18+
Диагностика на кармата

Бесплатный фрагмент - Диагностика на кармата

Книга 2. Чиста карма. Част 1

Электронная книга - 400 ₽

Объем: 422 бумажных стр.

Формат: epub, fb2, pdfRead, mobi

Подробнее

Предговор

В наше време успехите на официалната медицина са безспорни. Една от главните задачи, които стоят пред нея, е установяването на болестта в ранен стадий, което ще доведе до много по-ефективно лечение. Както и преди, проблем за медицината остава разбирането за това, какво е болест, какви са причините за възникването ѝ и какво трябва да се направи, за да не се появява. Съвременната медицина направи значителна крачка напред, когато лекарите разбраха, че не е перспективно да се лекува един отделен орган — щом боледува целия организъм, трябва да се лекува организмът като цяло. В тази връзка се засили интересът към източната медицина, където лечението е ориентирано именно към целия организъм. Медиците се сблъскаха с такива понятия като «енергийни канали» и «меридиани». Представата за организма не само като физическа, но и като енергийна система постепенно навлиза в разбирането на всеки лекар.

Според източната медицина човек преди всичко е енергийна система, която взаимодейства с целия свят. По-нататъшното развитие на официалната медицина доведе до осъзнаване на факта, че в основата на заболяването е намаленият имунитет и че в основата дори на онкологичните заболявания лежат нарушения на имунната система. Имунната система е свързана с енергетиката на организма и зависи от нея. Диагностиката и въздействието върху енергийната система са перспективни области в съвременната медицина. Но има и други фактори, от които зависи физическото състояние на организма.

Преди стотици години Авицена направил експеримент, като поставил една овца недалеч от вълк. След три дни тя умряла, макар че била физически здрава. Ясно е, че това, което наричаме съзнание и психика, определя в значителна степен състоянието на организма. Овчарите в Средна Азия използвали следния метод за лечение. Когато след неуспешно раждане заболялата овца не можела вече да става и никакви средства не ѝ помагали, вместо мъртвото агънце ѝ давали живо, взето от друга овца. Тя го хранела, грижела се за него и оздравявала. Значи това, което ние наричаме психика, може да помогне, когато не помагат никакви лекарства. У човека, чието психично ниво е неизмеримо по-високо, отколкото на животните, този ефект съответно е много по-силен. Без познаване на законите за съществуването на човешката психика е невъзможно хармоничното развитие на съвременната медицина.

Благодарение на експериментите на Франц Месмер и Зигмунд Фройд бил преодолян значителен етап в разбирането на това, как психиката на човека е свързана с неговото здраве. Според Месмер върху здравето на човека в голяма степен влияят не само силните стресови преживявания, но и незначителните. Много важно е да се разбере колко дълбоко проникват те в психиката. Следователно дълбочинните въздействия влияят сериозно върху здравето на човека. Зигмунд Фройд е направил откритие, което свързало психологията и медицината. Той доказал, че дълбочинните подсъзнателни структури живеят по свои закони и че преживеният стрес никога не изчезва, остава там и след време може да предизвика болест.

Изследванията си в областта на биоенергетиката аз започнах преди около петнадесет години. Първоначалната ориентация беше следната: върху болния орган може да се въздейства не само с лекарства или с физиотерапевтични средства, но и енергийно, като се изпращат енергийни потоци чрез волево усилие. През 80-те години в екстрасензориката, която преминаваше същите етапи, както и официалната медицина, се появи разбирането, че при лечението на болестта е необходимо да се въздейства върху целия организъм. И още: колкото по-рано се провеждаше енергийната корекция, толкова по-лесно можехме да се справим с болестта. През 1986 година аз предприех опит за ранна диагностика на заболяванията, като изследвах енергийното състояние на организма. Оказа се, че анализът на енергоинформационните полета позволява да се види заболяването значително по-рано, отколкото с най-съвършената апаратура.

Ясно беше, че за по-нататъшното развитие на ранната диагностика трябва да се ползват методи, които определят енергоинформационното състояние на организма. Работейки неотклонно в тази посока, аз постигах точна и ранна диагностика на болестта, излизайки на по-фините нива на полевите енергоинформационни структури.

През 1990 година стигнах до съвсем ново ниво на изследвания и открих в енергоинформационните структури, които обкръжават човека, специфични полеви деформации, водещи до болести и нарушения на физическото самочувствие. Отстраняването им по енергиен път даваше прекрасен лечебен ефект. По-нататък се оказа, че полевата структура на човека има по-сложен строеж и именно полевите, енергоинформационни структури определят физическото състояние на организма, тоест болестта започва на полево, енергоинформационно ниво.

Като продължих своите изследвания, открих интересна закономерност: при въздействие върху полевите структури се променяше не само физическото състояние на човека, но и неговите емоции, характер и събитията, свързани с него — това, което ние наричаме съдба. Следователно на полево ниво физическото, емоционалното и психическото състояние на човека представляват единно цяло, където едното е свързано с другото. Това обясняваше защо психическите и емоционалните изблици влияят толкова силно на физическото състояние на човека. Значи при лечението ние въздействаме не толкова на тялото, а в някаква степен на емоциите и на психиката на човека. Също толкова вярно е и обратното. Като влияем на интелекта, психиката и емоциите на човека, ние въздействаме и върху физическото му състояние.

През 1991 година успях да направя откритие, смисълът на което се състои в следното: на енергоинформационно ниво родителите, децата и внуците са единно цяло. Психиката, емоциите и поведението на родителите влияят на психиката, емоциите и физическото състояние на децата. Следователно, като променим психиката на родителите, можем да променим и физическото състояние на децата.

Проведените изследвания показаха, че генетичният код не е основният предавател на информация. Не по-малка роля в този процес принадлежи на полевите енергоинформационни процеси. Като изхождаме от това, можем да говорим за полеви генотип, който е по-обемен от физическия и предава по наследство емоциите, характера и даже мирогледа. Това даде възможност да се установи връзка между педагогиката, психологията, психиатрията, физиологията и други науки, изучаващи човека.

Всъщност беше открит механизмът на кармата, за който се споменава в много източници, но реално не бе изучен от никого. В резултат на многогодишни изследвания, потвърдени практически от излекуването на болните, беше определен механизмът, който свързва мислите, емоциите и поведението на човека с неговите болести и с болестите на децата му. Човек представлява не само физическа, но и полева обвивка. Ако за физическата обвивка основни са пространствените характеристики, то за полевата това са времевите характеристики. Физическото тяло се разполага в пространството, полевото — във времето. Като върши някакви постъпки, като реализира мисли и емоции във физическия план, човек въздейства върху своето времево тяло, тоест, по-просто казано, с поведението и с емоциите си той влияе на бъдещето си. Мирогледът на човека, неговите емоции, въздействат върху времевото тяло по-силно от физическите постъпки. В това се състои механизмът на кармата, приблизителното описание на който можем да намерим в специфичната литература. В светлината на това, формирането на правилен мироглед и емоции придобива много по-голямо значение за оцеляването и развитието на човечеството, отколкото всички успехи на съвременната медицина. Тези изследвания ни позволяват да обединим знанията за човека в единна система, като съответно увеличаваме и разкриваме перспективите за бъдещето.

Време и пространство

Като приемах времето и пространството за нещо абстрактно, аз изобщо не очаквах, че това може да бъде свързано с моите изследвания. Оказа се, че колкото на по-фино ниво отиваш, толкова е по-силно взаимодействието с всички същности на околния свят. В началото, като работех само със семейната карма, знаейки, че съществува лична карма, аз видях, че понякога семейната «буксува», тоест човекът се пречиства, а видими изменения няма. Работата с личната карма започна неочаквано.

С една моя позната работела една екстрасенска, която започнала да ѝ разказва случки от предишния ѝ живот и обещала да изчисти личната ѝ карма. След като си тръгнала, на жената ѝ станало зле.

— Усещам, че ме мами — каза моята позната. — Тя не ми помогна, а ми навреди.

За да ѝ помогна, аз трябваше да проникна в дълбоките слоеве на нейните полета и да изчистя миналото ѝ чрез покаяние. При това в първите моменти на такова въздействие хората променят цветовото си възприемане на света и възникват много странни усещания.

— Имам чувството, че ме няма в настоящето — призна ми една от моите помощнички. — Струва ми се, че съм в бъдещето.

Гледам на фино ниво присъствието ѝ във времето и се оказва, че е права, при това на фино ниво тя имаше три времеви тела.

Като изследвах тази тема, изясних, че изместването на времевите точки в бъдещето подобрява състоянието на човека, а прехвърлянето им в миналото може да доведе до тежко заболяване. Погледнах един човек, починал отдавна, по-точно самоубил се. Времевите точки при него се оказаха прехвърлени назад в миналото. В този момент усетих как на езика ми загорча и устата ми пресъхна. Присъстващите изпитваха същото.

— Нещо става с пространството — забеляза един от приятелите ми. — Разстоянието започва да се променя, всичко като че ли пулсира.

Поглеждам на фино ниво и виждам, че пространството сякаш се взривява, чувствам, че това е много опасно, че с грубата си намеса съм раздвижил не само времевите, но и пространствените структури. Оттук нататък щом усетех, че намесата ми е опасна и ако характеристиките на времето и пространството се променяха, веднага спирах, за да балансирам ситуацията.

Експериментите си с пространството прекратих след един странен случай.

При поредния си опит да опипам пространствените структури и да намеря начини за въздействие върху тях, неочаквано получих информация във вид на текст: «Ако излезеш отвъд пределите на стъпковото пространство, Вселената ще загине». Не можех да определя кой дава тази информация. Не разбирах какво е това «стъпково пространство» и защо може да загине Вселената, но за всеки случай прекратих изследванията си. Те не бяха необходими за лечението на болните в този момент. И като допълнение към всичко това, с хората, които ми помагаха, ставаха странни неща: сънували сънища, в които преминавали през стени. Няма в детайли да описвам своите изследвания с времето и пространството. Само ще разкажа накратко.

До същността на времето стигнах, когато забелязах, че като диагностицирах кармичните структури на хората, започнах бързо да старея, появиха се много бръчки, косата ми започна да пада. При това започнаха да стареят и тези, които бяха до мен. Аз се изплаших, но трябваше да разбера каква е причината. След един месец стана ясно, че всяко събитие на фино ниво дава отражение в бъдещето. Това, което правя сега, веднага се отразява в огледалото на бъдещето, кармичните слоеве плавно текат и се реализират в настоящето. Това, което съм направил в миналото, се връща при мен от бъдещето. Скоростта на течене на кармичните слоеве е свързана с времето. Голяма част от лечителите изчистват само тялото на човека, без да пречистват душата му. Лечителите от по-висок ранг изчистват настоящето, като изхвърлят калта в бъдещето. Ако човек сам не работи и не се променя при лечението, тя все някъде ще изплува. За да пречистя човека, аз увеличавам скоростта на течене на кармичните слоеве, привличам калта от бъдещето, за да може човек чрез покаяние да пречисти душата си в настоящето. Но едновременно с това ускорявах и времето. И едва тогава стана ясно, че механичното «прерязване» на кармичните слоеве, хирургичният подход към времето и пространството са безперспективни. Значи главното е не механичното пречистване в миналото и бъдещето (дори чрез покаяние), а изменението на характера и мирогледа на човека.

Когато работех с времето, часовникът ми за пет чаѝса изостана с четири чаѝса. После забелязах, че при нарушаване на висшите закони времето се ускорява и човек бързо старее. Колкото по-силно душата е привързана към Земята, толкова по-бързо протичат времевите процеси и се ускорява стареенето. Беше ми интересно да нарисувам структурите, свързани с времето, и се получи, че спиралата, навита обратно на часовниковата стрелка, означава вкопчване. Когато нарисувах структурата на хармонизацията на времевите отрязъци, видях рисунка, която напомняше будистките храмове с многобройни покриви. Оказва се, че архитектурата с формите си може да влияе на времето и пространството. Сега се приближавам до периода, когато за да помогна на другите, трябва да прониквам в техните пространствено-времеви структури. Не знам какви са шансовете ми да оцелея при това. Времето ще покаже.

Другите светове

Често съм се сблъсквал с факти, доказващи съществуването на задгробен живот. На мои познати им се явяваха умрели роднини и ги предупреждаваха за това, което може да се случи с тях в бъдеще. Забелязах, че гледането на карти и на кафе също е свързано със задгробния свят. Когато обаче се научих да контактувам с душите на умрелите, да ги извиквам и да получавам информация, тя често беше неточна. Оказа се, че съществува ограничаване на информацията. Ако знанията за настоящето и бъдещето можеха да навредят, не се вземаше информация. После видях, че в задгробния свят се намират душите на бъдещите деца. Те попадат там преди зачеването им. След смъртта си душата на човек също попада в задгробния свят. После може пак да се въплъти на Земята, но може да премине и в други светове. Колкото по-малко структурата на другия свят прилича на земния, толкова по-малко са шансовете да оцелее родения на Земята човек, но пък толкова по-голям духовен потенциал има той. Преди зачеването душата по принцип се връща в задгробния свят, но има преходи и от друг, противоположен на нас свят. Тогава информационните структури на човека идват в този свят през центъра на звезда, в дадения случай Слънцето. Задгробният свят е нещо като свързващо звено между нашия свят и противоположния му свят.

Дълго не можех да разбера защо душите, които се намират в задгробния свят, могат да виждат бъдещето и да дават информация. После разбрах, че там има реалност от друг тип. Тя е на по-фин план, там има други форми на съзнание. На фино ниво минало, настояще и бъдеще са свързани в един възел. Вселената е възникнала отначало като особен вид поле, където минало и бъдеще са били едно цяло, времето и пространството не са били диференцирани. Появяващите се по-късно все по-плътни слоеве на полетата, оформянето на пространството и времето, дискретните образувания, са довели до възможността за създаване на веществени структури и до по-нататъшно развитие на времето и пространството. Развитието е натрупване на потенциал между все по-голямото разнообразие от веществени форми в резултат на усилващата се дискретност на времето и пространството, от една страна, и изначалното единство — от друга.

За първи път видях конструкцията на задгробния свят, когато работех с времето. Като разбрах, че човек живее в три точки на времето, реших да видя как графично ще изглеждам в задгробния свят. Получи се странна рисунка: три еднакви човечета, хванати за ръка. След разшифроването се оказа, че това са моите три времеви обвивки, моето времево тяло. В задгробния свят времевите точки са сбити. И времето, и пространството там изглеждат другояче, затова оттам може да се види какво става в най-близко бъдеще. Но тъй като матриците на събитията в бъдещето са много, онези, които са в задгробния свят, може да сгрешат с прогнозите.

Следващото ми докосване до задгробния свят беше по времето, когато стигнах до информацията, че повишената привързаност към земното деформира полевите структури и води до болести. Опитах се да намеря начини за блокиране на това явление. Неочаквано се изясни, че засилването на контакта със задгробния свят блокира привързаността към земното и спомага за развитието на духовните структури. В този момент аз осъществих контакт с бъдещите си деца и те започнаха да ми предават информация. Впечатлението беше странно. Вървеше силен поток от информация, полевите структури напрегнато работеха за приемането и обработката ѝ, а в съзнанието беше тихо, никакви изблици. Когато се опитах да преведа информацията в съзнанието, тя се «затвори». Изоставих опитите си — информацията отново тръгна на подсъзнателно ниво. Съзнанието не е готово да приема всякаква информация и за да оцелее, се включва система за защита. Това ми помогна да разбера културата на Египет, да разбера защо някога са се изразходвали такива огромни средства и титанични усилия, за да се подсигури съществуването на човека след смъртта. В рамките на обикновената логика това няма как да се осъзнае. Културата на задгробния свят е била много по-значима от земната реалност и гледайки колосалните постройки на древна Тива, започнах да разбирам, че зданията на Земята трябва да отговарят не на интересите на тялото, а на интересите на духа. Оказва се, че едно от главните условия на първите етапи от развитието на цивилизацията е било развитието на формите на контакт със задгробния свят и закрепянето им в материални символи.

Поредният контакт със задгробния свят беше неочакван за мен. Донесоха ми запарка от отровни гъби, която има ефект, приличен на ЛСД. Човекът, който ми я даде, ме предупреди: «След двадесет минути ще започнат да се променят цветовете на предметите, ще се променят физическите усещания, даже няма да можеш да говориш членоразделно».

Измененията настъпиха много бързо. Някои чувства започнаха да се притъпяват, други — да се изострят. Притъпяваха се емоциите, свързани със съзнанието и тялото. Активираха се подсъзнателните, свързани с друга реалност. Езикът ми започна да се преплита, тялото сякаш изгуби теглото си. Усещането беше като след изпиване на чаша чист спирт, но колкото и да е странно, това никак не се отрази на способността ми да диагностицирам. Разбрах, че поставям диагнози на фини полеви нива. Временните деформации на съзнанието тук не само че не пречеха, но даже помагаха. Като продължавах да рисувам работата на своите полеви структури, с учудване забелязах, че рязко е засилен контактът със задгробния свят. Но този контакт беше едностранчив, изкривен. На другия ден, като анализирах ситуацията, стигнах до много интересен извод: при растенията контактът със задгробния свят е по-силен, отколкото при животните, особено силно той е изразен при така наречените халюциногени. Употребата на опияняващи напитки или пушенето на различни треви измествали опорната точка на съзнанието от логиката на този свят към логиката на един от слоевете на подсъзнанието на задгробния свят. Това давало нова информация и тласък в развитието на съзнанието. Тоест употребата на халюциногени била един от източниците за получаване на нова информация, която се черпи от подсъзнанието. При това привързаността към земното се блокирала чрез разрушаване на логическите структури и това водело до лечебен ефект.

В древна Индия употребявали напитка, която във Ведите се нарича Божествена — сомоли, тя съдържала настойка от мухоморки. Това забавяло работата на съзнанието и активирало работата на подсъзнанието. Аналогични средства са се използвали в бойните изкуства. Активирането на духовно-полевите структури разширява възможностите на тялото. Използване на халюциногени е имало и в будистките школи, свързани с бойното изкуство. Древните викинги преди битка са пиели отвара от мухоморки, за да придобият храброст в боя.

Алкохолът, наркотиците, халюциногенните средства разрушават не само съзнанието, но и тялото, стига се до пристрастяване и зависимост от тях, ето защо те били само тласък за лечението и познаването на света, а по-късно започват да се развиват техниките: отначало деформации, после спиране на съзнанието за активация на полевите структури, свързани с други светове.

Изясни се един любопитен факт: човекът е не само животно, но и растение. Косата, ноктите, част от червата живеят по законите на растителния свят. Затова след смъртта на човек косата и ноктите не спират да растат. Ако човек силно се вкопчи в земното и агресията тръгне към фините нива, на него може да му опада косата и това ще блокира проникването на агресията в задгробния свят.

Диагностицирах едно младо момиче, на което много силно и бързо започнала да пада косата. Отначало открих силна програма за унищожаване на собствените ѝ деца, после стигнах до това, което беше в основата на тази програма: за нея благополучната работа и кариерата бяха много по-важни от раждането на деца. Така е било и в миналите ѝ животи. Падането на косата блокираше проникването на програмата в задгробния свят и нанасянето на вреда върху душите на децата ѝ.

Един любопитен момент: стана ми ясно защо всички вещици са рисувани с разпуснати коси. Оказа се, че косите имат отношение към магьосничеството. Ако желанието на човека прониква до фините нива и достига задгробния свят, вероятността за реализиране на това желание нараства значително. Когато, изразявайки желанията си, човек гали косите си, се наблюдава същият ефект. Разбрах защо жените трябва да влизат в църква само с покрита глава. Косите на жените засилват възможността за реализиране на земните желания, объркват енергията и пречат на духовната нагласа, тъй като диапазонът на християнския егрегор включва в себе си не само задгробния свят, но и по-фини духовни структури. Контактът със задгробния свят помага рязко да се увеличи нивото на приложните, тактически способности. Всичко, което ние наричаме магия и окултизъм, най-често е свързано с него.

Сега става ясно защо Апостол Павел лишил от ясновидски дарби една жена, която казвала, че той е бог, тоест славела го с ясновидството си. Нивото на контакта на Апостола било значително по-високо от нейното. Като затворил контакта ѝ с другия свят, той я лишил и от способности. Защо го е направил? Когато човек съобщава информация и я свързва в логически структури, всичко това се прави в рамките на определен емо-ционално-духовен слой. Казано по-просто: в началото ние разбираме света с емоциите си, с усещанията си, а чак след това — с мислите си. Значи в основата на мирогледните, философски структури лежат емоционално-духовните структури. Те се зараждат от взаимодействието на нашите полеви структури с различните слоеве на реалността. Задгробният свят по своята структура е по-близък до земния. Има други светове и реалности, където вещественото е по-малко и духовното е повече — мащабът е по-голям. Засилването на контакта със задгробния свят е породило езичеството. Контактът с други, по-духовни слоеве, е породил християнството. Жизнеността и перспективите на всяка религия се определят от достигането на висшите духовни нива. Колкото по-голямо е количеството на другите светове и Вселени, толкова по-високо трябва да бъде нивото на духовност, което ги свързва.

До взаимодействието с други светове стигнах в режим на лечение. Една моя пациентка беше развила агресивност към други същности и това беше свързано с някакви магически действия в минали животи. Цяла седмица си блъсках главата и се опитвах да изчисля какви са тези същности. Накрая стигнах до извода, че това са други светове. Опитах се да нарисувам как изглеждат те, но нищо не се получи. В рамките на земната логика това беше невъзможно. Тогава изключих логиката и се опитах да приема информация под формата на произволни символи, разбирайки, че е невъзможно тя да бъде пряко отразена. Част от информацията не можеше даже да се възпроизведе върху хартия, но аз успях да фиксирам все пак нещо и картинката започна да се прояснява. Оказа се, че структурата на Вселената е клетъчна, състояща се от тридесет и три свята, които на групи се свързват помежду си, и всеки човек, или по-точно неговият двойник от финото ниво, присъства във всеки свят и там съответно изглежда съвсем различно и има друго съзнание. Погледнах как изглеждам самият аз в един от най-близките светове. Беше доста забавно: някакво странно амебовидно същество с непонятни образувания във вътрешността.

Вече съм писал за другите светове, за въздействието им върху нас, за това, че на фино ниво ние също взаимодействаме с тях, нанасяйки им вреда или полза, в зависимост от това, колко съвършено е нашето мислене. Получавайки информация за строежа на другите светове и за техните жители, аз не подозирах, че ще ми се наложи да се сблъскам с този проблем на много по-сериозно равнище.

Веднъж пред очите ми попадна списание със снимките на странни кръгове, които се появяват през нощта или рано сутрин в полетата на Англия. Снимките ме заинтригуваха. Разсъждавах по следния начин: ако тези кръгове са начертани от някого, с това се преследва определена цел за информационно въздействие върху хората. Трябваше да се пресметне как влияят те върху човека, който ги гледа известно време. Проверявам въздействието им на основните параметри, на общата полева структура, по системата на двойниците и на информационното поле. И се открива удивителна картина. Кръговете оказват положително въздействие на всеки човек, който ги гледа.

Кратко отстъпление:

Преди известно време, когато ние с моята асистентка работехме по събиране на информация и чистене на кармата, аз непрекъснато достигах до някаква същност с голямо значение и нарушенията по отношение на нея се наказваха твърде строго. Но аз още не знаех каква е тази същност. След многодневни усилия успях да я разгадая: оказа се човечеството в бъдещето. Стана ясно, че енергетиката на бъдещото човечествона фин план коренно се различава от нашата енергетика. Погледнах какви параметри трябва да има днешният човек, за да бъде подготвен за влизане в новото състояние. Същността е в това, че матрицата на бъдещото човечество е формирана и една от причините за много сложните заболявания е несъответствието на полевите параметри на съвременния човек по отношение на тази матрица. Всички онези, чиито параметри се окажат по-ниски от определено ниво, ще се поправят чрез болести, а в случай на неуспех ще се отсяват чрез смърт. Ето четирите основни параметъра, които трябва да имат максимално значение: духовност, изпълненост с любов, здрава психика и минимално равнище на подсъзнателна агресия. Освен това има два допълнителни параметъра — душа и поведение.

Когато исках да проверя как рисунките в полетата на Англия влияят върху човека, видях, че от тях тече мощно облагородяващо въздействие върху неговите фини полеви структури. Така че рисунките определено имат ефект.

Сега трябваше да се намери авторът им. Струваше ми се, че това са извънземни жители, но все пак ме смущаваше фактът, че при появата на кръговете не са забелязвани никакви НЛО по тези места. Механизмът на появяване на кръговете беше непонятен, пък и защо им е на извънземните, които добре са усвоили нашия въздушен океан, да изобразяват някакви си кръгове?

И така, аз заключих кармата си, излязох на фино полево ниво и започнах да изследвам причината за появата на кръговете. Тук ме очакваше поредната изненада. Това се оказаха други светове. Като поработих с информационното поле, разбрах каква е същността. Съседните светове могат да общуват помежду си само на много фино информационно ниво. Предаването на информацията става чрез точка, тъй като информацията е свита в точка пространствено-времева реалност. При определена степен на плътност пространството и времето изчезват, остава информацията, която след контакт с информационното поле на Вселената се реализира, разгръщайки се във времето и пространството. С всеки следващ цикъл плътността на информацията се повишава, тоест контактът с Божественото се засилва. Всичко израства от зърното.

Енергийният контакт ще разкъса обвивката между световете и може да доведе до гибелта им. Сега нашето мислене прилича на нарастващ раков тумор и твърде много вреди на всички съседни светове. При това е невъзможно да се изреже, има разсейки, тоест, ако цивилизацията на Земята загине, това съвсем няма да оправи вредата, която е нанесена от невежеството на човечеството върху другите светове, тъй като полевите ни структури са неразрушими.

Затова в интерес на всички цивилизации от нашия свят и другите светове е да ни спасят духовно. По какъв начин цивилизацията на друг свят може да оказва влияние върху нас? Само информационно. Но въздействието само върху нашето подсъзнание е недостатъчно, трябва да има и някаква материална проява, за да се извърши едновременно промяна в съзнанието на човека. Този проблем е решен много елегантно. Човекът е уникална система, в която фините информационни нива доста бързо се превръщат в енергийни, а после във физически, тоест идеята се превръща в материя. Вече съм споменавал как информационните слоеве се спускат до енергийното ниво, а после се въплъщават във физическо тяло.

От това са се възползвали представителите на други светове. От четири до пет часа сутрин у човек са най-силно активирани подсъзнателните структури, когато дълбочинното подсъзнание излиза на повърхностните слоеве. В зоната на кръга от три часа през нощта на фино ниво започва активно изпращане на информация с определени програми към подсъзнанието на няколко десетки хиляди души. Те реализират тази информация на енергийно ниво и подсъзнанието, усилено от тези няколко десетки хиляди човека, се фокусира в една точка на дълбочина около двеста метра под земята, под мястото, където трябва да се появи кръгът. Около четири часа сутринта енергията се реализира на физическо ниво и за една-две минути посевите се разполагат точно в съответствие с получената информационна програма. С това се обяснява и отсъствието на каквито и да са видими причини за смачкването на стъблата. И така изясних, че това оказва мощно положително въздействие.

Остана да реша другата задача: защо е била избрана такава форма и с какво е свързана конфигурацията на рисунките? Тя беше решена по следния начин. Когато гледах на фино информационно ниво как изглеждат представителите на други светове, през цялото време ме обземаха съмнения — видът им беше твърде нелеп. Тогава ме осени една мисъл: «Та нали аз ги виждам на фино полево ниво. А може би на грубо ниво, на което работят нашите органи на зрението, те изглеждат другояче?» Когато ги погледнах на повърхностното, първо ниво на съзнание (изясни се, че аз работя основно на девето ниво на съзнание), всичко дойде на мястото си.

Оказа се, че външно представителите на другите светове приличат на нас. Реших да проверя тази хипотеза върху кръговете и определих как изглеждат рисунките на нивото на техния първи слой на съзнание, тъй като, съдейки по всичко, те бяха изпратени на осмо ниво на съзнание.

Всичко се оказа много просто. Съединяването на два кръга представляваше свързването на две цивилизации, големият кръг е представител на другия свят, малкият — представител на нашия свят. Всички рисунки бяха послания с пожелания за любов и единство. Това не беше просто опит да се влезе в приятелски контакт с нас, но и помощ, за да оцелеем, да блокираме най-опасните си програми.

И така, аз рисувам линия, около която са нанизани два кръга, около единия от тях, по-големия, има пръстен. Между тях, встрани от правата линия, има четири малки отрязъка с еднаква дължина. Това е в нашето възприятие. Може ли това да изглежда различно във възприятието на другия свят? Разделих листа на две части и отдясно нарисувах как тази информация изглежда в техните очи на първо ниво на съзнание. Отляво се показа примитивно човече, вдигнало ръце нагоре, на главата му стърчат няколко косъма, очите са като точки. Лицето заема почти цялата глава, устата е до ушите, човечето радостно се усмихва. Това сме ние, земните жители.

Притисната до него с тяло-кръгче стои още една фигурка, тя е по-едра, ръцете не са вдигнати нагоре както при нас, а са разтворени встрани. Това човече изпраща на първото хармонична структура във формата на цвете, символ на развитието и плодородието. Главата му е огромна, челото заема по-голямата част от нея, носът и устата са мънички, едното око е много кръгло, а другото изглежда странно, сякаш има клетъчна структура. Вероятно това е свързано със свръхспособностите.

Защо те не изпращат информация, която бихме могли лесно да разшифроваме? Съдейки по всичко, контактът между световете е възможен само на определено ниво, на много тънък информационен слой. Като преминава през този слой, първоначалната информация се изменя и изглежда съвсем другояче. В техните възприятия ние, нашите домове и Земята също изглеждат съвсем различно, не така, както се виждаме ние самите.

Освен това не е изключено формата на кръговете да се определя от особеностите на свързващото информационно поле.

Прякото навлизане в други светове е много опасно. Разбрах го веднага, когато без да съм проконтролирал полевите си структури, реших да опитам сам да вляза в контакт с тях. Разсъждавах така: след като съм успял да получа информация за друг свят, значи вече съществува контакт под определена форма. Затова този контакт може да бъде усилен и чрез него да се предаде някаква информация за нас. Представих си, че преминавам от нашия свят в техния и им предавам аналогично послание.

Тъй като действах не чрез контакт с някого, а направо, неволно включих и енергетиката. Външно нищо не се случи. Стана ми интересно как се осъществява контактът и започнах да изобразявам целия процес графично. Световете помежду си сякаш са разделени от мембраната на пространство-времето, и аз видях, че моят двойник, разкъсвайки мембраната, се насочва към другия свят. Там той се намираше сякаш в пашкул и около него веднага започнаха да се въртят някакви същности. Беше ми интересно как ще реагира разкъсаната мембрана. Върху нея веднага се появи знакът за пълно затваряне. Едва тогава разбрах, че моето нахлуване може да бъде опасно както за нашия, така и за другия свят. В стаята, където работех, бяхме двама, изведнъж на няколко метра около нас пространството започна да се променя и сякаш да свети. Особено добре това сияние се забелязваше с периферното зрение. В главата си почувствах характерната болка, която ми подсказваше, че информацията може да се получи като текст. Започна автоматично писмо. Искам тук напълно да цитирам полученото послание, това ще помогне да се разбере сложността на ситуацията.

«Кажи на хората: слаби са да проникнат в Космоса. Ако навлизат грубо във фините светове, ще започнат да умират децата им, тоест ще започнат да умират техните фини тела-полета. Ти работиш добре чрез Слънцето, ти ще изследваш добре това, което така или иначе скоро ще се случи. Скоро, скоро. Непременно дай информация за контакта. Ако това не стане, не чакай нищо добро.

Скоро ще получиш много пари. Дай ги за създаване на школи за изучаване на полевите структури.

Ако пак навлизаш в нашия Свят, помни добре: засега не можеш да правиш това, което ние правим, без да искаме. Приготви се за това, че ще имаш големи проблеми в личния живот, ще си отиде любимата ти дъщеря. Тя ще умре. От теб нищо не зависи. По-нататък ще искаш смърт за себе си заради това, че ще изгубиш силата си със жените, това ще стане скоро. Чакай. Баща ти.»

И така в най-близко време ме очаква смърт, а също и смърт на мои близки, освен това разрушаване на полето в областта на първата чакра. Аз разбрах, че при контакта съм причинил някаква вреда и са се задействали блокиращи програми. При нарушаване на законите най-напред се разкъсва първата чакра, чакрата на размножаването и предаването на информацията. Трябваше ми много време, за да разбера какво е станало:

първо — не се подготвих за контакта и не погледнах колко е чиста кармата ми за това;

второ — тръгнах да осъществявам контакт, като включих енергията от грубото ниво, а ако съдя по всичко, това е нарушаване на законите.

Световете не могат да контактуват с формата, техният контакт може да се осъществява само в много фин план чрез съдържанието. Блокирането на това нарушение се извършва на най-фини нива, тоест на нивата, които отговарят за размножаването и за живота на бъдещите деца.

Когато погледнах полето си на фино ниво, видях своята смърт и тази на потомците си в дванадесет следващи живота, тоест на фино ниво аз съм унищожил потомците си, а също и себе си. Оставаше ми един-единствен изход — покаяние и пречистване на кармата. Трябваше да премахна всички програми, водещи до травма на другия свят, а също и причините, които са ми позволили безцеремонно да нарушавам висшите закони.

Около един час се опитвах да стабилизирам полето си и полето на дъщеря си. Постепенно всичко влезе в норма, методът, който позволява смъртта да се превърне в живот, ме спаси и този път. Моята монада, намираща се в двата свята, започна отначало да се фиксира в седем, а после във всичките тридесет и три свята на нашата Вселената. След това при поредното пречистване на кармата бях принуден да изляза във втората Вселена, после в третата, където са затворени първите две Вселени. Засега ми е трудно да дам някакво обяснение по този повод, тъй като информацията постъпва в процеса на работата по изчистването на кармата и твърдо се определя именно от това направление. Работейки в режим на изчистване на кармата, аз съм защитен. Обикновеното любопитство може да доведе до загуба на контрол над ситуацията. Шансовете за оцеляване при това са много малки.

Темата за другите светове не ме оставяше още няколко дни. Когато ми се удаде да стабилизирам положението след контакта, излязох да се разходя на улицата. След половин час почувствах болка в цялото тяло, сякаш ме бодяха с игли за плетене. Разбрах, че блокирането се извършва не само на фините нива, и че става много по-бързо, отколкото очаквах. Не е изключено информацията, дадена ми в текста, да е била толкова категорична, за да е абсолютна мобилизацията на всичките ми сили, така че да разбера сериозността на ставащото. Още няколко дни премахвах от себе си нарушенията, които бях допуснал по другите светове, но пък информационният ми кръгозор рязко се разшири. Смъртоносни ситуации от този род спомагат много добре за повишаване на нивото. При мен те бяха достатъчно много при изучаването на полевите структури, затова всяка една смъртоносна ситуация сега възприемам като нормален работен режим с повишена сложност.

Две години след описаните събития се убедих, че информацията за моите лични проблеми се е оказала изкривена и многократно преувеличена в негативен план. По този начин ме караха да работя над себе си. Колкото в по-сложна ситуация животът поставя човека, толкова по-силен е в молитвата неговият стремеж към Бог.

Иска ми се да спомена и още един интересен детайл. Когато разбрах, че на всяко информационно ниво всеки предмет изглежда различно, реших да взема ябълка и да видя как изглежда тя на различни нива. И така, първо ниво — ябълка с листо, прикрепено към дръжката, втори слой на съзнанието — пак е ябълка, но листото вече е отделно, като някаква отделна същност, трети слой — ябълка в разрез, виждат се семките, четвърти слой — прилича на техническа графика, ябълката напомня скоба, във вътрешността на която се намира четирилистната структура на Божественото, знакът за продължаване на рода. От външната страна на скобата има правоъгълник, разделен на две, около него е структурата на разрушението и т.н.

Разбрах, че в зависимост от излизането на все по-фини слоеве тече все по-обобщена информация, където напълно отсъства външната форма, тъй като тя няма никакво принципно значение. След като достигнах до осмо ниво, по-нататък не можех да взема информация, макар че тя явно съществуваше, но вероятно засега излизаше извън моята компетентност.

Когато работех със структурите на ябълката, на масата бяхме трима човека. След като ги нарисувах, отместих листа встрани и в този момент една от присъстващите поиска да се допре до него с химикалката си, но беше спряна навреме. Аз видях какво можеше да се случи, ако тя беше нарисувала нещо на този лист. Силни деформации на полето в областта на главата, черния дроб и първата чакра — след пет дни тази ситуация би могла да завърши смъртоносно. Атакуваше я моето подсъзнание. Тоест информацията, оставена върху листа, още работеше и контактът с моето подсъзнание и докосването до листа на човек с незаключена карма биха могли да завършат трагично за този, който рискува да направи това.

Такъв контакт трае около денонощие, след това той приключва и листът може да се пипа. Това беше поредната крачка в изследването на подсъзнателните структури. Преди знаех, че не цялата информация, която получавам, може да бъде наблюдавана от останалите, затова по време на моя контакт с източника на информация неподготвеният човек, който отиде там чрез моето поле, би имал големи неприятности. Както и всяка сериозна тема, контактът с другите светове за известно време беше напълно прекъснат. Това е знак, че аз още далеч не съм съвършен.

Контактьори

Всеки човек, независимо от способностите си, е контактьор и на свой ред е част от нещо голямо. Разликата е само в нивото на контакта. Когато то е с една степен по-високо от околните, човекът се нарича контактьор или ясновидец, или медиум. Веднъж гледах колко нива на съзнанието има и на какво ниво сме ние. Растенията са на второ, животните — на трето-четвърто, човекът — на шесто. Висшите бозайници са например на трето, четвърто, пето. Ако съм могъл правилно да оценя информацията, нашите възможности включват седемдесет и пет нива, но съдейки по всичко, тези съотношения са плаващи, нестабилни.

По принцип детайлното предсказване на събития става при контакт със задгробния свят. Отначало аз се отнасях към това като към шега и нищо повече. Но на мен с голяма точност ми предсказаха събития, които се изпълниха, и аз разбрах, че действително съществува механизъм за предсказване на събитията. Когато веднъж за развлечение въртяхме една чиния и ми предсказаха раждането на сина ми и точната дата, аз много се изненадах. По-късно в работата си над изследванията разбрах, че задгробният свят е най-близкият до нас и контактът с него дава точна и в най-малките подробности информация, така да се каже, в тактически план, но с големи грешки в стратегическия.

Развитието на информационните и енергетичните способности е свързано с това ниво.

Виждането от по-висш порядък вече е контакт с други светове, това не е нивото на гадателките и прорицателите, а на хората, развити в духовен план. Ако става дума за контакт с други Вселени, то това е нивото на пророците и месиите. Но има и ниво на непосредствен контакт с Божественото. Доколкото разбирам, човек, който има контакт с Божественото, не винаги може да се реализира на външно ниво. Но на фините нива неговото влияние винаги е значително. Ако човек може за един-два живота да реализира резултатите от контакта със задгробния свят, то за реализирането на контакта с Божественото могат да отидат десетки животи. Талантът не се формира за един живот, затова когато виждаме един изключителен човек, ние виждаме само реализацията на това, което е натрупал в предишните си животи. А там, за да събере духовен потенциал, той е трябвало да премине през пълна нищета и при това да не падне духом, да понесе най-тежките удари на съдбата, които биха пречупили всеки друг, но той е издържал, защото е търсил опорната точка не в тялото, а в духа.

Събитията, които се случват, ще го карат да се усъмни в разумността и справедливостта на околния свят и за да запази своя потенциал, той ще трябва да бъде безрезервно устремен към Бог. После на човека ще му дадат физически дефект, страдания и болести, но това ще укрепи желанието му да натрупва духовност, а не материален капитал. В следващия живот ще му дадат възможност да пробие напред, да почувства себе си много по-способен от другите и веднага ще му изпратят смърт, за да може усещането за превъзходство над другите да се асоциира със смъртта. Така постепенно ще увеличават амплитудата, дарявайки му все повече земни възможности и щастие, а после със замах разрушавайки всичко това, за да може постепенно човек да измества опорната си точка и цел в живота върху единственото, което не се разрушава — върху любовта към Бог. И едва когато изчезнат последните моменти на срастване на душата със Земята, той ще бъде готов в следващия си живот да приеме каквато и да е информация и това няма да навреди на душата му. Усещането за собствената му изключителност и превъзходството му над другите винаги ще бъде илюзорно за него.

Веднъж към мен се обърнаха родителите на едно загинало момче:

— Сина ни го блъсна кола и той умря. Момчето беше много умно и добро и ние по никакъв начин не можем да разберем защо се случи това. По време на погребението го снимахме в ковчега и когато проявихме лентата, видяхме, че в ковчега сякаш лежи цвете. Това не беше дефект на лентата. Казаха ни, че е свързано с НЛО.

Обясних на родителите:

— Това е знак за вас, че смъртта му не е случайна и че в случилото се има съзидателен смисъл. Ако съдя по диагностиката, той действително е свързан с извънземни жители, тоест момчето е роден контактьор, но душата му се е вкопчила в мъдростта. Можеш да направиш своя цел и кумир парите и да очерниш душата си, може да превърнеш в кумир любимия човек и отношенията с него, а може да направиш кумир и от източника на информация. И тогава информацията, която той ще даде на хората, ще бъде пропита с високомерие и ще стане опасна.

— Но какво толкова е извършил в предишните си животи, щом го спират не с болест, а веднага със смърт? — попита майката.

Гледам миналите му животи и не виждам там причина за смъртта. Тя се намираше в бъдещето.

— В следващия си живот синът ви ще се роди в Тибет и ще стане контактьор от много високо ниво, но за това той не бива да има абсолютно никакво вкопчване в мъдростта и надменността. Значението на неговата работа в бъдещето е толкова голямо, че в този живот половинчатите мерки по отношение на него не са пригодни. Вие със съжалението си, обидите и нежеланието си да живеете можете да навредите на душата му, затова тези, които ще работят с него през следващия му живот, ви дават знак твърдо да приемете това, за да не омърсите душата му.

В общуването с контактьори аз се убедих, че сред тях има хора с психични нарушения или обратно — с бистър ум, но с авантюристично поведение. Активирането на полевите структури засилва контактите със задгробния живот и на човек му се струва, че общува с висши същности и се чувства едва ли не месия, а информацията идва от неговия собствен двойник или от нечия душа. Спомням си как двама контактьори едновременно ми даваха информация. Тя съвсем не съвпадаше, понякога дори предизвикваше смях. Беше ми интересно да видя самата динамика на развитие на контакта. Постепенно започнаха да се появяват указания и заповеди. Казах им, че заминавам за една седмица в Полша, но в действителност никъде не заминах. После те ми разказваха какво нередно съм вършил по време на пътуването. Разказах това на една моя пациентка по време на преглед, когато стана дума за контактьори:

— Няма контактьори, които да получават абсолютно чиста информация, защото психиката им няма да издържи. Те могат така да се вкопчат в нея, че възгордяването им, и особено това на децата им, да се увеличи многократно. Децата нямат шансове да оживеят, затова контактьорите от високо ниво или нямат деца, или децата им загиват. Спасението за контактьорите е в това, че информацията идва като «сандвич»: един чист слой, един мръсен. Към това трябва да се отнасяме правилно. Всяка информация трябва да се приема критично, тоест едновременно да вярваме и да не вярваме.

Жената се замисля и ми задава въпрос:

— А вие каква информация получавате? Колко «кал» има в нея?

— Мисля, че в моята информация също има «кал» — отговорих аз.

След няколко секунди жената простена:

— Лявата ми ръка се парализира.

Поглеждам причината, неизвестно защо това е свързано с мен: има отричане от Божественото.

— Моля за извинение, но съм принуден да заявя, че моята информация принципно е чиста.

— Знаете ли, ръката ми веднага започна да се подчинява — усмихна се тя.

Ще посоча още един пример за общуване с контактьори на високо ниво. След излизането на първата ми книга познати започнаха да ми казват, че са чули слухове: «Лазарев е станал черен, контактува с нечисти същности, първата му книга убива хора». Стана ми неприятно.

Отчасти те бяха прави. Избликът на интерес към мен на фино ниво ме притисна към земята, засили възгордяването ми и вкопчването в способностите и мъдростта, а аз тогава едва започвах да се ориентирам в тези понятия. В този момент при мен дойдоха мъж и жена, съпрузи, които ми казаха, че контактуват с други цивилизации. Разрешили им да се срещнат с мен. Освен това им предали, че информацията в моята книга е достоверна. Те разказаха как е започнал контактът при тях.

Младият мъж имал две висши образования, бил директор на търговска фирма, тоест напълно здравомислещ човек. Но веднъж, както си седял вкъщи, пред него започнали да се материализират листове хартия и да падат на масата. Пред очите му се изпълвали с някакъв странен текст, а един звучащ глас веднага давал превода. Последвали указания: «Остави доходната работа, занимавай се само със себе си, изключи алкохола и секса. Дъщеря ти да остави учението».

— Вкъщи имам няколко купчини с листове, където те дават информация, при това ми забраняват да я показвам на когото и да било, даже и на вас. Аз съм здравомислещ човек и искам да разбера добре ли правя, като им се подчинявам?

Гледам неговите полеви структури.

— Аз не мога да ви кажа кой работи с вас, но работи професионално. Пиенето и сексът привързват мощно към земята, така е много по-трудно да се приема информация. В същото време вкопчването в способностите и мъдростта започва да се засилва и вие можете да се спасите чрез унизяване на вашето възгордяване, затова дълго време са ви забранявали да работите и дъщеря ви да учи. Сега ви е позволено да бъдете директор на голяма фирма, защото те имат планове за бъдещето: вие ще имате възможността да работите в някакъв основен режим за спасяване на човечеството.

— Истина ли е, че те са от съзвездието Ловджийски кучета? — пита ме контактьорът.

— Ако човек постоянно се въплъщава само на Земята, това е опасно за неговите висши духовни структури. Затова той периодично се въплъщава на друга планета, която се намира от другата страна на Галактиката, с цивилизация, която прилича на нашата. Освен това има цивилизации-посредници, намиращи се между нас и онази планета. Точно тези посредници най-често ни навестяват. Периодично човек се ражда в други светове, в други Вселени, за да разруши обичайните стереотипи и да активира контакта с Божественото. Какви други форми на сътрудничество имахте?

— Когато не работех и нямаше какво да ядем, ние се връщахме вкъщи и виждахме цялата маса отрупана с храна, имаше даже тенджера с топли картофи. И после периодично ни хранеха с храна, неизвестно откъде.

Моето общуване с тези контактьори продължи кратко. В главата ми започнаха да идват мисли: «Над първата си книга така се блъсках, че едва не умрях от претоварване. Втората едва съм я започнал, а ми се ще да поживея и ето, по-опитни хора ще ми подскажат как да напиша втората книга». Но далаверата бързо свърши. На тях им забраниха да общуват с мен под заплахата от наказание. Аз разбрах, че трябва да се занимавам със своята работа, а те — с тяхната, че трябва сам да си пиша втората книга, без да очаквам помощ отвън.

Най-добрият вид контакт е този, при който човек чувства, че го водят, но не може да го докаже. Явно видимият, материален контакт отслабва и развращава нашето съзнание. За да направи нещо качествено, човек трябва да разчита само на своите сили и всяка помощ може да се окаже опасна, иначе той никога няма да се изправи на крака. Само в критични случаи указанията идват направо. В горепосочения случай мен ме доведоха при контак-тьорите, за да ги балансирам, а после ме отведоха да си продължа работата.

Двойници

Основавайки се на физическата представа за света, аз смятах, че всеки човек е уникално и неповторимо същество и затова смъртта притежава абсолютен характер. На фино ниво всичко се оказа по-различно. Когато разбрах, че структурата на Вселената е клетъчна и духовната конструкция на човека се повтаря в тези клетки, моите представи за човека се промениха и се оказа, че във времето и пространството дори на един свят всеки човек представлява група от същности, обединени от обща информационна структура. От източната литература е известно, че човек има енергиен двойник. Убедих се в това след анализа на фините слоеве на полетата и започнах да изучавам поведението на енергийния двойник. Когато мислим за някой човек, нашият двойник веднага се пренася там и събира информация за него, но тази информация се получава на подсъзнателно ниво. Поведението на двойника се определя от предпоставки, взети от нашето съзнание, тоест какъвто е характерът ми, такова поведение ще има и моят енергиен двойник. Дойде ми наум да се захвана с активиране и разширяване на възможностите на двойника. При определена тренировка той може да работи на физическо ниво. Ще дам един пример.

Веднъж почувствах, че една моя позната може да загине. Имах половин час да я спася, а тъй като на фино ниво изчистването става бавно, можех и да не успея. Изпратих двойника си и скоро получих информация, че всичко е наред. След няколко дни я срещнах.

— Знаеш ли, че в понеделник в шест часа вечерта можеше да загинеш?

— Вярно, качих се да взема нещо от шкафа и паднах назад така, че едва не си разбих главата в ръба на масата.

При активиране на двойника може да бъде контролирана всяка ситуация от разстояние. Но после прекратих тези занимания, тъй като почувствах опасност.

Това стана по следния начин: веднъж погледнах дистанционно един екстрасенс и веднага усетих силна атака. Тогава не разбирах какво става. Оказа се, че у мен се е породило известно презрение към този човек, моята диагностика всъщност е станала атака и отговорът е бил толкова мощен, че ми се наложи да легна, тъй като ми се виеше свят и състоянието ми се влошаваше. Аз изпратих своя двойник, който разкъса полето на този човек. Атаката веднага престана. А после до мен достигна идеята, че блокирането с двойника и разкъсването на полето ще доведат до смъртта му. Спомних си за магическите техники, когато при подобни увреждания човек умира след десет дни, а лекарите поставят диагноза възпаление на белите дробове или нещо от този род. Загубих няколко часа, за да възстановя нарушените от мен полеви структури на екстрасенса. Стана ми ясно, че и най-малката обида към който и да е човек води до това, че двойникът ми ще го убива. Можеш да се обидиш и на собствените си деца, и на близки хора. Колко живота после трябва да плащаш за това? По-късно се убеждавах много пъти, че силовото разрешаване на ситуацията е поражение, а разбирането за това, което става, и правилната ориентация са много по-силна система за защита, отколкото каквито и да било въздействия.

Оказа се, че човек има не само един енергиен двойник. Мои познати ме уверяваха, че са ме видели на улицата, макар че аз самият си спях вкъщи. Стана ми интересно кого са видели, разгледах ситуацията от разстояние. Резултатите бяха странни: това бях аз, но в съвкупност с пространството и задгробния свят, това беше някак си мое копие, което се намира там, а се реализира тук, главно по време на съня ми. Двойникът може така да променя характеристиките на пространството в нашия свят, че да става реално видим и на практика неразличим от оригинала. Дълго мислех защо ни е необходим двойникът и какво е неговото значение. Стана ми ясно, че двойникът живее пет живота и на фино ниво аз съм една пета от една по-обемна структура.

Когато човек умира, тялото му се разрушава, а съзнанието се трансформира, но квинтесенцията на всичко, което е преживял, трябва някъде да се предава. Всичко това преминава в двойника. Човек е като пчела, събира от живота най-важното и го предава по-нататък в бъдещето. Когато се разрушава двойникът, главната информация се предава на структурите на съдбата, при това според рисунката нашият двойник прилича на пеперуда, а съдбата — на птица или гущер с шест крила. Всяко образувание, което живее във времето, има форма и съдържание, които се предават на висшите йерархични структури.

С една от моите пациентки проведохме следния разговор:

— Част от вашите проблеми се обясняват с това, че са дошли от минали животи. В миналия си живот вие сте били мъж и сте живеели в Австралия.

Тя ме погледна така, сякаш съм ѝ измъкнал портмонето от джоба.

— Миналия път вие ми казахте, че съм била жена и съм живяла в Америка.

Засрамих се, но така или иначе се получаваше, че и единият, и другият вариант са верни. После се оказа, че всеки човек си има двойник от противоположния пол, тоест идентична енергийна структура. Те живеят на фино ниво, като постоянно си взаимодействат. Това облекчава смяната на половете във всеки живот. За да не се срастне с физическата си обвивка, човек не само боледува, старее и умира, но и периодично си сменя пола. Хормоналното разместване, необходимо за това, е минимално. Във всеки човек има мъжко и женско начало, пет-десет процента превес на едното над другото — и детето се ражда от съответния пол. Гледал съм как преди зачеването и даже след него варира половата ориентация на детето. Ако опасните програми идват по женска линия (ревност, ненавист), се ражда момче и майчините програми в него сякаш спят, но могат да се активират в неговата дъщеря, или обратно.

Когато в един живот човек изпитва желание за смяна на пола, това е блокиране на вътрешно неблагополучие. Веднъж при мен дойде една жена и каза, че обича друга жена и чувства, че има душа на мъж.

— Смяната на половата ориентация в един живот — започнах да ѝ обяснявам, — по правило е свързана с ревността. В миналия си живот сте били невероятно ревнива и ревността е започнала постепенно да се превръща в ненавист към жените, които са можели да ви отнемат любимия човек. Ако това се повтори в този живот, вие няма да издържите и с ревността си ще убивате любовта към другите и към себе си. Значи в този живот вие или умирате, или започвате да изпитвате засилено влечение към жените, като сменяте половата си ориентация. Същото е и при мъжете: ревнивият мъж го привлича хомосексуализма. Ревността е срастване с любимия човек, с отношенията, със земното. Когато духовните структури на обществото са прилепнали към земното, възниква повишена агресия, която се блокира с болести, смърт и смяна на половата ориентация. В Древна Гърция култът към тялото постепенно водел към хомосексуализъм. През епохата на Възраждането се наблюдава същото. В днешно време човечеството изпитва аналогични проблеми. Една от заповедите на Христос — «Възлюби Бога повече от баща си, майка си и сина си» е най-доброто лекарство срещу хомосексуализма.

Още нещо за двойниците. Оказва се, че освен практически идентичните енергийни разнополови половинки, съществуват около девет подобни на тях. Човек, бидейки индивидуален на физическо ниво, на фин план все повече е вплетен в околния свят. Отначало мислех, че двойниците са половинки, които се търсят една друга, за да встъпят в брак. Нищо подобно, те не трябва да се срещат, защото много си приличат. По-нататъшните ми изследвания ме доведоха до един любопитен извод. Човек може да се дублира не само в други хора, но и в животни, в растения и даже в минерали. Всеки човек има най-близко от всички някое растение или животно. Една жена ме помоли да ѝ нарисувам животно с енергия, близка до нейната. Започнах да рисувам и писалката ми непрекъснато излизаше извън горния край на листа. На рисунката излезе един ленивец, увиснал на клон.

На външно ниво нашето мислене е индивидуално, а на вътрешно ниво — колективно. На най-фините нива всичко е единно, дали е човек, животно, или минерал няма никакво значение.

Бъдещето

Моят метод започна като система за самозащита. Има уроки или магия, има и автор. Нужно е някак си да се защитаваме. Нужно е дистанционно да се намери този, който е урочасал, да се оценят възможностите и средствата за защита. По-късно, когато реших веднъж завинаги, че от моя страна никога няма да има отговор на агресията, цялата система за защита се сведе до една и съща процедура: ако някой проявява агресия към мен, значи в душата ми има аналогична програма. Аз я премахвам и атаката автоматично се прекратява. Каквато и да е формата на агресия, тя е невъзможна, ако в душата ми няма аналогична програма. Когато започвах да работя над първата книга, върху мен се изсипа лавина от атаки от различни хора. Трябваше не само да отбивам единичните атаки, но и да създам система за самозащита. Всичко това се превърна в система за самопречистване. Когато се издигнах над нивото на обективните човешки възможности, помислих, че проблемите ми са се разрешили и че съм достигнал нужното ниво на чистота, но това се оказа началото. Започнаха да ме атакуват същности от по-висока степен. Когато атаката идва от задгробния свят или от други светове, или когато атакуват пространството и времето, за да оцелееш, трябва да преосмислиш много неща. По-късно това се оказа много полезно за лечението на пациентите. Ако при неправилно мислене и поведение се засягат интересите на някаква същност, да речем на времето или на други светове, човек може много бързо да остарее или да ослепее. Да се изясни какви нарушения се извършват, как се превеждат те на езика на обикновеното поведение, да се разбере това и да се създаде единна система беше достатъчно сложно.

Ще посоча един пример.

Аз съм помислил лошо за човек, който се намира на значително разстояние от мен. Човекът е единство на физическата обвивка и полето, с втората си част той е разлят в пространството. Ако мразя или съм обиден, мога да нанеса вреда на тялото му, но полевите структури практически не се повреждат. А ако осъждам и особено ако презирам, се извършва агресия против неговите полеви структури. Тук може да се включи не само програмата на самия човек, но и на пространството като особена същност. Моята физическа обвивка, за да съществува, трябва да взаимодейства с пространството. Има основни точки, където контактът е засилен. Ако при мен има нарушения по отношение на пространството, то ми препречва контакта и тялото ми започва да се разрушава. Започват болести, неприятности и нещастия. Тъй като всеки човек е част от висшите същности, щом атаката премине от повърхността навътре, ние вече атакуваме тези същности и атаката съответно трябва да бъде спряна. Ако презираме остаряващото си, изнемощяло тяло, ние нарушаваме Висшите закони и проявяваме агресия спрямо времето и пространството с всички произтичащи от това последствия. Когато при мен идва пациент, аз просто виждам кои същности се отнасят зле към него, превеждам на нормален език нарушенията по отношение на тези същности и обяснявам как правилно да живее, за да бъде здрав. Понякога тези същности ми даваха информация под формата на текст, когато не се справях и можеше да загина. Но това се случваше много рядко. Едва по-късно разбрах защо са били силните атаки от тази страна. За да си изясня какво отношение имат към човека например времето или магнитното поле, аз трябваше да вляза в контакт с тази същност, да пресметна, ако мога така да се изразя, нейното емоционално отношение към човека. Но за тази цел у мен не трябваше да има агресия към дадената същност, иначе можеше да загина.

Подсъзнателно започнах да се подготвям за диагностика на висшите същности преди всичко, за да помагам на хората. Моите програми започнаха да ги тревожат и те в отговор започнаха да ме атакуват. В една обикновена ситуация аз трябваше да имам неприятности, трябваше да боледувам леко или тежко, да развивам метода, да се изчиствам, за да може контактът да се осъществява безболезнено. Значи болестта е форма на адаптация към събития, които още не са станали. След анализ на ситуациите стигнах до много интересен извод: на фино ниво човек реагира на събитията много преди да се случат. Колкото по-фино е нивото, толкова по-голямо е разстоянието до реалното събитие. Болестта е не толкова разплата за миналото, колкото подготовка за бъдещето и човек трябва да насочи усилията си не толкова към преразглеждане на миналото, колкото към преразглеждане на бъдещето. Усилията трябва да се насочат не към самобичуване за направеното, а към изменение на себе си, за да не се допуска то в бъдеще. Следователно и покаянието е насочено повече към бъдещето, отколкото към миналото.

Бъдещите деца

През тези години аз разбрах, че с мислите, емоциите и поведението си ние влияем върху съдбата на своите деца, но не знаех, че и бъдещите ни деца могат да ни влияят. При това всичко започна съвсем мистично.

Седяхме в компания. С нас беше един младеж с приятелката си.

Скоро след това момичето поведе разговор с лекарката, която седеше до нея. Темата беше деликатна, те отидоха в съседната стая. След пет минути се върнаха.

— Вие ни чукахте по стената и ние дойдохме — обясниха ни те. Ние се учудихме:

— Никой не ви е чукал. Може би ви се е сторило?

Жените твърдяха, че някой е чукал по стената, не им се е сторило, освен това за разлика от нас не са пияни. Но ние също още не бяхме в състояние, в което не разбираш какво става. Нещо в ситуацията ме заинтригува и на следващия ден реших да видя какво е станало на фино ниво. Случилото се беше свързано със задгробния свят, тоест чукаха оттам. Започнах да гледам по-надалеч и се оказа, че е чукал бъдещият син на момичето. След време, когато много пъти разглеждах ситуации, разбрах, че душите на бъдещите ни деца идват от задгробния свят, значи там е не само умрялото и отминалото, но и бъдещото. При това те идват на Земята през Южния полюс. По моите данни над Южния полюс се намира мястото за контакт с този свят. Ако душата на бъдещото дете е съвършена, то може да дойде и от други светове, при което влиза в нашия свят през центъра на Слънцето, после стига до Земята и се въплъщава на нея.

Така че детето чукаше от задгробния свят вероятно с цел да прекъсне разговора. Значи в този разговор е имало нещо, което му е пречело да се появи на света. Приближих се до момичето:

— Кажи, за какво си говорехте?

— Говорехме как да се предпазваме и как да прекъсваме бременност.

Този факт просто ме порази. Оказва се, че детето взаимодейства с родителите си много години преди да бъде заченато.

Следващата крачка в опознаването на тази област направих, когато се опитвах да помогна на една жена с тежка форма на астма. В началото на лечението настъпи значително подобрение, но за кратко. Някаква причина силно подхранваше болестта — това беше дъщеря ѝ. Помолих я да доведе момичето, за да може по-лесно да се поправи ситуацията. Когато дъщерята влезе, разбрах, че излекуването на майка ѝ ще бъде трудно.

— Вижте, вие можете да убиете човек — казах ѝ аз.

— Зависи за какво — хладнокръвно отговори момичето.

— Вие лично ще убивате заради някаква причина, която ще ви се стори важна. А ако ви поискат съгласие за някое убийство, ще го дадете заради дреболия. Когато убиват при самозащита или при изпълнение на дълг, е едно, а когато душата е готова да убие — съвсем друго. Вие предварително сте готова да унищожите човека, който ви обиди. И не само страничен човек, но и собствените си деца. Вие имате огромна гордост. Душата ви не иска и не може да приеме травмираща ситуация, и е готова да отмъщава и да убива в отговор на това. При такова възгордяване, за да се появят деца, трябва да понесете голямо унижение преди зачеването и по време на бременността, но вие вместо пречистване ще убивате децата си, като прекъсвате бременностга. В бъдещето вие вече сте убили детето си през четвъртия месец от бременността, а следващото — през седмия месец и след това сте загинали. Вътрешните ви амбиции и благополучната съдба за вас са абсолютна ценност. И когато започнат да изчистват душата ви чрез тяхното разрушаване, вие ще започнете да мразите и убивате всичко наоколо. Вашият личен принос в дадената ситуация, дошъл от миналите животи, представлява четирийсет процента; шейсет процента идват от майка ви, която е потискала в себе си чувството любов заради ориентацията си към благополучие, без да знае, че на Земята няма нищо, което може да се постави по-високо от любовта. Майка ви с неправилното си поведение е замърсила душата ви и душите на внуците си, затова, ако не се изчистите и не изчистите чрез молитва душите на потомците си, ще бъде много трудно да се помогне на майка ви.

На третия сеанс видях, че момичето се променя към по-добро. Тя стана значително по-мека, виждаше се желанието ѝ да се промени. На четвъртия сеанс майката и дъщерята не дойдоха и аз разбрах, че просто са ги отстранили. Значи аз съм бил несъвършен и в този момент не съм могъл да им помогна. Спомних си, че не ѝ казах как с молитва може да изчиства душите на бъдещите си деца. Това именно беше причината те да не се появят повече. Тогава аз лекувах самите пациенти, непосредствено, и не предполагах, че ще мога да видя душите на бъдещите деца, да ги диагностицирам и да ги лекувам. Не ми беше известно, че в нашето поле има нещо като матрици на жилища за душите на бъдещите ни деца и те могат да бъдат замърсени в бъдещето до трето, седмо, тринадесето коляно и т. н. Не знаех, че трябва да се молим за душите на бъдещите си деца и с молитви да ги изчистваме. Много често не може да се излекува едно тежко заболяване, защото са замърсени душите на потомците.

Наскоро гледах едно семейство. Дойде млада съпружеска двойка с детенце и майката на младата жена. Те разказаха, че напоследък им се случват много нещастия. След раждането на детето започнали да умират роднините на бащата. Бабата се развела с мъжа си, а после ѝ открили рак. Те изобщо не можеха да разберат откъде идва всичко това. Разглеждам полевите структури и им обяснявам:

— В последно време скоростта на движение на кармичните слоеве нараства и съответно се засилва поощрението и наказанието. По-трудно е да се появи дете с тъмна душа и се създават благоприятни условия за раждането на дете със светла душа. Сега хората имат по-малко любов, контактът с Бог е отслабнал и шансовете за оцеляване намаляват. Любовта съществува преди раждането на човека и след смъртта му, но в съзнанието си човек фиксира появата на любовта в резултат на отношенията си с някого и пожелава да направи отношенията цел, а не средство за развитие на любовта. Когато това се случва, се ражда ревността, която първо убива земната любов, а после и Божествената. За да може сега на света да дойде едно хармонично дете, родителите трябва да изчистят душите си, или след неговото раждане ще ги изчистват чрез болести и нещастия.

Момчето има много високо вътрешно ниво на любов, но по бащина и майчина линия върви вкопчване в отношения, ревност и убийство на любовта. За да се появи на света, умират роднини по бащина линия, а за да оживее, откъсват от земното бабата по майчина линия. Затова има развод и болести. Значи в каквато степен вие преразгледате живота си и преориентирате душите си, в такава степен ще бъдете здрави.

След това неведнъж съм наблюдавал случаи, когато неправилното отношение на хората към бъдещето създава големи проблеми. Спомням си как веднъж се опитах да спася един мъж с рак на белите дробове. Не успявах да премахна полевите деформации, те изчезваха, но после пак се връщаха.

— Вие сте убивали в себе си чувството любов, преразгледайте живота си, молете за прошка, тогава ще ви стане по-добре.

Но той умря. Нищо не можах да направя.

Когато се върнах пак към тази ситуация, но вече от по-високо ниво, разбрах каква е работата. Той се влюбил в една жена, от която му е било отредено да има дете, искал да напусне семейството си, но не го направил. Синът му не се родил и той плати за това със смъртта си, защото постави семейството и външното благополучие по-високо от любовта.

И ето, пред мен седи един пациент, който има рак, и аз му обяснявам:

— Вие имате съпруга и друга жена, която обичате и към която се стремите. От тази жена вие може да имате дете, не се страхувайте от това. Вие сте се разболели, защото сте решили да я напуснете. Ако се разделите, ще умрете. Ако отидете при нея, може да умре съпругата ви. Вие и тримата трябва да приемете възникналата ситуация. Разбира се, много по-добре е да запазите този триъгълник, без да травмирате жена си, тоест на думи може да представите ситуацията малко по различно. Вашата страст към тази жена е такава, че вие можете да се убиете взаимно с любовта си, затова трябва да бъдете на разстояние. Съпругата ви пък се е вкопчила в семейството и в отношенията твърде силно и за нея стабилното семейство е опасно. Любовният триъгълник не възниква случайно и тук не трябва да се потъпква чувството любов, това може да се превърне в смърт. Колкото по-искрен е човек в такава ситуация, толкова по-възвишени са неговите чувства, толкова по-малко той се вкопчва в Земята и толкова по-леко се разрешава проблемът.

Един от първите случаи, когато раждането на бъдещо дете е свързано със здравето на майката, наблюдавах, докато бях на работа в една поликлиника на Невски проспект. Дойде една жена, която разказа, че ѝ се повдигало, често имала главоболие и световъртеж. Ходила при екстрасенси и те ѝ обяснили, че полето ѝ е изместено, дълго го възстановявали, но нищо не помогнало. Аз ѝ обясних, че при нея има висока подсъзнателна агресия, че земното за нея значи повече, отколкото любовта към Божественото. Тя всичко разбра и се почувства по-добре. Дойде отново след половин година и съобщи, че всичко е започнало пак и с по-голяма сила. Когато погледнах полето ѝ, видях в него душата на бъдещото ѝ дете, но видях и това, че се оформя рак на матката.

— Вие трябва да родите — казах ѝ аз, но не споменах за онкологичните проблеми, за да не бъде принудително нейното решение.

— Вижте, аз вече имам две деца, а положението в страната сега е много тежко.

— Миналия пъти ви обясних, че за вас земните ценности и радости струват повече от любовта към Бог. Вие и сега мислите само за земното, макар че душата ви иска да роди трето дете. Разберете, има жени, на които им забраняват да имат даже едно дете, а вас ви задължават да имате три деца.

Тя помисли една минута.

— Тогава да махна ли спиралата?

— Да.

— И да не се пазя?

— Да.

— Добре, нека да бъде така.

Гледам полето ѝ и съм поразен от резките промени. Полето е чисто. Ако се намери вярната причина, онкологичната информация може бързо да бъде отстранена. Срещнахме се още веднъж след една година. Половин година не могла да забременее, но после всичко било благополучно. В деня на последната ни среща беше бременна в шестия месец. Нямаше проблеми със здравето, детето беше в нормата, можех само да се радвам.

Аз сам си ограничих виждането на бъдещето и сега се старая да виждам само това, на което мога да въздействам в дадения момент. Затова вдигането на летвата при гледането ставаше бавно и мъчително. Ако веднага виждах всички връзки и бъдещето, нямаше да бъде необходимо толкова много да работя, просто щях да учудвам хората със своите способности и толкова. Затова, когато виждането ограничаваше възможностите на интелекта, аз спирах, правейки крачка в интуитивното познание, после пак спирах и се опитвах да направя крачка в другата посока, тоест да осмисля това, до което съм се докоснал. Това понякога става много трудно, но за толкова години вече съм свикнал.

Когато започнах да виждам бъдещето, можах да преценя ефекта от традиционното лечение и от въздействието на екстрасенс от висока класа. Оказа се, че те прехвърлят проблемите в бъдещето на потомците и в бъдещите животи, тоест няма излекуване, има просто отсрочка. Изводът идваше сам: първо, без промяна на характера и на мирогледа човек не може да се излекува; второ, всички видове лечение дават единствено отсрочка. Ако това се разбере и се възползваме от него, физическото оздравяване няма да дава отрицателни последствия в бъдещето. Не знам какви изненади ще ми поднесе бъдещето, но мисля, че изследването на тази тема едва сега започва.

— Вече няколко месеца се опитваме да излекуваме дъщеря си по вашия метод. Но ефектът е минимален и даже напротив — има влошаване, епилептичните припадъци зачестиха.. Можете ли да го обясните по някакъв начин?

— Сега мога да кажа само това: душите на бъдещите ѝ деца са силно замърсени, трябва да се пречистят. Разкажете ми още някакви подробности, които по-рано не съм знаел.

— Проблемите започнаха веднага след раждането ѝ. От първите седмици викаше насън. Когато проговори, разказваше, че насън при нея идва един голям мечок и я плаши. На три годинки престана да говори. Не зная дали ще ви помогне тази подробност или не — продължи бащата, — но ние имахме проблеми при зачеването. Обърнахме се към една известна екстрасенска и след това ни се роди дъщеричката.

Отново разглеждам ситуацията и постепенно се очертава общата картина.

— Ако не се променят вашият характер и вашето разбиране за света, всяко подобряване на ситуацията е хвърляне на кал в бъдещето. Дъщеря ви не е могла отначало да се роди, защото вие сте предали на душата ѝ увеличени вашата гордост и вкопченост в благополучната съдба. Екстрасенската интуитивно е започнала да пречиства вашите полеви структури и тези на дъщеря ви, но е прехвърлила всичко върху бъдещите внуци. Момичето се е родило, но кармичните пластове от бъдещето плуват насам, в настоящето. Колкото по-силно хвърляме кал в бъдещето, толкова по-тежко тя ще ни затисне, ако не използваме тази отсрочка. По време на сън у човека се засилва контактът със задгробния свят, където се намират душите на бъдещите деца. Появяващият се насън страшен мечок е засиленият контакт с душите на нейните бъдещи потомци.

През февруари-март, а също през септември-октомври се засилва контактът със задгробния свят и бъдещето. Ако там има кал, болестите се изострят. Вие сте боледували, страдали сте, молили сте Бог да ви даде дете и постепенно сте отработили калта и това, което сте предали на потомците си. При страничното въздействие сте получили отсрочка на проблемите си. На възраст от три до пет години става активно включване на човека в социалните структури, в земния живот. Всичко това е предизвикало у дъщеря ви изблик на подсъзнателна агресия към хората, която веднага се е превърнала в програма за самоунищожение и е била блокирана от загубата на речта и епилептичните припадъци. Ако искате сега да излекувате дъщеря си, трябва усилено да изчиствате душата си и душите на потомците си. Ако не правите това, при поредния период на заземяване, през четиринадесетата-петнадесетата година ще се засили програмата за самоунищожение не само при дъщеря ви, но и при вас като източник на проблемите.

Жената рида близо час, като казваше, че я убивам. После дойде на себе си. След известно време ми позвъни и каза, че състоянието ѝ се нормализира.

Помислих, че историята е свършила. Измина половин година и тя отново дойде при мен.

— Всичко беше чудесно: главата не ме болеше, не чувствах слабост и световъртеж, но преди един месец всичко започна наново, дори стана по-лошо.

— А не се ли досещате защо? — питам аз. Тя вдига рамене.

— Просто преди един месец вие сте си помислили, че ви се е разминало и не трябва да раждате дете.

Жената заплака.

— Но как да живея сама с две деца?

— Вие самата работите, имате майка, която ви помага, и най-важното, ако ви е отредено да родите дете, отгоре ще ви помогнат да го отгледате.

Жената бърше сълзите си и ме гледа внимателно.

— А ако не поискам да родя, какво ще стане?

— Това, което нарушавате, от него и ще пострадате. Тъй като съзнателно не искате да имате дете, ще пострада главата ви, възможно е заболяване на главния мозък, например епилепсия или тумор.

— Добре, а ако имам рак на мозъка, ще можете ли да ме излекувате?

— Ще мога.

— Чудесно — радва се тя.

— А защо не ме питате как ще ви лекувам?

— Как? — поглежда ме учудено тя.

— Ще ви кажа, че трябва да родите. Тогава има ли смисъл да се разболявате?

Вечерта ми звъни нейната приятелка.

— Тя е забравила да попита от кого да роди дете.

— Предай ѝ, че тя знае от кого.

До ден-днешен тази история още не е завършила. Знам само, че пациентката се чувства нормално, решила е да ражда и личният ѝ живот се подрежда.

Привързаности

Аз още от младини изпитвах влечение към индийската философия. Прочетох, че привързаността към земното, земните страсти и желания носят на човека нещастия, а същевременно виждах, че всичко, което ни обкръжава, се е появило в резултат на човешките желания. Без да съм наясно, престанах да мисля за това и не предполагах, че когато започна да практикувам, ще ми се наложи да вземам решение по този въпрос.

И така, видях, че деформациите на полевите духовни структури водят до болести. Трябваше да си изясня как и какви емоции деформират полето. Първо отбелязах ненавистта. Тя деформира полето в областта на главата. Трябваше да намеря в полето на човека емоционалните центрове. Естествено, че те не биха могли да бъдат на физическо ниво, значи трябваше да се има предвид това, което е най-близо до физическото тяло — чакрите. Бях чувал за много видове диагностика по чакрите. Веднъж ми показаха нов вид диагностика.

— Ето виж — обясниха ми, — ако ръката отива далеч от чакрата, значи чакрата е разбалансирана. Работи с ръка, с молив и ще почувстваш енергетиката на чакрата. Започнах да работя, десетки и стотици пъти отработвах новия метод за диагностика. След като престанах да търся болестта на физическо ниво, аз се опитах да съвместя емоционалното напрежение, възникващо в чакрите, с показателя деформация на околните полета. В областта на главата — ненавист, ревност, завист. В областта на гърдите — обида. В областта на първата чакра — потискане на любовта в другите или в себе си. Когато виждах някаква полева деформация, веднага моделирах какви емоции са я предизвикали. Цялата система работеше на принципа «да-не».

Човекът има лошо зрение. Причината е ненавист, свързана с жена. Това се е случило преди десет години. Веригата се затваря. Трябва да се пречиства с молитва и покаяние.

Стотици пъти, когато поставях диагноза, аз виждах, че човек изпитва едновременно няколко емоции. Например обида и ненавист. Или обида и потискане на любовта. В края на краищата достигнах до емоционални полета, които не са свързани с чакрите. Оказа се, че деформации на полето се получават също от осъждането, страхливостта, предателството, богохулството, лъжесвидетелството. Когато човек лъже другите, това е театър, когато лъже себе си, това е болест. Ако човек вътрешно се опитва да убеди себе си, че не обича някого, че някой не е порядъчен, това може да предизвика тежко заболяване. Вътрешната искреност е едно от условията за здраве.

Интересна ситуация възникна с емоцията страх. Аз видях изблика на неприязън у един човек по отношение на друг като съвкупност от три програми: отричане, ненавист и унищожение. Така че страхливостта се състои от пет програми: лоши мисли за някого, осъждане, отрицание, ненавист и програмата за унищожение. При това програмата за такава агресия се реализира независимо от това, дали се боя от даден човек, или за него. Първото е като че ли агресия към човека, а второто — грижа за него. Но и в единия, и в другия случай това е унищожение.

Нарисувах фигурата на едно човече и обозначих емоциите. Изблик над главата е отричане. Съзнателната агресия е отпред, принудителната — отзад. От страната на лицето — ненавист. Откъм тила — лоша мисъл. От страната на гърдите — обидил е, откъм гърба — обидил се е. Пред първата чакра — убил е любовта в друг човек, зад нея — убил е любовта в себе си. Всичко това приличаше на тъкане на килим. Работейки по десет часа и повече на ден, аз тъчах ново виждане за света на полево равнище. Понякога в сложни ситуации виждах как човешката фигурка се разкъсва от агресивни емоции. Това приличаше на паяк, разперил крачката си встрани. Като наблюдавах такива изблици, се натъкнах на един поразяващ факт.

Когато разбрах, че агресията не само по отношение на човека, но и по отношение на животните и растенията може да предизвиква болести, въведох и тези параметри в своята система за определяне на това, към кого е насочена тази агресия. После в тази схема започнаха да влизат и други същности: време, пространство, други цивилизации, задгробния свят, съдбата, Божественото. В подсъзнанието на човека се пази информация за отношението му към всички същности. От тази мозайка се образуват неговият характер, здравето и съдбата му. Така че като обяснявах на пациентите си, че те имат програма за унищожаване на нещо, аз често чувах в отговор, че те напротив, много обичат същото това нещо и тогава бях принуден да допусна, че твърде силната привързаност убива не по-малко от ненавистта. Излишната привързаност ражда ненавистта. Когато се опитвах да работя, изхождайки от тази постановка, резултатите ставаха все по-добри.

Пред мен седи пациент, на когото не можах да помогна преди няколко месеца. Младежът угрижено ми разказва за проблемите в семейството си:

— Тъща ми преди няколко месеца си счупи и двете ръце. Излезе от болницата и си счупи крака. Тук явно нещо не е наред, чувства се нечие въздействие.

— Да, има въздействие — отговарям аз, — и авторът сте вие.

— Какво говорите! — стъписва се младежът. — Аз се отнасям чудесно към нея.

— В това е цялата работа. Вие имате склонност да се привързвате към хората и с това им вредите. Погледнете: ето го тялото на човека, ето структурите на полето — духовните структури. Именно тук, в полето, се намира системата за защита на човек от нещастията. А когато се привързвате към някого, унищожавате системата му за защита, която се намира в полевите структури, и така разваляте съдбата му.

— Тогава какво да направя? — пита пациентът.

Честно казано, аз тогава не знаех какво да му отговоря, но се опитах да му помогна.

— Щом толкова силно се привързвате към другите хора и към всичко, което ви заобикаля, вие трябва малко да се отдръпвате. Не зацикляйте на мислите за близки хора, периодично се уединявайте. Правете първото движение не към себе си, а от себе си към другите. И най-важното — трябва да помните, че не бива да се прилепвате с душата си към хората.

Това беше поврат в моите възгледи. Привързването към земното носи огромна вреда на това, към което се привързвам, а и аз самият също мога да пострадам. Както после се изясни, можеш да се привържеш към животно, към къщата, където живееш, към работата, а не само към човек.

Опитвах се да обясня на един мой пациент, че много е привързан към дъщеря си и затова тя боледува.

— Е какво, да я мразя ли? — възмутено ме попита той.

— Не, истината е в съотношението. Не бива много силно да се привързваме към земното.

Но на него му беше много трудно да ме разбере. Когато се изморявах, стигах до отчаяние, но съдбата ми подхвърляше успехи и аз полека се движех напред.

Веднъж с един приятел заминахме на село. Едното му око се беше подуло и наляло с кръв. Предната вечер ударил с чук по емайл и дребни частици му се забили в окото.

— Вчера цяла вечер жена ми се опитваше да свали отока. С какво ли само не промивахме окото, но ставаше все по-зле и по-зле.

— Работата е там, че ти твърде много си се вкопчил във вилата си и в проблемите около нея — казах му аз. — Някой сякаш ти изключва очите, за да гледат по-малко вилата и да не мислят толкова за нея.

— Точно така! — възкликна учудено той. — През последните дни си мислех само за вилата.

След няколко часа окото напълно се изчисти. Разбирането за това, че човек твърде много се е привързал към нещо, действа по-ефикасно, отколкото баенето и заклинанията.

Поредното откритие в тази област беше, че по някакъв начин привързаността към земното вреди и на другите светове. Неизвестно защо другите светове атакуваха именно зрението, когато им се нанасяше вреда. В моята система, освен хората, животните, живата и неживата природа, имаше и други светове, защото, както стана ясно, те имат голямо значение за нашето съществуване.

Голяма част от времето ми отива за изследвания. Веднъж реших да установя каква вреда нанася користта. Користният човек, който мисли само за своята изгода, нанася ли вреда, или не? Получи се нещо съвсем неочаквано. Оказа се, че користта е програма за унищожаване на другите светове. Но как се съотнасят човешката непорядъчност и агресията към другите светове, не можех да разбера. Ако нещо не разбирам, не изключвам тази тема, а я оставям настрана. Рано или късно ще ми потрябва — паметта ми ще запази всичко. Това за пореден път ме спаси при извършване на изследванията.

Една млада жена доведе при мен свой близък.

— Той има рак на стомаха, който не подлежи на операция, помогнете поне да не го боли!

Гледам за какво става дума и виждам огромна агресия по отношение на неживата природа. Тя се блокира чрез онкологични заболявания. Рак на стомаха — това значи обида. Уточнявам, че е свързано с работата.

— Ако не се обиждате на хората и на всичко, което е свързано с работата, вие няма да боледувате.

— Как да не се обиждам — оправдава се неловко пациентът, — работя като вол, плащат много малко, началството се отнася към мен несправедливо.

— Ако смятате ставащото за причина, няма да можете да премахнете обидата. Всяка една неприятност, случваща се с вас, не е причина, а следствие. Причината е в несъвършенството на вашата душа, която се пречиства чрез неприятностите. А вие в отговор на това се обиждате, значи не искате да се пречистите, и ви наказват още по-строго. Затова повтаряйте всеки ден: «Аз обичам всички и не съм обиден на никого».

След няколко дни позвъних на пациента вкъщи и той каза, че се чувства нормално и че болките са стихнали. Предложих му след една седмица да дойде на сеанс, но той не дойде. Като погледнах полето, видях, че при него всичко се е нормализирало.

Точно тогава към мен се обърна една позната, която започна да се лекува по моята система.

— Изморих се да се моля за всичките си нарушения. Кажи ми някаква молитва, с която да изчиствам всичко наведнъж.

Щом болестта се предизвиква от агресията и се лекува чрез изчистване на душата и тялото с покаяние, то човек, който чувства в себе си любов, ще бъде здрав и щастлив. Трябва постоянно да възпитаваме в себе си любов към хората.

— Ставаш сутрин и пожелаваш добро на всичко наоколо: на хората, на животните, на тревите и цветята. И казваш: «Аз обичам себе си, обичам другите хора, обичам Земята, обичам Космоса, Бог и Вселената». Тогава душата ти ще се изчисти от агресията и ще бъдеш здрава.

Тя беше във възторг.

По-рано винаги се страхувах да давам препоръки. Ако се даде на човека описание на картината на света, той сам ще търси пътя, а ако го поведем без обяснения, може да загине.

— Към какво всъщност призовавате вие? — често са ме питали. — Та това отдавна е известно.

Аз не призовавам към нищо и нищо не съветвам, аз предавам описанието на картината на света, която ми се открива. Всеки сам решава какво да прави. За първи път дадох препоръка на тази моя позната. Имах усещането, че вече съм готов за практически действия. Беше ми интересно колко бързо душата ѝ ще започне да се пречиства. Но след два дена започнах да ослепявам. Дясното ми око се зачерви и се поду. Отнякъде вървеше атака и аз започнах да търся източника. Ако е човек, трябва да се премахне аналогичната програма в душата и атаката ще премине. Ако е нежива природа, трябва да се премахне раздразнението, злобата към неживите обекти и програмата се заличава.

Започнах да изследвам ситуацията и изведнъж с учудване видях, че ме атакуват други светове. При това, ако се съди по силата на въздействието върху мен, аз съм започнал да ставам за тях голяма опасност, извършвайки сериозно нарушение. Не можех да разбера какво е то. Зрението ми се влошаваше с всеки изминат час. Трескавите ми опити да разбера създалото се положение не даваха никакъв резултат. Спомних си, че користта е програма за унищожаване на други светове. Но в последно време с мен не беше ставало нищо, откъдето да дойде това. Цял живот съм живял в нищета и никога не съм бил користен. Напротив, чувствах, че мога напълно да се отдам на работа върху себе си, да се изключа от много проблеми, които носи охолството. Излизаше, че работата не е в користта. Действаше някакъв механизъм, аналогичен на користното поведение.

Какво е користта? Твърде силна привързаност към земните блага и готовност заради тях да се отречеш от Светия Дух, тоест от порядъчността, благородството и любовта. Користта нанася вреда на другите структури, а моите духовни структури се разпространяват на фино ниво в цялата Вселена. Започнах да си припомням своите изследвания на другите светове.

Структурата на Вселената е клетъчна. Клетките са другите светове. Най-важното: моята информационна структура се дублира във всеки един от тези светове. Просто казано, във всеки един от световете има мой информационен двойник. Значи, ако аз твърде силно се привържа към земното щастие, ще «дърпам чергата към себе си», ще привличам всичко от другите светове към своята обвивка в този свят, ще унищожавам своите двойници в другите светове. Тъй като всеки от тях е свързан със света, в който живее, то това фактически е програма за деформация на другите светове. Значи във всеки мой стремеж трябва да има праг, отвъд който започва разруха.

Стъпка по стъпка, анализирайки ситуацията от последните дни, аз се мъчех да разбера какво толкова силно ме е прилепило към Земята. Сякаш напук не можех да си спомня нито едно, дори незначително събитие. Единственото, за което можех да се захвана, беше моят съвет към познатата ми за това, как трябва да се моли. За всеки случай реших да проработя този вариант. Позвъних ѝ.

— Здравей, как си?

— Стана ми нещо на очите, не мога да виждам.

— Ти молиш ли се, както ти казах?

— Разбира се. Сутрин, денем и вечер. И децата си научих, и майка ми се моли.

— Веднага им кажи да престанат да се молят така. Тук има нещо опасно.

Оставих слушалката и започнах да анализирам случилото се. Ако една критична, опасна ситуация се възприема като нещастие, ще се пречупиш. А ако я възприемеш като възможност за самоусъвършенстване, вместо разруха ще има съзидание. Припомням си казаната от някого фраза: «Бог не ни праща изпитания, които не са ни по силите». И затова през последните двадесет години гледам на всяка ситуация като на поредното стъпало в познанието на света. За кой ли път препрочитах текста, който бях дал на моята позната, и накрая ми стана ясно.

При мен понятието «Бог» беше след хората, животните, растенията и Земята. А ако съдя по всичко, първото чувство на любов трябва да бъде отдавано именно на Бог. Щом разбрах това, зрението ми веднага започна да се подобрява. Отново позвъних на моята позната. Обясних ѝ ситуацията и след няколко часа зрението ни се нормализира. Едва тогава разбрах смисъла на основната заповед на Исус Христос: «Обичай Бога повече от баща си, от майка си и от сина си». По-късно на базата на стотици примери аз видях, че любовта, насочена отначало към Земята, а после към Бог, убива и обратно, любовта, която идва през Бог, пречиства. Трябва да се променят не само постъпките, но и характерът и мирогледът. Човечеството трябва да достигне до съзнателен и научен стремеж към Бог. Вярата в Бог не трябва да се превръща във фанатизъм и догма. А съзнателното, рационалното направление не трябва да се отрича от контакта с Висшето. Именно това разбиране стана опора и смисъл на втората ми книга.

След това, което се случи с мен, аз коренно промених системата на диагностика, като разбрах, че агресията е вторична и че в основата ѝ е любовта, насочена към Земята и прилепила душата ни към земното щастие. Започнах да търся точките на вкопчване в Земята и чрез промяна на мирогледа и характера, чрез молитва и покаяние, да връщам хармонията на душата.

Върнах се вкъщи и донесох лакомства. Първа дотича дъщеря ми.

— Тате, дай ми бързо да опитам сладичкото, много искам.

— Не бързай, нека да вечеряме, после ще ядеш сладко.

— Тате, дай ми сега, иначе ще умра. Поне едно мъничко парченце.

— Добре, ще ти дам, колкото поискаш, само трябва да изпълниш една моя молба.

— Добре, добре — повтаря тя. — Всичко ще изпълня.

— Седни на дивана, сложи ръцете си на коленете. Мислено поблагодари на Бог за това, че ти дава нещо вкусно.

Тя прави всичко това, после ме гледа разочаровано.

— Сега вече не ми се яде.

— Не се безпокой, сега пак ще имаш апетит, но вече нормален. Първото чувство на радост и благодарност трябва да отдаваш там — посочвам нагоре, — а на второ място — на всичко друго, което обичаш.

Тя отиде в кухнята и аз видях как в нея всичко се промени, даже движенията ѝ станаха меки и плавни.

Земното като кумир

Така се случи, че в живота си съм се увличал от много неща, главните от които бяха философията и желанието да разбера света. На двадесет години се опитах да стана писател и неочаквано се изявих на това поприще. Опитах се да вляза в Театралния институт, канеха ме да работя като професионален певец, учих във Военно-медицинската академия и в Архитектурния институт. Пет години работих в строителството. Всичко това сега ми помага. За моята работа трябва да бъдеш философ, лекар, психолог, социолог, педагог, поет, писател и артист едновременно.

За мен е лесно да получа нова информация. Много по-трудно е да я обвържа в единна система. Без философския подход, който съм изграждал цял живот, тук не може да се мине. Но как да обясня всичко това на пациентите? Аз мога да им дам само един процент от информацията, която получавам, и в нея трябва да има усещане за пълен обхват.

Човекът е диалектическа същност, която се състои от две половинки. Първата — вещество, втората — поле. Веществото е тялото на човека, то е обърнато към Земята и към всичко земно. Полето е мисълта, душата, духът на човека. То се разлива във Вселената и във всичко съществуващо и на най-фино ниво е част от първопричината. За да могат противоположностите да преминават една в друга и да си взаимодействат, те трябва да имат посредник, в когото техните качества да се съединяват. Точно такъв посредник е душата на човека. На фино, духовно ниво между нас няма никакви различия, ние сме единно цяло. Физическите ни обвивки са различни. На ниво душа ние сме и сходни, и различни. Съзнанието, интелектът на човека е полева структура, насочена към Земята и свързана с тялото. Духът на човека се насочва към Бог, а душата, тоест емоциите на човека, обединява противоположните начала и е устремена и към Бог, и към Земята. Затова за душата главното правило е съотношението на стремежа към земното и към Божественото. По-рано това е бил колебателен процес. В един живот човек е по-близко до Земята, той прилепва към нея и емоциите му стават все по-принизени. В следващото си въплъщение човек вече не може да оцелее в такъв режим, душата му се насочва към духовността, към Бог, той става благороден. Затова порядъчните и добрите хора често боледуват, тъй като болестите и нещастията блокират калта, която се намира в тяхната сърцевина или е дошла от минали животи. А подлеците и негодниците живеят прекрасно, защото имат чиста сърцевина от миналия си живот.

Сега процесът на развитие се е ускорил и се движи не по спирала, а по двойна спирала. Прилича на две махала, които се движат в противоположни посоки. Ако преди душата се е движела от земното към Божественото и съзнанието на човека се е насочвало или към Земята, или към Бог, сега съзнанието трябва да бъде насочено и към Земята, и към Бог едновременно. Принципите на това съзнание са формулирани в Библията, но не на нивото на концепция, а с цялата съвкупност от мъдрости, заповеди и постъпки, описани в нея. Ако преди махалото на душата се е движело ту надясно, ту наляво — ту към Земята, ту към Бог, и човек е бил или само светец, или само делови човек, то сега човек трябва да бъде и двете едновременно. Това е възможно само при създаване на нова система от възгледи за света, на ново мислене, в което са свързани материализъм и идеализъм, наука и религия, духовно и материално. В съзнанието на хората сега се извършва този процес, който ще доведе до човечеството на бъдещето.

А сега за половинките на тялото и душата. На фино ниво аз съм свързан с цялото човечество и в крайна сметка — с цялата Вселена. Да речем, че на определено ниво на духа моята духовна маса е масата на цялото човечество. Но моята физическа обвивка е само микроскопична част от човешката маса. От това следва, че интересите на моя дух са много по-важни от интересите на моята обвивка. Затова и грижата за духовните структури трябва да бъде много по-голяма, отколкото за телесните. На мен няма да ми позволят да се грижа за своята физическа обвивка, ако не поискам да работя за всички. В историята на човечеството това е ставало по следния начин. Възникнала религията, която насочвала всички интереси на човека към духа и чрез него — към контакта с Бог, принуждавала човек да живее в режим на духа, а не на тялото. Религията родила философията, изкуството, а после и науката. Философията е посредник между науката и религията. Затова Хипократ е казал: «Лекарят-философ е подобен на Бога». Науката била свързана с тялото на човека и с реализирането на неговите потребности, активно развивала съзнанието и интелекта на човека. Мистичните и окултните тенденции били свързващото звено между науката и религията. Новите науки се раждали от мистичните тенденции, например алхимията, която после станала химия.

Религията и науката трябвало да се борят помежду си, тъй като в едно махало съвместяването на противоположни точки означава спиране. Но в две махала, противоположно насочени, виждаме нещо съвсем друго. Така че както и да се движи душата, приоритетът на висшите духовни принципи трябва да бъде спазван безпрекословно. Затова всички религиозни школи са твърдели, че смисълът на живота е стремежът към онова, което ни е създало. Това е приоритетът на духовното над земното. Моето съзнание може да бъде свързано със земното, това не е страшно, но по-голямата част от душата и духът ми трябва да са насочени към Бог.

В началото на 60-те години учените направили изследвания в океана, които показали, че в колониите организми, живеещи във водата, всеки взема само двайсет процента от веществата, необходими за живот, а осемдесет процента изхвърля обратно във водата. Дълго не могли да разберат каква е причината за това. После разбрали. Оказало се, че сякаш напразно изхвърляните химически вещества създават връзки между организмите, благодарение на които колонията оцелява. Тези принципи действат на всички нива на организация на живот. Човекът не е изключение. Само двайсет процента от своята душевна енергия той трябва да вземе за себе си, а останалите осемдесет процента — да отдаде на Бог. Колкото по-приземена е душата на човека, толкова повече тя трябва да се стреми към Бог. И обратно, духовният човек може да отделя внимание на земното. Здравата клетка работи първо за организма, после за себе си. Ако клетката забрави за организма и започне да работи само за себе си, тя подлежи на унищожаване. Изкушението да забравиш за главната роля на организма е много голямо, защото клетката не го вижда и получава всичко необходимо от околните клетки, затова периодично взаимодействието с тях трябва да се нарушава, за да може клетката да изпраща основния импулс към цялото, а не към частите. Има още едно ефективно средство — смъртта на клетката. Тогава рязко се прекъсва контактът ѝ с другите клетки и нейната главна информационна структура рязко променя ориентацията си от физическата обвивка, където всичко е разделено, към полевата, където всичко е единно. Усетила висшата степен на единство с организма, клетката се връща на физическо ниво и забравя за този контакт, и макар че съзнанието ѝ е обърнато само към нейните собствени интереси, подсъзнанието, където е паметта за миналото, ѝ заповядва на първо място да работи за организма. Ето защо в здравия организъм клетките периодично отмират, а раковите клетки са практически безсмъртни.

Значи смъртта, тоест разрушаването на физическата обвивка и активирането на полевата, е най-силният принудителен фактор за развитие в природата. Тези закони са справедливи за всеки организъм, какъвто и да е той: няколко живи молекули, колония от бактерии, човечеството или всичко живо във Вселената.

Човекът също е клетка във Вселената. И като здрава клетка той трябва първо да работи за Вселената, а след това — за себе си, и трябва да обича Бог повече от всичко, което го свързва със Земята. На Земята висше щастие трябва да бъде любовта към Бог и опорната точка на човека трябва да бъде не върху земните ценности, а върху любовта към Бог. Най-главното е това.. В нашето подсъзнание, тоест в нашата душа, става онова, върху което съзнанието е постоянно фиксирано. Ако човек мисли само за земното, не отстъпва от него и забравя Божественото, то към Земята се прилепя не само малка част от душата му, но и цялата му душа. Той заприличва на ракова клетка, която, забравила за организма, работи само за себе си. Този процес трябва да се спре, защото деградацията на духовните структури е опасна за цялата Вселена. Затова човек трябва периодично да бъде откъсван от земното чрез болестите, травмите, нещастията и смъртта в зависимост от това, колко е приземена душата му. Умението да приемеш всичко това като дадено от Бог е умение да пречистиш душата си. Неприемането на спасението под формата на разрушаване на земното води до още по-силно прилепване към земното и до агресия.

Как да се определи вкопчена ли е душата в земното или не? Много просто — по агресията. Именно тя е сигнал, че душата е започнала да се прилепя към земното. Да си представим, че душата ми е привързана към парите. Значи автоматично, без значение дали искам, или не, у мен се появяват емоции, свързани с това: презрение към онези, които нямат пари; завист към онези, които имат повече от мен; ненавист към онези, които ме крадат; осъждане на онзи, който е взел и не връща навреме; съжаление за това, че не съм могъл да изкарам повече; нежелание да живея, ако ги загубя. Аз постоянно ще се страхувам за тях и ще мечтая за тях. Всичко това ще ме прилепя по-силно към земното и душата ми ще става все по-агресивна. Докато този процес се извършва в съзнанието, той не е опасен за Вселената, защото съзнателният интелект е мъничка част от това, което наричаме дух, бидейки свързан с тялото и неговите потребности. Това е като отровата, която се натрупва есенно време в листата на дърветата — за дървото тя не е опасна, само листата опадват. Но ако проникне в корените, които хранят дървото, вече става опасно. Агресията, изпълваща душата, се превръща в опасна отрова за Вселената.

Колкото повече осъждам, ненавиждам и презирам, толкова по-силно душата ми прилепва към Земята и толкова по-бързо тази агресия преминава в моето подсъзнание, тоест в душата ми. На колкото по-фини нива се проявява, толкова по-бързо трябва да бъде спряна. Тук има четири варианта. Първият е доброволен. Аз чувствам нещо недобро, започвам да помагам на другите, давам пари за благотворителни цели или се отказвам въобще от тях. Ако не правя това и не успея да се пречистя, се задейства принудителен механизъм. Вторият вариант — аз или трябва да загубя парите си, или трябва да ме окрадат. Ако не изпитам ненавист към този, който ги е откраднал и не го осъждам, аз съм се пречистил. Ако го осъдя, обидя се и започна да го презирам, значи не съм приел най-щадящото пречистване. Тогава се включва третият, най-жестокият вариант: болести, травми и нещастия. Ако и тогава не съм успял вътрешно да се пречистя, последният вариант за пречистване е смъртта. Получава се парадокс: спасяват ми живота чрез човека, който ме е обрал. Умението да се съпротивляваш на това външно и абсолютно да го приемеш вътрешно е умението да излекуваш душата си и в крайна сметка — тялото си.

Механизмът на прилепване на душата към Земята е известен отдавна и е бил блокиран с помощта на различни техники. Една от тях е жертвоприношението. Първобитните ловци давали по-добрата част от лова си на духовете. Те знаели, че ако не го направят, следващият им лов няма да бъде успешен. Това е било абсолютно правилно. Всичко, към което сте прилепнали, трябва да изгубите. Този механизъм е изразен в заповедите на Мойсей. Първата заповед е: «Аз съм твоят единствен Бог». Втората заповед: «Не си създавай кумир», тоест не се моли на нищо земно. Молитвата е цел. Нищо земно не може да бъде цел, то може да бъде само средство. Затова Мойсей убивал наред в тълпата молещи се на златния телец. Той разбирал, че ако сега не се спре част от тези хора, може да се изроди целият народ.

Така че преди няколко хилядолетия душата на човека е можела да прилепва към видимите, материални блага. Това било първото ниво на земното щастие: храна, сексуални удоволствия, дом, имущество, пари. Когато човек се привързвал с душата си към тях, душата ставала алчна, мразеща и обидчива. И той трябвало да изгуби всички блага, за да я изчисти. За да не затънат напълно в земното, въвеждали периодични ограничения в храната и в сексуалните удоволствия. Възниквали обреди и обичаи, които не позволявали на човек да забрави за Бог и на душата му — да прилепне към Земята.

Но отминали хилядолетия, човечеството повишило своето духовно ниво и възможностите си за абстрахиране. Човекът виждал вече не само този или онзи предмет, но и това, което ги свързва и обединява. Появило се земно, но невидимо нещо и се оказало, че може да се вкопчиш и в него. Това именно е второто ниво на земното — отношението с близък човек, любовта към него, чувството за дълг, всичко, свързано с работата, положението в обществото и т. н. В такива неща се вкопчвали по-духовните хора. Ако човек обича родителите си повече от Бог, в следващия му живот родителите трябвало да го обиждат, да се отнасят лошо с него, за да не се привързва душата му към тях и да се насочи към Бог. Трябвало е периодично да се разкъсват отношенията между хората, за да се захващат те за главната, вечната нишка — връзката с Бог. Разбирането за това, изразено на ниво концепция, е дадено от Исус Христос. Ето защо главната му заповед е: «Обичай Бога повече от майка си и от баща си». «Аз дойдох да разделя брата от сестрата, мъжа от жената». Със своите заповеди, притчи и с поведението си Христос дава да се разбере, че душата не бива да прилепва към нищо земно, било то и невидимо.

Минало време и човечеството се издигнало на по-високо ниво, оказало се, че има трето ниво на земното щастие. От гледна точка на Божественото, способностите на човек, неговите душевни качства, мъдрост и съдба са същият капитал като парите, колата и вилата.. Това ниво на прилепване дава най-голямото възгордяване, най-голямата агресия и най-тежките заболявания. С какво е свързано това?

Въпросът е там, че всеки човек знае: ако има пари, утре може да ги изгуби. Изкушението да намериш в тях опорна точка не е много голямо. Същото е и с разните материални блага. Духовните хора доста леко преодоляват това ниво, но изкушението да се привържеш към семейството, към положението в обществото, към любимата работа и желанието да реагираш с агресия, когато всичко това се разрушава, е много по-голямо и се блокира с тежки болести, травми и нещастия.

Третото ниво съществено се отличава от първите две. До него не може да се стигне без свързване на западния и източния тип на мислене. Мисленето на Запада произлиза от разбирането за един живот, мисленето на Изтока — от разбирането за много въплъщения. Да се свърже мисленето на Запада и Изтока, значи да се съвмести земното с интересите на Божественото, това е умението да бъдеш тактик и стратег, светец и делови човек едновременно.

С какво се отличава третото ниво? Същността е в това, че твърдо зная: и парите, и любимата си работа, и материалните блага аз ще изгубя заедно с живота си. Способностите си не можеш да отнесеш в гроба, но основната памет и опитът, който води до развитие на способностите, се запазват в двойника за около пет живота. Ето защо и способностите, и душевните качества, залегнали в основата им, могат да съществуват до пет живота. Както умира тялото, така умират и нашите способности и душевни качества. Най-трайният капитал е мъдростта, защото информацията за нея се пази в структурите, наречени съдба. Изкушението да се привържеш към мъдростта е максимално. Когато стане това, възниква най-голямото възгордяване. Възвеличаването и любовта към мъдростта на друг човек или към своята мъдрост е най-голямото изкушение. Вкопчването в мъдростта носи най-голямата агресия. Ето откъде идва притчата за ангела, поставил своята мъдрост по-високо от Бог и отрекъл се от Бог, в резултат на което станал дявол. След четиридесет и девет живота се разрушава съдбата на човека, разрушава се вкопчването в мъдростта. Истински мъдри стават хората с изстрадана съдба, преживели много нещастия и лишения и съумели да ги приемат като пречистване, разбрали, че опорната точка не трябва да се поставя върху мъдростта и съдбата, а върху любовта към Бог.

Човечеството е направило огромен скок в развитието на съзнанието през последните три столетия. Всичко това принадлежи към земните ценности. Абсолютизирането на успехите на науката, мнимото тържество на разума и угасващият хуманизъм във възпитанието на децата са довели до това, че цялото човечество се е вкопчило в мъдростта. Затова така са се умножили елементите на жестокост и дяволизъм и затова в най-близко бъдеще човечеството го очаква разрушаване на съдбата, тоест многобройни болести, нещастия и катаклизми ще разтърсват Земята. Колкото повече човечеството успее да се издигне над вкопчването си в мъдростта, толкова по-ненужни ще стават сътресенията.

Всеки от нас е ръководен от Вселената, както клетката от организма. Колкото повече човек е заземен, толкова по-малко той усеща това, толкова повече сили той влага в тактиката, забравяйки стратегията, и обратно, колкото по-явно вижда своята зависимост от Бог, толкова повече възможности му се дават. Ако аз неправилно възприемам света, не успявам да преустроя духовните си структури, за да приема информацията и моите физически и полеви параметри започват да се разрушават. Но тъй като имам предел на издръжливостта, включват ми щадящ вариант. Около мен се оформя група от хора, чрез които получавам информация.

Ето, пред мен седи стара моя пациентка, която през последната година гледам само за да контролирам положението.

— Напоследък ми се струпаха неприятности. Изобщо, нещо не е наред.

Гледам полето ѝ и виждам съдбата, която като птица я прегръща с крилата си и я държи здраво, а до нея още нечия съдба — това е моята. Информацията идва под формата на текст. Гледам какво нейната съдба предава на моята. Текстът изглежда така: «Кажи му, че сега е опасно да мисли за материално благополучие. Това е смърт за хората» — и информацията се затваря.

Аз разбирам, че ако сега мечтая за материално благополучие, това може да осакати втората книга. Вече не живея в стаята с двата прозореца към стената, а взех апартамент под наем. Ако желанието да имаш собствен дом навлезе малко по-дълбоко в душата, то ще стане отрова в тези зърна, които разпръсквам.

Сега разбирам защо не ми се иска да се изказвам по радиото и телевизията и да използвам други видове реклама, освен самата книга. Не бива да отхвърляме земното от себе си, но и не трябва да се прилепяме към него. Това е възможно при все по-разрастващия се потенциал на двойките противоположности — идеализъм и материализъм, наука и религия, които съжителстват в моя метод и моето възприемане на света. Ако душата ни не е насочена постоянно към Бог и не търси нови пътища към познание и съвършенство, тя незабележимо започва да прилепва към Земята и тогава се задействат принудителните механизми за пречистване. Отначало най-фините: оскърбления, обиди, неприятности от хората. Ако човек не разбира, че хората нямат вина и че така лекува Божественото, задейства се по-сериозен механизъм. Същото започват да правят близките му: родители, брат, мъж или жена. Ако не приеме и това — ударът се нанася чрез децата. Ако човек не може да приеме духовните страдания, идващи от други хора, на ред идват физическите. Отначало неприятности, нещастия, травми, а после вече — болести или смърт.

— Не можете ли да помогнете на приятеля ми? — обръща се към мен познат. — Той много иска да оцелее, а ако се съди по всичко, шансовете му са малки.

Приемам да се срещна с младия човек и му обяснявам каква е причината за възникналите проблеми.

— Когато човек завижда, мрази и съжалява, душата му прилепва към това, заради което страда. Например, ако постоянно завиждам на някого заради пари, душата ми прилепва към тях и аз няма да имам пари. Всичко видимо, което непосредствено носи щастие на нашето тяло, представлява прилепяне към първото ниво: храна, сексуални удоволствия, дрехи, жилище, пари и така нататък.

— Извинете, но аз съм напълно спокоен по отношение на парите.

— Но душата ви не е спокойна към сексуалните наслади. Вие твърде много сте се вкопчили в тях, затова задължително ще имате проблеми. Основното прилепане у вас е към второто ниво на земното. Душата ви е готова да постави семейството и любимата жена по-високо от Бог. Затова е трябвало жените да късат с вас, да ви предават, да ви обиждат.

Вместо да приемете вътрешно това и да се пречистите, вие сте намразили жените, това е като програма за унищожаване. Презрението е по-опасно от ненавистта и обидата. Презирайки жена си, вие сте убивали бъдещия си син. В сегашния момент неговите шансове да се появи на бял свят са близки до нулата, затова вие или боледувате тежко и променяте отношението си към света, изчиствате своята и неговата душа, или трябва да умрете, за да може макар и в следващия си живот той да се роди. Положението се усложнява и от това, че вашата душа се е прилепила още и към третото ниво на земното — към мъдростта. Отначало сте презирали глупавите и несъвършените, а после сте започнали да презирате себе си.

— Не, не презирам себе си — протестира младежът.

— Добре, какво правите, когато сте сгрешили или сте постъпили лошо?

Той свива рамене.

— Ругая се: «Какъв съм глупак!»

— Точно това е презрение към себе си. Всяка форма на агресия ни прилепя към това, към което е насочена. Младежът се замисля за няколко минути.

— Наскоро бях при една лечителка. Тя е бивша лекарка, получила дара на виждането и принципно ми каза същото, което и вие, тоест да чета десетте заповеди. Вие ми казахте, че обичам жените повече от Бог. Първата заповед говори за Бог, а десетата гласи: «Не пожелавай жената на ближния си» Тя ми каза още да постя и да чета молитви, но това не ми помогна. Кажете ми защо?

— Проблемът е в това, че вашето презрение е свързано с възгордяване. Максималното възгордяване идва от вкопчването в третото ниво на земното. Значи на първо място трябва да преодолеете желанието да поставяте своята мъдрост по-високо от любовта към Бог. Но в християнството няма заповеди, които се отнасят до третото ниво на земното. Цялата работа е там, че заповедите блокират онова, в което можеш да се вкопчиш в един живот. Способностите, душевните качества, мъдростта живеят повече от един живот и са свързани не само с живота на Земята, но и с живота в другите светове и на другите планети, затова желанието да поставиш опорната точка не върху любовта към Бог, а върху третото ниво на земното е най-силно, а да се справиш с него — най-трудно.

Както стана ясно, опасността от агресивната емоция не е в нейната сила, а в дълбочината, до която тя прониква в душата. Ето защо презрението е много по-опасно от ненавистта или обидата. Ако човек има вкопчване на първо ниво, възниква агресия, но тя е повърхностна, вкопчването на второ ниво води до агресия от по-опасно, по-дълбоко ниво. Казано с прости думи, грешникът, пияницата и женкарят са по-малко опасни от ревнивеца и канцеларския плъх. Този, който се е вкопчил в чувството за дълг, в работата, в семейството, на фино ниво е по-опасен, отколкото първият.

Най-дълбоко от всичко прониква и най-опасна е агресията, свързана с вкопчванията от трето ниво. Тъй като през последното столетие човечеството е абсолютизирало знанията и способностите и все по-силно прилепва към тях, полевите структури са изпълнени с агресия и дяволизъм и е започнало силно блокиране на този процес.

Ще ви разкажа притчата за двамата монаси:

Единият от монасите постоянно постел и се молел, бил слаб, изтерзан, а вторият си позволявал да си хапва и да си пийва, бил дебеличък и весел. Когато долетял ангелът да избере кой от двамата е по-свят, избрал втория и всички, учудени, се запитали защо именно втория, как така? Ангелът отговорил следното: «Когато почна да постя, да гладувам и то — за дълго, започвам да презирам другите, чувствам се по-висш от тях, по-съвършен, а ако не постя и си пийвам, тогава не мога да презирам несъвършените хора. И когато трябваше да избирам, избрах втория.»

Аз продължавам да обяснявам на младежа:

— Обилното хранене, пиене и сексуалните удоволствия твърде силно приземяват душата ни. Ето защо периодичните ограничения, при това сурови, в този смисъл са необходими, но ако си наложите забрана върху всичко това, няма да станете светец. Работата в това отношение не е определящо условие за развитието на духовността. Определящ е стремежът да развиете любов в душата си.

Една от моите предишни пациентки настойчиво ме молеше за среща.

— При мен всичко е прекрасно. Като промених отношението си към хората, станах друг човек. Доведох сина си. Той би искал да разбере дали е на прав път. Синът ми се занимаваше с музика, има добри способности, а сега работи като финансов директор в една от големите фирми.

Разглеждам полето на младежа, показвам му рисунките си и обяснявам:

— Вижте, това е йероглифът на смъртта. Когато той е отдясно — това е програма, ако е под краката — подлежи на изпълнение. Полето е тройно напрегнато. При седемкратна стойност вие трябва да умрете, тоест аз бих казал така: във вашето поле назрява смъртта. Причината за това е, че душата ви все повече се вкопчва в парите.

Младежът ме гледа в очакване:

— Отнасям се към парите така, както вие учите. Не ме засягат, за мен те са тежко и неприятно задължение.

— Макар че сте безразличен към парите, работата ви върви — казвам му аз.

— Е, и какво от това? — учудва се той.

— Ако решите, че това е вашето предназначение, може да умрете. Вие сте създаден за музиката и имате големи възможности. Но има едно обстоятелство, което пречи на всичко. Твърде много сте се вкопчили в любимата си работа. Това не значи, че трябва по-малко да обичате музиката. Това значи да не проявявате агресия, когато нещо не се получава. А вие се презирате заради неуспехите. Затова, за да има баланс, трябва периодично да ви откъсват от работата. Но пък вие винаги трябва да се връщате към нея. От пътя, по който сте тръгнали, може и да не се върнете, а да отидете в гроба. Когато на човек му е даден талант и предназначение от Бог, него го водят твърдо. Аз имам правото да дам информацията, но как да постъпите, решавайте сам.

— Добре — казва младият мъж. — Разбрах. По-големият ми син свири на цигулка, необходимо ли му е това?

— За него е по-добре да забрави за цигулката.

— Но той е много способен.

— Във вашия син по майчина линия има презрение към хората заради способностите. Синът ви вътрешно презира хората, отнася се високомерно към тях.

— Да, забелязал съм това у него.

— При такова отношение всеки голям успех за него е смъртно опасен. Значи той губи или способностите си, или ръката си, или живота си. Работете над неговия характер, не мислете за кариерата му.

Наскоро бях в един град недалече от Петербург. Тук случаят беше класически. В него е концентриран проблем, който преследва сега мнозина. Пред мен седеше добре облечена жена, доста симпатична и обаятелна. Тя говореше спокойно и уравновесено и само когато засягаше болната тема, тонът ѝ се променяше:

— Ние с мъжа ми искаме да убием сина си. Аз се мъча да овладея в себе си това желание, но чувствам, че вече не мога. Мисля, че рано или късно ще го убием. Това не е човек, а някакъв изрод. А ние с мъжа ми го възпитавахме съвсем различно. Синът ми е на осемнадесет години, но когато седи на масата, не яде, а плюска, постоянно издевателства над нас — очите на жената се наливат със злоба и омраза. — Той взема от къщи пари и може просто да ги хвърли някъде. Срамувам се от хората заради него. Това е едно постоянно унижение и издевателство.

— Чуйте — опитвам се да я спра. — Вашият син е много по-чист и порядъчен от вас двамата и с външното си поведение, което ви се струва безобразно, той лекува душите ви. По-точно казано, вас ви лекуват чрез сина ви. За да измените ситуацията, трябва да промените себе си, своето отношение към света. Тогава синът ви ще стане много по-мек. Лекувайки душата си, вие поправяте поведението на хората около вас. За вас синът ви е играчка и роб, но душата му не ви принадлежи. Това е негово право — как да се храни, какво да облича. Не трябва да го мразите и осъждате заради това.

— Но той ни мрази! — отново злобно възкликва жената. — Вече три години пазя отрова за него. Но все нещо ме спира. Мъжът ми си е скрил една брадва, няколко пъти искаше да го заколи с нея, но все нещо му пречеше: или някой идваше, или нещо го разсейваше.

Нужни са ми три-пет секунди, за да видя и оценя ситуацията, но ще успея ли да я обясня на жената?

— Вижте — започвам да ѝ обяснявам, — има определени закони, които действат обективно. Програмата се неутрализира чрез контрапрограма. Вие поддържате колосална подсъзнателна агресия по отношение на сина си и за да оцелее, той трябва да проявява съзнателна агресия. Така се създава равновесие. А сега да поговорим за причините за агресията. В миналите си животи сте имали пари, благополучна съдба и душата ви е започнала да се вкопчва във всичко това, защото сте презирали несъвършенството, след като сте се почувствали по-съвършена от другите. Душата трябва да обича най-напред Бог, а после земното. Когато душата се прилепя към земята, тя става горда и агресивна. Душата ви е започнала да се прилепя към парите, материалните облаги и благополучната съдба.

— Нищо подобно! — натъртено възразява жената. — Изобщо не съм привързана към парите. Готова съм да помогна на всеки и често ме молят за помощ, а синът ми нагло ми иска пари. Ако не му дам, той, мерзавецът, взема някоя вещ и я продава. Толкова го мразя, че започнах да мразя вече всички деца. Когато виждам млада жена да вози бебе в количката, иде ми да го убия и да ѝ кажа: «Глупачка, не знаеш после какво ще направи то с тебе!»

Гледам в очите ѝ и се старая да бъда по-мек.

— Отначало сте развивали и влачили след себе си програмата за унищожаване на сина си, а сега тя ви влачи след себе си и вие все по-трудно контролирате емоциите си. Сега може да ви спаси само стремежът към Бог.

— Какъв Бог, за какво говорите? Аз никога не съм вярвала и не разбирам какво общо има тук Бог.

Продължавам със спокоен глас:

— Неотдавна имах един пациент с тежко заболяване и му казах, че трябва да се моли, за да оживее. Той ми възрази, че никога не го е правил и няма да го прави. Отговорих му, че не мога да му помогна. Вашият син ви се струва изчадие, а поведението му — ужасно. Себе си вие смятате за добър и отзивчив човек, непривързан към земните блага, но дълбоко в душата си сте коравосърдечен и користолюбив човек, вкопчен в парите и презиращ другите. За такъв човек видимото благополучие е по-висше от невидимото, тоест духовното. Той със зъби и нокти се държи за своя имидж, за положението си в обществото, за него главното е не отговорността пред Бог, а това, какво ще кажат и ще си помислят другите. Както се отнасяте към хората в този живот, така ще се отнасят децата ви към вас в следващите животи. Синът ви се отнася към вас така, както вие сте се отнасяли към хората в предишните си животи. Тъй като понятието «Бог» ви е чуждо, за вас интересите на душата идват след интересите на тялото. А онова, което за вас е пречистване и спасение, макар да носи страдание, вие отричате. В този живот се стараете да се държите правилно, за това са ви отклонявали от ситуацията, в която сте можели да убиете сина си. След смъртта му нямаше да живеете дълго с мъжа си. Ако съдя по всичко, трябвало е да умрете от тежка болест, а мъжът ви е трябвало да бъде убит. Вие искате да разрежете въжето около шията си, а ще го затегнете още по-силно. Синът ви е такъв, какъвто сте го направили в предишните си животи. Ако искате да го промените, променете себе си, работете над себе си. Всички причини са във вас. Неговата душа в дълбочината си е много хармонична. Вие можете да се промените, като преместите опорната точка от интересите на тялото към интересите на духа. Висшата опорна точка е любовта към Бог.

— Чуйте — казва жената, като ме пронизва с тежък поглед, — никой от моите познати не вярва в Бог. Но те са добри хора, имат нормални деца. Защо при мен е така?

— Просто вие по-рано от тях в предишните си животи сте започнали да прилепвате към Земята. Ако тези хора не променят отношението си към живота, те ще изчерпят своите запаси и с тях ще стане същото.

— Не, не мога да повярвам — решително ми отговаря тя.

— А аз не мога да ви помогна — отговарям аз. Тя се обръща и си тръгва. Настигам я.

— Първо, оставете, моля, домашния си телефон, и второ, запомнете, ако убиете сина си, ще осакатите душата си. Ще ви разкъсат на части не само в този живот, но и в следващите. Трето, ако се молите да обичате Бог повече от всичко земно, а също и ако се молите за сина си, неговото отношението към вас ще се промени. Разбирате ли ме? Ще се промени именно към вас. — Тя мълчаливо си отива, а аз, изтерзан, сядам на дивана.

За да станеш лечител, трябва да се издигнеш над несъвършенството на всеки пациент, като разбираш, че то също е определено от Бог. За мен това винаги е тежко, особено в дадения случай. Но дълбоко в душата си аз съм щастлив. Въпреки държанието ѝ, подсъзнателната агресия на жената срещу сина ѝ рязко спадна. След десет дни ѝ звъня по телефона.

— Не знам как е подсъзнателната агресия, но външно се старая да не го осъждам и се моля — казва тя.

— При вас и на вътрешно ниво не е зле — отговарям аз. — Промени ли се отношението на сина ви към вас? Разкажете ми, моля ви!

— Да, той стана по-внимателен — беше отговорът.

Когато говорех с жената по телефона, не познах гласа ѝ. Металното звучене, което чувах първия път, сякаш беше изчезнало завинаги. При мен често има несполуки и ситуации, когато не знам как да помогна на човека. Но именно такива случаи дават усещането, че просто трябва да се върви напред и да се приемат всички несполуки като възможност за усъвършенстване.

Веднъж на прием една жена неочаквано ме попита:

— Ако се появи негативна мисъл, трябва ли да я унищожим? Това помага ли, или не?

— Не, разбира се — отговарям аз.

— Грешите — разочаровано ми отговаря жената. — Забелязала съм, че става по-добре.

— Задълго ли? — питам аз.

Тя вдига рамене.

— Аз просто гледам на това от стратегически позиции, а вие — от моментни. Негативната мисъл е следствие, а причината е в това, че душата се е привързала към нещо земно. Ако постоянно се борим със следствието, ще има подобрение, но после ще стане още по-лошо. Нечистата, негативната мисъл е също като болестта. Когато медицината се опитва да се справи с болестта, а не с нейната причина, винаги претърпява неуспех. Но неуспехът идва по-късно, първоначално има подобрение. Именно то се е смятало за оздравяване. А сега преходът от подобрение към влошаване значително се е съкратил. Лекарите започнаха да разбират, че трябва да се отстранява не болестта, а причината за нея. Твърде показателно тук е отношението към повишената температура. Отначало се мъчеха да свалят температурата, считайки я за болест, а после видяха нещо съвсем противоположно.

Същото става и в екстрасензориката. В началните, примитивни форми на работа екстрасенсът се мъчи да измъкне болестта и да я разруши, да я изгори и да я пренесе някъде на друго място. Появи се техниката на изгаряне на болестите с лъч от третото око, отвеждане на болестите в центъра на Земята, в центъра на Слънцето, преместването им в предмети, животни, представянето на болестта под формата на риба, за да се удави в океана и т. н. Това помага, когато причината, която болестта блокира, е незначителна. Затова връщането на проблема става плавно и бавно. А когато привързаността към земното е много силна, тогава тази техника носи не подобрение, а влошаване на състоянието. Всички сили отиват за една безплодна борба със следствието, а не с причината. Този механизъм е известен много отдавна. Спомнете си притчата на Исус Христос за бесовете.

Бесът е нечистата мисъл, която е заседнала в душата. Човек изгонва беса от душата си и той си отива, но като се разходи малко, се връща с още седем други. Методът на изгаряне с нажежено желязо води до седемкратно влошаване. Причината за възникването на мръсотия в душата е желанието да направиш от земното благо абсолютна ценност. Отказът от логиката на духовното и Божественото работи само за земната логика. Това е принципът на раковата клетка — отказване от организма и работа само за себе си. Затова желанието да унищожиш мръсното, нечистото води до десеторното му увеличаване. Душата се изчиства тогава, когато в любов и смирение се устремява към Бог, издигайки се над земното, а не тогава, когато се мъчи да изгори всичко земно. Трябва да бъдеш на Земята, но не и да ѝ принадлежиш. Трябва да обичаш Земята, но след Бог. Мракът и дяволизмът побеждават, когато са поставени по-високо от Божественото. В изначалната любов към земното е заложен егоизъм. Ето откъде се е появило твърдението за първородната греховност на човека. Тогава нужна ли е изобщо любовта към Земята? Разбира се, че е нужна. Трябва ли клетката да работи за себе си? Естествено. Но за организма тя трябва винаги да работи повече. Във всяка клетка има тенденция да работи за себе си, тоест раково начало. Цялата същност е в съотношението. Любовта към Бог — това са крила, любовта към земното — гири. И колкото по-тежки са гирите, толкова по-силни трябва да бъдат крилата. Ако свалим гирите, ще отскочим силно нагоре, но ако после не ги закачим, крилете ще отслабнат. Затова периодичното изключване от всичко земно влияе благотворно на душата.

Когато се появява дяволска и нечиста мисъл, първото, което трябва да се разбере е, че тя и вие сте различни неща. Трябва да се отдалечим от нечистата мисъл. Не трябва да я гоним, трябва да я обуздаем. Не трябва дяволът да се гони от душата, а да се сложи зад решетките. За това се използват молитвата, постът и уединението, тоест изключването от общуване, неподвижността, изключването от интересите на тялото. Периодичните ограничения на потребностите на тялото, включително на дишането и сексуалните удоволствия, дават силен изблик на духовност и пречистват душата от мръсотията, издигайки я над земните интереси. Ако при това човек се моли, като признава любовта си към Бог, резултатът става максимален. Отново Библията ни дава чудесен пример. Апостолите не могли да излекуват един човек, обсебен от бесове, а когато отишли при Христос, той им напомнил, че такива болести се лекуват с пост и молитва, след което те, засрамени, си отишли.

И още един много важен момент. Мръсната душа се изчиства със земна кал. Ако човек има висока подсъзнателна агресия, тя ще се лекува със съзнателна агресия, насочена срещу него. Вътрешното неуловимо презрение към другите се лекува с външното високомерие на другите хора. Да влезеш в калта и да не се изцапаш може само тогава, когато не я осъждаш. Затова нищо не пречиства така душата, както премахването на вътрешното осъждане на всичко, което ние наричаме земна кал: подлостта, лицемерието, предателството. Ако вътрешно аз приемам всичко като дадено от Бог, без ненавист и осъждане, а само с любов, душата ми няма да се замърсява, а ще се изчиства. Не трябва да осъждаме себе си за лошите мисли, трябва да осъзнаваме, че това е патология, и да насочим всички сили не към ненавист към себе си, а към желание да се издигнем над несъвършенството и да го обуздаем. В бъдеще ние пак ще обичаме всичко земно, ще се привързваме към него, ще зависим от него. Но в душата на всеки човек ще се разгаря Божествената искра, която няма да му позволи да прилепва към всичко земно.

Човекът, който влиза в църква, зависи от кармата на свещеника, с когото общува. Това е духовна зависимост. Ето защо тук са особено важни чистотата на помислите и вътрешната неприземеност на свещеника. Колкото повече уважаваме някого, толкова повече душата ни си взаимодейства с неговата душа. Освен духовната и наследствената карма, има и семейна, социална и материална карма. Ако човек не отдава душата си направо на Бог, той все повече започва да зависи от душите на другите хора и душата му все повече се отваря за въздействието на другите хора, и все повече зависи от тях.

Жената, седяща срещу мен, е дошла с необикновена молба.

— Аз съм директор на предприятие. То е частно, ние имаме учредител, тоест собственик. Наскоро станах директор. А преди това на този пост беше моя приятелка от училище. Но собственикът, без да казва причините, я свали от длъжност, защото не е доволен от работата ѝ. Аз чувствам, че тя не е съгласна с това и много ми завижда. А вчера ми се случи голяма неприятност, някакъв човек се опита да ми измъкне чантата от ръцете, а там бяха документите и печатите на предприятието. Ако това беше станало, сега вече нямаше да съм директор. Чувствам, че е свързано с приятелката ми и не знам дали трябва да взема някакви мерки. Искам да разбера в кого е причината, в нея или в мен?

Разглеждам полевите структури на жената и на нейната приятелка и всичко става ясно.

— Причината не е нито в нея, нито във вас, а в собственика на предприятието. Той е готов да постави себе си, благополучната си съдба и парите над Бог. И всичко това той стоварва върху вас. При приятелката ви това е довело до засилване на гордостта и до коравосърдечно и пренебрежително отношение към другите хора. А при вас положението е по-лошо. Ако тя чрез поведението си е изхвърляла това на повърхността, то вие, без да си позволявате това външно, натъпквате цялата тази кал навътре в себе си, и при вас вкопчването в гордостта, парите и съдбата е стигнало до опасен предел. Загубата на мястото би ви балансирала. Вие имате много лоши параметри на съдбата заради възгордяването си, тоест в ситуацията с чантата приятелката ви няма нищо общо.

— Какво да правя тогава?

— Трябва да разберете, че началникът не е бог. Ако вашата физическа обвивка може да зависи от някого в социален план, духовно тя трябва да бъде обърната единствено към Бог.

— Какво да правя с отношенията с приятелката си?

— Да спасявате и изчиствате своята душа на първо място.

С това се разделихме.

— Вие много сте се променили — каза ми една позната. — Преди една година бяхте толкова високомерен, че беше неприятно да се общува с вас.

— Истината е, че със своята система аз променям и себе си и то — доста мъчително. Аз съм автор и създател на системата, тоест причина, но в още по-голяма степен съм и следствие. Отначало разбирам онова, което идва като озарение свише, а после чрез това разбиране започвам да възпитавам и своята несъвършена душа.

— Нима не сте такъв, какъвто ни учите да бъдем?

— Не, разбира се! Ако човек има слабо и безпомощно тяло, той си прави патерици и върви с тяхна помощ, прави приспособления и упражнения, за да укрепне тялото му. Моята система е приспособление и патерица за моята слаба душа. Аз мога да помогна на пациентите, защото работя повече от тях, полагам повече усилия за укрепване и изчистване на моята несъвършена душа.

Една пациентка ми каза:

— Аз имам формула, с която вече няколко месеца се мъча да помогна на хората: «Боже, насочи цялата ми любов и доброжелателност към духа и душата на другия човек…!»

Поглеждам има ли нарушения на законите на фино ниво тук. Има, макар външно всичко да е правилно. Ако ненавистта и пожелаването на зло вредят на човека, по-добре е да се насочи любов. Христос е казвал: «Обикни ближния, както обичаш себе си» Любовта е желанието да се съединиш, да се слепиш с нещо. Ако аз се слепна с душата на друг човек, това поражда точно онази агресия, от която се опитвам да избягам. Съдейки по всичко, фразата «Обикни ближния, както обичаш себе си!» означава, че на фино ниво всички сме единни, на фино ниво ние всички сме едно цяло. Ако аз моля Бог да насочи любовта ми към друг човек, това е равносилно на молбата: «Господи, позволи ми да се отрека от Тебе заради друг човек!» Ако искате да помогнете на човека, трябва да се молите да му бъде дадено да обича Бог повече от цялото земно щастие.

«Обикни ближния, както обичаш себе си и обикни враговете си» означава, че тъй като ние сме единни на фино ниво, ненавистта към друг човек и пожелаването на смъртта му са равносилни на пожелаването на собствената и на децата си смърт. А желанието да отдадеш цялата си любов на друг човек е равносилно на това, да отдадеш тази любов на себе си. Това е програмата на раковата клетка, чийто принцип предполага отричане от организма и работа за себе си. Затова Христос е казал: «Обикни Бога повече от баща си и майка си, и от самия себе си» И само остатъкът от любовта мога да отдам на друг човек, любовта към другия човек винаги е вторична.

Веднъж в банята човекът, седнал до мен, ме попита:

— Кажи ми, защо имам разширени вени?

— Когато си имал неприятности, се е породило устойчиво нежелание да живееш. Ти не си знаел, че човек винаги печели и ако от неприятности тялото губи или умира, то душата придобива и се извисява. Самоубийството е нежелание да живееш, ти си го предал на дъщеря си. Но ти си добродушен човек, затова трябва да те подсигурят. Смъртта и разрухата на съдбата са под краката ни. Така че, ако те болят краката, ако имаш травми, това блокира програмата за самоунищожение. Променяй мирогледа и характера си, моли се за дъщеря си и няма да има проблеми.

Човекът наблизо пита:

— Болят ме колената, с какво е свързано това?

— Ако те болят всички стави, значи имаш много ревнива душа, а колената са свързани с децата. Болките в колената и травмите по тях означават, че душите на децата ти са несъвършени. Така че има смисъл да се молиш за себе си и за децата си.

Един мой познат моряк ми разказа интересен случай.

— На кораба си направихме сто литра ракия. Първия ден си пийнахме — беше чудесно, качеството добро, след два дена повтаряме — мен започнаха да ме болят бъбреците. Оказа се, че всички, които са пили ракия, ги болят бъбреците. Искахме да я излеем зад борда, но забравихме. А след няколко дни един от моряците имаше рожден ден и решихме да го отбележим. Този път пихме със страх, но най-интересното беше, че на сутринта нито един човек нямаше болки. Как може да се обясни това?

Гледам какво е предизвикало болките в бъбреците. Неизвестно защо рязко се е засилило нежеланието да се живее, вътрешното униние. Косвено това е било свързано с Русия.

— Станало е така, че когато корабът е тръгвал от Русия, у вас подсъзнателно се е включило нежелание да живеете. Функцията на бъбреците се е нарушила и ракията е предизвикала болка. А когато сте се връщали обратно към родината, бъбреците са работели нормално.

Морякът ме гледаше поразен.

— Точно така, спомням си, че болките започнаха, когато пътувахме на юг, а когато отивахме на север, към Русия, всичко беше нормално.

Излизане на трето ниво на земното

Вече една година се опитвам да завърша втората си книга. Основният материал е написан, но пак има някаква силна съпротива. Бях сигурен, че книгата е напълно готова и в нея има достатъчно информация, за да може този, който я прочете, да се излекува. Щом по никакъв начин не мога да продължа, значи нещо не достига. Странно, с какво може да е свързано това?

Всичко, което човекът на Земята е готов да постави по-високо от Бог, вече е повече или по-малко ясно. В основата му е земната съдба на човека. Има нещо, което е над съдбата на човека, но то няма да има значение за втората книга. Това е съдбата на човека в обществото, в другите цивилизации, на други планети, в други светове, в други Вселени. Неведнъж са ми казвали: «Защо на всеки пациент казваш почти едно и също? Събери десет души, прочети им лекция, а после обясни детайлите на всеки поотделно!» За мен такъв подход е неприемлив, чувствам, че това е халтура. После разбрах каква е работата. Когато говоря с пациента, гледам в очите му и по най-слабите оттенъци в техния израз виждам приел ли е информацията, или не. Ако видя, че не приема информацията, разбирам, че трябва да променя себе си, да се издигна над себе си, да повиша достъпността на информацията, за да може да бъде усвоена. Колкото повече са индивидуалните особености на възприятието, толкова по-високо е качеството на информацията. Аз трябва да давам обобщена информация, тя достига по-леко. Сега мога с две-три фрази да обясня това, което преди бих разказвал цели денонощия. Огромният поток от информация, който идва до всеки, трябва да се уплътнява докрай. Затова, както и преди, деветдесет и девет процента от времето ми отнема не диагностиката, а обяснението. Общуването с всеки пациент за мен е двубой, в който победата е максимално предаване на знания на другия. Тогава у пациента сякаш настъпва прозрение. Това изморява. Сега вече зад всяка моя дума има много повече информация, отколкото преди.

В Ню Йорк бащата на едно момиче, което имаше големи проблеми, ме гледа, сякаш съм крадец, когото са уловили, докато бърка в джоба, и ме пита:

— Вие всеки път ли разказвате това на пациентите си?

— Да, всеки път, с изключение на детайлите, за които се заплаща с живота.

Аз действително съм уморен да повтарям едно и също. За да дам конкретна информация на пациента, трябва да обясня цялата система. Но всеки път търся нови думи, нови сравнения. Примерите икономисват много сили. Спомням си как цял час обяснявах на пациент, че не трябва да се обижда на себе си и да осъжда себе си.

— Но това ме мобилизира! — учудва се той.

Това, че осъждането и обидите са прикрито пожелаване на смърт, че всяка вътрешна агресия срещу себе си е скрито пожелаване на смърт за себе си, не достигаше до него. Той кимаше с глава, но душата му не го приемаше. Основната информация се възприема не с мислите, а с чувствата. Емоционално-образното въздействие прониква по-дълбоко.

— Представете си — казвам му аз — двама души. И двамата са се загубили в гората. Първият използва всичките си сили, за да намери пътя. Вторият взема една пръчка и се удря по главата, като съжалява и нарежда. Вие сте като втория човек.

Минават части от секундата и аз виждам, че информацията се е задържала. Така аз сведох метода до елементарни понятия. В Ню Йорк имах трима пациенти с онкологични заболявания. На всички казвах едно и също. При всички се наблюдаваше ясно и стабилно подобрение.

Исках да замина за десет дни в Ялта. Преди да тръгна, ми звъни един познат:

— Спомняте ли си, че ви помолих да погледнете една моя колежка? Тогава вие говорихте с нея половин час. След разговора отишла на изследване и ѝ открили рак с метастази. След един месец направила повторно изследване — нямало нищо. Ако искате, ще ви донесе документ като потвърждение.

Не ми трябва никакво потвърждение, но случаят е наистина интересен. Само един сеанс и едно стандартно обяснение е било достатъчно, за да може човекът да се измъкне от сложна ситуация. Преди, когато изпадах в отчаяние и си мислех, че не мога да лекувам, съдбата ми поднасяше големи успехи, които ме окриляха. Сега успехите станаха масови. За първи път от четири години аз твърдо знаех, че методът действа, че методът е перспективен. Това не е просто метод, а нов мироглед, нова система от идеи.

Заминавам за Ялта и настроението ми е добро. На втория ден от почивката забравям в една кола видеокамерата на своя приятел. После ми се случват други неприятности. Причината е вкопчването в съдбата, желанието да поставя съдбата по-високо от Бог. Отново става това, което ми разваля настроението през последните два-три месеца. Аз си мислех, че ще го преодолея, но засега не се получава. Засега съществува постоянно вкопчване в благополучната съдба и не мога да се изчистя. Когато анализирах ситуацията, излезе, че това е, защото през последните месеци се подобри моето материално положение. Появи се възможност вместо една стая в апартамент за няколко семейства да получа голяма жилищна площ. Вярно е, че можеше да има още един вариант на вкопчване в съдбата, който се подхранваше и за който аз още не знаех. Но за да се усвоят източниците, залегнали в основата на съдбата, да се класифицират, да им се даде име, да се приведат в система, беше нужен още един тласък, а аз нямах сили за него. Реших да изследвам тази тема след излизането на втората ми книга. Но личните ми планове не съвпадаха с Божествените и не можех да контролирам ситуацията. Това говори за много опасно положение и че можеш да оцелееш само ако се издигнеш на по-високо ниво. Аз не се страхувам от смъртта. Постоянно контролирах близките си, затова бях спокоен и смятах, че нямам болеви точки. Удариха ме точно по тях. Два дни след пристигането ми се обадих в Ленинград и попитах моята помощничка как вървят нещата.

— Големи неприятности. Един ваш пациент, когото започнахте да лекувате, умря.

Това беше първият случай в моята практика, когато човек, който е имал шансове да оздравее, умира. Аз не се съмнявах ни най-малко във възможностите на метода. Той работеше безупречно. И точно в този момент всичко рухна. Освен това моята помощничка ми напомни, че той е звънял и казвал, че има депресия, а аз не съм обърнал на това голямо внимание. Може би, ако аз не се бях захванал да го лекувам, той би живял още половин или една година. В последно време моето въздействие много се усили. След първия сеанс мнозина го усещаха физически много силно. А в този случай човекът имаше три инфаркта. Тогава трябваше да взема решение дали имам право да се занимавам с лечение. Реших да го отложа до връщането ми в Ленинград.

След два дни разбрах, че сам разрушавам системата си. Аз уча всички, че съжалението за миналото е неверие в Бог, то е програма за унищожаване, обяснявах, че всяко отделно събитие е определено от Бог, затова да пожелаеш смъртта си, когато ти се случи нещастие, е ненавист към Бог. И стиснал зъби, започнах да се променям в посока на случилото се. Но промяната е била повече на повърхността, вътрешно процесът продължаваше. Разбрах това в една интересна ситуация.

Пътувахме с кола от Ялта до Судак. Имах странното усещане, че можем да попаднем в аварийна ситуация. На връщане спряхме да се изкъпем. Когато доплувах до брега, към мен се спусна една чайка. Аз извиках, започнах да махам с ръце и тя в последния момент се отби встрани. След това пак се нахвърли върху мен. Аз отново махах с ръце, тя дойде за трети път и направи същото. Стана ми лошо, но се заинтригувах каква е тази работа. Погледнах полето си и видях, че е поле на покойник. Тогава разбрах защо чайката се е спуснала върху мен. Причината беше в пожелаването на смърт на себе си, заради вкопчването в благополучната съдба. Пречистих се и поехме нататък. Когато пристигнахме, ми позвъни една позната и ми каза, че е имала много лоши предчувствия. Погледнах полето на приятелите ми и видях, че те имаха аналогични програми за самоунищожение. Авторът бях аз.

Върнах се в Ленинград. На другия ден ми се разстрои цялата полово-отделителна система. Отначало бях в шок, но след това разбрах каква е причината. При мен за преглед беше идвал един моряк с остър уретрит. Преди да дойде тук, се лекувал в болница, но без подобрение. Лекарите вдигнали ръце. Аз му обясних, че нежеланието да живееш удря по полово-отделителната система. В момента започнах да си го обяснявам сам на себе си.

Един ден преди моето пристигане папагалът, който живееше у дома, се ударил във вратата. Той бе поел върху себе си кармата на стопанина. На практика моята програма за самоунищожение не е била премахната. За всеки случай погледнах полето на сина си и видях, че там също има смърт. Нещо се стоварваше отгоре и разрушаваше всичко, но какво бе то, не можех да разбера. Помислих си: дали да прекратя прегледите, или да приемам пациенти? Реших да приемам.

Пред мен седи дама, която идва за втори сеанс. Има прекрасни духовни структури, а няма деца. Самата тя е в сериозно положение. Миналия път ѝ казах, че е на границата на смъртта и е останала жива благодарение на своята духовност. Желанието да постави своята гордост, имидж и мъдрост над Бог я е довело до съдбовния предел. Сега полето ѝ е малко по-добро. Но е останало прилепване към съдбата заради три висши същности над нея. В полето ѝ има силна програма за осъждане на духовния баща.

— През 1984—1986 година вие сте осъждали един човек, който е бил ваш духовен баща. Това ви е затворило възможностите да пречистите висшите си духовни структури. А също и възможностите да имате деца. Колкото по-талантлива и духовна е една жена, толкова по-малки са шансовете ѝ да има здрави деца и деца изобщо. Ще обясня защо. Тенденцията към любов, към земното у жените винаги е по-високо, отколкото към Светия Дух. Ако един мъж презира жените, той ще боледува. Все едно духът да презира тялото. А ако жената презира мъжа, тя ще бъде безплодна. Тялото, което презира душата, е нежизнеспособно. Никой, както жената, не може да пречисти мъжа, и никой, както мъжа, не може да пречисти жената. Умението да приемаш и да прощаваш обиди от близкия човек е умението да почувстваш първичността на Божественото в най-висшата проява на земното. Именно приемането на това най-добре от всичко пречиства душата на бъдещото поколение. За да не осъжда мъжа и да роди здрави деца, жената трябва да разбере, че успехите и провалите му нямат нищо общо, те са определени от Бог. Ако няма сили за това, то вътрешното уважение към мъжа няма да ѝ позволи да го осъжда. Ако и за уважение няма сили, трябва да има страх от мъжа си, страхът поражда неволно уважение. Ето защо е казано: «И жената да се бои от своя мъж». На ранните етапи от развитието на човечеството, за да роди здрави деца, жената е трябвало да се страхува от мъжа си. Сега е достатъчно да се разбере, че способностите и талантът на мъжа или неговата глупост са определени от Бог. Вътрешно всички ние сме еднакви: и мъже, и жени, и глупави, и умни. Разликата е само на повърхността, това е борбата на противоположностите. Противоположностите са единни вътрешно, на фино ниво, а са различни и се борят на външно ниво. Именно това е развитието.

Ето защо в Библията е казано: «И жената да се бои от мъжа си». Защо да се бои? Просто защото в ония времена, за да не осъждаш, е трябвало да се боиш. Бои ли се, значи уважава, не осъжда. И това е давало здраво поколение. Защо е важно да не се осъжда близкия човек? Представете си, че жената се е вкопчила в своята гордост, мъдрост, благополучие и семейство. Ще се създадат положения, в които нея незаслужено ще я оскърбят и унизят, ще я поставят в глупаво положение, ще се намерят хора, които ще я излъжат и с това ще чистят нейното вкопчване в мъдростта. Трябва да бъдат изобретени много неприятности в съдбата, за да бъде изчистено вкопчването в нея. Затова могат да отидат много години. А може да ѝ се даде един мъж, когото тя да обича, и който ще ѝ каже: «Ти си глупачка, нищо няма да постигнеш в живота», или нещо подобно. Ако тя не го осъди, за секунди ще постигне толкова, колкото за много години мъчения и неприятности. Колкото по-талантлива и необикновена е една жена, толкова по-трудно ѝ е да го направи. И вместо да се изчисти, тя още по-силно прилепва към Земята и няма да може да роди деца. Разберете, колкото по-голяма е духовната болка, толкова повече възможности има да изчистим душата си.

Жената се замисля, а аз се мъча да разбера какво стои по-високо от съдбата и как действа то. Интересно е устроен човекът. Колко пъти съм се мъчил да си помогна, когато възникват нови проблеми, но нищо не се получаваше. Когато се опитвах да помогна на други със същите проблеми, решението идваше като просветление. За да помогнеш на себе си, трябва да помагаш на другите!

И така, тя има вкопчване в съдбата и в три същности. Рисувам земното кълбо и разглеждам нейните земни въплъщения. Те се движат по синусоида около земното кълбо. Става интересна рисунка. Гледам къде е било въплъщението в миналия живот — на друга планета от противоположната страна на Галактиката. Вторият живот е в други светове. Естествено е, че при такова изображение на прераждането духовността ще бъде висока. Това, което стои над съдбата ѝ, е съдбата ѝ в други цивилизации, а не в обществото и сред човечеството, както предполагах. Над нея стои съдбата ѝ в друг свят. А над това е съдбата ѝ в група от четири свята. Разбираемо е, че става дума за все по-високи йерархии с все по-голям обхват на информация. Не е ясно само как това привързва към Земята и се реализира на Земята. Това има отношение към нея и към нейната работа.

— Разбирате ли какъв е проблемът — казвам ѝ аз, — човек, когото уважавате, трябва с презрение да се изкаже за вашата работа. Вие влагате душата си в работата, а тя е свързана с висши източници на информация, тоест с вашата съдба, с вашите съдби в други цивилизации и светове. Когато ви унижават в аспекта на парите, на материалните блага, трябва да се издигнете над земното. Това е тежко, но възможно. Когато ви удрят по това, в което сте вложили душата си, трябва да се издигнете и над душата си, във висшите слоеве на духа.

Жената замислено гледа в една точка.

В този момент ме озари споменът за една неотдавнашна ситуация. В последно време започнаха да излизат пиратски издания на книгата ми. Приближих се до един павилион и видях едно такова издание. Безобразен аленочервен цвят и големи черни букви като мастилени петна — «Диагностика на кармата». На първата страница е изписано «гр. Москва», а на последната с печатни букви номерът на печатницата без адрес. «Нещастни хора — помислих си аз. — Те дори не подозират каква участ си заработват, като издават тази книга само заради лесната печалба». Дистанционно открих полето на тези, които бяха свързани с книгата, и видях, че там има плътни черни петна. Изведнъж почувствах, че вина имам и аз. Неволно от мен у тях се е задействала програма за самоунищожение. «Но нали всичко, което става, работи за моето изчистване " — помислих си аз. После един час вървях, молих се и отново взех тази книга. Този път не изпитах нищо, освен спокойствие и умиротворение. Ако те нарушават висшия закон, ще си получат своето, но аз нямам право с емоциите си, с енергията си да ускорявам този процес. Разбрах, че дадената ситуация беше за мен много важно изпитание. Дадена ми беше възможност да изчистя висшите си духовни структури, като приема унижението, свързано с нещо, в което съм вложил всичките си висши духовни помисли. В този миг като че ме озари още едно просветление.

— Вижте, Христос е представял на хората своите заповеди, обяснявал как трябва да се държим и давал разбиране за света. Това, което съзнанието не можело да възприеме, той давал образно под формата на притчи и повествования. А това, което разумът не приемал, обяснявал с поведението си. За да може цивилизацията да се развива по-нататък, трябвало да се даде механизъм за развитие на висшите духовни структури. Той правел най-святото нещо — спасявал човечеството и всеки, който заставал пред него, жертвайки всичко. А в отговор му плюели в лицето и издевателствали над него. И той не отговарял на това с агресия, приемал го като нещо, дадено от Бог. Кръстът е символ на висшето духовно пречистване. Той е знак за приемане на най-лошото и отвратителното, което може да съществува, като дадено от Бог. Душата се лекува чрез калта, чрез черната неблагодарност, ако не осъжда това и го приема като дадено от Бог.

Пациентката си отива, а аз още веднъж се опитвам да осмисля онова, до което достигнах. Струва ми се, че съм успял да се издигна на още едно стъпало.

Значително повишаване на нивото при мен настъпва веднъж на два месеца. Започвам да виждам всичко с други очи. Но има и повратни моменти, когато за да оцелееш или да запазиш живота на пациента, трябва да се пренастроиш напълно. Аз отдавна съм забелязал, че действам като катализатор. В мое присъствие доброто и лошото се усилват у всекиго. Дълго се мъчех да се убедя, че моето състояние по никакъв начин не влияе на информацията, която давам. После без място за съмнения забелязах, че от моето състояние, от моя баланс зависи ще оздравее ли човекът, или ще настъпи само облекчение, ще може ли той да повярва или ще каже, че съм шарлатанин.

Веднъж в Ню Йорк една жена се отказа да дойде на втори сеанс. А когато я попитали защо, тя отговорила: «Той е просто един грубиян». Разбрах, че не съм могъл правилно да ѝ дам информацията. Наистина това е камшик, с който можеш да измъкнеш човек от смъртоносна ситуация, но с него можеш и да го пребиеш до смърт. Отначало трябва да покажеш пътя на човека, да му помогнеш да събере сили и едва тогава, ако не осъзнава колко сериозно е положението му, да удряш с истината. Всяка неприятна за мен ситуация или информация ме лекува. Колкото по-силен е шокът, толкова по-рязко е повишаването на нивото след него.

Аз вече писах за първия такъв повратен момент. Тогава лекувах с ръце. Момичето, което лекувах, получи по тялото си мехури на местата, където движех ръцете си. Не ми беше ясно каква е причината. После позвъних и майка ѝ каза, че след всяко мое позвъняване момичето се влошава. Помолих майката да ми опише всичко, което става с дъщеря ѝ. И когато прочетох записаното, ми причерня пред очите. След сеансите ми у нея се появиха проблеми даже с психиката. Ръцете толкова я сърбели, че молела майка си да ѝ ги отреже. Тогава разбрах, че пред мен има само два пътя. Или да се откажа от тази работа, или да изоставя старата форма и да се опитам да намеря нова. Точно тогава концентрирах всичките си усилия не върху лечението, а върху диагностиката. И изумен разбрах, че диагностиката лекува по-добре от каквото и да е въздействие. Мислех, че като дам информация, пациентът ще се излекува и така ще бъде винаги. За мен беше неприятна изненада, когато видях, че програмите за деформация на полето на пациентите пропълзяват към мен. Получаваше се резонанс на полевите структури. Разбрах, че трябва винаги да се изчиствам преди и след сеанса. Освен това, когато идваха пациенти с опасни за мен програми, които в дадения момент аз не можех да изчистя, не трябваше да се захващам с лечението. Разбираемо е защо свещениците са против екстрасенсите. При контакта със свещеник, който с молитва се ориентира към личността на Исус Христос, става хармонизиране на духовните структури. Тъй като екстрасензорната наука едва сега започва да се развива и повечето екстрасенси не знаят механизмите за блокиране на кармата, те предават всичко земно на пациентите си. Разбира се, тук е от значение миналият живот на екстрасенса. Сега биоенергетиката преминава от сляпото немисловно въздействие върху човека към осмислянето и търсенето. Това дава възможност да се говори за големите перспективи на биоенергетиката.

Втори силен обрат в моята система на изследвания стана разбирането, че способностите, душевните качества, мъдростта и съдбата на човек са земни понятия и могат да носят не само радост, но и болести и смърт. От гледна точка на Божественото те също са материални блага, но от по-фино ниво.

Това започна два месеца след излизането на първата ми книга, през август 1993 година. Плъзнаха слухове, че съм обладан от тъмни сили, че нямам достъп до чистата информация, че втората книга няма да излезе.

— Май най-голямата ми грешка в живота е, че издадох вашата книга — призна ми издателката.

Всичко се определя от Бог. Разбирах, че хората тук нямат нищо общо. Ситуацията излизаше от контрол, а моят метод и моето разбиране не бяха достатъчни. Един следващ случай отново ме постави на ръба.

При мен на преглед дойде една жена с дъщеря си, която имаше здравословни проблеми. По това време системата ми за лечение се промени. Ако преди изваждах агресията като трънчета от душата и човек оздравяваше, сега вече започнах да работя с причините за агресията: вкопчването в земното, желанието нещо земно да поставиш по-високо от Бог. Мога да вземам информация директно, да виждам всичко, което става на фино ниво. Възможно е да се създаде мисловен екран, може концентрирано да се чуе глас, който ще подаде информация, може да се използват махало, багети, карти, автоматично писмо. Аз съм художник и затова предпочитам да виждам с пръстите си. Сякаш имам под ръцете си клавиатура, където с пръстите си усещам всяка ситуация. При сложни ситуации правя рисунки на полетата.

Когато душата прекалено се привърже към нещо на Земята, възниква агресия и това води до болести. Започнах постепенно да класифицирам в какво може да се вкопчим. Работата беше продължителна. Общувайки с пациентите си, виждайки болестта и след това причината, свързана с нея, се мъчех да стигна до първоизточника: в какво се е вкопчил човекът на Земята. Отначало смятах, че може да се вкопчиш в парите, във вилата, в колата. После с учудване видях, че така се вкопчваш и в работата си, и в чувството за дълг, и в положението в обществото. Можеш да се вкопчиш, тоест да си създадеш кумир и от яденето и пиенето, от секса и удоволствията, от външността. Вкопчваш се и в любимия човек. Когато човек се помолеше и премахваше причината за привързаността, настъпваше рязко подобрение. Изненадан бях колко ефективно действа системата.

Учудването ми нарасна, когато анализирах Библията и видях, че моите изследвания потвърждават заповедите на Мойсей и Христос. Разбрах смисъла на заповедта: «Не си създавай кумири». Разбрах защо главната заповед на Христос беше: «Обикни Бога повече от майка си, от баща си и от сина си». Какъв е смисълът на фразата: «Не съм дошъл да нося мир, а меч. Дойдох да разделя мъжа от жената, за да възлюбят Бога, а после един другиго»? Каква е разликата между заповедите на Мойсей и Христос? Мойсей посочва опасността от преклонение пред земните ценности — не се моли за тях, моли се на невидимия Бог. Информацията, дадена от Мойсей, е позволила да се изведат енергетиката и духовността на хората на по-високо стъпало. По-високата духовност и енергетика приличат на по-мощен мотор в колата, за използването на който са необходими по-съвършени правила за движение, тоест нужна е преоценка на ценностите, ново разбиране за света и нови Заповеди. Христос въвежда нови понятия. Оказва се, че и невидимото може да бъде кумир: семейството, длъжността, работата. Какво е готов да постави човек в центъра на света? Това са най-близките му хора: майката, бащата и децата. Веригата се задейства по следния начин. Отначало аз правя баща си свой кумир, поставям го по-високо от Бог, но аз съм част от него, значи и себе си поставям по-високо от Бог. Значи и децата си, жена си, семейството си, дома, в който живее то, колата, вилата, квартирата и парите в края на краищата. И когато проверих всички тези вкопчвания и ги сравних със заповедите, разбрах, че съм изминал целия този път, даден в заповедите, но вече самостоятелно.

Беше ми интересно: накъде ще отида по-нататък? През последните месеци се появи още едно вкопчване — в способностите. Но то не създаваше проблеми в чист вид и беше умозрително. Ситуацията, в която аз оказах помощ на дъщерята на моя пациентка, ми посочи в каква степен един абстрактен, теоретичен елемент може внезапно да стане реален и опасен.

Когато погледнах полето на момичето, казах, че у него има огромно възгордяване, вътрешно презрение и осъждане на хората. Най-силно гордостта се подклажда от осъждането на хората и презрението към тях. Именно възгордяването причиняваше най-тежките болести. После обясних на майката да се моли за целия си род и да си спомни всички моменти, когато високомерно се е отнасяла към роднините си, осъждала ги е, и да моли Бог да снеме това от дъщеря ѝ и от другите ѝ потомци. Момичето само си призна:

— Мамо, аз чувствам, че презирам другите.

Аз се мъчех сеанс след сеанс, но възгордяването на момичето не намаляваше. Напротив, започна да се усилва страхът ѝ, това, неизвестно защо, беше свързано със способностите. Майката казваше, че страхът ѝ расте, психиката ѝ става неустойчива и тя не знае дали дъщеря ѝ ще може да учи по-нататък. Обяснявам на майката:

— Вижте в какво е проблемът: страхът и неувереността в себе си са блокиране на възгордяването, това е защитен механизъм. Момичето има огромни способности. Сега тя е в период на полово съзряване. Унижаването на личната гордост и способности дава отпечатък за цял живот и по-късно споменът за това няма да ѝ позволи да се привърже към гордостта и способностите, да ги постави по-високо от Бог, и затова ще ѝ бъде позволено да разкрие способностите си.

Не успях да помогна. Отгоре на всичко след всеки сеанс ситуацията се влошаваше. Заминах за Крим. Едно позвъняване от Ленинград беше последната капка. Чрез мои познати майката на момичето ме молеше да не мисля за дъщеря ѝ, да се изключа от нея, защото ситуацията е започнала катастрофално да се влошава.

След прегледа при мен контактът на ниво поле с пациента продължава. Този контакт може да благоприятства, а може и да влошава състоянието. Аз разбрах, че мога да давам чиста информация само ако аз самият съм чист. Отново първата ми мисъл беше да се откажа от всичко, свързано с екстрасензориката. След това се опитах да събера сили. И отново започна продължително няколкомесечно чистене от различните форми на агресия, свързани със способностите. Аз дълго се молих за това, че съм поставил способностите по-високо от Бог и с това съм усилил възгордяването си, молих се това да бъде свалено от мен. Молих се и за това, че съм презирал и осъждал хората, които нямат способности, че съм завиждал и мразил онези, които ги имат в по-голяма степен, че съм се обиждал, когато моите способности намаляват, че съм съжалявал и не съм искал да живея, когато нещо не се получаваше. Аз се молех, разглеждайки миналите си животи, животите на своя двойник. Молех се за себе си в бъдещите животи, за потомците си в този живот и в следващите животи, за себе си в другите светове и другите Вселени. За моя мироглед тази история беше твърде шокираща. Големите способности винаги са били свързвани с някаква мисия, предопределена за човека от Бог. Именно свръхспособностите и чудесата убеждават, че даден човек е богоизбран. И изведнъж се оказва, че и това е нещо земно, в което също можеш да се вкопчиш, така че душата ти да почернее, а после да заболее и тялото. Тогава разбрах защо се появяват черните магьосници. Те са хората, които поставят своите способности над Бог, земния аспект на способностите поставят по-високо от духовното, омърсяват и осакатяват душата, а след това и тялото си.

Преди този процес се е развивал по-бавно, затова хората са виждали благоденстващи черни магове, но не са знаели какво ще стане с тях в следващите животи. Разбрах фактите, които по-рано, колкото и да се опитвах да осмисля, не можех. Защо в православието светците като че ли се срамуват от способностите си и ги скриват? Серафим Саровски се моли за едно тежко болно момче, което му завели, и когато то, нарушавайки указанията, се обръща и вижда светеца да виси във въздуха и да се моли, Серафим Саровски му обяснява, че не трябва да казва на никого за това до смъртта му. Друг един старец, при когото баща занесъл мъртвия си син и го поставил в краката му, казал, без да знае, че момчето е умряло: «Стани и излез навън!» Момчето възкръснало и излязло, а старецът, като разбрал за това, се натъжил. Опечалил се, понеже възкръсването станало не чрез очистване на душата, а чрез неговото волево усилие, тоест имало нарушение на Божествения ход на събитията. Разтревожил се, че сега ще разберат за неговите способности и възхвалите могат да почернят душата му. В християнството, както и в другите религии, няма механизъм за блокиране на превъзнасянето на способностите. Затова светците са били принудени да го блокират с поведението си. Криейки способностите си, те ясно са съзнавали опасността от възгордяване. Аз отново се обърнах към Библията и видях, че там няма концепция за превръщането на способностите в кумир. Но това, което не е дадено в прав текст, се дава косвено, с примери на поведение. Дяволът изкушава Христос да прояви способностите си, като изхожда от земни цели. Христос отказва да го направи. Апостол Павел отнема способностите на ясновидката, при която земните интереси са поставени по-високо от Божествените.

Винаги се е смятало, че способностите на светците са от Бога, а на черните магьосници — от дявола. Тук механизмът е друг. Ако душата на човек, който има Божествени способности, се прилепи към земните блага и започне да проявява агресия, Божествените способности стават дяволски. След няколко месеца работа, когато малко дойдох на себе си, видях какви последствия може да носи след себе си вкопчването в способностите, каква огромна опасност се крие в този мироглед.

При мен започнаха да идват болни от рак, а ракът блокира точно възгордяването. Тук захранването идваше именно от способностите. Дълго се мъчих да разбера каква е работата, после разбрах: когато душата прилепне към нещо на Земята, тя става горда и агресивна. Възгордяването се блокира чрез тежки болести или смърт. Ако душата на човек се залови за парите, материалните блага, работата, положението в обществото, семейството, човек може да се пречисти само ако всичко това бъде загубено със смирение. Човек ясно съзнава, че нищо от това не може да вземе със себе си в гроба.

След Мойсей и Христос човек е разбрал, че парите носят не само радост, но и нещастия и че вредят на душата. Някой казвал: «Аз съм богат», отъждествявайки себе си с парите, а след това ги губел и ставал бедняк. Друг казвал: «Бог ми е дал пари, затова ги имам» — и си оставал богат. Разбирането, че богатството не можеш да отнесеш в гроба, е помагало да не се привързваме към земните блага. Душата оставала чиста и не е било нужно тялото да боледува.

Оказва се, че способностите можеш да отнесеш със себе си в гроба. Разгръщането им става при активиране на двойника, който живее в задгробния свят, и част от когото сме ние, и тъй като двойникът живее пет живота, много по-лесно е да прилепнеш към способностите, като отъждествиш себе си с тях. Хората и до ден-днешен не знаят, че в думите «Аз съм способен!» вече е заложена деградация на духа и бъдещи заболявания. «Бог ми е дал способности, дадени са ми способности, у мен има способности» — такова разбиране е вече великолепно блокиране на бъдещите болести и смърт. Това беше врата към една съвсем нова област. По-късно аз огледах цялата верига — способности, душевни качества, мъдрост и съдба на Земята. Излезе, че от гледна точка на Божественото всичко това са пари, коли и къщи. И именно това така силно подхранваше възгордяването, което се блокира с шизофрения, рак, диабет, епилепсия, псориазис, множествена склероза и други болести. И всички известни системи за лечение, като гладуване, диети, иглотерапия, на практика не биха могли да въздействат, защото това ниво на духовни структури излиза извън рамките на един живот.

Способностите като кумир

Способностите, душевните качества, мъдростта и съдбата аз наричам трето ниво на земните блага. Понякога хората се издигат над първото и второто ниво, но до смърт се вкопчват в третото, боледуват и умират. Точно когато разбрах колко опасно е превъзнасянето на способностите, ми се обади един младеж и ме помоли да помогна на майка му — тя имаше лимфолевкоза. Състоянието ѝ беше критично. Тази жена беше екстрасенс, лечителка от висок ранг. При нея идват хора за преглед и тя чрез ясновидство на сцени от техния живот им обяснява защо са се разболели. Аз погледнах полето ѝ — чисто. Проверявам в какво се е вкопчила душата ѝ на Земята. Всичко е абсолютно чисто. Нито за пари, нито за материални блага, нито за отношения, нито за телесни удоволствия — чисто. Не докосва Земята. Ех, де да можех и аз така! Има едно-единствено захващане — за способностите си, и то е смъртоносно. Отначало преминала през презрението към мъжете, после през претенциите към себе си, не е успяла да си помогне. Всичко това тя е предала на сина си и той е в критично състояние: за да оцелее той, се разболява тя. Ето защо тя не може сама да се измъкне. Сега ясно разбрах защо не исках да виждам сцените, довели до болестта, забранявах си да виждам случки от минали животи, защото всяко едно събитие и действие е само форма, а истинското познание за света е извън формата — там, където всичко е единно. Умението за абстрахиране от околния свят, което е дадено на човека, е умение да се навлиза във все по-фини слоеве на единното. Стремежът на човек да раздели земното и Божественото в душата си му дава възможност да бъде духовно и физически здрав.

Тялото и съзнанието на човек са насочени към Земята, а неговото поле, подсъзнание, душа — към Бог. Ако душата прилепва към земното, нарушава се хармонията: душата става горда и агресивна. За да изчистим душата си, трябва да я откъснем от земното. Земното започва да се руши. Отначало се появяват неприятности — стабилното земно щастие се разрушава. Ако това не помогне, трябва да се разруши и изгуби онова, към което е прилепнала душата. Ако и това не помогне, се включват травмите, болестите и нещастията. А ако и те не помогнат, тялото се разрушава и идва смъртта като пречистване на духа.

Спомням си какво казах на една пациентка:

— Аз трябва всеки ден да отдавам душата си на Бог, а тялото си — на Земята.

— Но това е смърт — ми отговори тя.

— Точно така. Смъртта ни се дава за пречистване на душите ни.

Когато се молим и когато умираме, в душите ни протичат еднакви процеси. Ако не искате да умрете, трябва да се научите да умирате всеки ден, като устремявате душата си към Бог. Но смъртта не изчиства душата ни докрай. Душата се пречиства с постоянен стремеж към Бог. Човечеството дълго и мъчително е налучквало как да се държи и как да възприема света. Отначало източната философия, отричайки се от всичко земно, направила от него една илюзия. Цялата енергия била отдадена на духовните структури. Укрепнали, те продължават да се развиват чрез своето отрицание, появява се материализмът. Тези две противоположности постоянно са се изявявали на Запад и на Изток. Изникват философски школи, в които земното и Божественото съжителстват, като си съперничат. Но навсякъде ориентацията е еднаква — духовното е първично, земното — вторично. Умението да бъдеш здрав е умението да почувстваш, че духовността и благородството трябва да са на първо място.

Отвлякох се от темата. Ще продължим разговора по един много сериозен въпрос. Това е превръщането на способностите, мъдростта и съдбата в кумир. Когато душата е прилепнала към Земята, това вече са бъдещи болести и смърт. Затова Мойсей убивал онези, които се молели на златния телец. В тяхното неправилно отношение вече се криело бъдещо израждане и смърт на целия народ. Как да се определи прилепнала ли е душата към Земята, или не? Много просто — по агресията. Да си представим, че душата ми се стреми към парите. Автоматично, без моето желание или нежелание, у мен възникват много емоции. Аз ше презирам онзи, който няма пари, ще завиждам на онзи, който има повече пари. Ще ненавиждам този, който ме окраде, ще се осъждам, че не съм спечелил повече. Горчиво ще съжалявам и ще страдам, ако загубя по-голяма сума, постоянно ще се страхувам да не загубя пари, ще мечтая за тях. И душата ми ще прилепва към Земята. Значи или ще изгубя парите си, или ще ме сполети тежка болест или смърт.

Механизмът за блокиране на агресията, която прониква в душата, работи безупречно. Парадоксалното тук е, че загубата на пари е най-щадящата форма за блокиране, но тя се приема най-трудно. Ако душата ми се е вкопчила в парите, то чрез човека, който ме краде, който не ми дава да спечеля, на мен ми спасяват живота. Тук всичко се определя от вътрешната реакция към станалото: умението да приемеш ситуацията и да благодариш на Бог е изчистване на душата. Ако намразвам и осъждам, значи не съм приел спасението и изчистването. Включва се вторият режим — болестта. Ако и това не помага, душата се изчиства чрез смърт. Външно аз общувам с хората, а вътрешно — с Бог. Затова вътрешно всяка една загуба трябва да приемам с благодарност, като пречистване. Не е нужно външно да се съгласявам със ситуацията — аз трябва да я контролирам и да я подчинявам на себе си, но вътрешно имам право само абсолютно да приема и да благодаря на Бог за това. При това вътрешната реакция е главната, определящата. Затова, когато човек се моли, той трябва да благодари на Бог за всички неприятности и болести, с които ще бъде изчиствана душата му. Така че, ако моята душа се е вкопчила в земните блага, ще се появят презрение, завист и осъждане. Чрез хората, които ще ме лишават от благата, ще се изчиства моята душа. Преди не знаех защо е забранено да се изобразява Бог. За да не го търсим на Земята.

Хората са разбрали, че материалните блага не са най-важното, не можеш да ги отнесеш в гроба, и първо трябва да се мисли за душата, а после за това, което виждаш пред себе си. Но не са знаели, че земно щастие, земно благо могат да бъдат и любимият човек, семейството, чувството за дълг. И вкопчването тях, неразбирането, че те трябва да бъдат вторични, води до много болести. Ако аз съм се вкопчил в семейството си, в отношенията, ще презирам, ще мразя, ще се страхувам и ще завиждам. Завистта и ревността енергийно са еднакви и колкото по-стабилни са отношенията, толкова по-силно ще се привързвам

към тях, толкова по-агресивен ще ставам. Ето защо, колкото и да е странно, ревността се лекува със скандали, с раздели. Чрез любимия човек, който ме е предал и ми е обърнал гръб, скарал се е с мен, на мен ще ми бъдат спасени здравето и живота, ако аз успея да приема всичко това като дадено от Бог. Ако съм се вкопчил в чувството за дълг или в работата си, ще презирам онези, които работят лошо, ще ненавиждам себе си или другите, ако направя нещо лошо. Постоянно ще осъждам онези, които ми пречат да работя и ме подвеждат, ще се страхувам да не подведа някого. Колкото повече правя това, толкова повече неприятности в работата ще имам и толкова по-често ще подвеждам другите.

Механизмът на кармата работи виртуозно. Да допуснем, че презирам онези, които работят лошо. Вкопчването в работата, зациклянето на нея рязко се засилват. Значи и при моите деца тази програма ще се засили. Ако това вкопчване надхвърли опасния предел, те постоянно ще губят работата си, за да оцелеят. Това е парадокс. Аз презирам онзи, който не иска да работи, следователно и децата ми няма да искат да работят. Аз презирам онзи, който не е успял да спечели пари, осъждам алчния или прахосника, тогава и моите деца няма да имат пари. Като презирам, като осъждам, аз прилепвам душата си към парите, а при децата ми това ще бъде изразено по-силно. Значи, за да не се зачернят душите им, на тях в този живот няма да им бъде позволено да имат пари. Всичко, което презирам в този живот, ненавиждам или осъждам, ще го има в моите деца, ако не успея да спра навреме. Затова умението да контролирам емоциите си носи здраве и щастие за моите потомци. Умението да приемам всяка ситуация като дадена от Бог — това вече са моите здрави и щастливи деца и внуци.

Когато правех изследвания, разбрах какво е имал предвид Исус Христос, когато е казвал: «Ако те ударят по едната буза, обърни и другата» Всички заповеди на Христос са насочени към душата, а не към тялото, а логиката на духа е противоположна на логиката на тялото. Така че парите, материалните блага, работата, чувството за дълг, семейството, любимите хора — всичко това, ако бъде поставено по-високо от Бог, носи болести и смърт.

Губейки всичко онова, към което сме били привързани на Земята, ние изчистваме духовните си структури. Осъзнаването, че всичко земно ще бъде оставено тук, и приемането на този факт изчиства душата. Ето защо древните са казвали: «Помни за смъртта». Ако нашето щастие е свързано с тялото ни, с разрушаването на тялото то си отива. Остава ли нещо след разрушаването на тялото? Да, остава. Способностите, душевните качества, мъдростта и съдбата. Способностите имат от три до пет живота, душевните качества — от пет до седем, мъдростта има четиридесет-четиридесет и пет живота. Съдбата има четиридесет и девет живота. Как да определя дали душата ми се е вкопчила в тях? По същата тази агресия. Ако завиждам на по-способния, ако осъждам себе си за това, че не съм могъл нещо да направя, ако се обиждам на онзи, който ме е нарекъл неспособен, ако осъждам и ненавиждам онзи, който не дава на способностите ми да се развият, аз се вкопчвам в способностите. Тези емоции са особено опасни в периода на раждането на децата. Ако презирам някого за това, че няма способности, моите деца съвсем няма да ги имат. Същото става и с душевните качества. Те са земно щастие, земно богатство. Ако презирам онези, които не ги притежават, тоест подлеците и негодниците, аз правя от своите потомци подлеци и негодници. Вкопчването в тях по правило носи болести и смърт, защото те не могат да бъдат отнети веднага.

Спомням си един случай. Обяснявам на една болна от рак жена причината за болестта:

— Вижте, високомерието, неприемането на травмиращите ситуации — това е принципът на раковата клетка. Ако клетката забрави за организма, тя подлежи на унищожаване, душата става горда и агресивна, когато прилепва към Земята. Колкото по-силно душата е привързана към Земята, толкова по-малка е нейната способност да приеме травмиращата ситуация. И вместо вътрешно пречистване, в отговор тя ражда агресия, насочена срещу себе си или срещу другите. На фино ниво това е опасно за Вселената и трябва да бъде блокирано. Вашето възгордяване е прекрачило червената линия, затова се е задействало блокиране чрез болест. Но възгордяването се подхранва от това, към което вие сте привързана на Земята — от душевните качества.

— Как да разбирам това? — искрено се учудва жената.

— Вие презирате подлеците и негодниците и ненавиждате онези, които се отнасят зле към вас. Щом сте се вкопчили в душевните качества, за да ви спасят здравето и живота, са ви заобиколили с хора, които се отнасят зле с вас или ви обвиняват в непорядъчност. Ако не ги мразите, не се обиждате, не ги осъждате и презирате, вашата душа и душите на потомците ви биха се изчистили. Вие сте постъпили обратно. Омърсявали сте не само своята душа, но и душите на своите деца и внуци.

— Тогава излиза, че щом съм осъждала мерзавците, аз съм правела децата, и внуците си такива? — учудва се жената.

— Да, така се получава.

Настъпва пауза.

— Знаете ли — продължава жената, — преди една седмица бях на изследване в Института по онкология. Внукът ми дойде да ме вземе с колата и лекарката помоли да я закараме до спирката. Внукът ми нищо не каза, а когато тя излезе, ме предупреди, че ако кача още някого, ще си отида до града пеша.

— Погледнете — обяснявам ѝ аз, като показвам с ръце по масата. — Вашето вкопчване в душевните качества е трийсет процента, а смъртоносното — петдесет процента. А при вашият син и внук има деветдесет процента, а смъртоносни за тях са седемдесет процента. Значи за да оцелеят, те трябва да бъдат негодници.

Жената ме гледа, а после казва бавно:

— Знаете ли какво ми каза синът ми: «Кога най-после ще пукнеш?»

— Преди всичко вие не трябва да ги осъждате. Те се отнасят така към вас, за да изчистят вашата и своята душа, но не подозират за това. Когато те се отнасят зле с вас, се пречиства вашата душа, ако вие го приемате като дадено от Бог. На ниво поле вие сте единни, значи се изчистват и техните души. Колкото повече ви плюят, колкото по-смирено приемате това вътрешно, толкова по-бързо ще оздравеете. С болестта си вие изкупвате не само своето неправилно поведение, но и това, което сте предали на децата и внуците си. Затова, като не ги осъждате, спасявате и себе си, и тях. За да се излекувате напълно, трябва да направите следното. Първо: да преразгледате целия си живот и отношението си към всички събития. Онова, което сте смятали за неприятности, унижения, недостойни постъпки по отношение на вас, е било преди всичко изчистване на душата. Приемете ги и благодарете на Бог за тях. Второ: вие трябва един вид повторно да преживеете живота си и да молите Бог да ви прости за моментите, когато сте осъждали, обиждали сте се и сте мразели хората, защото сте поставяли своята гордост по-високо от Бог. Молете прошка, задето сте поставили земното по-високо от Божественото, молете прошка, че сте го предали на децата и внуците си. Молете се, като признавате любовта си към Бог, и когато се молите, казвайте, че обичате Бог повече от себе си и от всичко, което за вас е земно щастие. Всичко, което се е случило, приемайте като Негова воля, с любов и благодарност.

Жената се сбогува с мен и си тръгна, а аз си мисля в какво може да се превърне за човечеството рязко скочилата енергетика и незнанието на Божествената логика. В сериозността на всичко това се убедих от собствен опит.

През октомври 1993 година бях в Москва на международна конференция, където трябваше да чета доклад. Вечерта, когато ние с моя приятел се връщахме в апартамента, където се бяхме настанили, близо до входа ме повика един милиционер. Нещо ме попита, аз отговорих и продължих. И изведнъж се случи нещо изненадващо — милиционерът се нахвърли върху мен и започна да ме бие. Ситуацията беше нелепа до краен предел, а причината се криеше в мен самия. Да се съпротивлявам означаваше или да попадна в затвора, или да бъда убит. А дойдоха и други милиционери с автомати. Всичко свърши без травми. Като се прибрахме в апартамента, ние с моя приятел пихме по чаша водка и започнахме да анализираме ситуацията. След двадесет минути аз разбрах всичко. Оказа се, че съм тръгнал за конференцията с чувство за превъзходство над другите и със самочувствие на уникален специалист в областта на диагностиката на кармата. Аз съм направил изследвания, които не съществуват в историята на човечеството, мога да лекувам онова, пред което са безсилни екстрасенсите и официалната медицина — ето какво чувствах тогава. Казано накратко, моето високомерие, чувството за собствена значимост и изключителност са повишили възгордяването ми до краен предел. Забравих, че на първо място нещо се прави чрез мен, а после го правя аз. Значи следва или смърт, или травма, или унижение. Тъй като енергетиката ми е по-мощна в сравнение с другите, кармичните процеси в мен протичат по-бързо. Оказа се, че това. което се е случило, е било най-ща-дящата за мен ситуация. Не изпитвах братски чувства към милиционера, но почувствах благодарност към Бог, разбирайки, че милиционерът тук няма нищо общо. Оставаше още един неприятен момент. Полето на милиционера се беше разрушило и беше се включила програма за самоунищожение. Не разбирах защо той трябва да страда, щом чрез него спасяваха моя живот. Няколко пъти разгледах ситуацията на фино ниво и накрая разбрах. Той се увлече и се нахвърли върху мен два пъти. След първото нападение полето му остана чисто, тоест това беше блокиране на моето възгордяване и той нямаше да понесе наказание, но втория път прекали. Освен това допусна в душата си емоции и високомерие. Оказа се, че и при побой трябва да има своеобразен кодекс на честта. Тогава разбрах, че ако чрез крадците и разбойниците изчистват душата, това не означава, че те няма да понесат наказание за стореното. Разбираемо е, че главатарите на мафията, които съм разглеждал дистанционно, по правило имат хармонично поле и ниско ниво на агресия. От тяхната хармоничност зависят съдбата и животът на техните групировки. Така че урокът беше добър, но не ми послужи по-нататък.

След един месец бях в редакцията и започна разговор за съвременна Индия и за хората там, надарени със свръхспособности. Засегнах се. Та това са факири! Те не дават знания, а само учудват. Падай на колене пред тях, моли им се — ето цялата им програма. Аз пак забравих, че всеки факир, съвършен или несъвършен човек, се ръководи от Бог. В енергиен план моето изказване беше унижение на тези хора и техните способности. След пет минути научих до какво може да доведе това.

Това беше през януари 1994 година. Както си вървях по улицата, се приближих до едно Т-образно кръстовище, по главната улица се движеше хладилен камион и, удряйки спирачки, започна да завива. Аз вървях замислен по тротоара и се изравних с хладилния камион. Изведнъж зад него изскочи лека кола и направо по тротоара се понесе към мен. След една секунда щеше да се случи непоправимото. Аз все пак успях да отскоча встрани. Когато се обърнах, видях изчезващата в далечината кола. Поглеждайки ситуацията на тънък план, видях, че съм поставил себе си и своите способности по-високо от Бог: започнал бях да осъждам другите. Високомерието и осъждането за няколко минути бяха довели възгордяването ми до смъртоносно ниво. А срещу мен по улиците се носеше също такъв шофьор, възгордял се и изпълнен с презрение заради своите способности. Когато е видял, че хладилният камион завива и разбрал, че при такава скорост не може да спре, без много да му мисли, се качи на тротоара. Мисля си, че можехме да загинем и двамата и по този начин и за двамата щеше да се приключи и с възгордяването, и с превръщането на способностите в кумир.

Издигането на способностите в кумир води до онкологични заболявания. Спомням си как около един час убеждавах една жена, че презрението към неспособните хора и самоосъждането са покачили нейното възгордяване до смъртоносен предел. Беше невъзможно да я убедя. Исках да я пусна да си отиде, но после реших все пак да ѝ дам цялата информация.

— Нямам намерение да ви убеждавам, че завистта, високомерието и осъждането на другите и себе си, когато това засяга способностите, много бързо води до болести. А сега ще ви съобщя резултатите от диагностиката. Вие имате рак.

Жената опипва едно място на шията си и пита:

— Това ли е?

— Да, това е. Ако не промените отношението си към света и към Бог, процесът ще се ускорява. А ако се опитате да се промените и не поставяте себе си и способностите си по-високо от Бог, ще оздравеете.

После нейна приятелка ми каза, че тя много се променила, променило се нейното отношение към хората. Аз дистанционно погледнах полето на жената, то беше нормално.

— Мъжът ми започна да ослепява — разказва една жена, — направиха му операция, но нищо не помогна. Вие можете ли да намерите причината?

— Обикновено влошаването на зрението е свързано с ревността, но този път причината е друга — вкопчването в способностите, подсъзнателната агресия към хората е огромна, възгордяването е преминало смъртоносната граница. Душата на мъжа ви е направила от способностите цел и смисъл на живота, затова в него съществува постоянно презрение към неспособните и несъвършените или към тези, които са го ощетявали или унижавали, съчетано с кармата от предците и миналите животи. Презрението се превръща в програма за самоунищожение. Първият удар се поема от главата. Значи или заболяване на главния мозък, например епилепсия, болест на Паркинсон и т.н., или травми на главата, влошаване на зрението, кожни заболявания. В дадения случай има влошаване на зрението.

Но това не е всичко, що се отнася до въздигането на способностите в кумир. Оказва се, че съществува резонанс на програмите. Когато се събират хора с еднакви пристрастия, става мощно усилване на програмите. През 1993 година разговарях с един човек, който работеше в авиацията. Стана дума за самолета, който се разби близо до Иркутск. Той ми разказа, че има ситуации, когато поведението на пилотите не може да се разбере, защото събитията противоречат на логиката. В дадения случай всичко наистина е било странно. Самолетът излита, бордовият инженер докладва на пилота, че свети лампичката за неизправност на двигателя, въпреки това пилотът пренебрегва това съобщение и дава команда за излитане.

Започнах да разглеждам на фино ниво какво е станало в онзи момент — можеше да се предположи, че у екипажа е имало силно нарушаване на висшите закони, висока подсъзнателна агресия, което е довело и до гибелта на самолета. Неочаквано за себе си видях нещо съвсем друго. Балансът на екипажа беше нормален. Но затова пък общото поле на пътниците носеше огромна агресия. Възгордяването и вкопчването в способностите у пътниците са превишавали смъртоносното ниво. Резонансът на полетата е бил толкова силен, че е попречил на пилота да оцени реално положението. Сумарно нивото на възгордяване и издигане на способностите в кумир у пътниците е било критично. Затова у пилота е настъпило силно вкопчване в гордостта и повишена увереност в своите способности, при това полето на пътниците е влияело не само върху психиката на екипажа, но и върху техническото състояние на двигателите.

След няколко месеца при мен дойде една жена, която ме молеше да ѝ помогна. Каза ми, че преди я лекувал екстрасенс, но наскоро загинал при самолетна катастрофа. В същия самолет пътувала група екстрасенси за конференция в Сингапур. Аз погледнах причината и видях същото нещо — възгордяване и издигане на способностите в кумир. Както се установи по-късно, екипажът допуснал нарушение на инструкциите заради повишена увереност в своите способности. Изтъкването на своите способности, нежеланието да признаеш, че нещо не се получава, водят до силно прилепване към способностите и гордостта, с всички последствия от това.

18+

Книга предназначена
для читателей старше 18 лет

Бесплатный фрагмент закончился.

Купите книгу, чтобы продолжить чтение.