по-голяма ще е концентрацията върху стабилните отношения и толкова по-силен ще е стресът, ако те се разрушат. А това вече е класическият вариант на ревност, който създава проблемите със задстомашната жлеза.

Преди около петнадесет години ме беше заинтригувал следният въпрос: какво става с нашата енергийна система, когато мислим за любимия човек? Опитах се да дам пълно обяснение на този процес и да го видя отстрани. Оказа се, че в началото не мислим. Първо възниква чувството към любимия човек, желанието да го видим, да се съединим с него. Чак след това се оформя някаква мисъл. Ако няма чувства, мисълта така и не се появява. Тя е нещо напълно противоположно на чувствата, но се ражда от тях. Всеки мисловен процес винаги е предхождан и съпровождан от дълбоки емоции. Мисълта и емоциите на фино ниво са неотделими. Само това обяснява иначе необяснимия за науката факт, че в състояние на клинична смърт хората «виждат с ушите» и «чуват с очите». Тоест, чрез слуха си възприемат информация, която обикновено виждаме, а с очите — онова, което обикновено чуваме.

Така че, когато се появи желание да видим любимия човек, първоначално се задействат слюнчените ни жлези. Отначало не разбирах защо. След това, лека-полека, всичко ми се изясни. Просто сработва един механизъм, изпитан вече милиарди години. Когато все още сме били на нивото на едноклетъчни, основният физически информационен контакт с околната среда се е осъществявал чрез храната. Затова и днес, милиарди години по-късно, при всеки опит за контакт с външния свят се наблюдава активация на слюнчените жлези. И колкото по-важен е този контакт за нас, толкова по-интензивно се задействат те. Нали знаете, има един банален израз: «така ми се иска, че чак ми изтръпват зъбите». Обаче в него са отразени фундаментални закони на еволюцията. Преди не разбирах защо ревнивите хора страдат от болни зъби, лошо зрение или слух, но изведнъж прозрях — и зрението, и слухът, и зъбите са резултат от еволюцията на слюнчената жлеза. И нашият мозък, между другото, също. Как според мен се е появил животът, ще разкажа по-късно.

И така, контактите ни с външната среда отначало се определят от слюнчените жлези, после от щитовидната жлеза и накрая, от задстомашната жлеза. Ако ненадейно усетя болка от лявата страна под ребрата, знам, че в този момент някой много иска да ме види, притеснява се за мен, страхува се да не ме изгуби. Много пъти съм го проверявал. Защо, например, при старост зъбите опадват и отслабват зрението и слухът? Защото отслабва дейността на слюнчените жлези. А това става, за да се ограничи разхода на енергия при общуването с външния свят. Повишената привързаност към света води до загуба на енергия, до агресия и болести. Какво ни подсказва това? Че гладуването, усамотяването и сексуалното въздържание би трябвало да подобрят зрението, слуха и състоянието на зъбите. По принцип точно това и става.

Да се върнем към задстомашната жлеза. Колкото по-слаба е любовта, толкова по-бързо се износват външните форми. Колкото повече човек се старае да запази формата си, толкова по-стриктна дисциплина си налага той в спазването на правилата и ритуалите и толкова по-бързо отслабва неговата любов. На нейно място идват привързаност и ревност, което води до поява на болести и до израждане.

Задавали са ми въпроса — защо точно Берлин е столица на хомосексуалистите? Защо в Германия тези процеси се развиват много по-бързо, отколкото в другите страни? Защото германците са изключително дисциплиниран народ. За тях редът е над всичко. Тяхното формално, обредно отношение към религията, твърдото външно спазване на правилата и пренебрегването на истинската им същност са влезли в кръвта и плътта им и са намерили място дори в държавното устройство. Според статистиката всеки четвърти германец мечтае да избяга от Германия. Основната причина за това е голямата бюрокрация в държавата.

Колкото повече дисциплинираме тялото, толкова повече отслабва душата ни. Подсъзнателната невъзможност да се приема стреса в отношенията подтиква към хомосексуализъм. Когато човек се вкопчи в стабилните отношения и се бори за тяхната здравина, той може да си докара проблеми със зрението и слуха, може да развие и диабет. Ако това се случва с някоя държава, заболява обществото. Разводите, безплодието, хомосексуализмът са болестите на това общество.

В Русия, също както в Германия, не достига Божествена любов. Но този проблем в Русия се решава по специфичен начин — не посредством дисциплина, а чрез пиянство, побои и кражби. Резултатите са горе-долу еднакви. Въпреки че в Русия стремежът към любовта е по-силен заради това, че се развива двуполюсния начин на мислене.

Фактът, че броят на диабетиците в света рязко се увеличава, също е свидетелство за всеобща криза.

— Повечето хора стават вярващи, след като осъзнаят, че светът не е съвършен. Като виждат страданията, болестите, нещастието, старостта и смъртта, хората се обръщат към Бог с надеждата, че ще могат да намерят щастието си в задгробния живот. Най-важното според тях е да попаднат в рая, където животът е спокоен и щастлив, както се казва «в пазвата на Христос». А след като прочетат вашите книги, може да загубят тази надежда! Според вашите изследвания душата безкрайно преминава от един живот в друг. В такъв случай, кога ще дойде спокойствието? Към какво трябва да се стремим, за да намерим покой?

— Смисълът на всяко щастие е в любовта. Тя ни съединява с Бог. И затова хората се обръщат към Него. Болестите, нещастията и страданията ни подтикват да обичаме Бог. Подтикват ни принудително, ако не искаме да го направим доброволно. А светът не е съвършен, защото в неговите външни прояви не достига любов. Любовта дава енергия. Тя кара всичко във Вселената да се движи и да се развива. А ако искаме да намерим мир и спокойствие, можем да направим една разходка до гробището — това много успокоява.

Наскоро разговарях с един бизнесмен.

— Моята история е странна — каза той. — Доста лесно печеля пари, и то големи. И много необяснимо и нелогично ги губя.

На мен ми стана интересно и започнах да го разпитвам:

— А за какво са ви нужни пари — за развитие на бизнеса ли?

— Не, не, аз не съм пристрастен към парите — отговори ми той. — Един път си казах: Трябват ми около триста хиляди долара, за да имам спокойствие, да не мисля повече за нищо и да си почивам. Любопитното е, че като започна да приближавам до тази сума, парите изчезват по много мистериозен начин.

— Имате добра система за самозащита — отговорих аз.

— Не ви разбрах — погледна ме учудено той.

— Когато постигнеш най-важната мечта, а това е мечтата да спреш енергията, да настъпи покой, което означава отказ от любовта, следва да настъпи физическа смърт. Съзнанието се опитва да постигне смъртта, а подсъзнанието го лъже. Ако опитите да се постигне «щастието» станат по-настойчиви, следва да се появи физическа болест, която ще стане препятствие за успешния бизнес и ще възпре самоубийството.

Но пак остава въпросът — защо човек се стреми към покой? Много просто. Ако той върши дадена работа без любов, душата и тялото му се изтощават и той започва да се чувства нещастен. На външно ниво ние съзнателно мечтаем за покой, защото се опитваме да запазим остатъка си от енергия. Преди постоянно говорех за запазване на любовта, обяснявах какво не бива да се прави. Но ако първата крачка е направена и човек се е научил да не убива любовта в душата си, трябва да направи и втората крачка — да се научи да обича и да отдава енергията на любовта. Значи, истинското щастие не е в покоя, а в умението да обичаш. А това е невъзможно без непрекъснат стремеж към Твореца и постигане на единство с Него.

— Имам рак на гърдата. По време на компютърната диагностика докторът каза, че в моето ДНК има информация, че в рода ми е имало венерически болести, и че това е фактор, предразполагащ към онкологични заболявания. Каква е връзката между венерическите и онкологичните заболявания според вашата система? Какво да правя? Да се моля за опрощаване на греховете на целия ми род ли?

— Повишената ориентация към сексуалността намалява възможността за преодоляване на стреса в тази сфера. Колкото по-голяма е нашата концентрация върху тази цел, толкова по-болезнено я губим. Агресивността в сексуалната сфера понижава имунитета в областта на гениталиите. Казано на прост език, енергията намалява и веднага се активират инфекциите. Вирусните инфекции като херпес, хламидии, трихомони, гинекологичните заболявания като възпаления и кисти на яйчниците, спонтанните аборти и безплодието са резултат от понижения енергиен запас на пикочно-половата система. Ако неприемането на стреса и самата болева ситуация са много силни, действието на програмата за самоунищожаване се затормозява чрез тежко заболяване, а не с инфекции.

А как трябва да се работи, вече съм обяснявал. Информацията за предците и потомците ви сега се намира във вашите чувства. Колкото по-дълбоко се промените вътрешно, толкова по-чисто ще стане и всичко около вас.

Преди съм казвал, че е необходимо да се молим за предците и за потомците си. Но това е на повърхностно ниво. Колкото по-дълбоко и възвишено е нивото, толкова по-висока е степента на единство и на това ниво вашата чистота автоматично изравнява всички, с които сте свързана.

— Вие казвате, че информацията се приема посредством червата. Защо тогава като остареем, червата често спират да работят? Да не би това да означава, че старците повече нямат нужда от нова информация?

— Новата информация всъщност е разрушаване и променяне на старата. Тя може да се обедини със старата само чрез любов. Ако любовта не достига, или ще се разруши старата структура, тоест ще настъпи болест или бърза смърт, или ще бъде блокирана новата. И тогава ние ще спрем да възприемаме базовата, нова информация, а чрез съзнанието и органите на чувствата ще продължим да усвояваме иначе външно разнообразната, но незначителна като съдържание информация.

— Сестра ми очаква пришествието на Антихриста. Реши да замине в една православна общност на село, изостави мъжа си, децата и внуците. Върна си паспорта, страхува се, че щели да ѝ вградят чип в ръката и да я управляват. Посъветвайте ни какво да правим.

— Наскоро чух за това, че електронен паспорт под формата на чип, присаден под кожата, щял да се захранва с енергия от промяната на телесната температурата и така да се активира. Най-големите промени на телесната температура при човека се наблюдават на дясната ръка и на челото. Щеш не щеш, се сещаш за Апокалипсиса и за предупрежденията в него. Когато чух в едно телевизионно предаване, че някакви хитряги измерили височината на доларовата банкнота, аз лично взех линийка и проверих. Наистина беше 66,6 мм. За мен подобни признаци означават тържество на човешката логика над Божествената. Числото шест, както аз го разбирам, не означава шестте дни, през които Бог е сътворил Вселената, тоест не е символ на въплътеното човешко. Трите шестици са символ на времето, пространството и материята, тоест на субективната реалност, на вторичния свят.

Забелязал съм, че когато започвам често да виждам около себе си шестици, това означава, че връзката ми със света се засилва. В една бележка ми зададоха интересен въпрос: когато един от първите израелски царе направил преброяване на населението, Бог го наказал сурово, защо? Според мен, смисълът е в следното. Преброяването на населението е символ на държавен контрол и отчет. Все едно, че управляването на всеки човек не изхожда от Бог, а от държавата, която се ръководи от материалните и физически потребности на човека

Какво е държавата? Организация, която регулира материалните аспекти на съществуването на хората. Държавата съществува за сметка на данъците. Понятията за власт и държава са неразривно свързани. Държавата не може да съществува без законодателна, съдебна и изпълнителна власт. Тези три вида власт са неразривно свързани с човешкото съзнание.

Срастването на държавата с религията, тоест опитите твърдо да се свържат съзнанието и подсъзнанието, водели до потискане на съзнанието. Религиозните догми, пренесени в материалния и икономически живот, довеждали до израждане на държавата. Ако пък държавата се сраствала с науката, развитието не водело до ущърб на тялото, но било в ущърб на душата. А този процес е доста по-опасен. Когато държавата упражнява контрол над физическите действия на човека, това в някаква степен е потисничество над душата, но не пречи на нейното развитие. Днес от контрол над човешкото тяло държавата преминава към контрол над съзнанието и чувствата на всички граждани. Това вече намирисва на катастрофа.

Ако съзнанието се опитва напълно да замести подсъзнанието, съзнанието трябва да умре, защото става като ракова клетка в тялото на Вселената. Точно това се случва днес по цял свят. Да вземем за пример САЩ. Основен проблем през последните години там е борбата с тероризма. Тя става все по-трудна. Тероризмът става все по-опасен. Държавата осъзнава, че губи. Единственият изход е да се работи изпреварващо. Отначало това изпреварване става на физическо ниво — не трябва да се чака атаката на терористите, трябва да се бомбардират базите им; не трябва да се разчита на бомбардирането на базите им, трябва да се предотврати построяването им, тоест терористичните организации да бъдат лишени от пари и да бъдат унищожени членовете им. А защо трябва да се чака да узрее и да се оформи терористът? Дали не е възможно да го идентифицираме още от дете? Тероризмът се разглежда като абсолютно зло, което още от самото начало няма право на съществуване. А това означава, че той трябва да бъде унищожаван още в зародиш.

А зародишът са човешките чувства и съзнание. Значи, за успешната борба с тероризма трябва да се научим да управляваме съзнанието и желанията на човека и отрано да откриваме малолетните престъпници. А идеалният вариант е да ги откриваме на генетично ниво и да ги унищожаваме още в утробата на майката. Всяка държава е склонна към аморални действия и безнравственост, защото за нея властта е първична, а душата — вторична. Науката, която се грижи за опазването на душата и съзнанието, трябва да очертае границите, които държавата не бива да прекрачва. Религията може да се противопостави само на смъртоносно опасната експанзия на държавата. Но религията не може да забрани преброяването на населението, въвеждането на данъчните номера, на новите паспорти. Да се спре техническият прогрес е невъзможно. Но той трябва да се управлява и ограничава. Това ще стане възможно само когато религията се съедини с науката. Все по-усъвършенстващите се методи за контрол и управление на човека от държавата могат да бъдат компенсирани с повече грижи и защита на съзнанието и на душата на човека, с развитието на религиозен мироглед и правилно подредена система от приоритети.

Но само религиозният подход за защита и спасение на душата, предлаган от традиционните световни религии, не е достатъчен. Помощта за душата, за нейното развитие и спасение трябва да бъде много по-интензивна. И в този процес науката трябва да започне да помага на религията. Приетият засега в света поглед върху престъпността е следният — престъпността е абсолютно зло и подлежи на унищожение. Хората не се замислят за това, че самата държава поражда агресия и престъпност заради неправилната си система от ценности и собствената си деградация. Да напомним, че в историята вече е имало опити за селектиране на съвършени хора и битка с несъвършените.

Сега тази борба започва да се разгръща в световен мащаб. Преди около тридесет и пет години имах чувството, че скоро ще настъпи време, когато един-единствен човек, който и да е от жителите на Земята, би могъл да унищожи цялата цивилизация. И човечеството няма да може да се спаси от гибел с никакви забрани, присъди и наказания. И само правилното възпитание още от самото детство, същността на което е душата да се пълни с любов, може да спаси света от гибел. Пълното единство с друг човек, усещането му като самия себе си, което означава невъзможност да го убиеш, се достига само ако душата е пълна с любов. Ако пък любовта е малко, тя ще стига само за нас и смъртта на другия ще ни остави равнодушни. Но не съм очаквал, че това време ще дойде толкова бързо.

А засега, безгрешната американска държава унищожава корените на престъпността и тероризма. Преди няколко години една жена от Америка ми разказа следния странен случай. В класа, където учело нейното дете, учителят дал за домашно следната задача:

— Представете си, че сте садисти, терористи или убийци и напишете съчинение какво бихте направили, кого бихте убили или как и какво бихте взривили.

Възмутената жена отишла в дирекцията на училището. Там ѝ казали, че това е лична инициатива на учителя, и то случайна, експеримент. Най-вероятно това е бил експеримент за откриване на патологични наклонности в детския характер.

Фашистите са мечтаели за идеалния човек. Съвременните борци против тероризма мечтаят за идеалното съзнание.

Мащабът на опасните последици от престъпността и тероризма в света ще продължава да расне с всеки изминал ден, докато се стигне до световна катастрофа. Това означава, че ще продължава да расне държавната власт и ще се усложнява системата за контрол, докато се стигне до незабележимата катастрофа — израждането и гибелта.

Трябва да се борим не толкова със самата престъпност, колкото с нейните причини. А причината за вътрешната агресия, която впоследствие се превръща в престъпност, се крие в огромния приоритет на човешката логика над Божествената, на държавата — над отделния човек, над душата му. Това означава, че колкото по-яростно държавата отстоява логиката на човешката справедливост, толкова повече потенциални убийци и терористи ще създава в света.

Тук се крие още един опасен проблем, абсолютно незабелязван от съвременните учени, политици и религиозни дейци. Когато се изкривява системата от приоритети и човешкото засенчва Божественото, в душата на човека се появява подсъзнателна агресия и се формират зачатъците на бъдещото престъпно поведение. Но човек, като част от Вселената, оцелява и съществува по законите на единството. Когато дълбочинната агресия се проявява в тялото на човека, наблюдаваме физически заболявания, нещастия, липса на късмет. Ако се опитаме да лекуваме тялото, агресията може да прерасне в разрушаване на духа, на съзнанието. Може да намалеят способностите, да отслабне зрението, паметта, може да се появят психични заболявания. Ако разрушаването на съзнанието се окаже недостатъчно или душата е по-слаба, основният разрушителен импулс може да се насочи към душата. И тогава се появява онзи, когото наричаме престъпник. При това агресивните му действия може да се насочат против другите или против самия него.

Хомосексуалистът и мазохистът, сатанистът, сектантът, който иска да подчини «учениците» си, патологичният тип, който убива само за да изпита наслада, и добре образованият, високоинтелектуален човек, който иска да унищожи цялото човечество, защото то не отговаря на неговите изисквания — всички те са престъпници срещу собствената си душа. И колкото по-сигурно държавата защитава човешкото тяло от престъпления, без да се бори с причините за престъпността, толкова по-голяма вълна на саморазрушение ще се стовари върху душата. И тази незабележима престъпност ще се предава от поколение на поколение, увреждайки и изкривявайки душите на децата и внуците ни.

Пак се сещам за една фраза от филма «Апокалипсис» — помня я приблизително: «Този човек има ясно съзнание, но душата му се е побъркала». Мисля, че Откровението на Йоан Богослов описва външните признаци на процеса, който започва днес. С външните признаци ние може и трябва да се борим, но в тази борба винаги ще губим, тъй като външността и формата са следствие на вътрешните процеси. Няма как да избягаме от тези процеси и да се скрием вдън гори. С тях трябва да се борим. Но ситуацията ще можем да променим реално само ако променим себе си в дълбочина. От всички нас сега зависи много.

Част 2

— Аз разпространявам религиозна литература, разказвам на хората за Бог, старая се да водя благочестив начин на живот и винаги съм смятал, че няма значение какъв съм, важното е да се разнася Божието слово! Но прочетох вашите книги и разбрах, че вътрешното ми състояние е далеч от съвършенството. Как мислите, може ли да ми помогне това, че нося на хората познание за Бога? Има ли значение за кармата дали човек се занимава с богоугодно дело, или води обикновен начин на живот?

— Ако съм ви разбрал правилно, вие имате подсъзнателна надежда да получите награда за правилното си поведение. В Стария Завет е написано, че спазването на Божиите заповеди дава здраве, дълъг живот, щастлива съдба. А когато причината е здраво обвързана със следствието, това вече е наука. И в индуизма, и в юдаизма са скрити огромни знания за законите на Вселената и за нейното развитие, за връзката между душата и тялото, за законите за развитието на душата. Отначало науката и религията са били единни. В индийските традиции тази тенденция се наблюдава и днес.

Човек, който се грижи за своята нива, навреме я засажда и плеви, естествено ще има по-голями възможности, отколкото някой, който го мързи. Същото става и с душата. Правилните действия, храна, мисли, емоции и начин на живот — всичко това са семена, които поникват през годините и дават реколта не само на нас, но и на нашите потомци.

Остава да изясним какво е богоугодно дело. Вие имате предвид не само помощ за себе си, но и за другите. Как мислите, култовият служител занимава ли се с богоугодно дело? Естествено е да се отговори «да». А сега нека да помислим. Служителят на църквата има повече отговорности, отколкото другите и на него повече му вярват. Това означава, че се увеличават не само плюсовете, но и минусите му. При това заблудите му могат да бъдат още по-опасни, отколкото, да речем, алчността или амбициите му.

В Средните векове в Католическата Църква съществувала практиката да се продават индулгенции, което означава опрощаване на бъдещи грехове срещу пари. И много хора започнали просто да се откупват от Бога, плащайки на Църквата за опрощаване на още неизвършените си грехове. Божествената логика изчезнала, превръщайки се в човешка. Религиозните отношения били подменени с икономически. И ако преди основната цел била благотворната промяна на душата и правилното поведение, след тези нововъведения основна цел станали парите. Колкото повече пари спечелиш, толкова по-лесно ще пречистиш душата си. Това отношение, установено от авторитарната Католическа църква, а по-късно възприето и от протестантството, започнало да процъфтява и в светския живот. То съществува и днес. Смята се, че можеш да се спазариш с Бога — малко покаяние, някоя и друга сълза, дарение за някой храм и ето че вече си чист като младенец. Но да припомним, че на гръцки «покаяние» се означава с думата «метанойа», което означава «промяна». Така че покаянието без промяна на душата е само празна дума.

Спомням си една сцена от филма «Кръстника». Един човек се изповядва на друг. Кръстника се обръща към светия отец. Той казва: «Аз съм убил, заклал и предал», а отецът веднага: «Прощават ти се греховете». Обаче не се прощават. Кръстника има тежки заболявания, а след подобно покаяние те никъде не изчезват. И какво излиза тогава? Че христянството е фикция? Защо тогава милиони хора вярват в него?

Веднъж изнасях лекции в Израел. Много говорихме за юдаизма. Задаваха ми въпроси за сериозната криза в съвременното христянство. Аз отговорих, че юдаизмът е школа, а християнството — университет. Според мен повечето хора, които наричат себе си християни, не разбират какво представлява християнството. Представете си, че учениците от по-малките класове идват в университета и казват: «Ние завършихме първи клас и решихме вече да ходим в университета. Училището за нас е минал етап». Не се и съмнявам, че те ще успеят да усвоят нещо от университетската програма, но не мисля, че този коктейл от знания ще бъде качествен. Юдаизмът отрича христянството и в отговор то не приема юдаизма. Естествен процес на развитие. Новото отрича старото. Но същността на закона за отрицание на отрицанието се състои в това, че се отрича формата, която е остаряла. Старото съдържание преминава в нова форма и се развива по-нататък. В индуизма и юдаизма се смята, че не само поведението на човека определя съдбата и здравето му, но и всички сфери на неговата житейска дейност. Жизненоважно е всичко, което той мисли, чувства, яде, как се отнася към другите и към самия себе си. Повечето хора смятат, че християнството не изисква нищо подобно. Обръщаш се към Бога, покайваш се и вече си здрав. Което предполага, че тази ситуация е напълно естествена и след като си дал пари и отронил няколко крокодилски сълзи, можеш да убедиш себе си, че всичките ти грехове са изчезнали някъде и да продължиш да печелиш пари, а с една много малка част от тях ще можеш да покриеш поредните си грехове. Възниква въпросът — възможна ли е изобщо такава ситуация — всички грехове да бъдат премахнати? Ако можеше всички грехове да изчезнат за кратък срок, тогава нямаше да има нужда от дълги години на правилно поведение, хранене, мислене и емоции. Сгрешил си — покаял си се — изчезват всичките ти грехове. Ако пак сгрешиш, пак ще се покаеш. И много хора вече с подигравка говорят: ако не съгрешиш, няма да има за какво да се каеш. Бог има нужда от покаяния, значи на Бог са му нужни нашите грехове.

Човек може да се подиграва, учейки грешни правила за движение, но ако започне да кара според тях, няма да му е смешно.

Повечето съвременни изследователи са стигнали до следния закономерен извод: покаянието и бързото опрощаване на греховете са блъф. Всички религиозни мистични практики на Земята винаги са предвиждали дълги години тежък труд за самоусъвършенстване. Взаимната връзка между причина и следствие, отразена в юдаизма, будизма и други религии, не е изчезнала. Ако човек много години е завиждал, крал, отдавал се е на плътски забавления, никакви кратковременни ритуали няма да му помогнат. Съгрешил си — боледувай и се мъчи. Не си съгрешавал — бъди здрав и се радвай, и децата и внуците ти също ще бъдат здрави. Не можеш да излъжеш Бог и не можеш да избегнеш обективните закони.

Мъчих се да се ориентирам в този феномен. Да не би християнството да е привлякло хората с лекотата, с която решава този проблем? А първите християни, които са изгаряли на кладата, но въпреки това не се отричали от вярата си? И защо Христос е казвал: «Опрощават се греховете твои»? Това може да се обясни само по един начин. Когато хората идвали при Исус с вяра, степента на трансформация на личността им е била толкова висока, че те практически ставали други хора. Те вече не се държали като преди. Но за подобна трансформация на личността интензивността на всички процеси трябва да бъде невероятно висока. Най-важното е, че трансформация се осъществявала не само на физическо ниво, тоест изцелявало се не само тялото, а и душата. Първичен бил този процес.

Сега много лечители, особено в Индия, ни демонстрират чудеса в лечението на тялото, едва ли не съживяват мъртвите. И хората с възторг разказват как са изчезнали всичките им болести. Но нито един не е казал, че душата му е станала по-добра или че е започнал да възприема света по друг начин. Когато Христос дошъл в родното си място, той се опитал да излекува хората и да им помогне. Но не успял да излекува никого. Хората не му вярвали. Значи липсвала любов и енергия. Друг лечител бързо би демонстрирал възможностите си да лекува тялото, но Христос не можал. Той спасявал тялото само чрез душата. И ако душата се противопоставяла на промените, тялото не можело да оздравее. И когато Христос казвал: «Опрощават се греховете твои», това означавало, че той вижда степента на трансформация на душата и личността на човека. Той виждал, че тази душа вече няма да мрази, да завижда, да злослови. Любовта, която се е заселила там, няма да му позволи да прави това.

Христос, обаче, не казвал «Опрощават се греховете твои» на онези, които го сочели с пръст и се подхилвали:

— Този е синът на дърводелеца Йосиф.

— Да бе, айде да го видим как ще ме излекува.

Неразбирането на същността на христянството и повърхностното подражаване на това, което правел Исус, довело до обратния ефект. Концентрирането върху стремежа към Бог отслабвало, енергетиката падала. Вътрешните промени ставали минимални. А греховете продължавали да се опрощават по същия начин. И този лесен на пръв поглед начин подвел много хора.

За да караме автомобил, трябва постоянно да следим пътя, като спазваме правилата, да реагираме на пътните знаци, да следим да не спаднат гумите на колата, непрекъснато да внимаваме да не изскочи отнякъде някой пешеходец. Накрая шофьорът, измъчен от карането, изморен от непрекъснатата работа и постоянното внимание, вдига глава нагоре и със съжаление казва:

— Ех, да бях летец — нищо нямаше да правя, само излитам и кацам. Да бях изкарал един тримесечен курс за пилоти и щях да карам еърбъс…

Едва ли.

Наскоро чух по радиото да обсъждат закона за монетизация на преференциите. «Законът не е лош — казаха водещите, — но са започнали да го изпълняват толкова тъпо и бездарно, че това може да сложи кръст на всички добри намерения». Когато през 1985 година започна перестройката, народът се зарадва. Социализмът се нуждаеше от реформи, преди всичко идеологически. Но бездарното провеждане на тези реформи доведе до разруха в икономиката и до разпадане на страната. Правилно е казано — пътят към ада е застлан с добри намерения. Повърхностното третиране на законите на Вселената, концентрирането върху външната религиозна обредност могат да превърнат дори богоугодното дело в пълната му противоположност. И тогава войнстващият атеист може неволно да допринесе за вярата много повече, отколкото един заблуждаващ се култов служител. Затова всяко богоугодно дело, колкото и полезно и необходимо да изглежда отвън, всъщност може да се окаже напълно безбожно, ако понятието за любов към Бог на извършващия го престане да бъде негова основна опора. За това е говорил още апостол Павел: «…и ако раздам целия си имот за прехрана на бедните и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не ме ползва.»

Многобройните съвременни секти, които постоянно цитират Светото Писание, обещават на човека всички земни и небесни блага и съвсем лекичко разместват приоритетите -любовта към Бог като висша ценност, болезнената и мъчителна трансформация на себе си чрез любовта към Бог — всичко това преминава на втори план. На човека щедро му се обещава спокойствие, утеха, изпълнение на желанията, физическо здраве, отсъствие на болка и неприятности, премахване на всички грехове — той направо попада в рая. Но пътят към Бог изглежда другояче. Голяма част от съвременните вярващи вече не осъзнават неизбежността на наказанието и не са се научили да се променят в дълбочина.

В какво се състои същността на разкаянието? В признанието за недопустимост на извършеното и готовността чрез любовта ни към Бог да се променим така, че извършените в миналото действия да станат невъзможни. Ако вътрешните промени не настъпят, наказанието трябва да се приеме спокойно и с готовност. Това наказание може да бъде намалено чрез спазването на заповедите, тоест на правилата, които ни помагат да почувстваме в себе си Божественото. Изпълнението им предполага благотворна промяна на душата. А за повечето хора разкаянието се е превърнало в самоизяждане, съжаление за миналото, тоест — в бавно самоубийство. Това отношение към себе си лишава човек от възможността за благотворни изменения. Човек ненавижда себе си и си мисли, че върши нещо богоугодно. Така и сектантите обикалят по домовете, цитират библията в името на користните си цели и си мислят, че вършат богоугодно дело.

Сега има много спекулации, свързани с индийската философия и религия. Ето например изказването на един съвременен гуру, за когото твърдят, че е много добър човек, който не мисли за пари. Това изказване звучи така: всеки, който приеме мастъра, ще изчисти кармата си. Сигурен съм, че той искрено вярва в това. Навярно смята, че ако хората го приемат вътрешно, ще приемат и отношението му към живота и мирогледа му и така ще изчистят душата си. Какво става всъщност? Това е поредният опит, без да правиш нищо, без да се променяш, да прехвърлиш греховете си на някого другиго. Всеки човек има лична отговорност пред Бог и никой никога няма да я отмени. Ако все пак някой си мисли, че това е възможно, обикновено се появяват хора, подобни на Хитлер, които заявяват: «Убивайте спокойно, убивайте колкото се може повече, аз отговарям за вас, аз ще поема върху себе си всички ваши грехове.»

Защо една от библейските заповеди напомня да бъдем предпазливи, когато споменаваме името Божие? Лекомисленото отношение към Твореца може да доведе до неправилно разбиране на Божиите закони и тогава вместо бяло човек вижда черно. Повечето хора виждат в направеното от Христос само едно — възможност да се избавят от греховете си за чужда сметка. Струва ми се, че смисълът на изкупителната жертва на Христос не трябва да се тълкува повърхностно. Разпятието е било нужно, за да се научат всички да преодоляват греховете си. Най-големият грях във Вселената е отричането от любовта към Бог. Ние се отричаме от нея тогава, когато за нас има по-значими неща. И тъкмо Христос ни показва, че не съществуват такива блага, които биха могли да ни накарат да се откажем от любовта към Бог. Той не само е говорел за това, но го е потвърдил с поведението си.

Обаче неразвитото, потребителско съзнание превърна този колосален пробив в човешкия мироглед в поредната възможност за получаване на леснодостъпни блага. И ето че в протестантството човешкото започва да засенчва Божественото. Колкото повече пари, комфорт и благополучие имаш на земята, толкова по-добре ще ти бъде в задгробния свят. Става незабележимо разместване на целите. Ако душата зависи от тялото, значи цялата енергия трябва да се отдава не другаде, а на тялото и тогава на душата ще ѝ бъде по-леко. А по-нататък следва преклонението пред «златния телец», тъй като парите дават възможност на тялото да се чувства комфортно. Значи всички желания на тялото са свещени. Щом необузданият секс, содомията, хомосексуализмът са приятни за тялото, значи, това е нормално. Говорим за тежката криза в западната цивилизация. Но аз не съм чувал за нито един изследовател, който се е опитал да обясни причините за наближаващата опасност. Най-вероятно причината е следната: разлагането на западната цивилизация е резултат от кризата, започнала в религията. Кризата в религиозния европейски мироглед, която незабелязано промени приоритетите и доведе да сегашното състояние. По какво се отличава езичеството от световната религия? По потребителството си, по очакването на незабавни благотворни резултати. Човек се моли, за да подобри земното си съществуване. Признак за израждането на всяка религия е засилването на потребителските тенденции. И днес много хора смятат себе си за вярващи, без да разбират, че всъщност са езичници.

Един познат наскоро ми разказа за една любопитна среща.

— Представяте ли си, вървя си по улицата и виждам един мой съученик. Той още от малък се интересуваше от бизнес. После дойде перестройката и всичко останало. Той прекрасно се ориентира в тази ситуация. Атеист и прагматик до мозъка на костите си. И ето, не щеш ли, виждам разкошния му мерцедес до една църква. А след малко и той самият излиза от църквата. Не се сдържах и го попитах: «Ти какво търсиш тук?» Той отначало малко се засрами, но след това ми казва: «Разбираш ли, оправил съм си работите навсякъде, остава само тук да ги оправя!»

Хубаво е, когато човек започва да мисли за Бог. Но богоугодността се състои в постояното преодоляване на желанията, в намаляването на зависимостта ни от този свят, в осъзнаването и развитието на нашата Божественост. За да не се изгубиш по този път, трябва все повече и повече да се концентрираш върху Божествената любов. Трябва да се научим да приемаме болката, да сдържаме животинските си желания и да помагаме да се реализират висшите.

— Защо съвременната младеж предпочита да живее, без да сключва граждански брак?

— Русия заема едно от първите места в света не само по самоубийства, но и по разводи. Те са около осемдесет процента от общия брой на сключените бракове.

В основата на държавата стои семейството. Сплотеното семейство означава силна държава. И естествено, нормалната държава предприема мерки за укрепване на семейството. Подпомагат се семейства, в които има повече деца. Усложнява се процедурата на развода — тя става все по-скъпа и по-скъпа, тоест икономически става доста неизгодна. Подържат се религиозни и обществени традиции, които да опазват семейството. Макар че опитът това да се направи чрез външни, формални начини може да даде обратен ефект, както стана в някои западни страни.

Социализмът отричаше семейството, както и индивидуалното съзнание. По време на социализма не е правена нравствена, научна и политическа оценка на семейството. Затова традицията да се унищожава семейството се е запазила и в съвременна Русия. При нас прирастът на населението винаги е бил за сметка на селата. Мисля, че няма нужда да казвам какво е положението на селските жители в Русия. Населението измира. Държавата няма концепция за опазване, укрепване и развитие на семейството. И това, че Русия умира, е съвсем закономерна картина. Но аз мисля, че тази криза в държавата, неспособна да определи системата от приоритети, е само една от причините. Семейството означава поява на деца на бял свят, тяхното отглеждане и развитие. За това трябва да можем да се грижим един за друг, да сдържаме агресивните си пориви, да укротяваме егоизма си, да знаем как да обичаме и да прощаваме. А това е невъзможно без понятия като нравственост и религия. В това отношение Русия като държава се намира на първобитно ниво. Естествено, че младежта няма да иска да сключва брак, тъй като разбира, че шансовете ѝ да опази семейството са много малки.

Има още един аспект. Това е кризата на съвременните религии и на цивилизацията като цяло. Хората губят правилното си отношение към света и към себе си и това не може да не се отрази на семейството. Ще дам един пример. Млада жена, която наскоро е родила, се обръща към един вестник. Нейната молба е необикновена. Тя иска да си смени религията, да напусне православието. А ето какво се е случило. Жената отишла на изповед и си признала, че е правила секс по време на бремеността. Свещеникът започнал да ѝ крещи и за малко не я изгонил. И тя пита: има ли религии, които по-поносимо да се отнасят към този проблем? Редакцията отговаря, че такива религии съществуват. А науката даже смята, че сексът влияе положително на здравето, че той е необходимост и че колкото повече секс правим, толкова по-добре.

Какво става наистина, когато бременната жена прави секс? Вредно ли е това или е полезно? Да се отговори с «да» или «не» може само на примитивно ниво. Какъв секс и кога? Много зависи от ситуацията. Проблемът е там, че е прав православният свещеник, а не науката. Но свещеникът нищо не може да обясни и да докаже, а науката обяснява и доказва много убедително: привеждат се факти и статии, и какво ли не. А и точките на прилагане са различни. За науката е важно тялото, а за религията — душата. Смисълът на съществуване на всеки жив организъм на външно ниво е развитието и продължаването на живота. Но всъщност това е вторичен аспект. Сексуалното желание като че ли е нужно само за продължаването на живота. А всъщност — за да се отдаде енергия. Всяко желание е енергия. Истинският показател за развитие не е реализирането на желанието и наличието му, а качеството му. Когато енергията в едно желание надвишава определени граници, тя незабавно трябва или да се реализира, или да се уплътни, тоест да се превърне в информация.

Вселената е излязла от Твореца и трябва да се върне в него. За това всеки обект трябва да увеличава силата на енергетиката си и информационната си плътност до ниво, в което веществото, пространството и времето се слеят в една точка. Простото, механично, външно натрупване на енергия не е развитие. Енергията трябва да се стреми да се превърне в информация. Стремежът трябва да е животинските желания и чувства да се превръщат в човешко, а след това — в Божествено.

Какво е сексът за жената? Сексът е не само възможността тя да продължи своя живот, а и подсъзнателното желание да се уплътни информацията, да се осигури оцеляването на бъдещото потомство, а значи, по-високите и мащабни чувства на детето. До зачеването енергията се разделя на два потока — чисто сексуална, която работи за формирането на тялото и на плътните слоеве на енергетичния план, и основна, стратегическа, която повече се асоциира не със секса, а с чувството любов. Енергията на този поток трябва да се превърне в Божествена. Изводът е прост. Колкото повече са молитвите и по-малко сексът, толкова по-жизнеспособно ще бъде детето. Не става въпрос за пълна забрана на сексуалната енергия и отказ от нея, а за трансформирането ѝ в енергия от по-фините нива.

Всеки човек си има свой темперамент. Важна е системата от приоритети. Когато детето е вече заченато, необходимостта от пряка сексуална енергия започва да намалява и това е напълно естествено. Затова повечето жени по време на бременност губят интерес към секса. Колкото повече съпрузите искат да получават сексуална наслада по време на бременност, толкова повече енергия отнемат от душата на детето и при това не я дават и на тялото му, тъй като зачеването вече станало.

Има и още един нюанс. Душата на детето преди зачеването все повече и повече зависи от енергетиката на майката и преминава на нейно подчинение. По време на бременността тази зависимост се засилва, характерът на детето се формира от това, към което се стреми майката, което желае. Жената се вкопчва в основите на човешкото щастие най-вече чрез секса. Значи, увличайки се по телесните удоволствия, жената може да изкриви характера на детето. А след това в семейството ще започнат кавги, които ще доведат до раздор. Неблагополучната енергетика на детето ще разруши отношенията в семейството и в крайна сметка — и самото семейство.

Повечето жени ще разберат моите думи като призив да се откажат от всички радости на живота и ще сгрешат. На бременната жена са ѝ необходими положителни емоции, просто най-напред те трябва да са насочени към любовта към Бог, към щастието на душата, а не на тялото.

Бесплатный фрагмент закончился.
Купите книгу, чтобы продолжить чтение.